Подземните води

Подземното езеро, мястото, превърнато в баня на тук живеещите. Водата беше почти гореща, миришеща на сяра и бързо течаща, а на места съвсем спокойна. огромното помещение е разделено на няколко отделения, представляващи бани и тоалетни, както и по- бързи потоци за пране и миене на посуда.

Движещите и се ръце по гърбът му, докато вървяха към така наречените бани, се отразяваха много добре на така схваналите му се мусколи от седене.
- Така го каза, все едно аз незнам какво е баня - изкоментира той , а след това се засмя и леко си обърна главата на зад, за да погледне момичето, което вървеше зад него бутайки го, към залата където се намираха баните. Винаги се бе чувствал добре в нейното присъствие, а и й имаше доверие, за това просто се остави на нейните способности. Когато влезнаха в залата с подземните води, веднага го удари миризмата на сяра, която някак си винаги го бе успокоявала. Почивка дали не му миришеше на точно това, въпреки че никога не му се случваше, някога и той я познаваше ,но последните години му се случваше все по- рядко и по- рядко , докато на края не бе изчезнала съвсем, бе забравил какво бе това почивка. Надяваше, се че този път найстина ще се отпусне и няма да мисли поне в днешния ден за работа (ако мога въобще да го нарека така хД)

Притисна леко тяло в неготово и приближи лице към врата му, след което звучно го помириса:
- Мм... Така е...; не ухаеш зле. - и се разкикоти.
Не след дълго бяха в помещението и тя изпъна хубавичко ръце, остави багажа си на пода и обърна тялото на Джеб с лице към себе си - Дано не се срамуваш от голотата. - смигна му и започна да разкопчава копчетата на блузата му. Щом стигна и до последното, остави горнището на един от каманаците и смъкна долнището му, а накрая и гащите. Ето това щеше да бъде истински релакс. - Готов ли си? - с нежно побутване го накара да отиде до водата и щом седна, тя на бързо смъкна дрехите от тялото си и седна на ръба на сушата, близо до неговото тяло. Пое главата му на бедрата си и принуждавайки го да се отпусне, започна да масажира нежно слепоочията му, челото, скулите, всичко това може би около петнадесет минути, в които усети как тялото му се отпуска до край.
Следващата част от масажа беше на тялото до кръста. Но не във водата, а на жалкото подобие на шезлонг-легло, на което щеше да го принуди да легне след мъничко, за да продължи.
Цопна до него във водата и се усмихна чаровно на водача.

Джеб имаше чувството, че само тя от всички тук знаеше как да го накара да се почувства добре, и да успокой нервното му тяло, което опредлено бе последните няколко дена в някаква агония, която само той опредлено осещаше. Погледна я когато тя се цопна до него във водата.Преметна ръка през ръменете й, и отпусна главтаа си назад, която опредлено вече не го мъчеше с онова ужасно главоболи от преди няколко минути.Затвори очите си и леко се усмихна.
- Добре признавам, само ти знаеш как да ме накараш да се чувствам оточинал и то за няколко минути - усмихвайки се надигна и я погледна, голяма работа беше малката госпожица. И колкото повече отсъстваше, толкова повече Джеб някак се нуждаше от присъствието й, самото то го успокояваше.
- Как върви музиката? - гледайки я усмиихвайки й се я попита той..

Повдигна бавно вежди и се подсмихна. Може би той не знаеше как се сътворява нейната музика? Ооо, а дали искаше да разбере? Все въпроси без отговор.
Сините й очи се спряха върху неговите, а червеникавите устни се извика в още по-широка усмивка.
- Бих казала добре. Но ти... не знаеш как композирам...своята ... музика... - на всяка дума оставяше по секунда пауза и приближаваше тялото си към това на Джеб. Сякаш нещо много лошо предстоеше да му се случи, а това определено не бе хубаво, нали?! Или пък беше точно обратното?
Щом голата й кожа докосна неговата; гръдта й се опря в неговата, дори диханията им се сливаха в едно, тя избухна в чаровен, звънлив смях и разроши косите на Джебо.
- Не знаеш... но е много, много, хм, да кажем, нестандартен. - обясни Захир, обхождайки внимателно с поглед всяка една извивка на вече по-спокойното му от одеве лице.

Имаше чувството, че всеки миг, в който я гледаше в очите все едно тя оставяше следа в съзнанието като всеки един път през годините в които я познаваше и я бе гледал в очите.Осети как тялото му се напряга някак и се отписка същевремено когато тя се приближи и осети допира на кожата й , до своята а след това все така гледайки гальовно лицето й и чертите й, спомена
- Екатерина има начини да съм го разберал , и да кажем че съм го разбрал. Но в това няма нищо грешно, колкото и да е нестандартно - каза й той все така с грижлив глас, който винаги бе използвал в разговорите си с нея, а след това леко погали с ръка скулите й, не се притесняваше ни най -малко от нея, до толкова я познаваше, че знаеше ,че тя не би наранила нито него нито който и да е от тях , нарочно. Е сигорно имаше и хора с които и самата тя не се разбираше, няше как да живеем без неприятни хора, но все пак бе факт, че трябва да ги има, лично той също имаше хора, с който не можеше да се разбере напълно и до днес...

- Мислиш ли, че не знам? Но се учудвам, че говориш така! Това е, защото не си "пострадал"цитирам, все още. - изрече съвсем спокойно и обви с бедра кръста му, а ръцете й се сключиха зад врата му, прегръщайки го. Наподобяваше позата на жабка.
Телата им се галеха някак хармонично, а Захира от своя страна масажираше врата на Джеб, сякаш напипала по-слабото място и опитайки се да го излекува. - Дори мисля, че начинът, по който творя, е най-прекрасният, съществувал на земята. - заключи уверено и се засмя, разтрисайки леко както неговото, така и своето собствено тяло.
Тя се разбираше с повечето хора, но разбира се, имаше "дълбоко наранени в соя секс", които се озлобяваха и искаха дори да затрият милия й животец, но сърце не им даваше да й посегнат, заради влиянието, което несъзнателно им оказваше.
В едната си свободна шепа взе малко вода и я посипа върху косите на пустинния беглец.

- "Все още", това си звучи като чиста заплаха, или може би предложение - казах и той като се засмя лего, обхващайки нежното и кръстче с ръце за да задържи, копринената й кожа по- близо до своята. Наслаждаваше се на ръцете й, който все още масажираха вратът му. Което го отпускаше още повече, и се чувстваве найстина спокоен вече.Нежно започна да гали гърбът и с едната си ръка, а другата държеше все така около малката и нежна талийка. Усмихнайки и се и отпусна глава на зад, за да може да се стече водата, която тя внимателно изипваше върху косата му, по цялата й дължина. Джеб никога не си бе падал по -късите прически, за това винаги когато можеше я подържаше не по дълга от ръменете му, но само когато бе способен на това и имаше време
- Можеш да го наречеш както искаш , прекрасен , невероятен даже е и опредлено не сравним - изкоментира той, все така отпуснал главата си на зад и леко усмихващ се

Прокара пръстите си през косите, по които се стичаше вода и се усмихна някак неволно.
- По-скоро желание. - каза загадъчно, оставяйки го да стигне до заключението сам, интересно й бе как той щеше да разбере думите й. Затова не поясни, а само облегна брадичка на рамото му и притвори очи.
Капри от удоволствие се стичаха по гърба й, докато дой го галеше с нежните пръски от водата. - Невероятен... - захапа съвсем неочаквано кожата му и след това я засмука леко, оставяйки му бледо-лилаво петънце.
Повторен смях изскочи от изящните й устни, щом съзря изуменото му лице, а миг по-късно и красивата рисунка на плътта му.
Малката й длан се плъзна между тях, мина по гърдите му, докосвайки зърната на гърдите му и усмихвайки се меко при тяхното втвърдяване, след това продължи по релефното му тяло, мина по корема, докосна най-интимните му части, но много ефирно, много деликатно, а само миг след това върна отново дланите си обратно нагоре и ги спря на врата му.

Засмя се когато разбра какво бе причинила на вратът му, а след като тя започна да разхожда жената си ръчичка по тялото му, се почувтва опиян от допира на малките й ръчички, тялото му изтръпна при допира й над интимните му части , а усмивката му стана някак малко нервна, чувства бушуваха в тялото му, искаше я ,но някак не биваше да я има, и пък трябваше да я има, вече и той не беше сигорен нито в мислите си, нито в чувствата си..А когато Кат върна нежната си ръчичка на вратът му, някак напрежението което бе пораснало се ступи отново напълно..
- Ти да не би да се опитваш да ме маркираш? - шеговото я попита той, а след това се засмя. Минавайки с ръката която я бе галила до преди секунди по нежното и гръбче, се спусна през раменете и надолу между гърдите й, и галейки все така нежно и внимателно, плоското и коремче, се върна обратно по пътя, по които бе дошла обратно галейки гърбът й

Всички мисли и правилни действия избягаха от сивото му вещество, само при начиалния допир на устните й до неговите, а целувките ставаха все по сладки и опияняващи, дори и за самия него, който не се бе чувствал никога под такова силно влияние и желание за нещо никога през целия си смислен и съзнаателен живот. Тя го накара да я желае до толкова, че да спре движението на всякакви размисли и рационални решения, който до преди секунди бяха приминавали през мозъчните му клетки.Просто й се отдаде напълно, отвръшайки на целувките й. А когато тя се отдръпна все едно нещо ,което той толкова желаеше се бе скрило от него..А оново сладко стонче, което се бе откъснало от устните й , докосвайки неговите преди да се отдръпне на сантиметри, караха малки тръпки да минат по тялото му..Искаше ли я "Да" - помисли си той гледайки сладките пламъчета ,който така шеговито си играеха в очите й, беше толкова нежна и сладка в този момент ,никога не би си помислил човек, че може и да е жестока...

Лицата ни се бяха вгледали , едно в друго все едно се изучаваха или искаха да запеметят линийте на другото лице.Устните му се озоваха върхо нейните,а езикът му проникна между прекрасните й устни като се заигра с нейния.Джеб я притисна съвсем леко към стената ,а свободната му ръка се плзъзна по тялото и.Започна да я целува по вратът докато ръцете му се плъзгаха по тялото и.Между и по гърдите и. По корема и...по извивките и.
- Приличаш на богиня..- Прошепна в ухото и след което я целуна нежно по -ухото, заигравайки се с езиче с меката му част. Ръката му продължи да се спуска надолу галейки вътрешната част на бедрото, а устните му отново бяха намерили нейните, в страстна целувака ,която показваше достатъчно ясно желанието и на двама им.Той бе доста възбуден от нея...искаше я , и това си личеше, личеше си ,че и тя го искаше.Имаше чувство,че ще се пръсне.Подлудяваше го....това момиче го караше да полудее.Беше под него, подпряна съвсем леко до стената, той пъхна едната си ръка между студената стена и нежното и гръбче ,за да не и се наръби гърбът от неравната камена стена, вплитайки отново пръстите на другата си ръка с нейната, прилепвайки я за стената, отлепи устнио от нейните ,целуна я леко по скулите, а след това я погледна, и на сантиметри от устните й прошепна
. - Невероятна си- Призна и той .Подсмихна се.Целуна я след което спуснха устните ис надоло. По вратът и между гърдите й, и върхо тях.Първо целуна едната като направих кръв около зърното й с език и след това го засмука.Същото направи и с другата, а след това целувайки я нежно между гърдите, на малки целувки стигна до вратът й, а след това отново до прекрасните й сочни устни...
- Не шоколада, а направо шапката ми сви - казаа й той, откъсвайки едвам -едвам устните си от нейните

Мисия-успешна. Бедрата й отново се сключиха около кръста му, когато блъсна нежно тялото й към грапавата стена. Точно в този момент и повторен стон на възбуда и болка се сляха в едно, сякаш с цел да налее масло в разгарящия се огън на похотта. Но къде бе цигулката й! Нямаше я! Значи самите ноти щяха да се запаметят в главата й... Сега обаче, точно сега погали нежно члена му с нежната сърцевина между бедрата си, както го бе обгърнала с крака и нямаше как да не забележи огромното желание на Джеб в точно този момент. Не му позволяваше да проникне в нея, не. Само го "закачаше" и възбуждаше с действията си.
- Някак си се радвам, че мислиш така. - прошепна в ухото му и само миг след това устните й обходиха скулите му, челото, брадичката, спряха се с една еротична целувка на устата му, а накрая задъхана подпря чело на неговото и стисна раменете му с длани.
- Шапката ? Определено е по-лично - засмя се тихо и бавничко го притисна към себе си, като през този вековен участък от време, члена му проникваше все по-надълбоко и надълбоко в тялото й. - Ах! - изви шия назад и простена от удоволствие и в същото време мека болка.

Вълна от огромно удоволствие обля тялото му, прониквайки в нея,а от нейните устни се откъсна едно леко и сладко стенание.Така на няколко пъти като започна и бавно да се движа в нея.Движеше се в нея като той гледаше да е сравнително бавно за да не и доставя болка,а само удоволствие,но тя го влудяваше до такава степен,че едва се сдържаше да не забързава искаше , да е бавно, за да и се наслаждава по - дълго.
Устните и се озоваха върхо неговите,а езикът и се заигра с неговия в една от онези страстни целувки спиращи дъха и на двама им.Така стенанията на Кат бяха прекъснати...
- О Кат... - простенах името и...и все пак продължаваше да се движа - доста по-бавно - в нея.Това засилваше удоволствието и на двама им, целуна я нежно по вртът й , а въздуха му всякаш се забърваше, леко стесание се откъсна не само от нейните, но и от мойте устни....Дишах очестено...исках я още и още...

Еуфорията завладяваше напълно тялото му, водата се плискаше около тях в стената, погали гърбаът с ръце, който тръгнаха надолу по малкото кръстче стигайки до малкото й стегнато дупе, хващайки го и леко повдигайки я нагоре, започвайки да се движи по - бързо ,повдигайки я нагоре, а след което просто нашия скъп герои не се сдържа, и отново я обърна притискайки я не чак толкова грубо към стената, имаше чувството, че тялото му всеки момент ще експлодира от удолоствие, Кат му доставяше такова удоволствие, което никоя до сега жена не му бе доставяла..Водата около тях се плискаше все по -бурно,следваща движенията им, а телата им след всяко следващо докосване все едно се сливаха все повече и повече, а самия Джеб засилваше всяко едно движение, проникваше в нея все по- бързо , по-грубо, а от устните, а устните й намиращи се заровени над едното му рамото, той я усещаше, усещаше всяко едно нейно накъсно дихание, чуваше всяко едно нейно стонче, беше като музика за ушите му, все едно все едно свиреше мелодия в ухото му, която погалваше душата му, възбуждайки го все повече и повече..Имаше чувството, че малките и пръстчета се впиваха все повече за ръменете му..

И не само имаше чувството, но и наистина бе така! Цялата тази игра на похотта бе повече от неописуема. Във водата всичко бе много по-различно; тя едновременно им пречеше и доставяше двойно удоволствие. Дишането им можеше да се сравни с това от парен локомотив ( ) така задъхано, така неописуемо възбуждащо със съъзвучието си.
Тялото й поемаше мъжката плът със страст, вероятно непозната до този момент от друга жена на Джеб, а устните й - месести и зовящи, не можеха да издържат на цялата тази магия и сред стоновете, които след забързването му се умножиха, се долавяше онази магнетична мелодичност, която един музикант можеше да притежава.
Разтвори малко повече бедрата си и усети как той се загубва в нея, а това предизвиква хаос в главата й. Прегърна го силно и в същото време безпомощно, сякаш едва въздържайки екстазния завършек, който се опитваше да залее тялото й.
- Аа...! - по - бързо, по-яростно, свирепо, опияняващо и край! Усети как цялото му тяло се разтриса от обзелото го удоволствие, а телата им свършват едновременно, доставяйки си с това неописуемо блаженство. Сякаш изпадна в делириум... завършека на песента й бе така прекрасен... а тя знаеше, че може да продължи да развива тази песен. След няколко мига погледна към Джеб многозначително и отхлаби леко захвата си около тялото му.

Екатерина го погледна някак многозначително, а той и се усмихна леко, погалвайки косите й, с едната си ръка , я остави да стъпи на дъното на водната баня. Леко я , погали по блузата и я целуна нежно по четотя, тя изглеждаше така малка и крехка. В момента изглеждаше някак божествено в очите му, а в един момент имаше чувството, че само нейния образ се бе завъртял в съзнанието му, отръпна се леко, поглеждайки я, а след това се облегна на стената , сядъйки на един близък камъм, и я хвана за ръката придърпвайки я да седне и тя, чувстваше се полкова спокоен и толкова отпуснат всякаш всеки момент щеше да се разтопи от несравното с никое друго удоволствие, което си бе позволявал някога. Джеб я погледна и погали жено рамото й...
- Знаеш ,че си уникална и несравнима нали? - попита я той някак шепнейки й леко..

Усмихна се някак тъжно на думите му и обви ръцете си около неговите върху тялото си. Стоеше до него и се бе облегнала на гърдите му.
- Да си призная, чувала съм го един-два пъти това за моята особа... - и се засмя тихо. Вече бе усетила и най-прекрасното същество тук- Джеб, в себе си. Така неустоим, така невероятен, точно както музиката, която бе предизвикал в главата й. - Е, музиката ми, заради теб, ще бъде уникална. - с едната си ръка хвана главата му и я наведе към себе си, целувайки жадно устните му.
Телата им бяха голи, точно както и бяха оголили душите си един за друг, по време на онова невероятно съвкупление, което щеше да остане завинаги в съзнанията им. Не й се искаше да нарани Джеб, но се надяваше той да знае последиците от тази игра на страстта. Не просто щеше да изгуби ума си, но и да копнее за сливане с нея по всички възможни начини. - Мъжете са ми необходими, за да съществува музиката ми. Но аз те харесвам. Ще ми прощаваш ли, ако се грижа едновременно за музиката си и те боготворя? - попита след малко тя и се повдигна леко, поглеждайки го спокойно.
Дори да кажеше не, нямаше да съжалява или страда, защото той имаше право на избор...

Имаше чувството, че душата му се е сляла напълно с нейната не просто така, а тя бе проникнала някак в мислите и чувствата му. Погледна я някак мило, и помилва лицето й с външната страна на дланта си. Усмихнах й се, можеше ли да си представи да се чувства така с някоя друга, Не не можеше , тя го гледаше със светналите си очи, а той просто се наведе й я целуна нежно, по завечервените от хапане и прелестно сочни устни. Джеб се отдели устните си от нейните,колкото и да нямаше желание за това и просто нежно галейки косите й я погледна в очите
- Дали бих ти простил, да бих ти простил, знаейки че твориш. Бих ти простил малка моя - съзнанието на нашия герой, сякаш усещаше прекрасния и аромат и образа й бе пропил в мислите му, тя се бе настанила навътре в душата му, там където никоя до сега не бе пробила това кътче, там където никоя до сега не бе достигнала, за да се настани и да остане, а малката Екатерина го бе достигнала, а той бе готов да я дели с други мъже, за да може тя да изпълнява признанието си, за да твори своята неповторима музика..

Отпусна се по-удобно върху част от тялото му и замислено кимна. Той не се притесняаше? Напротив... И щеше да му бъде неприятно, чувайки оглушителната музика - цигулката й, постоянно звучаща с различна и различна мелодия...
- Ще ти бъде гадно. Но това доказва, че плътта не е единственото, което свързва хората. - и с тези думи се изправи само и само да седне по-удобно в скута му и да го прегърне. Бедрата им се прегръщаха, члена му докосваше сърцевината й, рамената им се галеха, а онова прекрасно чувство, разливащо се върху Захир продължаваше да се уевеличава, а забавно, или не, тя не можеше да го опише дори!
- Защото само с те сливането ще бъде както духовно, така и физическо. - след тези думи сля устните си с неговите.

Погледна я с пламъче в очите си, а след това наустоявайки на прекрасните й устни, я целуна отново сладко, а езика му си проправи път намирайки ,нейното сладко езиче с което се заигра, и целуваката им от нежна започна да крещи от страст.Щеше ли да му е неприятно да чува цигулката й, свиреща в различни мелодий, може би? Или щеше да успее да не му прави толкова голямо впечатление. Никой не знаеше, как щеше да се чувства нашия герой, времето щеше да покаже. Ови ръцете си около малкото и кръстче, внимателно за да не я стисне прекалено силно придърпвайки я към себе си, беше го страх че може да се счупи, тя бе толкова фина и нежна, че го бе страх да не я нарани, и внимаваше как я докосва. Отлепи устни от нейните, и се запъти на малки целувчици към вратът й, а след това устните му намериха сами обратния път към нейните..целуна я нежно, и се отдръпна нежно от нея, поглеждайки я в прекрасните очи, който блестяха някак ..
- Дали ще ми е неприятно, може би... Дали ще ми е неудобно, може би. Никой не знае, дори самия аз не знам как ще се чувствам. Времето всичко показва малка моя - каза й той, неиздържайки без допира до устните й, и отново сля неговите в поредната блаженна целувка

- Така е. Но знай, че всяка мелодия, която чуеш, ще бъде посветена на теб. - захапа долната, а след това горната му устна, сетне я повлече в дивашката си игра, за да усети онова уникално чувство отново. Плъзна малката феерия от целувки по бузите, брадичката, врата му, там ги замени с причудливи облизвания и чаровни хапания, продължи надолу, минавайки по ключицата му и накрая с нокът одраска едната му гърда, наистина "белязвайки" го със себе си.
Малката й длан погали грижливо нежния инструпент на страстта му и точно този момент, когато бе започнала внимателно да го масажира, някой нахлу в пещерата и тя сепнато прегърна Джеб, скривайки голото си тяло в неговото и лице в раменете му.
- Оооо, Джеб! *хлъц* да'т кажа, мой ч'уек, внима'ай с кой са забъркваш - пиян блондин се клатушкаше наляво-надясно и някак неизвестно за всички ни, бе фокусирал точно лицето на закритата Захир. Може би си бе "изпатил"? - Щ'а сасипе... - изпи си и последната глъдка с бира и хвърли шишето до цигулката й, но не я уцели. - заради ей тая ламарина! - издиша разгневено и направи няколко крачки към тях, ала след това се засмя гръмко и врътвайки се, напусна помещението. Може би имаше други планове, кой знаеше, планове за о.т.м.ъ.щ.е.н.и.е. ?
Тиха въздишка се отрони от устните на Екатерина.