The Host
Welcome
 photo foother_zps74c56111.png
Добре дошли в единствения по рода си рпг- форум по романа на Стефани Майер- Скитница! Земята е населена от непознати същества наречени Души. Оживелите хора се изолирани в почти безлюдни местности и са принудени да крадат и убиват, за да живея. Към кои си? Какъв си? Реши сам и се присъедини към нас, за да се потопиш в един нов и напълно различен свят.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics

Касиди Скарсгард/Авалон

The Host :: Basket. :: Basket :: Heroes

Go down

Касиди Скарсгард/Авалон

Писане by Cassidy Skarsgard on Нед Май 06, 2012 9:09 am

1. Име и фамилия:
Човек :Касиди Скарсгард
Душа:Авалон
2. Години:
Каси:19
Авалон:25
4. Характер: //Задължителен за всички герои, нека бъде по- подробен и изяснен, повече от 10 изречения.
Каси е дръзка и самостоятелна.Обича да контролира нещата,но това не значи,че се справя.Изключително е отговорна за нейната възраст,но времената са такива.Драмата в живота й е вкоренила омраза към душите.На моменти може да бъде жестока и умее да се възползва от ситуацията.Трудно се доверява на хората,но е била наранявана и това е нещо като предпазна мярка.Владее емоциите си и често извърта нещата в нейна полза.Помага на хората и подчертавам хората.Дори да не осъзнава ,че е травмирана,липсата на родители не й се отразява много добре.Касиди е прекалено твърдоглава,за да признае,че е загубила.

Авалон е невероятно спокойна и миролюбива. Лесно се сприятелява и има доверие на хората.Вярва,че във всеки има нещо добро и просто трябва да го намери.Има отвратителна съвест,която я мъчи всеки ден.Малко е наивна,даже много и се поддава на изкушенията.Обича да говори и говори,и говори.Много е емоционална и чувствителна,лесно се разстройва,за най-малките неща може да се разплаче.Трудно се ядосва и трудно прощава.

5. История:
Живота ми бе наистина труден,че даже трябваше да деля тялото си с някой друг,но за да ви разкажа за мен трябва да се върна по-назад.Някога,когато все още бях единственото създание,което живееше в тялото ми.Но какво да кажа,освен че израснах сама и живеех сред горските хора.Родителите ми бяха някъде там ,но те вече не бяха същите,не бяха те.Хората,които някога наричах „мамо и тате“ вече ги нямаше.В тях живееха онези души,които толкова мразех,но те се бориха достойно,за да ме спасят и да предотвратят превръщането ми в едно от тези странни създания.Предполагам,че сте се досетили,че всичко това е било напразно и вече в мен живееше душа,но още не сме стигнали до този момент.Сега трябва да се върнем година назад,на рождения ми ден,когато навърших осемнадесет години.
05.5.2011г.
Утрото беше красиво!В този прекрасен ден нещо ми подсказваше да се пазя и да внимавам,но аз никога не слушах шестото си чувство.Като се замислим,ако се бях вслушала в него сега може би щях да съм си аз,Касиди Скарсгард.С голямо недоволство станах от леглото и се запътих към банята,без дори да осъзнавам,че този ден бе рождения ми ден.Всичко протичаше като един нормален за мен ден,но реших да се поразходя и да подишам чист въздух,сякаш около мен нямаше достатъчно.Взех палтото си и тръгнах съвсем сама.
Вече се бях отдалечила доста и пред мен се озова една прекрасна поляна,която бе пълна с цветя.Седнах и погледнах към небето,онзи ден беше прекрасен.Аз просто си лежах там и се наслаждавах на времето,когато осъзнах,че имам рожден ден,но вече бе твърде късно.
Да,последния ми спомен преди внедряването,за жалост не бях сама там и се досещате за случилото се.Може да се каже,че в последния ми единен миг бях щастлива,да щастлива,но сама.

10.05.2011г.
Бях там,бях сама,не можех да контролирам тялото си,не можех да кажа нищо.Само мислите ми блуждаеха ,а аз се борех,но не можех да я победя.Искаше ми се да е нещо друго,каквото и да е,но само не душа.
„Не може да бъде!“
Опитвах се,правех всичко възможно,но тя не ми позволяваше,иска да имам контрол върху себе си,но нямах шанс.Не вярвах,че вече бях история,живота бе пред мен,а вече ме нямаше.
„Хей,какво правиш?Не трябва да си там!“-Чух нечий глас,можех да я чуя.Тя бе там,тя бе мен,но аз вече не бях аз.Не осъзнавах нещата.
„Пусни ме!“-Тя трябваше да ми помогне,но сега тялото ми беше нейно и не можех да я спра.
„Спокойно!Не се бори,не искам да те убиват просто се спри!“-Не можех да повярвам на чутото ,а невинност бликаше от думите й.Надявах се да не се налага да бъда заличавана и просто се отпуснах.
„Ти искаш да ме оставиш?“-Може би тя искаше да живеем заедно,но това бе меко казано странно.Наистина ли тази душа би ме оставила?
„Мисля,че трябва да познавам истинския притежател на тялото.Искам само да си спокойна.“-Гласът и бе топъл и приятен,сякаш ме успокои.А аз просто затънах в тишината и я оставих.Това не бе типично за мен,да оставя някой да оправя нещата,но незнайно защо и вярвах.Имах доверие на тази душа,на същество,което скоро мразех.

13.05.2011г.
Тялото се разхождаше из новия ни дом ,когато седна на креслото чух нещо.
„Там ли си?“-Чух отново онзи топъл глас и сякаш се осъзнах.Не разбирах колко време бе минало.
„Да.“-Сякаш бях изтощено,но не правех нищо.
„Как се казваш?“-Тя правеше опити да се запознаем и искаше до говори с мен,но и аз имах интерес.Можех да и задавам толкова въпроси,но лошото беше,че сякаш забравих за нуждата от контрол над тялото.
„Касиди,Касиди Скарсгард,но ме наричай Каси“-Запознавах се със себе си,колко странно,поне не това беше само между нас.
„Името ми е Авалон“-Беше странно да гледам как Авалон движеше ръцете ми и ходеше,но трябваше да свикна.

Така се запознах с Авалон.С времето станахме приятелки и тя все по-често ми позволяваше да ползвам тялото,дори да беше за броени минути.Отново можех да движа тялото си,малките нещо ме радваха.Приятелството ми с нея бе странно ,но и имах доверие,почти през цялото време си говорехме и тя научи всичко за мен,но аз така и не научих нейната история.Тя бе наистина невероятно,нейното спокойствие винаги ме учудваше и изумяваше.Докато говорехме забравях за времето и ме беше наистина приятно.Забравих за семейството,омразата и дори живота си преди нея.Въпреки всичко нещо в мен не харесваше ситуация,исках да контролирам тялото си ,исках да съм аз.С времето все повече осъзнавах,че ще ние трудно да живеем заедно и да делим тялото,но тогава все още нямахме проблеми,да прекрасни времена.
Един ден Авалон реши да ми разкаже за живота си,но отново трябва да се върнем назад.


Някога през месец септември

Аз и Авалон играехме шах,ту аз контролирах тялото,ту тя.Наскоро я бях научила и тя наистина харесваше играта,прекарвахме часове в местене на черните и белите фигурки .Аз тъкмо взех офицера й и тя реши да поговорим.
„Каси!“-Тъкмо се зарадвах,че съм взела офицера й ,а тя взе коня.Знаете,не можеш да биеш на шах без жертви.Тя играеше много добре и наистина ме затрудняваше .
„Слушам те!Само да попитам кога се научи да играеш толкова добре?“-Зачудих се какъв ли ще бъде следващия й ход,винаги умееше да ме изненадва.
„Аз знам цялата ти история!Родителите,живота ти,всичко!“-Тя поведе тялото и то седна на дивана,явно беше сериозна,защото спираше играта ни на шах.
„Какво искаш да кажеш?“-Не ми се говореше сериозно,не и в този момент.
„Виж аз съм млада душа и преди това тяло съм имала само един приемник и те го убиха,защото им казах,че се е събудил“-Чакай малко,тя беше издала предишния си приемник,не можех да повярвам.
„Той е бил човек,нали?“-Не можеше да е истина,при всяко внедряване заспиваха истинските души на телата,не беше честно,те ни убиваха и без това.
„Да,но това не значи ,че ще те издавам!Ние сме приятелки!“Усещах нотка тъга в гласа й,но сега не исках да говоря с нея.Това мразех най-много,да ни убиват,а аз мислех,че тя беше различна.Мислех,че тя ме остави,защото беше добра и не би ме убила,но грешах.Обвинявах я ,някой беше мъртъв заради нея,хиляди човешки души бяха мъртви и само те бяха виновни.Нещо в мен се върна,онази омраза отново се върна в съзнанието ми,жаждата за борба,трябваше да си върна тялото.Не можех да кажа нищо и просто замълчах.

Цели три месеца не обелвах и дума,а Авалон ме търсеше.Цели три месеца бях там вътре и само наблюдавах,защото не можех да я победя.Тя усещаше,че опитвам да победя,но не правеше нищо,Авалон реши да ме остави вътре в нея.Чувах я ,тя ми говореше,съжаляваше и искаше отново да сме приятелки.Надеждата умира последна и тя не се отказваше,нито аз.

20.12.2011г.
Събудих се от сън и станах от леглото.Сутринта бе невероятно,измих си зъбите,лицето и застанах пред огледалото.Но нещо беше различно,Авалон я нямаше.Погледа ми бавно огледа тялото ми и се спря на лицето,не можеше да е истина.
„Авалон,Авалон!“-Те получавах отговор,тя мълчеше,усещах я ,но мълчеше.С моите камъни по моята глава.На част от мен и липсваше ,а другата част беше щастлива.Без да усетя дяволско усмивка се появи на лицето ми ,когато я видях се засмях.Отворих гардероба,трябваше да махна нощницата .Преоблякох се ,сложих очилата си и излязох навън.


Да това е историята за мен и Авалон,за нашето приятелство.И до ден днешен не съм я чувала,но така ми е по-лесно да живея,дори да е сред души.Знам,че тя ми позволява да контролирам тялото и трябва да съм и благодарна,но да не забравяме кой беше първоначалния собственик.Някога предадох вярванията си,но сега пак съм аз.Поне от всичко това научих нещо!
„Вярвай само на себе си и на никой друг!“










6. Призвание:// Дали е утешител, Лечител или Търсач, а може би просто изпълнява някаква човешка професия.
Просто душа.


7.Снимка+името на лика, който използване.
Sasha Pieterse

avatar
Cassidy Skarsgard
Душа;
Душа;

Брой мнения : 50
Reputation : 0
Join date : 04.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Касиди Скарсгард/Авалон

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Нед Май 06, 2012 1:46 pm

Добре дошла Касиди! Приятно прекарване в Скитница. ^^

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


The Host :: Basket. :: Basket :: Heroes

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите