Преди три месеца в и извън Тусон

First topic message reminder :

В центъра на Тусон се вихреше грандиозно събитие, даже едно от най-важните на годината - пролетният панаир. На него непозволеното ставаше позволено, а фриволността на духа се проявяваше във всевъзможни форми. Бедни продавачи на памук се опитвах да привличат клиентела със стари трикове- смесваха различни на цвят захари и създаваха шарени памуци - нещо заковаващо погледа на децата веднага, а с това и пълнене джоба на продавача. ; Огромното виенско колело за пореден път издигаше величествената си снага няколко метра над малката цена, на която различни артисти показваха спектаклите си, а студените и нищо не разбиращи от изкуство (според някои персонажи тук) души стояха и наблюдаваха цялата скупчина от разядени ламарини, надупчени платове и зомбирани погледи радушно. ; Малък дансинг приветваше всички любители на танците, но и предизвикателството, което сеотправяше към живите, бяха спуснатите от коприна платове, пречещи а двойките (а защо по-скоро не помагащи им да създават нови, по-интересни неща с тялото си?) да танцуват. Мястото бе доста често празно, заради липсата на въображение, но пък онези, които дръзнеха да се докоснат до "странното" подуимче, се забавляваха до припадък, а мозъкът им, подобно приели наркотични вещества, биваше омотаван и забавляван, сякаш цветна дъга преминаваше през него, но все пак леки перести облаци пречеха за цялостното й проявяване.
Феерия от звуци, светлини, храни, хора, миризми... нещо интересно и наистина по-шумно от обикновеното... Маски, шалове, снимки и всякакъв вид КОСТЮМИ, тук просто имаше всичко!
-Ето как се ''забавлявали" душите. - подметна иронично брюнетката и лапна пръста си, по който бе увито обилно количество памук... купено от интересния продавач.

Очите й вече не излъчваха закачлива заядливост, а онова много по-разяждащо чувство, напомнящо смътно омраза и ненавист... Колкото повече време прекарваше в компанията му, толкова арогантността и поведението му я отблъскваха и принуждаваха да става груба и крайна. Да, тя бе човек на крайностите, а много "философи" определяха това за глупаво. Но не и тя.
- Нищо чудно, предполагам ти можеш само това д аправиш... Да повличаш хората на дъното. - тези думи, изречени с такъв тон, можеха да предизвикат неволно потреперване на онзи, към когото бяха насочени... Но това и бе целта й, тя осъзнаваше, че чрез думите, чрез словото си, можеше да прави словесни магии! Можеше както да унищожи един човек, така и да го накара да се почувства специален. Просто трябваше да бъде безгрешна в словото си, а това... може би вече го тренираше. - Ти не се опитвай да ме анализираш и да ми казваш какво е подходящо за жени като мен и какво не. Може да си добър, но не достатъчно за мен. - с тези думи го блъсна силно от себе си и изтупа показно дрехите си, а и местата, на които я бе докосвал преди няколко мига.
Подсмихна се самодоволно и продължи напред, без въобще дори да го чака. Имаше работа, а той и неговите глупости нямаше да й попречат да я свърши.

-Недей моля те.- драматично извика той и тръгна след нея, вече почти бяха достигнали денонощния магазин и скоро сигурно щеше да му се наложи да запише на несъществуващата си сметка огромно количество храна, но пък нямаше нищо притеснително в това, нали? Той се беше гладник и обичаше да си хапва.
-Караш ме да се чувствам много специален всеки път, когато ти почервенеят бузките от яд.- Виктор я ощипа леко за бузката и се засмя.
Изпревари я съвсем малко, така че да стигне пръв до вратата и да я отвори, за да й даде възможност да влезе първа, точно като един джентълмен, но в неговия случай беше повече от приятно да зърне още веднъж лицето й и да изимитира надути бузки и вирнат нос, макар да не беше съвсем същото, си заслужаваше да го направи.
-Хайде, фалшива съпруго, да си напазаруваме за вкъщи.
Изплези й се игриво и я последва в помещението.

Завъртя веднъж очи и мина покрай него, влизайки в осветената сграда. Сбръчка бързо вежди и сведе поглед надолу, щом един от пазачите се приближи към тях ... и просто ги поздрави.
- Добър вечер. - бързо измърмри и мина като хала покрай него.
Навлезе в сърцевината на магазина и бързо се скри за множеството щандове, така и на Викчо му беше трудно да я намери, а тя щеше да вземе каквото и трябва. Напълни за отрицателно време една огрооооомна количка с храна - плодове, зеленчуци, нездравословна храна, кремове за дамите, хартия, месо и т.н. и т.н., определено щяха да се запасят поне за няколко седмици с провизии. Обаче й се строи малко по-мъчно да бута огромната количка, затова се огледа наоколо и усмихвайки се леко сковано, се провикна: - Скъпиии, ела да ми помогнеш с багажа. - леле, вътрешно се заливаше от смях, количката бе като огромна планина, почти закриваща я.

Виктор бе останал на касата при самотната продавачка, с която толкова успешно беше пофлиртувал, докато Жюстин трупаше и трупаше в количката каквото може, а когато се запъти към нея се слиса целия.
-Ти да не храниш китайския народ, мамче?- попита учуден той и заобиколи количката, за да забута всички покупки.
Ръцете му се стрелнаха към дръжката на количката и малкото му пръстче неволно докосна ръката й, този път съвсем не нарочно и бе толкова невинно, че човек не би се усъмнил изобщо в него. Забута количката, която не беше никак лекичка за Жюстин, но за него реално не представляваше голяма пречка и успяваше с лекота да го направи.
-Няма да е зле да ми дадеш портфейла, псевдо компаньонке.- сръчка я Виктор и протегна ръката си в очакване на собствената му вещ, без която нямаше да успее да вземе нито едно от тези неща, освен ако продавачката не караше на доверие, което нямаше да е толкова зле, въпреки трудния флирт, който проведе с нея заради леката й безжизненост.

Остави портфейла в дланта му и го подмина, подобно пътна гара. Нито й направи впечатление докосването на пръста му, нито думите му. Мисията беше почти изпълнена, оставаше само да си вземе огромните торби и да се омете от Тусон, как да не се чувстваше доволна и изпълнена?От тялото й струеше толкова позитивна енергия, че човек би се учудил как съществото, което само преди миг бе готово да изяде Виктор с парцалите, сега се движеше като перо, понесено от прохладния зефир, дори не докосващо с върха на пуха си земята.
- Ами с такъв гладник като теб и двамата ни сина, как да не накупя толкова много неща! - през смях изрече и стрелна с поглед продавачката, която явно бе учудена, че омъжен мъж с две деца флиртува с всяка срещната! - Те изяждат повече, отколкото дори можете да си представите. - изкиска се престорено и предизвика скована усмивка от душата-продавач.
"Свиня." --> с такъв поглед на отвращение стрелна Виктор само след няколко мига. И му се усмихна чаровно.

-Мила моя, Мръсна Мисъл.- обърна се към нея Виктор, сякаш потвърждаваше, че това беше името й. Въпреки че Душите определено нямаха толкова красноречиви предложения за секс като имена. Все тая, винаги можеше да върже една продавачка и тя закима одобрително, сякаш беше доволна, че е узнала името на жената.- Казах ти, че човека, с който правиш секс повече от четири пъти на ден има нужда от много храна.
Виктор се потупа по коремчето и разтвори портфейла си, подавайки своята карта към продавачката, която вече маркираше многото покупки, които идваха все повече и повече по движещото се черно нещо, което приближаваше покупките към нея. Карпович се пресегна през касиерката и улови две кутии с презервативи и ги прибави намигайки на Жюстин по особено мръснишки начин, а след това се извърна и продавачката.
-Ние сме отворена двойка, винаги можете да ме потърсите, ако ви трябва утеха, мила.- Виктор се усмихна лекичко, но после се обърна отново псевдо влюбено към Жюстин.

- Да, той е курвар, но аз въпреки това си го обичам. Колко вярна жена съм, нали!- усмихна се любвеобвилно, докато помагаше също с покупките. О, тези чанти, така пълни и вкусни... -О, вземи повече, скъпи! Тези няма да ни стигнат!- възкликна тя, щом видя колко "малко" презарвтиви всима, а вътрешно направо изтръпна от гнусната мисъл да си легне с него.
Щом натовариха целия багаж и Виктор плати сметката, Жюстин обра всички чанти, които бяха над десет, при това огроооомни, и се запъти към изхода. При това с много бърза крачка. Надяваше се никога повече да не срещне "'възлюбения" си, а с това и да забрави за идването си в Тусон. Следващия път вероятно щеше да е само ако я бяха заловили Търсачи и нищо друго! В този ад за човеците нямаше да се докосне! А и с Виктор в него, кашата ставаше пълна и перверзна.
На къде ли беше сега пък автогарата?! Изръмжа раздразнено, вече навън и тропна с крак. Днес НЕ Й ВЪРВЕШЕ! Трябваше да си хване такси и да му обясни на къде да кара.

-О, скъпа ми жено, на къде така? Без даже да ми благодариш?- провикна се след нея Виктор, вдигайки ръце невярващо.
Настигна я с няколко крачки и грабна торбите от ръцете й, премествайки ги в едната своя. Не му се искаше да я пуска толкова лесно, така бързо да си изгуби хубавата компания. А, не не... смяташе да я нахрани, да я облече хубаво и да я остави да поспинка. Поне за няколко часа можеше да изостави дявола в себе си и да се превърне в едно наистина сладко ангелче.
-Съжалявам, но аз не изоставям жена си на самоубийствена мисия.- засмя се Виктор.- Предвид придвижването ти с толкова торби, все някой ще те забележи. Затова отиваме вкъщи на часа чай и малко почивка.
Вдигна я с другата си ръка и я метна на рамото си моментално, засвирука бодро, докато крачеше забързано по улицата към съседната, където всъщност се намираше домът му, но успяваше така да заобиколи по улиците, че почти да успее да я обърка.

-Рррррррррррррггггггггггггх!!!!!!!!!! - изръмжа разгневено и не спря да го удря докато не стигнаха дома му. Ама той какво, тя беше човек!? И му отказваше! ДУМИЧКАТА НЕ! Н и Е! Толкова ли беше сложно?!
- УЖАСЕН СИ! - кресна в ухото му и продължи да рита и шава, с цел измъкване, ама де късмет от тая мечка... - Не ти искам помощта, не разбра ли... Много благодаря за покупките, а сега ме пусни да си вървя. - изкомандва тя и го дръпна рязко за косата принуждавайки го да извие така глава наад към нея, че лицата им да бъдат едно над друго, като разбира се, това отгоре бе нейното. Няколко кафеникави кичура коса се спуснаха по лицето му, докато разпалените й очи наблюдаваха спокойно неговите, а устните й леко докосваха с върха си края на челото му, в близост до косата. - Сега. Веднага. - в очите й се четеше непоколебимост и всякаква липса на страх от мъжа. Можеше и сериен убиец да бе... пак нямаше да я изплаши, защото можеше доста добре да се защитава. Е, не толкова добре, колкото търсачите, но подобно...

Виктор първо заключи вратата и пъхна ключа в джоба си, а после отново се загледа в Жюстин. Остави покупките на канапето в хола и въпросително я погледа няколко секунди след което сви рамене и я пусна мигновено, което й спечели тупването на пода. Така де, тя поиска да бъде пусната, вината никак не беше негова, като изключим, че прие думите й толкова буквално нарочно.
-Ще ти донеса лед за коляното, хъни.- наведе се към нея Виктор и изчезна някъде към кухнята, от която се разнасяше приятния мирис на готвено. Е, онази жена, която постоянно чистеше и готвеше в къщата му пак бе идвала и добре че, защото той нямаше достатъчно време да готви.- И не се опитай да бягаш, имам доста бдителни съседи, ако не ти блеснат очичките в тъмното ще се усъмнят в теб.
Защо ли въобще се дърпаше, запита себе си Виктор, кое същество бягаше от опитите да му се направи добро. А него си го биваше да бъде добричък... в леглото, извън него. Стига ответната страна да беше също толкова добричка, което му напомни за тъмнокоската Мадлен. Май имаше някакъв навик постоянно да си прибира жени вкъщи и да ги отглежда известно време.

Остана седнала по доста неудобен начин на пода и се загледа в краката си. Изобщо не знаеше какво се въртеше в болния мозък на тоя Виктор! И още по-малко имаше желание да му се довери. Отчаяно, вероятно и на прага на силите си, Жюстин отпусна лице в дланите си и въздъхна на пресекулки. Животът й беше ТРУДЕН! Облегна се на здравото си коляно и продължи да мисли в тази посока. Да бяга - нямаше смисъл, щеше да се препъне и падне на втората крачка, а душа в тялото не й трябваше.
- Болен мозък такъв... Държиш ме у вас против волята ми! Мога да те съдя! - Веднага включи мозъка й, че това си беше чисто отвличане! - Правеше ми и постоянни сексуални намеци и ме преследваше! - натъртитя и усети как живеца се връща в тялото й - Ииии за капак постоянно използваш неприлични, накърняващи достойнството на една жена епитети! - горда от цялата си бляскава реч, тя вдигна самодоволно глава и се огледа наоколо. Беше толкова тъмно, че не й се мислеше какви могат да се последиците от тази тъмнина...
"И като идеш да се оплачеш, ще ти напъхат игла във врата." - завърши наум и въздъхна отчаяно. - -РРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРГХХХХХХХХХХХХХ! - плясна два пъти с юмруци по пода и направи жалък опит да се изправи. - Свиня такава... малко по-елегантно да ме бе пуснал! -замърмори си под носа и започна да духа на коляното си.

Виктор се завърна с торбичка с лед в ръката си, която подмяташе във въздуха, докато се приближаваше. Остави леда на малката стъклена масичка и се наведе, поемайки бунтовницата в ръцете си, а след това внимателно я постави на дивана и притисна леда съвсем лекичко към удареното място.
-Я, пак си помисли дали ще ме съдиш, красавице.- напомни й Вики и махна за малко леда, за да види мястото, което се удари заради него.- Не се надувай толкова, ако съм искал да спя с теб, до сега да съм го направил.
Изплези й се, решил да действа на обратната страна със своята тактика. Беше си достатъчно накърняващо да ти сервират, че не си достатъчен за секс с партньора си, но пък като се замислеше, на Жюстин едва ли щеше да й пука за неговото мнение.
-Ти не ме остави да ти помогна, сама си си виновна! Но поне сега ще ти се наложи да останеш ден- два заради коляното.- напомни й Карпович и отново се изправи.- Гладна ли си, отровно змийче?

- Не искам нищо. - в гласа й се долови отчаяние, а тя облегна уморено глава на дивана и се загледа в тавана на Виктор. Как изобщо ... А, не, трябваше да спре да мисли. - Това да искаш, и това да можеш са две коренно различни неща. Разбирам, че желанието ти е огромно, но няма как да постигнеш каквото и да е. - говореше за секса и той ясно можеше да я разбере. Изобщо нямаше да се тревожи за коляното си, ако Виктор й налетеше с перверзна усмивчица и похотлив поглед. Стой та гледай как се завързва мъж за леглото и се бяха с 10 чанти в ръка...
- И стой на два метра разстояние от мен! Не искам да ми се нарушава личното пространство. - заяви самоуверено, макар че вътрешно бе убедена, че тук нямаше такова понятие като "лично пространство на Жюстин".
Очите й се сведоха бавно към лицето на Карпович, което в момента бе едва забележимо заради тъмнината, но пък светлите ореоли в погледа му бяха достатъчни, за да стопира своите там - около зениците, и да бъде сигурна, че той също гледа право в тях. Дори през ум не й бе минавало да си помисли, че той е много привлекателен мъж, макар и руснак, макар и с арогантно излъчване... да, но щом бяха започнали да минават положителни мисли за него в главата й, значи бе ПРЕуморена.

-Стегни се, змийче, целунал съм те само веднъж и бас ловя, че ти хареса, но мога да си държа оная работа в гащите.- увери я Виктор и сякаш за да го докаже затегна още повече колана си и се изправи, отново скривайки се в кухнята с танцова стъпка и тихо тананикане, което подсказваше, че няма търпение да пъхне хапчица храна в устата си. О, такъв ненаситник беше, ама то мъж... как да не си хапне? Или... да направи нещо друго.
Връщането му с две порции спагети с толкова вкусен сос, какъвто можеше да прави само прислужницата му, беше грандиозен завършек на песента, която си беше запял. Едната чиния тупна на масичката пред Жюстин, а другата беше отнесена с него до пода на два метра, а дори и малко повечко от нея, където седна и Виктор.
-Караш ме да ти доказвам, че мога да стоя далеч от теб, така ли? Добра обратна психо стратегия прилагаш. Но съм сигурен, че не смееш да повториш целувката.- засмя се Виктор, докато навиваше една дълга спагетка на вилицата си.

Той я предизвикваше! Изви уморената си глава към него и се подсмихна някак многозначително. Не беше ясно какво се върти в главата й точно този миг, а и може би тя това предпочиташе.
- Можеш да мислиш каквото си поискаш. Какво се случва в главата ми и какво изпитвам е нещо, което никога няма да разбереш. - с тези думи се изправи бавно и някак мъчно от дивана и накуцвайки, започна бавно да се приближава към тялото му. "Проклето коляно!" викна наум и сбръчка вежди от болка, но само миг след това, подпирайки се на стената, клекна до него. Здравият й крак се подпря на земята, между бедрата му, ръката й улови чинията със спагетите и я постави на пода, след което се спря на раменете му, а очите й... Те наблюдаваха с дяволит интерес изражението на КАРПОВИЧ... Миг... още един... и още един, в който дъх с дъх се преплиташе, горещината в стаята започваше да се усеща много по-ясно, а тъпанчетата ти тихо барабанеха и се опитваха да стопират мисловния процес... Жадните устни на Жюстин намериха сладка утеха в тези на Виктор, езикът й си проправи нахално път в устата му, заигравайки се с неговия в бавна и мъчителна игра, в един танц, който започваше тихо и вяло, ала след това се превръщаше в най-страстното нещо на сцената; подобно току що разпален огън под жарта, който започваше да гори все по-силно и по-силно... Наведе се още малко, като и малка част от телата им сега се галеше невинно, но само няколко мига по-късно Жюстин се отдръпна със самодоволен израз на лицето си и впи същия поглед в неговия.
- Напротив. Не ми хареса. Аз не търся само страст, а ти можеш да ми дадеш само това. За не търся заучена поза от порно филмите, така позната и глупава, а уникална, потапяща те в свят непознат до този момент. А ти не можеш да ми го дадеш. - изправи се бавничко и се върна на мястото си, вземайки купата със спагети в себе си и захапвайки голяма част от вилицата. - Ама иначе е хубаво, че си вярваш. - усмихна се приятелски и продължи да нагъва с любов храната. Леле, наистина беше гладна!

Виктор игнорира заядливостта на думите й и онази част от тях, която го ръгна под пояса и го накара за миг да се почувства използван като... като... като проститутка (О.О.). Ето как са се чувствали те, но неговата гордост беше прекалено голяма, за да си признае лекото унижение, което силно изпита.
-Естествено е да кажеш точно това.- сви рамене Виктор, докато се върна към спагетите си, които бяха по- благосклонни към любовната им игра, но определено не измиваха вкуса на устните й от неговите, който сякаш се беше запечатал в главата му за винаги.- Най- вероятно те е страх, че може да ти хареса достатъчно, за да останеш тук, змийче. А и как ме съдиш несправедливо!- възмути се Карпович.- Дори не ми даде шанс!
Изправи се леко недоволен от мястото си, но очите му бяха все така очарователни и определено не гледаха с онази арогантност от преди часове. Допълзя до барчето, от където извади две чаши, но наля единствено в своята алкохол, а другата, както и бутилката плъзна към нея, за да запази личното й пространство, което тя сама бе нарушила преди малко. Направо го засърбя езика да я предизвика за нещо повече... но... не беше съвсем честно.

Вдигна поглед към него, в който се четеше едновременно насмешливост и нежност. Да усети, че огромното му мъжко его бе засегнато, макар и да бе направен жалък опит за прикриване на този болезнено нанесен удар с небрежни движения и уж незаинтересовани думи, си беше нещо върховно. Почувства се приятно и колкото да не беше правилно, и да показваше, че нейното не бе по-малко от неговото, тя не успя да прикрие самодоволната си усмивка.
- Да ти дам шанс ли? Това показва, че си и бавен. - тихо се засмя и прикри очи зад едната си ръка - Не ме е страх от това, че може да ми хареса, защото няма да ми хареса и ти ГО показах, целувайки те. Няма нужда от повече разговори по темата. Примири се с малката ми победа и се отпусни. Не би трябвало да ти пука. - при тези думи една не прихна да се смее повторно. Наистина, едно опияняващо чувство я бе заляло и сега нещо в нея не спираше да крещи "ГАВРИ СЕ!". Беше ужасна. Погледна към шишето и чашата, но не пристъпи към тях. Не й се занимаваше и с алкохол. Карпович бе достатъчен.

-Ти така ще кажеш.- засмя се Виктор, след като отпи от чашата си една юнашка глътка.- Ако не ти харесваше, нямаше да ме целунеш пак.
Погледна я със същото престорено мило изражение, но всъщност му се искаше да я удари и да й дойде акъла в главата, че той не може да греши и да е недостатъчен мъж за коя да е жена. Така де, никой не му отказваше! Защо тя щеше да го прави? Кой й даваше това право?
Въздъхна и извърна поглед отново към не включения телевизор и своите спагети на земята. Направи няколко крачки до тях и вдигна чинията, а след това се тръшна на другия край на дивана, спазвайки малката им уговорка.
Направо го човъркаше нещо от вътре, не понасяше да не го харесват, всъщност не му се беше случвало до сега и това беше "дъ биг диъл".
-Аз не се примирявам, докато победата не бъде доказана, а ти не доказа съвсем твоята.- изплези й се игриво.

Повдигна безгрижно рамене и остави празната чиния на масата.
- Хич не ме интересува какви ги дрънкаш. Може да си просиш още целувки, защото всъщност не аз, а ти си този, който умира за тях, но няма да видиш нищо повече от тези тук. - посочи устата си с показалец и се усмихна престорено... и доста хапливо.
Дали беше наранен или не - какво я интересуваше? Тя бе до болка откровена и дори това да не му се харесваше, тя нямаше да промени същността си, заради някой си Виктор Карпович, смятащ се за най-велик, най-прекрасен, най-невероятен и всичко най-най-най дори в любовната игра. Не. - А и липсата на желание за целувки се държи не само на отвращението ми към теб, но и това, че не ме привличаш по никакъв начин сексуално, или на външен вид, то е все едно. - излегна се на дивана и изпъна краката си докрай, като ходилата й докосваха бедрото му - Хайде скъпи съпруже, направи един масаж на ходилата на жена си и тя много ще те обича. - измърка тихо.

-Бих ти предложил първо да се изкъпеш, скъпа моя.- повдигна вежди Виктор и се извърна към нея моментално с една мазничка усмивка на устенца.- Походила си доста, съпруго моя, а и едва ли имате условия за редовна баня там, където живееш. Пък масаж след банята.
Вики кимна към втория етаж, където се намираше банята в къщата му. Силно се надяваше самичка да успее да се качи, защото когато беше наранен, мързела му взимаше връхна точка и никак не смяташе да мърда от дивана, освен ако не му се помолеше много много мило. Не се четеше отвращение в погледа му и всъщност фалшивата му жена не намирисваше, но не можа да й остане длъжен.
-Пък след банята може и приказка да ти прочета, змийче! Обещавам, че няма да надничам в банята, дори може да се качиш самичка по стълбите.
Надигна отново чашата си и отпи този път по- малко, а след това внимателно свали краката й от дивана и остави кристала на масата.

Подсмихна се някак доволно и бавничко се изправи кимайки съгласна с думите му.
- Прав си, мили, една баня ще ми дойде доста разтоварващо, но да знаеш, там където живея аз, влизаме по две-три дами заедно, за да бършем гърбовете си по-лесно... И като цяло е много приятно. - смигна му мрънишки, точно както той обичаше да прави. Сетне взе бутилката с алкохол и я изля върху него до дъно. Докато течността се спускаше по главата му, тя следеше танца й с някакво обожание. Мдаа... Сега и той бе мръсен... и лепкав. - Извини ме, но си запазвам банята първа. - изрече и закуцука нагоре. Със стълбите видя обаче зор... Пое си дълбооко въздух, подпря се за стената и започна да изкачва с мъки множеството стъпала. Накрая обаче стигна заветната точка и бързо нахлу в голямата му баня, заключвайки вратата след себе си.
- Глупак. - въздъхна чак щом чу щракването на ключалката и се облегна за дървото. - Поне наистина ще се полея... - измърмори и свали дрехите от тялото си, приближавайки се към душа.

Виктор моментално се втурна след нея, но вратата се затръшна точно в момента, в който се опитваше да прекрачи прага и удари и своето коляно във вратата... но за щастие, не беше толкова лошо колкото нейното удряне.
Почука на вратата съвсем учтиво, а миг по- късно направо заблъска, ала след това се засмя, когато се сети за нещо много важно.
-Ти ще поискаш кърпа, но кърпите са в моята стая и ще ти се наложи да излезеш гола от там, скъпа съпруго.- провикна се достатъчно силно, че да го чуе тя, а сигурно и съседите.
Облегна главата си на вратата и хвана дръжката, опитвайки се да я отвори, но уви, вратата си беше заключена, а ключа беше в ключалката и дори да му се искаше да наднича- нямаше как да стане. Ах, тази гадина! Вече се чудеше защо я взе вкъщи, но не можеше да отрече, че не му беше наистина забавно в повечето моменти на дразненията им.

- Имам си дрехи, умник такъв. Няма да видиш и сантиметър гола плът от мен! - викна отвътре и отвърна на смеха му със същия, даже малко по-злобен и пропит със задоволство.
Пусна водата и тя започна да облива прекрасното й тяло, косата, раменете, гърдите, корема, бедрата... Навсякъде, взе сапуна с доста приятен аромат и го прокара по цялото си тяло, наслаждавайки се на тази изящна милувка. Главата й се изпразни от всякакви мисли за нагли Виктор Карповичовци, перверзници и т.н., остана само приятното усещане от водата, отмиваща цялата мръсотия на ежедневието, успяла да се полепи по кожата. Цялата тази приятна атмосфера я принуди да започне тихо да си припява.
Дрехите й стояха закачени на закачалката, където се предполагаше, че трябва да има хавлия, но по една или друга причина... нямаше. Сутиенът й падна на мокрия под и когато го забеляза, той вече не ставаше за използване... Поне не и в това състояние, освен ако не искаше да се разболее. Въздъхна раздразнено след изключване на водата и навлече дрехите си, като сутиенът изстиска и скри зад гърба си, за да не забележи Виктор отсъствието му от гърдите й... А ако се загледаше, можеше да забележи нещо много по-врапиращо от влажна заради кожата блузка. Беше тъмно. Единственото спасение.
Отключи вратата и излезе бавно оттам, срещайки погледа си с този на Ксрпович.
- Дай ми кърпа.

Виктор подаде глава от стаята си. Бе свалил мокрите дрехи и останал по хавлия, а другата стоеше в ръката му, която скри веднага зад себе си. Бялата и пухкава хавлия го прикриваше само от кръста на долу и оставяше голото му и добре оформено тяло на показ без едни заветни части! Не можеше да му се отрече, че беше секси, но не го очакваше точно от тази жена, която го захапваше всеки път, когато се опитваше... всъщност и той я дразнеше в опита си да направи нещо добро.
-Можеш да си вземеш тази от мен.- Виктор разклати дупето си и осочи хавлията върху себе си със свободната ръка.- Иначе ще си останеш като мокричко котенце.- имаше нещо наистина неприлично в последните му две думи и начина, по който бяха изречени, а в това, разбира се беше чара на Карпович, а с всяка приближаваща се крачка, той започваше да вижда все повече и повече от силуета й, а когато се приближеше достатъчно определено щеше да му хареса липсата на сутиен на тялото й.

Повдигна вежди смаяно и се засмя.
- Мислиш, че се притеснявам от члена ти? - издърпа хавлията от тялото му и ето на, Виктор Карпович лъсна гол голеничък пред нея, а тя, огледа го преценяващо и се засмя повторно. - Сега отивам да се изсуша. Приятна баня. - кимна леко и се насочи към стаята му, докато търкаше косата си с пухкавия плат.
Ама че интересни бяха мъжете! Мислеха си, че жените се притесняваха от голотата? Е, наистина жените се притесняваха от голотата, нот я бе от тези, които я приемаха за нещо съвсем несрамно, а дори напротив.
Закачи сутиена си на тела отвън и се върна вътре, куцукайки, в помещението. Като цяло не се чувстваше зле, а сега, изкъпана, направо можеше да легне и спи спокойно. Прекара бързо кърпата и през широката си блуза, избърсвайки влагата от тялото си. Кхм, така беше по-добре.

Виктор я изпрати със смях и затътри дупето си към банята, в който се издигаха парите от нейната баня. Определено обичаше всичко да му е затоплено, точно както в момента и да не му е студено на стъпалата, докато влизаше в кабинката. Отново свиркайки си, той влезе в банята и пусна душа до край с възможно най- топлата вода. Обожаваше да му пари, а и се чувстваше толкова успокоен, че за миг адреналина му излетя и той се прозя силно, докато разтриваше шампоана в косата си, а малко по- късно го измиваше от нея.
На излизане от банята грабна хавлията, която бе приготвил за Жюстин, но се оказа, че ще влезе в негова употреба и я препаса през кръста си. Влезе в стаята си без възмущение. Малките капчици вода капеха от косата му и продължаваха пътя си по гърдите му, скривайки се в ръба на хавлията, където попиваха. Разнесе се приятния и възбуждащ аромат на мъж, току що излязъл от банята.
-Я, я, мократа ми кокошчица.- закачи я Виктор и разроши косата й порядъчно много.