Welcome
Добре дошли в единствения по рода си рпг- форум по романа на Стефани Майер- Скитница! Земята е населена от непознати същества наречени Души. Оживелите хора се изолирани в почти безлюдни местности и са принудени да крадат и убиват, за да живея. Към кои си? Какъв си? Реши сам и се присъедини към нас, за да се потопиш в един нов и напълно различен свят.
Вход
Latest topics
Сибирската тайга; Русия
The Host :: Цивилизацията :: Света;;
Страница 1 от 1
Сибирската тайга; Русия
Не умееше да чува тихата мелодия на гората, както умееше да я чува Антея. На нея може би й беше вродено. Но на него не. Чуваше собственото си дихание между дърветата, шумолящите клони на дърветата и вятъра извиващ се между тях. Чуваше стъпките си и тези на по- малки същества, които не успяваше да види. Винаги се скриваха от погледа му преди да успее да го извърне достатъчно бързо. Дърветата се сгъстяваха все повече и му ставаше трудно да определи от кое идваха звуците. Не се плашеше от тях. Смяташе съдбата си за прекалено предначертана и не виждаше смисъл да се бори срещу собствената си смърт, ако му беше писано да умре в този момент.
Помнеше почти на наизуст пътя към онази тайнствена пещера, но дали не се бъркаше? Не веднъж бе идвал тук, а всеки път му се струваше, че е объркал пътя, както и в момента. Може би се бе отклонил прекалено на север и преминал в друга пътека, а сигурно изобщо не беше уцелил ориентирите. Кой знае? Беше обаче сигурен, че светлината в тунела, с белязана нежна петичка, която не беше докосвал и не мислеше да докосва, сякаш предпочиташе... да се наслаждава визуално и душевно. Не порочно, както се наслаждаваше на цигарата си в момента. Издишваше димът пред себе си, а той се издигаше нагоре между дърветата, сякаш за да им даде въглеродния диоксид, от който имаха нужда. Да! Той трябваше да изложи доводите си, колко грижовно постъпваше към тези растения.
-Невидим... за тебе сякаш съм невидим.- припя си той на висок глас.
Помнеше почти на наизуст пътя към онази тайнствена пещера, но дали не се бъркаше? Не веднъж бе идвал тук, а всеки път му се струваше, че е объркал пътя, както и в момента. Може би се бе отклонил прекалено на север и преминал в друга пътека, а сигурно изобщо не беше уцелил ориентирите. Кой знае? Беше обаче сигурен, че светлината в тунела, с белязана нежна петичка, която не беше докосвал и не мислеше да докосва, сякаш предпочиташе... да се наслаждава визуално и душевно. Не порочно, както се наслаждаваше на цигарата си в момента. Издишваше димът пред себе си, а той се издигаше нагоре между дърветата, сякаш за да им даде въглеродния диоксид, от който имаха нужда. Да! Той трябваше да изложи доводите си, колко грижовно постъпваше към тези растения.
-Невидим... за тебе сякаш съм невидим.- припя си той на висок глас.
Доминик Кревйър- Брой мнения : 7
Reputation : 0
Join date : 02.07.2012
Re: Сибирската тайга; Русия
-Скъпа русокоске, не мога да ти обясня какво хубаво има в животинското месо, но виж... цигарения дим, може би вреди на мен, но твоите дървета извличат полезното от него. Аз ги храня.- самонадеяно рече той.
Инхалира дробовете си ненаситно. А устните му, напукани и сухи се плъзнаха неприятно по филтъра и също толкова неприятно се отделиха от него. Сякаш я целуваше така, както би целувал някоя наистина специална жена. Защото той беше човек... беше мъж, а тялото му, ограничавано само от собствения му ум, изпитваше своите нужди и страдаше, когато те не бяха задоволени дълго време. Димът излезе през устата и носът му, отново изгубвайки се сред високите, старинни дървета. Извърна се за миг на една страна, сякаш отново му се беше привидяла русокосата. Но може би грешеше. Намираше я за толкова потайна и естествена. Природна, макар да не зърваше всеки път плътта й, а усещането за липсата на притеснение от голотата го караше да намира своята утеха все повече в нейната нематериална компания.
-Не ми казвай, че те изненадах, нимфо.- подсмихна се той, а кракът му се вдигна малко повече, за да успее да прекрачи един клон, който се опитваше да го спъне сякаш.- Тази година... изгубих себе си по- рано от очакваното. Не се ли радваш да ме видиш?
Инхалира дробовете си ненаситно. А устните му, напукани и сухи се плъзнаха неприятно по филтъра и също толкова неприятно се отделиха от него. Сякаш я целуваше така, както би целувал някоя наистина специална жена. Защото той беше човек... беше мъж, а тялото му, ограничавано само от собствения му ум, изпитваше своите нужди и страдаше, когато те не бяха задоволени дълго време. Димът излезе през устата и носът му, отново изгубвайки се сред високите, старинни дървета. Извърна се за миг на една страна, сякаш отново му се беше привидяла русокосата. Но може би грешеше. Намираше я за толкова потайна и естествена. Природна, макар да не зърваше всеки път плътта й, а усещането за липсата на притеснение от голотата го караше да намира своята утеха все повече в нейната нематериална компания.
-Не ми казвай, че те изненадах, нимфо.- подсмихна се той, а кракът му се вдигна малко повече, за да успее да прекрачи един клон, който се опитваше да го спъне сякаш.- Тази година... изгубих себе си по- рано от очакваното. Не се ли радваш да ме видиш?
Доминик Кревйър- Брой мнения : 7
Reputation : 0
Join date : 02.07.2012
The Host :: Цивилизацията :: Света;;
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
Пет Юли 19, 2013 2:20 pm by Жюстин Карпович
» Въпроси;;
Съб Юни 08, 2013 1:12 pm by Жюстин Карпович
» Другарче за рп.
Пон Май 27, 2013 8:20 am by Léa Voltaire.
» Готови персонажи.
Нед Май 26, 2013 8:02 pm by Léa Voltaire.
» Търся всичко останало..
Нед Май 26, 2013 7:44 pm by Léa Voltaire.
» Emmelie 'Léa' Voltaire.
Нед Май 26, 2013 4:32 pm by Виктор Карпович
» Алина.ᴳᵘᵇᶫᵉᴿ
Нед Май 26, 2013 3:11 pm by Виктор Карпович
» Какво късметче ви се падна днес?
Съб Май 25, 2013 8:45 pm by Виктор Карпович
» Намисли си някой потребител преди да влезеш
Съб Май 25, 2013 8:34 pm by Жюстин Карпович