The Host
Welcome
 photo foother_zps74c56111.png
Добре дошли в единствения по рода си рпг- форум по романа на Стефани Майер- Скитница! Земята е населена от непознати същества наречени Души. Оживелите хора се изолирани в почти безлюдни местности и са принудени да крадат и убиват, за да живея. Към кои си? Какъв си? Реши сам и се присъедини към нас, за да се потопиш в един нов и напълно различен свят.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics

Малките тъмни улички

Предишната тема Следващата тема Go down

Малките тъмни улички

Писане by Алекзандър Лесбърн. on Пет Мар 02, 2012 10:00 pm


Никога повече нямаше да бъдат толкова страшни, колкото бяха преди. Сега тъмнината не плашеше никой, нямаше кой да изскочи от там и да сложи край на живота ти или да го съсипе до последно. Задружността и добротата на Душите караше тези мръсни, влажни места да губят своя истински смисъл.
avatar
Алекзандър Лесбърн.
Admin

Брой мнения : 207
Reputation : 0
Join date : 02.03.2012

Вижте профила на потребителя http://thehostrpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Малките тъмни улички

Писане by Yvonne Sewell on Нед Апр 29, 2012 4:19 pm

За твърде кратко време Ивон бе осъзнала, че не принадлежеше сред хората. Знаеше къде точно й бе мястото и се бе върнала към първичната си природа. Онази, която я караше да залавя хората и да ги предава на Душите. Въпреки това се бе отказала от своите действия. Водеше собствена група, тъй като никоя от настоящите не приемаше нейния начин на действия. Малцина от Душите без призвание бяха открили някакъв смисъл в това, което правеше и бяха пожелали да я придружат и реално така се бе сформирало всичко. Баща й щеше да бъде горд, ако бе доживял тази гледка. Не следваше стриктно думите му, но имаше своя група Търсачи и в крайна сметка се бе опарила от човешките чувства и бе разбрала думите му, когато я караше да забрави всяка емоция. 'Те са признак на слабост.' - тези думи продължаваха да я водят. Бяха в крайните квартали, познати някога на човешкото население като мрачни и опасни... Нещо, което й бе някак далечно. Готови да поемат по поредния маршрут в търсене на достойни кандидати за Внедряване, когато Сюуел се спря от шума на тихи стъпки в далечината. Нямаше никой зад тях, но все пак те разбудиха любопитството й. Направи знак, че ще ги настигне и групата й продължи напред. Група от най-много три-четири Души без нея. Накрая Ивон остана сама с тишината и наближаващите стъпки. С първата поява на силуета иззад ъгъла на отдалечената сграда, разпозна кой беше. Някой, който се надяваше да не я помни. Единственото укритие, с което разполагаше бе старата къща на ъгъла на пресечната улица, която заформяше нескопосано кръстовище. Светът бе спрял буквално за секунда и сега чуваше единствено несигурните стъпки, сякаш Роуд не знаеше какво точно прави тук, и учестения си дъх, който заплашваше да я издаде. Надяваше се той единствено да отмине и продължи напред без да обръща поглед назад. Заканата му в гората преди да се предаде бе закънтяла в главата й, а Ивон отчаяно се бе надявала всичко да е свършило в гората.

--------------------------------------------------------------------------
MAYBE I'M AN ANGEL UNDERNEATH, INNOCENT AND SWEET, BUT
i'm more alive i've ever been,
so now I give you all my sins;
avatar
Yvonne Sewell
търсачи;
търсачи;

Брой мнения : 1483
Reputation : 5
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Малките тъмни улички

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Нед Апр 29, 2012 4:52 pm

Роуд пристъпваше напред, усещащ как съзнанието го напуска. Не, не можеше да изгуби съзнание точно сега, когато имаше нужда да бъде буден и да не го намери никой, който може да накара разкървавената рана на тила му да зарасне реди да е успял да извади Душата от себе си. Беше успял да я напипа. Наистина усещаше на допир сребристото тяло по пръстите си, когато ги заровеше в плътта си, но от опит знаеше, че не е нужно да я дръпне просто и тогава щеше да настъпи смърт и за него и за Дръзко Желание.
НЕ! НЕ трябваше да става така.
Това щеше да е загуба за него и никога нямаше да намери Ивон и да отпусне отново глава на рамото й, за да затвори за миг очи и да си почине. По дяволите! Тя го предаде, но той все още копнееше за топлината на тялото й и не просто за това, копнееше за Душата Ивон Сюуел, а не за приемника. Единствената Душа, към която изпитваше положителни чувства, дори след предателството, не просто положителни чувства.
ИЗПИТВАШЕ ЛЮБОВ!
Още няколко метра напред и се облегна на стената на една сграда. За миг му се стори, че е видял Ивон. Неговата Ивон Сюуел и очите му се ококориха, но в следващия момент улицата беше празна и не съществуваше такова понятие като неговата любима. Въздъхна изморен. Усещаше струйките кръв по гърба си, които се стичаха от раната. Губеше все повече и повече от жизнената течност и усещаше как му се приспива смъртоносно.
-ИВОН!- изкрещя с всичките си сили Роуд.- Ивон, моля те...
Думите му завършиха глухо, докато се свличаше по стената и оставяше кървавата диря. Не се чувстваше добре и беше почти сигурен, че е халюцинирал, но нищо не му пречеше все пак да опита да я извика.

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Малките тъмни улички

Писане by Yvonne Sewell on Нед Апр 29, 2012 5:32 pm

Ивон ясно чу името си, но не желаеше да реагира. В главата й се зародиха толкова много думи, с които можеше да приключи всичко на мига, но въпросът бе, че не бе сигурна дали желае точно това. Думите на баща й отново нахлуха в главата й.. Накрая просто се предаде и разкри укритието си. Пристъпи несигурно към свития силует, който по нищо не напомняше на онзи Роуд, който познаваше. Душите бяха странно нещо и самото заключени звучеше странно в мислите й.
- Откажи се, Роуд, ако въобще можеш да ме чуеш и това не е някакъв капан, за да проверят колко съм лоялна на собствения си вид. През цялото време си вярвал в една лъжа, която целеше да те доведе до Търсачите. Бях обещала да им помогна да те заловят, не го ли разбра досега? - изрече Ивон всяка една дума, която бе решила да каже. Сама знаеше, че повечето изрича просто, защото мисли, че така ще бъде по-добре. Ако се предадеше на Душата в себе си, всичко щеше да бъде по-лесно и животът му щеше да бъде къде по-спокоен от онова, което го очакваше, ако продължеше да се противи като инатливо дете. Но всичко изречено загуби първоначалния си смисъл, когато забеляза кръвта. В този миг детските спомени се върнаха. Майка й не бе загинала по невнимание.. Бе по-паднала на инатлив приемник като Роуд, целящ да умре, но все пак да умре свободен. Разбира се, че бе забравила всичко. Тя б отредена за Търсач и баща й бе решил да направи всичко по силите си, за да погуби чувствата й. Вероятно тази история също бе неговото дело, защото ако бе невнимание, то Ивон нямаше кой да обвини.
- Полудял ли си? Знаеш, че така подписваш смъртната си присъда. - изкрещя в почти същия миг, когато бе осъзнала всичко, въпреки че не знаеше какво точно подписваше смъртната му присъда. Изтичащата бавно кръв или безразсъдството му да направи нещо подобно. Не се замисли дали е редно, а просто се спусна към Роуд, но не беше особено нужна в момент. Беше го предала, а сега нямаше понятие как да помогне. Може би това бе и причината да се опитва да го освободи от себе си. Тя не виждаше себе си като достойна.

--------------------------------------------------------------------------
MAYBE I'M AN ANGEL UNDERNEATH, INNOCENT AND SWEET, BUT
i'm more alive i've ever been,
so now I give you all my sins;
avatar
Yvonne Sewell
търсачи;
търсачи;

Брой мнения : 1483
Reputation : 5
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Малките тъмни улички

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Нед Апр 29, 2012 7:25 pm

Думите й достигаха трудно до слуха му, но все пак ги чуваше. Забиваха се безмилостно в сърцето му като ледени колове в плътта на топлокръвно същество. Усещаше тъничката болка, която обхващаше цялото му тяло и тя не се дължеше на физическото му неразположение. Дължеше се на държанието й. Затвори очите си, за да възпре всички изблици на показ на въпросните усещания в него и бурята от чувства, които изпитваше. Сърцето му се свиваше от тези стрели от думи. Искаше му се да се разкъса изцяло, да спре да бие и да го остави там на място до стената. Поне нямаше да я чува как му говори по този ужасен начин.
Опъна крака напред и изпъшка тежко, усетил непоносимостта на болката във врата си. Опита се да притисне раната с ръката си, но не успя да го направи както трябва, единственото, което успя да направи е отново да напъха пръстите си в раната и да ги окървави. Не му достигаха сили, за да притисне с все сила, а не можеше и да откъсне парче плат от дрехите си и да превърже прорязаното.
Усети топлината на нечие тяло. Трябваха му няколко секунди, за да осъзае, че това е Ивон. Всъщност, не усещаше топлината на цялото й тяло, а само тази на ръката й. Достатъчно, за да го накара да отвори очи и да се разтопи от удоволствие, когато зърна, че наистина беше Ивон.
-Ето я моята ядосана Сюуел.- засмя се лекичко Роуд.- Мислех, че съм те видял във фантазиите си.
Нямаше и помен от постъпката й. Нямаше никакви последствия, освен видимите физически, но Роуд се държеше така, сякаш не се бе случило нищо такова.

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Малките тъмни улички

Писане by Yvonne Sewell on Нед Апр 29, 2012 8:03 pm

Думите му я разсмяха, въпреки че нищо не подлежеше на комична ситуация. Едва ли имаше вероятност Роуд да не осъзнава какво е направил, но въпреки това не бе загубил характера си. Онзи характер, който можеше да й влезе под кожата със своята натрапчивост и да й натрови нервите, но въпреки всичко Ивон нямаше да го замени за някой от онези на Душите. Те не бяха способни на подобно безразсъдство, каквото притежаваше Роуд.
- Не съм ядосана.. Бясна съм и ще си остана такава, докато не си събереш разума и не осъзнаеш какви глупости вършиш. - продължи Сюуел, докато всяка дума оставаше в частичен контраст с действията й. Можеше да се радва, че бе предпочела блуза с дълъг ръкав, тъй като единия от тях в момента се оказа изключително полезен, за да закърпи за момент положението, но не бе достатъчно. Знаеше, че най-доброто решение бе да го заведе в болницата. Трудно щеше да признае, но нейния вид си разбираха от лечителската работа и щяха да решат този кървав проблем за секунда, но какво ставаше след това? Рано или късно ще да стане ясно, че Роуд се бунтува срещу Душата и Ивон ще бъде принудена да го предаде за втори път. Беше готова за подобна стъпка. Беше го репетирала за всеки случай, ако изникне подобна ситуация като настоящата, но никога не бе очаквала толкова драстични действия от страна на бившия градски водач. Може би в неофициалната й група Търсачи имаше някой лечител или поне леко запознат с тази сфера. Знаеше, че майка й бе била такава, но уви Ивон не бе запомнила нищо от нея.
- Ще се наложи да станеш. Не мога да те нося на толкова дълго разстояние. - заключи Сюуел, пресмятайки пътя до първата спирка на групата.

--------------------------------------------------------------------------
MAYBE I'M AN ANGEL UNDERNEATH, INNOCENT AND SWEET, BUT
i'm more alive i've ever been,
so now I give you all my sins;
avatar
Yvonne Sewell
търсачи;
търсачи;

Брой мнения : 1483
Reputation : 5
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Малките тъмни улички

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Пон Апр 30, 2012 4:29 am

-Само не ме връщай при душите.- закашля се Роуд, докато се надигаше нескопосано.- Ще ме унищожат, ако разберат, че съм некачествен приемник.
Ръката му се подпираше на стената, а другата бе обвита, около врата на Ивон. Трябваше да стане по възможно най- бързия начин, но това беше мисия почти невъзможна. Усещаше силна слабост в тялото си, която се отразяваше на рафлексите му, както и на движенията, които като цяло си бяха почти никакви. Въпреки това стъпи здраво на краката си и се изправи от това положение.
Миг по- късно главата му клюмна на рамото на Ивон. Едно толкова желано и удовлетворяващо действие, че поспря за малко, за да си почине и за да се наслади на момента. Аромата на кожата й го караше да притваря очи и да вдишва дълбоко, което пък му носеше истинска болка, защото когато гръдния му кош се помръднеше толкова драстично, тялото му притискаше отзад раната.
Но, сами виждахме колко му пука. Единственото, което направи беше една недоволна детска гримаса, сякаш породена от лимон. Беше удовлетворен от ставащото. Беше успял да изпълни това, което искаше и да се добере до Ивон Сюуел, която май не му се радваше достатъчно... дали от чувство за вина, дали защото го виждаше отпуснат като дроб на ченгел, не знаеше, но във всички случаи не приемаше друга причина за ставащото. Е, вярно, че бе качил няколко килца, но щеше да ги свали набързо, когато се върнеше при Градските, където щеше да подлежи на строга диета поради липсата на такова изобилие в храната и на много движение. Плюс малко очарователна радиация.
-Ивон... аз трябва да ти кажа нещо.- събра сили Роуд и се изправи самичък, но все още се подпираше на нея.- Ама после ще ти го кажа, когато се приберем вкъщи.

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Малките тъмни улички

Писане by Yvonne Sewell on Пон Апр 30, 2012 4:43 am

- Пести си силите, умнико. - скастри го Сюуел, за да забрави леката подробност, че Роуд използваше множествено число в думата 'приберем', но тя упорито продължи да тормози съзнанието си. Не можеше да се върне към градските. Не и след случилото се. Щяха да я виждат като предател, истински предател, а не една от тях. Освен това усещаше онова натрапчиво чувство, че сама не желаеше да бъде сред тях. Вероятно нейният разум също се бе завърнал и сега си вършеш съвестно задълженията, доказвайки й колко наивно е вярвала преди.
- Когато ти се прибереш.. - поправи го мислено Ивон, но несъзнателно изрече думите на глас. Съвсем тихо, но Роуд бе близо до нея, съвсем близо, и бе сигурна, че бе чул поне част от тях. Сюуел опита да направи крачка напред, но се оказа твърде дръзко действие за Роуд, така че следващата скъси на две, а с подобен ход знаеше, че няма да се измъкнат в случай, че някой бе тръгнал на спешната мисия по издирването на избягалия приемник..

--------------------------------------------------------------------------
MAYBE I'M AN ANGEL UNDERNEATH, INNOCENT AND SWEET, BUT
i'm more alive i've ever been,
so now I give you all my sins;
avatar
Yvonne Sewell
търсачи;
търсачи;

Брой мнения : 1483
Reputation : 5
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Малките тъмни улички

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Пон Апр 30, 2012 4:53 am

Това удари Роуд право в гърдите, но той все пак си замълча. Не знаеше какво да й каже. Всичко беше в нейните ръце, но винаги можеше да я принуди, ако не одобри плана му за действие, който бе измислил докато си тътреше надебелялото дупе. Щеше да свърши прекрасна работа, особено изречен от неговата уста. На него щяха да повярват и ако го кажеше, е, знаете какво значи това... съмненията щяха да се разсеят и двамата с Ивон можеха обратно да се върнат при Градските, където да продължат съществуването си нормално... както бе било.
-Слушай сега, без да ме ядосваш, че ще взема да се нараня без да искам в яда си.- заплаши я със здравето си Роуд, докато крачка по крачка напредваше с нейна помощ.- Ще кажем това... тоест, аз ще го кажа, за да не си изядеш ти боя... имали сме план, а той е бил да ме предадеш по мое желание, за да се внедря между Душите и да разбера повече за тях.
Когато го изрече, вече не звучеше толкова гениален, но беше убеден, че ще стане, ако реши да бъде убедителен.

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Малките тъмни улички

Писане by Yvonne Sewell on Пон Апр 30, 2012 5:41 am

Ако Роуд си вярваше на думите, то това бе учудващо. Ивон вече започваше да мисли, че с него се бе случило нещо повече от едно нормално Внедряване.
- Не е достатъчно, Роуд.. Аз не съм част от вас, нямам място сред вас. Отне ми повече време, но осъзнах, че в крайна сметка аз си оставам Търсач. Независимо на коя страна ще застана, винаги ще съм предател, така че е по-добре поне да бъда там, където според всички разбирания ми е мястото. - продължи да упорства Ивон и знаеше, че няма да се предаде от тази си гледна точка, която й изглеждаше твърде погрешна. В никакъв случай не се приемаше като част от това безчувствено общество на мира и всеразбирателство, но виждаше, че не на място и сред хората. За нея идеалното място бе нещо междинно, което вероятно сама щеше да си създаде. Не се замисли преди следващите си действия. Съвсем спонтанно избута Роуд обратно към стената и впи устни в неговите. По-късно започна да осъзнава как това разрушаваше силата на всяка изречена дума, целяща да го отблъсне от нея, но не можеше да се сбогува с него единствено с думи, ако планът й проработеше. Не можеше да пренебрегне онова необяснимо чувство, което се спотайваше в нея, търсейки начин, по който да докаже, че съществува. Също осъзна, че близостта със стената вероятно не се отразяваше добре на раната, макар и превързана, за което ти трябваше малко повече фантазия, защото реално Сюуел единствено бе метнала плата там в опит да спре кръвта. Но всичко и изглеждаше някак далечно в този кратък миг, когато бе постъпила толкова дръзко и безотговорно за последиците.

--------------------------------------------------------------------------
MAYBE I'M AN ANGEL UNDERNEATH, INNOCENT AND SWEET, BUT
i'm more alive i've ever been,
so now I give you all my sins;
avatar
Yvonne Sewell
търсачи;
търсачи;

Брой мнения : 1483
Reputation : 5
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Малките тъмни улички

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Пон Апр 30, 2012 6:03 am

Искаше му се да бръкне в устата й и да извади гласните й струни, за да не чува тези думи, но, разбира се, се въздържаше в името на всеобщото благо... всъщност своето и нейното благо и най- вече заради прекрасния й глас, който звучеше като мелодия в ушите му дори, когато изричаше тези стрели.
Изненада се.
Очите му се разшириха от изненада, когато усети ръцете й силно да го блъскат в стената по един грубичък начин и определено болезнен за тялото му, но когато усети устните й върху своите почувства такова облекчение, че му беше трудно да си спомни, че нещо го болеше. Изръмжа лекичко, но доволно, докато впиваше устните си в нейните. Едната му ръка се спусна до кръста й и накара тялото й да се притисне в неговото, независимо от това, колко болезнено можеше да се окаже и това действие. Почувства се като удавник, търсещ клечка, за която да се хване.
Другата му ръка хвана брадичката й и я придърпа още повече към него; засмука лекичко долната й устна в страстната целувка, която сякаш го зареждаше с допълнителни сили. Беше почти като батерия дюрасел.
-Обичам те, Ивон.- успя да каже Роуд, докато устните му все още докосваха нейните. Обхвана лицето й, за да не може да извърне поглед от него.- Обожавам те, измамнице! И ако желанието ти е да не се връщаш вкъщи и аз няма да се върна, ще остана с теб.
Сърцето му биеше бързо в очакване на отговора й. Знаеше, че е напълно възможно да му тегли ножа без време, но си струваше да й каже. Радваше се, че й е казал, сякаш големия камък, който носеше заедно с тайната си обич към нея бе паднал и бе останало само летежното чувство. Беше способен да направи каквото и да е за нея и щеше да изпълни желанието й, каквото и да е то.

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Малките тъмни улички

Писане by Yvonne Sewell on Пон Апр 30, 2012 3:38 pm

'Аз не чувствам... Тоест не трябва да го правя. Аз съм Търсач, Роуд, и имам група, която се нуждае от водач. Ти също е редно да се върнеш при градските и отново да заемеш почетното си място.' - бяха хаотичните мисли, които се изредиха след подобно възклицание от страна на Роуд. Реално всичко това бе някак ново за нея. Нещо, което чувстваше като далечна и непозната природа. Усещаше леките пристъпи на чувства, поне така предполагаше, но не знаеше как би трябвало да реагира. Реално дори в средите на Душите не бе изпитвала любов към някого. Онази любов, която бе по-различна от привързаността към даден предмет, животно или родител...
Ръцете й се обвиха внимателно около врата му, дори зарови пръсти в косата му, за да е сигурна, че са над раната, придърпвайки го леко към нея, докато не усети челото си, опряно в неговото.
- Няма значение къде ще бъдем, просто не изчезвай така никога повече. - промълви едва, все още несигурна в това, което изричаше, но чувайки го, то й се стори точно на място. Единствените думи, които успя да изрече, преди съвсем леко за втори път да докосне устните с неговите, а след това внезапно да се отдръпне назад, връхлетяна от още повече несигурност.

--------------------------------------------------------------------------
MAYBE I'M AN ANGEL UNDERNEATH, INNOCENT AND SWEET, BUT
i'm more alive i've ever been,
so now I give you all my sins;
avatar
Yvonne Sewell
търсачи;
търсачи;

Брой мнения : 1483
Reputation : 5
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Малките тъмни улички

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Пон Апр 30, 2012 4:04 pm

Развълнува се. Развълнува се толкова, че имаше чувството, че не просто можеше да си стои на краката, ами дори можеше да литне изведнъж в небето... толкова щастлив от чутото. Вгледан в прекрасните й очи със сребристо отражение, което толкова много му харесваше, когато я погледнеше. Беше му трудно да отдели очи от нея, можеше да я наблюдава с дни и отново да намира нещо, толкова интересно в нея. Не се бе чувствал толкова влюбен до сега.
Дори към Марлене не бе изпитвал такава обич, а тя уж беше жената на живота му... жената, от която имаше прекрасен син. Усещаше бушуващи чувства към Ивон, чувства, които доказа, че могат да го сринат до основи, както и всичко онова, което беше създал. Беше готов да го захвърли и да тръгне с нея.
Усети как залита, когато тялото й се отдръпна от неговото, но той не позволи това. Ръката му улови рамото й и я придърпа отново, притискайки я до себе си в една силна, мечешка прегръдка, изпълнена с толкова любов. Беше му наистина мъчно, когато не я виждаше и тези откраднати мигове бяха най- хубавото случващо се, откакто беше заловен.
-Ще те намирам отново и отново... където и да се опиташ да отидеш.- прошепна в уухото й Роуд.- Помогни ми да извадя Душата от себе си. Ще я сложим в криоконтейнер и ще я върем невредима обратно в града. Моля те...

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Малките тъмни улички

Писане by Yvonne Sewell on Вто Май 01, 2012 3:28 pm

Ивон отдръпна глава назад, за да срещне погледа му. Самата мисъл, че Роуд желаеше да се отърве от Душата в себе си я караше да загубя всяка възможност за правилно дишане. Реално тя дори бе притаила дъх. Не знаеше какво става при раздяла на приемника с Душата. Никога не се бе интересувала от това, а още по-малко бе убедена, че Роуд знае какво върши.
- Можеш да се научиш да живееш с нея. Ти си силен характер и ще се справиш. Аз се справих с това.. - умишлено насочи разговора в друга посока. Дори преди да го изрече, последното изречение не й звучеше правилно, защото тя бе надвила човека. Е, дори не се бе потрудила. Бедната Амброзия се бе оказала без собствена воля, която да се противопостави и още в самото начало бе като мъртва. Просто съществуваше, поддържайки живота на Ивон, за което Сюуел й оставаше безкрайно благодарна.
- Загубих майка си при подобна процедура, когато човека бе опитал да извоюва пълната си свобода и не искам да жертвам още някого. Просто се примири, че понякога ще чуваш нечий чужд глас. С времето ще отшуми. - продължи да настоява, загледана в Роуд, надявайки се, че той ще приеме думите й и ще се откаже от подобна лудост, в която тя поне за себе си знаеше, че не бе сигурна.

--------------------------------------------------------------------------
MAYBE I'M AN ANGEL UNDERNEATH, INNOCENT AND SWEET, BUT
i'm more alive i've ever been,
so now I give you all my sins;
avatar
Yvonne Sewell
търсачи;
търсачи;

Брой мнения : 1483
Reputation : 5
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Малките тъмни улички

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Вто Май 01, 2012 4:19 pm

-Моля те.- примоли се за пореден път Роуд.- Аз знам как да го направя, но не мога сам. Нямам сили.
Това си беше напълно вярно. Роуд едва се справяше с държането на очите си отворени. Да остане в съзнание се оказа по- трудно отколкото си мислеше, но не смяташе да припадне точно в този момент, докато убеждаваше Ивон колко лесно и безболезнено би станало това, което е замислил. Закашля се и опря ръка на рамото на Сюуел. Малки капчици кръв се настаниха в двете ъгълчета на устните му.
Раната, която си бе нанесъл бе по- сериозна, отколкото самият той искаше да бъде. Сега беше моментът на близо да има болница, в която приемаха хора без да искат да им наблъскат сребристи гадости във врата, но уви! Такива нямаше в радиус от... всъщност изобщо нямаше такива.
Избърса с ръкава на дрехата си кръвта така, сякаш не бе съществувала изобщо. Изправи се на собствена глава, в опита си да се задържи на собствените си крака със собствени сили. Обърна се с гръб към Ивон и й показа мястото, където трябваше да бъде разреза, който сам си направи.
-Ще ти се наложи да бръкнеш, когато напипаш душата я стисни, както би стиснала... ами, както кхъм... просто го стисни, за да отдръпне пипалата си и после го извади.

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Малките тъмни улички

Писане by Yvonne Sewell on Вто Май 01, 2012 4:39 pm

- Роуд.. В момента изваждането една Душа от тила ти е най-малкия ти проблем. Нужна ти е специализирана помощ. Не ме карай да те върна в болницата. - възпротиви се Ивон като дори отказваше да погледне раната. Нямаше никакво намерение да му помога в този случай. Независимо, че така го обричаше на двойно страдание, което включваше нейния отказ и факта, че в неговото тяло все още живееше още някой. Но Роуд можеше да отбива номера, че е напълно добре, но Сюуел забелязваше всичко. Вероятно бе редно да го предупреди, че това също й влизаше в качествата на Търсач.
- Не искай точно това от мен. Не искам цял живот да се обвинявам, че си мъртъв по моя вина, заради глупавата идея, която се е загнездила в главата ти. - продължи, щом не получи отговор, но думите й отново останаха във празния въздух. Единственият им отговор остана тишината, а Ивон не търсеше подобна реакция.
- Погледни ме, Роуд. - едва успя да измърмори, докато различни чувства се смесваха в нея и замъгляваха мислите й. Провря се под ръката му, опряна върху стената и подпомагаща запазването на равновесие, заставяйки межу него и стената. Самото място бе толкова тясно, че дори усещаше лекия му дъх върху лицето си, докато с поглед прикова неговия върху себе си.

--------------------------------------------------------------------------
MAYBE I'M AN ANGEL UNDERNEATH, INNOCENT AND SWEET, BUT
i'm more alive i've ever been,
so now I give you all my sins;
avatar
Yvonne Sewell
търсачи;
търсачи;

Брой мнения : 1483
Reputation : 5
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Малките тъмни улички

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Вто Май 01, 2012 5:45 pm

Опита се да съсредоточи погледа си върху нея, но това му беше наистина трудно. Искаше да гледа в красивите й очи, притежаващи едва доловимо отражение на Душа. Вече дори не беше сигурен, каква беше Ивон, но нямаше никакво значение. Осъзнаваше как все по- малко му пукаше за Градските бунтари и постъпваше егоистично спрямо тях, изпълнявайки собствените си желания.
От друга страна... някой сигурно вече бе заел мястото на водач и се справяха прекрасно. Роуд вярваше в тях и беше напълно спокоен, че ще се справят с или без него. Той обаче не можеше да се справи с това без Ивон.
-Сюуел, ако ме заведеш в болница ще ме убият.- съвсем тихо, почти безгласно каза Роуд, докато погледа му блуждаеше, уж загледан в очите й, но си личеше колко неспособен е да я фокусира наистина.- Не се сещам за никаква измама, с която да се представя за случайно пострадала Душа.
Той се засмя, както винаги правеше, когато положението не беше никак розово. Сякаш се опитваше да разкара напрежението и лошото усещане от Ивон, дарявайки я с малко хумор.
-Сигурно онази утешителка вече е подала сигнал срещу мен. Мислиш ли, че ще те пратят с останалите да ме търсиш?- тази мисъл му се видя наистина забавна, но бавно отпусна главата си на рамото й, а дъхът му галеше кожата по нежната й шия, така както я бе галил в онази нощ преди девет месеца, но този път не се забавляваха...

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Малките тъмни улички

Писане by Yvonne Sewell on Вто Май 01, 2012 6:10 pm

- Не съм с тях.. Не съм сред официалните Търсачи. Събрах група Души, които желаят истински мир с хората и са готови да действат според моите принципи. - поясни Ивон, но й се искаше да знае дали Търсачите вече бяха по петите му. Лесно бе да разбере, но не искаше това да коства повторното залавяне на Роуд. Точно в този момент не го заслужаваше. Осъзнаваше също, че думите й вероятно оставаха далечни за него, който никога не бе разбрал що за странно подобие на Търсач бе станала тя поне две-три години преди да я срещне.
- Аз ще поема вината. Ще намеря някакво извинение, дори ако жертвам себе си по този начин. Веднъж вече те предадох и няма да го повторя. Този път, ако се стигне до предателство, то ще предам себе си и бедния си приемник, който с нищо не е заслужил подобна съдба, каквато би му се предначертала при евентуален обрат. - думите се изнизаха от устните й на един дъх и за първи път Сюуел виждаше нещо смислено в подобно безразсъдство. Осъзнаваше, че прави това и за двама им. Роуд независимо от всичко щеше да има добро бъдеще, а тя или щеше да получи същото, или поне да се спаси от дълъг живот, преживян във вина.
С тези думи Ивон се измъкна от тясната пролука между Роуд и стената, готова да го заведе в болницата дори и против волята му. Единственото, което я притесняваше бе, че Роуд можеше да бъде разкрит като предател.. Смътно се забелязваше сребристия отблясък, подсказващ наличието на Душа в тялото му, а подобен факт трудно се пропускаше. Реално очите вече наистина се превръщаха в прозорец към душата.

--------------------------------------------------------------------------
MAYBE I'M AN ANGEL UNDERNEATH, INNOCENT AND SWEET, BUT
i'm more alive i've ever been,
so now I give you all my sins;
avatar
Yvonne Sewell
търсачи;
търсачи;

Брой мнения : 1483
Reputation : 5
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Малките тъмни улички

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Вто Май 01, 2012 7:02 pm

Посещаването още веднъж на тази болница щеше да го съсипе. Веднъж беше крал медикаменти, втория път някакъв тъпак си беше набутал пръстите във врата му и благодарение на това си имаше Дръзко Желание, който някак си не се обаждаше. Сякаш бе изчезнал, а тишината в главата на Роуд го удовлетворяваше напълно и го караше да се чувства пълноценно сам.
Думите на Ивон трудно достигаха до слуха му и бяха прекалено глухи, за да бъдат осмислени на време. Главата му сякаш щеше да се откърши от основата си и да се строполи на асфалта, но всъщност не беше така, просто раната го измъчваше с болката, която причиняваше и силния кръвоизлив. Ушите му забучаха от пониженото кръвно налягане, той почти се свлече в краката на Ивон, чувстващ се немощен.
-Ивон, не искам да се разделяме.- призна си той, малко по- високо на глас, отколкото му се искаше.
Тъмнината се бе спуснала над града и не позволяваше на любопитни погледи да ги наблюдават, каквито всъщност нямаше и преди, но все пак имаше опастност малката им любовна идилия да бъде разкрита от някого и да бъдат предадени заедно. Като Ромео и Жулиета.. КАТО РОМЕОИЖУЛИЕТА??? О, Роуд, я се стегни! Ти да не си някакъв си тъпак, който ще позволи жената до него да страда? Изправяй се и крачи гордо към дома под ръка с Ивон...
Сякаш послуша мислите си и се подпря на стената, изправяйки се, подпрян на една страна, както би се изправил Сит ленивеца. Усмихна се колкото можеше на Сюуел, а това не беше кой знае каква усмивка.
-Ако ми удариш едно рамо... ама не наистина.- побърза да допълни Роуд.- Може да успеем да си стигнем до вкъщи някак...

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Малките тъмни улички

Писане by Yvonne Sewell on Сря Май 02, 2012 3:47 pm

Ивон се опита да го задържи на крака, когато за втори път едва не загуби равновесие, но не успя. Поне Роуд намери силите да си върне контрола над тялото. Липсата на сила я караше да се обвинява дори още по-ожесточено, защото всичките му болки и мъчения идваха от нейната липса на преданост. В началото й бе лесно да отбягва всичко, прехвърляйки вината на него, но бе всеизвестен факт, че ти е трудно да обвиниш някого, който виждаш в толкова окаяно състояние.
Дано си прав, Роуд. Дано си прав. - помисли си преди да замахне, сякаш бе приела думите му насериозно, пропускайки уточнението, но се спря на време, в което леко да се засмее и да прикрие скептичните мисли. Всъщност искаше да прикрие всичко. Искаше той да й повярва, че е с него, че вече всичко си е наред. Искаше всичките мисли, които минаваха през главата й да си останат там и никой да не разбере за тях.
- Добре, мъдри Роуд, нека бъде волята ти и стигнем лагера на градските! - оповести Сюуел като горд вожд сякаш след нея не бе само един залитащ човечец, а цяла армия от всевъзможни страшилища, и тръгна напред, но след секунда се върна назад и опита максимално да отнеме усилията на Роуд. Е, не успя да го понесе като млада булка, но поне опитваше да направи нещо, с което да го улесни с предвижването.

--------------------------------------------------------------------------
MAYBE I'M AN ANGEL UNDERNEATH, INNOCENT AND SWEET, BUT
i'm more alive i've ever been,
so now I give you all my sins;
avatar
Yvonne Sewell
търсачи;
търсачи;

Брой мнения : 1483
Reputation : 5
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Малките тъмни улички

Писане by Виктор Карпович on Нед Май 06, 2012 6:23 pm

Виктор си тръгна от работа така, както бе дошъл- бързо и без да чака втора покана. Предпочиташе да започва денят си рано и да го завършва още по- рано, прекарвайки десетки пациенти през кабинета си всеки ден, кой от кой с по- налудничави проблеми, които решаваше за секунди и въпреки това те оставаха сякаш, за да си говорят само... ей така, да се намират с някой на приказка и да не им е скучен деня. Та по този начин разнообразяваха и този на Карпович и го караха да се прибира с голямо главоболие, както обикновено не би трябвало да се случва с една Душа. Те нямаха натоварени ежедневия, нито пък проблеми из работата... тя трябваше да им носи пълно удовлетворение.
Но какво ще да беше това удовлетворение в случая на един бивш трафикант?
Определено нямаше да е спокойствието, което се очакваше.
Нарами чантата на лаптопа, заедно с лаптопа в нея и излезе от кабинета си скорострелно, отправяйки се към малките крайни квартали, където се намираше домът му. Нямаше търпение да докосне меките завивки на леглото и да накара Душата, която работи в къщата му да му спретне един комбиниран масаж. А може би трябваше да се отдаде на една по- голяма релаксация като обиколеше съвсем крайните, тъмни квартали, където се навъртаха от време на време хора, и да намери Мадлен, за да се порадва поне малко на компанията и ласките й.
Зави по една тясна уличка, която го отвеждаше право към исканите места. Изглеждаше достатъчно уверен в себе си, за да не му проличи, ако се почувства несигурен от това място. И макар да нямаше доказателство, че е човек, то имаше доказателства, за да се прави на Душа и при първи проблем можеше да си послужи с помощта на някой Търсач.

--------------------------------------------------------------------------
'Sall right!You’ll be fine
Baby I’m in control. Take the pain. Take the pleasure. I’m the master of both .
Close your eyes, not your mind. Let me into your soul. I’m gonna work it ’til your totally blown
avatar
Виктор Карпович
утешители;
утешители;

Брой мнения : 1019
Reputation : 11
Join date : 23.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Малките тъмни улички

Писане by Veronique. on Нед Май 06, 2012 6:41 pm

Мракът се спускаше бавно, но сигурно закривайки и без това слабото слънце. Улиците съвсем скоро щяха да станат мрачни и опасни за крехките създания като Вероник. Ах, това момиче ! Така и не се бе научила да не се отделя от групичката по това време. Сама си просеше неприятна среща с някоя и друга душа.. Вървеше бавно. Малките й боси крачета оставяха бегли следи по прашния път. От време на време лекият ветрец подухваше с нежното си ухание на лято и закриваше разсеяните й следи.. Къде отиваше ли ? О, искаше й се да знае.. Но уви. Отново се скиташе без посока, просто така.
Тишина.. Започна да се проточва твърде дълго, дори непослушните животинки замлъкнаха, а тъмнината стана почти непрогледна. Госпожица Фальор понечи да пристъпи назад, но бе привлечена от мъжки силует. Любопитството й бе безгранично и твърде детинско, за да се върне без да разбере кой смелчага си е позволил да дойде тук по това време..
- Тараррам. - издаде тих звук, който наподобяваше на онези от страшните филми. Опитваше се да вкара малко повече живот в и без това мъртвата обстановка.. Приближи се и с неохота установи, че мъжът е с гръб към нея. Тиха въздишка на отчаяние се отскубна от устните й щом осъзна, че не може да зърне лицето му.. Притегна фината си ръка и внимателно я положи върху рамото му, сякаш се тревожеше да не го счупи..
- Хей.. - тънкото й гласче се извиси няколко октави на горе. Ах, понякога думите й звучаха като омайна песен, която искаш да слушаш отново и отново без да спираш. Усмивката, тя бе просто механизъм..

--------------------------------------------------------------------------


From a caterpillar to a butterfly
I know I got something that you’re gonna like
Don’t be afraid I won’t let you down
I’m the one that’ll make you come around

You’re the detective,
come solve my mystery..
Something about me has
got you hypnotized
I can't bite my tongue forever
While you try to play it cool
You can hide behind your stories
But don't take me for a fool



By : Роуд <333

Let me hold you for the last time.. It's the last chance to feel again.. You can't play our broken strings.. You can't feel anything..

avatar
Veronique.
Хора;
Хора;

Брой мнения : 29
Reputation : 0
Join date : 04.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Малките тъмни улички

Писане by Виктор Карпович on Пон Май 07, 2012 12:47 pm

За миг, само за миг... преди Виктор да се опомни, се почувства силно привлечен от гласа й и беше готов да се извърне с онази любвеобилност в погледа си, която караше съществата около него да се чувстват най- малкото сигурни, но след този един миг, той си напомни, че не би трябвало да има никакво съчувствие към Души, макар да се правеше на техен себеподобен. А пък и... кой би могъл да бъде толкова щастлив по това време на денонощието, ако не някоя безгрижна Душа?
Извърна се, първо само на половина, за да види с периферното си зрение дребния силует, който бе положил ръка върху рамото му. Малка и нежна ръка... най- вероятно женска. Всъщност, нямаше спор. Пръстите бяха прекалено не наранени от времето, за да притежават на беглец, но в същото време не фокусира отражение в очите й. Усмивката разцъфтя на лицето му без видима причина. За момент инстинктът на трафикант се бе завърнал у него. Така де... беше прекарал живота си в малките, тъмни улички на земята с невинни дами като тази в момента, но от друга страна не му се искаше да разбира колко дълбоки бяха дълбоките на синеочката.
-Здравей, мис!- поздрави я закачливо Карпович и я обиколи веднъж, плъзгайки погледа си по крехката жена.- Загуби ли се на това място?

--------------------------------------------------------------------------
'Sall right!You’ll be fine
Baby I’m in control. Take the pain. Take the pleasure. I’m the master of both .
Close your eyes, not your mind. Let me into your soul. I’m gonna work it ’til your totally blown
avatar
Виктор Карпович
утешители;
утешители;

Брой мнения : 1019
Reputation : 11
Join date : 23.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Малките тъмни улички

Писане by Veronique. on Пон Май 07, 2012 6:42 pm

Хищник ! Тялото на синеоката потръпна за миг.. Непознатият обикаляше около нея като лъв причакващ жертвата си. Погледът му настоятелно падаше върху крехката й снага. Оглеждаше я ! Дали от наглост или просто любопитство бе трудно да се определи в тази непрогледна тъмнина.
Гърленият му закачлив глас най - после успя да достигне до малкото й неориентирано съзнание. Усмивката механично се настани на лицето й, сякаш виждаше стар познат от детството.
- А ти ? - подсмихна се и като малко дете започна да обикаля в другата посока наблюдавайки непознатият господин с присвити очи.. Едно, две.. Звънкият й смях се разнесе наоколо. О, това не бе случаен смях. Просто самата обстановка й се струваше забавна и може би малко симпатична по един нов начин.. - Изглеждаме толкова налудничаво.. - засмя се отново.. - Дори абсурдно бих казала.. За Бога самата обстановка е абсурдна.. - присви крехките си раменца и замислено заби пети в земята. Леката прогаряща болка, при срещата на голата плът с грубия цимент, привлече вниманието й само за миг.. Заби поглед надолу и съсредоточено огледа за някакви по - сериозни наранявания, но не ! Бе в изрядно състояние, което пък от своя страна я удовлетворяваше допълнително.

--------------------------------------------------------------------------


From a caterpillar to a butterfly
I know I got something that you’re gonna like
Don’t be afraid I won’t let you down
I’m the one that’ll make you come around

You’re the detective,
come solve my mystery..
Something about me has
got you hypnotized
I can't bite my tongue forever
While you try to play it cool
You can hide behind your stories
But don't take me for a fool



By : Роуд <333

Let me hold you for the last time.. It's the last chance to feel again.. You can't play our broken strings.. You can't feel anything..

avatar
Veronique.
Хора;
Хора;

Брой мнения : 29
Reputation : 0
Join date : 04.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Малките тъмни улички

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите