9.02.2012

Както винаги скуката и секлета го бяха прихванали, не можеше да седи на едно място, за това реши просто да излезне и да се раходи някъде из града, или в да седне някой парк..
Вървеше безцелно, след като излезна от дома си, и се запъти към близкия парк. Докато вървеше абсолютно безмислено, без цел и посока по алейте на парк, се заби в на първата пейка която видяха очите му , оказа се че е оцелил добро местенце за седене, пред него имаше някакво измислено малко езерце, което господин Касас започна да наблюдава, а мислите в главата му даже не се и стремяха към каквото и да били. Искаше да си почине, да не мисли за нищо, да отпусне душата си... просто Крис седеше и наблюдаваше с празен поглед намиращото се пред него, но и това не бе много добре, защото имаше чувството, че гледаше през него..

Мис вървеше по празния път обляна в сълзи. Беше наранена. Болеше я, но не от онази болка, от която се стичаше кръв в следствие на рани, а от тази душевната която те караше да се чувстваш като дупка. Това същество я бе наранило. Накара я да повярва, че я желае, че я обича, но както винаги всичко бе само спектакъл, колкото да я хване в клопката си. Говореше така, кълнеше се, че ще й свали звездите от небето.. Но грешката беше нейна, тя повярва, че той е различен. Надяваше се този път да е истинско, но както всички предни пъти се оказа лъжа. Оказа се, че това е маска, а тя марионетка, която той съвсем без проблем управлява.
Видя парка в далечината и забърза крачка. Знаеше, че по това време, няма да има много хора... Алеите бяха празни, пейките също. Нямаше я глъчта от малките деца. Видя едно дърво със големи клони, което напролет щеше да бъде прекрасно, с листа и цветове.. Застана под него, като сви колената си, склони глава и заплака.. Не можеше да се контролира. Всичко което трупаше в себе си от доста време, беше излязло на свобода, и тя трябваше да го пусне.

Крис, беше толкова разсеян, но все пак чу приближаващите се крачки, но не виждаше никой, а след това няколко хлипания.. От онези момичешките, който той така и не бе харесвал никога. Ставаше му жал, когато чуеше или видеше момиче да плаче, а не трябваше, той не трябваше да изпитва жал, и това му бе проблема.. Стана и се огледа и тогава видя силуета на момиче, което се бе сгушило в колената си до под едно дръвче на близо. Да от далеч го осещаше, тя не бе просто момиче, тя бе душа, и момииче в едно. Запъти се на там с бавни и гациозни крачки, както винаги, походката му показваше хем елегантност, хем че трябва да се страхуваш. Приближи се по близо до нея, поглеждайки я.
- Защо плачеш малката? - попита я той, все още гледайки я, а на светлина се виждаше малко бяло ореолче около очите й, да опредлено бе душа. Седна до нея и леко я потупа по рамото..
- Няма смисъл от сълзи - каза й той и леко се усмихна

Целия този букет от чувства... Болка, самосъжаление, омраза, с лек мирис на любов вонеше. Сърцето й бе на разбито на хиляди малки парчета, които никога нямаше да си дойдат на мястото. Пък дори и такова чудо да се случеше, винаги пукнатините щяха да си личат.
Без да усети кога, едно момче бе седнало до нея.. Седеше до нея и я гледаше. Отстрани можеше да изглежда страшно, ако някои непознат дойде и седне така до някое невинно момиче, но в момента може би точно от това се нуждаеше Мис. Нуждаеше се от някои. Дори някои с който да поплаче.
- Няма смисъл, прав си! - съгласи се тя през сълзи. Потърка очите си, които се бяха зачервили от зелия този рев! - Той не ме заслужава! - опита се да изкрещи тя, но само тежки стонове излязоха от устните й.
- Ще ме прегърнеш ли? - попита жалостно, и сведе глава на раменете му.

Момичето изглеждаше доста наранено и определено страдаше.. Тя го попита дали ще я прегърне, а Крис я погледна очудено, но не искаше да гледа някой натъжен и за това просто кимна и прегърна малкото създание , притискайки я някак грижовно към себе си..
- Щом те е накарал да плачеш, значи найстина не те заслужава. - изконстатира той , притискайки я нежно в прегръдките си, но като се замислеше за пръв път му се случваше, да е толкова "нежен" с някого било то душа или човек..Опря брадичката си леко на главата й, а след това нежно погали русите й коси с другата си коса..
- Просто се отпусни и се успокой..

Не можеше да опише колко е благодарна, че има някои до нея. Че има някои който да я утеши, да я прегърне. Дори ако този някои бе абсолютно непознат човек, току така заварен в парка.
Мис започна да диша малко по равномерно като се заслуша в пулса си. "Няма страшно, сърце...Винаги ще има кой да те разбие за пореден път. Просто за момента не го осъзнаваш. Но чуй, трябва да спреш да вярваш и да започнеш да раняваш, както всички, които раняваха теб."- говореше сама на себе си, опитваше се да си вдъхне малко вяра, че нещата ще се оправят.
- Заслужавам нещо по-добро! Стой до мен, дръж ръката ми... Не, не гледай света, който ни обгражда, погледни в очите ми.
В момента този непознат, беше човека който и е помогнал най много през целия й живот.

Погледна, я чудейки се какво да каже незнаеше какво да и каже след думите, който бе казала, на него ли говореше или на себе си...Просто продължи да я прегръща без нищо да казва.. Наблюдавайки гледната, над малката нежна главичка, която малката притежаваше.Изглеждаше като наранено цвете, което бе откъснато от някоя градина и в момента вехнеше, по някой за който не си заслужаваше да вехнеш никога...
- Знаеш ли нан какво ми приличаш? Приличаш ми на нежно откъснато цвете, което са накарали да овехне от болка.. А според мен никое цвете не трябва да бъде късано и трябва да бъде обгрижвано, с много любов - каза й Кристиан , никога не се бе държал така с никой, но найстина не можеше да гледа как една душа страда..