Мис Амели-Ейнджълс Зандър Пиер Францис Мартин дьо Лафер

by **Родена в Морската пяна** Чет Мар 29, 2012 7:31 pm

Момичетата винаги си мечтаят да бъда принцеси. Да имат голям замък от бял мрамор, красив принц и цяла купчина слуги, на които да дават заповеди. За да може сутрин, когато се събудят, някой да ги облича и да им носи закуска в леглото. А вечер, когато се къпят, да има кой да им изтърка гърба и да ги завие.
За мен тази мечта винаги е била абсолютна простотия. Никога не съм искала да притежавам синя кръв, нито пък да се намирам в центъра на едно толкова глупаво и остаряло патриархално общество. Но както винаги, човек не получава това, което иска и късметът за едни е проклятие за други.
Но нека не ви говоря така на посоки. По-лесно би било сами да се уверите.

- Amelie, ton comportement, c’est insupportable!*
Усмихнах се едва-едва, въпреки че полагах неистови усилия да остана сериозна. Въртях златния пръстен между ръцете си и бях забила поглед в него, защото знаех, че ако вдигна очи само ще влоша нещата.
- Amelie,est-ce que tu m’ecoute?!**
- Oui, papa - отвърнах спокойно - J’ai compris tout. Mais tu peux parler en anglais,oui?***
Баща ми ме погледна с нещо средно между съжаление и объркване.
- Амели, скъпа ,ти си едва на 13 ,а вече вгорчаваш живота на всички в тази къща. - той дойде и ме прегърна през раменете - Ти си още дете, миличка, знам, но все пак трябва да започнеш да поемаш някой отговорности. Единствено пакости са ти в главата! - въздъхна тежко - Обичам те, но искам да спазваш правилата ми. Не мога да понеса срама отново да те открият да тичаш със селските момчета навън! Ти си дама, за бога, дама!
Погледнах го през сълзи.
- Срамуваш се от мен?
Баща ми поклати глава.
- Не е това, миличка, но искам да се държиш както подобава за бъдеща графиня. Всичко това остава за теб. И знам, че нещата са се променили от едно време, когато благородниците бяха сила, но синята кръв си е синя кръв и не искам да забравяш това!
Изсмях се, отмятайки глава назад.
- Татко, ако искаш да се подчиняваш на обществото, давай! Аз обаче не мога.
Затичах се навън и въпреки пороя и бурята, продължих да бягам докато не стигнах гората.

* - Амели, поведението ти е непоносимо!
** - Амели,слушаш ли ме изобщо?
** - Да,татко. Разбрах всичко. Но можеш ли да говориш на английски?

* * *

- Трябва да бягаш Мис - думите излязоха от устата му, с такава сигурност, сякаш го бе репетирал десетки пъти. - Не можеш да останеш повече тук.
Та това бе нейната къща. Как смееше той да я гони от собствения й дом. Но не можеше да отрече, че е прав. Нямаше да е добре за никой, ако тя останеше,
Търсачите я търсеха, и вероятно съвсем скоро щяха да са тук. Не можеше да рискува. Ако Макс беше прав, Мис разполагаше с не повече от половин час. Започна да събира нещата си хаотично. Взе една раница и натъпка в нея дрехи, храна и вода, които да й стигнат докато стигне в базата на хората.

* * *