Първите дървета;;

Хейли.. Как можеше да си кръстиш детето Хейли?! Никоя душа не би носила такова име.. Прекалено е... човешко?! Себастиан пусна момичето, въпреки че продължаваше да има съмнения относно произхода й. Душите бяха мили, и без лоши и вредни навици, а пушенето определено бе такъв навик. Вярно не бе склонен да те доведе до убийство, но нищо не се знаеше във време като нашето.
- Пушенето вреди! - каза Себастиан на висок глас, сякаш я критикуваше за което. Не че някой го беше питал, просто той обичаше да дава мнението си.
Нямаше причина невинна Душа да се скита из тъмните части на гората. Беше странно.
Домакина на душата бе младо момиче, с гъста руса коса. Беше симпатична, но нещо в нея вдъхваше недоверие на Рейн.
- Защо си тук? - чудеше се това от самото начало, но още не бе намерил отговор на въпроса.

Първите дървета му предлагаха идеално прикритие, макар в тази част на Америка да нямаше жива Душа, която да посмее да се приближи. Нямаше такава опастност и се чувстваше прекрасно в кожата си дори в този момент, когато знаеше, че зад гърба му се разхождат мутирали вълци с големината на бели мечки с наднормено тегло по време на размножителен период. Усмихна се на това си сравнение, излязло в главата му, докато я чакаше.
Чакаше е относително понятие, поради простата причина, че срещата им беше доста неопределена относно дата, час и място. Последните дни бе обикалял региона в търсенето на Тейлър. Да, той имаше среща с нея, може би една от малкото, мутирали същества, които му бяха известни и познати до някъде, пострадали именно от невнимателността на горските хора... или пък по някаква друга причина. Още не я бе видял, макар и, както вече споменах, уговорката им да не бе никак точна, той предполагаше, че ще се случи по- бързо.
Сърцето и умът му, обаче, бягаха на съвсем друг полюс. Тайно се надяваше това да беше срещата му с Амбър, но от нея нямаше и следа все още, а това го притесняваше. Трябваше някак си да стигне до Норвегия. Неизвестността на въпросното мероприятие все още никак не му вдъхваше доверие, ала имаше достатъчно време, за да доизработи плана си за действие.
Захвърли догарящия фас на земята, загасяйки го с крак; не му се искаше да си играе с природата в тази част на Земята.
-Мислех, че ще дойдеш по- рано...- изяви мнението си, щом до слуха му достигнаха нечии тихи стъпки.
Предположи, че са тези на Тейлър, макар да бяха доста трудно доловими, което го навеждаше на мисълта, че тя успява да остава тиха и почти дискретна в повечето случаи.

Както бе предположил, беше тя. Способна да му предложи много от това, което се нуждаеше... или поне така си мислеше, но за момента смяташе да не кара съвсем по същество, пропускайки основната си цел на момента.
Може би трябваше да си даде временно почивка, преди да продължи отново все още безплодното си търсене, което се нуждаеше от все някакви доказателства, че издирва все още жив човек, но уви, нямаше представа дали Амбър е все още жива и има някаква вероятност да е останала човек или поне да не е засегната от душите, та дори и също толкова мутирала, колкото и той.
Между пръстите му играеше отново онзи блясък на светкавица, удряйкисе във възглавничките му и танцувайки от време на време навън, но той бързо я улавяше и връщаше в изходно положение. Беше интересна гледка, особено тогава, когато блясъка избяга и се издигна във въздуха, а на Дмитрий му се наложи да подскочи и да го размаже между пръстите си като единственото, което остана от сиянието бе малка купчинка пепел, посипала се върху земята.
-Усмихни се, не е болка за умиране, няколко дни из гората ми се отразиха прекрасно.- отправи леко киселно, но всъщност не трябваше да прозвучи по този начин.
Приближи се към нея, бавно но славно и подаде ръката си на пред, съвсем безопасно изглеждаща в този момент.
-Дмитрий Перетхов.- представи се вече официално Дми и премигна за миг.

-Кажи ми, че си успяла да намериш начин да изляза от Америка без да ме заловят души.- почти й се помоли Дмитрий, докато се приближаваше към нея.
Беше решителен и готов да вземе това, което беше негово, стига, разбира се, Тейлър да бе успяла да се добере до някакъв билет или да бе намерила някакъв начин, който да го отведеше до Норвегия, където да потърсеше Амбър.
Все още не бе намерил начин да се добере до тази страна, която звучеше толкова студено, а не бе сигурен, в какво я бяха превърнали Душите и това го правеше още по- нестабилен, относно решението си да рискува всичко заради Амбър. Лошо... лошо.
Ръцете му обгърнаха Тейлър и се спуснаха по тялото й, опипвайки всички възможни джобове на дрехите й, където да можеше да се съдържа неговото спасение. Действията му съдържаха и нещо непозволено и мръснишко, но все пак главната им цел беше да намерят важното нещо.

-Нужна ми е...- въздъхна Дмитрий и отпусна ръцете до тялото си.
Беше свел глава обезнадежден, но все още имаше вероятност да успее да стигне до Норвегия, а как щеше да съжалява, ако се окажеше, че е бил път за зелен хайвер до там. Не можеше да си представи колко надежда щеше да загуби тогава и въпреки това, вече повече от пет години не бе изгубил надежда и точно сега нямаше да спира да търси своята любима.
-Амбър е... аз... искам да я намеря! Бяхме заедно преди много години, но после се случи нещо и... изчезна.- Дми извади за пореден път онази стара фотография на Амбър, която бе показал преди пет години и на Мадлен.- Тя е моята любима.- с огромна грижовност в очите, той разгъна снимката и се вгледа в нея.
Показа я и на Тейлър. Имаше добро предчувствие, че тя щеше да може да му помогне, но в крайна сметка не беше длъжна и никак не беше виновна, че не е успяла да намери начин.