Пясъчната крепост

First topic message reminder :

Домът на нашата Сахара представлява двуетажна сграда с веранда и градина с пъстроцветен килим от невероятно красиви растения, някои от които забранени, но наистина прекрасни... Нека продължим:
Щом влезем в не толкова малкото помещение, попадаме в коридор - уютен и приветстващ обитателката си. Пред очите ни се явява стълбище, водещо към втория етаж и пет врати, винаги затворени, със златисти табелки върху им и доста нестандартни цитати, сякаш описващи някаква малка част от душата както на Сахара, така и на онова, което крият зад себе си.
Във всяка стая се крие различна държава - пълна мешавица от култури, обичаи, преливаща палитра от цветове, но не по дразнещ начин. Франция - Индия - Япония - Англия - Русия. Държавите, които се разпознават, техните най-отличителни белези и дори онова специфично чувство, обладаващо те веднага щом стъпиш на някоя от земите им. Те са под ключ , цитатите - ще бъдат представени тогава, когато на разказвача му се стори най-правилния момент.
На втория етаж е спалното помещение - както за гости, така и нейната собствена стая, заедно с баня, тоалетна, кухня и всекидневна. Нестандартно начупена врата ни отвежда от втория коридор право към верандата с лице към улицата и градината й. Там се разполагат средна по големина маса, дърво, наподобяващо палма ( но не е ), удобни столчета и невероятна гледка...
***

На леглото на обитателката стояха цял куп писма, а едно разтворено и доста късо лежеше небрежно подметнато върху завивките и очевидно силно радващо Сахара, защото бе запазила както плика, така и панделката.

Щом чу хлопването на вратата, вдигна глава към него и видя как се насочва към нея, а в ръцете си държи кутия, котка,.. цвете! Устните на Сахара се извиха в сънено-чаровна усмивка.
- Повече от идеално вече, но какво е ... това в кутията? - любопитно попита и насочвайки се още няколко крачки към него, успя да зърне сладките очички на малкото кутре! Ококори се, сините й дълбоки очи, подобно океаните, заискряха радостно и просто стояха вторачени в малкото същество! КУЧЕНЦЕ! ЗА НЕЯ! Почувства се като лигавите момиченце, които когато им подаряха някакъв пухест подарък (в случая нещо, което много иска) имаха нужда да подскачат и да се кикотят и просто да правят глупави неща. Е, явно не бяха толкова глупави,з ащото точно в тоя момент, когато и цветето се насочи към лицето й, й се прииска да направи точно това. А кой глупав философ се бе изказал, че щастието било илюзия? Че и кратко? Че пък и не съществувало никъде другаде освен в болните мозъци на хората, които си го представят?! Не беше един, обаче точно в момента смяташе всички тях за некадърници. - Ще го повдигна... - все още смаяно изрече и посегна към кутията, повдигайки плахо сладкото същество. (ама въобще не е в стил Жанет xD) - ... колко очарователно! Ще те кръстя Мапи! - (МАрк ПИер) веднага реши тя и стрелна с шеговит поглед Марк, но и изпълнен с ... радост? Може би? Щастие неземно, а защо не и "любов"? Авторката дори не може да се осмели да напише думата без кавички, защото тя е като табу за героинята ни.
Потърка нослето си в коремчето на Мапи и то размята игриво опашка, а след това я облиза по лицето. Веднага реши, че трябва да го нахрани! Но преди това... Остави го на земята, за да свикне с огромната къща, в която ще живее оттук нататък и прегърна толкова силно Пиер, че сигурно щеше ад го задуши. Подскочи три пъти щастливо, а не след дълго и думите последваха от устните й: - Много, много, ама много ти благодаря! Това е най-прекрасния подарък, който съм получавала! - целуна го множество пъти по бузите, но бе прекъсната от лапичките на Мапи, сладкото бонбонче, което се бе заиграло с краката й, защото всяко едно движение и помръдване караха тези мили същества да се втурват към тях и да си играят.
Бързо се придвижи до хладилника, за да извади храна и за двете животинки, а след това ги остави да се нахранят. Чудно, обаче Абу хич не се притесняваше да яде с кучето наоколо, а пък то много бързо свикна с обстановката. През това време, докато животинките бяха заети с много по-важни работи от игра със стопанката си, тя отново се залепи за Пиер и показа неколкократно огромната си радост от жеста му. Погрижи се и за растението, което й бе донесъл много грижливо! Рядко получаваше цветя, дори на представленията си, а сега той ... ама направо не можеше да повярва на очите си.
"Хлйъьц... Радост неземна *хлъц* сега си имаме пес и котарак..."
Този коментар от главата й дори не бе увенчан с внимание от страна на Жанет. - Ти... как... как реши... просто рискува да ми вземеш куче, или знаеше от някъде, че искам именно такъв домашен любимец? - не се сдържа да попита, докато стоеше като някакво малко дете до него, трепереща от радост и едва сдържаща се да не го разцелува отново целия. AW!

//Tоя пост, колкото и да не отговаря на 100% реакцията на героинята с характера й, просто нямаше как да бъде по-различно написан. МАПИ, БЛАГОДАРЯ! <333333333 *огромна прегръдка*

Скочи от плота без да отговори на нито един от въпросите му; стройното тяло се изгуби в една от стаите и не след дълго се върна с памук и кислородна вода. Проми раните по ръката на Марк, макар да не бяха опасни и спокойна се върна на мястото си, върху масата, почти обвила крачета около тялото му.
- Оооо, искаш да кажеш, че много скоро ще започнем да се срещаме толкова рядко , че ще разчиташ на кучето за сигурността ми!? - огорчено изрече и тъкмо когато се реши да го бутне, се изкиска тихо и прегърна раменете му, притискайки ги внимателно към себе си - И с Мапи, и без него, няма кой да ме открадне от теб. - смигна многозначително на Марк и го дари с нова, сияйна усмивка.
Едва ли би удостоявала някого дори с искрящия си от радост поглед сега, когато в съзнанието й танцуват само мисли, свързани с това човешко същество, този сладък грях, това опиянение на душата й... Марк Пиер.
Червените ягодови устни се сляха само за миг с тези на греховния мъж, заплитайки ги в сладостна игра... Скоро обаче се наложи да го отблъсне, за да седне на пода и да се заиграе с двете животинки, които се бяха нахранили.
Голите й крачета се настаниха на хладните плочки, а тя, вързвайки съвсем несъзнателно косата си на някакво подобие на кок, започна да гали и мами по сладки начини както кучето, така и котето. Когато надушеха муцунките си, следваше хъскане, скимтене и лаене... И нова доза смях от устните на Жанет.
Протегна длан към Марк и повдигна вежди:
- Хайде, Уишмастър, седни да си поиграем с тези сладури...

- А, веднага усети користните ми действия и планове! - засмя се на думите му, че в комбина с Тимира е насъсквала Абу и се наведе към него, за да го оттърве от сладкото мъчение, но пък котето не се отказваше така ледно и щом искаше да си играе с някого, щеше да си играе! Загриза пръста на Сахара и падайки на лапичките си и олюлявайки се, се насочи отново към Пиер. *Мяу!*
През цялото това време, докато Макр играеше по такъв сладък начин, Жанет наблюдаваше с огромно удоволствие сцената пред себе си, ала... накрая заспа на плочките, а по лицето й се четеше блаженство и ама огроооомно спокойствие. Направо в този ден в цялата къща цареше щастие, и животните весели, и хората също.
Едната ръка бе минала под брадичката й, а другата се бе свила леко около корема, където кученцето се бе гушнало за известно време обаче след това пак нападна Пиер, като го заблиза по носа, устата, челото, бузите, след това му заръфа блузата, защото миришеше на котето, което пък си бе поставило лапичките на очите му и сърдито размяташе опашка.
От цялата тази забавна гледка, нямаше как да бъде забелязана заспалата ни героиня, но пък Тимира определено наблюдаваше и се опитваше да мисли нормално върху случващото се, ама май нещо не й се отдаваше... *Хлйъьц*

На следващата сутрин някакво пухкаво нещо се беше навряло в лицето на Сахара и последва едно *АПЧИХ* за събуждане. Всъщност, не Жанет, а Тимира бе заела мястото в този сладък миг и оглеждаше сепнато цялото помещение, включително и огромната лапа на непознатия мъж до себе си. Какъв беше този чичко!? Имаше набола брада, ама красивото му лице компенсираше цялата бодилница! Наведе се лекичко към него и го боцна с нокът по бузата, а след това подскочи назад изплашена.
- Кой си ти? И защо спиш в леглото ми? - попита тя объркано, а вътрешно гледаше да не събуди Жанет, защото тя щеше да си потърси обратно тялото. Хммм! Наскоро се бяха поразбрали, но все пак й се искаше да се движи свободно и да се рее наоколо... - Ам.. не че съм против, но съм чувала, че тук хората се притесняват от ъм... а и е неприлично... и... - почувства, че всъщност под огромната си тениска е ГОЛА?! АМА!!!!! Издърпа чаршафа и се уви като арабка, за да няма възможност Марк да я погледне. Още малко и лицето си щеше да увие, но не стигна чак до там. - Виж, ако само се опиташ да ме доближиш, ще ... *сграбчи най-близкото нещо до себе си, а това беше МАПИ* те набия! - о в следващия момент осъзна колко сладко нещо ... какво пухкава топка от косми се намира в дланите й. *Awww....* - Добре, не с цената на неговия живот, но... леле колко е сладко... *повдигна юмрука на другата си ръка и го насочи към него, сбръчквайки вежди* мога да се браня! Помня уроците на чичо Мързелив Шишко, който ми преподаваше карате в продължение на две години! - пролича си, че е душата в тялото на Жанет, ама най-странна беше реакцията й. Не трябваше ли да го пребива в момента? А държанието й беше дори мило... Остави кученцето на леглото и погледна към Марк злобно.
Жанет все още сънуваше и... как да каже автора... чувстваше се като най-щастливата двукрака на цялата вселена!
- Нека сключим сделка. Ти ще излезеш от стаята докато аз се облека и НЯМА да надничаш, а аз ще ... ти направя закуска, каквато душите правят на другите планети!!! Навит?

Пред очите й светна червено, перелината на гнева се усука като смия около цялото й лице, а чаршафа сам падна от тялото й и момента оголваше онези интимни части, които една благоразумна дама с не толкова консервативно мислене, но приемаща се за 'почтена' не би показвала на всеки непознат в леглото си... (парадокс) Изправи се рязко, плесна му два шамара и го блъсна на матрака, затискайки врата му с ръце. Направо искаше да го удуши! Той обаче се справи бързо с глупавата й реакция и тя го сграбчи за пениса, задърпвайки го към вратата.
- АРОГАНТНО СЪЩЕСТВО! ЧОВЕК! НИКОГА НЯМА ДА ОСВОБОДЯ ТОВА ТЯЛО! А ТИ ЩЕ НАПУСНЕШ НЕЗАБАВНО! МАХАЙ СЕ! КАКВО НЕУВАЖЕНИЕ!!!!!!! - пищеше докато направо едва не му отмъкваше красивия атрибут! Дори не осъзнаваше, че причинява агонизираща болка на Марк, но това не я и засягаше. Най-важното бе това, че същия тоя мъжкар се бе отнесъл по подобен начин с нея и най-важното - В ДОМА Й! Стисна му силно члена и се спря, поглеждайки го яростно. - И ЗНАЕШ ЛИ КАКВО?! Ще си отидеш гол. ГОЛ ГОЛЕНИЧЪК! - точно когато щеше да го изрита навън, преди да отвори вратата, Сахара направи опит да заеме мястото си, но Тимира сграбчи с ръце главата ми и се сви леко, крещейки:
- НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА ПОМИРИЕТО НИ! АЗ СЪМ ИМПЛАНТИРАНА ТУК, НЕ ЗА ДА ЖИВЕЕШ ТИ, А АЗ! СПРИ ДА МЕ ТОРМОЗИШ, ОТКАЧЕНА ЖЕНО! - крещеше на някого и се подразбираше, че го прави на Жанет. - КХРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРР!!!!!!! - главата я болеше толкова силно, че за миг бе забравила присъствието на Пиер до себе си.

- ПРАВЕЛ СИ ТОВА НА ТЯЛОТО!?!?!? - писна шашнато и едва не го събори, ама все пак беше къде-къде по-силен... Макар че не се знаеше, честно да ви кажа... - НИКОГА НЕ БИХ СКИМТЯЛА НА ПОДОБЕН ПОЗОР! - заби си крака в неговия и му захапа ръката, ама пак не беше особено успешно...- СПРИ ДА МЕ ОБЛИЗВАШ И ОЛИЗВАШ! НЯМА да оставя тялото, затова си спести игричките! - недоволно започна да шава в ръцете му и правеше всевъзможни експерименти, с цел да му създаде болка...
Когато запеляза спада в гласа му, реши да използва и друга тактика с лъжа, за да го измами!
- СИГУРНА СЪМ, ЧЕ И ЖАНЕТ БИ КОПНЯЛА ЗА ТОВА ДА СИ ИДЕШ! - изсъска направо презрително срещу него, но се сви от агонизираща болка, причинена от душата в нея. Доказателство, че това хич даже не е вярно. - кХХхх... - овлажни устните си с език и се задъха разярено. Те какво, шегуваха ли се с нея!? Опитваха се да я използват, да я затворят като в буркан!? ТЯ БЕШЕ В ТОВА ТЯЛО, за да ЖИВЕЕ! А не за да бъде затворник! Хич не й пукаше кой какво иска, щеше да си живее животеца и да им скапе техния без никакъв жал, за своя собствен! Аааа! Само с други същества да се съобразява!
Вярно, че Жанет си умираше от мъка, ама какво, мъката на жанет ли беше по-важна оттази на Тимира за нея самата? НЕЕЕЕЕЕЕ! Затова всички жалки опити трябваше да спрат, неее... тия ласки я изнервяха, а още повече я изнервяше това, че не можеше да мръдне! ООоооох! - Спри! - изпъшка, когато усети зъбите му впити в кожата си. Множество и различни тръпки побиха по цялото й тяло.
А имаше ли възможност тя да се влюби, както Жанет? Тази мисъл прехвърча в главата й, ама последва неконтролируема погнуса, разстилаща се по цялото тяло (действие от страна на Жанет да не си и помисля дори, че ще пипа Марк или който и да е друг с нейното тяло) Ами ако самата Тимира се влюбеше в Пиер? Тогава какво щеше да се случи? Две души-едно тяло? С три щеше да е пренаселено, ама определено Тимира реши, че ще действа лошо, като него самия.
Не знаеше какво се прави, за да се възбуди един мъж, но реши да се порови в енциклопедията Жанет! М да... оголените й срамни устни започнаха бавно да се движат по крака на Марк, а чувството хич не й се понрави. Това си беше чисто възбуждане, наистина! И все пак... Нова главозамайваща болка последва, когато Жанет установи какво се случва и как Тимира проваляше наистина прекрасните й мигове с бунтаря.
-Приятно е, нали..."скъпи''?

/Всъщност си го нарича скъпи доста често, макар и по-шеговито х_х'

Тимира наистина се отврати, но повече се стресна, когато той захапа шията й и....ъ.... проникна с пръсти между краката й. Това какво трябваше да значи? Ама това ли беше сливането!? Пфю... Беше отвратително, чудеше се защо на хората им харесва! Е, вижте, може би ако някога бе обичала друг, освен себе си, можеше и да й хареса.
Страха обаче беше по-силен от всичко останало и само след миг тих, пресипнал глас изрече:
- Отвържи тялото ми, моля те ... - тялото потреперваше, ала не от студ, а Жанет гледаше буквално шокирано в очите на Марк. Да я залъгва, че ще я убие - да, но завързване... по този начин, въпреки че знаеше част от отвратителната случка, й се стори някак странно. И въпреки това разбираше, че не бе спрямо 'нея'...
Тимира буквално се тресеше в гневния океан, който сама бе образувала и копнееше да убие Марк. Поне сега не изпитваше болка, не чувстваше нищо... вярно, че така бе приятно, но и тялото имаше своите предимства и да не може да живее свободно се оказваше затворена в една клетка! Виждаше всичко, чуваше го, но не можеше да го усети, нито да го изживее сама... Не знаеше, че серумът, премесен с непозната течност, бе повлиял отрицателно на душата, ала самият Рен много добре знаеше какво ще се случи ако душа погълне тази "отрова".

Тъкмо когато протегна ръка, за да го прегърне, той се изправи рязко и без дори да се обърне, навлече бельото си и обгърнат от океана на тъгата, съмненията и до някъде страха, се понесе към кухнята. Но тя не искаше Марк да се чувства по този начин, а още по-малко заради нея. Усетила силната чужда емоция, тя облече набързо някакъв късичък копринен халат и в стремежа си да догони мъжа по-скоро, го завърза бързо и то некачествено.
Когато извървя стълбите до кухнята, които й се сториха като разстояние от цяла вечност, тя съзря примляскващите доволно Абу и Мапи, а самия Марк се занимаваше с приготвянето на храна... Колко сладка гледка, какво ще кажете? Мина зад него и обви кръста му с дланите си, притискайки тялото му към своето собствено.
- Благодаря ти за всичко, което си, Марк. - тихо пришепна и го обърна с лице към себе си. Главата й се вдигна нагоре към него, а пламналите очи съзряха чуждите, все още леко червени от насълзяването по-рано. О, каква сладостна тъга! О, човешко его, така щастливо и доволно, когато другите страдат заради любовта си към теб! Това си и ти, сладка Жанет.
Повдигна се на пръсти, а дъхът й на череши погали сетивата му, когато се доближи до устните... миг по-късно, езикът й покани неговия на танц, по-страстен от тангото.
На малката масичка до кухнята стоеше и текстът, написан от Майкъл Гросли за нашата героиня. Ако Марк го прочетеше, чудеше се Жанет, дали щеше да преоткрие някъде, в някоя малка прашинка от текста, себе си?

/Нямаше как да не пиша просто..

Разсмя се безпомощно, когато видя творението му в чинията ... Май със самото си присъствие го развращаваше много повече от който и да било друг! Вътрешно се изкиска при тази мисъл и не след дълго стройното тяло се плъзна по гладката повърхност, за да се придвижи към едно от чекмеджетата и да извади малко пакетче с кафява, прахообразна смес - кафето.
- Ето го и кафето ... - измърмори тихо и остави пакетчето пред ръцете му, а след това го целуна бързо по бузата и изтича до животинките свличайки се на земята и заигравайки се с тях. - Мапппии, кискискискис... - малката животинка загриза невинно пръста й и започна да върти опашка, готов за игра! Абу обаче се загледа в опашката му и скочи към нея, загризвайки я. Това предизвика нова порция смях у героинята ни, която бързичко се върна на предишното си място и кимна замислено срещу Пиер - Не знам ти мен, или аз теб, скъпи - през смях продължи - но произведенията ти сякаш сами подсказват истината. - дръпна го за ръцете и го целуна съвсем невинно по бузата. - Имам идея. Хайде да видим кой ще издържи по-дълго време, докато сме заедно, без ласката на другия...? Под всякаква форма. - повдигна предизвикателно вежди и полюшна крака, тя самата не беше сигурна в уменията си, но пък "победителят" издържал повече, получаваше хубава награда! - Той ... ще прекара най-незабравимото време със загубилия *тук се смее* и ще има право да му задава каквито въпроси пожелае, и да направи ама абсолютно каквото пожелае с чуждата плът, плюс ще има право да разбере НАЙ-ОГРОМНАТА му тайна! - предполагаше, че това предизвикателство е изкушаващо, а ако са толкова озверели от липсата на ласките си (което несъмнено щеше да бъде така, ако той се съгласеше) щяха да имат още една главна причина за победа!
*Мъъъррр* Абу се заумилква около краката на Марк и облиза с грапавото си езиче кожата му.
Сахара грабна ножа и вилицата и започна с удоволствие да яде от храната си.
- ммммм... Мисля, че не бих издължала и без храната ти. - с пълни бузки се подсмихна и продължи буквално да "муцка" с кеф. // xD //

Заля се от смях при думите му. Така звучно и звънливо, беше прав! Горкия Пиер! Още при първата им среща прекрасния му атрибут бе пострадал заради нея... след това Тимира... множество пъти, а ето, че и животинките сякаш имаха някакъв проблем с тази играчка.
- Това е семейна черта, хахаха - за съжаление, или пък не, точно тази мисъл се заби като шиш в главата й и подсказа, че дори да спечели, няма голяма изгода от това - плътта му, той не се свенеше по никакъв начин и бе открито ЗА тържеството на плътта, тайните му - бе й обещал с негова помощ да разбере всичко, което иска и в крайна сметка... въпросите бяха нещо ежедневно, поддържащо разговора. Затова по-доволна, отколкото недоволна, реши че няма смисъл от играта. (най-великото обяснение, а? : D) - Но трябва да го разходим! Кучетата имат нужда от разходка сутрин и вечер... или да го пуснем в двора и да го оставим да си играе на воля около час? - замислено заговори, вгледана в сладкия пух. Всички растения щяха... да променят външния си вид коренно, но пък това не я плашеше чак толкова много, тъй като тя щеше да се грижи за тях с удоволствие, въпреки всичко.
Погледна го някак спокойно и се подсмихна. Играта беше уж започнала, нали?
- Не трябва да правиш това. - положи длани на раменете му и впи жадно устни в неговите. Тържеството от срещата на езиците бе очевидно! След няколко мига се отдръпна и поскри тялото си по-добре с плата, защото буквално нямаше нужда от него ако стоеше просто за "украса" на нея.
Заби острата си вилица в наденичката и я изяде набързо, като единствения звук, който издаде, бе : - Ммммммм.

Жанет се усмихна широко, щом чу възклицанието му, той наистина обичаше цветята й! Оооо, щеше да му подари растение, за което да се грижи сам и тъй като нямаше да оживее в града му, то щеше да остане тук и да го принуждава да идва по-честичко при утешителката. Само какви мисли!
- Нямам представа какво се е случило... вероятно е от лекарството, не беше само "серум на истината"... не си спомня нищичко. Нито разговорите ни, нито теб, нито никой... - Сахара звучеше тъжна, явно душата бе единственото й по-скъпо същество преди да срещне Пиер. Тимира просто знаеше всичко за Жанет, без да я разпитва. Това вече никой не го умееше.- И в момента ми е сърдита. - констатира направо шашнато!
Малката й длан се стовари елегантно на главата му
- Ти си си перверзен по природа и тези мисли идват винаги в главата ти. по тази логика можеш да намериш еротично и в краставиците... и доматите... и всичко продълговато или топчесто. - скочи от плота, щом си изяде всичко от-до и си изми чинийката.
Изтича до горе и щом разреса косата си с удоволствие, сложи си бикини, а тялото й се покри с къса, лятна рокля, свободно спускаща се до средата на бедрата й в бял цвят с различни летни шарки, не крещящи, а по-скоро спокойни, меки и нежни. Върна се при Пиещия кафе и скръсти ръце на кръста си.
- Искаш ли в градината? Все още не си виждал задния двор?

- За мен не е никакъв проблем, но виж, ако теб те притеснява, може да си наметнеш нещо? - през смях изрече, педставяйки си как го отвеждат полицаите само по боксерки.
А, Жанет едва ли щеше да се удиви от идеята да ползват краставица или нещо друго в тия игри, но това вече беше... малко повече от нормалното ...
С бързи крачки се насочи навън и щом излезе, заставайки зад него, облегна длани на раменете му и се повдигна на пръсти.
- Виждаш ли всиииички тези растения? Избери си което ти харесва и то официално ще бъде твое и ще се налага да се грижиш редовно за него. - повдигна вежди и се отдръпна за миг от тялото му.
Погледът й се насочи към прекрасните животинки, които колкото се дразнеха, толкова се и радваха една на друга.
- Не се притеснявай за нея, а себе си... мисля, че докато се помирим и изградим всичко наново, ще ми бъде трудно да... се разбираме за тялото. - въздъхна някак разочаровано и потърка чело в оголения му гръб. Да, щеше да е хубаво да се наметне, ако не искаше да измръзне. Или и студено не му бе след мисълта за перверзни игри !? Сериозно, бяха като някаква секс машина..., за един ден спаха заедно три пъти и ето, че на сутринта идеята за половия акт не бе никак забравена! ;о
Нашата героиня изтича в тревата и седна до боричкаите се Абу и Мапи, а те от своя страна се заиграха с ръцете й и пискюлчетата на роклята й.

11