Welcome
Добре дошли в единствения по рода си рпг- форум по романа на Стефани Майер- Скитница! Земята е населена от непознати същества наречени Души. Оживелите хора се изолирани в почти безлюдни местности и са принудени да крадат и убиват, за да живея. Към кои си? Какъв си? Реши сам и се присъедини към нас, за да се потопиш в един нов и напълно различен свят.
Вход
Latest topics
Първите дървета;;
5 posters
Страница 1 от 1
Re: Първите дървета;;
Къде по дяволите се озовах?!?!
Спомням си как преди час си вървях най-спокойно и се замислих за живота си.А сега бях в .. ами не съм сигурна къде съм.
Имам ли карта?!Нямам карта .. не имам на телефона!!Веднага започнах да тършувам из чантата си за телефона.Ето го и него.
-Няма обхват?!?!?!
Истеричен писък.Само това огласи пространството около мен.Ето.. ще изпадна в истерия.Господи загубих се.Скоро щях да почна да тичам на посоки.Къде съм по дяволите?!
Скръстих ръце и бавно започнах да крача напред опитвайки се да запазя спокойствие.
Дишай!Дишай!
Само това си повтарях и накрая просто разтършувах из чантата си за цигари.Ето.. една пълна кутия, не отваряна.Ето още една.Достатъчно за един пристъп на паника.Дори за два.Разпечатах кутията като дете което отваря подаръка си за Коледа.
Веднага издърпах една цигара и я прехапах и след няма и секунда я запалих.
Вдишах колкото се може повече и издишах тъмно сив дим.
-Загубих се ..
С толкова тъжен глас измрънках това.. скоро щях да се разплача.
Спомням си как преди час си вървях най-спокойно и се замислих за живота си.А сега бях в .. ами не съм сигурна къде съм.
Имам ли карта?!Нямам карта .. не имам на телефона!!Веднага започнах да тършувам из чантата си за телефона.Ето го и него.
-Няма обхват?!?!?!
Истеричен писък.Само това огласи пространството около мен.Ето.. ще изпадна в истерия.Господи загубих се.Скоро щях да почна да тичам на посоки.Къде съм по дяволите?!
Скръстих ръце и бавно започнах да крача напред опитвайки се да запазя спокойствие.
Дишай!Дишай!
Само това си повтарях и накрая просто разтършувах из чантата си за цигари.Ето.. една пълна кутия, не отваряна.Ето още една.Достатъчно за един пристъп на паника.Дори за два.Разпечатах кутията като дете което отваря подаръка си за Коледа.
Веднага издърпах една цигара и я прехапах и след няма и секунда я запалих.
Вдишах колкото се може повече и издишах тъмно сив дим.
-Загубих се ..
С толкова тъжен глас измрънках това.. скоро щях да се разплача.
Re: Първите дървета;;
Последното нещо което помня е как гледам телевизия и ставам за да си взема още уиски.Но тогава изведнъж се озовах тук където и да беше това ''тук''.Беше тъмно много тъмно и топло ужасно топло.Закрачих напред и започнах да се узъртам на посоки за да намеря някакви знаци или познато място за да разбера къде се намирам но имаше само дървета и нищо повече.Тогава надуших някаква миризма след още няколко тихи стъпки миризмата се оказа цигарен дим.Видях и някакво момиче .С тихи стъпки запристъпвах към нея с надеждата да я изплаша .Вече бях на 3 крачки от нея и я хванах за рамената като я стиснах .
-Ти от тях ли си ?-Попитах и виях как изпуска цигарата.
-Ти от тях ли си ?-Попитах и виях как изпуска цигарата.
Han Hyun Ri.- Душа;
- Брой мнения : 63
Reputation : 0
Join date : 30.03.2012
Re: Първите дървета;;
Започнах да пищя и да удрям на посоки.И след като не чух нищо отворих леко очи и видях момче.Момче.
-Ти нормален ли си?!Господи ...
Започнах да се успокоявах.Стана ми толкова топло.Съблякох лекото пролетно яке и останах само по черния потник.Поне бях с къси панталони.Но токчетата ме убиваха,бавно и мъчително.Но да вървиш бос е по-гадно.
-От кои тях?!Господи.. някой ден ще умра от страх ..
Поех си дълбоко въздух и се усетих за цигарата която вече започваше да пали едно листо и веднага го настъпих ,в опит да го изгася и успях.
-Аз съм Хейли..
Все пак се представих.Въпреки ,че исках да го убия.
-Ти нормален ли си?!Господи ...
Започнах да се успокоявах.Стана ми толкова топло.Съблякох лекото пролетно яке и останах само по черния потник.Поне бях с къси панталони.Но токчетата ме убиваха,бавно и мъчително.Но да вървиш бос е по-гадно.
-От кои тях?!Господи.. някой ден ще умра от страх ..
Поех си дълбоко въздух и се усетих за цигарата която вече започваше да пали едно листо и веднага го настъпих ,в опит да го изгася и успях.
-Аз съм Хейли..
Все пак се представих.Въпреки ,че исках да го убия.
Re: Първите дървета;;
Хейли.. Как можеше да си кръстиш детето Хейли?! Никоя душа не би носила такова име.. Прекалено е... човешко?! Себастиан пусна момичето, въпреки че продължаваше да има съмнения относно произхода й. Душите бяха мили, и без лоши и вредни навици, а пушенето определено бе такъв навик. Вярно не бе склонен да те доведе до убийство, но нищо не се знаеше във време като нашето.
- Пушенето вреди! - каза Себастиан на висок глас, сякаш я критикуваше за което. Не че някой го беше питал, просто той обичаше да дава мнението си.
Нямаше причина невинна Душа да се скита из тъмните части на гората. Беше странно.
Домакина на душата бе младо момиче, с гъста руса коса. Беше симпатична, но нещо в нея вдъхваше недоверие на Рейн.
- Защо си тук? - чудеше се това от самото начало, но още не бе намерил отговор на въпроса.
- Пушенето вреди! - каза Себастиан на висок глас, сякаш я критикуваше за което. Не че някой го беше питал, просто той обичаше да дава мнението си.
Нямаше причина невинна Душа да се скита из тъмните части на гората. Беше странно.
Домакина на душата бе младо момиче, с гъста руса коса. Беше симпатична, но нещо в нея вдъхваше недоверие на Рейн.
- Защо си тук? - чудеше се това от самото начало, но още не бе намерил отговор на въпроса.
Han Hyun Ri.- Душа;
- Брой мнения : 63
Reputation : 0
Join date : 30.03.2012
Re: Първите дървета;;
-Защо ли ..
Засмях се.Ами и аз не знам.Дори не знам къде съм.Къде ли съм?
Ох.
-Амм.. загубих се.
Отвърнах тихичко.Добре,това не беше приятно.Да се загубиш толкова бързо в нов град.Загубих се.Аз се загубих.
-Е,не пушиш ти ... а аз!
Почти не изсъсках аз.Мразех да ме критикуват за това,че пуша.
Моя живот.Живея си го както искам.Ще си пуша.Няма да вредя на тях,а на себе си.
Толкова беше досадно някой да ми мрънка за пушенето.Просто мразех.Мразех да ми контролират живота.
Мрън-мрън ..
Засмях се.Ами и аз не знам.Дори не знам къде съм.Къде ли съм?
Ох.
-Амм.. загубих се.
Отвърнах тихичко.Добре,това не беше приятно.Да се загубиш толкова бързо в нов град.Загубих се.Аз се загубих.
-Е,не пушиш ти ... а аз!
Почти не изсъсках аз.Мразех да ме критикуват за това,че пуша.
Моя живот.Живея си го както искам.Ще си пуша.Няма да вредя на тях,а на себе си.
Толкова беше досадно някой да ми мрънка за пушенето.Просто мразех.Мразех да ми контролират живота.
Мрън-мрън ..
Re: Първите дървета;;
Първите дървета му предлагаха идеално прикритие, макар в тази част на Америка да нямаше жива Душа, която да посмее да се приближи. Нямаше такава опастност и се чувстваше прекрасно в кожата си дори в този момент, когато знаеше, че зад гърба му се разхождат мутирали вълци с големината на бели мечки с наднормено тегло по време на размножителен период. Усмихна се на това си сравнение, излязло в главата му, докато я чакаше.
Чакаше е относително понятие, поради простата причина, че срещата им беше доста неопределена относно дата, час и място. Последните дни бе обикалял региона в търсенето на Тейлър. Да, той имаше среща с нея, може би една от малкото, мутирали същества, които му бяха известни и познати до някъде, пострадали именно от невнимателността на горските хора... или пък по някаква друга причина. Още не я бе видял, макар и, както вече споменах, уговорката им да не бе никак точна, той предполагаше, че ще се случи по- бързо.
Сърцето и умът му, обаче, бягаха на съвсем друг полюс. Тайно се надяваше това да беше срещата му с Амбър, но от нея нямаше и следа все още, а това го притесняваше. Трябваше някак си да стигне до Норвегия. Неизвестността на въпросното мероприятие все още никак не му вдъхваше доверие, ала имаше достатъчно време, за да доизработи плана си за действие.
Захвърли догарящия фас на земята, загасяйки го с крак; не му се искаше да си играе с природата в тази част на Земята.
-Мислех, че ще дойдеш по- рано...- изяви мнението си, щом до слуха му достигнаха нечии тихи стъпки.
Предположи, че са тези на Тейлър, макар да бяха доста трудно доловими, което го навеждаше на мисълта, че тя успява да остава тиха и почти дискретна в повечето случаи.
Чакаше е относително понятие, поради простата причина, че срещата им беше доста неопределена относно дата, час и място. Последните дни бе обикалял региона в търсенето на Тейлър. Да, той имаше среща с нея, може би една от малкото, мутирали същества, които му бяха известни и познати до някъде, пострадали именно от невнимателността на горските хора... или пък по някаква друга причина. Още не я бе видял, макар и, както вече споменах, уговорката им да не бе никак точна, той предполагаше, че ще се случи по- бързо.
Сърцето и умът му, обаче, бягаха на съвсем друг полюс. Тайно се надяваше това да беше срещата му с Амбър, но от нея нямаше и следа все още, а това го притесняваше. Трябваше някак си да стигне до Норвегия. Неизвестността на въпросното мероприятие все още никак не му вдъхваше доверие, ала имаше достатъчно време, за да доизработи плана си за действие.
Захвърли догарящия фас на земята, загасяйки го с крак; не му се искаше да си играе с природата в тази част на Земята.
-Мислех, че ще дойдеш по- рано...- изяви мнението си, щом до слуха му достигнаха нечии тихи стъпки.
Предположи, че са тези на Тейлър, макар да бяха доста трудно доловими, което го навеждаше на мисълта, че тя успява да остава тиха и почти дискретна в повечето случаи.
Dmitry.- Мутанти
- Брой мнения : 42
Reputation : 0
Join date : 22.04.2012
Re: Първите дървета;;
Лутах се наоколо. Тъмните дървета ми носеха малко от малко спокойствие.. Макар да знаех, че има всякакви мутирали същества, които се въртят около мен. Ъм.. Та така отклоних се от мислите си.
Бях тук, за да се срещна с така нареченият Дмитри. Той беше като мен, но за жалост не бе уточнен нито час , нито място за срещата. Това ме объркваше. Аз просто ходех, по-точно лутах из тези огромни дървета, безцелно и с тихи крачки.
След 1 час лутане из тъмнината Видях нечии гръб. Беше едър, тъмнокос до колкото можех да видя и може би това се очакваше да е Дмирти.
- Мислех, че ще дойдеш по- рано...
Чу се плътен мъжки глас. Това глас идваше от този мъж .. Сега вече се убедих, че това е Дмитри.
- И аз също ..
Отвърнах и се приближих.
Бях тук, за да се срещна с така нареченият Дмитри. Той беше като мен, но за жалост не бе уточнен нито час , нито място за срещата. Това ме объркваше. Аз просто ходех, по-точно лутах из тези огромни дървета, безцелно и с тихи крачки.
След 1 час лутане из тъмнината Видях нечии гръб. Беше едър, тъмнокос до колкото можех да видя и може би това се очакваше да е Дмирти.
- Мислех, че ще дойдеш по- рано...
Чу се плътен мъжки глас. Това глас идваше от този мъж .. Сега вече се убедих, че това е Дмитри.
- И аз също ..
Отвърнах и се приближих.
Taylor M. Kunis- Мутанти
- Брой мнения : 142
Reputation : 0
Join date : 11.05.2012
Age : 25
Re: Първите дървета;;
Както бе предположил, беше тя. Способна да му предложи много от това, което се нуждаеше... или поне така си мислеше, но за момента смяташе да не кара съвсем по същество, пропускайки основната си цел на момента.
Може би трябваше да си даде временно почивка, преди да продължи отново все още безплодното си търсене, което се нуждаеше от все някакви доказателства, че издирва все още жив човек, но уви, нямаше представа дали Амбър е все още жива и има някаква вероятност да е останала човек или поне да не е засегната от душите, та дори и също толкова мутирала, колкото и той.
Между пръстите му играеше отново онзи блясък на светкавица, удряйкисе във възглавничките му и танцувайки от време на време навън, но той бързо я улавяше и връщаше в изходно положение. Беше интересна гледка, особено тогава, когато блясъка избяга и се издигна във въздуха, а на Дмитрий му се наложи да подскочи и да го размаже между пръстите си като единственото, което остана от сиянието бе малка купчинка пепел, посипала се върху земята.
-Усмихни се, не е болка за умиране, няколко дни из гората ми се отразиха прекрасно.- отправи леко киселно, но всъщност не трябваше да прозвучи по този начин.
Приближи се към нея, бавно но славно и подаде ръката си на пред, съвсем безопасно изглеждаща в този момент.
-Дмитрий Перетхов.- представи се вече официално Дми и премигна за миг.
Може би трябваше да си даде временно почивка, преди да продължи отново все още безплодното си търсене, което се нуждаеше от все някакви доказателства, че издирва все още жив човек, но уви, нямаше представа дали Амбър е все още жива и има някаква вероятност да е останала човек или поне да не е засегната от душите, та дори и също толкова мутирала, колкото и той.
Между пръстите му играеше отново онзи блясък на светкавица, удряйкисе във възглавничките му и танцувайки от време на време навън, но той бързо я улавяше и връщаше в изходно положение. Беше интересна гледка, особено тогава, когато блясъка избяга и се издигна във въздуха, а на Дмитрий му се наложи да подскочи и да го размаже между пръстите си като единственото, което остана от сиянието бе малка купчинка пепел, посипала се върху земята.
-Усмихни се, не е болка за умиране, няколко дни из гората ми се отразиха прекрасно.- отправи леко киселно, но всъщност не трябваше да прозвучи по този начин.
Приближи се към нея, бавно но славно и подаде ръката си на пред, съвсем безопасно изглеждаща в този момент.
-Дмитрий Перетхов.- представи се вече официално Дми и премигна за миг.
Dmitry.- Мутанти
- Брой мнения : 42
Reputation : 0
Join date : 22.04.2012
Re: Първите дървета;;
Между пръстите му играеше онзи блясък на светкавица, удряйкисе във възглавничките му и танцувайки от време на време навън, но той бързо я улавяше и връщаше в изходно положение. Беше интересна гледка, особено тогава, когато блясъка избяга и се издигна във въздуха, а на Дмитрий му се наложи да подскочи и да го размаже между пръстите си като единственото, което остана от сиянието бе малка купчинка пепел, посипала се върху земята.
-Усмихни се, не е болка за умиране, няколко дни из гората ми се отразиха прекрасно.
Това прозвуча странно. Не знам..
Мъжът тръгна към мен .. С бавни и тихи стъпки.
- Дмитрий Перетхов.
Представи се.. и подаде ръката си. Аз също подадох моята и се усмихнах, не бе най-добрата усмивка, която съм показвала на непознат,но .. ръцете ни се докоснаха. Това беше чувството да се здрависаш с мутирала същество, досущ като теб.
- Тейлър Кунис.
Аз също се представих, със същият тон, с които казах и първите си думи.. Нежен и тих..
-Усмихни се, не е болка за умиране, няколко дни из гората ми се отразиха прекрасно.
Това прозвуча странно. Не знам..
Мъжът тръгна към мен .. С бавни и тихи стъпки.
- Дмитрий Перетхов.
Представи се.. и подаде ръката си. Аз също подадох моята и се усмихнах, не бе най-добрата усмивка, която съм показвала на непознат,но .. ръцете ни се докоснаха. Това беше чувството да се здрависаш с мутирала същество, досущ като теб.
- Тейлър Кунис.
Аз също се представих, със същият тон, с които казах и първите си думи.. Нежен и тих..
Taylor M. Kunis- Мутанти
- Брой мнения : 142
Reputation : 0
Join date : 11.05.2012
Age : 25
Re: Първите дървета;;
-Кажи ми, че си успяла да намериш начин да изляза от Америка без да ме заловят души.- почти й се помоли Дмитрий, докато се приближаваше към нея.
Беше решителен и готов да вземе това, което беше негово, стига, разбира се, Тейлър да бе успяла да се добере до някакъв билет или да бе намерила някакъв начин, който да го отведеше до Норвегия, където да потърсеше Амбър.
Все още не бе намерил начин да се добере до тази страна, която звучеше толкова студено, а не бе сигурен, в какво я бяха превърнали Душите и това го правеше още по- нестабилен, относно решението си да рискува всичко заради Амбър. Лошо... лошо.
Ръцете му обгърнаха Тейлър и се спуснаха по тялото й, опипвайки всички възможни джобове на дрехите й, където да можеше да се съдържа неговото спасение. Действията му съдържаха и нещо непозволено и мръснишко, но все пак главната им цел беше да намерят важното нещо.
Беше решителен и готов да вземе това, което беше негово, стига, разбира се, Тейлър да бе успяла да се добере до някакъв билет или да бе намерила някакъв начин, който да го отведеше до Норвегия, където да потърсеше Амбър.
Все още не бе намерил начин да се добере до тази страна, която звучеше толкова студено, а не бе сигурен, в какво я бяха превърнали Душите и това го правеше още по- нестабилен, относно решението си да рискува всичко заради Амбър. Лошо... лошо.
Ръцете му обгърнаха Тейлър и се спуснаха по тялото й, опипвайки всички възможни джобове на дрехите й, където да можеше да се съдържа неговото спасение. Действията му съдържаха и нещо непозволено и мръснишко, но все пак главната им цел беше да намерят важното нещо.
Dmitry.- Мутанти
- Брой мнения : 42
Reputation : 0
Join date : 22.04.2012
Re: Първите дървета;;
-Кажи ми, че си успяла да намериш начин да изляза от Америка без да ме заловят души.
Това изречение си беше чиста молба да съм намерила нещо.. Но какво трябваше да кажа.. За жалост още не съм намерила, с какво да му помогна. Изпаднах в гадно положение .. Дмитрий изведнъж ме обгърна с ръце и започна да тършува из джобовете ми. Това изглеждаше малко перверзно, но той търси Амбър .. Нямаше за какво да се притеснявам.
Но .. Аз не познавам Амбър.. Не зная нищо за нея.
- Ами .. за сега нищо не съм намерила. Няма смисъл да тършуваш из мен. . Но аз съм любопитна за така наречената, Амбър. Коя е тя ? Защо я търсиш ? .. Трябва да знам нещо за нея.
Отдръпнах се с една крачка от него и го погледнах.
Това изречение си беше чиста молба да съм намерила нещо.. Но какво трябваше да кажа.. За жалост още не съм намерила, с какво да му помогна. Изпаднах в гадно положение .. Дмитрий изведнъж ме обгърна с ръце и започна да тършува из джобовете ми. Това изглеждаше малко перверзно, но той търси Амбър .. Нямаше за какво да се притеснявам.
Но .. Аз не познавам Амбър.. Не зная нищо за нея.
- Ами .. за сега нищо не съм намерила. Няма смисъл да тършуваш из мен. . Но аз съм любопитна за така наречената, Амбър. Коя е тя ? Защо я търсиш ? .. Трябва да знам нещо за нея.
Отдръпнах се с една крачка от него и го погледнах.
Taylor M. Kunis- Мутанти
- Брой мнения : 142
Reputation : 0
Join date : 11.05.2012
Age : 25
Re: Първите дървета;;
-Нужна ми е...- въздъхна Дмитрий и отпусна ръцете до тялото си.
Беше свел глава обезнадежден, но все още имаше вероятност да успее да стигне до Норвегия, а как щеше да съжалява, ако се окажеше, че е бил път за зелен хайвер до там. Не можеше да си представи колко надежда щеше да загуби тогава и въпреки това, вече повече от пет години не бе изгубил надежда и точно сега нямаше да спира да търси своята любима.
-Амбър е... аз... искам да я намеря! Бяхме заедно преди много години, но после се случи нещо и... изчезна.- Дми извади за пореден път онази стара фотография на Амбър, която бе показал преди пет години и на Мадлен.- Тя е моята любима.- с огромна грижовност в очите, той разгъна снимката и се вгледа в нея.
Показа я и на Тейлър. Имаше добро предчувствие, че тя щеше да може да му помогне, но в крайна сметка не беше длъжна и никак не беше виновна, че не е успяла да намери начин.
Беше свел глава обезнадежден, но все още имаше вероятност да успее да стигне до Норвегия, а как щеше да съжалява, ако се окажеше, че е бил път за зелен хайвер до там. Не можеше да си представи колко надежда щеше да загуби тогава и въпреки това, вече повече от пет години не бе изгубил надежда и точно сега нямаше да спира да търси своята любима.
-Амбър е... аз... искам да я намеря! Бяхме заедно преди много години, но после се случи нещо и... изчезна.- Дми извади за пореден път онази стара фотография на Амбър, която бе показал преди пет години и на Мадлен.- Тя е моята любима.- с огромна грижовност в очите, той разгъна снимката и се вгледа в нея.
Показа я и на Тейлър. Имаше добро предчувствие, че тя щеше да може да му помогне, но в крайна сметка не беше длъжна и никак не беше виновна, че не е успяла да намери начин.
Dmitry.- Мутанти
- Брой мнения : 42
Reputation : 0
Join date : 22.04.2012
Re: Първите дървета;;
- Ахм .. Значи казваш изчезна ..
Замислих се аз след тези думи.. А той беше ли сигурен, че е изчезнала така изведнъж ?!.. Замислих се.
- Ще търся много. Обещавам ти. Ще намеря как да ти помогна по какъвто й да е начин.
Усмихнах се. Тей седна на един камък, камъкът беше доста голям. Имаше място и за Дми.
- Ако искаш седни да поговорим. Ако нямаш работа де..
Сложих дългата си, чуплива коса зад ухото си и му се усмихнах отново.
Чувствах се странно. Исках да му помогна. За сега това беше моя задача. Замислих се това за Амбър нали е случайно, а той дали се е сещал за други причини за нейното изчезване. Не исках да го притеснявам.. за сега исках само да се опознаем.. Исках да сме добър екип..
Замислих се аз след тези думи.. А той беше ли сигурен, че е изчезнала така изведнъж ?!.. Замислих се.
- Ще търся много. Обещавам ти. Ще намеря как да ти помогна по какъвто й да е начин.
Усмихнах се. Тей седна на един камък, камъкът беше доста голям. Имаше място и за Дми.
- Ако искаш седни да поговорим. Ако нямаш работа де..
Сложих дългата си, чуплива коса зад ухото си и му се усмихнах отново.
Чувствах се странно. Исках да му помогна. За сега това беше моя задача. Замислих се това за Амбър нали е случайно, а той дали се е сещал за други причини за нейното изчезване. Не исках да го притеснявам.. за сега исках само да се опознаем.. Исках да сме добър екип..
Taylor M. Kunis- Мутанти
- Брой мнения : 142
Reputation : 0
Join date : 11.05.2012
Age : 25
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
Пет Юли 19, 2013 2:20 pm by Жюстин Карпович
» Въпроси;;
Съб Юни 08, 2013 1:12 pm by Жюстин Карпович
» Другарче за рп.
Пон Май 27, 2013 8:20 am by Léa Voltaire.
» Готови персонажи.
Нед Май 26, 2013 8:02 pm by Léa Voltaire.
» Търся всичко останало..
Нед Май 26, 2013 7:44 pm by Léa Voltaire.
» Emmelie 'Léa' Voltaire.
Нед Май 26, 2013 4:32 pm by Виктор Карпович
» Алина.ᴳᵘᵇᶫᵉᴿ
Нед Май 26, 2013 3:11 pm by Виктор Карпович
» Какво късметче ви се падна днес?
Съб Май 25, 2013 8:45 pm by Виктор Карпович
» Намисли си някой потребител преди да влезеш
Съб Май 25, 2013 8:34 pm by Жюстин Карпович