Ню Йорк,преди година и половина.

by **Charlotte.** Пон Апр 09, 2012 10:49 pm

Чуваше се само потропването на токчетата ми докато изкачвах и последните стълби към покрива на Емпайър Стейт Билдинг. Бе изумително как охраната не си вършеше никак работата. ами ако бях някоя откачена психопатка искаща да се самоубие? Може би това щеше да се случи след разговора ми със Себастиян. Стигнах почти до ръбът на покрива и хладнокръвно заоглеждах минаващите коли отдолу. През умът ми минаваше един единствен сценарий,как той щеше да бъде страшно наранен,само защото аз бях убийца. Затворих очи за момент,защото главата ми щеше да се пръсне. Имах нужда от почивка. Не бях спала от седмици. След няколко секунди усетих нечий ръце да ме прегръщат. усетих как цялата изтръпвам,а сърцето ми едвам едвам биеше. Обърнах се внимателно и се усмихнах леко,без да отвръщам на прегръдката му.
- Здравей,миличък. - казах нежно целувайки леко бузата му,нещо,което никога не правех. - Радвам се че дойде.. Трябва да поговорим. - не исках нещата да се затлачват,за това реши х да карам направо,но той ми каза,че първи искал да се изкаже.
- Добре.. - въздъхнах аз ,а след това отново се усмихнах. - Казвай..

by **Han Hyun Ri.** Пон Апр 09, 2012 11:00 pm

Трябваше да го направя днес беше денят не можех да отлагам повече .С Шарлът си уговорихме среща на Емпайър Стейт Билдинг трябваше да побързам имах само половин час да стигна до другия край на града.Завтекох се и стигнах почти на време видях да стои и да гледа надолу явбо гледаше хората или колите.Обгърнах я със силните си ръце и я целунах нежно но тя не ми отвърна а направи това което бе правила само веднъж целуна ме по бузата.Беше напрегната усещах го или просто го знаех познавах я толкова добре че все едно бях част от нея.Усмиханх се и пожелах да говоря пръв.И ето че не можах а намеря точните думи.
-От много време искам да го направя но винаги го отлагам не мога да чакам повече.Обичам те Шарлът.-Казах и извадих една малка кутийка от джоба на якето си и положих едното си коляно на земята вдигнах кутийката и я отворих.
-Шарлът ще се омъжиш ли за мен ?-Попитах и я погледнах в очите с нескрита любов.

by **Charlotte.** Пон Апр 09, 2012 11:13 pm

Като че ли камък заседна в гърлото ми. Той бе сериозен. Виждах го в очите му. Не бе нещо,което е решил преди час или два. Погледът ми се бе забил в пръстена,с от устните ми не излизаше и думичка. Погалих внимателни бузата му и клекнах пред него. Целунах го нежно и бавно,така в сякаш бе за последен път,а след това го погледнах,галейки едната му буза.
- Напълно сигурен си? - попитах,така в сякаш бях някаква глупачка. Взех кутията и погледа ми започна да се разхожда из невероятно красивият пръстен. - Невероятен е.. - казах малко след това. - Но мили.. трябва ми време за да кажа "Да".. знаеш колко опасна е работата ми и ако засегне и теб ,няма да си го простя.. поне докато задълженията ми там не свършат и не си в безопасност.. нека почакаме?

by **Han Hyun Ri.** Пон Апр 09, 2012 11:21 pm

Чаках да чуя нейният отговор но от устата й не излизаше и думичка а погледа й бе прикован в пръстена.И тогава чух думите й .
-Да сигурен съм и не ми пука за работата ти еинственото ноещо за което ми пука и което не искам да губя си ти ... разбираш ли?-Попитах и погледна ми се премести на очите й като я хванах за ръцете и я изправих ръцете ми я обвиха и я придърпах към себе си като я целунах бавно.
-Винаги ще те обичам дори и да трябва да чакам.Не трябва да се страхуваш за мен Шарлът.-Казах и поклатих глава като се усмихнах ... така си беше не трябваше да се бои за мен аз щях да съм добре щях да съм щастлив когато съм с нея а в останалото време докато тя е някъде си щях да правя нещо което не застрашава живота ми.
Целунах челото й както бях правил хиляди пъти.И прошепнах ''Всичко ще бъде наред скоро двамата ще живеем в свят в който злото не съществува и единственото което ще имаме е нашата връзка.''Ние бяхме свързано писано е двамата да сме заедно.

by **Charlotte.** Пон Апр 09, 2012 11:31 pm

С него се познавахме от толкова отдавна,семейството му ме бе взело в тях когато избягах от баща си,а след това постъпих в онази организация, превръщайки почти всеки в убиец. Естествено,че трябваше да се тревожа за него. Прегърнах го страшно силно.
- Аз също много те обичам. И точно заради това искам да си добре.. - прошепнах след това,поставяйки уморено глава върху гръдният му кош.
- Майка ти няма да е никак доволна. - казах шеговито,а след това целунах шията му. - Искаш ли да идем у нас? - попитах предизвикателно,естествено че искаше тук си бе доста студено въпреки,че бе летен ден. За около 15 минути бяхме у дома. Казха му да изчака,за да се преоблека. Сложих си една дантелена нощничка,въпреки,че все още бе обяд и се върнах при него в кухнята,облягайки се на плота.
- Какво ще желаеш за вечеря,принце? - попитах шеговито.

by Sponsored content

Ню Йорк,преди година и половина.

Ню Йорк,преди година и половина.

Re: Ню Йорк,преди година и половина.

Re: Ню Йорк,преди година и половина.

Re: Ню Йорк,преди година и половина.

Re: Ню Йорк,преди година и половина.

Re: Ню Йорк,преди година и половина.