Пясъчната крепост

Домът на нашата Сахара представлява двуетажна сграда с веранда и градина с пъстроцветен килим от невероятно красиви растения, някои от които забранени, но наистина прекрасни... Нека продължим:
Щом влезем в не толкова малкото помещение, попадаме в коридор - уютен и приветстващ обитателката си. Пред очите ни се явява стълбище, водещо към втория етаж и пет врати, винаги затворени, със златисти табелки върху им и доста нестандартни цитати, сякаш описващи някаква малка част от душата както на Сахара, така и на онова, което крият зад себе си.
Във всяка стая се крие различна държава - пълна мешавица от култури, обичаи, преливаща палитра от цветове, но не по дразнещ начин. Франция - Индия - Япония - Англия - Русия. Държавите, които се разпознават, техните най-отличителни белези и дори онова специфично чувство, обладаващо те веднага щом стъпиш на някоя от земите им. Те са под ключ , цитатите - ще бъдат представени тогава, когато на разказвача му се стори най-правилния момент.
На втория етаж е спалното помещение - както за гости, така и нейната собствена стая, заедно с баня, тоалетна, кухня и всекидневна. Нестандартно начупена врата ни отвежда от втория коридор право към верандата с лице към улицата и градината й. Там се разполагат средна по големина маса, дърво, наподобяващо палма ( но не е ), удобни столчета и невероятна гледка...
***

На леглото на обитателката стояха цял куп писма, а едно разтворено и доста късо лежеше небрежно подметнато върху завивките и очевидно силно радващо Сахара, защото бе запазила както плика, така и панделката.

Отвори вратата на буса и скочи от мястото си право на асфалта, след което извърна глава към него и сбръчка леко вежди, тъй като изгряващото слънце проблесна ярко в очите й.
-Е, Уишмастър, желая ти безопасно пътуване. - бяха единствените й думи отправени към Марк, след което се обърна и прехапвайки устни влезе в дома си.
През целия път от превозното средство до момента, в който стъпи на хладните плочки в коридора си не се обърна назад, за да зърне лицето или поне потеглящия бус. Не, за нея сбогуванията бяха безсмислени и тежки. Самата Сахара осъзнаваше, че това бе едно малко приключение, което й бе изпратено, за да разнообрази деня си, явно работата я обгръщаше и стягаше до такава степен, че не й оставаше време за нищо друго.Сега обаче някакъв си непознат човек се появява за миг и образува цял хаос в подредената й глава! Съвсем неспокойна от обстоятелствата, Жанет закрачи из дома си с ясната цел да се отърве от излишни мисли.
***
Излезе от банята си и вече напълно освежена, легна на леглото и се загледа в телефона. Дали да се обадеше? Е, какво пък...
***
- Точно тук. - посочи мястото, където не след дълго стоеше бяла, пощенска кутия.

Под твоите удари отхвръкват
като под кремъчно огнило
искри от моята душа!
И аз изтръпвам и умирам,
и светя тихо,
и не зная:
да те проклинам ли,
или-
през сълзи да благодаря!

Нежните слънчеви лъчи едва осезаемо докосваха бледото лице на Сахара, а тя стоеше пред един блоков лист и се взираше в него. Имаше само една сива черта върху му и няколко мокри петна от влажните й длани, стискали силно хартията до преди минути. Не знаеше нито какво да нарисува, нито какво да изтанцува, нито какво да направи. В града нямаше нормални познати, за абсолютно всички бе утешителя Сахара и при всяка една възможност за комуникация, се залепяха за нея с цел да измъкнат повече информация за душите и телата... Първоначално всичко това й се струваше така интересно и забавно, ала сега, вече привикнала към обичайното им поведение, тя предпочиташе да не общува с тях извън кабинета. Разходка по плажната ивица или просто по улиците на Тусон щеше да й се отрази повече от добре, но на подсъзнателно ниво тя вече бе започнала да храни илюзии, че Марк, чието писмо стоеше на нощното й шкафче, щеше да изпрати второ, с което да потвърди това, че е пристигнал благополучно.
"Мъдър човек - човек, избавил се от илюзии"

Явно тя бе всичко друго, но не и мъдра, въпреки това осъзнаваше нуждата от разходка, комуникация, забавление...
В мислите й нахлу спомен за Майкъл Гросли, чийто разказ бе попаднал наскоро в ръцете й. Така мил и приятен й стана, когато прочете наивното му писание, че й се прииска да го прегърна и утеши, подобно майка, в ръцете си. Е, за едно бе прав, не можеше да обича.
***

Вече бе анализирала цялата среща, колкото и да не й се искаше, останеше ли сама, се сещаше за мигове от миналото, събудили за малко човешката й същност. Нежните й пръсти се спуснаха по коляното и спомен от миналата нощ нахлу в мислите й, така нежелан и в същото време до болка жадуван...
Ръката й стояща върху неговата - проява на емоция, телата им - докосващи се в прегръдка, говорещи толкова повече отколкоото самите човеци... Повдигането, завъртането, притискането, постоянната словесна/мисловна игра, това й се стори така очарователно и рядко случващо се, че й се прииска да повтори деня отново. Защо ли нямаше копче за връщане назад в миналото? Охо... ако имаше, сигурно нямаше да стои тук в момента и да мисли над човешките, неизтънчени сексуални подбуди и желания.
***

Стоеше пред трикрилия си гардероб и разглеждаше отнесено дрехите. Черна рокля до коленете, обсипана със сребрист брокат на определени места; лятна рокля в цветовете на дъгата; официална дълга... Зави й се свят от тази планина от дрехи. Облече бяла рокля до коленете, нито официална, нито спортна, а просто свободно спускаща се по тялото й, а след това закрачи боса из улиците на Тусон... Дали щеше да й се случи още нещо интересно?

Сахара се движеше бавно и някак отнесено по главната улица, на път за дома си, а в малките длани на ръцете си стискаше някакъв пакет с храна, извън който стърчаха франзела, няколко ябълки, портокал, праскови и шоколад, а нещата отвътре си оставаха загадка за любопитното око
Денят на пясъчната жена бе минал спокойно, даже прекалено, а останалите се нижеха бавно, направо пълзяха дразнещо по повърхността, откакто приключи първата и последна среща с г-н Пиер. Жанет не се определяше за глупава, нито лековерна, за да се довери на думите на мъж, когото вижда за пръв път и се 'обяснява в любов' на красотата й. Не... Беше приела още на следващата сутрин, че тази среща се явяваше като някакво случайно бедствие, пратено от извънземните, за да запълнят липсващите пролуки в жалкото й съществуване.
Точно преди да напъха ключа в ключалката, погледът й засече знака на пощенската кутия. В нея имаше писмо.
"О, трябва да си платя сметките." - иззвъня тихо едно гласче в съзнанието й, напомняйки й за непрестанните човешки проблеми, свързани с материалния свят, в който за съжаление се движи... заедно с душа в тялото си - комплект запечатани риби за ядене, умъртвени и негодни за нищо друго.
Дланта й пое не толкова прилежно сгънатото писмо и го отвори на две, а краката й едва не затрепериха от шаш! Той сериозно ли!? Тих кикот изпълни с мелодичността си празното пространство, а в следващия момент с неосъзнати движения Сахара се насочваше към стаята си, за да се преоблече и излезе. Да! Вече го бе решила, дори без да е стигнала края на текста.
"А, не! В хармония сме от толкова време, не ме принуждавай сега да ставам душа в лошия смисъл на думата!"
"Съзнанието ми е по-силно от теб."
"МОЛЯ!? Ти подценяваш ли ме?!"
"Фактите са си факти, колкото и да се опитваме да ги избягваме, Тимира."
"Наист..."
"Стига, обещахме си нещо и би било много тъжно да се нараним една друга, нали?"
-------------

Нямаше време да се гласи, пък й по принцип замразеното й любопитство сега бе решило да прогори с блясък ледената повърхност и да се включи в огромното кълбо от емоции и чувства, наречено още човек.
Не грешете в заключенията си, че бяха влюбени един в друг и всичко щеше да приключи с радост, много любов и неразделен край. Жанет в никакъв случай не описваше себе си като влюбена, а случеше ли се, щеше да бъде най-тъжното същество на планетата, защото влюбените бяха гнидите на любовта. (ПХАХАХАХАХХА) Те... те биваха сексуално привличани от партньора си, с който след известен период от време, когато любопитството биваше задоволено, пеперудите изчезваха и на тяхно място се появява една нетърпимост, безчувствие, охлаждане до немай къде и накрая презрение. А кой искаше такъв край? Това бе влюбването... Тя не искаше да се влюбва, тя искаше да обича. А не се чувстваше като човек, способен на такова нещо.

Затръшна вратата след себе си и пое към мястото, описано в листа. Със сигурност по-късно, когато погледнеше тази бележка, щеше да се израдва на множеството зачеркнати места, да се залива от смях на буквите, издаващи какво се е опитвал да напише и в крайна сметка несполучливия опит за затвиране и т.н... Но сега главата й бе заета от глупашката мисъл да отиде и да го види. Да насити погледа си с този невероятен балсам както за очи, така и за душа, и да разбере какъв е смисъла от всичко. Той вярваше ли наистина в това? Тя беше душа, а той човек. Трябваше да го издаде! И нещо много по-лошо - трябваше да го предаде, ако реши да се съпротивлява, а как си представяте нашата Жанет в подобна ситуация? Вярно, че играе роля на безчувствена, но всички заедно осъзнаваме, че душата й е много по-дълбока и чувствена, отколкото героинята дори подозира.
Марк Пеир! Ходещото бедствие за спокойните души! Внесе хаос не само в мислите й, но и живота й с повторната си поява, Тимира не бе никак доволна, особено сега, когато си мислеше, че завинаги ще живее такъв мирен, тих и кротък живот, изпълнен с приятни разговори с приемника и нищо повече...

6

Той откъде знаеше за серума? Примигна объркано срещу него и обви лицето му с длани.
- Бях на път да го направя заради това, което ми инжектираха. Но явно съзнанието е велика сила... както и полицията. - нямаше как да не подходи дори в подобна ситуация с хумор. Той нямаше ама абсолютно нищо общо със случилото се. И тя напълно го осъзнаваше, този откачен мъж дори не знаеше какво точно иска. КАкво щеше да постигне, като знаеше местонахождението на търсачите? Щеше да отиде при глутница от човеци? САм, защото самичък искаше дспечели богатството, и да го разпънат на кол? Та той не мислеше с мозъка си въобще! За едно обаче бе прав...
"Или предпочиташ...Тимира? Сахара? Курва? Историята ти е под всякаква критика! "
Погледът й несъзнателно се спря върху отражението в огледалото и се сепна. Имаше засъхнали капки кръв по лицето си, косите й бяха доста рошави, сякаш се бе въргаляла в някой мъж преди минути в леглото, ръцете и краката й имаха червени отпечатъци, а едната й скула бе малко по-зачервена (посинена) от нормалното. С една цепната вежда и две-три синини си беше отървала живота, а този на търсачите не бе застрашила по почти никакъв начин... И все пак, добре че бяха нахлули в точния момент.
- О...- изрече слисано, когато забеляза цялата стая, украсена в различни доста приятни и романтични неща, като листенца от сини и червени рози, малки стъпки от тях, водещи към ваната, в която имаше шампанско, ягоди със захар и сметана, свещи и доста магнетична атмосфера; леглото или поне една част от него беше обсипано също с ароматните растения; цялата къща имаше определена украса и екипа, повикан от Жанет, се бе погрижил за това, за да бъде нещо като изненада за Пиер, когато стъпеха заедно тук. Имаше още специално накупени вкусотийки, които да изядат на воля (важно за жанет=хранатаа) ... Усмихна се извинително и скри част от лицето си в дрехата му, защото другата я болеше леко и въздъхна.
Добо утро, жании! - Бодро се обади Тимира в главата й. Защо Спеше?

Засмя се на въпроса му и сведе глава за секунди. Сигурно бяха! И как нямаше, макар че все още се възстановяваха от ... ъ ... шока. Влажната й длан обхвана китката му и тя отново извърна лице към него, поглеждайки го сериозно. Надяваше се този инцидент да не разкопаеше огромна яма помежду им, така невъзможна за закопаване и преремонтирване, че просто да си останеше такава... Защото тя нямаше да им позволи да я прескачат и просто да живеят със съществуването й. Нито той, нито тя бяха емоционални мазохисти.
"...винаги присъства и агонията на съзнанието..." спомни си за сравнението на "любовта", която в никакъв случай не бе рози и шампанско.
- По-добре от всякога, а и как няма, когато пред тях стоиш ти, с цялата си величествена особа? - сериозността премина в мека усмивка, но ръката се пусна от плътта му чак след минута-две и цопна във водата.
"Хяхя, като пияна съм..." пелтечеше Тимира и това накара Сахара да извърне поглед към пяната. Пияна? Лекарството й действаше по този начин?!
Ръцете й започнаха леко треперещо да обливат тялото й, а тя се замисли над цялата ситуация. А можеше да потанцува специално за Марк ... Глупаво-влюбена усмивка заискря на лицето й и тя усети в каква яма сами са се напъхали вече.
- А защо не влезеш и ти? - измърмори тихо стискайки ръката му. Нямаше да се затрудни да го дръпне и горкия да падне с дрехите вътре, ама нямаше да му върне ризата, затова се отказа от идеята си и изчака неговите думи. А може да нямаше намерение да остава? А може след случилото се да се откажеше да има каквото и да е общо с нея, за да защити и двама им?! Паниката след този мисли бе напълно нормална и тя се вгледа с престорено спокойствие в очите му, за да разбере дали наистина ще предприеме такива мерки и в главата й вече работеше план как да го спре, ако се случеше. /;D/

- Нямаше нужда да чакаш покана! Аз очаквах направо да цомбурнеш с мен. -
Разкиска се, когато в движенията му намери и някакви прилики от снощните танци. Добре, добре, справяше се, ха ха! Проследи цялото му приземяване във водата при него с огромен интерес, а след това обгърна тялото му в нежна прегръдка и чу думите! Ах, тези думи, които все едно стовариха бетонната плоча от душата й, разбиха я на милиони парченца и просто я оставиха да си отдъхне... "АЗ СЪЩО!"
- Д-аа...? - попита някак несигурно и спря погледа си върху неговия. Очите му бяха по-тъмносини от нейните, но самият им блясък, някак сивкав, им предаваше неописуемо красиво излъчване.
Едната й ръка улови гъбата, плуваща на повърхността на водата, потопи я вътре и нежно започна да гали гърба му. До тях пък имаше и така красиво украсените ягоди и всички други романтични простотии, с които можеха да се натъпчат И алкохолизират. "Той не мразеше ли алкохола?" И се сепна при напомнянето на пияната Тимира, която при стягането й се разхили дивашки в главата й.
Устните й целунаха няколко пъти бузите, очите и челото му, ала не смееха да се докоснат до неговите.
- Нали ти помниш, че чувството е винаги взаимно? - прошепна тихичко в ухото му и захапа месестата му част.

Е те това й се беше случило за първи път! Гледаше го някак шашнато и все още не можеше да се ориентира какво става, само от лекарството беше... Напрегна се за миг, сякаш очакваше нещо друго да се случи и въздъхна с копнеж, когато засмука ягодата, все още стояла на това си място...
- Ти... ама ти... - разсмя се на собствената си почуда и повдигна все още смаяна вежди. Беше изял ягодата от..ягодката й... (XD оgh...) Наведе го към себе си и го помилва по лицето, което по-скоро се явяваше като цапване от нейна страна за шантавите му идеи. Дори в Александрия не бе попадала на подобно нещо!
Затова пък да опита от плодовата сметана, подобно него, от най-чувствотелната част от тялото му, може би щеше да се окаже също върховно изживяване, а?
Ваната имаше нещо като странично столче, където можеха да се поставят различни неща, да стоят хора и т..н. Е, сега тя успя да го избута на същото това място и се изкиска щом съзря погледа му, когато вече описваше главичката на члена му с флакона. Първо го докосна с ледения метал, а след това ... след това езикът й загреба вкусното нещо и освен, че го изяде с голямо удоволствие, го облиза до последната хапка от целия му уред.
Накрая го дръпна пак във водата и взе една от ягодките, полагайки я в устните му, а след това захапвайки едната й половина.
Ммм...
Май наистина достигаха всички измерения на сладостта? (xD)
- Не мога да се оплача от вкуса на сметаната. - самодоволно изрече и го ощипа по корема, оставяйки му малка синина.

Възпря ръцете му с мъки и ги повдигна бавно към корема си, оставяйки ги там, прегърнати от нейните длани. Отпусна се назад към него и усещайки кожата му, притвори блажено очи. Мозъкът й бе все още замаян и правеше всичко някак объркано, но това не пречеше на сетивата йд а се наслаждава на всяка една подхвърлена троха удоволствие, на всяка една нежна ласка или просто поглед, подсказващ й силата на чувства и плам и магия? Но...
"Тази жена побърка всички ни..."
не беше първия потънал в паяжината на обаятелната й личност. За последен не искаше да копнее да бъде, но тайно точно в този момент се надяваше да бъде така. Дори да се случеше нещо след време и пътищата им да се разделяха, то само и единствено той щеше да има възможността да отключва "онази стегната част" у нея, така непроницаема за другите. Само той.
Пияната Тимира говореше несвързани неща и объркваше тотално замъгления поглед на Сахара, но тя знаеше какво иска... Или поне усещаше. Искаше да достави удоволствие на скъпото същество до себе си, а след това да потъне в блажен сън, заедно с него. Обърна се с лице към него и крехкото тяло се притисна и сякаш изгуби в неговото, къде-къде по-голямо и силно. Слабите ръце се увиха около гърба му, а главата й се опря до тази на Марк й погали с дъха си ухото му.
- Съжалявам, че всичко се провали, скъпи... Виждаш 'украсата', но все пак искам да направя нещо за теб, за двама ни, преди да потънем в прегръдката на съня... - зашептя тихо срещу му и се наслаждаваше някак умаляло на настръхването на кожата му.
Ако трябва да сме честни, нашата героиня е малко по-ексцентрична, отколкото изглежда, и сигурно би му предложила да опитат в кухнята... или пък на тавана... или пък на тревата в двора... или пък на билярдната маса ... (жалко, че още няма такава, помисли си наум), колата или дори притиснати един в друг до стената. Макар че удобството, което леглото даваше, беше незаменимо... А за отмалелите тела, сега май бе най-подходящия избор, нали? Ах, колко идеи се появяваха в главата й! И в следващия момент осъзна, че ...
- или съм нимфоманка, или наистина има нещо сбъркано и в двама ни. - гласът й бе едновременно шеговит и сепнат.
Изправи се с котешка грация и излезе от водата заедно с него, или по-скоро дърпайки го за ръка силно. Притисна тялото му към стената и подобно Пиер същата сутрин, започна много нежно и внимателно да прокарва пухестата хавлия по мокрото му тяло. Изморените очи се плъзгаха с възхищение и обожание по всяка една негова извивка, попиваха капките от раменете, гърдите, корема, нежно обвиха члена, след това продължиха надолу по краката и чак до прасците. Набързо забърса и себе си и за миг остана вгледана, направо като зомбирана, към плътта му. Плътта...
Нещо неправилно се случваше с повредената глава на Сахара, но едва ли и двамата можеха да го забележат, когато нежността и възбудата едновременно заливаха телата им със сироп от удоволствие... Жанет го заведе в личната си спалня, където нова феерия от аромати, свещи, всякакви прекрасно подготвени идеи заструя около тях. Личеше си стила на Сахара, която бе обяснявала стриктно кое как иска да бъде наредено и сега просто послушни бяха осъществили мислите й.
- Стаята ми. - запозна го с нея, сякаш бе част от обстановката. Малко, наистина очарователно котенце измяука в краката на Марк и се заовива около тях, а Сахара повдигна нежно животинката и целувайки я по коремчето и главичката, я занесе в другата стая, където се намираха всичките й принадлежности и й сипа храна. Беше домашния любимец на позната от Александрия и сега се грижеше за него за известен период от време.
Върна се при Пиер и измивайки грижливо дланите си, го побутна към леглото (а стъкленият й поглед обхождаше с някакъв дяволит интерес цялото му тяло). Устните й се залепиха за неговите и се сляха в една покъртително еротична целувка, която можеше да възбуди дори най-студения и безчувствен човек на планетата. Играеше с езика му така, сякаш правеха заедно любов и нещо повече, поемането на въздух и при двамата ставаше по-трудно и малко по-звучно, което неминуемо подсилваше усещането и чудноватото съзнание свързваше тези звуци със стенания... Играта на езиците им стана толкова опасна, въвлече такава вихрушка след себе си, че Жанет усети как краката й леко се разтреперват, а ръцете й се придържат за тялото му. Отвори много бавно очи и погледът й направи опит да се взре в него, ама... не особено успешно.
Устните се откъснаха от чуждите и се спряха на рамото му - засмуквайки го със сухите си устни и образувайки чаровно петно във формата на мустак.
*Ново побутване* и заедно се стовариха на леглото. Косите й се разпръснаха по целия й гръб, сега не бяха прави, а леко начупени от по-ранната "прическа", той можеше да види ясно както синините по лицето й, така и бледи отражения от нежен грим, все пак подчертаващ до някъде външната й красота.
Тялото й се приведе бавно към неговото и точно когато члена му бе на прага на срамните й устни, тя се раздвижи леко, дразнейки го, показвайки му топлината и силното си желание, но без да го допуска...
- Мммм... - тихо измърка и го погледна някак самодоволно.

Когато тласъците му станаха по-мощни и страстни, а очите му заблестяха по странен начин, така обаятелен, така подсказващ за невъзможността му да вижда ясно случващото се, последва последната част от любовната игра, която споделиха с няколко замиращи въздишки, следвани от агонизиращ гърч, който пък съобщи за наближаващото екстазно удоволствие... Чувството бе несравнимо! Тялото й се изпъна мощно, дланите й стискаха силно чаршафите около телата им, а устните й - през тях изскочи най-нежното, най-свирепото, най-чувственото и страстно съобщение за настъпилото удоволствие.
Дланите й се стегнаха изведнъж около Марк и заедно се насладиха на споделените мигове на интимност, когато той просто стоеше спокойно в тялото й и усещаше пълнотата на две тела, слети в едно, подобно пъзел от две части, току-що сглобили се.
- Ще ти е трудно. Но добре. Обичай ме. - съгласи се с него, кимна леко с глава и просто прошепна в ухото му тези думи. Искаше да я "обича" дори тя да не беше сигурна в тази дума и точно тези чувства. Все пак как да бъде сигурна в нещо, което не познава и никога не е изпитвала? Може обаче да предполага, но не и да подчертава.
Щом телата им се разделиха (о, каква агония за плътта!) нашата рошава героиня се мушна под одеялото заедно с Марк и се сгуши до него, обгръщайки с една ръка корема му. Чувстваше се... направо готова за сън. Спокойна и "доволна".
"Ох, мускулите ми... утре... о, утре ще имам мускулна треска." изкиска се наум при тази мисъл и потърка лице в рамото му, а сетне го целуна едва-едва.
- Ризата остава в мен. - в следващия момент скочи от леглото, като голото й тяло, така пъргаво поцобно някое малко дете, се сви и извади от чантата си торбичката, в която се намираше безценния плат. Показа го на Пиер, оплези му се и побегна в една от стаите, където направо си я СКРИ от него. Върна се след минута-две ухилена до уши и се намести доволно при него. Сега бяха двама доволно мъркащи котараци, нали? - М, сега мога да заспя спокойно. - ръката й пое неговата под завивките и преплете пръсти с неговите, а след още няколко прояви на нежност, Жанет просто заспа. Беше изключително изморена, а подсъзнателно се надяваше тия синини да изчезнат от лицето й по-скоро.
Марк можеше да чуе недоволното мяукане на котката в коридора, близо до стаята им.

Нов кошмар развали прекрасния й сън и на нея й се наложи да отвори очи към три-четири часа. Нечия топлина липсваше... Тази на Марк. Да не беше сънувала? И мокри сънища ли започваше да има вече?! А, не... забеляза уликите от неприличните им действия, но тогава се сепна още по-сериозно. Къде беше? Просто си тръгна, докато тя си спеше най-спокойно в леглото?! Опиянената Тимира изхълца в главата на Сахара и се изкиска.
"Казах тиии, казах ли ти МААААААААААААААА....Псхухуеуууу..."
Стисна очи от раздиращия главата й шум и се изправи, увивайки се с чаршафа и приближавайки се до прозореца, с цел да види не само прекрасната гледка към множество светлини и красотата на Тусон през нощта, но и да не би той да е излязъл в градината, която така много му харесваше? Беше тъмно.
Потърка челото си и стъпка без да иска някакъв лист. Повдигна го и това бе писмото от някога възлюбения й Джорджио... Носталгична усмивка премина по лицето й, когато си спомни за множеството им караници и отрицателни думи, но и топли чувства. Писмото бе доста хапливо, а почеркът - изящен. Прибра го в шкафчето си и се подсмихна иронично при идеята да си направи нов дневник, който да бъде сигурна, че Пиер ще може да разглежда редовно... Можеше да се получат много комични моменти, закачки и шеги... Но празната дупка се настани отново в душата й, при мисълта, че след това бурно съвкупление, преди което се бяха погрижили за грима й в следващия месец... макар и не толкова отиващ на лицето й, просто си бе отишъл!
"Може да се храни..." осени тази мисъл главата й и тя, навличайки набързо някаква широка тениска, заслиза босичка по стълбите. Чаените свещички бяха изгоряли, а капки от восък опариха краката й, но дори не им обърна внимание.
- Абу? - повика котето, обаче и от него нямаше и помен.