Лятото на 2011 !

Тишината бе погълнала всичко наоколо. Да, дори и онези малки кътчета от парка, в който птичките пееха весело, пчеличките жужаха и всеки миг можеше да стане вълшебен. Младата девойка пристъпи крачка напред в тъмнината и бавно плъзна сините си очи по самотните пейки. Ах, изборът бе толкова труден ! Толкова много свободни места и всичките отблъскващи по един странен начин. Тръгна напред без особено основание. Можеше да седне на всяка една пейка, но уви ! Тя искаше осемнадесетата. Защо !? Е, просто желаеше това да е безценният й подарък. Разбира се ! Днес малката мис имаше рожден ден. Ах, не, не за Бога ! Не разбирайте самотата й погрешно. Много хора се бяха сетили за нея пращайки й поздравителни картички, СМС - и. Да, и телефонни обаждания получаваше, но нито едно не успя да я зарадва до толкова, че да повдигне настроението й.
- По дяволите.. - изруга навъсено веднага щом успя да зърне "своята" пейка. Изглеждаше чуплива, крехка.. Сякаш поддадеш ли й малко повече тежест щеше да се прекърши като вейка. Госпожица Фальор предпазливо се настани върху нищожните дъски дърво. Раздразнено се затършува из чантата си в търсене на проклетата кутия с изкривен надпис. Положи една от перфектно тънките цигари, съдържащи се в същата кутия, между устните си. Запалката щракна зловещо придавайки на лицето й един неприятен отенък.. Хартията започна да гори, а само миг по - късно се усети плътният аромат на тютюн.. Запалката угасна, а Вероник остана там като бледа сянка.

Трябваше да иде до парка, а парка се намираше след гората, а не искаше да взима никой със себе си. Някак си не му се искаше никой да идва с него, а трябваше да вземе нещо от там. Не бе съществено, нито и кой знае колко важно, но му се искаше да иде и за друго нещо. Познаваше бегло едно до преди години малко момиченце, за което знаеше че днес има рожден ден, и то не кой да е рожден ден, ами 18 й рожден де, някак си мислише, че ще я намери точно там, за това предпазливо и внимателно излезна от подземното скривалище, а не след дълго минавайки не малка част от пустинята стигна до гората, надявайки се точно днес никой от горските, да не е решил да излиза на проверка точно по това време на деня, и така безопастно премина и през гората. Всичко това май му отне около горе долу три часа, но вече бе така близо до парка. Минавайки през няколко завъртяни алей, стигна до редицата с пейки, там се спря първо пред една , взимайки нещо от под нея и пъхайки го във вътрешния джоб на якето си. А след това забеляза силует, който някак внимателно седеше точно на осемнадесетатата пейка. Бавно приближавайки тази пейка ,обеждавайки се все повече, че малкото момиченце вече не бе чак толкова малко.Когато стигна до нея застана пред нея и се усмихна поглеждайки я
- Защо си решила да седиш на самотна пейка , точно на рождения си ден? - попита я той , като леко се усмихваше на криво. Да май беше по -подходящо първо да и честити рождения ден, но той не си падаше много много по тези празници..Но тогава реши, че за нея е някак важно ..
- Честит Рожден Ден, Вероника - казах й той

Как ? Откъде знаеше този непознат за рожденият й ден ? Или може би не бе толкова непознат, може би Вероник все пак бе виждала това лице ? Въпросите се преплитаха в главата й , а мисълта, че няма да разбере истината толкова скоро я побъркваше..
- Ъгхм.. - прочисти гърло. - Вероник. - поправи го твърде самодоволно за добродушно момиче претърпяло малко страдания. Разбира се, разбира се. Неговите страдания бяха и нейни, докато той все още чувстваше. Хавиер Верико винаги щеше да остане част от живота й, като един незабравим спомен, но тя бе достатъчно трезва, за да разбере че вече го няма и съвсем няма да се върне. Ах, малката й душичка се раздираше от вътре, но госпожицата бе твърде горда, за да си признае нещо подобно. А й бе минало известно време. Стига да не го споменаваше, всичко беше наред.
- Благодаря все пак.. - прошепна нежно, осъзнала, че е била твърде груба с непознатият познат човек. - Не обичам рожденият си ден.. - добави с леко закъснение. Рязко се изправи приближавайки се към мъжът нарушавайки всякакви правила за лично пространство. Докосна лицето му. Изучаваше черите му, внимателно, натрапчиво. Присви очите си преценително. О, да определено го познаваше отнякъде.
- Джеб ? - името изникна мигновено, неочаквано..