Орион или просто Or.

Той се движеше между прашните редици с книги с отработени грациозни движения.Очите му се плъзгаха по старите корици,тук там се спираше и избърсваше някоя прашинка или подреждаше нещо.Съвсем тихо.Като леопард.Цареше сумрак,навън вече слънцето залязваше,а тук вътре нямаше запалени лампи,нямаше нищ само старите книги.Редки и ценни екземплари събирани с години,може би не по най-честния и почтен начин,но такъв си беше той-готов на всичко.Обичаше да чете,шумоленето на хартията и нейният спецефичен мириз му харесваха повече от всичко.Книжен плъх,четеше заради самото четене,хобито си превърна в доходоносна работа на която да даде живота и сърцето си.
-Някой бутна вратата на антикварната книжарница и камбанката издрънча сърдито,по сърдит се оказа Ор.Вече трябваше да затваря,имаше среща с една дългокрака хубавицаи чаша уиски в отсрещният бар.Измуши се все така грациозен като акула в топли води и...на вратата стоеше майка му???Орион не я бе виждал от толкова години,а сега...стоеше като гръмнат преди да разбере,че не,не беше тя.Друга хипарка,може би с десетина години по-млада от майка му,но със същице свежи руси коси като цветът на зряло живот разлюляно от вятъра.Носеше същите кръгли очилца с телени рамки и черни стъкла и се усмихваше.
-Да ви помогна?-Предложи услугите се мъжът застанал зад бюрото си,демонстриращ превъзходството си над тази щастлива крехка женица.В него нямаше нищо от родителите му,освен любовта към книгите.Като дете живееше в каравана,имаше сестра и двама родители.Те обичаха сестра му,тя пееше,танцуваше,яздеше кон,плуваше като риба имаше всевъзможни таланти и прекрасно лице.Тя беше красива като истинска принцеса,вечния център на вниманието.Ор от своя страна постоянно четеше,беше слаб,почти нищо не му се отдаваше,вечният аутсайдер.После пораснаха,той успя в живота,забогатя,купи си мезонет с дизайнерски мебели...и разбра защо майка му се смееше дори когато живееха в каравна и нямаха пари да посрещат елементарните си нужди.Семейството му беше щастливо,той разбираше,че е бил извънземен на тяхната планета.Те умееха да се обичат и да са щастливи,а той,не се научи да обича.Тоест веднъж се влюби,но...нека се върнем на жената в магазина.Тя извади стара книга с оръфани корици.Старо издание на ,,Брулени хълмове",с грижливите си дълги пръсти Орион го разгърна-почти чудесно запазено за възраста си второ издание.Листите изшумоляха.Личеше си,че жената не разбира от книги,кой знае как това нещо бе попаднало в нея,можеше лесно да я измами и да и даде половината пари които струваше и мислеше да го направи,можеше да го направи,но не успя.Даде и много повече от необходимото,изпрати я с поглед и погали книгата.Сякаш чрез русокосата хипарка се опитваше да се помири със семейството си.
*************************************************************************************
Преди пет години
-Орион?Ела при мен-Мек глас го повика в банята.Тя беше Лейла.Тя беше красива.Изваяна от слонова кост,мека като коприна с дъх на ванилия.Тя беше изгрев и залез,деня и нощта,тя беше всичко за него.Тялото и се изви като разклюляно от вятъра цвете.Изправи се на вратата с кърпа завързана за кръста.Мокрите и коси се пилееха по раменете и.Носеше аромат на чистота.
-Ела да се изкъпем заедно.-Покани го тя,по изкусителна от Лилит предлагаща забранената ябълка.
-Не мога сега.-Разсеяно отвърна Ор докато разглеждаше някаква книга,сложил бели хирургически ръкавици и специални очила със увеличителни стъкла.Дори не се обърна към нея,загледан в листите изписани със красив ръкописен почерк преди векове.
-След малко излизам.Имам малко работа.-Измънка мъжа и разгърна другата страница.
-Работа имаш,значи?-Вгласът на Лейля се промъкна ледена нотка.
-Знаеш ли,писна ми от твоята работа!Предпочиташ нея,пред мен,ако не беше толкова смотан,щях да реша,че имаш любовница.
-Ама..-Заекна Орион,без да разбира какво точно е казал.
-Все твоите книги,навсякъде книгите ти.Мислиш само за тях и за себе си.Въобще не ти пука за мен.-Кърпата се свлече на пода.-Ти се едно гадно копеле,мислиш си,че като ми купуваш маркови дрехи ме купуваш и мен.Спри да мислиш,че можеш да купиш любовта на хората и че можеш да ми платиш,за да бъда семейството което винаги си искал.
-Ама...-Пак започна Ор.
-Понякога си мисля,че сърцето ти е от лед,но искам да вярвам,че мога да го разтопя.-Тя се върна в банята и заключи вратата.Книжаря бавно се изправи и се доближи до вратата.Постви бялата си ръка върху дървото.
-Обичам те.-Прошепнаха усните му.Свлече се на пода подпрян на вратата.
-Много те обичам.
******************************************************************************************
Лик:Richard Speight Jr
Снимка:

Одобрен! Добре дошъл, Ор и приятно изкарване във форума!