Alexa Smith

-Ауу!-изпищя Бони.
-Извинявай, Бонис!- промърмори момиче с кафеникава коса и очи в същия цвят.
Движеше се бавно, защото четеше книаг и без да иска беше настъпила приятелката си.
-Виж, Алекса, не мисля, че е приемливо да четеш докато ...
Тя не успя да довърши. Някъде от сенките се появиха група търсачи. Алекса извика и хвърли книгата си. Опита да издърпа приятелката си от лапите им, но за малко да хванат и нея. Със сълзи на очи тя избяга изоставяйки своето най-любимо същество
********************************************************************************************************************
В стаята беше студено като във фризер. Алекса Смит се прокрадваше бавно към масата. На нея лежеше момиче с руса коса и широко отворени зелени очи. Кожата й беше станала призрачно бяла-като цялата стая. Точно затова Алекс трябваше да внимава- имаше по-тъмна кожа, кафяка коса и очи в същия цвят. Средно висока, с розови устни и нежни и дълги пръсти.
Приближи се бавно към масата и в следващият миг едва успя да се спре да не изкрещи. На гърлото на най-добрата й приятелка имаше огромен разрез, по който имаше засъхнала кръв. Алекса леко докосна по ръката Бони. Нямаше пулс.
-Не, не, не!- момичето захлипа.
След като се наплака нежно затвори клепачите на приятелката си и се отдалечи. Трудно се измъкна, но все пак успя.
*****************************************************************************************************************
-Хах! Сигурен съм, че не си душа, търсач или утешител, а най-обикновен човек. Може би ако ми разкажеш повече за теб ще реша дали те искам при нас, градсикте бунтари.-рече Роуд презрително.
-Добре! Слушай!
-Само не преувеличавай, скъпа. Ще разбера!
-Хмм...Ще започна с характера си. Борбена съм. Не обичам да съм зависима или под командване, но когато трябва съм доста дисциплиниране и хладнокръвна. Обичам да се смея-все още и си падам леко луда/в добрия смисъл на думата/. Не се ядосвам лесно, не се заяждам. Бия се добре. Интелигента съм и съм развила способността си да преценявам ситуацията, да се измюквам от еня и същевременно да печеля много от нея. Анализирам! Човек на действието и същевременно и на разума. Не действам перди да помисля поне 10 секунди-пре-достатъчни са ми. Не мисля, че трябва да се спускаме по надълбоко и да разкривам тайни.
-Не! Трябва!
-Добре... Отмъстителна съм-признавам си. Обичам приятелите си и давам всичко за тях. Обичам уюта на дома, но отдавна съм забарвила за него. Не се доверявам лесно и съм голям инат...
-Общо взето-труден характер. Харесва ми.-прекъсна я той.-А историята ти?
-Стари рани... Търсачите плениха най-добрата ми приятелка. Не издържа имплатирането. Майка ми ме заряза когато бях на 5, а баща ми отиде при любовницата си. Оказа се, че от еня вече имал 2 дечица. От петгодишна се грижа сама за себе си. На 11 отидох при леля си, която беше невероятна. Но и нея хванаха. Тя се съпротивляваше упорито и я убиха. В завещанието си ми беше приписала всичко. Отдолу открих бележка. В нея ме пращаше при вас. Ето, нося я.-Алекса извади измачкана хартийка.
Роуд кимна.
-Познавах леля ти. Стефания, нали? Много помагаше на нас градските бунтари. Беше ужасно, когато я загубихме.
-Тя е била от вас?!
-Да..Продължавай!-безчувствено нареди той.
- Ами.. Не ме хванаха, защото се скрих. Продължавах да живея в къщата на леля до шестнайстта си година. От тогава съм на път и ви търся. Имала съм много битки с търсачи.
-На колко каза, че си?
-21.
-А нещо допълнително?
-Ами да.. Не съм точно човек. Мога да управлявам огън и природата. Обичам да пея, сивря на цигулак и пиано. Пуша и често пийва, но никога не се напивам като свиня. Готвя добре и смятам, че ще ви бъда от полза-така и като жена и като боец. И нещо към характера ми-винаги отстоявам мнението си. Имам и домашен любимец-червена панда на име Лизи. Не, няма да бъде пречка-винаги спазвам обещанията си. Ще видиш! О, да! Забравих.. Имам и сестра близначка-Шарлот.
-Хмм... Добре...Приета си! Добре дошла при нас.
Вечерта скоро се спусна. Алекса прекара времето си разучавайки лагера и новите си ?приятели?. Знаеше, че се заема с нещо сериозно, но тя наистина го искаше.
Оттогава скита с тях.

Одобрена! Интересно е това, което си направила с Роуд, но доста си се отдалечила от характера му :DD

;д знам, амаа... сори

Ще те помоля да сведеш гифовете в подписа си до по- малък брой, защото натоварва страницата и създава дискомфорт при зареждането

Така по-добре ли е?!?

Да, идеално е