Преди няколко месеца, вилата Карпович.

Беше хубаво да си припомни миналото, когато нямаше Души, а неговия бизнес процъфтяваше като пролетни лалета по средата на април месец. Красиви, червени и с големи цветове. Само дето, Виктор Карпович не си търсеше толкова големи цветове, а предпочиташе млади, още не разпъпили се цветчета, подмамени от самият него. И винаги нещата ставаха толкова приятно, толкова лесно и прекрасно, за него, естествено, че никога не му се бе искало да прекъсва бизнеса си, особено, когато се имаше предвид успеха.
Сутрешното слънце галеше небрежно разрошената му коса и бледата кожа. Трябваше да си признае, че може би приличаше на призрак, но обстоятелствата и предната нощ не му позволяваха друго. За разлика от повечето Души, Виктор все още не можеше да загърби нощните забавления, както ги загърбваше онзи пришълец в тялото му. Усещаше все още присъствието му, но то бе толкова леко осезаемо, че Виктор можеше да се закълне, че скоро ще отдаде Богу дух и ще остави най- накрая човека да си живее живота, правейки се успешно на него и на Утешител. Но пък тази професия му доставяше огромни бонуси. Именно, защото беше Утешител, цяла нощ бе утешавал една от клиентките си, а в момента чакаше друга. Двора на вилата му бе добре поддържан, озеленен изцяло и с толкова свеж въздух, че господин Карпович бе решил да се разходи по халат до алеята, където очакваше Амели, а тя малко закъсняваше.

Да си сам.. Душа.. Сама душа. Скитаща се. Без покрив над главата. Без закрила. Да бъдеш чужда сред свои. Боли. Непознатото е страшно. Непредсказуемно, и най вече - опасно.
Не знам какво е взела Мис днес, но определено не й влияе добре. Такива мисли минаващи през главата на съвсем нормална и здравомислеща душа бяха доста притеснителни. Не бе нормално да я тревожат такива неща.
Тя живееше в апартамент Тусон. Местенцето не бе лошо, но синята кръв на Амели не можеше да се примири с „мизерна дупка миришеща на разлагащо се сирене” – както тя сама я бе определила в първия си ден в града. Все пак бе хубаво. С ясно отличими миризми.. Цигарен дим, алкохолни изпарения, лек привкус на мента и .... восък.
Предната нощ. Какво се бе случило самата тя не знаеше. В момента се намираше на земята, с оскъдно количество дрехи, и прилично размазан грим.
Чу звука на камбаните на Биг Бен и се надигна от пода. От рязкото движение й се завъртя свят, и тя се подпря на коженото кресло за да не падне. Протегна се до малката кафена масичка и изключи глупавата аларма на телфона си. Изчака няколко минути да й мине пулсиращата болка в главата, и се вмъкна под студената струя вода на душа в банята. Откри нови белези по светлата кожа на тялото си, но не й направиха кой знае какво впечатление и ги пренебрагна, продължавайки да сапунисва нежно гърба си.
Качи се в черното Ауди с изцяло мокра и несрясана коса. Късата й черна рокля не се виждаше изпод летния ярко червен шлифер с който бе излязла. Махмурлука й още не бе отминал и за малко да се сдобие с акт за счупена плочка, когато високия и ток на дясната обувка се заклини в пукнатината на една от плочките на старата улица.
Пристигна във вилата на Виктор, в що-годе приличен вид. Имаше дрехи върху себе си, което трябваше да се брои за напредък. Той я чакаше на алеята като я гледаше сърдито.
Мис слезе от колата като внимателно подостряше апетита на Утешителя й, като демонстративно околи част от бедрото си.
- Една знатна особа никога не закъснява. – каза тя с пренебрежение – Просто другите идват по рано.
Самочувствието й бе ненадминато. Ах тези французи, и техните капризи..

Виктор Карпович се приближи към алеята, където бе паркирала Амели. Бавната му крачка можеше да подразни всеки, особено ако другия бързаше за някъде. Страхотно спокойствие цареше на всякъде около него, из пролетната обстановка на Великденските празници. На всякъде между лехите с цветя бяха разположени глинени фигурки на зайци и кокошки с кошнички със същински боядисани яйца от прислужниците. Въпреки че католическия Великден отдавна бе минал, Виктор предпочиташе да празнува православния или иначе казано, два пъти в годината се чукаше... с яйчица заедно с прислугата във вилата. Истинско забавление за перверзни под съзнания като това на Виктор и същото на Мис Амели, макар тя да беше Душа до мозъка на костите си, бе наистина същинска дива в леглото и Виктор го знаеше.
Именно затова беше записал часа й днес и то в сърцето на самата Английска провинция. Или пък може би заради спокойствието, от което се нуждаеше и наистина щеше да й се отрази добре, предвид нейния проблем. Един дълъг разговор, който щеше да завърши напълно предвидимо по един прекрасен начин. Виктор съвсем се приближи до возилото на Амели. Погали предния капак и се устреми право към собственичката на колата. Пое ключовете й от нежните пръсти на Мис и ги подаде на пиколото, което стоеше по възможно най- скования начин до тях.
-Паркирай я отзад при останалите коли.- нареди на бързо Карпович, обгръщайки с ръка кръста на дамата и я поведе навътре сякаш съвсем нехайно.- Един чай Мис Амели? Никой дори не се е опитал да ви обвини в закъснение. Сигурен съм, че е имало подобаваща причина.
Ръката му уж неволно се спусна към задните й части и ги стисна добре в шепичка, почти подпъхвайки се под роклята й. Нима можете да го вините? В компанията на такава дама и вие бихте направили същото, независимо какъв е пола ви.