Преди две години ;; Вълчата част.

Бе избягала от вкъщи за пореден път. И както и предишните не бе подготвила нищо за това бягство. Просто й писна в един момент и излезе през вратата. Родителите й бяха твърде заети да си крещят един на друг, за да й обърнат внимание. Имаше само дрехите на гърба си, нямаше документи, нямаше пари ... бе вървяла цял ден без да спира, без посока просто през полето на където й видят очите ... Слънцето се бе скрило още преди час-два, а и гората бе гъста, така че можеше някой да й бръкне в окото и пак нямаше да го види сигурно. В този момент чу вой на вълк, тръгна в онази посока от където идваше воя ... Не я беше страх, можеше съдбата да й направи подарък и да бъде изядена от вълк, така поне щеше да се спаси от нещастния си живот. Озова се на малка полянка, очите й вече бяха привикнали с тъмнината, а и луната се бе качила високо в небето, така че ясно видя човешката фигура на дървото и вълка обикалящ отдолу ... Боже господи, трябваше да направи нещо, не можеше да остави горкия човечец. Видя един клон с доста сухи листа по него, паднал на земята вдигна го и в този момент й хрумна ... бръкна в джоба си и извади сребърна запалка, единственото останало й от любимия й дядо. Щракна и запали листата, така въоръжена със своебразната факла тръгна към вълка крещейки
- КЪШ, КЪШ КАЗАХ, МАХАЙ СЕ - дали късмета й накара вълка да си тръгне или пък просто животното вече бе решило да се откаже, когато тя се бе появила, но важното бе че се махна.
Момичето погледна нагоре и извика:
- Хей, ти там, може да слезнеш, вече е безопасно ...

Оливия се стовари на земята и се облегна на дебелия ствол на дървото.
- Аз съм Оливия, но всички ми викат Оли - огледа момчето от долу на горе и се усмихна- хей Тайлър, може ли да те викам Тай ... изпитвам затруднение да помня дълги имена - усмихна се извинително и бързо премести погледа си, когато осъзна, че главата й е на нивото на слабините му - ако събереш малко съчки можем да си запалим огън и да не се притесняваме за вълците до настъпването на сутринта.
Не дочака да види дали той ще започне да събира клони, а бързо застана на колене и започна да трупа шума на една камарка пред себе си. Дядо й я бе учил как да пали огън, не бе мислила че това някога ще й потрябва, но ето че й влезе в употреба. Скоро си имаше купчинка от изсъхнали листа и сухи клечки върху нея, запали я и се огледа.
- Хайде, Тай, донеси малко клони преди вълците да са се върнали. - Оливия вдигна глава точно в правилния момент, за да види как Тайлър се връща с огромен наръч клони, щяха да им стигнат за цялата нощ ... е нямаха храна, но все щяха да преживеят една нощ и без ядене. А, може пък момчето да имаше нещо за хапване по джобовете ... корема на Оли изкъркори доста смущаващо.

- Пица, викаш? - Оливия се разкикоти - и какво ще обясним на доставчика "Ние сме в една гора, следвайте вълчия вой и ще ни намерите" - о, не, това момче я разсмиваше и то когато бе в много кофти настроение. Погледна го крадешком, изглеждаше уморен, кой знае от колко време висеше на това дърво пазейки се от острите зъби на вълка дебнещ от долу. Никой ли не го търсеше, никой ли не бе забелязал, че него го няма ... Искаше й се да го пита, но знаеше как мрази да я разпитват нея самата и се отказа, пък и той наистина изглеждаше уморен, очите му се затваряха и тя предполагаше, че е огромно усилие да ги отваря отново.
- Ако искаш полегни да поспиш, аз ще дежуря първа, да не изгасне огъня, после ще се сменим - с глас нетърпящ възражение каза момичето. Свали си суйтчера и го хвърли към него, за да има с какво да се наметне докато спи. - Нямаме кой знае какви удобства, но не е нужно да будуваме и двамата все пак - усмихна се и му намигна. Дано не беше от ония момчета, които винаги се правеха на големи мъже и отказваха да вземат под внимание каквито и да е разумни доводи.