Марк Пиер

Когато хората все още владееха света и си се занимаваха с техните проблеми. Когато все още не бяха чували за Душите и иплантирането, когато Земята бе човешка територия и нямаше Лечители и Утешители ... имаше една професия наподобяваща тази на на последните или иначе казано Психоаналитиците.
Намерени записки на Психоналитика Джо Стюард.
Запис номер 1, дата 10, юли, 2007 година
Име на пациента: Марк Пиер
Подлежи на психоанализа поради разпореждане на съда. Случая му се разглежда, като особено важен. Наблюдава се всякаква липса на уважение към каквато и да е власт. Субекта никога не е работил, но разполага със значително богатство, никоя институция не е успяла да го уличи в присвояване и друга незаконна дейност, макар че всички знаят, че се занимава с мошеничество.
//бележката бе написана с равния почерк на някой стажант в съда и даваше почти пълна информация за въпросната личност
- Седнете г-н Пиер и се представете за записа.
- Марк Пиер, на 25, роден в Глазгоу, Шотландия - плътния мъжки глас отговаряше с досада, сякаш го бе правил вече десетки пъти.
- г-н Пиер, разкажете ми най-запомнящия си спомен от детството си - Психолога звучеше по-развълнувано от него, може би за първи път имаше такъв случай пред себе си и се вълнуваше, че това може да е пробив в кариерата му.
- Спомен казвате? - Марк се озадачи - Добре, щом искате ... От детството си спомням, че живеех бедно, родителите ми едва намираха пари за хляба на масата ни. Нямах истински играчки, играех си с каквото намеря, но въпреки това бях щастлив. Бях обичан и от майка си и от баща ми. Не правете такава физиономия, нямам предвид нищо неприлично, обичаха ме както се обича дете. За съжаление ги загубих и двамата в нелепа злополука, когато бях едва шестнадесет годишен. Тогава ме прибраха в държавните институции и детството ми свърши.
- Разкажете за сиропиталището с какви емоции се сещате за него!
- Ха - това не звучеше като смях, а като някаква ирония - ама какво си мислете, че там са ми направили нещо и сега съм такъв, какъвто съм заради някаква психологична травма от онова време? - мъжкия баритон звучеше развеселено - няма такова нещо. Не че си изкарах супер през онези две години, но бързо се научих, че ако се усмихвам и съм мил с преподавателките и директорката, то те ми отвръщат също толкова мило. Бях все общ любимец, не съм се замесвал с побои, наркотици и други опасни неща.
- Значи тогава се научихте, че жените могат да ви дадат всичко от което се нуждаете? - психолога бе започнал да задълбава явно
- Не само жените г-н Стюард, мога да накарам всеки човек да ми даде това от което се нуждая - в гласа вече ясно се долавяше смях.
- Д-р Стюард, ако обичате!
- Щом настоявате докторе - веселие премесено с арогантност се четеше в тези думи - вие все пак сте този с дипломите, какво ще кажете патологичен случай ли съм? - и изведнъж арогантността премина в мили спокойни думи
...Записа отбелязваше цели пет минути тишина, явно самия доктор бе хванат в капана на своето задълбаване.
- Май още се чудите, какво друго да ви разкажа, за да вземете решение? - баритона пак бе мил
- Кажете ми защо смятате, че можете да получите всичко от всекиго? - изстреля веднага психолога
- Е, как защо, нали знаете максимата получаваш, това което даваш, аз давам на всекиго мечта, питайте хилядите хора, които са внасяли пари по сметката ми, никой от тях няма директно оплакване от мен, те не се сърдят ... особено жените, особено богатите жени.
Явно доктора нямаше какво да каже по този повод. Записа бе регистрирал скърцането на химикалка по хартията и после нищо.
Утешителя представящ записа на комисията го изключи и прочете с равен глас бележката в края.
"Субекта напълно осъзнава действията си, няма никаква основа за психично заболяване или проблем. Препоръчвам да се изследват предполагаемите му жертви. Марк Пиер не подлежи на хоспитализация и не проява симптоми на обществено опасна личност. Въпреки сведенията, че е излъгал повече от десет хиляди човек, то не се откриват конкретни доказателства, че тези хора наистина са били измамени. Препоръчвам на съда субекта да бъде освободен"
Утешителя изгледа всички в стаята и заяви решително:
- Искам този човек ... този Марк Пиер и не за да го имплантираме, а за да го изучим ... има още десетина такива записи от различни лекари, психолози и полицаи ... този човек така добре е познавал човешкото съзнание, че стигнем ли до тези знания то смятам, че ще можем да убедим бегълците сами да се предадат.
На търсачите бе дадено подробно описание (тъмна коса, сини очи, 190 височина) на Марк Пиер и насока, че сега той пребивава в града на бегълците ...