Затвори очи.

Синкавия плат бе толкова тънак, че създаваше илюзията за прозрачност, а може би не беше само илюзия. Очерваташе силните му ръце и онзи стегнат корем, който бе изваял в годините. Вените по безмилостните му ръце изпъкваха, уличавайки всички белези на жестокостта, докато навиваше ръкавите си до малко над лакътя. Беше величествен, а в очите му се бе разгорял единствено пламъка на нетърпеливостта, с която бе очаквал всички такива вечери, а напоследък те бяха все по- малко, но се радваше, че не бяха закубили онзи ловджийски дух на биещи се вълци. Пръстите му разхлабиха вратовръзката, която определено щеше да пречи и я захвърли на една страна.