Преди седмица.. Горските части.

Денят бе привидно тих, спокоен. Мис би била способна да се наслаждава с часове наред, но уви. Това зловещо спокойствие, което бе настъпило не вещаеше нищо добро. Спорът бе започнал в късният следобед и въпреки това бе достатъчно мощен, за да засегне госпожицата, която упорито успяваше да се спотае някъде измежду останките от изоставени сгради.

Внезапно бе решила да тръгне.. Думите на тъмнокосият все още кънтяха в главата й като досадно ехо, което упорито те преследва през целия ден. Разбира се, разбира се, тя нямаше никакво намерение да бяга. Просто.. Просто искаше да се откъсне от цялата тази негативна енергия.. Нищо не бе приключило все още.. Слънцето настоятелно продължаваше да гали бялата й кожа, а фините листенца около нея все още потръпваха при всеки следващ повей на вятъра. Красотата бе навсякъде !
Уникално ! Малкото камъче преценено се бе извъртяло по посока на плитката рекичка. Пльок. И вече се бе озовало някъде там, на дъното.. За жалост водата не бе чак до толкова кристално чиста, за да може мис да зърне желаното.. За компенсация спокойното крякане на жабите успокояваше обстановката, пулсът й и караше усмивката на Вероник да се разтегли от внезапен призив на Дежа Вю .

О, да ! Забеляза го в отражението на водата, но така и не вдигна поглед. Просто остана в изходно положение без никаква реакция. Приличаше на дребна, нарцистична статуя... Маската се развали щом чу непознатият гърлен глас на момчето. Потръпна, едва ли не подскочи. Вдигна веселият си поглед към него и артистично помаха..
- Здравей.. - промърмори с онзи отдавна забравен френски акцент. Изправи се и предпазливо започна да оглежда младежа. Дали бе един от Тях ? Или обикновен беглец, като нея !? Ах, всеки непознат излъчваше тази предпазлива мистериозност, от която бе трудно да се оприличи видът, но това лъчезарно лице.. Детската усмивка..
- Какво правиш тук !? Тоест.. - млъкна за секунда, за да обмисли въпросът си достатъчно добре.. - Не е ли опасно ? - подсмихна се. Беше глупаво, дори не я интересуваше до толкова.. Просто жадно любопитство, което я изяждаше отвътре бавно и мъчително.. Винаги бе притежавала това чувство, като малък дар от Бога.. Да, забъркваше се в неприятности , благодарение на него, но и завързваше хиляди нови приятелства..

Малката мис се изненадваше с всяка изминала минута от директността на непознатият младеж. Позата, която бе заел. Толкова предпазлива и същевременно дружелюбна, сякаш се опитваше да се подготви за бягство и в същото време да не обиди мис. Това несъмнено се хареса на Вероник.
- Човек съм.. - отговори мигновено. За разлика от всяка друга нейна среща, този път бе решила да каже истината. С онази своя отдавна забравена гордост. А дали имаше защо да се гордее с човешкия си произход ? Не бяха ли именно хората онези които съсипаха живота й !? О, да ! Но тя бе реалист и вярваше, че не всички се държат като животни .
- А и.. Ъм не.. Тоест не мисля, че е опасно. Аз.. Мога да се защитавам.. - подметна шеговито и бавно сви юмруци , размахвайки ги насам - натам в опит да се представи за добър боец.. Разбира се, че не ! Тя не беше такъв. Но нима сте очаквали нещо друго от дребното й телосложение ? Така си и помислих..
- Как се казваш ? - попита тихо присвивайки преценяващите си очи. Опитваше се да отгатне, съдейки по лицето му. Но уви. Все още не умееше да чете мисли.

Тихият й кикот се разнесе наоколо.. Самата мисъл, че тъмнокосият я бе помислил за опасна я развеселяваше допълнително. Та тя.. Тя дори не приличаше на човек.. По - скоро някаква дребна феичка, или пък от онези елфчета, които непрекъснато се криеха из горите..
- Вероник.. - промънка с гордост и плавно пое ръката на момчето.. Направи опит да приложи малко повече сила в ръкостискането им, но уви. Не бе способна на такива големи подвизи. Единственото, което умееше бе да бяга.. Бягаше през целият си живот, а дори успяха да я обвинят в убийство. Колко наивно !
- Благодаря, Стайлс.. Вече се чувствам като у дома си.. - засмя се тихичко и бавно се изправи.. - Това е абсурдно ... - добави накрая. Дори не гледаше момчето, но някак си усещаше въпросителният му поглед, или може би просто си въобразяваше.. - Нима си решил, че съм опасна !? Аз !?