Преди три месеца в и извън Тусон

First topic message reminder :

В центъра на Тусон се вихреше грандиозно събитие, даже едно от най-важните на годината - пролетният панаир. На него непозволеното ставаше позволено, а фриволността на духа се проявяваше във всевъзможни форми. Бедни продавачи на памук се опитвах да привличат клиентела със стари трикове- смесваха различни на цвят захари и създаваха шарени памуци - нещо заковаващо погледа на децата веднага, а с това и пълнене джоба на продавача. ; Огромното виенско колело за пореден път издигаше величествената си снага няколко метра над малката цена, на която различни артисти показваха спектаклите си, а студените и нищо не разбиращи от изкуство (според някои персонажи тук) души стояха и наблюдаваха цялата скупчина от разядени ламарини, надупчени платове и зомбирани погледи радушно. ; Малък дансинг приветваше всички любители на танците, но и предизвикателството, което сеотправяше към живите, бяха спуснатите от коприна платове, пречещи а двойките (а защо по-скоро не помагащи им да създават нови, по-интересни неща с тялото си?) да танцуват. Мястото бе доста често празно, заради липсата на въображение, но пък онези, които дръзнеха да се докоснат до "странното" подуимче, се забавляваха до припадък, а мозъкът им, подобно приели наркотични вещества, биваше омотаван и забавляван, сякаш цветна дъга преминаваше през него, но все пак леки перести облаци пречеха за цялостното й проявяване.
Феерия от звуци, светлини, храни, хора, миризми... нещо интересно и наистина по-шумно от обикновеното... Маски, шалове, снимки и всякакъв вид КОСТЮМИ, тук просто имаше всичко!
-Ето как се ''забавлявали" душите. - подметна иронично брюнетката и лапна пръста си, по който бе увито обилно количество памук... купено от интересния продавач.

Виктор улови челюстта й раздразнено, но все пак всичко се случваше почти на сън. Отдръпна я от себе си, но в следващия момент някой друг я отдръпна, а Виктор съвсем свободно се върна на леглото, докато се приготвяше да се изплюе на пода, но тогава се сети, че не си е вкъщи, нямаше прозорец. За всеки случай погледна нагоре, а сънените му, светли очи обходиха всички възможни стени в малката им стаичка, но когато не намери се отказа от плюенето и се изправи лениво от леглото. Скъси разстоянието между себе си и Жюстин с няколко големи крачки, за да скри лице в сгъвката на вратлето й и да вдиша от прекрасния й аромат, но имаше... имаше нещо мъничко различно. Изгони съмненията, които го налегнаха, че може би Анджелика говореше сериозно. Не! Не! Жюстин не беше такава.
-Какви ги говориш?- недоволно изръмжа Виктор срещу Анджи и прегърна съвсем сигурно Жюстин, напълно убеден, че нямаше такова нещо.


Саша се облегна на стената и се плъзна по нея задъхан. Лека? Нощ? Нощ може би, но лека- никак. В съзнанието му се загнезди начина, по който изричаше името му. Преди и сега. Когато Виктор не съществуваше в техния свят, когато се появи, в момента, в който го завари с Анджелика и СЕГА. Преглътна тежко и се почеша по главата. Чувстваше се по всички възможни начини, но не и нормално.

Анджи се подсмихна доволно и излезе от стаята, а Жюстин стоеше като ледена висулка до Виктор и наблюдаваше люлеещата се завеса.
- Целунах Саша по бузата. Той ме целуна по устата. Аз не му отвърнах. - с тези три прости изречения се отдръпна от Карпович и се придвижи към леглото - Притеснявам се. Мисля, че само ако ми изтриеш паметта, ще мога да простя. - легна на матрака с гръб към мечо и се зави през глава. Направи така, че всички краища, от които може да се наднике да бъдат скрити хубаво, макар това да ознаваша да се задуши под юргана, и прехапа уста. Не се чувстваше добре след"отмъщението" си, а дори напротив. Въздъхна тихо и затвори очи, надявайки се с края на днешния ден да си отиде и налудничавото й поведение;и откачените желания и всичко, което беше в разрез с нейната същност.


Анджелика се придвижи по коридорите и забеляза странното поведение на Сша.а
- Какво ти има бе, да не си погълнал отровни гъби? Защо си такв умислен??? - подритна го по крачето и се ухили самодоволно. Сякаш беше направила най-великата си постъпка в този ден.

Виктор се облещи срещу завесата, докато все още стоеше облегнат там. Признанието на Жюстин му дойде сериозно в повече. Накара долната му устна да се издаде лекичко напред в нацупена физиономия, а очите му бавно се извъртяха и му идеше да въздъхне и да мине отвъд завесата, за да разбие мутрата на Алекзандър, но си спомни за обещанието да се опита поне мъничко да се разбира с него. Чакай, чакай! Читателю, честно ли е така? Той да целува жена му, пък Виктор да стои и да дреме. Не, никак честно не му се струваше и смяташе да направи точно това.
Без да дава обяснения на Жюстин, Виктор премина от другата страна на завесата и последва Анджелика. Не, за да я цунка, а за да продължи по коридора и той да го отведе до Саша, където и да се намираше сега русокоското. Сънения поглед на Виктор го фиксира съвсем в края на коридора. Приближи се с твърда крачка и изблъска Анджелика безмилостно на страни, но не за да се нарани. Едната му ръка хвана Саша за рамото.
-Гемиите ли ти потънаха, Саша?- попита го като загрижен приятел, а в следващия момент юмрука му порази окото му и накара целия му свят направо да се завие.- Лека нощ, Сашко.

Алекзандър се изправи и се хвана за ударената половина от лицето си. Този човек беше ли нормален. Усети как му се зави свят за мъничко.
-СЕГА, КАКВО НАПРАВИХ?!- изкрещя след него Саша и тръгна след Виктор, но в отговор получи само един много неприличен знак с ръка (;ддд можем да се досетим какъв), а когато големия мъж влезе в стаята си с Жюстин, Алек се спря. Беше ли... не, не, не трябваше да влиза и да.. все още се срамуваше от постъпката си. Поколеба се и в крайна сметка се отказа. Разтърка удареното място тъжно, извръщайки се към Анджелика с недоволно изражение.


Виктор дръпна хубаво завесата, скривайки ги от погледите в коридора и съвсем спокойно, макар и вече леко разсънено, изражение се отправи към леглото. Седна на ръба и се замисли за малко.
-И аз го цунках за лека нощ.- оповести сякаш беше съвсем естествено и улови едното крайче на завивката.- Дай ми и на мен дее!

Подаде се изпод завивките, целуна го по бузата, след това го изрита на неговото легло и пак се зави през глава, обръщайки му гръб.
- Лека нощ, Виктор. - спокойно рече и загаси нощната лампа.
В главата й се въртяха какви ли не шантави мисли, а когато си представи насиненото оченце на Саша й стана тъжно... но пък като си представи нейния огромен мечо, който отива там с цялото си величие и направо й настръхна козината. Прехапа устни и въздъхна. Дааа... може би и тя беше изморена, реши да игнорира и Алекзандър, и г-н Карпович, и просто... да се държи така, сякаш не иг познава! Нова стратегия! Стисна силно очи и не след дълго заспа........

Анджи заведе Саша в стаята му и го остави да легне, след което намаза оченцето му с някакъв мехлем от горски билки и въздъхна.
- Лека, Алекзандре... май ще си останеш със спомена за днешната ви целувка? - усмихна се пресилено Анджи. Така и... не бяха... свършили... врътна се рязко и си отиде в стаята. Тя също, подобно Жюстин, обмисляше варианта да спре да се занимава с тези мъжки индивиди!!!

-Оо!- недоволно изломоти Виктор и се обърна към собственото си легло, което подкрепяше бъркотията в стаята им и бе обърнато по особено интересен начин. Хвана дюшека и го намести върху рамката лекичко, а от долу се измъкна една пухкава топчица, която беше- познайте какво- неговото коте, което беше осиновил по своя презумция и бе затиснал явно с матрака, но беше сигурен, че ако е искало да се измъкне е щяло. Въпреки това малките лапички се заразхождаха по дюшека, а животинчето замяука недоволно, сякаш му се караше и достатъчно силно сигурно да събуди Жюстин, но Виктор го пое в голямата си ръка, докато се опитваше да определи, кое беше чаршафа и кое калъфа на одеалото, но накрая просто се отказа от това и застла първото бяло нещо пред погледа си, а после легна и остави пухкавата топка до себе си. Зави се с одеалото и обърна гръб на Жю сърдито.- Хайде, Пухчо, като не искат да ни гушкат, сами ще се гушаме!- достатъчно високо изрецитира Виктор и демонстративно гушна котето, затваряйки очи.


-Анджииииии!- извика след нея Саша и се изправи от леглото си, придържайки компреса към удареното си око.- Не искам да спя сам.
Звучеше почти като малко дете, но си беше същинско желание на големия Алекзандър. Нещо в него се бе почувствало толкова самотно, че беше готов да се сгуши дори до Виктор, а това трябваше да се види. Последва я, колкото бързо можеше да гледа и да се движи, до стаята й.

Жюстин подаде глава изпод одеялото и се усмихна широоооко. Имаше животинка? НАИСТИНА!? Това беше хубаво...Припълзя неграциозно към него и се хвърли върху му, започвайки да си играе с котето. Блъсна ръката на Виктор от животинката и започна да я милва, докато се клатушкаше леко ту наляво, ту наляво върху кожата на Карпович.
- Какво пухкаво мъниче, аоооо....мяуу - наведе глава към него и потърка носа си с това на писанката. Тя на свой ред замърка гальовно и много скоро от мъркане, просто.. заспа, разперила доволно лапичките си и разпростряла се като цар на половината матрак.
Жюжи погледна намусено към Виктор, а след това сведе глава, докосвайки устните му със своите. Дланите й обгърнаха лицето му първоначално, а след това се спуснаха по тялото му и го обвиха в топла, нежна прегръдка. - Хайде, ела при мен. - прошепна тихичко и захапа леко ухото му, но след това потърка с пръсти захапаното място и го целуна любвеобилно. Стана от него и го повлече на своето легло, сгушвайки се в огромното му тяло и мъркайки доволно, подобно котенцето.


Анджелика погледна шашнато към Саша,а след това потупа леглото до себе си.
- Хайде, бебе такова. Лягай. - подкани го и влезе навътре към стената, правейки му местенце до себе си.

Виктор остана нацупен. Но само няколко секунди, в които просто обмисляше как най- бързо да се мушне в леглото и да вземе по- голямата част от одеялото. Погледна я някак леко намусено, ала дори в тъмнината очите му светеха прекалено ярко, за да изразяват пълно недоволство. Нямаше го онова затъмняване на ореола, когато се ядосаше. Беше почти напълно ярък, макар и трудно отърваващ се от лекото избледняване. Дори не дочака втора покана. Скочи моментално от неудобното... самотно... лошо... много неудобно легло, което имаше намерение да разкара на сутринта от стаята им, за да не се сеща Жю да го праща пак там, когато е наказан. Той наказан ли беше? Чувстваше ли се наказан? Моооже би съвсем мъничко, но не си го чул от мен, читателю.
Големите му ръце я гушнаха, та чак и стиснаха силно, но после се отпуснаха, за да припълзят по тялото й. Минаха през гърдите и коремчето, докато не се пъхнаха на едно съвсем мъничко и невинно милиметърче под бикините й. Отърка брадясалата си бузка в нейната някак любвеобилно. Прозя се сънено и забарабани с пръстчета по кожата й.
-Казах ти... казах ти, че си имаме Пухче.- изговори трудно разбираемо той, докато се прозяваше и примляскваше тихичко.- Ще си го гледаме, нали нали?!
Запремига объркано срещу тавана. Чакай, чакай, Викторе, ти не се ли сърдеше, запита се сам той. Е, винаги можеше да го остави за утре.

Саша се пъхна под завивката и разпери ръце, подпъхвайки едната под главата на Анджелика без да я пита иска или не. Та той така спеше разперен винаги! Обърна главата си към Анджи и нагоди леда върху окото си така, че да застане мирен без да му се налага да го придържа постоянно.
-Изви-...нявай за днес.- нацупи устни съжалително.-... Анджи.

Той какво правеше сега?! Първо я дразнеше, после я нервираше, а сега ... прехапа недоволно устна, но това действие остана незабелязано в тъмното. Плъзна длан по неговата , а след това я премести върху гърдите му, докато скъсяваше малката дистанция помежду им в леглото. След това го целуна по бузата и се отдръпна, продължавайки надолу по корема и обхващайки целия член и прелестната торбичка под него в пръстите си, първо през слипа, а след това на голо. Извърна се рязко и издърпа цялото одеяло към себе си, увивайки се безопасно и слагайки си привидно добре тапите за уши.
- Лека нощ, Викчо. - сладко и невинно се "сбогува" и затвори очи, нагласяйки се удобно за сън.
Почувства се добре от това сладко отмъщение... за разлика от по-рано същия ден, когато стореното й се стори по-скоро лошо и определено неприлично. Забранено. Въздъхна тихо и се опита да изчисти съзнанието и от мисли.


Анджи се сви леко до него в леглото и потърка сънено очите си.
- Не ми се извинявай. Ако аз не го исках, ти нямаше да стигнеш толкова далеч... Съжалявам аз, че ти докарах проблеми с не-отказа си. - едната й ръка се отпусна върху гърдите му, а другата остана разперена на матрака. Мммммм, усещаше как й се доспива.


Дилънчо пък бе пропуснал цялата трагикомедия и спеше непробудно сигурно от четири часа.

Виктор се беше облещил срещу нея. Лека нощ? Сериозно? Лека? За нощ беше сигурен. Чувстваше цялото си тяло наелектризирано, затоплено от забързаното движение на кръвта, която сякаш беше подтикната само от едно нейно докосване. Но правилното докосване. Преглътна мъчно. Затвори за мъничко очи и си пое дълбоко въздух преди да реши, че няма да будува самичък.
Тупна Жюстин по дупето, обърнато към него, с голямата си лапа и го стисна лекичко, но отдръпна ръка преди да се е извъртяла и да види летящата й към лицето си ръка. Подръпна единия край на одеялото и откри лицето й, заемайки се със задачата да улови горните й крайници.
-Нее, нее... лоша си.- тихичко каза Виктор.- Как сега да заспя? Няма да спиш.
Сякаш последното беше най- вече молба и лека закана, че нямаше да й даде да затвори очички. О, кого залъгваше, след малко щеше сам да реши, че сънят е най- здравословното решение и щеше дори да й попее за лека нощ. Ухили се лекичко срещу лицето й и запърха с мигли като някоя обаятелна жрица на любовта.

-Ъ, аз ти се извинявам за това, че те поставих в неудобно положение. Едва ли, ако не го исках щяхме... да... да, да започнем. - почеша се леко по главата Саша. Хареса ли му? Защо му хареса? Не, не, не можеше да й каже това. Струваше му се греховно.- Сладки сънища... Анджи.
Придърпа я към себе си и скри половината си лице, не наранената част, в меките й коси, които винаги имаха интересен аромат.

Отърка тялото си в наелектризираната му кожа, за да предизвика дори по-силно смущение, ала след това просто се отдръпна недоволно, примлясквайки неразбираеми неща насън
- Това... ти е за урок - измърмори и неочаквано се обърна към него...където теснотата на леглото се яви като проблем номер едно и гърдите им отново се срещнаха, обезпокоявани единствено от дрехи. Но Жюстин беше толкова изморена, че дори този лек трепет между телата им не й направи впечатление. Намести удобно възглавницата си и не след дълго равномерното й дишане подсказа, че е заспала слааааааааадък сън...а на Виктор едва ли му беше особено удобно, като се имаше предвид и начина, по който и двамата бяха застанали.


Анджи повдигна леко лицето му към своето и докосна неежно-нежно устни в тези на Саша. Определено се чувстваше по-добре след близостта с него и успяваше по-лесно да преодолее постоянната грубост на Виктор. Представяше си колко жени искаха да унищожат Жюстин, за дето е оплела в мрежите си прекрасния им Виктор Карпович!
- Сладки сънища.. - прошепна тихо, облизвайки върха на устните му и своите също. След това изви лице настрани и притвори очи.

-Лека нощ, Анджи.- промълви тихо Алекзандър. Устните му се докоснаха лекичко до врата й, а след това, заровил лице там, бързо- бързо задряма. Имаше особено неспокоен и нездравословен сън, изпълнен с толкова виновност от днешната му постъпка, караща подсъзнанието му да пресъздава отново и отново най- неприятните моменти, способни да го събудят и в същото време задържат в съня подло. Ръката му на няколко пъти стискаше малко по- силно от нужното тази на Анджелика, но въпреки това сякаш не я нараняваш, намираше една мъничка мярка, една граница, сякаш в ръката си държеше нещо много важно... чужди пръсти, но на сън не бяха тези на Анджи, а тези на Жюстин.

Виктор прекара доста време буден след нея. Сутринта се оказа прекалено рано прииждаща, когато през малките пролуки на тавана се показаха няколко слънчеви лъчи и раздразниха заспалото му лице, което моментално се скри в косата на Жюстин. Вдиша от аромата й и сънено захапа меката част на ухото й, в опита си да прекъсне съновния процес своята скъпа съпруга. На ум отбележи колко много му се спеше всъщност и колко по- голямо беше желанието му да я събуди и да види сънената й, не много доволна, вероятно, физиономия. Целуна врата й, доближавайки меките си устни до една от смучките, които самичък беше оставил по врата й.
-Жююю..- прошепна със сутрешно прегракналия и глас Виктор, докато се поизправяше, надвесвайки се над тялото й.Ръката му, пъхната все още под одеялото, разходи показалеца и средния си пръст по кожата на коремчето й, към гърдите. Дланите му ги поеха с такова обожание, дразнещи горещите места на тялото на Жюстин в тази област, толкова сънено тяло, което не се противеше, все още, може би защото притежателката му спеше. Пухкавите, мъжки устни се впиха в нейните нежно. Езикът му ги раздели и проникна между тях нахално, докато тялото му се отъркваше в чуждото.

Жюстин отвори бавно очи, усетила надвисналото над нея огромно тяло...но нещо не беше наред. Онова специфично неразположение се появи отново и когато Виктор си позволи да докосне гърдите й и да ги замасажира, едната й ръка плесна двете негови изпод завивките; а когато я целуна - захапа езика му силно, изритвайки го в същия момент с крак от леглото.
Изпъна се върху мекия матрак и се загледа в тавана, сепната от това, че й се повдига толкова рано сутринта. Ако беше бременна, щеше да мине доста повече време, преди да се появят първите симптоми, затова вероятно беше някаква болест... или това, че скоро трябваше да се случи нео съвсем нормално с женския йорганизъм,макар вече да беше трябвало да стане.
Е, не... повдигането стана по-сериозно и тогава тя скочи като попарена от леглото, но на Виктор можеше да му изглежда като отвратена от него, защото се връща на мястото си, и излезе от помещението им, насочвайки се с пъргави крачки към тоалетната. След като повърна и изми и освежи лицето си, се загледа с любопитство в кльощавата си фигура. Мда, беше прекалено слаба; скулите й се очертаваха ясно, а очите й бяха леко изпъкнали.. тенът беше единственото положително, правещо я не толкова плашеща. Но кога беше успяла да отслабне толкова много? Потърка чело и въздъхна. Вероятно г-н Карпович щеше да й се обиди, но в момента дори не се интересувашеот тази нелепа мисъл.


Анджи спеше непробудно цяяяялата нощ, въпреки леките постисквания от страна на Саша, докато Дилън, от друга страна, цяла нощ бе мислилкак да честити на Жюжи рождения ден.




Виктор остана дълго след нея. Леко объркан, особено неразбиращ с хиляди съмнения в главата си, които го гризяха изключчително упешно и го караха да се чувства така, сякаш му липсва крак или ръка... или някаква важна част от тялото, което я караше така да се изстрелва. Май за няколко дни се беше наситила на него и... ами, може би Анджи беше права и Жюстин не го искаше вече, а затова търсеше Саша и ласките му, макар че невинно обясни на Виктор, че всичко е било... нищичко! Така де, тя не го е целунала. Той е бил. Или пък не. Сигурно причината се криеше много по- дълбоко в отношенията им. Не й беше харесал секса? Първия й секс с него... и изобщо. Дали не бе бил прекалено груб или невнимателен и това сега да я караше да го отбягва, а желанието от вчера да е било просто за негова заблуда.
Изправи се от мястото си на пода и малко недоволно метна на една страна чаршафа, за който се бе уловил в желанието си да не тупне по дупе на земята. Покатери се на леглото и се пресегна към отреденото за него само, за да си придърпа писанката и заедно да се отдадат на мъркащо повторно заспиване. Беше се свил в единия ъгъл на леглото сърдито и с гръб към вратата, което единствено демонстрираше широкия гръб, леко приведените на пред рамене към котето, което се сгуши в голите му гърди и замърка, отърквайки косматата си главичка в кожата му.
-Ей, че е сърдита!- изкоментира Виктор недоволно и нацупи устни, затваряйки очите си. Като един голям Мечо, Виктор беше способен да спи по цял ден без да се буди, освен когато огладнее наистина зверски.

Саша се беше измъкнал от леглото и разнасяше поднос със закуска към стаята на Анджелика като извинение за снощните събития. Чувстваше се прекалено виновен и в същото време не знаещ как да изкупи вината си и към Жюстин и към Анджелика. Ръката му взе една малка кифличка с мармалад от чинията и я доближи до носа на Анджи, ухилил се срещу лицето й и очакващ реакцията при вкусния аромат. Бе оставил една чиния и пред вратата на Дилън, но той вероятно бе станал много по- рано.