Голямото шосе;;

by **Алекзандър Лесбърн.** Съб Мар 03, 2012 12:21 pm

First topic message reminder :

Голямото шосе;; - Page 2 F9bf0e345722b587afb516313016c378

by **Тан-Там Тихата Песен** Пон Май 07, 2012 1:27 pm

Тан- Там се усмихна толкова лъчезарно, че слънцето не можеше да сравнява светлината на лъчите си с това, което излъчваше неговата усмивка. Оли беше права. Точно това изпитваше той. Чувстваше се щастлив и напълно свободен от всякакво чувство, което да го караше да върне Либерум и Оли при Душите и да им каже, че нещо не е наред... защото всичко беше наред! Оли беше толкова добричка и прекрасна, че не можеше да си позволи да я издаде и да дадат на Либерум друг приемник, а Оли да бъде унищожена. НЕ! Това дори не можеше да си го помисли без да се натъжи, затова го избегна като ненужна мисъл, заравяйки я дълбоко в някое далечно шкафче на главата си.
В момента всичките му мисли бяха объркани, а от вълнение ръцете му трепереха лекичко като треперужки, отново чувстваше пеперудките в стомаха си, които го караха да се чувства пълноценно изпълнен с емоции от онези, които хората изпитваха всеки ден.
Обви ръцете си около кръста на Оли и я вдигна във въздуха, завъртайки я във въздуха. Беше толкова лекичка и толкова нежна в големите му ръце, че се зачуди дали няма да е по- добре да я пусне. Всъщност, той така и направи. Остави я да седне върху капака на колата, който се бе нагрял от слънцето, но се бе погрижил кожата й да не докосне капака на голо, защото определено нямаше да бъде приятно усещане.
-Значи аз съм щастлив с теб, Оли.- засмя се малко нервно Тихата Песничка. Не всеки ден признаваше чувствата си пред някого и му беше наистина странно усещането на вълнение. Пръстите му изтриха сълзите от бузите й, които не му харесваха никак в очите й или пък извън тях. Не искаше да плаче, а да се усмихва.- Аз те харесвам от тук- той нежно докосна челото й с показалец,- чак до петите! И не знам как се нарича това харесване, но аз така те харесвам... цялатаааааааааа!!!- Тан- Там разпери ръцете си максимално, за да й покаже колко много.- А Либерум ми е много добра приятелка! Но те те харесвам като повече от приятелка.- изчерви се, но вместо да се свие, той също я целуна по бузата нежно и остави устните си за миг по- дълго на бузата й, за да запомни това усещане..

by **Либерум Оли** Вто Май 08, 2012 9:06 am

Докато устните на Тан-Там бяха още на бузата й Оли се наклони още повече напред и зашептя до ухото му, сякаш му споделяше най-голямата тайна на света и никой друг освен него не трябваше да я чуе, даже и лекия ветрец, който подухваше.
- Ти си най-невероятно добричкото същество, което съм срещала и не искам да те загубя за нищо на света - ръцете така силно го притиснаха към тялото й, че човек би си помислил, че тя се опитва да съедини двете тела в едно, да ги залепи и никой никога да не може да ги отдели повече.
Либерум съвсем тактично се бе оттеглила някъде навътре и Оли дори не знаеше дали наблюдава или си е "стиснала" силно очите, за да ги остави насаме.
Устните на момичето се залепиха за ухото му, но нямаше нищо еротично в тази целувка, просто само тази част от него достигаше с устни, така както го беше притиснала към себе си. Усещаше топлината му, която сякаш преминаваше от него в нея и я изпълваше цялата. Сърчицето й така силно и бързо туптеше, че направо не й достигаш дъх, пеперудките и в нейния корем не можеха да си намерят място и само пърхаха с крилцата си, правейки вълнението й, невероятно красиво преживяване. Изпълваше я някакво блаженство непознато за нея до сега, искаше й се света да спре в този момент и те двамата да си останат завинаги щастливи, развълнувани и слети в силна прегръдка. Ръката й инстинктивно се вдигна от раменете му и се зарови в златиста му коса, притискайки главата му към нея. Пръстите й се наслаждаваха на копринената мекота, докато го галеха разсеяно и толкова нежно... Оли изведнъж се отдръпна от Песничката и избълва на пресекулки:
- Кажи ми, че човека в това тяло е мъртъв, моля те кажи ми, че няма никакъв шанс да те измести ... - кафявите й очи с цвят на разтопен тъмен шоколад се впериха в сините на Тан-Там, наслаждавайки се на сребърния им ореол. Не можеше да повярва, че самата тя се моли за смъртта на един човек, но само мисълта Песничката да изчезне, да бъде изместен я караше да трепери неистово.
"Успокой се, може пък и неговия човек да е така мил, като теб и да не му прави проблеми" - обади се Либерум, когато усети, че Оли изведнъж започва да изпитва тъга ... но самата тя също се притесняваше Тан-Там да не се сдобие с някакъв лош човек в себе си.

by **Тан-Там Тихата Песен** Нед Май 13, 2012 11:03 am

Тан- Там се почувства странно. Странно в хубавия смисъл на странното, защото за първи път му се случваше някой да е загрижен за него по толкова личен начин, а не онази изкуствена Душите, които по принцип се притесняваха една за друга, но не като семейство, а просто като едно цяло. Сега Оли му показваше, а навярно и Либерум, какво е да имаш нещо като семейство или поне много много добър приятел, който да мисли за теб повече, отколкото друг го е правил.
Не знаеше как ще приеме обяснението му Оли, но се надяваше да не го укори, защото тогава щеше да се чувства наистина отхвърлен и нещастен и все пак, тя щеше да е в пълното си право да се ужаси. Все пак... Тан- Там бе един от първите заселници... първата партида от двеста Души, които намериха начин за връзка с хората и залавянето и Внедряването им.
-Нямам, Оли. Никой няма в тялото ми. Аз участвах в окупацията, когато не бяхте толкова подготвени и приемникът ми не се съпротивлява по никакъв начин. Дори веднъж не съм го чувал в главата си.- говореше плахо и тихо, страхувайки се от реакцията на Оли, но не можеше да не й каже кой беше всъщност и какво бе направил и че всъщност, може би можеха и да нямат успех, ако бяха дошли по- малко Души.- Джош преди е вършил лоши неща, но никога не ми е вършил лошо... всъщност, него го няма.- някак унило каза Тан- Там. За миг се почувства различен и непълноценен като се имаше предвид, че Либерум си имаше Оли.. или пък беше обратното Оли си имаше Либерум, а той беше сам в главата си и нямаше с какво да допринесе за човечеството.

by **Либерум Оли** Нед Май 13, 2012 4:17 pm

Оли се присегана и го придърпа отново към себе си, хващайки го за яката. Беше я страх да го пусне на повече от ръка разстояние, сякаш бе красив сапунен мехур и ако не държи на близо, то той или ще отлети на далеч или пък ще се спука. Забравяйки за сравнението с мехур тя бързо, бързо го стисна, уверявайки се че още е така топъл, като преди минутка-две. Ама какво й ставаше, бе израснала във военна база, баща й не че не я обичаше, но никога не бе толкова любвеобилен, че да я разглези, а и поради ранната смърт на майка си, тя никога не бе получавала кой знае колко прегръдки, но до сега не осъзнаваше колко обича да я гушкат, да се свива на топло и да се чувства защитена от всички и всичко. В момента бе наистина щастлива искаше й се да крещи, да пее, да танцува ... Пък кой ли можеше да я спре.
Тези емоции явно дойдоха прекалено силни за Либерум, която май бе решила, че е по-добре да поспи от колкото да се опитва да разгадае човешките чувства, които й бяха толкова странни и непонятни, че предпочиташ да ги държи далеч от себе си, поне за сега ...
Оли се облегна на раменете на Тан-Там и се изправи на капака на колата, сигурно той щеше да й се разсърди, че прави опити да нанесе щети на возилото му, като огъва ламарините, ама в момента тя не мислеше за това. Ухили се самодоволно гледайки го от горе надолу, сви двете си ръце на импровизирана фуния пред устата си и се провикна:
- СЛУШАЙТЕ ХОРАААААААААААА, МОЯТА ПЕСНИЧКА СИ Е ТОЙ И НИКОГА НЯМА ДА БЪДЕ ДРУУУУУУУУГ - ехото поде вика й и започна да повтаря различни части от него, получи се нещо като естествена какафония ... Скочи на земята и се завъртя в кръг с разперени ръце.
- Ела, ела да танцуваме заедно ... толкова много се радвам - помаха към Тихата Песен подканящо, просто някакви дяволи се яеха настанили в нея и я караха да върши щуротия след щуротия...

by **Тан-Там Тихата Песен** Нед Май 13, 2012 4:57 pm

Тан- Там бе вперил любопитен поглед в нея и трябваше да признае, че в момента никак не разбираше емоциите й и в главата му бе настъпило объркване от десета степен, което знаеше.... много голямо объркване. Няколко мига я гледаше неразбиращо, особено когато се качи на колата, за която не му пукаше достатъчно и не би се скарал при никакви обстоятелства, и започна да разглася явно добрата новина. Единственото, което правеше е от време на време да разперва ръце при нужда да я хване, ако се подхлъзне и изтърси от нагрятия на слънчевата светлина капак, но това не се случи и Тан- Там беше благодарен, че не му се наложи да прилага своите лечителски умения.
-Аз мислех, че ще се разстроиш, Оли.- призна си Тихата Песен и с усмивка възприе случилото се току- що. Тя се радваше, че той е жив и няма кой да го замести, освен ако не го преместят в друг, непослушен приемник, който да поиска да се освободи от него, а в днешно време имаше прекалено много случаи и беше сигурен, че за още толкова повече не са разбрали изобщо и никой не знае колко всъщност са оцелелите Души и колко лошите хора.
Запъти се с подскоци към средата на шосето, където Оли танцуваше своят танц на радостта, който не се нуждаеше от мелодия или нещо по- специфично. Силните му ръце я хванаха през кръста и я завъртяха във въздуха цели два пъти, след което Тан-Там реши, че ако я завърти още веднъж, когато я пусне те ще се клатушка като пияна мадама с малко задръжки по себе си.
-Толкова добре се чувствам като знам, че си щастлива. Готов съм на всякъде да избягам с теб, Оли.- направи може би най- голямото си признание Тан- Там, докато я разнасяше насам- натам като най- ценния товар.

by **Либерум Оли** Нед Май 13, 2012 8:25 pm

Изведнъж се закова на място и се загледа в красивото лице на Тан-Там, харесваше й да вдигне глава и да вижда неговото лице надвесено над нейното собствено. Оглеждаше се в сиянието в очите му, където имаше две смешни малки човечета, които всъщност бяха нейното отражение. Помаха весело пред очите му и с удоволствие забеляза, как малките човечета й отвръщат. Усмихна се детински и помаха пак ... Спря се преди да потрети движението. Наистина напоследък се държеше като малко дете, но това се дължеше на самото присъствие на Песничката. Толкова наивно и добро същество и толкова сладък ... Дам, беше сладък ... надигна се на пръсти и впи устни в неговите, може и да бе за момент но цялата изтръпна от преживяването. Вдигна ръце и ги залепи на бузите му, харесваше й да го докосва, както и мъжкия му аромат, толкова невръзващ се с детското му поведение. Отдели устни на милиметри от неговите и и вдъхна дълбоко ... Краката й сякаш се подкосиха и тя за миг забрави всичко каквото искаше да му каже. Премигна и едва, едва прошепна:
- Защо да се разстройвам, за някакъв лош човек, който не съм познавала? Напротив щастлива съм, че ти не си в опасност и никой няма да те вземе от мен - очите й се фокусираха върху неговите и тя леко свъси вежди - но там където отиваме, може да е опасно за теб, скъпа моя Песничка, не искам никой никога да те застраши - тя отново долепи устни до неговите и се остави само на хубавите усещания, като се забрани да мисли, че някой човек може да нарани нейната Песничка.

by **Тан-Там Тихата Песен** Чет Май 17, 2012 1:12 pm

Той облещи очи още при първата целувка, не особено на Ти с тези емоции и усещания. Тялото му се почувства толкова комфортно и естествено, обгръщащо тялото й с ръце и притискайки я силно към себе си. Почти спираше дъха й сигурно, но някакъв инстинкт от вътре му подсказваше какво да прави и как да се държи, сякаш напомняйки, че приемника му беше целувал къде къде по- неприлично и то не само такива устни.
Устните му дори още по- настойчиво докоснаха нейните втория път, но бързо се отдръпнаха, почувствал се някак не като себе си. Съзнанието му бе толкова незасегнато от подобни мисли и действия, че се чувстваше като дете, което знае как да се държи, но не е уверено в себе си. По бузите му отново бе пламнала червенината и му придаваше още повече невинност, макар действията му да не се бяха оказали толкова невинни, колкото всъщност трябваше да бъдат.
Първата му целувка... първата на Тан- Там Тихата Песен, макар да не беше първата на тялото, му донесе цяла експлозия от емоции и го накара да се почувства като летяща и волна птичка, която омжеше да направи най- невъзможното нещо за птичките, каквото и да е то.
-Но...- започна Тихата Песен, когато си възвърна гласа и всички познати думи от речника му.- Защо трябва да ходиш при тези хора?- звучеше наивно и някак доста нелогично, но идеята за това все още не достигаше до мозъка му по начина, по който трябваше.- Не можем ли да сме на безопасно място?

by **Либерум Оли** Пон Май 28, 2012 10:27 am

- Безопасно място? - попита Оли, учудваща се на самото звучене на това словосъчетание. Имаше ли безопасно място за тях? Бутна го да се облегне на капака на колата и тя се облегна до него, преплитайки пръсти в неговите, но без да го поглежда в очите. "Дай на мен, аз ще му обясня" Либерум вече бе на линия, макар че и тя бе зашеметена от действията им от преди малко. Но все пак тя усещаше през призмата на Оли и макар, че вълнението й се бе сторило много силно, такова какво самата тя не бе изпитвала, можеше само да го отчете, но не и да го възприеме напълно. Леко завиждаше на Тан-Там, все пак Оли си бе нейна, защо той се наслаждаваше на познанството им повече от колкото тя. Душата наистина се обърка, когато за първи път в живота си изпита ревност ... е не такава злобна и отмъстителна, но все пак ревност. "Не ставай глупава, той не може да ме открадне от теб, та ние живеем в едно тяло!" Оли усети чувствата й и се опита да я успокой. Наистина бе странно това усещане, най-близкия ти човек да живее вътре в теб и да го ревнуваш от другите, въпреки, че знаеш, че той не може да се отдели от теб. "Но ти си с мен, само защото така ти налагат обстоятелствата" Прошепна тихо Либерум "Ако можеше да избираш, би била насаме с него" - гласа й заглъхна, а Оли за миг не можа да се сети какво да й отговори, защото все пак това бяха факти "Но ти щеше да си ми приятелка, дори да не живеехме в едно тяло!" Опита се да я успокой накрая, но май не успя, за това й предостави възможността да говори с Песничката, надяваше се той да я успокой, нали и той бе Душа и познаваше същността им.
- Здравей Тан-Там - разнесе се алтовия глас на Либерум и тя леко отдръпна ръката си от неговата, не й се струваше правилно да стоят с преплетени пръсти, все пак тя не бе Оли. Обърна се и сребърните сияния заискряха в очите й - казах ти, че тя е прекрасна, нали?

by Sponsored content

Голямото шосе;;

Голямото шосе;;

Re: Голямото шосе;;

Re: Голямото шосе;;

Re: Голямото шосе;;

Re: Голямото шосе;;

Re: Голямото шосе;;

Re: Голямото шосе;;

Re: Голямото шосе;;

Re: Голямото шосе;;

Re: Голямото шосе;;