Преди три месеца в и извън Тусон

by **Жюстин Карпович** Чет Юли 05, 2012 12:14 pm

First topic message reminder :

В центъра на Тусон се вихреше грандиозно събитие, даже едно от най-важните на годината - пролетният панаир. На него непозволеното ставаше позволено, а фриволността на духа се проявяваше във всевъзможни форми. Бедни продавачи на памук се опитвах да привличат клиентела със стари трикове- смесваха различни на цвят захари и създаваха шарени памуци - нещо заковаващо погледа на децата веднага, а с това и пълнене джоба на продавача. ; Огромното виенско колело за пореден път издигаше величествената си снага няколко метра над малката цена, на която различни артисти показваха спектаклите си, а студените и нищо не разбиращи от изкуство (според някои персонажи тук) души стояха и наблюдаваха цялата скупчина от разядени ламарини, надупчени платове и зомбирани погледи радушно. ; Малък дансинг приветваше всички любители на танците, но и предизвикателството, което сеотправяше към живите, бяха спуснатите от коприна платове, пречещи а двойките (а защо по-скоро не помагащи им да създават нови, по-интересни неща с тялото си?) да танцуват. Мястото бе доста често празно, заради липсата на въображение, но пък онези, които дръзнеха да се докоснат до "странното" подуимче, се забавляваха до припадък, а мозъкът им, подобно приели наркотични вещества, биваше омотаван и забавляван, сякаш цветна дъга преминаваше през него, но все пак леки перести облаци пречеха за цялостното й проявяване.
Феерия от звуци, светлини, храни, хора, миризми... нещо интересно и наистина по-шумно от обикновеното... Маски, шалове, снимки и всякакъв вид КОСТЮМИ, тук просто имаше всичко!
-Ето как се ''забавлявали" душите. - подметна иронично брюнетката и лапна пръста си, по който бе увито обилно количество памук... купено от интересния продавач.

by **Виктор Карпович** Нед Юли 08, 2012 9:39 pm

-О, да, винаги съм на среща.- закима Виктор убедено в себе си, но тона му беше някак си престорен. Беше почти сигурен, че тя знае за лъжата му, но беше също толкова радостен, че няма намерение да разкрива, че наистина е била лъжа и не припна при Дилън да го пита. О, това просто значеше, че не го предпочита пред Виктор.
Изправи се моментално на крака, изоставяйки разпльоканата си поза на земята. Чак сега осъзнаваше колко мъничка наистина беше до него Жюстин, но можем да си припомним, че беше достатъчно силна.. Преметна ръката си през раменете й, сякаш предпочиташе да отпусне част от тялото си на нея толкова удобно.
-Препоръчвам дълго годишно лечение, госпожице Жюстин, разочарованието и разбитото сърце са много силна диагноза и препоръчвам метода на дългите будни нощи и много зашеметяващи целувки... пък в дългите будни нощи сама решете как ще прекарате със своя у т е ш и т е л.- заговори Виктор, жестикулирайки в празното пространство, но всъщност не спираше да се взира в очите й доста съсредоточено, но в същото време му личеше как изведнъж се беше успокоил.- Може да го шляпате... или пък просто да си говорите с него.

by **Жюстин Карпович** Нед Юли 08, 2012 9:48 pm

- Хмм... звучиш като професионалист! Прав си! - една не прихна да се смее след обяснението му какво трябва и какво е препоръчително за разбитите сърца, но пък изведнъж цялата лекота и доста приятно, до някъде не толкова познато чувство се намести между огромната пропаст, която бе готова да зейне помежду им, при тръгването към "Дилън" и Захир.
Дланта й се плъзна нежно по едната му страна и се задържа върху й - беше ръката с татуировката. - Затова смятам да си запазя утешителя още... от тази вечер . - това изказване звучеше много по-многозначително, отколкото й се щеше, но тя просто си го запазваше, без никакви перверзни, задни мисли. Е, за целувки никой нищо не казваше, но не и по-различни от това неща.
Издърпа го много бавно (дори мъчително) надолу към себе си, сякаш щеше да го целуне по устните, аала очите й не се затвориха, нито пък дъховете им се смесиха... Захапа лекичко бузата му и целуна топлото му от отвратителните жеги чело. Веднага след това го бутна от себе си и заговори: - Ти си първия мъж, на когото смятам, че грима му отива. - и се оплези.

by **Виктор Карпович** Нед Юли 08, 2012 10:03 pm

Виктор се понамуси и вдигна поглед към челото си, не че можеше да види която и да е част от него, но все пак опита си струваше. Ръката му се стрелна на горе, но успя да обърше само мъничка част от целувката й, която си беше намерила място точно там.
-Само да знаеш, че как си го нагримираш, така ще си го цункаш.- предупреди я Виктор и се оплези срещу й, допирайки нос до нейния в една ескимоска целувка.
Е, не можеше да каже, че по ескимоски не се целуваше добре (хD). Я, виж, как си въртеше носа кръшно. Нямаше по- добър ескимосо целувач от него и смяташе да си запази това място, за което сам си направи класация в главата, което беше достатъчно показателно.
-И да не пропускате сеанс, госпожице, защото вашия утешител ще бъде много самотен и притеснен за доброто Ви благоразположение.- почука с кокалчето на показалеца си по главата й, сякаш за да чуе дали е куха или не, но всъщност подкрепяше думите си така.

by **Жюстин Карпович** Нед Юли 08, 2012 10:23 pm

Жюстин хвана ръката, с която Вик я почукваше, проверявайки дали е "куха" или не и я дръпна надолу към себе си, като така той беше принуден да приклекне лекичко, и да бъде едно ниво с лицето й. Дланите й обгърнаха врата му и приближиха главата му към нежното й лице, където не само носовете им се потриха в ''ескимоса целувка", но и самите им устни. Трети (има нещо чудно в числото! : D) и вероятно последен път, тя си позволяваше да го сграбчи напълно неочаквано и така да го млясне майсторски, че да му окапят краката. Устните им бавно се притиснаха едно в друго, установявайки колко плътни, нежни и наистина изключително чувствени са, а езиците им се докоснаха доста пакостливо, сякаш прошепвайки си продължението на спектакъла и веднага след това се прибраха обратно в устите на притежателите си. Това докосване на влажната плът бе само за миг, а веднага след него последва нещо подобно на френска целувка и... но и не точно, затова щяхме да го кръстим ВикоЖюстинова целувка. Тя първо засмука горната, а след това долната му устна, сетне прокара езика си по двете бавно и внимателно, като едновременно с това закачаше неговия собствен по доста чаровен начин, който от своя страна някак плахо се подаваше измежду процепа, дразнейки го и в същото време приканвайки го да се включи заедно с нея в малката им игра. Нотките й се впиха в голата кожа на гърба му, като едновременно с това дланите й го притиснаха към себе си и... и в следващия момент и двамата за малко не се стовариха на твърдия под, забравили че вместо стени, има пердета... Но успяха да се задържат заради рефлексите на Викчо. Телата им обаче продължиха да се прегръщат по този приятен и невинен начин, докато устните... те не можеха да се откъснат от влиянието на другия... Езиците им, наподобяващи на вероятно току що запознали се малчугани, но влюбили се от пръв поглед, се заиграха в бавна и сладострастна игра извън устите на Жюстин и Виктор. Този на Жюстин обходи целия език на Карпович, първоначално в спираловидна нишка, сетне изрисувайки различни формички, напълно неразгадаеми за мъжа, а накрая се загуби из устните му, за да започне нова, по-страховита игра... Не сама. Беше толкова възбуждащо... и в същото време нежно и приятно, и напълно принуждаващо те да загубиш представа за реално и нереално... В действителност, дори боговете не можеха да се насладят на толкова истинска и чувствена целувка, възможна да се сравни само с полета на птиците, или бега на свободните жребци... Беше като стичащо се течно злато по вените и на двамата... Амброзия за душата... Ноктите й се плъзнаха по целия му гръб, оставяйки много леки, червени дири, но се спряха на кръста и дадоха очевиден знак, че нямат намерение да продължат обиколката си.
- Аммм... извинете... - чу се тих, несигурен женски глас, който идваше от непознат за Виктор човек, прекъснал неописуемата целувка. Девойката плахо постави дланта си върху рамото му и се усмихна притеснено. Беше красива, очарователна дори! С дълбоки сини очи и дълги, черни коси, спускащи се на буклички чак до кръста й. Роклята й бе изпокъсана, а цялата тя бе екзотична и невинна. Явно бе забелязала завърналите се още преди 20минути, долу на входа. - Иксаше ми се... да ви дам... това! - каза сепнато, постави един розов плик в ръката на Карпович и хукна натам, откъдето бе дошла, засрамена и повече от огорчена, заради целувката, която бе видяла.
В писмото, намиращо се в розовия плик, пишеше: О, непознати Виктор, откакто те зърнах във фоайето и чух името ти, душата ми твоя стана! Едва ли ще мога аз мъж да погледна друг, освен теб, любими мой! Сърцето ми лудо заблъска в гърдите, а чувства непознати до този момент породиха у мене се... И ти ги предизвика, Непознати, ти! Да знам, че съществуваш и с мене да не си, е равносилно на смъртта, любими! Ох ! Зная, че сега трудно ще ни е, но ако искаш... за миг поне... да се срещнем аз и ти, нека утре в 12 часа излезем пред скривалището...
Вечно твоя: Аджелика."
Погледът на Жюстин се беше леко премрежил, затова не можа да се фокусира добре... Стоеше все още с ръце върху врата му, но някак си любопитството й да разбере какво се крие в писмото му надделяваше и тя го изгледа с котешки, любопитен поглед.
- Няма ли да си отвориш писмото? - прошепна тихо, опитвайки се да прикрие огромното си нетърпение.

by **Виктор Карпович** Пон Юли 09, 2012 6:21 am

Той остана наистина не разбрал цялата ситуация. Тялото му, а не само и то... цялото му същество копнееше за още един зашеметяващ допир и дори не бе имал намерение да прекъсва контакта им, в който се преплитаха толкова чувства, че плътските обещания почти не приемаха своята важност, когато влезе... непознатата. Отдели устните си от тези на Жюстин, готов да попита "в пещера ли живее, че не чука", но после се сети, че те наистина са в нещо подобно и нямаше смисъл да използва тази безвкусна шега.
Сърцето му щеше да изскочи от вълнението, което бе предизвикала Жюстин, а ръцете му я прегръщаха настойчиво и не я пуснаха, докато не тупна назад на нейното легло, то от своя страна запротестира, карайки да по заподскачат леко нагоре.
-Оо, твоето е по- удобно.- констатира Виктор, докато отпускаше ръцете си до своето тяло.- Розовото винаги ме е притеснявало.- засмя се той.- Или е покана за бебешко парти или е осведомяващо писмо, че имам бебе... не, че съм имал.- побърза да се защити преди да се е появило въпросното питане.-Предпочитам червените цветове.
Палеца му докосна внимателно долната й устна, размазвайки леко гланца й, докато доста бързо се справяше с отварянето на плика... доказателство, че можеше да готви и пере едновременно, ако не друго. Изкара го пред себе си като преграда между устните им и зачете на глас думите от розовата хартия.
-"Да знам, че съществуваш и с мене да не си, е равносилно на смъртта, любими!"- прочете опулен Виктор.- Това нали не значи, че ще ме убие в противния случай?

by **Жюстин Карпович** Пон Юли 09, 2012 6:39 am

Докато Виктор четеше бавно и ясно писмото, чиито думи вплитаха толкова много "чувства", породени от плътското привличане, на друга девственица, живееща в "пещерата", Жюстин се заливаше в негласен смях, с опасността да се задуши от това. Намираше писането на любовно писмо за доста безвкусен начин да споделиш чувствата си с някого. Очният контакт беше най-силното нещо и да излееш душата си пред обичания обект със сигурност щеше да бъде една идея по-впечатляващо. Но и така можеха да видят, че поезията не й е толкова чужда и се е опитала да пише по този начин, за да привлече повече интереса на непознатия Виктор.
- Знае ли човек какво с е върти в главата на влюбената девойка! - през смях съобщи и скри лице между леглото и едната му ръка, и п-точно онази, с която държеше розовата хартия на червени целувки. - Постарало се е момичетоо... - измърмори тихо и изморено, докато нежно описваше с показалец "печата", с който бе белязан Викчо. Лотуса го беше нарисувала повече от перфектен! А завъртулките в буквите, които пречеха явно да се различат двете букви на първо гледане, я изпълваше с ... до някъде радост? - Можем да се редуваме кой да спи на удобното легло. - нарочно му каза и се повдигна на лактите си, надничайки само с очите си над любовния лист.

by **Виктор Карпович** Пон Юли 09, 2012 7:18 am

Виктор погледна отвъд листа, за да се ухили, когато видя колко кротичко изражение бе придобило неговото лично змийче. Е, не му ли беше достатъчно едно да го хапе за пухкавите бузки, та и второ иска да го захапе за дупето? Поизправи се, за да може да целуне Жюстин по главата и да се засмее..
-Не се притеснявай, може да ми запазиш едно мъничко ъгълче в леглото си.- изплези й се и се обърна към раницата си. Първичния инстинкт на един нередовен ученик го накара да попита:- Намира ли ти се химикалка?- но преди да получи отговор, той вече беше намерил в един от страничните джобове, явно останала от някоя странна случка, която Виктор определено не си спомняше, колкото и да му се иска. На нея беше залепено листче с номера на... някой или по- скоро някоя, която така и не я е огряло втори път.
-Сега ще видиш колко е романтичен Виктор Карпович.- засмя се той и се залови с писането от обратната страна на листа, където буквите леко се скриваха от целувките, но Аджелика щеше да го преживее в крайна сметка.
"Скъпа Аджелика,
сигурен съм, че ти си едно много дашно, красиво момиче и много се радвам, че нямаш бебе от мен. И също така силно се надявам да не решиш да ме застреляш или изпечеш на шиш, но една пустинна змия вече ме захапа за бузката и ме отрови подобаващо. А и предпочитам червения цвят!

Виктор"
П.С.: Съжалявам, че е толкова обикновена химикалката, но може някой път да ми заемеш от своите цветни...
-Искаш ли да го прочетеш?- Виктор размаха листа пред лицето на Жюстин.

by **Жюстин Карпович** Пон Юли 09, 2012 7:34 am

Взе листа от ръцете му и също легна по гръб до него, настанявайки краката си върху неговите шеговито, разбира се.
- Дашна... - повтори невярващо през смях на езика, който използва. Е, на това определено му се викаше мнооого интересно писмо. Ако на нея й изпратеше такова, и тя бе на мястото на Анджелика (което никога нямаше да се случи), би умряла от мъка. - Горкото момиче! Съветвам те да й го дадеш лично, както тя направи... Но утре, или днес? - повдигна бааавничко очи към него, поглеждайки го невинно и някак нежно, нещо дълбоко различно от истинската й същност на отвратителна харпия, чакаща подходящ момент да ти вкара отрова в организма.
Обърна му гръб, избутвайки го в края на леглото с дупе и се разсмя звучно.
- Гладен ли си? Вероятно скоро и вечерята ще е готова. - вече с по-твърд тон изрече. Беше прокарала една гумичка през мозъка си, която да изтрие втрисащото чувство от допира на чуждите устни към нейните. Изправи се рязко и дръпна леко пердето, оглеждайки наоколо коридора. - Хм...

by **Виктор Карпович** Пон Юли 09, 2012 8:54 am

-Трябва да нахраниш тумбачко.- Виктор посочи коремчето си и го потупа, привличайки вниманието й.- Гладен утешител не целува.
Противно на думите си, той докосна устни до брадичката й, сякаш му се искаше да слезе малко по- надолу и да захапе вратлето й, но повече правилно му се струваше да не си насилва късмета и да се остави на течението, както правеше през последните часове, в които вървяха по горещия пясък, а сега и... тя беше толкова добра целувачка, че му се стори, че никога не бе целувал наистина жена.
Дръпна я към себе си и я вдигна на ръце, а след това се изправи заедно с нея от достатъчно удобното легло, за да залее инстинктите на телата им за близост, докато спят. Пусна я на земята чак в коридора, където вече бяха започнали да излизат някои от другите бегълци, които си почиваха в стаите и вървяха в посока на тази, от която бяха дошли към спалните помещения.
-Между другото ме изненадваш приятно с уменията си в целувките.- прошепна й на ушенце Виктор... не беше нужно всички да разбират, нали? Пръстите му докоснаха татуировката, която сам бе направил на китката й нежно и сякаш очертаваха отново думите.

by **Жюстин Карпович** Пон Юли 09, 2012 9:21 am

- Мда, напълно нормално е, а и все пак трябва някой да те научи да се целуваш, нали?- прошепна обратно в неговото ухо и се оплези насреща му, след което го поведе към вратата, която криеше многото изверели от глад пустинни бегълци.
Щом влязоха заедно вътре, ги посрещнаха доста весело, някои вече бяха подпийнали леко, а други държаха свинска мръвка и с удоволствие дояждаха месото от кокалчето. Как да не ги приветстват с отворени обятия, като им носят такава вкусна и прясна храна? Ммммм, направо да си оближеш пръстите. Там стоеше и Захир в скута на един от мъжете и си раздаваха целувки... и, о май боже, този мъж беше Джеб! А чернокоската, която беше влюбена във Викчо. Аааа, не, нямаше да й го даде сега, когато тъкмо го беше научила как да се целува като хората! ( : DD)
- Сядайте, сядайте!!! Взимайте си каквото искате! - викна един вече доста навътре с алкохола и се клатушна на другата страна, продължавайки да обръща огромната стъклена бутилка.
Жюстин погледна към момичето, а след това и към Виктор. Какво и смяташе да прави той? Е, ако не му се отвореше парашута с нея, както и изглеждаше да стане, нищо чудно да намереше утеха в обятията на тази екзотична красавица... Невинна, чиста и неопетнена.
- Хайде, нали искаше да ти нахраня тумбака? После ще правиш каквото трябва да правиш. - спокойно го придърпа към масата и се настаниха на един от столовете, а Анджелика ги следеше скришно и не толкова скришно с поглед. - Месо? И салата? Хм... - издърпа едно кокалче и го докосна до устните му, след секунда две направо го напъха до половината в устата му и го остави да го сдъвче. Последва нова порция, но сега от салата с моркови и зеле.

by **Виктор Карпович** Пон Юли 09, 2012 9:39 am

Виктор успя да се огледа и съвсем леко да се усмихне на Анджелика, но не спираше да стои до Жюстин и ако някой отдаваше това на факта, че не познаваше никой- то силно се залъгваше. Виктор Карпович определено нямаше проблем със запознанствата камо ли със самотността си, освен тази в леглото.
Задъвка послушно месцето, което се намери без време в устата му и когато преглътна той сръчка Жюстин в ребрата, за да се обърне отново към него, а не към чинията или пък към някой друг. Аааа, нямаше да се разберат така, тя му беше надзорница и трябваше да го гледаа!
-Ще кажа, че не ме наглеждаш добре.- изплези й се Виктор и очерта устните й с една краставичка.- И ще ме пратят при Захир да ме гледа.
Напъха в своята малко парче месо, докато й се усмихваше съвсеееем невинно и мило. Извъртя за миг очи към мъжка фигура, запътила се толкова решително към тях, но на половината път стана нещо и промени хода си.
-Струва ми се, че не само Дилън ти хвърля очи.- леко свъсено изломоти Виктор и за утеха си напъха и доматче в устата.

by **Жюстин Карпович** Пон Юли 09, 2012 9:47 am

- Е, аз има при кого да се утеша, докато ти си със Захир. - оплези се насреща му и щом заговори за друг човек, който й хвърля очи, тя рязко се обърна. - САША! - развеселено викна към него. Верно, че постоянно се дразнеха и с него, обаче винаги се радваше да го види след дълъг път и да го гушка като мечка, пък дори и след това да го изяждаше със заядливостта си.
Няколко погледа се извиха към тях, но другите продължиха с по-интересните си занимания и дори не се обърнаха.
Жюстин помаха жизнено към русия мъж и скочи на крака, затичвайки се към него. В същото време Анджелика се позамисли дали не е подходящия момент да отие да си поприказва с него...? Захир бавно измести очите си към развеселения глас на Жюстин и й се усмихна вяло, но и все пак щастливо. Съзря и пищната жертва, която бе донесла и отбеляза в главата си, че рано или късно ще слуша и неговата музика. С тези мисли отново пое страстно Джебовите устни. ( : D)
Дилън пък от друга страна тъкмо влезе в помещението и се огледа наоколо... беше пълно с хора! Леле-мале! Но пък... веднага забеляза конската физиономия на Виктор и крехкото тяло на Жюстин, припкащо към... Саша ;х .

by **Виктор Карпович** Пон Юли 09, 2012 10:13 am

Виктор стана от пейката, изправяйки цялата си внушителна фигура пред не един поглед. А самия негов беше леко потъмнял и повече човешки, както онзи единствен път, когато вече го беше виждала така, но този път причината не бяха няколко заядливи думи, а нещо повече. Но не помръдна, докато Жюстин се приближаваше толкова радостна към... Саша, който и да беше той.
А ако в моята писателска глава те двамата се познават, то определено току що станаха две враждуващи страни, които щяха да вдигнат пещерата във въздуха. До слуха му достигнаха малки, бързи стъпчици, които скоро се спряха до него, а една ръка се докосна уж неволно до неговата, но Виктор отмести Анджелика на страни и със съвсем бавна и спокойна на пръв поглед крачка последва Жюстин през половината зала, където зееха обятията на Саша сякаш бяха точно и само за нея и това определено подразваше не малко Виктор, но той се спря съвсем близо до Захир и Джеб и уж разсеяно, без да поглежда Екатерина, се пресегна към масата и захрупа едно морковче вяло.
-На нашата маса няма моркови.- разсеяно отговори на все още незададения от Джеб въпрос и продължи да яде моркова си, загледан след Жюстин.

by **Жюстин Карпович** Пон Юли 09, 2012 1:09 pm

Хвърли се в обятията на Саша, който я завъртя, сякаш бяха от доста отдавна влюбена двойка, докато тя сключваше ръце на гърба му. В тази прегръдка от НЕЙНА страна нямаше насоченост жена->мъж, а приятелка->приятел, но отстрани се долавяше по малко по-различен начин, заради предполагаемото увлечение на Саша, за което Жюстин не знаеше, така че...
- Радвам се да те видя, ама наистина много! - през смях рече в ухото му и го стисна ама много силно. Погледът й обаче веднага фиксира нещо, докато стоеше с облегната глава на рамото му... огромно, нещо велико, направо отвратително! Викчо стоеше до Захир!? Но... не можеше да разбере, защо?! Какво му беше направила пак, че се ... Оооо, досети се! Прегръдката между Саша и Нея бяха породили някакви такива грешни мисли у главата му...
В същото време Дилън стоеше със стиснати юмруци и само чакаше подходящ момент да отиде и да си изпроси скорошна среща с нашата прекрасна героиня, която се бе забъркала без да иска в любовен многоъгълник.
Анджелика... Тя беше съкрушена от това, че той просто беше подместил настрана! Тя да не беше някаква вещ!? Та тя му подаряваше СЪРЦЕТО СИ, а той дори не я поглеждаше?! Няколко чисти сълзи се спуснаха по бузките й, докато в очите й се четеше гняв и желание за... бой!
Захир успя да огледа доста добре и похотливо Виктор, но не можа да предприеме други мерки, защото вече се беше обяснила в любов на Джеб, а да сваля друг мъж пред погледа му... беше немислимо. Но го беше забелязала. При това доста добре. Езикът й се вмъкна в устата на Джебо, преди дори да измести повече от нормалното поглед и глава към Карпович.

by **Виктор Карпович** Пон Юли 09, 2012 1:19 pm

Виктор направо умря от яд, когато ръцете на Саша тръгнаха по- надолу, може би да я хванат по- добре, но Виктор довърши пътя им доста надолу и по определено неприличен начин. Още дори не бе видял на къде отиват, когато закрачи твърдо, бързо и съвсем решително, а в същото време този Саша я пусна, но пък й заговори... ама как ще й говори? Той не знае ли, че трябва да иска разрешение първо? Ооо! Руски.... тази дума определено трябва да ви се спести!
В същия момент, Дилън сякаш бе решил, че Саша ще остави Жюстин и успоредно на Виктор, той закрачи, но много по- сдържано и свенливо. Разбира се, нашия герой го изпревари едва с няколко крачки, но предупредително се обърна към Дилън и повдигна въпросително вежди, но противоречиво на това изръмжа:
-Изчезвай, Дилън!
Виктор не изчака реакцията му, а се обърна само, за да дръпне Жюстин за ръката и да забие юмрука си в лицето на Саша, достатъчно, за да разбие носа му.
Запознаване по руски...
-Привет, сънароднико!- толкова мило изрече Виктор, докато се подготвяше да нанесе още един удар.

by **Жюстин Карпович** Пон Юли 09, 2012 1:28 pm

Боже, Жюстин изпадна в ужас! ЩЯха да го изгонят, нея да посинят и повече никога, ама никога да не се видят! Пък и о, горкия Саша, щеше да остане с вечна гърбица на носа! Сега трябваше да измъкне Виктор от цялата тази ситуация, а по-късно вечерта щеше да отиде да се извини на Сашко за ... телесните повреди.
Сграбчи юмрука на Виктор, който летеше за втори път към руснака и той успя да се забие в рамото й и определено да остави огромна синина, но тя дори не обърна внимание на болката, която покоси крайника й веднага след улавянето на юмрука, а просто го задърпа към вратата, при това доста успешно влачейки го към спалните отделения.
- Съжалявам, Саша!- викна преди да тупнат вратата извън стаята, а гласът й беше пропит със съжаление и мъка. Щом стигнаха до "стаята" им, тя му заби толкова силен юмрук, че сигурно ченето му се беше разместило, а нищо чудно да бе счупила и някой от зъбите на якия мъж.
- Глупак такъв! Искаш да те изгонят още сега ли!? МИСЛИШ ЛИ С ТОВА НЕЩО, ТУК!? - боцна го и по главата и чак тогава изскимтя тихо от болка в дясното рамо... Представете си, щом забеляза след толкова време, че нещо в тялото й не е наред, до каква степен бе обсебила мисълта, че може да го изгонят или наранят съзнанието й...
Седна на леглото си и му обърна гръб, по-сърдита и разгневена от всякога!!!!!!!

by **Виктор Карпович** Пон Юли 09, 2012 1:39 pm

-Виж, съжалявам, че те ударих!- Виктор бе съжалил още в момента, но определено никой не му даде шанс да се извини тогава.
Цялото му тяло трепереше от яростта, която беше изпитал, но малко по малко тя изчезваше, заменена от истинското съжаление... разбира се, за това, че я бе ударил, макар да не беше в плана, а не, че е разбил носа на някакъв хвалипръцко! Оо, само да не беше Жюстин, щеше да се върне и още пет пъти да му счупи носа, така че да застане на шест без десет по часовниковия циферблат.
Виктор си пое дълбоко въздух и седна на леглото до нея и се загледа в тила й. Може би не трябваше да го прави, всъщност щеше да е по- добре изобщо и да не се приближава, а просто да си стои до Захир и да похапва морков, докато тя инспектира устата на Джеб. Но се беше почувствал толкова безпомощен изведнъж. Прегърна я изотзад притискайки я към гърдите си, сякаш за да й покаже колко бързо тупкаше сърцето му от яд, а ръцете му бавно бавно спряха да треперят и мускулите му бяха започнали да се отпускат.
-Съжалявам, аз... аз после ще отида да се извиня на Джеб за станалото... просто тоя... ами, като го видях не се стърпях да не се запознаем!- заговори виновно в ухото й Виктор.

by **Жюстин Карпович** Пон Юли 09, 2012 1:49 pm

Ръцете й се спряха върху неговите и ги погалиха нежно, ала този жест на привързаност и по-скоро мекота, въобще дори не означаваше, че Жюстин е забравила за постъпката му. Защо Виктор ревнуваше?! Не вярваше в себе си? Не вярваше в нея? Кое го беше комплексирало? Каква беше причината, питаше се Жюстин, докато се облягаше на гърдите му.
- Отвратителен си. Саша е мой приятел. И това няма да се промени, затова ако още веднъж само му посегнеш, АЗ ще счупя твоя нос! - закани се на Викчо и извърна рязко глава назад, за да го погледне в очите - Ясна ли съм?! Никога не бих посегнала на твоя приятелка, защото я прегръщаш... - докато казваше това изречение, с всяка дума намаляше въодушевлението си и явно установи, че в действителност не мисли точно така ... но все пак не би я набила! Би му се мусила и друндила, но не и пребила невинната девойка, дори и неподозираща за нея! - Дължиш извинение на Саша и обяснение на Джеб. - може би щеше да се примири ако не се извинеше на Саша, но Джеб бе важен в случая...
За да го "стимулира" да направи това, се обърна лекичко и го целуна по двете бузи. - Може и утре...

В същото време Дилън и Анджелика бяха донесли лед на милия Сашко и сега се грижеха за носа му, а Захир убеждаваше Джеб да му даде втори шанс на Виктор... и то по толкова сексапилен начин, че нямаше как да не се справи успешно със задачката.

by **Виктор Карпович** Пон Юли 09, 2012 2:04 pm

Нещо така го зачовърка от вътре, че му се искаше да си извади всички вътрешности и да ги пребърка за гъделичковци. После можеше да си върне червата на мястото, но мозъка щеше да си го изяде опечен на шиш, ега започнеше да функционира поне мъничко!
Не му се искаше точно сега да й обяснява защо го е ударил, но все пак, предишните пъти беше минавало запознанството. При Жюстин обаче явно не мина, пък и предишните пъти определено не е било от ревност. Виктор върна една целувка на челото й и се изправи. Да усеща недоволството й от постъпката му не беше най- доброто нещо и определено можеше да го по поправи като отиде и обясни още сега на Джеб действията си и.... агрхххх да се извини. Всичките черва му се оплетоха като си помисли за това.
-Няма да е утре, защото утре ще искам да се извинявам много по- малко, отколкото днес.- каза Виктор и я дръпна за здравата ръка, за да стане.
Болката в челюстта му, на която обърна внимание чак сега не беше особено приятна и го накара да я разтрие хубаво, за да премахне ужасното усещане, че се е откачила.
Закрачи гордо напред към залата за хранене, където бяха останали само Саша, Джеб, Захир, Дилън и Анджелика. Прилоша му като си помисли, че сега трябваше да направи думичката с "и"* и да се прави на думичката със "с"**. Пое си дълбоко въздух и отвори вратата, оставяйки Жюстин да влезе след него.
-Ти, кучи син! За още ли идваш?- кресна веднага Саша и се изправи рязко, което накара главата му да се завърти и той обратно да клюмне на мястото си.- И нея даже удари!
Виктор се свъси срещу него, но все пак пое ръката му в своята и така здраво се заръкостиска с него, докато държеше рамото му, което също така силно натискаше.
-Извинявай, приятелю, няма да се повтори... само исках да се запознаем по руски като сънародници.- на висок глас заговори Виктор, но после го снижи.- Ама, ако още веднъж ти видя ръцете по нея, няма да ти останат такива.- заплашително зашепна Виктор, а след това отново повиши тон, че да го чуят всички.- Даже те каня някой път да пийнем заедно и да обсъдим нашата любима страна и руските жени!
*извинява
**съжалявам

by **Жюстин Карпович** Пон Юли 09, 2012 2:16 pm

Дилън веднага се втурна да помогне на Жюстин за рамото и взе две огрони ледчета, уви ги в кърпа и плъзна грапавата си ръка по блузата на жената, оголвайки рамото й. Ето това, например, трябваше да накара Саша и Виктор да се обединят ( : D ). Седне постави леда на оголеното от него самия място и лекичко притисна кърпата към раната.
- Леле, как не ти се е счупила ключицата! Добре ли си?? - запита той притеснен и запъхтян, а очите му влюбено си впиваха в нейните.
-Не се притеснявай, Ди, нищо ми няма. - измърмори леко объркана от този жест на ъ... загриженост и лекичко прегърна с една ръка, потупвайки го по гърба, момчето, но след това се приближи към Саша и прехапа устни извинително. Изобщо страшно много съжаляваше, че беше пострадал заради не...я. Дори заядливото й поведение беше умряло, както и самото желание спрямо него в този момент. Наведе се, за да види в какво състояние е носа му, но Виктор можеше да го обърка и като целувка, заради прекаленото приближаване към кожата на Саша.
Лелееееееее, юмрука на Карпович беше като някакъв стоманен бидон! Горкия й Сашко!
- Ще те боли мноого... - измърмори разстроено и духна леко върху носа му, като руснака можеше да долови прекрасния аромат на рози и хризантеми, плюс цял букет от разкошни растения.
Захир придърпа здравата ръка на Жюстин и я стисна леко. Още от километри се забелязваше, че ако не спре да обгрижва всички по този начин, Викчо ще литне през прозореца на Джеб, заради пребиване на мъжките индивиди в пещерата.

by **Виктор Карпович** Пон Юли 09, 2012 2:52 pm

-Ей, Дилън!- подвикна Саша, докато двамата с Виктор още се здрависваха.
Виктор определено не можеше да го види, тъй като беше с гръб ккъм него и Жюстин, но в момента, в който видя Саша как кимва назад към нея. Виктор се обърна, но крсивата му тъмнокоска вече летеше към тях, изоставила Дилън да се грижи за въздуха, затова пък Виктор на свой ред си размени ролята с нея, подхващайки Дилън за ръката и дърпайки го към Анджелика.
-Дилън, аз, ако ти бях баща много щях да се радвам да си имаш жена като Анджелика.- заразправя Карпович като стара сватовница.- Тя е умна и мила и виж колко е красива. Да не говорим, че има толкова добро сърце... я се опознайте малко.
Дилън се опита да противоречи на думите на Виктор, но Джеб определено изпревари всякаква реакция със собствената си поява, за да отвлече Виктор и да поиска обяснение.
-Виктор, от скоро си тук, но аз не търпя подобни изпълнения.- строго заяви той, въпреки че се чувстваше една такава разнеженост в гласа му, а очите му трудно се застояваха върху лицето на Виктор за повече от минута.
- Знам, ама ако хване Захир за задника ще направиш същото, нали?- замига срещу Карпович с онова свое въпросително изражение.-

by **Жюстин Карпович** Пон Юли 09, 2012 3:11 pm

Жюстин седна на стола до Саша и мълчаливо занаблюдава цялата развила се сцена пред очите й... Виктор -ревнивецът , се правеше на сватовник, само и само да разкара както Анджелика, така и Дилън от полезрението си, а те пък, горките, дори не разбираха какво се случва...
- ТОЙ НЕ МЕ хвана за задника! - тропна с крак разгневена Жюстин и скръсти леко ръце, заради болката. - Джеб, дай му още един шанс, моля те, а ако съгреши, обещавам, аз да го изгоня и пребия.И изпека. - мазна усмивка цъфна на лицето й, докато извръщаше и погледа си към този на Саша. Щеше да оцелее. С тези мисли се изправи грациозно и седна на масата, започвайки да се храни най-безсрамно, на пук на всички мъже!!! Струваше й се, че сега и Сашко й се сърдеше.. ама и нормално. Заръфа морковче от същата купа, от която и Виктор по рано и напрви тъжна физиономия. Вече нямаше никакви приятели тук... Захир, може би, макар че с нея от време на време се събираха и то за кратко...
Втори морков се изгуби в устата й,
- Ам... но аз не искам... него... а теб.. - смутено рече Анджелика, улавяйки ръката на Виктор.
Острия като бръснач поглед падна върху ръката на Анджелика и едва не я изпепели с енергията си! А, не! Добре, че Саши не го нападаха всички жени пред очите й, защото тогава щеше наистина да се види в чудо кой от кой да спасява!

by **Виктор Карпович** Пон Юли 09, 2012 3:25 pm

-Да, ама в моите мисли го направи.- заразмахва пръст след нея Виктор и понечи да тръгне, но ръката му беше уловена от Анджелика.
Погледна я жално. Ахх, само да беше по други обстоятелства тук, нямаше изобщо да й прости! Нито пък на Захир (ъъ, тя може би трябва да бъде последна) нито на която и да е. А, ако можеше и да ги пласира, моментално щеше да спретне един публичен дом под земята.
Публичен пещерен дом! Богове, да се беше сетил за това, докато имаше възможност.
-Анджи, аз ти написах писмо, ама забравих да ти го дам, но трябва да ми обещаеш, че ще го прочетеш, когато си отидеш в стаята. А аз ти обещавам, че някой път ще порисуваме с цветните ти химикалки.- Виктор хвана ръката й със своята ответна и се здрависа с нея с една огромна усмивка, която сигурно я остави доста объркана, но пък очите й така светеха по розовия плик, който Виктор беше решил отново да използва.
Настани се до Жюстин тихичко и се пресегна до ледчетата, който Дилън беше изкарал от някъде. Грижливо взе едно по- голямичко и го докосна до рамото й, където вече се оформяше синината и лека подутина. Може би нямаше онзи хлапашки влюбен поглед, но големите му ръце, които раздаваха юмруци насам и натам се опитваха да бъдат нежни и грижовни, докато не изпусна ледчето в деколтето на Жюстин.
Виктор инстинктивно посегна да си го вземе, но се спря в последния момент и я погледна.
-Може ли да си го взема, змийче?

by **Жюстин Карпович** Пон Юли 09, 2012 3:37 pm

- Ако искаш да останеш без ръка. -изсъска насреща му и сама бръкна в пазвата си, изваждайки леда. Зззз, усещаше как потреперва от това цялото изстудяване! - Искате ли да поиграем на ... шише? Всички присъстващи? - попита тя и дяволита усмивчица се появи на лицето й.
Джеб и Захир се бяха оттеглили в покоите си, за да се радват на телата си, докато Анджелика, Саша, Дилън, Виктор иЖюстин все още киснеха в помещението, пълно с храна. - Мииисля, че ще бъде ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ИНТЕРЕСНО!- оживено викна и взе едно празно шише от вино... Да, някой себе постарал да го изпие без да остави и една единствена чашчица!
Дръпна Виктор и Саша на земята до себе си, а Дилън и Анджелика се приближиха някак плахо и всички заедно сформираха кръг.
- Нали знаете как се играе? Предлагам пръв да върти шишето контузения Саша! Хайде, скъпи, действай! - подаде му бутилката и зачака завъртането й.
С ъс здравата си ръка стискаше дланта на Виктор, сякаш опасявайки се, че ще направи всичко възможно да се махнат оттук, преди друг, освен той, да е видял някоя прелестна частица или пък разбрал такава за неговата" Жюстин.

by **Виктор Карпович** Пон Юли 09, 2012 4:26 pm

Виктор се понацупи, но пък това си беше чиста възможност и тя да поревнува малко. Ааа, тая жена да не би да се чудеше постоянно как да му разнообразява живота? Е, не, че го разнообразяваше лошо, даже напротив- никак не съжаляваше, че е цапардосал Саша, пък и какво си мислеше? Жюстин беше прекалено забележителна и красива, за да се увъртат всички около нея.
Погледна Жюстин преди Саша да завърти бутилката. Погледа му напрегнато проследи бутилката, докато тя се въртеше. Чувстваше се като в игра на руска ролетка, но определено щеше да му хареса повече, ако беше руска ролетка. Ала шишето се спря на Дилън. И на Виктор наистина му олекна щом видя това и се ухили злобно срещу Саша.
-Лично се надявах да не си ти.- запремига Саша, мятайки поглед скришно на Виктор.-Мисля, че е време да споделиш с Жюстин каквото си говорихме.- намигна той заговорнически на Дилън, а той от своя страна така се притесни, че занавива края на старата си риза и погледна към Жюстин, но само измрънка:
-Аз пък мисля, че много ще му отива да те цунка, Саша.- неканен се обади Виктор толкова добронамерено.

by **Жюстин Карпович** Пон Юли 09, 2012 5:44 pm

Жюстин погледна лошо към Саша и го сръчка в ребрата. Защо го правеше! Тя ЗНАЕШЕ! Иииииих... сега щеше да се почувства дискомфортно, но тя щеше да подкрепи Дилън.
- Амм... Ох... Жюстин... такова... аз много... искам да поговорим след играта... Това, дето ще ти кажа, не е за повече от 4 очи... - каза смутено, а тя веднага кимна с усмивка.
- Разбира се, че ще дойда, не се притеснявай!
Дилън врътна шишето и то се спря между Саша и Виктор. Виктор да изисква от Саша истината или предизвикателството... Жюстин се почувства не на мястото си между тях и преглътна тежко.
- Я, кои се паднаха! - постави длани на бедрата си и ги потри, а това действие беше проследено с попиващ поглед от Дилънчо.

by Sponsored content

Преди три месеца в и извън Тусон

Преди три месеца в и извън Тусон

Re: Преди три месеца в и извън Тусон

Re: Преди три месеца в и извън Тусон

Re: Преди три месеца в и извън Тусон

Re: Преди три месеца в и извън Тусон

Re: Преди три месеца в и извън Тусон

Re: Преди три месеца в и извън Тусон

Re: Преди три месеца в и извън Тусон

Re: Преди три месеца в и извън Тусон

Re: Преди три месеца в и извън Тусон

Re: Преди три месеца в и извън Тусон

Re: Преди три месеца в и извън Тусон

Re: Преди три месеца в и извън Тусон

Re: Преди три месеца в и извън Тусон

Re: Преди три месеца в и извън Тусон

Re: Преди три месеца в и извън Тусон

Re: Преди три месеца в и извън Тусон

Re: Преди три месеца в и извън Тусон

Re: Преди три месеца в и извън Тусон

Re: Преди три месеца в и извън Тусон

Re: Преди три месеца в и извън Тусон

Re: Преди три месеца в и извън Тусон

Re: Преди три месеца в и извън Тусон

Re: Преди три месеца в и извън Тусон

Re: Преди три месеца в и извън Тусон

Re: Преди три месеца в и извън Тусон

Re: Преди три месеца в и извън Тусон

Re: Преди три месеца в и извън Тусон