-Шоколад или сметана? попита го нежно момичето чийте очи сияеха, - Сметана - отговори и той, нежно тя взе сметаната и постави малка доза на ръката си, и започна внимателно да я разнася по корема му и надолу, усмихна му се дяволито и започна..{flood}vol.13

Кейлъб бе създаден и бе живял до сега на Пясъчната планета, обичаше широките открити пространства, там където нищо не ти се пречка пред погледа чак до хоризонта. На такива места се чувстваше сякаш се рее в самото небе, без гравитацията да го притегля надолу към повърхността. С умиление се сещаше за предишния си дом, там той се бе грижил за отрастването на по-младите души, бе ги учил да оцеляват и да се развиват. Но и тук му харесваше, вярно че нямаше толкова открити пространства, но пък природата бе толкова разнообразна, че нямаше как да не й се наслаждава. Макар че не бе свикнал на толкова влажен въздух, той бързо се бе научил да оцелява при най-различни обстоятелства, да се грижи за тялото си и да му дава всичко необходимо, да го държи във форма. Беше му неимоверно интересно да научава толкова нови неща, да ги анализира и да ги прилага в новия си живот. А и самите хора, бяха много интересен вид, криейки се по невероятни места, които застрашаваха здравето им, мислейки че така се спасяват. Самия той не намираше никаква логика в това, но явно някак си те я намираха, а той продължаваше да я търси. От човешките спомени на тялото си, съдеше че човешкия род не е много читав, спомените бяха ужасни – изоставено дете, никой не го иска, никой не го е грижа, в сиропиталището просто го хранеха и не полагаха никакви други усилия да приобщят това дете към обществото, едва навършил пълнолетие го изхвърлят на улицата, да се оправя сам, скитане и жалко съществуване в самота … Не, това никога не можеше да се случи на една Душа, той бе по-скоро възмутен от тези спомени и дори се радваше, че тяхното общество се опитва да направи тази планета по-добра за живеене.