The Host


Join the forum, it's quick and easy

The Host
The Host
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Welcome
 photo foother_zps74c56111.png
Добре дошли в единствения по рода си рпг- форум по романа на Стефани Майер- Скитница! Земята е населена от непознати същества наречени Души. Оживелите хора се изолирани в почти безлюдни местности и са принудени да крадат и убиват, за да живея. Към кои си? Какъв си? Реши сам и се присъедини към нас, за да се потопиш в един нов и напълно различен свят.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Честито, Ивон!
Някъде на север... EmptyПет Юли 19, 2013 2:20 pm by Жюстин Карпович

» Въпроси;;
Някъде на север... EmptyСъб Юни 08, 2013 1:12 pm by Жюстин Карпович

» Другарче за рп.
Някъде на север... EmptyПон Май 27, 2013 8:20 am by Léa Voltaire.

» Готови персонажи.
Някъде на север... EmptyНед Май 26, 2013 8:02 pm by Léa Voltaire.

» Търся всичко останало..
Някъде на север... EmptyНед Май 26, 2013 7:44 pm by Léa Voltaire.

» Emmelie 'Léa' Voltaire.
Някъде на север... EmptyНед Май 26, 2013 4:32 pm by Виктор Карпович

» Алина.ᴳᵘᵇᶫᵉᴿ
Някъде на север... EmptyНед Май 26, 2013 3:11 pm by Виктор Карпович

» Какво късметче ви се падна днес?
Някъде на север... EmptyСъб Май 25, 2013 8:45 pm by Виктор Карпович

» Намисли си някой потребител преди да влезеш
Някъде на север... EmptyСъб Май 25, 2013 8:34 pm by Жюстин Карпович


Някъде на север...

2 posters

Go down

Някъде на север... Empty Някъде на север...

Писане by Temptress Пон Май 07, 2012 8:51 pm

Преди време си мислих, че Раят не съществува, че е една голяма измислица, илюзия, създадена от слабостта на простосмъртните. Но днес, когато всичко е вече различно разбрах какво са имали предвид. И тогава разбрах Рай не е онова възвишено място, което всички се надяват да открият в задгробният живот, той е там където те заобикаля любовта и спокойствието, там където мъката не може да те достигне, там където са любимите ти хора и където се чувстваш истински жив...
Странно колко може да се промени животът ти, когато не си губиш времето с мисли за утрешният ден.Научих се да живея за момента и да се радвам на малките признаци живот, защото какво би бил утрешният ден, ако не си преживял до край днешният? И има ли изобщо смисъл да мислим за миналото, когато настоящето е толкова мрачно?
Знам, че е по-добре да оставя зад гърбът си всички онези болезнени спомени, който изникват в съзнанието ми всеки път, когато затворя очи. Но каквото и да правя не мога да не мисля за него и последната ни среща. Никога няма да забравя и онзи момент, в който видях безизразните му очи. Да, миналото е надвиснало над мен като мрачен ловец дебнещ жертвата си и колкото и да се опитвам да избягам знам, че един ден ще дойде края...
Но до тогава...не ми остава нищо друго освен да се радвам на жалкото ми съществуване.
Златистите лъчи на слънцето се разпръскваха по повърхността на водата, придавайки й ефирен почти жълтеникав цвят. Ароматът на море бе толкова опияняващ, че вече нямах представа колко време стоя загледана в леко полюшващите се вълни. Хладният пролетен въздух се заигра с единствения кафеникав кичур коса, който се спускаше свободно до раменете ми. Това ме накара да свия устни и с едно бързо движение да се опитам да го върна в плитката, която се извиваше около раменете ми. Всъщност единственото, което направих бе да я разваля още повече. Въздъхнах уморено и оставих дългите си коси да се развяват свободно зад мене. На лицето ми се появи меланхолично изражение, когато си спомних последният път, когато бяхме тук с брат ми.
Затворих очи и се отпуснах почти безжизнено на пясъкът. Беше толкова приятно и успокояващо. Неприятните мисли бяха отдавна заключени в дълбините на съзнанието ми, а всички звуци се преплитаха някъде там в далечината и създаваха прелестна симфония. Можех да усетя парещият допир на слънцето по бледата си кожа, да чуя пърхащите крила на птиците и меките стъпки...Хм, момент стъпки ли казахме? Нещо не се вписваше в цялата тази идилия на безлюдният плаж.
Отворих рязко очи, за да срещна чифт други.
- Ти пък от къде се появи? - почти неадекватно попитах и бегло хвърлих един поглед на новопоявилия се.

за дерек^^

// мдам никаква муза, съжалявам стана ужасно.

Temptress
Temptress
Хора;
Хора;

Брой мнения : 801
Reputation : 0
Join date : 24.04.2012

Върнете се в началото Go down

Някъде на север... Empty Re: Някъде на север...

Писане by Green Arrow Съб Май 26, 2012 7:09 am

Не може да бъде, вече за трети път Алекс ми се изплъзваше без да я усетя. И къде беше сега? Нямах никаква представа, но краката ми инстинктивно се насочиха към залива. Може би очаквах да я срещна там или просто исках да се насладя за пореден път, как слънцето се спускаше към хоризонта и опръсква океана с последните си лъчите. А когато се скриеше зад него, гледка беше още по-хубава – водата сякаш оживяваше в огнени пламъци и когато видех това, знаех за какво живея и за какво се боря в този свят.
Когато стигнах до любимото си място, за съжаление то беше заето от една непозната, която гледаше замечтано водата пред себе си и играта на вълните. Може би същата мисъл, която ме беше привлякла към това място, е накарало момичето също да дойде тук, а може би е просто съвпадение. Не знам, но мисълта да деля любимото си място с някой, не ми беше никак приятна.
Доближих се тихо до момичето и тя не ме усети, докато не се изправих пред нея и сянката ми не падна върху лицето й. Тогава тя отвори рязко очи и каза:
- Ти пък откъде се появи? - гласът и прозвуча стреснато и ме погледна с широко отворени очи.
- Оттам – каза аз й махнах от посоката, от която бях дошъл.
Лицето ми беше спокойно, когато се наведох над нея и заповеднически и казах:
- Съжалявам, хлапе, но това е моето любимо място, така че може да изчезваш вече!
Green Arrow
Green Arrow
Хора;
Хора;

Брой мнения : 38
Reputation : 0
Join date : 29.04.2012
Age : 36

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите