Преди три месеца в и извън Тусон

First topic message reminder :

В центъра на Тусон се вихреше грандиозно събитие, даже едно от най-важните на годината - пролетният панаир. На него непозволеното ставаше позволено, а фриволността на духа се проявяваше във всевъзможни форми. Бедни продавачи на памук се опитвах да привличат клиентела със стари трикове- смесваха различни на цвят захари и създаваха шарени памуци - нещо заковаващо погледа на децата веднага, а с това и пълнене джоба на продавача. ; Огромното виенско колело за пореден път издигаше величествената си снага няколко метра над малката цена, на която различни артисти показваха спектаклите си, а студените и нищо не разбиращи от изкуство (според някои персонажи тук) души стояха и наблюдаваха цялата скупчина от разядени ламарини, надупчени платове и зомбирани погледи радушно. ; Малък дансинг приветваше всички любители на танците, но и предизвикателството, което сеотправяше към живите, бяха спуснатите от коприна платове, пречещи а двойките (а защо по-скоро не помагащи им да създават нови, по-интересни неща с тялото си?) да танцуват. Мястото бе доста често празно, заради липсата на въображение, но пък онези, които дръзнеха да се докоснат до "странното" подуимче, се забавляваха до припадък, а мозъкът им, подобно приели наркотични вещества, биваше омотаван и забавляван, сякаш цветна дъга преминаваше през него, но все пак леки перести облаци пречеха за цялостното й проявяване.
Феерия от звуци, светлини, храни, хора, миризми... нещо интересно и наистина по-шумно от обикновеното... Маски, шалове, снимки и всякакъв вид КОСТЮМИ, тук просто имаше всичко!
-Ето как се ''забавлявали" душите. - подметна иронично брюнетката и лапна пръста си, по който бе увито обилно количество памук... купено от интересния продавач.

Целуна нежно устните й, затворил очи, докато кимаше, съгласен с предложението й. Всъщност, дори да бе предложила да се метнат от някой мост пак не би намерил сили да откаже. Дишането му се успокояваше малко по малко, може би беше повече развълнуван от това, което беше изтърсил... вероятно в не най- подходящия момент. Не, че беше очаквал непременно "о, да, скъпи! чукай ме с любов" (е, разлигавих се :DD прощавай, прекрасна <33 ). Всъщност, хареса нетипичната й реакция. Или пък съвсем типична... просто другите се превъзнасяха прекалено много.
-Предлагам ти да се състезаваме до водата!- пръста му докосна върха на носа й, а очите му я гледаха съвсем предизвикателно.- Бас ловя, на каквото решиш, че мога да стигна пръв.
Направи се на "ни лук ял, ни лук мирисал", измествайки темата изцяло към нещо игриво, което му гарантираше поне за мига отлагането на обсъждане на думите му. Дори сам не знаеше как да й обясни, че изпитва това и защо... не му беше познато, а Виктор предпочиташе да не говори за собствените си чувства.

Главата на Саша оклюма към пясъка и се катурна на него, когато Дилън се изправи и го остави без опора. Наял се с голямо количество пясък, Саша се изправи и започна да плюе песъчинките.
-Ти може да си, на мен ми се шпинкаааааааа.- недоволства Сашко, но когато си припомни великата им мисия, моментално нарами раницата с провизиите и закрачи потъркващ очи след Дилън и прозяващ се.

Повдигна леко вежди, след което притисна силно тялото му с длани, а краката й се пристегнаха около кръста му, което й причини лека болка около слабините.
Вероятно бе очаквал да чуе отговор, гласящ " и аз теб Викчо, нямаш си и на представа колко много!", но как, като на нея сама й се струваше освен рано и нереално, прекалено... да кажем, не в неин стил. Какво чувстваха двамата един към друг обаче несъмнено бе силно и трудно за описване. Дали наистина бе любов? Или илюзия за такава?
- Опиши ми това чувство, Викчо. Какво усещаш. Изрисувай ми точно цветовете на всяко едно усещане. И да, знам, че е трудно, но опитай. - притисна го още повече към тялото си, за да не избяга или да се отдръпне, защото искаше да получи този отговор. Беше й любопитно как Виктор Карпович ще опише чувството "любов" хаха или влюбването си. - Хайде, скъпи.мой съпруже - прошепна през смях тихо в ушенцето му и въздъхна блажено. Чувството за пълнота си оставаше все така прекрасно... ако можеше да умре, би избрала точно тази поза за убийството.
Множество целувки се разпиляха по устните и брадичката му, докато очакваше дългоочакваните му думи.


- Ох, остана малко, ой... - задъхано си говореше Дилън и вдигна поглед към едва показващото се слънце. Огнения му диск бе уникален... прекрасен! Трябваше Жюжи да го види на всяка цена! А тези цветове, лелее!

Виктор се начумери срещу нея и нацупи пухкавите си устни, които точно в тази си поза изглеждаха като молещи се за целувка, което може би си беше и така от една страна, но повече издаваше недоволството му. Но тези светли оченца, които го гледаха толкова любопитно никак нямаше да му дадат мира, а и изпита силно желание да задоволи не само тялото й... ами и любопитството!
Свъси вежди лекичко.
-Караш Виктор Карпович да се прави на маймуна!- погледна я, докато премигваше очаквателно срещу нея, но когато видя, че няма да се разубеди въздъхна и се намести лекичко, спускайки краката си долу от леглото, но не я отмести от себе си. Топлината на тялото й сякаш успокояваше неговото и го караше да се чувства дори по- комфортно от обикновеното.- Ами... това... е много неописуемо. Това е като да искаш да се грижиш за някой и да го дразниш и да му угаждаш. И да мислиш за него мааалко повече, отколкото за мен си. И... - замълча за малко той, беше му трудно да намери точните думи. Ах, тази Жюстин.- Не знам как... много трудни неща ме караш да правя!
Виктор се ухили до ушите за момент, но после пак се начумери като един пухкав, малко недоволен, но все пак щастлив мечо.

-Хайде да тичаме до там!-рече нетърпеливо Саша и се затича към къщурката. Трябваше да стигнат и макар да изглеждаше съвсем спокойно, кой знае какво се криеше вътре... Неговата Жю, вързана и със запушена уста и спящ звяр.-Хайде де, Дилън, бързай малко... Жюстин сигурно е много зле, щом не я чувам да вика.

Засмя се на смешното му обяснение и кимна разбиращо, прегръщайки го силно и запомнящо се. Беше топла прегръдка, отдаваща му любов, нежност и все чувства, които от описанието, кратко, но достатъчно за живота му, бе разбрала, че са му липсвали.
След минутка-две повдигна ръце към лицето му, улавяйки го с длани и щом погали страните му, започна да обсипва устните му с малки, кратки целувки и между всяка една казваше френска дума, която едва ли той знаеше (НО по-скоро да ).
- Je t'aime ... *целувка* ... Je t'aime ... *целувка* ... Je t'aime *целувка*. - накрая задържа по дълго устни върху неговите, докато тялото й лекичко се измъкваше от неговото и след това скочи рязко, хуквайки към вратата. - Хайде, Викчо, състезанието! - оплези се победоносно и хукна по пясъка към водата. Толкова скоростно се изстреля на там, че скоро се загуби във водите - прекрасно!
Щом Виктор се присъедини към прекрасното й джабукане във водния басейн, Жю започна да си играе с него като малко дете! Пръскаше го с вода; гъделичкаше го, качваше се на гърба му и той я хвърляше от там, след това спираха да си починат с целувка във водата или някоя шега-дразнител, но определено изглеждаха... щастливи? Точно в този миг, далечен и прекрасен, точно сега.


- Ооох... стигнахме! - викна Дилън и бутна рязко вратата, оглеждайки стаята. Съзря напуканата бутилка на пода, както и плодовете с панерката, разкъсаните чаршафи и размачкани по леглото... съзря кръв и му прималя! Съзря въжета по рамката на леглото и се разтрепера, дръпвайки Саша до себе си - Т-т-т-този й е направил нещо лошо... Т--т-ттози.. има ... има кръв.... виждаш ли?! Бил я е, сигурно! - цялото му тяло се тресеше от ужас.

Виктор я задържа на гърба си и миг по- късно я дръпна за ръцете, преобръщайки я през себе си, за да цопне във водата. Беше наистина щастлив. Никога може би не се бе чувствал по- добре, отколкото се чувстваше сега и то просто защото беше с нея. А думите й... самата им интонация и гласа й, който звучеше толкова нежно го разтапяше и караше сърцето му да прескача по няколко такта. Толкова развълнувано.
-Да знаеш, че не се считам за победен, а за измамен.- засмя се Виктор, докато я вдигаше от водата без изобщо да я изчака да си поеме въздух и сама да го направи. Носа му се срещна с нейния в една сладка ескимоска и толкова невинна целувка, целяща да изрази единствено нежност, а после и да я разсее, за да я топне Виктор отново цялата във водата и да я целуне там.

Зениците на Саша се бяха разширили от ужас, докато оглеждаха стаята. Богове, какво й беше направил този нещастник? Как е могъл да я нарани? Та тя беше толкова прекрасна и нежна...
-Лелее, ще го убие, разбираш ли?!!!!- развилня се Саша и изобщо без да се доближава до кръвта, която едва ли беше много, но просто не можеше да се пренебрегне от двете паники Алекзандърчо и Дилънчо. Той излезе извън къщурката и се огледа, виждайки ги точно в мига, в който Виктор я потапя във водата. Зашляпа из нея невъзмутимо.- Ей, я да я оставиш, че идвам и така хубаво ще ти гримирам оченцата, да се научиш да не изнасилваш невинни жени!

Дилън хукна с тигана след Саша и викаше и кимаше също.
- Да, да! Остави я! Хррррр! - размахаше го наляво-надясно с едната си ръка, а с другата стискаше торбата и също я мяткаше насам-натам.

Жюстин вдигна бавно глава и се ококори в тия двама откаченяци. Насилвал? Какво?! Хвана ръката на Виктор, сплитайки предведливо пръсти в нея, за да не хукне да ги трепе и се засмя чаровно и в същото време някак плашещо.
- Има огромно недоразумение, Саша, Дилън. Спокойно! - викна тя, заставяйки пъргаво помежду им.

Дилън се изчерви при прекрасната голота на Жю. Такова стройно тяло, какви гърди... коремче... бедра... и косата й, спускаща се така изкушаващо по тялото... ох, ох, усети как от носа му потича кръв!
-Аа--аз... такова, ккак недоразумение?! Там, там имаше въжета, изпочупени неща, кръв! Той ти е направил нещо! Нещастник! - разпищя се Дилън и навлезе във водата с тигана... но и а да е по - близо до голото тяло на Жюжи.

- Нищо такова няма! Оценявам загрижеността ви, но ви съветвам да спрете да се бъркате в живота ми. - говореше по-спокойно, но когато усети погледите им, спускащи се по тялото й и капчиците, които бележеха влажни дирички по кожата, сграбчи тигана и и удари и двамата по коремите, събаряйки ги в плиткото.

Отчето и Матилда тичаха към брега с банските на Жюстин и дрехите на Виктор и в същото време се притесняваха за случващото се. Леле!

Дилън сграбчи тигана от ръцете на Жюстин и докато се повдигаше, успя да отърка без да иска тялото й в своето. Пред очите на Виктор. Но миг след това го дрънна по главата с него и скръсти ръце доволно.
- Това е за отвличането! За насилването, Саша, ставай, стига си я оглеждал.

Саша преглътна шумно и мъчително, опитвайки се да мине по край Жюстин без да... се отърка в нея, което много му се искаше и именно това беше големия проблем, защото когато искаше нещо, обикновено трудно успяваше да се удържи. Мъчително се изправи и закрачи в обратна посока, заобикаляйки я на цели два метра разстояние за всеки случай, докато я оглеждаше и в същото време със зачервени бузи гледаше във водата.

Виктор вдиша шумно като бик. Разярен и определено подразнен от червен цвят, но не беше от червения цвят, а от удара. Този малък мишок го удари с тиган... чакайте... с тиган? (О.о..) Протегна голямата си лапа и измъкна тигана от ръцете му с едно силно дръпване, но вместо да удари първо него, Вики се извъртя и шибна Саша по главата.. ах, Сашенце, тази глава няма да оцелее скоро.
-От вас няма спасение!- изръмжа той и нахлупи дълбокия тиган върху главата на Дилън, стоварвайки дървената лъжица на Саша върху му, което я накара да издрънчи и да дрънчи доста време, принуждавайки Дилънчо да залитне и да цопне обратно в главата от световъртежа.
Виктор закрачи недоволно през водата и по пътно към Отчето и Матилда взе Жюстин в ръцете си така, че да скрива тялото й в по- голямата му част от Саша и Дилън.
-Отче, наемете си една охрана тука против натрапници!

-Дилъне бее, заради теб мен ме удариха.- изхлипа Саша, докато се държеше за главата..

Жюстин го прегърна силно и подпирайки брадичка на рамото му погледна тъжно към пострадалите си приятели. Ама и те какви бяха! Защо я следяха?
Докато Викчо вървеше към брега, целуна закачливо и нежно рамото му и се засмя тихо. Определено цялата ситуация можеше да се опише като комична! А тя беше толкова влюбена, че и това бе още една част от всичко това...
- Те са повече от луди! - прошепна тихичко през смях. Взе банския си от Матилда и погледна към Викчо, който все пак трябваше да я пусне от огромната си хватка... да...

Дилън погледна извинително към Саша и го потърка по главичката.
- Той ни я отне... той...той... защо... - зарида на рамото на Алекзандър и се втресе в следващия момент, скачайки бързо. - НЯМА ПЪК! АЗ СИ ИСКАМ ЖЮЖИ И ТОЧКА! - хукна с лъжицата към Виктор и възлюбената му, но няколко пъти се спъна в пясъка и тупна, преди да достигне заветната цел - Остави я на земята. Сигурно си я омаял с нещо! Пускай я!

Матилда погледна косо към двете момчета и придърпа Виктор към себе си, който все още си стискаше жената.
- Те са вече ЖЕНЕНИ! ТАКА ЧЕ НЕ ГИ ЗАКАЧАЙТЕ! - кресна тя със силния си глас, проглушавайки и Жю, и Вик.

Дилън едва не се стовари на земята... тя...те... защо... беше значи... сгодили, тоест, оженили!? Обърна се рязко към Саша и го погледна съкрушено.
- Ж-ж-ж-женени!?

- Да, не официално, но-- преди да довърши, Дилън веднага се ухили доволно.
- Тогава не е толкова сериозно!

-К'во? К'ВО?- изкрещя от водата Саша и се запрепъва през водата, която сякаш не искаше да го пуска, а когато стигна до пясъка, буквално лазеше по него изнемощял от поредния удар в главата си и чутото. Имаше чувството, че целия агонизира от това.
Едната му ръка се улови за Дилън и го натисна надолу, докато се изправяше, а другата се опита да улови крачето на Жюстин.

Виктор се обърна на една страна, дръпвайки я към себе си, колкото се можеше повече съвсем защитнически, да не говорим за онова не много леко чувство за собственост, което проявяваше. Нацупи се и отстъпи две крачки назад, за да си остане за него, а големите му лапи прикриваха дупето й, нямаха намерение да го разкриват, защото го смяташе за свое... тоест, нейно, но свое...
-Може да не сме се венчали официално, но свързахме душите си.- самодоволно ги погледна Виктор и й млясна една целувка по устните, нежна, бързо, любовна, ала и някак детска. Караща другите деца да завиждат.

-Свързали сте се?- зяпна Саша...- Свързали?... свързали... свързали...Какво значи това? Защо сте се свързали?
Катурна се назад и вирна крака набързо в безсъзнание. Едва ли за Дилън това щеше да е изобщо притеснително през последните 48 часа няколко пъти си удря главата и изпада в такива моменти..

Дилън се сепна и бързо вдигна главата на Саша.
- Саша, Саша!- заудря му шамари, а Жюстин го погледна изумено. Какво ставаше?
Скочи като попарена от ръцете на Виктор и клекна до Дилън, издърпвайки лекичко Саша. В безсъзнание беше наистина!
- Какво му се е случило?! - стресирано попита, оставила го да положи глава на бедрата й и пошляпвайки го леко по бузата.
- Имаше много... така да се каже, инциденти... удари си няколко пъти главата... за малко си загуби паметта... тоест, беше Саша от миналото и..- потеше се, опитваше се да избягва гледката към гърдите й, амакак, като те му бяха пред очите! - И...ъм... сега се държи странно, като дете... и като разбра за вас... му стана лошо... - потърка изпотеното си чели и прокле наум Саша. Искаше да е на негово място сега и да гали бузка в голите й бедрааа...
- Леле...Саша?

Виктор използва момента и дръпна дрехите си от ръцете на Матилда и отчето, навличайки на бързо хавайките си. Само това им оставаше... русокоското да припадне. И пак обираше неговото внимание. Глупак! Ама пък определено знаеше, как да привлича погледите с идиотщините си. Големия мечо се приближи и надвеси главата си над тази на припадналия Саша.
-Ей сега ще видиш ти.- Виктор запретна несъществуващите си ръкави сякаш щеше да го удари, но голямата му лапа не се стовари върху лицето му, а загреба вода от езерото и я лисна в лицето на сънародника си и то много раздразнено.- Сашко, вдигай се, защото носа ти е достатъчно крив!
Забеляза леко защитническото движение от страна на Дилън и му хвърли укорителен поглед.
-Няма да го удрям!- свъси се Виктор.

Саша засънува бели пеперудки на сред прекрасна градинка и своята Жю, която хапваше от палачинките на дилън заедно с него, а Дилън изобщо не беше включен любовно в цялата картинка, а когато дочу нечий груб глас очичките му запремигаха срещу светлината. Скри лице в меката кожа на Жюстин и измърка недоволно.
-Махай се, ти ми разби главата! За не знам кой път!

Жюстин вдигна влюбения си поглед към Виктор, опитвайки се да го успокои негласно, а в същото време галеше Саша по главата. Горкия, какви неща му се бяха случили! Явно и нашата Жюстин бе забравила гадостите, които тези двамата се бяха опитали да им направят, защото се държеше напълно нормално.
Може би не бе проблем за нея това, че Саша си навираше лицето в вече леко мургавата й кожа, защото не се срамуваше от голотата си, но вероятно ако някоя дама навреше лице в скута на Виктор щееше да й отмъкне косата? А защо не и главата? Само да посмееше някоя да докосне с мръсните си лапички нейния прекрасен, очарователен и влюбен Виктор, щеше да я обезглави!
- Саша, спокойно, споконо, отвори очи. - зашептя в ушенцето му тя, докато Дилън се червенееше и оглеждаше дупето и гърдите й. Хммм.... хубава... Жюжи. Искаше ...я?! Не само да се грижи за нея...
- Айде, ставай Сашо - викна Дилън прегракнало.

Саша се опита да отвори очи, но в същия момент светлината отново подразни светлочувствителността му и го накара напълно да скрие лице между бедрата й. Харесваше му така, кожата й беше мека, ухаеше толкова приятно и го скриваше от слънцето.
Виктор за малко не почервеня от яд, когато го зърна какви ги върши и моментално седна на пясъка до Жюстин. Големите му ръце се обвиха около главата на Саша и веднага я сложи в своя скут. Ама толкова грижовно го загали по главата, че сякаш им беше дете. Целуна Жюстин нежно и любвеобилно точно над Саша.
-Аз ще го галкам и ще се грижа за него, госпожо Карпович.- подчерта Виктор фамилията й.
Саша изведнъж запротестира, когато се озова в големите лапи на Виктор и понечи да се изправи, ала движенията му бяха ограничени от ръцете на другия руснак и той отново беше върнат на мястото си в неговия скут, в който със сигурност не му се искаше да заравя лице.
-Не ми бягай, Саше...

Жюстин едва не си умря от смях, колко сладък беше Виктор! И Саша също с детските си изпълнения...
В следващия миг нещо голямо се стовари отгоре й и това беше Дилън,който ненарочно(да бе) се бе спънал и паднал отгоре й,и докато ръцете му се бяха обвили около бй, лицето му беше на основата на гърдите й и с почервенели бузи от слънцето и премрежен от възбуда поглед той се загледа в тях. Колко беше красива... как можеше този идиот Виктор да е с нея... Тя нямаше ли вкус за мъже или какво? Сао тов ане й харесваше! Не умееше да си избира мъже! Понечи да докосне с устни местенцето между гърдите й, но Жюстин се изправи моментално, помагайки му да стъпи на краката си; в очите й играеха насмешливи искрици, подсказващи му, че е тръгнал на много, много грешен път.

- Ам, госпожа и господин Карпович - натърти и Матилда, поглеждайки свирепо новодошлите - трябва да останете още пет минутки при нас за последната част от ритуала. Вие момчеата може да останете да си починете и да се почерпите с вода... и нещо за ядене. - недоволно оповести и сграбчи Жюстин за лакътя и потупа рамото на Виктор. Определено си беше харесала Виктор и като човек, и като раздъждения, и самата му душа, кяото бе по детски му чиста. Човек винаги можеше да се поправи, а той очевидно го бе направил. И тя го харесваше! И жюстин харесваше за него! Ау, а тия двамата се опитваха да им провалят брака! Само през трупа й, дръпна булката и набързо й нахлузи банския, сетне я шляпна по дупето и се усмихна самодоволно.
- Вече си омъжена, не се разголвай чак толкова пред други мъже. - сетне я задърпа към беседката - Айде Виктор, идвай и ти. - и отчео то тръгна след тях, а Дилън се загледа с тъга в дупето на Жюжи и подсмръкна.... Госпожа КАРПОВИЧ?!

Виктор се изправи и мина по край Дилън набутвайки юмрука си в лицето му, че да го види по- хубавичко и ясно. Същия, който беше разбил носа на Саша и то съвсем без проблем, а трябваше да се отбележи, че кокълчетата на ръката на Виктор дори не бяха подути, а не можеше изобщо да се говори за синини.
-Искаш ли да го цункаш?- закани му се с усмивка Карпович и последва Матилда и Жюстин преди да са се усъмнили в забавянето му.
Настигна ги без време и прегърна Жю през раменете, изравнявайки тялото си с нейното и забавяйки крачка, за да не я дърпа прекалено на пред. Погледна ухилената Матилда и присви лекичко очи, сетил се за нещичко, което вече толкова им убягваше и на двамата като подло. Със сигурност никой не й се сърдеше, ама можеше да си попита.
-Я, издай... тоя ритуал за плодородие да знаеш, че е много... интересно действащ.- погледна я подозрително Виктор.

Саша стреснато се изправи до седнало положение и се загледа в Дилън с нацупени тъжни устни и очи. Сякаш беше бебе, което бяха лишили от вкусно парченце шоколад, а да не говорим, че сините му очички се бяха насълзили съвсем сериозно и гледаха сърцераздирателно.
-Той ме гушннааал... Защо той, а не тяя??

Страните на Жю поруменяха, а лицето й клюмна леко към раменете й, сякаш с цел да се скрие от зоркия поглед на Матилда.
- А, във виното ви имаше хапче. Как сте се наситили от два пъти хич не знам. - през смях рече и им смигна. Сетне извади една сребърна паничка и правейки им странни знаци по челото със светената вода, повтаряше непознати думи. Тялото й започна леко да се потриса, а дори тя да изглежда някак зловещо, но определено правеше нещо... и когато приключи, някакво странно спокойствие обзе и двете ттела, това на Жюстин и Виктор, а душите им вече бяха съединени в едно.
Матилда изсипа водата върху главата им и остави канчето на пейката до себе си - Иначе ритуала за плодородие е когато искате да имате бебче да се получава от първия опит! Като магия за плодородие. - смигна им отново,но не им напомни, че снощи не са се пазили никак дори. Вероятно знаеха. - Другото важно е сега, че... връзката ви ще бъде поставяна пред много изпитания. Страшно много и всяко от които по-болезнено от другото, това дето се иска от вас е, да приемате всичко заедно и просто... да сте двамата, без значение хубаво или не. Чувате ли? Не е случайно това, което го направихте. Иначе бога нямаше да ви срещне с нас. - усмихна се широко на двойката и ги погалипо двете страни - Аз много ви харесвам, идвайте ми на гости, нали!! - засмя се широко, а от очите й прокапаха сълзи от щастие.
Жюжи й се насълзиха очите също, баш като на някоя лигла, ама след тези думи как да не се разчувства човек! Избърса сълзите от очите на Матилда и се усмихна широко.
- Обещаваме, че ще го направим!!
- Дайте да ви прегърна!- викна тя и дръпна Жю към себе си, едва не смачквайки я, сетне и Виктор така, а накрая и двамата в една обща прегръдка. - Ооой, хубавите ми!- тупна ги по гърбовете и ги избута към другите - Айде, чао! До скоро!


Силън се позасмя.
- Тя те гушкаше първо, ама тая горила видя, че си си наврял лицето в бедрата й и те издърпа... Жюжи се притесни за теб...

Виктор потупа Матилда по рамото и я прегърна както син би прегърнал своята майка, макар това чувство да му беше напълно непознато. Извърна се назад и направо не му се тръгваше. Защо трябваше да си вървят с тези олигофрени? Ейй, значи! Работа си нямаха. Направи две крачки, но се замисли за миг.
-Матилда, тези двамата защо не ги венчаете? Малко нестандартна двойка са, ама много се обичат.- увери я Виктор и се разхили, поглеждайки надолу към Жюстин. Вдигна рамене извинително.- Добре де, шегувам се!
Наведе се и се изплези докосвайки съвсем леко устните й с език. Очерта ги и се ухили. Бебче, бебче, бебче... някак си изведнъж толкова му се беше приискало, но уви, неговата Жюстин щеше да каже кога и тогава определено щяха да си направят най- хубавото бебе с толкова обич и нежност. (да беее, ти хубаво си го мислиш това Викчо :DD)
-Да знаеш, че много ще се постарая за нашето бебче.- засмя си Виктор.

-Ама на мен ми беше хубаво при нея.- разрида се Саша, но миг по- късно се спря, изтри сълзите и на лицето му веднага се появи грейнала усмивка, когато ги видя, че приближават. Задърпа Дилън за крачула развълнувано.- Виж виж, те пак идват! Тя сигурно пак ще ме гушне.

Щом тръгнаха и се сбогуваха с Матилда, Жюстин се усети какво е казала ис тисна силно ръката на Виктор, поглеждайки го едновременно весело и стреснато.
- Тя ... наблюдавала ни е и двата пъти! - прошепна изумено и се засмя, скрила лице в рамото му. Лелелелеле! Голяма работа беше тази жена, наистина! Обаче и Жюстин се чувстваше... прекрасно в компанията на Виктор сега. Толкова свободна и в същото време щастлива, че дори не обърна внимание на думите за нещастието, н определено бе запомнила всичко.
- Хайде, момчета, да тръгваме... - подкани ги тя и забеляза какъв жест й прави Дилън - да си разпери ръцете. Че защо? Погледна и към Саша, който я гледаше развеселен като малко детенце и завъртайки очи, Тя наистина му позволи да се гушне в нея и го потупа по главата и погали по гърба. - Хайде, хайде, голямо бебе такова, прибираме се обратно всички. - отдръпна го по-бързо, защото знаеше, че Виктор не обича да бъде близа с никой друг, освен него, а и Саша, и Дилън си бяха изпатили вече. Ама когато пусна Саша, Дилън също се намести и я гушна силно, едва не изваждайки въздуха й.
Жюстин извърна лице към Виктор, а очите й крещяха "Какво им става?!" Вероятно не знаеше, че горките, я мислеха за пребита, изнасилена, направо съсипана!
- Да, добре, да тръгваме! - Дилънчо, доволен от близостта с нея, подаде кексче с ягодка в ръцете й и едно с банан на Виктор, но погледа му бе доста недоволен, докато му го поднасяше. И... тръгнаха.

Виктор не отказа на кексчето, но премести Жюстин от другата си страна, за да е по- далеч от Дилън и Саша. Не изпускаше дори за секунда раменете й, освен когато спираха за вода, малка почивка или друго, но дори тогава той стоеше като голям самотен татко мечка над малкото си меченце и тракаше със зъби... не буквално, естествено. Ала гледаше достатъчно заплашително и изглеждаше някак по- внушителен от обикновеното. Предупреждаваше Дилън и Саша да си държат пипалата далеч от нея по особено не вербален, но достатъчно директен начин.
Понякога я целуваше, шегуваше се с нея. Ръчкаше я лекичко и все заставаше от страната, от която вървят Дилън и Саша като едва голяма стена, само че не китайската, защитаваща Жюстин, която може би в това сравнение беше крепостната сграда... не, не, тя беше съкровището зад всички дебели и мощни стени.

-Жюстин, ти нали добре си хапна? Дилън, я и дай още кексчета.. или не не, от хубавите кифли.- занарежда Саша.- О, чакай, аз ги изядох тях. Жю, ти ако знаеш колко е скучно в пещерата без теб!
Беше толкова доволен и въпреки Виктор се радваше, че се намира около нея, макар и на цели два метра разстояние, заради господин Скалата! Брей, да го вземат мътните! Как не може да я подели с тяхх? Я, гледай с Дилън колко добре си делнаха любовта към нея.

Жюстин през цялото време се забавляваше с тяхните глупости; недоволните погледи, подръпването, все детски реакции, които им пасваха идеално в този момент. Говореше си с тях, държеше Виктор за ръка, подсказвайки му, че няма защо да се дразни. Тя си беше неговата Жю и толкоз.
- Е, носим кашон с банани и кокос, затова си струва изцяло пътуването! - говореше от тяхна гледна точка; от нейна... друго нещо бе в пъти по-важно и запомнящо се сега. Прииска й се да танцува отново с него, но сега, след всичко случило се.
По устните й пропълзя лека усмивка, а Дилън я забеляза и недоволно отбеляза в главата си, че се усмихва на въздуха.
Всички часове, през които вървяха заедно и си говореха, дори Викчо се включваше в общите разговори, а тя искаше да се отпусне и да се сприятели дори с тях, въпреки всичко.

Щом след сума часове стигнаха, Жю се срина точно пред вратата и сложи ръка на главата си, а Дилън бързо-бързо дотича до нея, полагайки длан на рамото й.
- Добре ли си, Жюжи??
- Дааа, нищо ми няма - през смях и задъхано рече тя, поглеждайки и тримата.
Ама Дилън не си махна ръката от рамото й.

Виктор без колебание го изблъска, когато той очевидно смяташе да отдели повече от няколко секунди на рамото й, и зае мястото му над нея. Изгледа го на кръв. Никак ли не разбра този дребен господин, че госпожа Карпович си имаше Мечо Карпович, който беше доста по- голям от Дилън. Положи голямата си лапа на челото й и го погали нежно и любвеобилно.
-Сигурно си слънчасала, Жю.- целуна я по челото там, където минаваше дланта му, пускайки всички плодове на земята пред входа.- Може да ги внасяте, аз ще си нося скъпоценния товар.
Вирна брадичка демонстративно и вдигна Жюстин на ръце, докато се ухилваше на Дилън и Саша, а и двамата гледаха доста ощетено. Виктор напъха пръстите си в тези на едната й ръка, а хълката му се докосна до нейната и двете проблеснаха лекичко на слънчевата светлина. Изглеждаше щастлив и спокоен, все още.

-Защо пък той да носи Жю, а ние товара?- възнегодува Саша и сръчка Дилън, за да му обърне внимание.
Въпреки това нарами половината, оставяйки мъничко по- голямата част за готвача им и заслиза по стълбите надолу след Виктор и Жюстин. Нацупи се докато я гледаше в ръцете му.

Жюстин облегна лице на гърдите му и нежно целуна горящата, нагряна от слънцето, плът. Беше изгорял, милия... в главата й веднага проблеснаха няколко идеи за забавление! Но май трябваше да пие хапче за това слънчасване... И преди да се усети и да проговори, макар и някак изнемощяло, някой така я сплеска, че й отне въздуха...
- ВИКТОР! - викна щастливо някак променената Анджии се хвърли върху него, прегръщайки го, без да забелязва дори тялото на Жюстин в ръцете му. - Толкова се радвам да те видя, Вики! Ах, ах! - заразцелува го и по двете бузи, но когато понечи да слее устните си с неговите, Жюжи намери бързо сили да я хване за гърдите и да я избута назад, достатъчно далеч и от двамата.
Анджелика я изгледа на кръв, но тогава съзря и Саша, който е мъчеше с плодовете и веднага отиде да вземе част от товара му
- ЕХей, с това сътресение не трябва да носиш тежко! - скара му се тя и помилва главата му леко, а Жюстин не остана сляпа за този жест. Те двамата щяха да бъдат идеална двойка, помисли си госпожицата, докато някак несъзнателно бе стиснала толкова силно и отбранително Виктор, че сигурно му крадеше и последната капка въздух.
Дланите й минаха по бузите му, а очите й се впиха в неговите някак сурово, но и все така влюбено. Нямаше. да. има.отпечатъци.от.анджи.по.него...!

Виктор се свъси срещу й и се обърна заедно с Жюстин, както я носеше, за да погледне косо към Анджелика, която сигурно се чувстваше много радостна да го види, но изобщо не се замисляше какво му е на Вики. Лицето му прие една много жестока суровост, която приемаше всеки път в миналото, когато бе бил недоволен, а това често се случваше.
-Мисля, че бях достатъчно ясен и следващия, в който прекрачиш границата, ще ти я покажа много болезнено.- с усмивка завърши Виктор и заподскача по коридорите към стаята му с Жюстин.
Погледа му отново бе станал влюбен и спокоен, напълно различен от проявата преди минути, която бе кратка, но запомняща се и рязка.

Саша остана да мига към него, а после измести и главата си към Анджелика. Май Виктор беше доста по- сериозен от очакваното и бе успял да хвърли в недоумение дори Алекзандър, който беше детето на мама и тате и не е бил лишаван от своята власт върху персонала в стария си дом, но в никакъв случай не можеше да си представи да се прояви така.
-Анджи... да не си изпапкаш боя преди мен?- ръчна я игриво в ребрата и когато й даде половин товар с танцова стъпка се отправи към складовите помещения до кухнята.-Дилън, хайде бързо да готвиш на Жюстин!- подкани го Саша и го дръпна за ръкава със себе си.

Жюстин прехапа леко устни и се разкиска тихо в ръцете му. Това... той опраделено можеше да бъде по-страшен, отколкото дори й бе показал първия ден от познанството им!
- Добре, дори в деня на срещата ни не беше толкова груб! Ще я стресираш, а тя просто те обича. - с една ръка галеше нежно страната му - Аз ще се погрижа, разбира се, да те обича от разстояние. - побърза да обясни и го целуна по устните нежно и кратко. - Мммммм, а аз мисля... да ти направя изненадаа! - когато влязоха в стаята, тя го бутна да легне на леглото и извади от гардероба си странно черно бюстие, стигащо на срязани линии до коремчето; беше със сребристи и бели шарки върху си и очертаваха бюста по прекрасен начин; а за капак имаше и брокат.
Долнището не беше от този комплект, а просто прекрасни черни бикини. Облече всичко това (на загасена лампа) и когато я светна, застана по далечно и много смътно познат за Виктор начин.
- Е, какво ще кажеш? - повдигна лекичко вежда.


Дилън хукна след Саша и само прати въздушна целувка за здравей на Анджи.
- Утре Жюжи има рожден ден' така, всички да приготвили подаръци, балоните са надути, днес още в дванайсет часа може, или не, не, утре като слиза на закуска?? Хммм... тортата ще я правя днес, затова по-добре утре за закуска! И, да, сега ще направя сладичкооо! Ти остави тия торби тука и ходи да си легнеш, защото днес освен, че те напече слънце, си още не в ред с главата. Иии, може Жюжи да дойде да те види, докато Анджи си изпълнява глупостите...

Погледа му с интерес зашари по нея, а тихото му ръмжене в тъмнината, докато Жю се обличаше, издаваше колко доволен е от идеята. Когато светлините я огряха... нещо трепна в него, а тялото му сякаш се втресе за миг, но остана повече от величествено така проснато на леглото. Погледа му се присви, сякаш за да я огледа по добре, а усмивката му, появила се в първия момент и изчезнала във втория отново изгря.
Имаше нещо толкова познато в това тяло, облечено по този начин, но какво ли ще да беше то? Не можеше да се сети напълно, знаеше само, че така изглеждаше забележително, но нещо в ума му не се чувстваше добре. Сякаш получаваше дежа вю.
-Жюстин, от къде имаш това?- попита в първия момент той, но после се намести на леглото и се ухили до ушите.-Сигурно съм гледал циркаджийското си змийче по телевизията и съм си викал на акъла "Ей това е моята жена". Предчувствам, че изненадата ще ми хареса.
Изплези й се игрива, размърдвайки езика си лекичко между устните. Напоследък честичко се плезеше. Неприличник!

-А, да да! Жю ще ми се радва.- след тези думи не бе успял да чуе друго така или иначе. Ами се зарадва толкова много, че моментално пусна торбите на пода, взе си един банан и един кокос и се затърча към стаята си нетърпеливо.

- O, наистина! С него съм играла само на една пиеса в Москва, преди... около шест години! Преди нашествието, разбира се, но е толкова запазено... - нямаше как да нему се порадва и тя, а и й носеше, е, сега й носеше само хубави спомени, но някак си миналата нощ... когато странните картини изплуваха в главата й, беше облечена по подобен начин...
Изтича до него, облизвайки устните му, а след това го целуна бързо и си метна сатененото халатче, закриващо тялото й до коленете. - Но първо ще взема някои неща, а ти ме чакай тук! - смигна някак палаво и загаси лампата - Да не заспиш ... - викна шеговито, докато тичаше по стълбите надолу.

Анджи само това и чакаше. Напръска се няколко пъти с парфюма на Жюжи, облече си по-оскъдни дрешки, забелязала с какво е тя и положи маска на лицето си, за да не я познае дори в тъмнината. Някак си бе успяла да докара дори леките къдрици в косите на Жюстин. Изчака около пет-десет минути и се присламчи към стаята на Виктор. Дръпна лекичко завесата, сетне хубаво я закри и се присламчи към тялото му, мъркайки тихичко. Отърка се в него и легна върху му, докосвайки го с устни по неговите.
- Тук съм. - прошепна и издърпа един плат, завързвайки хубаво очите му. Беше тъмно, но все пак... - Нямаш против, нали? - продължаваше да шепти, за да не я разпознае. Бедрата й се затегнаха около кръста му, а таза й се раздвижи върху члена му, за да го принуди да се възбуди и да забрави за моментните подозрения, които можеха да нахлуят в главата му.
Смъкна след миг долнището му и се наслади на гледката на тялото му.. голо, пищно, толкова яко и изгоряло! Толкова величествено! Копнееше да го има!


- Ааааааам, Дилън! - весело мина зад него Жюстин и го погледна какво прави, а той се сепна и направи опит да скрие гозбата. - Моля те, помогни ми да направя гофрети във формата на сърчица! - това го съкруши и едновременно издигна в облаците!
- Добре, Жюжи! Ела да ти покажа! - жизнено викна той, а тя от радост го прегърна; което можете да си представите каква радост бе за самия него.
Минаха около петнадесет минути, докато й обясняваше, показваше и правеше гофретките, а много скоро те стояха наредени в чинията с ягоди във формата на сърца и банани, топка сладолед и малко шоколад. Цяла кофичка шоколад стоеше отделно в таблата за друго нещо. - А сега.. яйца и бекон! - веднага си спомни и заедно приготвиха и това ястие.
Толкова бе щастлив, че тя е до него, макар и за да сготви нещата си, че не можеше да го опише с думи! И бекона и яйцата ги направиха перфектни за тоя Виктор! - Ммммм... и какво още? - замисли се тя, сядайки на плота. Сатенения халат се повдигна, оголвайки леко бедрата й, а Дилън почервеня. Ох... - А, сетих се! Портокалов сок! - скочи от плота и сипа в две чашки сок, но и в по още две различни - червено вино. Щеше да остане голям спомен това вино, а?
- Виж, украсих го добре, нали? - беше толкова развълнувана, че той нямаше как да не се радва за нея... Кимна лекичко и се обърна към манджата си.
- Хайде, върви Жю. Това е бай-вкусната вечеря.
- М... ще занеса нещо и на Саша--
- Недей, той си взе за ядене.
- А, добре...