Спалните отделения;;

First topic message reminder :

Спалните отделения бяха разположени в северната част на галерите, където границата между вън и вътре беше най- тънка. В много от отделенията проникваше лунна и слънчева светлина през малките дупчици на тавана.

- Мисли бързо!- с тези думи се завъртя светкавично и го замери с един лимон, който се заби в дланта точно до челото му и остана в нея. Значи имаше бързи рефлекси, нищо чудно, това бе техния водач. Усмихна се чаровно и облегна глава на стената, заглеждайки се с непроницаем поглед в неговия. Какво се бе случило? Какво чувстваше? Какво не чувстваше? Какво искаше? А какво - не? Самодоволството от нуждата му от нея се прояви в разлялата се усмивка на лицето й. Имаше дори леко арогантни нотки, но като цяло те не се вписваха в образа на героинята, затова и почти не се забелязваха.
- Какво ли, скъпи? Кажи ми ти. - тихо прошепна и с убийствена грация се насочи към него, а в тъмнината, тялото й бе просто движеща се сянка. Красиво, нали?
Дланта й се спря на рамото му и сякаш това й помогна да усети не просто объркността му, но и мислите, бушуващи в главата му ЗА нея; ако не се интересуваше, вероятно нямаше да дойде в стаята й, но пък отново забравяме за наличието на "магия".
Повдигна се на пръсти и обви с устните си неговите, но не перверзно или еротично, а дори по-скоро премерено нежно. Всяко нещо в действията й сякаш бе ход, за който не бе мислила, но в последствие се оказва съвършен. Усети лазещите по гърба му тръпки, както й копнеещия език, но не предприе нищо друго като действие, освен да се отдръпне с крачка назад и откъсне от него.
- Харесва ми вкуса на устните ти. - направи съвсем спокоен коментар, изразявайки мнението си по доста интересен начин. Очите й минаха през устата, а след това се спряха игриво върху неговите.

Гледаше я някак .. и той незнаеше как я гледаше, просто седеше и я изучаваше с очи, всяко нейно движение. Чудейки се найстина какво бе станало преди малко ..
- Аз ли? Ми аз така и не разбрах какво се случи ? - гледаше я ,но някак не помръдваше, но устните й , чертите й така го изкушаваха, искаше пак да ги докосне, все още държейки лимона в ръката си, който тя го бе замерила, я погледан повдигайки веждите си
- А това за какво беше? - попита я той като, повдигна леко ръката си за да и покаже лимона, все още гледайки я се чудеше, дане би да си бе помислила, че между него и Мис има нещо... Но такова нещо нямаше, тя беше душа, а и той никога не бе гледал на нея с тези очи с който гледаше Захир..
- Кат да не си помисли, че имам нещо към Амели? - приближи се леко към нея, сигорно телата им бяха на около 5-6 сантиметра растояние, но той осещаше топлината, която извираше от кожата й, осещаше я все едно винаги я бе познавал...

- Обичам динамичността и неизвестността. Ти не очакваше нито да те оставя там, когато най-силна бе тръпката ни, нито да те замеря с лимони. - говореше тихо, леко забързано и доста примамливо - А дали мисля, че изпитваш нещо към Амели - не ми се струва, че я обичаш повече от сестра. За сега... - по-тихо изрече последното и обви с ръце неговите. От тялото й струеше емоция, толкова пъстроцветни нишки на щастие, тъга, обич, омраза, копнеж, сблъсък... - А и ако имаше, нямаше да ми говориш по така нежен начин, нали? - повдигна ръката му заедно със своята към страната му и я помилва, сетне я издърпа към себе си и докосна с устни дланта му. И я пусна. - Аз те искам и харесвам. Това означава, че си моята слабост. А това не е хубаво. - отърка челото си в гърдите му и притвори очи за миг, отпускайки се по този начин. - Ако си отидеш няма да ти се обидя. Ако останеш-ще бъда премерено щастлива. - в следващия миг го дръпна рязко надолу и към себе си, така че едновременно паднаха на колене един срещу друг, ала Захира се повдигна лекичко и стърчееше с два-три сантиметра над главата му. Помилва нежно страните и косата му, а след това целуна челото и устните му по онзи блажен начин, сякаш мед капеше по устните им дори боговете не можеха да изпитат подобна наслада... Малко количество светлина нахлуваше от коридора, защото Джеб бе оставил стаята й много малко открехната, а това придаваше някаква незавършеност и мистичност на момента им. Искаше го, но не само сексуално. Искаше да го усеща до плътта си, да го гали и целува, да прави както позволени, така и непозволени неща, да бъде просто себе си с него, както и той да бъде себе си с нея. Ала можеше ли...?

Ови ръце около кръста й, не искаше да я пуска, не искаше тя да си отиде от него, даже може би я искаше само за себе си, но това нямаше как да се случи.. И той нямаше да я кара да избира между музиката и него.. Защото първо, че знаеше какво ще избере тя, а той не искаше тя да си отиде..И колкото и да му бъде трудно той щеше да я приема такава каквато е, и нямаше да и се цупи, като го оставеше за да твори музиката си. Надигна леко главата си , намирайки прекрасните й устни, искаше я не само сексуално, искаше я и така както .. двойките правеха.. да лежат да си говорят, да се милват, да осещат телата си едно до друго, принадлежащи, той не я искаше само сексуално... Целувка сля устните им отново в онази блажена целувка, която така дълго бяха чакали.. въпреки, че не бяха минали повече от 2-3 минути. Въздуха им отново не достигаше, но целувката бе толкова сладка, и Джеб впрегна всичките си сили за да може да се отдръпне от устните й, да си поемата въздух, и докато го правеше я погледна в очите..
- Да, ако имах чувства към Амели, сега нямаше да съм тук. Нямаше да се държа така мило и внимателно с теб Екатерина

- Ще те целуна точно там, където най-малко очакваш, скъпи... Ще те изненадвам, разочаровам и същевременно карам да се гордееш с мен, ще те ядосвам и в същото време ще те карам да ме обожаваш... Ще бъда жена. А ти бъди стойностен мъж. - с тези думи се наведе бавно към лицето му и покри очите му бавно с нежни и много галантни целувки. Да, ето я проявата на нежност и ласкавост.
Рязко се изправи и затвори вратата. Беше чула нечии далечни стъпки, а не й се щеше да се чува разговора им, без значение колко безобиден бе той. - Джеб... с кое от сетивата си би се разделил? Може би обонянието? Или пък не? Аз бих се разделила със слуха си. - това бе най-неочаквания отговор, който можеше да даде за себе си, защото бе музикант. Ако не чуваше музиката, тогава щеше да твори само за хората. Тогава щяха да могат да я нарекат богиня.
Върна се до мъжа и го издърпа нежно към старото пиано, което се намираше от доста години в тази стая. - Искаш ли да изсвирим нещо заедно? Ако не умееш, се абстрахирай от тази мисъл и просто натискай клавишите по усет. - заедно седнаха на табуретката и преди да поставят ръце на белите и черни клавиши, Захир го обърна към себе си и вплете устните им в слънчева целувка. Езикът й се плъзна страстно, подобно хищник в устата му, изследва я по най-внимателния и любопитен начин, а след това, откривайки "сродна душа" в езика му, се заигра с него в дивашки танц, напомнящ силно на циганския, може би? Същински рай за душата и пагубна гумичка за мозъка. Всяка мисъл оставаше на далечни километри разстояние, по време на ласките. Но точно когато най-малко очакваха и двамата, че който и от тях бби се разделил с целувката, тя се отдръпна и положи дланите у, а след това и своите, върху клавиатурата. - Готов ли си? - леко задъхана запита.

Джеб и музика? Той разбираше от всичко друго, но не и от музика, можеше да ти направи пияно, да конструира нещо, но не и да свири, погледна я учудено, когато го завлече до пияното, а целувката й, отново отприщи онази така сладка изкра, целувката им можеше да се сравни, с две огънчета играещи си, но някак неогасващи. И както винаги ,тя толкова не очаквано, прекъсна така сладострастната им целувака, слагайки ръцете им на клавишите на пияното.
- Но аз никога не съм свирил , на какъвто и да било иструмент Кат , а с кое бих се разделил. Може би със слуха си - каза й той , а от тялото му извираше такава енергия, може би лек страх от това, каква музика щеше да се чува, когато Захир бе с другите мъже.. но не той не искаше да мисли за това, нямаше да позволи на съзнанието му да мисли за тази част.. Може би от тялото му извираше и лек трепет на уплаха , от непознатото, той незнаеше дали ще се справи , нямаше усет за тези неща. Просто натисна един клавиш, а звука беше някак ужасяващ, не бе като нейната прекрасна мелодия.. Той погледна към русокоската леко плахо, все едно бе дете което не бе направило нещо , така както родителите му бяха казали.
- Аз мисля, че нямам успешен опит с тези неща - някак сладко се усмихна, намирайки очите й, виждайки отражението си, той не се бе виждал толкова щастлив до сега, всякаш светеше от щастие, щастие с което той не искаше да се раздели. Гледайки нежно притвори очи и докосна устните си с нейните, една лека , но не плаха целувка, лека и сладка, караща те да искаш още от нея, а след това погледна клавишите и престрашавайки се докосна още два -три, но вече не звучаха така ужасяващо като предния път.

Целуна нежно месестата част на ушите му и се засмя звънливо. Веднага се досети за какво ставаше въпрос... и бе прав да иска това, разбира се.
- Отпусни се. В момента мислиш с това "Аз не мога". Не, ти МОЖЕШ да създадеш нещо уникално с двете си ръце, дори и да не си опитвал преди. Просто се отпусни и не мисли за липсата на познания. - шептеше някак глухо в ушите му, в същото време нежно и всеотдайно. Ръцете й се стовариха с по-голяма грубост от нормалното върху пианото, показвайки му, че и онези, които са учили, могат да бъдат по същия начин. - Хайде, да опитаме отново, Музо моя. - смигна му шеговито и натисна няколко клавиша, съвсем произволно избрани.
Няколко малки, немирни руси къдрици се спуснаха по лицето й и придадоха чаровен вид на момичето, а тя от своя страна бе забелязала онази детска част у Джеб, която я привлече и едновременно с това я изплаши, защото това прекалено хубаво чувство бе опасно и разбиващо.

Усмихна й се , след като натисна един клавиш който не прозвуча толкова грубо, колкото преди това. А след по - малко от секунда натисна няколко последователно, като всеки един от тях звучеше то различен начин, но всеки път ставаше все то добре и по- добре. Той и се усмихваше, тя му бе вдъхнала кураж да продължи да опитва докато накрая не излезне нещо, смислено...Целуна я нежно по бузата, обръщайки се към нея, а след това върна главата си продължавайки се опитите си да се научи да свири на това пиано, което така го бе привлекло, започваше да му харесва да се учи, на нови неща, неща за които винаги е смятал, че няма как да с е научи..Ту гледаше прекрасната русокоска, ту гледаше към пианото, възхищавайки се и на двете неща, едното защото бе просто неуписуемо прекрасно, а другото защото бе така приятно, да се научиш на нещо, което никога не си умял

- Пианото, пианото. - развеселено кимна към инструмента, щом той на няколко пъти се обърна към нея, сякаш търсейки очите й и давейки се в тяхната дълбочина.
Заедно, сътвориха уникална мелодия, която макар да си личеше, че не е изсвирена от професионалисти, хора познаващи пианото, бе изпълнена с техния дух и живот, с тяхната нагласа и до някъде авантюристичност. Беше просто... красиво отблъскваща. - Помня всяка една нота. Ще ги напиша за теб ще можеш да свириш и дасе учиш когато пожелаеш! А и за мен ще бъде удоволствие да те слушам. Виж, само затова бих избрала да се лиша от всяко друго сетиво, но не и ушите. За да чувам твоята музика. Твоите опити. - обхвана врата му с ръка и нежно заспуска пръстите си по нея, сякаш му правеше магия или нещо такова, може би се готвеше да го убие? Да бе...
Захира го дръпна силно към себе си и го принуди да се изправи от мястото си доста неочаквано, а това предизвика също толкова внезапно сливане на устните им в едно. Блаженство. Притисна го към пияното и със звънлив смях се разкикоти в шията му и я целуна на няколко пъти, също така между кключиците, по тях, гърдите и се върна обратно на нежните устни. Но толкоз. - Щом харесваш пианото, нищо чудно да те накарам да се влюбиш, освен с мен, в някой и друг инструмент. - шеговито поде и с него се затича към малкото легло. О, каква радост! За пръв път бе доволна от големината му - щяха да са буквално притиснати един в друг. - Хм, искам утре сутрин, когато се почувстваме изтощени от любов, да ме вземеш на ръце, увита с чаршафа и да ни занесеш - теб и мен- в банята! Това място ще остане огромен спомен, след завръщането ми, хе хе. - целуна го и заедно се стовариха на малкия матрак.

Погледна я усмихвайки й се, и притискайки я в прегръдките му, о само за нея ли щеше да остане спомен, Не определено не само за нея, самия той никога нямаше да забрави завръщането й. Помилва лицето й с едната си ръка, а с другата все така я притискаше леко към себе си..
- Добре малка моя - намери пътя до меките и прекрасно зачервени устни, езикът на тъмнокосия беглец, намери пътя към този на русокоската, приплитайки ги в една опожаряваща игра, все едно можеха да подпалят нещо от сладост..е сигорно нямаше да подпалят, най - много да останат без кислород, но товаа някак разгаряше, още по голяма страст у тях, сякаш точно това целяха, да останат в тази сладострасна, целувка до сетния си дъх, но не нашия герой откъсна еднвам едвам устните си от нейните, за да могат да си поемат въздух.. Ръката му я галеше по прекрасните руси къдрици , спускайки се надолу по гръбначния и стълб и обратно, като я погледна в прекрасните очи , в който всеки път в които я погледнеше, все едно потъваше игубвайки се в дълбините на душата й.
- Ще се радвам, да се науча и на това - отговари й той леко задъхано, все още не можеше да си поеме въздух от поредната страховито - сладка целувка..Ръката му не спираше да я милва, да гали прекрасното й малко тяло

Ласка след ласка, допир след допир,,желание и още много много други неща, те изпълваха мозъка на Захир в този миг и ръката й инстинктивно се плъзна по нежната му буза и огледа лицето му с някакво обожание. Целуна го. И отново. И страстно, и дълбоко, и еротично, и нежно, и чувствено, и някак арогантно... Ръката й мина по цялото му тяло до бедрата и не пропусна да помасажира онази лесно възбудима част между краката му. От друга страна, бе взела два от пръстите му и постажила ги между бедрата си, те успяваха да закачат клитора й дори през дрехите! И точно в този момент на взаимна възбуда (когато тя си припомни езикът му на мястото на пръстите), издърпа одеалото, намиращо се под телата им и ги откъсна единот друг.
- Утре сутрин, скъпи мой, не сега. - прошепна дяволито в ухото му и го засмука, подобно целувка за лека нощ. Сгуши се в него и обблегна глава на гърдите му, повдигащи се доста бързо сега, крака й от своя страна се бе увил около неговия, а малката длан - съвсем незнайно как се бе спряла на члена му. По този начин Захир бе решила, че ще спят тази нощ. ССпят?

/До утре по някое време, Музичке! ^^

Усмихна й , като я взе в прегръдките си, целувайки я нежно по челото. А след това нежно ззапочна да гали косите й.
- Утре малка моя - прошепна той в косите й, като притвори очи, като се замислеше така от колко време не му се бе случвало това щастие да спи като хората, и да не се буди по хиляда пъти нощем, и главта да го боли ? Не последните месеци определено не мус е бе случило. И кога последните месеци той е заспивал прегръщайки жена? Не и това не му се бе случвало скоро, за това просто реши да се отдаде на мометна, затвори очи, вдишвайки прекрасния аромат на косите й, а след това унасяйки се, осети как клепачите му натежават все повече и повече, докато не заспа. А когато се събуди, първото нещото което направи е да отвори очите си, поглежкайки малкото прекрасно същество, спящо в прегръдките му, отклони поглед от нея за секунда колкото да погледне часовника си, да не би отново да се бе събудил по сред нощите , но не бе така този път бе спал като "бял човек" , часът беше горе долу около девет без малко, отпусна ръката си, а с другата погали нежно Захир, която все още спеше така сладко като малко дете..

При допира на ръката му с кожата й, очите й бавно се отвориха, намръщи се сънено и изключително сладко, след това скри лице в завивките и гърдите му, и отново затвори очите си. Беше си комична гледка, но какво да се прави... Косите й бяха чаровно рошави, а тялото й сякаш не се бе изместило от снощната си позиция, в която бе прегърнала пустинния водач.
- Ммяя... Добро утро... - изхленчи доста смешно и заразтрива главата си, което допълнително разроши русите й къдрици. - дано не си се изръбил на това малко легло. - тихичко измърмори и се прозя, подобно малко бебе-коте, току що отварящо очи след блажена, следобедна дрямка.
Слънчевите лъчи едва-едва проникваха в стаята й и определено успяваха да я загреят. Обичайно за тази пустиня, през деня бе адска жега, а нощем-студ и това успяваше доста често да раздразва нашата героиня, но някога в миналото, когато не бе свикнала с това.
Целуна помежду другото гърдите му и се усмихна заспало.

- Добро утро красавице - усмихнах й се галейки нежно косата й, определено се чувстваше доста отпочинал, малката принцеса, опредлено го бе накарала да се чувства отпочинал и найстина щастлив.
- Как спа малка моя? - Джеб я попита, придърпвайки я към себе си, и нежно я погали по русите къдрици, от който се носеше найстина прекрасен аромат, харесваше му спокойствието, което изпитва когато е с нея, харесваше му насладата с нея, а самата тя бе просто невероятен човек... Който създаваше така невероятна музика.. Просто я държеше в прегръдките си, усмихвайки се нежно , поглеждайки ту към нея, ту към тавана радвайки се , на нежноста която тя го даряваше, нежноста която иска той да и дари, искаше да бъде до нея в хубави и в лоши моменти, каквото и да му костваше това..Когато се събуди и се протегна беше толкова сладка, беше като малко котенце, което току що се бе събудило и бе недоволно, че не си е доспало.. Беше толкова сладка, като малко детенце...беше не само като детенце, а като цяла принцеса.
- Беше ми много удобно даже, а ти спа толкова спокойно, че даже неми се наложи и да се намествам, за да ти е удобно на теб- отговори на зададения му въпрос поглеждайки я.. - Ами ти удобно ли ти бе?

Плъзна ръце по гърдите и корема му и се изпъна хубавичко, прозявайки се недоволно.
- Спах относително добре, сънувах хубав сън, чувствам се напълно отпочинала. - измърмори тихо и повдигна лице към неговото, поглеждайки в бистрите му очи - Радвам се да го чуя - щом й сподели за удобството си изрече Кат и се плъзна по тялото му и леглото, докато накрая не се стовари по дупе на пода и разроши и без това рошавата си коса. Беше голичка, което тя не осъзнаваше,поради простата причина, че все още се намираше в страната на сънищата.
Загледа се полу-будно в пианото и закима отпуснато е глава:
- Беше топло и приятно, въпреки хладната нощ.
Извърна лице към него и се усмихна ослепително, отпускайки освен 100%-та си сила, и тази на своя чар, макар и в не особено прилежно състояние на главата. - Гладен ли си? Ще отида да взема нещо за ядене и ще го изядем тук! - предложи му тя и подскочи така. Изтича надолу, но вместо да отиде в кухнята, се озова в "банята", в която снощи се бе разиграла бурна сценка. Загледа се в бълбукащата водаи се оказа, че от нея сякаш се опитва да изскочи нещо огромно... нещо отвратително и слузесто... Когато част от началото на главата му се показа на повърхността, Екатерина изтръпна от ужас, а в същото време не осъзнаваше, че това са прости халюцинации, предизвикани от нещо... Съществото започна да се приближава все повече и повече, а тя - да се отдръпва, докато не стигна до началото на другия басейн. Крака й се блъсна в един по-голям камък, заради ходенето назад и тя цопна във водата, при което удари доста силно главата и гръбнака си. Изпаднала в безсъзнание и цопнала в огромния воден басейн, Кат предаде богу дух, а за разлика от обикновените човеци (нали е мутант), нейното тяло се стопи по доста странен начин във водата и помен от него нямаше... Сега абсолютно всички, били някога докоснати от нейната дарба, щяха да се излекуват и да нямат каквито и да са били положителни спомени с нея, пристрастяващи ги към тялото й.

(the end )