Роуд... Роуд... Роуд, ти си толкова непредвидим!.

First topic message reminder :

Здравейте, толкова рано сутрин, реших и аз да си пусна тема и да ви покажа какво мога.

Spoiler:

Spoiler:

естественооо, Изкусителке... само да те питам... искаш ли да е с лика на героя ти или не? понеже знам, че ти не я използвам за профила си..

а не я използвам за профила си, защото ме удря музата на по-странни картинки. Иначе с нейният лик, ако може за разнообразие

ще се заема с удоволствие

Изкусителке, позволих си да бъда малко дръзка в цветовете

Благоооодаря многуу, обожавам го.

Е, непредвидими Роуд! Идвам с молба за ново профилче!

ооо, нямам нищо против.. за мен ще бъде удоволствие!

Сахара написа:Е, непредвидими Роуд! Идвам с молба за ново профилче!

Аз също идвам с такава молба ^^

Добре

Сашинко запретни ръкави и ми направи нещо!

Може ли нещо и за мен

О, да, може ^^

___ luv it!

Ето нещо за Арома:
#1


#2

И двете са уникални <3, но второто ми е фаворит ^^

Второто определено по- добре се получи, ала имам чувството че нещо им липсва ;д

Седмица на Ада- вторник ;; НЕПРИЛИЧНА!

Пушеше цигарата си. Пламъкът почти бе стигнал до филтъра и тя догаряше. Но сякаш това само разпалваше желанието й, които не бе успяла да утоли преди малко. Разгаряше се, макар външно тя да изглеждаше спокойна и доволна, това момче, както и да се казваше то... може би беше Девин или нещо от този род с Д. Това момче просто не можеше да утоли жаждата й. Единствено успя да я убие за момент с неспособността си да я докосне по онзи взривящ начин, да накара тялото й да се разтриса от неудържим оргазъм, известяващ края. НЕ! Не беше успял да направи това и сега си тръгваше, както щеше да направи и в противния случай. Не се обръщаше към него. Не искаше да го поглежда, просто защото не го смяташе за интересен. Нито способен. Не беше нейния мъж. НУЖНИЯ мъж.
‘Ще се видим пак, нали?’,чу гласът му от вратата. Беше готов да си тръгне от стаята й и да я остави сама с нейните мисли и нейния начин.
‘Мхм’, тихо измънка Алекзандра, а на ум добави това да не се случва повече и обви сладките си червени устни за последен път около филтъра, карайки пламъчето отпред да се разгори с пълна мощ от дръпката, която направи. Загаси цигарата в пепелника, но страстта й не угасна с нея. Мозъка й работеше на пълни обороти. Толкова грешно бързо, че моментално бе успял да извади наяве няколко толкова несъзнателно възбуждащи я моменти от ежедневието й, че чак сега разбираше какво желае. Гласът на Джулиън от последната лекция се завъртя в съзнанието й толкова грешно прекрасен. Възбуждащ. Леко пресипнал и в същото време плътен. Настоятелен. Тя стисна устни и прехапа ъгълчетата им от едната страна. Не трябваше. Нали така? Трябваше да остане послушна и да започне чисто новия си живот, в който не й се налагаше да проституира, а можеше да прави всичко за удоволствие. Ала как можеше да се сдържи, когато всеки спомен за разхождащото се тяло из залата по край тях я караше да притиска бедрата си едно към друго.
Ръката й се пресегна до другия край на масата и улови телефона между пръстите си. Първо иззвъняване. Второ иззвъняване. Идеята вече й се струваше толкова погрешна. Какво си мислеше? Че той....
Алекзандра?, обади се от другата страна на телефонната линия леко сънения му глас, но не звучеше така, както би звучал, ако го събуди. Звучеше по- скоро уморен, но не и заспал.
'Аз... съжалявам, че се обаждам толкова късно', прошепна в слушалката Алек. Беше задъхана. Леко задъхана от мисълта за него и не смееше да извиси гласа си до нормалните тонове. Беше по- безопасно да остане така тиха, отколкото да издаде всеки свой трепет и мисъл по него. ‘Не мога да заспя. Помогни ми.’
Изчерви се и сведе леко глава, сякаш той можеше да я види между пердетата на апартамента. Не бяха плътни, ала поне малко можеха да прикрият гледката от срещуположния апартамент, който беше именно този на Джулиън. Погледа й се впи настоятелно в пердетата и се изправи. Защо да не го направи? Умът му щеше да бъде неин тази вечер. С няколко елегантни крачки, наподобяващи стъпките на котка, тя се приближи към прозореца придърпвайки слот със себе си. Беше френски и в момента, в който дръпна завесата разкри голото си тяло, обгърнато с незавързания копринен халат, който носеше.
‘Бих ти препоръчал физическо натоварване, ала... защо не и нещо по- хубаво ’ , гласа му беше дори по- възбуждащ, когато беше сънен.
Масивната му фигура се появи на отсрещния френски прозорец, където лампата изгасна в миг. Знаеше, че така ще я вижда по- добре. Знаеше, че бяха достатъчно близо, за да вижда как треперещото й тяло изпитва удоволствие. Седна на стола плахо, докато наблюдаваше силуета му, полу скрит от едното перде, но открит от другото. Беше само по боксерки. По дяволите, само по бельо. Бедрата й се отдалечиха едно от друго, оставяйки нежното място между тях на показ. Пръстите и се спуснаха по кожата й. На места белязана от белезите на камшика, а на други толкова нежна. Показалеца и безименния й пръст разтвориха срамните й устни лекичко, за да прокара средния си пръст между тях и да притисне клитора си лекичко.
‘Действаш ми толкова грешно, Джулиън... от толкова време те искам’, простена в слушалката невъздържано и спусна пръста си малко по надолу, усещайки колко влажна беше. Дяволски. Неприлично влажна, а огъня там се разгаряше с такава скорост. ‘Говори ми’
‘Правиш интересни изненади на преподавателите, Алекзандра. Нямаш представа колко възбуждащо изглеждаш’, изръмжа Джулс и продължи: ‘Искам да спусна езика си точно там, където сега е пръста ти, Саша’, пръста й се притисна към входа на дълбините й. ‘...искам да усетя вкуса ти, колко си мокра... искам да поема клитора ти между устните си и да го засмуча’.
Богове! Този глас и тези думи. Два от пръстите й се вмъкнаха в нея, колкото по- навътре можеше. Той беше дяволски. ДЯВОЛ. Караше я да се задъхва. Сърцето й биеше забързано. Тръпката, която изпитваше в този момент... от това, че той я гледаше. Джулиън Москович се наслаждаваше на нейното тяло и нея мислеше за възбуждаща. Движенията на пръстите й бяха престъпно бавни, дразнещи кожата й толкова влудяващо. Прималя й, когато видя ръката му да гали подутината в боксерките му. Изстена някак измъчено, желаещо. В цялото й тяло се беше загнездило толкова непознато за нея чувство. По- различно от обикновеното надигане на оргазма в тялото й.
‘А гърдите?’, попита я някак учудено той, ‘Не ги забравяй. Виж колко са настръхнали зърната ти... Защо не оставиш телефона си на високоговорител и не ги дариш с внимание?’.
Така и направи. С треперещите пръсти на свободната си ръка тя включи високоговорителя и изпусна телефона на земята. Чуваше гласа му, разказващ й толкова описателно как искаше да докосва гърдите й, засмуква зърната, облизва ги и ги захапва лекичко. Възбудата й растеше с всяка негова дума и с всяко нейно докосване в чувствителните зони на тялото й... с всяко проникване на пръстите й, което достигаше до G-точката й и я погалваше лекичко, карайки тялото й да трепва от желание. Очите й шареха по фигурата му. Личеше колко е възбуден и това я замайваше. Караше я да го желае още повече. Усещаше се толкова на ръба.
‘Искам да те чукам, Алекзандра... диво и мръсно! Искам да крещиш името ми. Изкрещи го! Хайде!’
Алек се опита да си поеме дълбоко въздух, но просто не можеше да намери сили за това. Тялото й сякаш само бе поело контрола и я караше да се докосва дори по- бясно. ‘Джулиън! Джулиън...’, почти изпищя Саша, а тялото й се разтресе в неудържими конвулсии от мощния оргазъм, който я покоси така внезапно. Стисна бедрата си едно към друго и се изви на стола.
‘Браво, Алек... ти си добро момиче’, този път го чуваше не от телефона.
Той стоеше зад нея и я пое в ръцете си без да й оставя тялото й да се успокои. Положи я толкова нежно върху завивките на леглото й, скривайки кожата й с целувки

Мерси,мерси,мерси много,много,много за подписите :*:*:*:*:*:* Уникални са!