Преди два месеца,някъде

За разлика от всеки друг ден, който прекарваше затворен в Института и вършеше работата си, която като че бе достатъчна, за да запълни всичкото му време, днес Данте принудително си даде почивен ден. Не носеше един от всичките онези официални костюми, нито ризите или екипите, с които се отдаваше на дневната си тренировка за тонус. Днес бе облечен с тъмна тениска, а коженото му яко се опъваше по мускулестите ръце. Между пръстите си въртеше кристална чаша със скоч, а тези на другата ръка барабаниха някак отегчено по лъскавия плот на бара.
Светлите му очи се извърнаха по посока на поздрава. Беше достатъчно тъмно, за да не различи или разпознае чертите на лицето й. Която и да беше тя в момента. Отпи една малка глътка от питието си преди да възвърне изходната му позиция на плота. Парфюма му се смесваше с онзи прекрасен мускусен аромат, за да привлича не едно женско обоняние съвсем не нарочно.
-Не съм най- разговорливата компания.- съобщи й Данте преди да се подведе напълно по външния му вид.- Но здрасти.

Данте, който познаваше достатъчно добре невербалните жестове и значенията им, подтикнат от нуждите на собственото си тяло се подсмихна, одостоявайки с внимание жеста й. Имаше нещо достатъчно незадоволено в него от към гледна точка на близост с Джоуел в последните няколко месеца, което го подтикваше към търсенето на еднократна... а може би и неколкократна близост с тъмнокосата срещу него.
Извърна за малко лицето си, продължаващ да се подсмихва, докато не я погледна право в очите. Присви леко поглед, сякаш само, за да я прецени външно, макар мрака в заведението да притъпяваше зрителните му сетива, той виждаше извивките по тялото й- женствени, но подсказваха за нещо тренирано в нея, сякаш бе изкована в годините на хиляди безмилостни боеве и тренировки на тепиха.
-Знаеш ли... подлежа на принудителен двудневен отпуск от Института- започна Данте, а ръката му се пусна по нейната и вплете пръсти между нейните тънки, докато отместваше ръката й към плота двусмислено.- Сигурен съм, че можем да се забавляваме в следващите 48 часа.

Аромата й му подсказа за нещо наистина познато, само че нямаше представа от къде можеше да му е позната. Сетивата му я разпознаваха като личност, ала личност, чието минало сякаш не му беше познато и личност, която присъстваше активно в неговото, но не носеше име със себе си в момента. Сякаш имаше нещо скрито в цялата работа, което не разбираше.
Пое си дъх и стисна устни за миг, отдръпвайки се от нейните. Подсмихна се лекичко, а очите му се опитваха да намерят нещо познато в лицето й, ала на този етап и тази светлина нямаше как да разпознае Никита, а му трябваше единствено да я погледне за миг на леката светлина на уличната лампа. Той се изправи от мястото си, оставяйки една едра банкнота на плота без да се обръща към барманката или някой друг от служителите.
Кимна на тъмнокосата към вратата, на където стъпките му го отвлякоха, проправящи си път през тълпата към изхода, който щеше да им даде това, от което имат нужда... нали? Тъмна и тиха улица!
-Нетърпелива си.- констатира Данте, докато отваряше вратата и я пропускаше да излезе преди него.