Либерум Оли

by **Либерум Оли** Нед Мар 04, 2012 12:20 pm

Emmanuelle Vaugier

1. Име и фамилия:
На човека: Оливия Арал Уарстин (Оли)
На Душата: Либерум (Свободната)
2. Години:
На тялото и човешкото съзнание: 23
На Душата: 56
3. Описание:// То не е задължително, но все пак, ако го пишете нека да бъде повече от 6-7 ИЗРЕЧЕНИЯ.
На тялото: Не особено висока - около 1.64, кестенява коса с оттенъци на тъмно червен цвят, лешниковите очи в зависимост от светлината изглеждат ту искрящо златисти ту наситено топло кафяви.
На човешкото съзнание: Въпреки че е младо, когато го превзема Душата то успява да се събуди и да пробуди съмнения в нашественика си. Много търпеливо и леко наивно то сякаш от време на време без да иска печели битката да ръководи тялото си.
На съзнанието на Душата: Изключително свободолюбиво, от където си е спечелило и името, то едва се примерва с ограниченията на които му налага човешкото тяло. В същото време изпитва нездраво любопитство относно живота на човешките същества.
4. Характер: //Задължителен за всички герои, нека бъде по- подробен и изяснен, повече от 10 изречения.
Човешки: Оли винаги е искала да стане войник, странно желание за момиче, но какво да се направи, израснала само с баща и то военен тя от малка мечтае да бъде не принцеса, а рицар. Въпреки че тялото й не изглежда достатъчно силно за избраната от нея професия, тя на инат тренира всички бойни изкуства и става една от най-добрите още на скромните осемнадесет години. Характера й макар и леко наивен и инатлив работи в нейна ползва и тя може да убеди почти всеки в почти всичко. Много приказлива тя често обърква опонентите си в спора и така печели тактически точки към победата.
На душата:Либерум е Душа изпълнена с желание да научава нови и нови неща. Родена и живяла на космически кораб, тя за първи път се настанява на планета. Макар че това "закотвяне" и се вижда доста ограничаващо в сравнение с безкрайния космос, тя е решена да научи колкото се може повече за човешкия род и планета, надявайки се, че все някога ще й разрешат да се върне в космоса, където се чувства щастлива и свободна. Тя приема назначението си на Земята, като някакво наказание, макар че и тя самата не знае за какво. Винаги е била изпълнителна и се чувства ощетена от този вид наказание.
5. История: //Тук важи същото, както и за характера, като ще помоля да разкажете, както за Приемника Ви, така и за Душата. Кои други планети е посетила, какво е било призванието й.
Преди 5 години:
Преди няколко дни Оли бе навършила осемнадесет години, но утре Арал (баща й) се връщаше от мисия и тогава щеше да празнуват заедно рождения й ден. Вече бе измислила цяла плеада речи и обяснения, как да накара великия генерал да я пусне в предварителния обучителен лагер за военни, знаеше че той хич не споделя идеите, че единствената му дъщеря трябва да тръгне по неговите стъпки на велик военен стратег и тактик. Лежейки в леглото младото момиче повтаряше на ум всички свои доводи, този спор трябваше да бъде спечелен ... колко жалко бе, че баща й е един от малкото хора, които тя не успяваше да победи в спорове. Затвори уморено очи, утре щеше да спечели нямаше друг начин. Умората си каза думата и момичето потъна в света на сънищата.
Преди година:
Странно защо клепачите й не се отваряха, а тя се чувстваше напълно будна. Опита се пак ... не, не, не можеше да се случва това, трябваше да стане ... Баща й си идваше от тежка мисия, трябваше да иде да го посрещне, да го прегърне и да го целуне. Чудеше се колко ли нови бръчки ще са се появили на умореното лице на генерала. Трябваше, трябваше. трябваше ... но тялото й не помръдваше ...
Какво става по дяволите?
Тя е будна, как ми се случи това ...о, трябва да се обадя на Утешителя си!
Какво, какво? Това не го казах аз, защо го чувам в главата си?
Уф, това ще бъде трудно ... тя е спала четири години, как да й обясня, че това тяло вече е мое ... Слушай, слушай ... казвам се Либерум, аз съм Душа, прехвърлиха ме в това тяло, ти не трябва да си будна. Ще се обадя на Утешителя си, той ще знае какво да прави.
Оли изпадна в паника, четири години ли каза тя, боже, разбира се че знаеше за Душите, нали баща й бе на мисия точно срещу тези нашественици, но всички мислеха, че тайната военна база е защитена, как й се бе случило това. Бавно съзнанието й пресмяташе, че вече е на 22, че най-вероятно баща й е мъртъв отдавна, искаше й се да плаче, но дори това не й бе позволено, мисълта че никога няма да го види, да го гушне и да се почувства отново защитена от всичко в неговите ръце ... това я убиваше, Оли се сви някъде навътре в себе си и само простена тихичко.
Не прави така, това ме натъжава, моля те, дори аз не знам дали баща ти е жив, не, не мисли за него, това е тъжно, много тъжно ...моля те, моля те!
Преди 9 месеца:
Либерум продължаваше да ходи на работа, като изследовател, беше интересно, наистина, да изследва тази планета, но всъщност най-интересното бе онзи кратък разговор с човека обитавал тялото й преди нея. От онази вечер момичето не се бе появявало и Либерум не бе сметнала за нужно да споделя с Утешителя си, този инцидент, макар че си бе обещала, ако се случи отново, веднага да потърси помощ, но любопитството й надделяваше, искаше й се пак да се докосни до онези спомени, макар изпълнени с толкова тъга те я разтърсиха, никога не бе очаквала, че спомена за една нищо и никаква човешка прегръдка ще е така изпълнен с нежност и обич, с доверие и спокойствие.
Значи си изследовател!
Беше по-скоро констатации, отколкото въпрос. Либериум премигна май, бе някакъв инстинкт на тялото, тя не бе нареждала на очите да го правят ... Остави таблета, от който четеше най-новия доклад на биолога от нейната група на ниската масичка до фотьойла.
Ето че отново си будна, ще ми кажеш ли как се казваш!?
Оли, всички ми викат Оли ... аз исках да стана войник, но и изследовател не звучи лошо
Войник? Но във войните няма нищо достойно, те се водят за унищожение и покоряване.
Или за защита, ако бяхме по-добри войници, сега ти нямаше да си в моето тяло.
Безмълвния разговор продължаваше, а тялото седеше на огромния фотьойл със свити крака и затворени очи. Оли и Либерум продължаваха ту да спорят, ту да си разказват една на друга живота си.
Преди 6 месеца:
Хайде де, хайде ... само да среша косата, обещавам че веднага след това ще ти върна контрола.
Е, добре! с въздишка се съгласи Либерум.
Оли размърда пръстите на ръцете си, сякаш не бе сигурна, че ще се справи с леката физическа задача, хвана четката и застана пред огледалото, внимателно започна да разресва гъстата си коса.
Права си, наистина е странно да се гледаш отстрани, но и някак приятно все едно някой друг те гали.
Оли накара лицето да се разтегне в усмивка и на гласа каза:
- Това ми липсваше ... - после послушно остави четката и върна контрола на Либерум, не искаше да прекалява, съзнаваше колко рискува Душата, като не я бе издала на Утешителя си, че е будна, не трябваше да нарушава крехкото равновесие, което бяха постигнали.
- Знаеш ли, може в къщи ти да го контролираш, а на работа аз, какво ще кажеш? - гласа на Либерум бе малко по дрезгав от този на Оли.
Наистина ли ще го направиш за мен?
- Да! - усмивката отново се отрази в старинното огледало, сякаш изразявайки съгласието и на самото тяло за тази сделка.
В днешни дни:
Оли никога не я бе помолила да остане по-дълго, никога не бе нарушила уговорката и винаги й бе връщала контрола, не се бе опитала да избяга или да й навлече неприятности, може би и точно за това Либерум съвсем самостоятелно бе решила, че мястото й вече не е при нейните съратници, сънародници или там каквито й се падаха другите Души. Докато Оли не се бе събудила, тя самата никога не се бе замисляла, че във всяко тяло е имало друга душа, да, човешка, но все пак душа и те най-безцеремонно бяха осъдили тези души на смърт, настанявайки се в телата им. Този факт не й даваше спокойствие, мислеше за себе си като миролюбиво същество, което не би убило, но ето че истината я настигна. Разбрала че Утешителите не са нищо повече от полицаи, които следят човешките души да бъдат умъртвяване, ако случайно са оцелели след имплантирането ... Решението бе взето, тя го обсъди с Оли, практичното момиче й напомни, че така тя става Предателка на собствения си народ, но Либерум вече не й пукаше, щеше да избяга при оцелелите хора и да им помогне да се борят срещу другите Души ... А, можеше и да намерят бащата на Оли, можеше и да е оцелял, макар че не й се вярваше съвсем.
6. Призвание:// Дали е утешител, Лечител или Търсач, а може би просто изпълнява някаква човешка професия.
Предател
7.Снимка+името на лика, който използване.
Emmanuelle Vaugier
8. Общество на бегълците: За тях може да прочетете повече тук //важи само за хората и за предателите.
Започва своята обиколка от най-близкото й известно общество на Бегълци - Гранд Каньон.