Кухнята в имението

First topic message reminder :


Кухнята им не бе свръх модерна, но бунтовниците я поддържаха, чиста и спретната ... Важно бе, че имаше къде да си сготвиш нещо и да си хапнеш спокойно в уюта на старата стая с дървена маса.

Повдигна леко вежди и пое острието от ръцете му, оглеждайки го с голям интерес.
- Мисля, че ще боли доста, между другото... - започна тя и обръщайки го така, сякаш наистина всеки момент ще забие ножа в сърцето му, спря на милиметри от плътта и на вместо кълцане, му подари мека и нежна целувка, точно там, където най-ясно чуваше *Туп-туп*. - ... а аз не искам да ти причинявам чак такава болка. - използва думичката "чак", защото осъзнаваше какви борби и каква олелия, вероятно, създаваше с тялото си и като цяло личността си, множеството сексуални закачки и понякога съвсем неочакваното напрежение я навеждаха именно на тази мисъл.
Изправи се рязко, сякаш току що бяха подплашили тасманински дявол с тамян, и потърка подутото си от хапване коремче разсеяно. Обърна се леко с гръб към мъжа и започна да наглася полата си, защото вярно се беше качила чак на кръста! - Усети риска, нали? - подхвърли шеговито. - Ти го обичаш, да... - с дрезгаво прошепване потвърди обсъжданото някога преди и остави ножа на масата. Пиер вече бе осъзнал 'опасното' състояние на нашата героиня, но нали си обяснихме, че проблемите й бяха не до там психически, колкото душевни?
Мина зад Марк и малките длани нежно си проправиха път по голата кожа на раменете му и ги заразтриваха внимателно и по-силно, защото не бяха малки и крехки, а... достатъчно силни и ако трябва да сме честни, галейки тялото му точно на това място, леки тръпчици побиваха по цялата й кожа, защото не само забелязваше разликата в нейните и негови ръце, но и й доставяше убийствено удоволствие да го докосва, без значение просто нежно и едва доловимо, или рязко, еротично, изпълнено с копнеж и разкриващо до някъде еуфорията, в която изпада, при пращящото му тяло около своето. В момента нямаше нищо еротично в жеста й, просто задоволяваше част от любопитството си.

- Хаха! - разкикоти се тя и се стисна силно за ръцете му, когато тялото й за малко не литна назад, но разбира се, не се стовари на земята и мисията за потровашането й бе неуспешна. - Конче, много бързо се изморяваш,или така ми се струва! - полата се повдигна отново към кръста, но това остана незабелязано за Марк, вживяващ се в ролята на диво конче, а и самата риза закриваше доста от тялото й, затова не се притесняваше чак толкова много. - Не мисля, че е особено удобно... а и едва ли ще бъде приятно да прекъсваме скандала на влюбените...- нея едва ли би я интересувало дали ще я видят да се кара с някого или не в собствения си дом... но все още не се бе случвало и като цяло не знаеше дали другите не биха се почувствали неудобно, не ги познаваше. (Или поне не изцяло, кхъм.) Беше й интересно да разгледа сградата и в същото време не бе от хората, които проявяваха онова прекалено любопитство, дето можеше да те изкара извън контрол. - Можеш да потеглиш към крайна спирка - стаята на МАРК, но чааакай! Няма да оставим цялата тази бъркотия в кухнята, нали? Маарк, сега ще се научиш да миеш чинии. - сподави смеха си и го принуди да я свали от раменете си. - Нали, скъпи? - повдигна многозначително вежди.
Като огледа помещението, не бе в чак толкова лошо състояние, но съдовете бяха изпълнили малката мивка, а всички изделия на масата трябваше да се приберат, за да не станат негодни за употреба в най-скоро време.

Скръсти за миг ръце, поглеждайки някак самодоволно, а след това прибра в хладилника всички останали неща, като сиропи, сладка, сирене и палачинките (но похлупени с чинийка отгоре). Щом забърса масата, се приближи до Пиер, избута го леко с дупе настрани и разсмивайки се, взе другата гъба и миенето се започна. Разбира се, плисна два пъти с половин шепа вода Марк в лицето и го омаза с пяна по бицепса и корема, но не беше болка за умиране.
- Ще ти помогна, какво да се прави, но тряябва да направиш нещо в замяна за мен... - доизми и последната чиния и го погледна с дяволити пламъчета в очите. - Хм... нещо изключително приятно, може да се сравни с изкуството! И тялото е включено... плътта е център на всичко, но и точно обратното. - подхилкна се тихо и остави гъбата на мястото й бавно, а след това хукна бързо към вратата на стаята, беше запомнила дългия път до неговите покои.

Тук мирише на секс.

Захира се стовари доста не елегантно на стола в кухнята, когато пристигна, защото всички часове пътуване я бяха изцедили, но не чак толкова, че да не носи прекрасната си цигулка заедно в комплект с тялото си. ; )
Никой от така привлекателните бунтари не я бе видял все още, а тя с такова умиление си спомняше за тях, за това място, ах, колко пъти го бе посещавала и какви "приятелства" бе завързвала! ...
Прекара нежните си, дълги пръсти през русите коси, в момента изкушаващо спускащи се на леки къдрици по раменете и гърба й. Устните пък - млечно розови, напълно естествени, описани само с приятно ухаещия балсам на какао... или шоколад? Напомняше смътно и на канелата... Трита аромата се преплитаха загадъчно и приканваха всеки минаващ покрай стаята... Дрехите - свободни, като нейната душа, карирана риза с вързани краища, оголващи плоския й корем и навити до лактите ръкави; долнище - тъмни дънки до коленете по тялото й и кожен сак, в който бе наблъскала всичко необходимо за пътуването. Ех, имаше нужда от почивка!
*троп* *троп**троп* чуваше чуждите стъпки и веднага извърна лице към вратата, очаквайки да види познатия (или пък непознат) бунтар, с който да се повесели...?

Стъпките му се разнасяха като ехо в притихналата къща, което не бе така изненадващо, като се имаше в предвид, че минаваше 2 през нощта... Не бе трудно да намери кухнята, само слезе на долния етаж и аромата, който се разнасяше от помещението го примами в правилната посока. Това, което завари там, бе леко осветената от мъжделееща се светлина стая, но вместо обичайните тенджери и тигани имаше някаква необичайна аура...нещо необятно, не дотам напълно видимо за очите, но привличащо те с някакъв скрит магнетизъм. От вратата Антъни можеше да види само обгърнатия с тъмнина силует на безспорно млада жена, или поне така виждаха сънените му очи. И все пак от тази гледка, която се откриваше, очите му не бяха вече толкова сънени, колкото преди(xD). Той усети погледа на непознатата, втренчен в него, сякаш го очакваше, или виждаше предостатъчно добре в тъмнината, че да го забележи.
- Хей, не мисля, че съм те виждал тук преди? - Твърдението му бе зададено като въпрос, защото не знаеше дали непозната живееше тук, а с едно безпочвено твърдение би й подсказал, че самият той бе непознат. Бдителността никога не го изоставяше и Антъни се приближи, но запазвайки известно разстояние, необезпокоявано вадейки от хладилника продуктите, които му бяха необходими. Стомахът му не го оставяше на спокойствие и за секунда, припомняйки за невероятния глад, който изпитваше. Зае се с късната си вечеря или ранна закуска, зависи от къде ще го погледнете, което беше сполучливо, защото така хем щеше да предостави време на непознатата, към която тук там, докато оставяше нещо или търсеше нож, поглеждаше да се настрои към присъствието му. На приглушената светлината той можеше да види само очертанията на женското й тяло, нищо по-конкретно. Дотолкова се почувства като у дома, че взе да си подсвирка леко, привидно изключил всичко около себе си.

- Tака е, иначе щеше да ме запомниш ; ) - изрече със сладостен глас, можещ да принадлежи само на нея и се поизправи бавно и грациозно.
Погледът й проследи движещата се фигура до хладилникът й, а всяко едно нейно сетиво усещаше повдигащото се желание у събеседника й. Но тя не искаше нищо. Нямаше муза, не й се свиреше, следователно нямаше необходимост от чуждо мъжко тяло за експерименти.
Разтри отнесено с длан челото си и кимна към вратата.- Исках да се видя с Марк Пиер, разбрах че е новият водач, но разбрах че го няма, следователно нищо не ме задържа повече тук. - приближи се към Антъни и положи длан на рамото му, сетне се повдигна на пръсти и устните й уловиха неговите в бавна, ала страстна игра, която щеше да се запомни... щеше да остане за дълго в съзнанието на Прескот. Силата й подейства, отново без тя дори да осъзнава това, а щом се отдръпна от двукракия индивид, повдигна раничката си и се засмя звънливо: - Сега си отивам в пустините, до скоро, бунтарю. - с тези думи напусна помещението, а с това и много скоро се оттегли от щаба на бунтарите.