Елиза;

Eliza Anderson | age unknown | mutant/vampire

Пръстите й шареха по клавиатурата без особена целенасоченост. Двуомеше се кой клавиш да натисне повече от колкото реално натискаше каквото и да е и текстовият документ се белееше опасно на екрана. Едва малка част от горният му ъгъл бе заета от черните мравчици представящи избраният шрифт и неговите символи. Думите дори не бяха нахвърляни в цели изречения; красяха страницата просто с идеята в последствие да се превърнат в нещо смислено. Това беше нейната версия на нахвърляне на идеи, но реално липсваше всякакво желание събитието наистина да се случи. Подхванатата тема не допадаше на вкусовете й и съответно нямаше никаква представа как да влезе в същата естетика. Може би ако се справяше с подобни работи по-добре отдавна да е спряла да бъде посредствен репортер и съответно да се е издигнала нагоре в социалната стълбичка. Ако го беше направила вероятно нямаше да има и причина да работи по материали, които не й допадат.
Правото на избор винаги се полагаше на тези намиращи се на върха; знаеше го от личен опит.
Ако попитате как точно го е разбрала ще ви се отговори веднага- отговорът е простичък въпреки обвързаността си с абсолютна двуличност. Странното при него обаче е, че няма да има нищо общо с всички ваши очаквания. Може дори да ви изненада, защото лекичко граничи с чиста лудост. Налудничавост. Нелогичност. Хаос...
Елиза Андерсън си играеше на малка сладка репортерка, която всички третираха странно заради желанието й да работи само от вкъщи и да не се явява в офиса на вестника през деня. И да искаше не можеше да го направи защото кожата й не толерираше никакви контакти със слънчева светлина- предателски избухваше в пламъци всеки път щом останеше будна след зори и щорите не бяха пуснати. Заради тази си странност не можеше да взима интервюта и репортажите, които пишеше винаги бяха за някакви скучновати събития като градски панаири, предстоящи да излязат книги и маловажни инциденти. С други думи: пълна с-к-у-к-а. Това обаче бе единственото до което можеше да се докопа без да й се налага да излиза през деня и да се внедрява излишно в обществото. Колкото и да го обичаше винаги оставаше факта, че не му принадлежи изцяло. Приличаше на човек почти по всички дадени показатели, но ДНК структурата й носеше различно ядро. Елиза бе вампир от както се помнеше и това я правеше поредната представителка на вида. Малко или много това бе предпоставка да поеме контрол над малкото местното общество от зъбати и кротичко да ги държи в някакъв логичен строй. Водеше се управление и думата й се славеше с абсолют, но определено не лъхаше на нещо подобно. Повечето вампири умишлено живееха в сенките и не желаеха да се набиват излишно на Душите и останалите хора; другата част пък се мешаха, но с много разумни доводи. Търсеха си работа, смъртни за приятели и половинки и се бореха със странностите си живеейки от банки кръв. Или пък просто зарязваха всичко и кротичко се подлагаха на Внедряване. Елиза бе като тях, но не съвсем. Имаше я жаждата за мунданно съществуване сред нищо неподозиращите човешки същества, но все още не се бе престрашила да излезе от очертанията и да влезе в редиците на Душите. Имаше нужда от директен досег с нечия артерия веднъж на няколко седмици защото в противен случай болката граничеше с истинска агония - странно, но това бе нещо от което не искаше да избяга.
Реално погледнато всеки вампир имаше нужда от кръв или месо, за да оцелее; това бе превантивна мярка срещу възможността изцяло да се превърнат в някакви безмозъчни животни с доста солиден набор от зъби. Нещо в самият ген на псевдо-вампиризма докарваше до лудост ако прекара дълго време в системата и по тази причина се налагаше да поемат съдържанието на чужда кръвоносна система.
Пръстите й спряха да тормозят различните компоненти на клавиатурата оставяйки белият документ във все същото недовършено състояние.

Долови стъпките още преди да е чула трите почуквания на вратата. Шестте минути между двете събития бяха достатъчни, за да се разсъни и да се опита да си предаде малко по-сериозен външен вид. Когато си позволиш да задрямаш на твърда повърхност и след това внезапно подскочиш от инстикти за самосъхранение не само дупето ти е обречено да пострада в процеса. Тупнала на земята жената трябваше да отлепи и няколкото листа залепнали за бузата й. Хващаше бас, че малко от размазаното мастило по тях се е отпечатало по нея и това никак не й помага да си придаде авторитетен вид. Може и да я бяха натоварили със задачата да е опора на нейното общество и да се грижи за него като една добре охранена квачка за своите пиленца, но това не я правеше замесена от лидерско тесто. По всички филми и книги за вампири старейшините представляваха страховити чудовища с впечатляващи профили, вдъхновяващи гласове и особено излъчване. Те не се свеняха да леят кръв и да управляват себеподобните си с железен юмрук- с един поглед беше ясно, че го правят перфектно.
Елиза от друга страна бе нисичък представител на женският пол с пухкави извивки и вечно буйстваща руса коса. Лъхаше на стандартен тип вечен студент с примеси на книжен плъх и преплитане на крака. Въпреки женското си излъчване рядко подчертаваше нещо от външният си вид и разчиташе на естественото излъчване; толкова много години бе прекарала като напудрена кукла в рокля с буфани, че сега не можеше да толерира нещо по-различно от дънки и тениска. Реално погледнато нямаше нищо плашещо в нея дори и за онези индивиди, които бяха наясно с факта че ако пожелае може да разкъса слон с голи ръце. Може би пък точно това караше останалите вампири да я държат за водач- не ги заплашваше, а по-скоро провокираше да водят по-нормален живот. Беше малка свежест след толкова много кръвопролития, войни. Предпочитаха да живеят кротко и да се плацикат в спокойствието излъчвано от нея; с вековете бе натрупала достатъчно мъдрост да може да си играе на ментор и демократично да решава всички диспути и проблеми. Вероятно виждаха в нея най-достъпната версия на Алек, която можеха да си позволят. Именно той й бе помогнал да заеме важният пост въпреки нежеланието й да излезе начело на всичко- Алекзандър обаче винаги имаше солидни доводи зад странните си постъпки и те рано или късно изплуваха на място достъпно за всички. Истината беше, че в момента вампирското общество се радваше на своят златен век за пръв път от началото на съществуването си и нещата наистина бяха добре. Всички се радваха на щастие и покой- и колкото и да й се искаше на Елиза да може да отрече, заслугите бяха изцяло нейни.
Алек наистина си разбираше от работата.
Щом на вратата се почука жената вече се бе привела в почти логичен вид и строена пред вратата очакваше да я отвори. Дори през малкият процеп отдолу можеше да долови миризмата на стоящите от другата страна, да я сортира. Едната бе позната и натрапчиво странна, докато другата просто я изпълваше с вълнение. Беше лесно да се концентрира над нея и да забрави за първата. Ръцете й за момент дори се разтрепераха изправени пред задачата да завъртят един ключ няколко пъти и да бутнат механизмите на дръжката надолу. Много сложна задача; всичко като че ли умишлено се бавеше щом нямаш търпение нещо да се случи.
В сумрачният коридор стояха мъж и жена - и двамата на не особено впечатляваща възраст. Едва минаваха за индивиди закръглили две десетилетия и това само наполовина си играеше на лъжа. Мъжът бе надвишил отдавна тези години а момичето щеше официално да ги навърши след няколко дни.
- Лиз... - вампирката го спря с ръка и мъжът млъкна.
- Не се и опитвай. Ще чакаш отвън докато съм готова и ти дам знак.
Очите му бяха приковани в нея и в погледа имаше една определена хипнотичност. Като че ли се опитваше да я постави изцяло под въздействието си защото за момент въздуха се бе заредил с някаква разновидност на статично електричество и цялото й тяло бе настръхнало. Преди обаче да се наложи да покаже чифт издължени резци и да постави наглеца на мястото му той сам се смъкна в калта извръщайки поглед. Това не му отиваше като поведение- Дом имаше навика да поема живота вирнал нос безцеремонно и абсолютно запушил уши за възражения спрямо собствените му решения и желания. Сега обаче всичките му гемии като че ли бяха потънали и обичайната за него енергия почти не го пълнеше. Поне се бе отказал да я подчини под свой контрол и това бе знак, че си взимаше някаква поука от нещата.
Може би ако не беше такъв задник Елиза би хлътнала по него и то сериозно; имаше нещо чаровно в него дори и сега, когато бе изцяло подгизнал от снежната буря навън. Проклетникът обаче си бе пропилял шансовете и в момента само я отблъскваше с присъствието си. За съжаление уменията му все още й вършеха работа, за това не планираше да го заменя в близкото бъдеще колкото и неудобно да се получава.
Вратата хлопна тихо след него и вампирката чак тогава пристъпи към момичето. Качулка поръбена с пухчета скриваше наполовина лицето й- отдолу очите щяха да са с празен и разфокусиран поглед от липсата на съзнание зад тях. Дом го бе оплел в розова мъгла от щастливи неща и момичето нямаше да помни нищо от отвличането и последвалите го събития. А и дори и нещо да останеше лесно би се превърнало в екзотичен сън споходил я през ноща. Така беше най-добре; маскираше изцяло терор, който принципно не би трябвало да спохожда никой. Елиза не харесваше моментите в които й се налагаше да се храни заради стреса, който се предоставяше на горките смъртни.
- Ела... - прошепна тихичко, макар и да нямаше нужда. Момичето нямаше как да я чуе или да реагира, което обезмисляше изцяло поведението на вампирката. Тя обаче се чувстваше длъжна да приложи някаква утеха, за да притъпи малко чудовищното излъчване на събитията. Трябваше все пак да пази някаква човечност, колкото и да не оставаше възможност.
Внимателно хвана ръката на момичето и я поведе напред към канапето. То бе отрупано с всякакви боклуци и се наложи солидно разбутване в резултат на което върху пода се стовариха смачкана дъска от туистър и тениска щампована на малки мъфини. Дори нямаше да мрънка относно това, че бе прекарала седмици да търси точно този артикул от гардероба си и то абсолютно безрезултатно; после щеше да го пъхне в пералнята и да се опита да се пребори с праха за пране и шарените бутончета.
- Всичко ще бъде наред. - промърмори леко глуповато, дърпайки качулката изцяло назад. Под нея откритото се лице наистина бе младолико и добре обрамчено от права руса коса. Можеше само да завижда на естетсвената красота на момичето и на слабото и добре оформено тяло; с нейните пухкавки форми не можеше да си позволи да изглежда толкова естествена, свежа и като цяло хубавка. Добре че поне не бе от онези дами, които умираха да се извисяват от високите си токове и всички погледи да са в тях- това в момента бе просто невинна въздишка родена от чуждата хубост. Лиза си бе напълно доволна от това да захвърли всички тесни дрехи ако е в името на това да погълне кофа пържени картофи ако наистина й се прияде.
Диетите да ходят по дяволите.

Вратата се открехна лекичко преди сянката да изчезне от процепа. Доминик се вмъкна обратно в апартамента по възможно най-тихият начин, сякаш изобщо не е там. От него наистина вонеше на воня и вампирката го усети много по-ясно щом живителната човешка кръв запълзя из вените й. След всяко хранене се чувстваше особено жива и сетивата й работеха на сто процента. Не беше никак лошо, защото я правеше още по-наблюдателна и подсказваше за разни детайли, които принципно нямаше да види. Стаята в момента танцуваше в симфония от миризми и цветове и пред очите й бе истински хаос. Може би трябваше да седне и да си почине няколко минути, но мразеше да оставя по себе си петна от кръв. Сега търкаше влажен парцал по оголената шия на момичето, а след това щеше да го мине и по собственото си лице.
- Можеш да я отнесеш. - обади се със заповеднически тон, давайки още няколко инструкции на Дом. Не че имаше нужда- той би проверил спомените й отново и без да му каже, но по този начин Елиза се опитваше да притъпи усещането за неудобство помежду им. А и в бонус й доставяше истинско удоволствие да се държи студено с него като форма на продължително наказание. Знаеше, че не му допада и се надяваше в скоро време да се превърне в истинско мъчение.
Дом се доближи до канапето и клекна пред момичето. Протегна дясна ръка напред и долепи показалеца и средния си пръст до слепоочието й. Внезапно клепачите на почти-детето трепнаха и с въздишка то се понесе в страната на сънищата. Качулката отново я покри както в началото и нейният похитител я вдигна внимателно в ръцете си. Опитваше се да е нежен, за да достави удоволствие на Елиза и двамата като че ли го осъзнаваха. Не можеше да я купи по подобен начин и вероятно по никой друг; между тях всичко бе пропаднало по начин, който не предполагаше реставрация и регенериране на чувствата.
- Имаш ли нужда от нещо друго? - гласът му бе тих, нетипичен. Може би дори и малко спадащ в категорията на „изтерзан“.
Вампирката отрече и го изпроводи до вратата; щом успешно я затвори след тях и врътна ключа успя да си отдъхне и за момент опря чело на дървената плоскост. До тук добре; а сега какво?
В хладилника май имаше една кофа шоколадов сладолед с бисквитки.
fc: jenifer lawrence