Михаил Джоддин

(ако може така да ми смените името)






Той е мастър в боя. Тренирал е едни от най-силните хора както по света, така и в института. Вероятно такова е призванието му.



Миналото му е напълно неизвестно, както на повечето членове в института, но той сам е разказвал, че детството му е преминало на улицата (което показва за успешното му справяне с живота и сложните ситуации, в които попада, но и от които се измъква с лекота); бил е от млад треньор по бойни изкуства, но и писател. Не много известен, но имащ своите постижения в областта на литературата.
Това, с което изпъква, е липсата на всякаква необходимост от общуване с хората. Сякаш толкова добре познава простотата, глупостта и празнотата им, че предпочита да остане сам със своята, отколкото да чопли в чуждата и да уголемява проблемите си. Това е цял живот. Малко са хората, които уважава, но колкото и да не му се иска да признае, качествени има, а той познава някои от тях толкова добре…
Живял е дълго време в Испания, но родом е руснак. Обича алкохола в умерени количества и порока му е, че пафка като кумин. (той смята, че само това са пороците му, всъщност, хората обаче са на друго мнение)
Доста хора го смятат за отблъскващ, но въпреки това търсят контакт с личността му, заради сегашното му положение (… на учител в института?), а можете да си представите това колко го изнервя. Бързо се пали, но и бързо угасва, жесток и леко извратен е, като в различните игри и цели си служи най-вече с логичен ум и скоростна мисъл. Сега… ако те хареса, ще си говори с теб и ще се държи нормално, ако обаче го залееш с простотията си, не очаквай да не те напсува или поне да те разкара по безочлив начин. Не обича обясненията, директността преди всичко!
Да се запознае с Джоуел се оказва сривът в системата му, но като силна и борбена личност той няма как да не се справи с този “проблем”. Става негова ученичка месеци преди да я вкарат в института, а да я тренира и общува с нея, се оказва едно от най-интересните неща, след писането и бокса. С дните започва да държи толкова много на нея и едновременно с това да се привързва, че неосъзнато става зависим от хладната й, но и в същото време буйна и амбициозна особа.
След залавянето й и оповестяването на смъртта й, дълго време има нужда от възстановяване и го намира чрез разговорите с хората… но това го превръща в арогантен и циничен мъж. Доста по-груб от желаното.

Всичко на което държим прекалено много, се превръща в грях.

Единствената му рискована мисия, поставена от руснак, за да си върне дълга за печатане безплатно на книгата му, се оказа пълен провал. Трябваше да пренесе пратка, без той да подозира, че всъщност е бомба, от точка А до точка Б. И наистина смяташе да го направи… докато някакви човечета, облечени в един и същи черни дрехи не го спряха и едва ли не нападнаха. Да си борец обаче се оказа по-благоприятно, отколкото смяташе, и смешно или не, успя да се справи с почти всички, без оръжията, разбира се.
Ритник в кръста; подпетяване на краката, стъпване на гърба!
- Ще те убия без да ми мигне окото ако се опиташ да хитруваш. – познатия хладен женски глас го порази. Сигурно се беше наранил, щом му се причуваха несъществуващи гласове! Извърна бавно глава и тогава се оказа, че си е точно в реалността и сладураната Джоуел се сочи в челото му с 45-ти калибър. Положителното в цялата ситуация бе, че знаеше слабите й места. Събори я с лекота от себе си и сграбчи пистолета от фините ръце, определено непредназначени за такъв тип побой. Тялото й бе мигновено притиснато към белия бус, а устата й – невъздържано облизана от циника. Пистолетът застана на сърцевината й и тъй като я притисна там, принуди тялото й да се повдигне на пръсти.
- Ако още веднъж те видя насочила пистолет към мен, аз ще го направя. – счупи и двете й китки, за да не може да ги използва и я стисна за шията – любимо място на всяка жертва …



Преди две години бях повикан от новия институт, за да им тренирам новобранците и да ги уча на специални бойни изкуства. Запознах се с повече интелигентни хора, отколкото смятах, че съществува на земята, но също така се сблъсках с огромния им егоцентризъм, който ме отблъсна двойно. Джоуел също бе там, но сега ШЕФ, хах. Уважавам я заради мисълта. Харесвам я, заради душевността. Не я понасям заради убийствата.
Това е и за всички останали; една от малкото дами, на които симпатизирам повече, заради буйността и пъргавия ум, носи името Клариса. Но отношенията са чисто професионални, каквито смятам да останат и за напред. За разлика от тези с някои други хора.. .



-човек на института
-няма да кажа възрастта му
-Джоусеф Морган