Алис Серенус

„Боже, ако не се прибера до петнадесет минути, мама Олга ще ме накълца на парченца и всички в манастира ще ядат пюре от Алис!”
***
"- Каква е разликата между кокошките и петлите? Та те са се напълно еднакви.
- Петелът е мъжа, а кокошката - жената, миличка! Тя снася яйцата, които ядем.
-К-какво?! Яйцата, които ядем, излизат от дупетата на кокошките?! Повече няма да ям пържени яйца!!!"

•Име и фамилия: Алис Серенус
•Години: скромните 9 и половина
•Призвание: Човек (?) ученик в манастир


Част първа: Намиране
Прогарящите кожата юлски лъчи днес бяха скрили очарованието си зад купища кълбовидни облаци, а работещите монаси бяха загубили жизненото си настроение, защото мрачното небе ги потискаше. Обядът скоро трябваше да бъде сервиран, но главните жени, отговарящи за храната тепърва се връщаха от магазина с препълнени чанти… Но по закона на Мърфи, една от чантите трябваше да се скъса и всички плодове да изпопадат по полето. Няколко ябълки се търкулнаха по надолнището от трева и се блъснаха в някаква люлка.
- Оооох, ох, ох, ох … -изпъшка възрастната, закръглена жена и хукна с пъргавина, необичайна за възрастта й, към храната, сякаш там долу имаше озверял от глад човек и очакваше с нетърпение безплатната гощавка. Но това не бе напълно вярно… Долу наистина имаше човек, но толкова невинен и чист, че жената не можа да повярва на очите си.
- Боже Господи! – изплака тя и забравяйки за храната, се втурна към малкото същество, което я гледаше с големите си любопитни, сини очи и не разбираше нито къде се намира, нито какво се случва. Вероятно скоро го бяха оставили, щом не плачеше. Олга Серенус се огледа наоколо, но щом не забеляза никакви хора, реши да прибере съществото, приемайки го като дар божи.


Част втора: Израстване
- Алис, ела тука да те закопчая, миличка.
- Ама аз не искам да ме закопчаваш, навън е горещо! И не, няма да се разболея, лельо Жана! Та аз съм на шест годинки и половина , вече съм достатъчно голяма, за да взимам правилните решения, поне за това как да съм облечена навън. – убедена в словата си изрече и застана на буквичката Ф. Беше така сладка, с млечно бялата си кожа, златно руси коси и очи, по-сини от океана! Напомняше на някоя кукла барби по сладост! Винаги носеше косата си вързана на две плитки и едно „чоко” – бретонът й, което се явяваше като слабост на обитателите на манастира и когато направеше поредната си пакост, тя използваше срещу тях майсторски. Това дете си бе родено за актриса! Когато останеше само, а това се случваше доста често, започваше да рови из гардеробите на майките си и да измисля различни, по-интересни модели, с които да се увие и направи на „какичка”. Ако дрехите й се струваха неизползваеми, си правеше кукли от тях и започваше монолога си сутринта, и го приключваше при смрачаване. Можеше да говори цял ден без да млъкне, но й омръзваше да е сама… Тогава правеше пакости, а силното й любопитство се обостряше до неузнаваемост.
Ето как премина един от скучните й дни.
- Така, днес ще занесем храна на бедните и най-вероятно ще вземем нова крава за мля…Я, Алис, скъпа, какво правиш тук? Да не си гладна? Обядът е след два часа…
- Не съм гладна, мами! Просто… ми е скучно, стоя от пет часа сама в оная голяма стая и си играя с куклите, но и то, като всяко едно нещо, което правиш постоянно, писва! Та дойдох да проведа един високоинтелигентен разговор с вас!
Тези думи, излезли от устата на малкото същество, разбудиха бурен смях у събеседниците на девойката. Високоинтелигентен?!
- Лелее, какви думички си добавила в речника си! Браво миличка , значи си прочела „Хензел и Гретел”?
- Какви Хензел и Гретел, мамче! Изчетох всички книжки в библиотеката и вече се побърквам да стоя на едно място. Но… е, няма да ви досаждам, ако ми позволите да изляза. Ще си набера черешки…
- Но леля те наказа, миличка, не мога да те пусна…
И тогава тя пусна онзи детски поглед „чар” в действие – леко се ококори в жената, устните й се свиха, подобно на чакаща целувка, а бузките се издуха напред.
- Хаайде де, тя няма да разбере… а и аз не съм непослушна! Знаеш, тя не ми даде, защото се качих на дървото за черешки, но обещавам повече да не правя такива неща! И аз се научавам! – кимаше тя. Правеше доста често тази физиономия, но не осъзнаваше, че това се явява манипулация, а просто знаеше, че е метода, с който успява да си хапне или направи любимото нещо. – Смятам да си взема и куклите и да си поиграем в градината, а може да срещна Фреди и той да ми разкаже някоя от неговите интереееесни истории за моряци! – заподскача на едно място и се усмихна сияйно, а това бе последната капка суровост, останало у наивната жена и тя просто кимна.
- Но!!!!! Но се връщай след половин час, защото майка ти ще си дойде след един!
- ОБЕЩАВАМ! – извика, докато вече с бясна скорост тичаше към отворените врати… Да отиде към градината? Щеше да се поразходи из града! Обичаше да вижда светлините на големите сгради, да си говори с хората, макар и напълно непознати! Та дори да ги следва. Не веднъж й се бе случвало да прави компания на един или друг в дома му, докато леличките си мислят, че спинка в леглото си. Не осъзнаваше опасността, затова обичаше да си играе с огъня. Все още не се бе запитвала въпросите "Кой съм аз?! Фундаментален въпрос за всеки. Откъде идвам? Случайно ли съм? Или съм венец от усилията на поколения преди мен? Или съм нещастна и воняща на пот среща между пиян сперматозоид и друсана яйцеклетка с големи цици? " - цитат.

Част трета: Следва продължение…

Кристина Применова

Само избери сред кои бегълци ще си- Пустинни, Горски или Градски.
Иначе героя ти носи изключително очарование! Прекрасен е!

Избираааам си горски ^_^

Добре дошла, прекрасна малка ^^ Напълно одобрена. Добре си дошла с цялото си очарование.

Мерсииииииииии