The Host
Welcome
 photo foother_zps74c56111.png
Добре дошли в единствения по рода си рпг- форум по романа на Стефани Майер- Скитница! Земята е населена от непознати същества наречени Души. Оживелите хора се изолирани в почти безлюдни местности и са принудени да крадат и убиват, за да живея. Към кои си? Какъв си? Реши сам и се присъедини към нас, за да се потопиш в един нов и напълно различен свят.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics

Хотел "Ред"

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Предишната тема Следващата тема Go down

Хотел "Ред"

Писане by Алекзандър Лесбърн. on Пет Мар 02, 2012 10:08 pm

First topic message reminder :


Идеално и безопасно място за самотните души, минаващи на бързо през града или оставащи за по- дълго време в него.
avatar
Алекзандър Лесбърн.
Admin

Брой мнения : 207
Reputation : 0
Join date : 02.03.2012

Вижте профила на потребителя http://thehostrpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down


Re: Хотел "Ред"

Писане by Сахара on Сря Май 02, 2012 9:56 pm

Приведе лице към ушите му, и тихо, едва доловимо, сякаш някой можеше да чуе думите й, изрече:
- Улица,, Антоан дьо Сент-Екзюпери", №7. - тя нямаше да пита къде може да го намери, още щом прочете обявата за издирването му, от части мистерията около личността му започна да се изяснява. В главата й изплуваха различни моменти от началото на срещата им до сега и сякаш сглобяваше някакъв несъществуващ пъзел - "професионално" изкривяване.
Трябваше да тръгне? Сега? Главата й се залепи отново за дървената врата, а очите й го гледаха някак любопитно и пропити с интерес. В същото време вътрешно се съпротивляваше с всичко онова, което Тимира говори. Не беше сигурна дали само след миг, когато ходилата й докоснат отново хладния под, Пиер ще си тръгне, но предпочете да разбере след секунди, при което захвата на бедрата й около кръста му се пристегна, също както ръцете й около гърба му - прегръдка, мека и топла, оставяща чувство за подарък от приятел и любовник едновременно.
Ясно разбираше думите му, че "съдбата" бяха те, но и в същото време за нея съществуваше още някаква сила, движеща всичко случващо се. Беше грешка да се смята, че хората движеха и управляваха всичко, дори живота си! Нищо не им принадлежеше... но пък емоциите, които можеха да контролират, вплитането на плът с плътта, когато душите бяха заедно, все неща, решени от тях. Срещата им обаче бе продиктувана не от неизбежността, или случайността, а съдбата. Развитието й зависеше от хората.
- Кога трябва да се върнеш там? - говореше за мястото, нямаше значение кога, със сигурност трябваше да бъде по-скоро, защото това с издирването й се струваше доста по-опасно от нормалното.

" Ако това бе любов, значи тя бе нещо, съвършено непознато за мен. "Проклета да е тази дума - ми каза веднъж Жанет.- Никога не я използвай по отношение на мен.""

Брадичката й се облегна на рамото му, а по лицето й бе започнала да се чете умора, ала в същото време нежелание да остане сам сама в стая като тази, в хотел като този. В главата й започнаха да се въртят различни идеи, чудеше се какво е влюбването, ала веднага се появяваше отговорът, че за разлика от всички хора, лекомислено вярващи, че влюбването е сходство на умовете и мислите,че бе едно усещане на безшумна експлозия у двамата, които изследват собствените си преживявания, а благодарността един към друг, внушава впечатлението за комуникация с обекта на своето желание, знаеше, че това е грешно. Просто любещия обект бе другия човек, участвал нарцистично в същото изживяване, съвпадение (?!) на мига. Любопитство и желание за притежание на обекта на привличане вплитат нишките си в една и ето на! Появява се първия допир, първата целува, а след това се получават много по-страшни неща. Започваше да й звучи така мрачно и тъжно, че да бъде влюбена й се струваше по-неприятно, отколкото безчувствена. Тогава обаче се вкопчи като пиявица в обекта, който бе сграбчила и ясно му показа, че предпочита да не тръгва сега, или в краен случай да тръгнат заедно. Всеки по своя път, разбира се~

Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хотел "Ред"

Писане by Марк Пиер on Сря Май 02, 2012 10:21 pm

Копнежите ти всеотдайни
от камък любовта разтварят,
вълнуващи и тъй омайни
студеното сърце изгарят.
Като разцъфналата роза
усмихваш се и си красива.
Защо ли да не съм аз този,
с когото ти ще си щастлива?
Въздъхна дълбоко и преплете ръце отзад на вата й, притискайки главата й към рамото си. Дъха й загряваше кожата му и го караше да настръхва, желаейки още ласки, но времето за ласки и милувки бе отминало. Безвъзвратно загубено ... не, грешеше, не бе загубено, то бе живо там в спомените му, а може би и в нейните.
- Колкото се може по-скоро, след като открадна един камион с провизии - разхили се, ето че й сподели нещо, което не би трябвало да й казва. Във всеки един момент от който я оставеше и си тръгнеше чак докато не напуснеше градя, тя можеше да се обади и да каже на когото си поиска какви са му плановете, но какво пък поне веднъж можеше да рискува и да се довери на друг човек, а какво ще се случи, е времето щеше да покаже. Усещаше нежеланието й да остане сама тук и на него не би му било приятно тя да си тръгне и да го остави в хотелската стая наситена с техните изживявания. Зарови ръце в косата й, е можеше поне да се погрижи за безопасното й прибиране до дома й.
Отстъпи внимателно крачка назад и с пълно нежелание свали краката й на пода, после ръцете й от раменете си. Погледна я тъжно, като изоставено кученце, после се усмихна накриво ... не му се получи усмивката, въпреки че това бе рядко явление при него, уж можеше да се усмихва при всякакви ситуации, а ето че сега не успя.
- Обличай се бързо, ще те чакам на входа на хотела в колата със запаления двигател - намигна й, не допълни че колата щеше да я вземе "назаем" от някоя нищо неподозираща Душа. Отвори вратата и я погледна - хем ще ми покажеш пътя до Улица "Антоан дьо Сент-Екзюпери", №7. - прошепна съвсем тихо, за да не го чуе някой и излезе от стаята. Имаше още малко време с нея и това сякаш го караше да лети.
Без теб денят ми мразовит бе,
със тебе пролет разцъфтя.
Без тебе плачеха върбите,
а с теб и гарванът запя Wink
Какво ли щях да съм сега?
Откъснат и повяхнал цвят.
Живот си ти и светлина,
със теб е хубав тоя свят.

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Хотел "Ред"

Писане by Сахара on Чет Май 03, 2012 11:44 am

Вратите.
Бяха заключени.
Вече не.
Защо?
Защо ги отвори?
Бяха залостени.
Запечатани.
Безбройни гробници.
И костници...
На болките.
Недоизчакали
Зарастване във белези.
Отвори ги.
Вратите. Влезе ли?
Зад тях...
Безбройни шкафове.
И лавици.
На тях.
Амурени ковчези.
Сърца. Във епруветки.
С етикети.
И със надписи.
Прочете ли ги?
По-добре, ако не си.
Не са приветливи.
Не си добре дошла.
Не си...
Но ги видя, нали?
Сърца. Във епруветки.
С надписи.
По етикетите.
Не само имена.
А също болка.
Толкова отчетлива.
На мъртви
обезритмени сърца.


Врати. Залостени.
Нарочно.
Вече не.
Отключи ги.
Защо?
Какво откри?
Изкормени мечти.
Прибрани.
И зарязани.
Без злоба.
Видя ли я?
Онази празна колба?
За тебе е.
За твоето сърце.
Прободено.
Когато...
...ако вече и не е.
Питам те?
Защо вратите?
Нали видя,
че те са запечатани?
Видя ли как туптят?
От смърт
мечтите?
Макар и живи...
С тез модерни препарати.
Унизително.
Да видиш толкоз болка.
Грижливо подредена.
Култивирана.
Отчетливо запаметена.
Привидно непредвидена.
Болка.
Очевидна. Скрита.
Зад врати... отворени.
Сърцата обезритмени.
И толкова.
А бях заложил
на забвение...
всичкото...
което съм обичал.
Така съм се научил.
Да убивам.
Следите да прикривам.
И... заключено.


В рамките на няколко секунди стоя и наблюдава как вратата се отваря, а след това затваря. Тихото потропване я принуди да изтича към банята и подобно състезание за най-бързо преобличане, премахна кърпата и облече танцьорските одежди. Точно преди да хукне към изхода, тялото й сякаш инстинктивно, без дори да я попита, спря пред огледалото и тя бе принудена да се вгледа в лицето си. Така измамно красиви черти. Прокара длан по гладката кожа, а след това и по косите си, ала не промени нито един кичур, нищичко.
- Сахара. - иронично изрече и излезе. Излезе както от стаята, така и от хотела, по стълбите имаше леки произшестивя, защото от бързане се препъна не веднъж (дори забрави за асансьора), а в главата й танцуваха трагично мислите, че всичко е неописуемо безсмислено. Беше убедена, че нито щеше да срещне някога отново непознатия познат Марк, нито да има проблеми с прибирането у дома. Обаче вечната илюзия, така обичана от хората, и стаената надежда, вероятно подсъзнателно у нея, грееше с ярко пламъче и я тласкаше с пълна сила към вратите.
Очите й проследиха минаващите коли, ала там не забелязваше нито него, нито самата запалена кола. Вътрешно, подобно пърхащи дразнещо пеперуди, стомахът й се сви, предизвиквайки множество предположения за евентуално трагични събития, като едновременно с това се опитваше да се успокои. Седна бавно на бордюра и усети как по тялото й пропълзяват ледени тръпки. И не защото й беше студено.

--------------------------------------------------------------------------


Lovers need to know how to lose themselves and then how to find themselves again:


by Mark Pierre <33


avatar
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хотел "Ред"

Писане by Марк Пиер on Чет Май 03, 2012 12:07 pm

Оглеждайки улицата за безпризорно оставени коли, той заобиколи хотела и о, чудо на чудесата, голям камион с отворено задно помещение, чакаше разтоварване в складовете на хотела. Огледа се, но не видя никой, явно обслужващия персонал го беше зарязал при спирането на тока и още не се бяха сетили за него. Това си бе чист подарък от бога ако можеше да е честен, все пак имаше някаква висша сила, която от време на време помагаше на бедните човешки същества. Но сега нямаше време за такива размисли, чакаше го работа. Заобиколи небрежно и дръпна нехайно задната ролетна врата, така че да скрие съдържанието на превозното срество от любопитните очи на другите. Отиде до кабината ... е, тук нямаше късмет, бе заключена, но с няколко трика, които знаеше отдавна и с помощта на кинжала си успя да си отвори и след няма и две-три минути двигателя избоботи недоволно, че някой му прекъсва почивката.
Не бе управлявал такова голямо нещо, но се надяваше да не направи някоя нелепа катастрофа точно сега. Внимателно изкара камиона от малката уличка и спря точно пред централния вход, ей това се казваше нахалство от негова страна.
На бордюра седеше една малка фигурка, изглеждаше толкова тъжна, че чак му се искаше да скочи при нея, за да я прегърне ... е, чак такова безумие не извърши. Просто отвори страничния прозорец и изкрещя за да надвика воя на двигателя.
- Скачай бързо - на лицето му грееше безумна усмивка, точно като на дете, което е извършило огромна беля, но все още никой не бе забелязал и то се възхищаваше само на собствената си оригиналност.

Всеки носи в своето съзнание
надеждите, мечтите на дете.
Дори във най-голямото страдание,
то вярва безрезервно, от сърце
и своите копнежи съхранява
дори когато детството е минало,
детската усмивка си остава,
но сърцето вече е изстинало...
Едно дете във теб живее,
във мен, във всички нас,
за малко обич то копнее,
то търси нежност всеки час.

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Хотел "Ред"

Писане by Сахара on Чет Май 03, 2012 12:37 pm

Рязко повдигна глава и с така свободна и някак щастлива усмивка се понесе към колата, че вероятно дори бе забравила, че ще пътуват с крадена кола. Ооо, да. Беше колкото рисковано, толкова и ...забавно. Покатери се по стълбичките с пъргавина, неизвестна й до този миг и затвори вратата след себе си. Очите й се спряха върху неговите, изгарящи от непресторено нетърпение и сякаш го подканваха да тръгва вече. Освен, че се вълнуваше, в някои кратки мигове, едва забележими капки на страха се впиваха в кожата й, напомняйки й за така песимистично-реалистичните й мисли.
Щом потеглиха, тя му обясни къде може да открие улицата, на която живее и стисна леко седалката си.
- Със сигурност не го правиш за пръв път, хм? - опита се да не придава толкова мекота на гласа си,но си личеше, че сякаш не питаше ,за да го обвини, а за да се увери, че ще се справи и днес с изчезването от града. В противен случай едва ли късмета щеше да е на негова страна отново, поне в ситуацията, можеща да последва.
С кола, вероятно щяха да стигнат за около 15-20 минути до дома й, ако не й по-малко. Тялото й бе заело предпазлива позиция, сякаш с цел да не нарушават едва настъпилия душевен мир у нея. Тъкмо се бе примирила с мисълта, че ще изтрива с гума случилото се тази нощ, и нова порция от нишки с цветовете на дъгата, попадаха точно в най-неправилното място. Мълчеше. И не защото нямаше какво да каже, а защото предпочиташе да слуша двигателя, отколкото да гласа му.
....
....

...Отекват стъпките ми
в обичайната самотност.,
но нещо някъде убийствено боли.
Гора! И между клоните й слънцето
плете наивни паяжини от лъчи
и лятото си тръгва с тебе,
ограбено, и тъжно, и добро.
Все още нещо не достигаше, нали?
Все нещо натежаваше във въздуха.
Ръката ми в твоите коси приличаше на одеяло верху
слънцето, очите ми във твоите очи
приличаха на нощ
замахваш в бездна.
И нещо тайнствено, неуловимо,
зло, ни пречеше с жестока упоритост.
Нелогично и тежко е да те повикам,
когато си вече до мен.
А трябва след дълги омрази и скитане
да се раждаме пак от любов
или даже от ласка, или даже от
несамота ...!


/ако искаш може направо в темата дома да се пренесем/

--------------------------------------------------------------------------


Lovers need to know how to lose themselves and then how to find themselves again:


by Mark Pierre <33


avatar
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хотел "Ред"

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите