Уличния ресторант "Магнолия"

by **Алекзандър Лесбърн.** Пет Мар 02, 2012 10:23 pm

Предлагаше наистина романтична и спокойна атмосфера в италиански стил, напълно нетипичен за града, но все пак, имаше своето голямо очарование, привличащо много влюбени.

by **.madlen** Пон Апр 16, 2012 4:46 pm

Предложението на Виктор ме зарадва, но не защото не бях стъпвала в ресторант от почти една година, а защото щях да се любувам цял дена на неговата компания. Харесваше ми да да го слушам, въобще да бъда близо до него, но още не разбирах съвсем близостта и отношенията между нас. Не бях човек, който ще си блъска главата в мислене, затова оставих нещата така и следвах течението, което щеше да ни отведе в неизвестна посока.
Не бях ходила на ресторант, поради не наличието на пари, поради моят плашещ външен вид и поради Душите. Не исках да се срещам с тях-за мое и за тяхно добро.
Ресторантът предлагаше доста романтична атмосфера, но сякаш подхождаше на случилите се събития, нямаше много Души и това донакъде ме успокои. Ръката на Виктор продължаваше да стиска моята и щях да излъжа, ако кажа, че не ми харесва. Настанихме се на една от крайните маси и разгледахме предварително донесеното меню.
-Тук е хубаво-заявих ни в клин, ни в ръкав и продължих да зяпам ценоразписа.

by **Виктор Карпович** Пон Апр 16, 2012 5:42 pm

-Закусвам тук, когато Грижовна Нежност не е на работа и няма кой да ми сготви.- обяви Виктор, докато разглеждаше сутрешното меню. Не, че избора му можеше да бъде много труден, ако зависеше от него можеше да изяде всичко, което му поднесат, но от уважение към тялото си се ограничаваше от подобни желания за преклено обилно хапване, та трябваше да се спре върху една от всичките закуски, предложени му от тънката книжчица от едва няколко страници, предлагащи толкова вкусни неща, че му беше трудно да не се отправи направо към един обилен обяд.
Като при всеки мъж, любовта на Виктор минаваше и през стомаха, както и през други работи. Така де, просто си беше пристрастен към усещането на приятни вкусове в устата си и доста страдаше, след като Душата в тялото му не хапваше същите неща, които обича той и го тъпчеше постоянно и само със салати и йовка, което беше доста лоша комбинация, поне според вкусовите предпочитания на Виктор.
-Често идвам.- призна си Виктор.- Харесва ми италианската обстановка, а за толкова ранни закуски си е направо прекрасно.
Виктор изостави менюто си и приближи себе си и стола до нейния, никак не му харесваше да седи срещу нея, поради простата причина че ги разделяше почти метър. Отново хвана ръката й и се вгледа в нейното меню.
-Какво ще хапнеш?

by **.madlen** Пон Апр 16, 2012 5:54 pm

Действията му отново накараха стомаха ми да се разбунтува, но в добрия смисъл. Естествено, ако може да се приеме в добър. Огледах за пореден път менюто, наблъскано с няколко непонятни за мен деликатеси и след много или малко умуване заговорих:
-Пица Рустика.
Изборът не можеше да се окачестви като добър или изтънчен, самата аз имах доста противоречив вкус, но можех да ям всичко. Корема ми ми даваше знак, че една пица щеше да ми дойде идеално. Затворих менюто и отново се вгледах в очите на Виктор. Настроението му се предаде и на мен и нямаше как да не отвърна на искрената усмивка, която толкова често виждах да се застоява на устните му.
-Ти?-посочих въпросително неговото, вече затворено меню. Близостта, която проявяваше ми харесваше, даже имаше отзвук от моя страна, но никога не съм била добра в подобни жестове. Досега живеех сама и внезпаният обрат на нещата ме обърка и затрудни. Бях в непознати води. Целунах го лекичко по бузата и отново повторих въпроси си, останал без отговор.
Атмосферата тук определено ми харесваше. Дойде келнерът и предадохме поръчките, след което отново се отпуснахме на столовете, в очакване и тишина.

by **Виктор Карпович** Вто Апр 17, 2012 4:32 pm

- За мен ще бъде английска закуска.- отговори Виктор и прокара пръсти през краищата на косата й. Имаше толкова много въпроси към нея, но не знаеше какво първо да я попита и дали няма да я притесни с всичките си въпроси. Искаше да знае всичко! Искаше да знае как живеят Хората, искаше да знае хиляди неща. Но после осъзна, че може би щеше да я притесни прекалено много, поради простата причина, че човек с белезите на Душа, който разпитва за Хората е точно като Душа, която иска да ги залови, макар да не беше така в случая на Виктор Карпович.
-Ако те попитам нещо ще ми отговориш ли?- тихичко прошепна Виктор, докато гледаше към масата, някак замислен.- Аз ти обещавам, че никога няма да използвам тази информация против теб или някой друг, просто ей така от любопитство искам да попитам.
Вгледа се в очите й, абстрахирайки се от отражението и обръщайки внимание на кафевия цвят, който го привличаше толкова много. Сякаш имаше нещо като магнити в тези Мадленови очи, които го караха да гледа в тях постоянно, постоянно да държи ръката й и да си търси повод да се приближи до нея.

by **.madlen** Вто Апр 17, 2012 4:43 pm

Първият ми въпрос ме учуди. Тъкмо когато щях да отворя уста, за да задам напиращия въпрос, Виктор продължи да говори и смутено зачаках и се заслушах в думите му. Едва сега гледката ми се проясни достатъчно, за да бъде напиращият въпрос напълно излишен. Не познавах Карпович от дълго време, не бях живяла с него, не го бях опознала, всъщност нещата, които знаех за него се брояха на едната ми ръка. Но имах странното усещане, че сме приятели от години и че мога да разчитам на него. Мисълта, че по някакъв начин може да ме измами или да злоупотреби с мен въобще не бе преминала и леко озадачено примигнах насреща му.
Очите му бяха вперени в мен, но не настоятелно или очаквайки отговор, а сякаш се любуваха на нещо. Страните ми леко почервеняха при това, но се опитах да отклоня поглед. Трудно. не можех да отделя погледи от неговия, сякаш някаква невидима стена ме спираше.
-Ще ти отговоря, разбира се. Мога ли да ти откажа?
Въпросът бе реторичен, но се усещаще скрит смисъл и се надявах той да не го е уловил. Насладих се на нежното му движение в косата ми и се загледах напред в някаква неопределена точка.
-Е, какво искате да знаете господине?-върнах и двама ни в реалността.

by **Виктор Карпович** Вто Апр 17, 2012 6:32 pm

-Не мислех, че има толкова оцелели.- призна си Виктор.- Предполагах, че хората са по- малко, когато ме заловиха и внедриха Малинова Грация в тялото ми, не бяхме много хора, заловиха всички ни, естествено. Но сега като погледнах, вие бяхте толкова много.- присви очи, а изражението му беше с онази нотка на лека болка от факта, че не бе успял да предпази толкова много хора, а му се отдаваше възможност за единични случаи.- Колко сте? Как живеете? Не разбирам как оцелявате в пустущта.
За Виктор Карпович живота в пустущта беше едно от най- лошите преживявания. Като дете на пълната цивилизация и модерна комуникация всяко откъсване от тях беше трагично. Трагично преживяване и не ви се иска да знаете как реагираше в подобни ситуации той, затова ще ви спестя съвсем откровено същинската му същност извън цивилизацията. Покъртителна гледка.

by **.madlen** Вто Апр 17, 2012 6:45 pm

-Не е толкова зле, не е толкова трудно, колкото изглежда-започнах бавно да говоря, присвивайки очи срещу залязващото слънце. Щеше да е трудно да му обясня в подробности или по начин по който щеше да ме разбере. Трябваше да започна отнякъде, а въпросите му ме улесняваха-наистина сме много, макар рядко да си даваме сметка. За разлика от Душите и от другите, взаимоотношенията ни не са основани само на лични интереси и цели. Предполагам това ти е известно, как се създава поколение, как се размножаваме. Колкото до оцеляването-ще се учудиш, ако разбереш колко издържливи могат да бъдат хората, но всъщност колко лесно раними-говорех непрекъснато, без да спирам, и се надявах все пак да съм успяла да онагледя доколкото мога отговорите.
Поръчката ни пристигва и вдишах приятния аромат на храна. Усмихнах се още веднъж на Виктор и се заех с пицата, като същевременно го подканих.
-Ако искаш да знаеш още нещо, питай. Готова съм да ти помогна.

by **Виктор Карпович** Сря Апр 18, 2012 5:26 pm

-Ъ, Мадлен, знам как се създава поколение.- неохотно каза Виктор и се почеша зад врата.- Трябва да ми повярваш, че съм човек.-призова я.- Не може да не си ме виждала в някой вестник. Малко преди да се населят Душите имаше бум на подозренията по мен, така де... такова за, ъ, трафик на хора.
Реши да й спести информацията, че действително си беше така, но вече така или иначе нямаше шанс да практикува професията си, тъй като Душите изобщо не обръщаха внимание на подобни неща и най- малкото ще го затворят някъде и ще накарат Търсачите да издирват и него, а това водеше до бягство. Нежелано бягство, но наложително като спасението на Мадлен. Все пак, не му се искаше да стават така нещата пък и това неимоверно щеше да го разкрие и да му коства унищожението, защото можеше да се води като що годе негоден Приемник.
-Пък и Душите не са особено добри в секса. Те всъщност го приемат единствено като начин за размножаване.- пошегува се Виктор, макар да не беше точно на мястото си шегата му.- Винаги мога да ти докажа, че съм опитен.

by **.madlen** Сря Апр 18, 2012 5:41 pm

-Честно казано не съм те виждала-леко неохотно признах и продължих-водех доста усамотен живот, без вестници, без телевизори, далеч от цялата шумотевица и хората. Като вълк единак. Бях странна и винаги ще си остана такава.
Може би това бе една своебразна изповед, но Виктор трябваше да знае с кого се е забъркал, за да не съжалява. Не бях типичният човек, не се придържах към стандартите, а онзи живот, който живеех напълно съвпадаще с изискванията ми. Свобода.
Последните му думи не останаха скрити, нито й намека в тях, затова лекичко се усмихнах и проговорих:
-Някой път ще се убедя в това.
Не можах да скрия почти перверзната си усмивка от лицето, затова отместих поглед от неговия и продължих да говоря, колкото да запълня неловката тишина:
-Ти си бил човек. Сега има някаква частица от теб, която е все още Душа, но щом искаш ще го кажа. Да, човек си. Приемам те за човек-последното бе истина, но така и не успях да доизасня това. Не ми харесваше накъде отива разговора, но не можех да сменя посоката, затова замълчах и отхапах крайчеца на пицата.

by **Виктор Карпович** Сря Апр 18, 2012 5:59 pm

Днес като че не му беше ден нито за ядене, нито за убеждаване. Харесваше му, че до някъде Мадлен наистина разбира, но от друга страна имаше нещо, което сякаш не успяваше да й изясни или пък просто беше крайно необичайно. Да не говорим, че Виктор все още не беше намерил друг човек достигнал до същото, или пък те прекалено добре се прикриваха и той също толкова добре, та не се разпознаваха. Това беше добре, поне знаеше, че може спокойно да си изживее до старини и да си умре съвсем щастлив... добре де, почти щастлив. Всъщност едва ли щеше да бъде щастлив, когато се чувстваше толкова самотен сред Душите, поне докато не се появи Спасението му- Мадлен.
Той се наведе напред, за да може да прошепне в ухото й, защото всеки път, когато го изричаше, имаше чувството, че някой ще го чуе:
-Аз я победих, красавице, тя е в тялото ми, но спи, или вегетатира, или каквото може да прави там една Душа, която няма надмощие.- обясни й възможно най- разбираемо, макар той самият да не го разбираше.
Но всъщност ума му беше някак по- зает с онази тайна усмивка, която се беше появила на лицето й, но все пак, Виктор се стараеше да държи ръцете си възможно най- далеч от Мадлен, за да не сгафи съвсем случайно.

by **.madlen** Сря Апр 18, 2012 6:25 pm

-Нима?-повдигнах учудено вежди, но по-скоро звучеше иронично. Сякаш се съмнявах в способностите му или в това, че казва истината. А той не ми бе дал повод за съмнение. Като се замисля, Виктор оправда напълно доверието ми, приюти една непозната, с раклатена психическа система, която бе в състояние да го наруга всяка секунда. И все пак. Карпович бе моето олицетворение за спасение. И може би свобода и истински живот.
Замълчах,за да не изръся някоя глупост или да не се ухиля като идиот, което не спираше да ми се случва. И то заради присъствието на Виктор.
-Ще се примириш ли, ако ти кажа, че вече ти вярвам?-попитах. Краткото му обяснение допълваше общата картинка и ми даваше отговор на доста въпроси. Може би наистина бе човек и нямаше смисъл да си затварям очите или да се правя, че не разбирам. Стиснах леко ръката му, по-скоро символично, за да знае, че все пак има някой до него.

by **Виктор Карпович** Чет Апр 19, 2012 5:20 pm

-Може и да мирясъм.- засмя се Виктор и също стисна ръката й, пресягайки се с другата към чинията.
Напипа първоначално вилицата, с която улови част от яйцата на очи. Английската му закуска наистина си беше прекалено обилна като се замислеше, пък и апетита му сякаш се беше изпарил, докато, омаян от Мадлен му беше трудно да мисли за друго, освен за нея. Намираше я за толкова лъчезарна, че наистина съжаляваше, че не е останал сред хората, а се е оставил да го заловят. Сега беше хиляди пъти по- трудно да се внедри сред тях, отколкото докато беше просто беглец, в чието тяло още не бяха набутали гадна Душа.
-Харесва ли ти храната? Наистина не може да се сравни с нещо домашно, но си струва в крайна сметка.- усмихна се и я целуна по бузата преди да напъха яйцето в устата си и да опита от вкуса му, който беше някак леко лишен от достатъчно подправки, но пък беше свикнал някои от храните да са безвкусни.

by **.madlen** Чет Апр 19, 2012 5:54 pm

-Почитателка съм на домашните гозби, но пицата си струва-отново усмихната му отговорих, като не пропуснах отново да проследя с очи действията, емоциите, които преминаха през лицето му и онази сладка трапчинка, която винаги се появяваше, когато се засмее. Осъзнах, че напълно бях хлътнала, но все още отдавах това на чувството на благодарност, което би трябвало да се зароди след като ме спаси. Интересна бе душата на хората. В преносен смисъл. Бях донякъде объркана от непознатите и нови чувства, които се надигаха в мен, но дори не знаех дали можем да говорим за чувства или не беше някакво моментно увлечение.
Отхапах поредната хапка от пицата, но пикантните подправки не ми понасяха и просто я оставих в чинията си. Облегнах се на стола, а ръката ми не пускаше тази на Виктор, все едно от това зависи живота ми.
-Разкажи ми нещо за себе си.
Искаше ми се да зная и да научавам повече за него, нещо ме подтикваше да бъда мила и доверчива, дори добра-неща, непознати в досегашния ми живот.

by **Виктор Карпович** Чет Апр 19, 2012 6:15 pm

Виктор се замисли. Беше хубаво да ограничи някои неща от съществуването си, но му беше трудно да не бъде откровен с Мадлен, когато тя му гласуваше достатъчно доверие, че да му посвети живота си, заедно с възможността да я измъкне от онази гора. А когато се замисли за това осъзна, че така и не се бе върнал там, но това изобщо не беше болка за умиране, миг по- късно отново забрави гората и се усмихна на Мадлен. Трябваше да започне все от някъде, нямаше как да си замълчи за всичко, та може би измисли плана си за действие, споделяйки по малко с нея от време на време, за да не постигне онзи обратен ефект на отблъскване, който щеше да го разстрои наистина много.
-Ами, може да се каже, че аз бях този, коййто отърваваше майки от децата им и караше други да се сдобият със същите деца.- започна Виктор от по- леката страна на бизнеса.- Трафик.- отказа се да увърта Виктор, така и така вече не го вършеше.- На хора, на жени, на робини, на оръжия, наркотици, деца, бебета. Световен мащаб, но те уверявам, че вече не се занимавам с това. Няма печалба от него.
Вдигна ръце пред себе си защитнически, сякаш някой беше насочил пистолет към него и искаше да го застреля.

by **.madlen** Чет Апр 19, 2012 6:22 pm

Трафик? На хора? Главата ми гъмжеше от по-ужасни та по-ужасни въображаеми картини на плачещи майки, които безпомощно протягат ръце към малките си дечица, на пребити жени, в чиито очи се чете уплаха. Видимо настръхнах, но се заповядах да не се издам по никакъв начин и запазих лицето си каменно. Не можех да свържа понятията Виктор и трафик. Някак си не можех. Той бе толкова човечен, мил, нежен, а да се занимава с продаване на хора.... Изчистих ума си от лошите предположения и когато заговорих даже се учудих колко нормално прозвучах.
-Добре.
Вдигнах рамене и забих поглед в чинията. Не се разбирах. Би трябвало да го мразя, че е постъпвал така и начаса да си тръгна, но обратно на това в мен се зароди някакво чувство на разбиране и подкрепа. И аз не бях светица, макар моите прегрешения далеч да не бяха толкова мащабни. Спрях да се измъчвам с парчето пица и отново вдигнах глава към Виктор.
-Убивал ли си невинни хора?
Макар въпроса да бе зададен почти небрежно, едва дочаквах отговора. Убийството на невинни не можех да простя, въпреки че се съмнявах, че ако Виктор кажеше, че го е направил няма да му простя.

by **Виктор Карпович** Чет Апр 19, 2012 6:37 pm

-Аз не убивам.- усмихна се Виктор, усетил, че идеята за миналото му не я влечеше особено много по добър начин. О, знаеше си, че такова нещо би изиграло много лоша шега на скромната му персона.- Върха на хранителната верига.- посочи себе си.- Давам нареждания и одобрявам стока, нищо повече. За другото си имаше хора. И почти стигнах до самият връх на цялата система, до формулата, която нямаше да ми гарантира никакви загуби, когато започна и по- масовото нашествие. Всичко се разпадна, а по- късно ни и заловиха и Имплантираха Души в нас.
Не можеше да каже, че е убивал лично, но също така не можеше да каже, че е поръчвал смъртта на невинни. Обикновено, докато стигнеха до крайните си получатели умираха или се разболяваха, но Виктор Карпович не беше виновен за това. Не беше глупав и се опитваше да осигурява истински добри условия за жертвите си.
Приближи ръката на Мадлен до устните си и целуна опакото на дланта й, докато се опитваше умело да прикрие това, че не му се нравеше това, което й бе казал, реакциите й го караха да съжалява наистина за това, което бе правил.

by **.madlen** Чет Апр 19, 2012 6:51 pm

Действията на Виктор ме накараха напълно да забравя какво бях казала и какво се канех да кажа. Изпълниха ме с някакво тприятно чувство и глвата ми се изпразни. Беше толкова нежно и мило, дори не вярвах, че някой ще се държи така с мен, и нямаше как да остана безучастна. Потръпнах леко, но не защото ми бе неприятно,напротив. Всяко докосване на Виктор караше нещо в мен да трепти и бях напълно объркана, но не се съпротивлявах. Цял живот живях сама и когато се появи човек, който ме разбира и на когото имам доверие, беше като чудо.
Останах неподвижна няколко секунди, след което леко се отдръпнах.
-Това е ужасно. Но наистина оценявам това, че не си убивал.
Бях забелязала предишното му смущение. Не обичаше да говори за миналото си, за постъпките и грешките си и го разбирах. Придърпах стола си още повече към него, макар това от чиста практическа гледка да бе невъзможно. Притеглих го към себе си и докоснах леко устните си към неговите. Приличаше по-скоро на приятелски жест, но само аз знаех, че никога не бих го възприела само като приятел. Молех се само да не съм отишла твърде далеч.

by **Виктор Карпович** Пет Апр 20, 2012 6:04 pm

Добре, вече оканчателно беше готов да се покае, а това беше изключително ново чувство за него, което го човъркаше там някъде от ляво и караше в главата му да се редят хиляди извинявания към хилядите си жертви. Всъщност, когато се замислеше всъщност не изглеждаше толкова нелегално поради простата причина, че правеше всичко възможно най- легално като изключим малко подробности, които така и не можа да заобиколи и мина през тях като камикадзе с танк през голям столичен мол.
-Съжалявам, до сега не съм се замислял за това.- рече Виктор и сведе лекичко глава, за да се приближи възможно най- много към нея.
Устните му докосваха нейните, докато прошепваше думите си, сякаш искаше да изрази с тях нещо друго. Всъщност му се искаше да разкаже на Мадлен за няколкото часа, в които беше заедно с нея и колко добре се чувстваше, по- добре, отколкото се бе чувствал през целия си живот до сега. Някак различно в добрия смисъл. Целуна я нежно, отново по онзи ефирен начин, притеснявайки се да не прибърза с действията си.
-Ти си очарователна, Мадлен. Мога да се закълна, че не съм се влюбвал преди, но ти успя да ме накараш да го направя за минути.

by **.madlen** Пет Апр 20, 2012 6:25 pm

Сепнато извърнах глава към него и задържах по-продължително очите си върху неговите, погледа му сякаш ме изгаряше, а думите му се дълбаеха в съзнанието и стократно се повтаряха като някакво ехо. Нима имаше възможност да ме харесва? Не, не да ме харесва, а нещо повече? За първи път се сблъсквах с подобно нещо. Бях свикнала да водя толкова отшелнически живот, без особени контакти, което значеше, че никой не го бе грижа за мен, не бях привързана нито осъществях някаква връзка с друг човек. Прекалено много болеше. Но сега не. Същото приятно чувство се разля по тялото ми, същото чувство, което цял ден предизвикваше усмивката ми сега ме караше цялата да тръпна от очакване, желание. Бях изпълнена с недоверие, че това може да е истина, но и нещо, подобно или може би щастие, ме замайваше.
Нямаше място за двуомение. Бях сигурна, че Виктор ще играе роля в живота ми още щом го видях. А и сърцето не лъжеше. Притиснах по-силно устни към неговите, сякаш от това зависеше живота ми, и се оставих на сладорадостното усещане от целувката. ръцете ми обвиха врата му и само с периферното си зрение забелязах, че бяхме приковали няколко погледа.
-Никой не ми е казвал подобно нещо.-промълвих през целувките.

by **Виктор Карпович** Пет Апр 20, 2012 6:52 pm

-Ще го чуваш често.- сякаш й обеща Виктор.
Придърпа я да се изправи, докато отстъпваше няколко крачки назад, сякаш смяташе да се измъкне от това място и всъщност това беше и основната му идея. Не се чувстваше никак романтично, когато поне десет погледа бяха вперени в тях, наблюдавайки сякаш някой прекалено интересен сериал за тяхното ежедневие, което всъщност можеше да бъде много скучно за хората, които бяха свикнали да изпитват толкова много чувства в рамките на малко време, което и главно ги различаваше от Душите.
Притисна Мадлен към тялото си, отдръпвайки за малко устни от нейните, за да погледне в очите му. Усмихна се, демонстрирайки сладките си трапчинки и онзи начин, по който очите му сякаш се смееха щастливо, намерили причина за дългосрочно добро настроение.
-Може да ме мислиш за луд, но наистина чувствам неща, които не разбирам, а ми харесват.- прошепна така, че да го чуе само тя.- Ще ми позволиш ли да те отведа вкъщи на спокойно?

by **.madlen** Пет Апр 20, 2012 7:01 pm

-Разбира се.
Едва не му се нахвърлих в ресторанта и засрамено се отделих от него, макар и с огромна доза нежелание. Когато не го усещах до себе си чувствах някаква празнина, студ. Думите му бяха моето спасение, огънят, който ме топли. Забелязах, че бяхме приковали повече от необходимото внимание, затова побързахме да излезем, като предварително парите бяха поставени на масата. Нямаше да ни обвинят в кражба.
Закрачих редом с Виктор, като не изпусках ръката му и се бях сгушила в обятията му. Беше ми толкова хубаво, все едно съм си вкъщи-на сигурно и защитено място. Може би трябваше да се притеснявам от внезапния изблик на подобни чувства, както и скоростта на събитията, но имах само един живот и не мислех да го пропилявам в излишни терзания.

by **Сахара** Пон Апр 30, 2012 9:03 am

***

Жанет вървеше бавно по улиците на града, които бяха лумнали във великолепие от цветове, какво интересно нещо бяха технологиите! Натискаш едно копче и цялата улица се превръща в шарена палитра, след това го натискш повторно, и всичко отново става тъмно и мрачно. Дали и хората нямаха подобно копче, което да натиснат, за да изпъстрят живота си с цветове, а след това той отново да ги заличи? Или може би не те го натискаха, а някой друг. Иронична усмивка заигра на лицето й, щом се усети за какви неща мисли - не бяха ли прекалено песимистични и мрачни мислите на тази жена? Обсебена от миналото си, тя не можеше да се наслади на сегашния момент, не можеше да води нормални разговори, нито да се радва на малките, но забавни мигове, които това "копче" й предоставяше...
Дните на ориенталските танци и циркаджиите наближаваха, а изглежда всички усилено се подготвяха за тях - свирни, музика, викове и огромна тълпа от хора привлякоха вниманието на душата и тя извърна поглед към тях. Устните й се разтвориха леко, а след това с онова глупаво, човешко любопитство към всяко непознато нещо, се насочи към обекта на изследване и си закупи билет ,в крайна сметка, щом разбра какво шоу я очаква там. Седна на една от масите и с коктейл се приготви да наблюдава програмата, която творците са измислили. Ходене по лава, стъкла, целене с ножове и последно, но не и по важност, самите танци, на които ценителите можеха да се насладят. Разбира се, на място като това нямаше как да покажат повече от изброеното, останалата част бе за театъра.

by **Марк Пиер** Пон Апр 30, 2012 9:19 am

Марк Пиер типично за неподатливия си нрав на каквото и да е възпитание или пък опит да му се наложи някаква власт... отказваше да приеме, че Душите владеят света и той трябва просто кротичко да стой прокуден в един град покрит с радиация. Той щеше да измисли нещо, винаги измисляше нещо и сега нямаше да се спотайва, а и запасите на бунтарите в града драстично бяха намалели, така че някой трябваше да рискува и да иде до цивилизацията и да се сдобие с тъй нужните им продукти. А, щом ставаше дума за риск, той винаги бе на първа линия, винаги готов да изпита до къде му стигат границите и колко може да му се вдигне адреналина. Отне му няколко месеци време, за да успее да изработи прозрачни лещи, само със сребрист ореол около ирисите, така че човек като си ги сложи поне на пръв поглед да изглежда имплантиран. Сега оставаше да си пробва късмета в Тусон и да види ще успее ли да измами Търсачите и този път ... Знаеше че при сканиране ще излезе на яве, че е просто човек, но се надяваше, да е достатъчно изобретателен, че да успее да заблуди Душите и да не стига до сканиране.
Първата част бе минала по план, влезна в града необезпокояван и се движеше свободно по улиците. Лошото беше, че разполагаше с твърде малко разплащателни средства и за да се сдобие с всички продукти или трябваше да краде или да измами някоя Душа, така че да му довери кредитния си чип ... Още чудейки се кое от двете да избере, крачейки по улиците, чу музиката от близкия уличен ресторант ... Какво беше това, Душите явно бяха решили да се запознаят по-отблизо с човешките забавления. Приближи се съвсем несъзнателно до масите разположени направо на тротоара и импровизираната сцена в средата. огледа се, нямаше свободна маса, но ето там имаше масичка с една сама Душа. Усмихна се, е сега беше момента да изпробва до къде може да стигне със заблудата на лещите.
- Може ли да седна на едно от свободните места? - попита с равен глас, бе чувал как говорят Душите - винаги без емоция в гласа, така че се опита да наподоби точно този изговор.

by **Сахара** Пон Апр 30, 2012 9:35 am

- Разбира се, заповядайте. - изрече спокойно Сахара, дарявайки непознатия със само един единствен поглед, от който и сама знаеше, че няма нужда. Той... стори й се странен.
"Яяяя, Абе Жани, той дали си има душа??? Виж го! Прилича ми на някакъв ловец или таен агент! Хааха! Знаеш, че обичам екшъните!" - заговори Тимира в главата на Сахара и тя прехапа леко долната си устна, осъзнавайки как ще проведе разговор със собствената си душа на място, изпълнено с хора. Душата не бе пълна противоположност на Жанет, а по-скоро нейното предишно същество. Но това бе без значение сега, по-любопитния въпрос бе дали господина, стоящ то утешителката, бе наистина имплантиран. Защото ако не бе, нищо чудно скоро да се сдобиеше с някоя и друга душа- в комплект с тялото.
Мястото бе малко, а хорото - като стадо овце! Не можеха да се разминат, защото искаха да се наслаждават на прекрасната пиеса, предстояща да започне. Но точно преди това да се случи нещо не толкова очаквано, един от творците блъсна без да иска стола на Марк, той пък за малко да падне върху масата, но се размина само с бутане коктейла на Сахара, който се изсипа върху дрехите й. [верижна реакция XD]
- Идеално. - въздъхна недоволно тя и започна да рови в раницата си за мокри кърпички, с които да изтрие остатъка от прекрасната течност...
-Ооо, извинете, господине, извинете, но бутнете стола малко по.навътре, защото пречи на номера. - помоли се човека, леко простоват, но дарен с тяло на културист.
Жанет издърпа стола си назад и кръстосвайки крака, със салфетка върху петната, се загледа в спектакъла, без да обръща внимание на Тимира, задаваща любопитните си въпроси към непознатия мъж. И не за нещо друго, а просто защото не би трябвало да я интересува въобще.

by Sponsored content

Уличния ресторант "Магнолия"

Уличния ресторант "Магнолия"

Re: Уличния ресторант "Магнолия"

Re: Уличния ресторант "Магнолия"

Re: Уличния ресторант "Магнолия"

Re: Уличния ресторант "Магнолия"

Re: Уличния ресторант "Магнолия"

Re: Уличния ресторант "Магнолия"

Re: Уличния ресторант "Магнолия"

Re: Уличния ресторант "Магнолия"

Re: Уличния ресторант "Магнолия"

Re: Уличния ресторант "Магнолия"

Re: Уличния ресторант "Магнолия"

Re: Уличния ресторант "Магнолия"

Re: Уличния ресторант "Магнолия"

Re: Уличния ресторант "Магнолия"

Re: Уличния ресторант "Магнолия"

Re: Уличния ресторант "Магнолия"

Re: Уличния ресторант "Магнолия"

Re: Уличния ресторант "Магнолия"

Re: Уличния ресторант "Магнолия"

Re: Уличния ресторант "Магнолия"

Re: Уличния ресторант "Магнолия"

Re: Уличния ресторант "Магнолия"

Re: Уличния ресторант "Магнолия"

Re: Уличния ресторант "Магнолия"

Re: Уличния ресторант "Магнолия"