Дневничето на Роуд

Дневничето на Роуд беше изключително разхвърляно, няколко страници се бяха откъснали от цялостната композиция и се намираха между петдесет и трета и петдесет и пета страница. Петдесет и четвъртата липсваше по някаква странна причина, но никой не обръщаше внимание на този факт. Почти не се забелязваше, че липсва въпросната страница, която така и така си бе била празна и не бе съдържала абсолютно нищо, освен своята белота.
Та, когато отворите на тези страници, от които подават ръбчета откъснатите листа, първото, което можеше да привлече вниманието ви е изрезката от вестник, на която имаше снимка на непозната за вас, но не и за Роуд, жена, чиито ръце бяха закопчани с белезници зад гърба й. Косата й бе прошарена от преждевременното й побеляване под влиянието на постоянен стрес.
Заглавието на статията гласеше "Току що станалата майка, Валенсия Крисчън, влезе в затвора за грабеж в банката на 3- то авеню" . Роуд винаги казваше "Ах, мамо, мамо, престъпността ми е наследствена".
Не можеше да отрече, че е най- красивата майка, макар да я виждаше веднъж месечно през решетките на килията. Тя винаги му бе давала това, от което има нужда, макар и на отсрещната улица зад куп стени, бодлива тел и решетки.
Именно такива разсъждения бе написал в няколкото реда под изрезката.

"Скъпо дневниче, не можем да отречем добротата на мама. Още си спомням онзи пък, когато поисках пари за колело, а тя ми обясни как да отворя банков сейф без да имам реално ключ за него. Сигурен съм, че дори богаташчето Рони би ми завидяло за такава майка!"