Преди две години в Лос Анджелис.

-Хм.- захили се Виктор като най- голямото дете от всички, но не я остави дори да помръдне.
Зацелува врата й от свивката му чак до ключицата, където впи зъбите си не особено нежно и засмука кожата й, оставяйки й малък, временен белег за спомен, за който щеше да я е срам да разкаже, но се надяваше да й е сладичко да си спомни. Увеличи натиска на палеца си, закачайки се толкова неприлично с нежните й места.
Сякаш му беше трудно да се стърпи да не я докосва и определено, ако двамата издигнеха отношенията си, щяха да бъдат една много ненаситна двойка. Е, поне охранителите в някой хотел щяха да бъдат доста щастливи да видят русокосата в действие като бонус към целоседмична скучна работа.
-Тогава трябва да се надяваме да са честни и почтени дечица, защото ще ни се наложи да останем тук, докато се стъмни.- очерта с език устните й игриво.

Притисна се към ръката й, но истината беше, че отново искаше да бъде в нея. Тази жена го караше да се чувства като хлапак гимназист, който не може да се наслади на жената, която му е отворила вратите към сексуалните удоволствия.
Изръмжа в ухото й толкова сексапилно и доволно. Тялото му се чувстваше ненаситно с Арома и определено искаше своето, което подсказа члена му в ръцете й- твърд и определено достатъчно възбуден. Ръцете му подхванаха дупето й, за да разменят местата, така че Роуз се озова едва след секунда върху него, свободна да командва лошия вълчо, както си поиска.
Имаше прекрасен изглед към тялото й и не се сдържа да се поизправи, за да прокара ръцете си по него и да улови гърдите на Ред Роуз. Потърси с устни зърното й и го засмука нежно, захапвайки лекичко чувствителната зона.

Стисна дупето й, притискайки я към себе си. Харесваше му как се движи, сякаш правеше секс не за първи път с него и бе изучила онези любими усещания, за които Виктор Карпович просто живееше. Беше започнало да му харесва да я има в ръцете си, но едва ли бе осъзнал колко много щеше да му се иска след това да я вижда всеки ден... и защо пък да не се виждаха?
Колега с колега? Чисто колегиални отношения в една колегиална обстановка на утешаване върху нечие бюро. Виктор можеше да се похвали с изключително удобен кабинет.
Усещаше тръпките на тялото й, които му подсказваха, че възбудата й растеше все повече и повече към края. Той отново я преобърна, нагласяйки я така, че да бъде с гръб към него, прониквайки дълбоко и до край в нея, а след това забърза темпото.
-Искам да ми посветиш този оргазъм, скъпа.- прошепна в ухото й Виктор, придружен от тих стон.
Бе подпъхнал ръка под тялото й, галейки онова много нежно място.

Виктор усети притеснението й и я прегърна силно, сякаш искаше да я скрие само с ръцете си. Колко малка и крехка беше в момента тя в тях. Не излезе от нея, а само се понадигна, за да покаже лицето си иззад скалата съвсем лекичко и да извие точно като вълчо.
-Ауу, Кумчо Вълчо си е взел една червена шапчица и по- добре бягайте, преди да изяде и вас!- провикна се съвсем сериозно.
Зарови лице в косата на Арома и вдиша от прекрасния й аромат, който не можеше да определи точно от какво бе, но имаше превъзходен мирис. Щеше да се радва да го усеща още дълго и доста пъти. Засмя се тихичко, наистина развеселен.
Не му личеше да изпитва силни притеснения от каквото и да е, както винаги непукизма му взимаше връх и не можеше да се оплаче от подобни прояви.

Виктор, нищо не подозиращ за дрехите си, доближи лице до едната й гърда, захапвайки я лекичко. Не можа да не се стърпи, за да й покаже колко добър можеше да бъде Вълчо. Всяко забързване на темпото караше пръстите му да драскат леко кожата й там, от където минаваха и без свян караха едва забележимите косъмчета да настръхват от желание.
-Не дразни своя вълчо.- изръмжа от удоволствие Виктор и шеговито я млясна по устните в една бърза целувчица.- Ще ме предизвикаш да ти покажа коолко страшно хубаво може да ни бъде.
Надигна таза си, за да навлезе още по- навътре в нея, притискайки гърдите й към своите. Харесваше му да усеща настръхналите й зърна, опрени в кожата му, как напомняха колко приятно си прекарваха заедно и може би щеше да се окаже доста дълго прекарване.

Проникванията се бяха превърнали в по- дръзки, по- целенасочени и водещи единствено към удоволствието. Виктор се е задъхал, но неумолимо целуваше Арома, приглушавайки стоновете й с устни. Езикът му се разходи из устната й кухина, след което захапа долната й устна и я дръпна лекичко.
Два по- резки тласъка му бяха нужни да разтрепери тялото й и още само един, за да достигне своя връх на удоволствие. Притисна разтрепераното от удоволствие женско тяло към себе си, обвивайки я с лека нежност след края. Можеше да усети колко бързо биеше сърцето й и да чува дъха й, успокояващ се в унисон с неговия. Вплете пръстите си в косата й, галейки Роуз нежно по главата. Толкова бе започнало да му харесва да я държи в ръцете си и толкова добре се чувстваше, когато я бе направил своя.

Виктор вече се бе поуспокоил, чувстваше се прекрасно, сякаш тялото му отдавна не беше изпитвало толкова удоволствие на веднъж. Дишаше по- нормално, отколкото в началото и чак сега, когато усети истинското блаженство на леката умора в тялото си, той беше готов да се отпусне. Постави ръцете си на кръста й, премествайки я на пясъка до собственото си тяло, което накара члена му да излезе от нея. Не искаше дори да се отделя от нея, но слънцето вече залязваше и трябваше да се върне в хотела, за да събере багажа си за Тусон.
-Можеш да ми се отблагодариш като ми звъннеш пак, красавице.- изплези се Виктор и лизна шеговито устните й, а после я целуна настойчиво.- Живея в Тусон и ако имаш път на там някой ден с удоволствие ще те посрещна.
Карпович се изправи, за да потърси панталоните си отвъд скалата, но... А!
-Къде са ми панталоните?- смая се той от тяхната липса.

Виктор остана наистина шашнат от цялата тази работа. Как можеха да вземат гащите на кумчо вълчо, а не тези на червената. Та те бяха определено по- хубави, отколкото неговите.
Уви кърпата мълчаливо около себе си и изпроводи Арома с поглед. Леле, та той дори не бе узнал името й, но само при спомена как бе извиквала неговото му стана все едно. Тялото й се полюшваше изкусително и доставяше зрителното му удоволствие.
П.П.: Иии край ;дд.. ок, само че имам преди това едно ваажно рп ;ддд... после ти предоставям виктор отново..