Преди три месеца в и извън Тусон

First topic message reminder :

В центъра на Тусон се вихреше грандиозно събитие, даже едно от най-важните на годината - пролетният панаир. На него непозволеното ставаше позволено, а фриволността на духа се проявяваше във всевъзможни форми. Бедни продавачи на памук се опитвах да привличат клиентела със стари трикове- смесваха различни на цвят захари и създаваха шарени памуци - нещо заковаващо погледа на децата веднага, а с това и пълнене джоба на продавача. ; Огромното виенско колело за пореден път издигаше величествената си снага няколко метра над малката цена, на която различни артисти показваха спектаклите си, а студените и нищо не разбиращи от изкуство (според някои персонажи тук) души стояха и наблюдаваха цялата скупчина от разядени ламарини, надупчени платове и зомбирани погледи радушно. ; Малък дансинг приветваше всички любители на танците, но и предизвикателството, което сеотправяше към живите, бяха спуснатите от коприна платове, пречещи а двойките (а защо по-скоро не помагащи им да създават нови, по-интересни неща с тялото си?) да танцуват. Мястото бе доста често празно, заради липсата на въображение, но пък онези, които дръзнеха да се докоснат до "странното" подуимче, се забавляваха до припадък, а мозъкът им, подобно приели наркотични вещества, биваше омотаван и забавляван, сякаш цветна дъга преминаваше през него, но все пак леки перести облаци пречеха за цялостното й проявяване.
Феерия от звуци, светлини, храни, хора, миризми... нещо интересно и наистина по-шумно от обикновеното... Маски, шалове, снимки и всякакъв вид КОСТЮМИ, тук просто имаше всичко!
-Ето как се ''забавлявали" душите. - подметна иронично брюнетката и лапна пръста си, по който бе увито обилно количество памук... купено от интересния продавач.

Виктор дори нямаше време да се противи. Гащите му бяха свалени на секундата, той не че носеше много дрехи и без това, а целия ритуал почти го втрещи, макар по едно време да му стана направо смешно, когато онази лелка му баеше на... така де. Лично съм помолена от самия Виктор да не използвам такава думичка в този пост.
-Ама той няма нужда от това!- викна Виктор и погледна надолу по тялото си.- Работи си страхотно. И съвсем честно и искрено ти казвам, че не съм спал с нея и си имам същинска невинна бъдеща съпруга.
Закима убеден в думите си, сякаш се опитваше да придаде същинската достоверност, която трябваше да носят, защото това си беше чистата истина. Почувства се някак добре, когато му надянаха робата, не че нещо можеше да прикрие от тялото му, но както обичаше да казва баща му, когато голи жени се разхождаха необезпокоявано из кабинета му "когато имаш какво да покажеш... защо трябва да го криеш?".
-Ъ, ние такова... запознахме се на един панаир.- започна Виктор не много сигурен как да обясни цялата случка.- Преди три дни, а тя си е чисто змийче, да знаете!- говореше с обожание Виктор, загледан в сламения таван.
Печата не го болеше вече. Но усещаше приятното му присъствие по кожата си всеки път, когато плата се отъркаше в него. В и Ж... толкова подхождащи си.

Саша облегна главата си върху гърдите на Анджелика. О, повярвайте ми, ако имаше нещо наистина приятно на този свят в момента, това беше именно полагането на главата му там. Позатвори очи за минута, усещащ как продължаваше да се върти целия свят около него, а някаква странна сънливост го налягаше. И въпреки че беше пределно наясно, че дори да заспи, през следващите дванайсет часа щеше да им се наложи да го будят на всеки три, за да се уверят, че ще живее.
-Наистина ми е удобно тук, ама защо не се върнем в Русия, там няма да ми е толкова топло и имам едно много удобно легло, което може да раздрусаме.- заговори Саша, а пръста му мина по ръба на деколтето й съвсем невинно. Сякаш още вярваше, че притежава нещо там.

- Невииииннна!?- извикаха и петте в един глас, вторачвайки се в него. Ама наистина ли!? Но когато чуха откога се познават им стана ясно... и все пак, не беше ли прибързано? Спогледаха се. - Познавате се от три дни и сте готови да се жените? Това е безразсъдно! Тя е девствена, тресат я хормоните сигурно, аама женитбата, как да ти кажа... това е сериозна работа!- обясняваше онази, която му разтриваше краката.- Ама и ти така говориш, не ми изглеждаш като първа невинност, господинчо! Как си се съгласил на такава бърза сватба?? - попита палавата ммонахиня, разтривайки леко гръбчето му. О, напипа белега и го забеляза! -Ж и В!? Днешните млади се белязват като крави! Хахахаха!Аз пък мисля, че много си пасват. Той има нужда от нещо диво, макар че изглежда по-див и от самата дивост!
- Я, я, доразкажи, какво стана на тоя панаир? М?-попита една по-нежна, която се приближаваше със специална розова смес за лицето му.


- И ще се жените след три дни познанство?! Ти си луда!- увещаваха я жените, докато нежно рисуваха по кожата й. Само подвиха миглите й и използваха специални маски за освежаване на лицето й. По пръстите и раменете й нарисуваха специални, много красиви знаци, а след това я облякоха с робата. На нея също й бяха направили специалния ритуал са плодовитост, но пък не й се струваше толкова неловко да излезе гола пред хората, а още по-малко пред Виктор. Вече го беше виждала, аахахах!
- Даа... но честно ви казвам, имала съм много връзки! Но никога не съм имала мераци за женене!
- Много връзки и си девствена?
- Не се давам лесно никога - беше първичния отговор и надменна усмивка озари лицето й.
- Харесвам та!-обади се една по-грубовата, която сега се занимаваше с къдриците по косите й.
- Ииии...- доразказа им цялата история, а те я слушаха с интерес и се сприятеляваха с нея, точно както и жените при Виктор вече си го имаха за тяхно си момче.


Анджи се смръщи и го бутна от себе си.
- А какво стана с Жюстин!? И не ме доближавай! Нито циците ми! На метър! Два!

- КАкво стана?- тичаше Дилънчо с бинта ама се препъна и падна точно до Сашко - Ох... ето ти бинта.

-Аз? Първа невинност?- зяпна ги Виктор невярващо, опулил очи.- Лелче Матилда, през ръцете ми са минали толкова жении. Но Жюстин е специална.- усмихна се Виктор срещу монахинята. Чувстваше се по- спокоен, по- отпуснат и определено добре по време на този отпускащ масаж. Крачетата и гръбчето му се чувстваха толкова добре, че не му се искаше това да приключва, макар нетърпението си да поеме отново ръката на Жюстин и да я направи Карпович.- Колко се карахме тогава.- продължи разказа си той.- Тя беше тръгнала за провизии, а аз исках да й помогна. А да знаете как почерпи цял площад от мое име. И аз още тогава даже я обявих за своя бъдеща съпруга вместо да я издам.
Беше въодушевен от всичко, дори от разказа си и чак сега разбираше колко прекрасност имаше в цялата история. Доразказа им запознанството им, дори не само него, а се оплака и от онзи нехранимайко Саша, който се беше опитал да й посегне, представяйки се за него.

-Ставай.- подкани го Саша и се хвана за главата.- Хайде дее, мързеливец! Повикай ми лимузината и им кажи да ми запазят билет за Санкт Петербург.
Смръщи се срещу Анджелика, а погледа му все още беше блуждаещ и сякаш неразбиращ за какво става изобщо дума тук. И какво пък толкова се дърпаше тая?

Maтилда го чукна по раменете.
- Всички тъй викат, специална, дано наистина да е, защото ти не се жениш за нея просто; тук и сега на този плаж ще обвържеш душата си с нейната и заедно ще се лутат из вечността, без значение в каква форма и на коя земя! - погали го като син по главата и се засмя - Обаче разбирам що ти е омаяла главицата хубава! Ми тя не ти се е дала! Много хора я обичат; явно има защо и да не ти пука от Саша или както му е името, да знаеш, че щом се е съгласила да го направи това тук ( и тя, повярвай ми, знае какво е) значи не мисли за него. Кажи че греша!- през смях викна и се дръпна от него.
- Виж, харесват ли ти пръстените? -показаха му специфичните халки, които им даваха; не бяха нищо особено, но определено имаха омайващо излъчване.

- Почти си готова! Уауйо! Ако бях на мястото на мъжа ти, вече щях да съм припаднала!
- хАААЙде хайде, без такива превъзнасяния - засмяно я побутна Жюстин и се погледна в огледалото.
Лицето й бе освежено; косите се спускаха на леки къдрици; носеше странна, прозрачна роба и... да, не беше грозна.


Анджелика повдигна бавно вежда, а след това се подсмихна. Играеше й театър тука, а?
- Ми, скъпи, с удоволствие, само дано могат да се движат в пясък, без път, защото си В ПУСТИНЯТА и имаш късмет, че не си ИМПЛАНТИРАН с ДУША, умнико!- плесна го по челото и се изправи -Дилън, ти го превържи, аз не искам и да го чувам даже!

-Може ли да ги подържа?- попита Виктор, докато заслепено наблюдаваше двете халки, които Матилда разнасяше тържествено, сякаш за да покаже на всички. Очите му шареха по тях, попиваха всеки символ върху им, всяка деликатна черта, която със сигурност означаваше нещо, свързващо и двамата. Него и Жюстин. Завинаги. Ама буквално завинаги! Те щяха да живеят в тревите... цветята, малките жживотинки, големи зверове. Морски създания и горски същества. Двамата щяха да пръскат любовта си на всякъде, където и да са, когато и да са. Сърцето му прескочи няколко такта развълнувано. Не можеше да повярва, че тя щеше да бъде винаги до него.
-Казваш, че винаги ще бъде с мен, а?- погледна я обнадеждено Виктор.- Ами ако тя се влюби в друг?

-Защо съм в пустинята?- сепна се Саша и запропълзя към пясъка навън.
Невярващо докосна пясъка, взимайки част в шепата си и го пусна да се процеди през пръстите му, а скъпото му тяло започна да хипервентилира, вдишвайки и издишвайки толкова бързо, че беше нездравословно. Лазеше в кръг, редеше някакви думи на руски, докато не превключи на английски:
-Защо съм в пустинята? Какво правя тук?! Измъкнете ме от пустинята. Аз не мога да живея тук! Тук няма никой... НИКОЙ!- той протегна ръце към небето, сякаш искаше да измоли от някой бог да му върне предишния живот.

- Ако се влюби в друг? Хм... ами вероятно ще бъде с него, но нещо винаги ще я принуждава да се върне при теб. Това е обвързване на душите, Виктор. Същото е и за теб. - усмихнато рече Матилда и му смигна - Харесват ли ти халките, М? Ще сложиш ето тази на нейния пръст! Оййй, това е една от най-вълнуващите части! Или там където трябва да се целунете!- плесна с ръце и се ухили широоко.
- О, Матилда... Нашето момче е готово вече! Е, сбогувай се със свободата на душата си, момко! След този ден няма да съществува друг човек освен Жюстин за теб. Или поне за душата ти. - поправи се и го тупна по гърба.
Хванаха го под ръка и тръгнаха към уреченото място. Там вече ги очакваше свещеника; по пясъка имаше наредени палмови клонки; огромни листа; свещи, миди и странни сребристи песъчинки, разсипани наоколо. Две факли забити в пясъка около малкия олтар и самия свещеник.
- И, така, момчето е готово!-викна силно и се обърна към женското бунгало
- Идвамеееееее!-подвикна с писклив глас една от възрастните дами и след около пет минути Жюстин излезе с лелките.
Беше... с прозиращи дрехи над голото си тяло, точно както и той. Невинния поглед на Жюстин се спусна бавно по дължина на Виктор и установи че сега, на светло, пред тези хора и Виктор след установените чувства към него... леко се притесняваше.
В косите й имаше бял лилиум.


Анджи се ококори, а Дилън му лепна лепенка на главата.
- Ам... загубил си е паметта?
Тя подбели очи и хвана брадичката му, вдигайки лицето му към себе си.
- Първо-дишай, спокойно. Явно си си изгубил паметта от удара, но ти живееш тук от пет години. Спокойно, спокойно! - плъзна длан по едната му страна, а Дилън прехапа сепнато пръстче.

Виктор, не особено доволен, че масажа свърши, но все пак доволен, че най- накрая ще види Жюстин, която не знаеше дали са съблекли и са й баели за... какво беше? А, да, плодородие. Той се разхили сам на себе си при тази мисъл, но моментално се спря, когато змийчето излезе от временното си леговище. Облечена в бяло. Толкова невинно бяла, че му се струваше по- вероятно ръцете му да я омърсят, отколкото да я направят щастлива. За първи път, може би през живота си, Виктор Карпович се притесняваше за нечие чуждо щастие, което не знаеше дали ще може да донася всеки път, но определено щеше да се постарае максимално. Да! Точно така, той щеше да се постарае и да го направи! Искаше да го направи!
Погледа му шареше развълнувано, опиянено, нетърпеливо по Жюстин. Не я искаше за себе си. Искаше да се свърже с нея. За цяла вечност. Развратна или не. Спокойна или войнствена. Заядлива или тиха. Кротка или непослушна. Всякаква! Без значение. Ръката му се протегна към нея, за да преплете пръстите си с нейните.
-След този ден няма да има друг човек.- повтори Виктор съвсем убеден в думите си.

-Аз живея в пустинята?- ченето му увисна до пода и едва ли щеше да успее да се върне в предишното си положение. Не можеше да повярва на тези думи.- Това не е моята пустиня. В Сибир има сняг! Много сняг! Няма пясък. Тук има пясък! Само пясък има!-- облещи се срещу й Саша и се хвана за болящата го глава.

Жюстин кимна леко, в знак на съгласие с думите му, а отчето не пропусна да се обади:
- Ооооо, в никакъв случай няма да има! Това е духовна връзка; всичко друго е второстепенно!- рече и отвори малка странна книжка, определено не библията.
През устните му започнаха да се редят странни думи: "Анд'ал гхасти, чубу'а нде, кьо'сна е'л, кхаер'ерел, кен-тен!"
- Свързвам тези две души заедно пред огъня, водата, въздуха и земята; пред вселената - завинаги! - повтори на нормален език и напръска и двамата с някаква лилава течност - Сложете си пръстените и повторете "ерен делкхи гхасти, кен-тен" "душите ни заедно завинаги" или във вечността, то си е все едно - обади се захилен и изчака да направят заръчаното. Леко им е преплетоха езиците докато си кажат "обреда" но пък ... се справиха.
Тук нямаше въпроси от сорта "взимаш ли тази жена за твоя съпруга бла-бла", защото факта, че се бяха свързали съвсем неочаквано и непредвидено с хората от това място, значи това трябваше да се случи и да се случва във вечността...завинаги. Без значение формата; човек или извънземно; материя или не. Просто завинаги. Някои хора може би се депресираха от мисълта за вечността, но вероятно те не можеха да видят отвъд границите на тази земя; да си представят нещо различно от пошлостта тук. Не и те обаче.
- Така, сключете ръцете на двете си ръце. Матилда, Джана, порежете ги на слънчевия сплит. Леко. - така и направиха, а прозрачните парцалки по тялото им се обагриха в червено - сега се прегърнете силно. - обясни възрастния мъж и щом го послушаха, чак тогава взе две капки от вече смесената им, макар и през платовете, кръв. Пусна ги в сребристата течност и я постави на запаления огън.
-Сега, свалете одеждите, Матилда и Джана, а вие минете с две ръце и на разстояние един метър един от друг, по всяка гола част от тялото на другия. Единствено изучаващ допир. Това тяло е едно, но вие не свързвате телата си. Поне не само.

Жюстин колебливо постави ръцете си върху раменете на Виктор и спря за миг поглед върху неговия. Да продължеше ли? Само един поглед от негова страна бе достатъчен, за да си отговори положително или отрицателно.


Дилънчо го удари с плесница, за да го върне обратно в реалността да го успокои... таака де, беше изпаднал в паника!
- Аз, извинявам се... ама спокойно, дишай.. така, мисля че си по-добре.
Анджелика въздъхна раздразнено. Какво щеше да обяснява сега! Ооооооооо, ето къде щеше да бъде Жюстин, докато тя се любеше с Виктор!

Виктор зяпна свещеника сякаш му беше предложил кокаин. А нашия прекрасен герой беше твърдо отвратен от подобни наркотични упояващи вещества. Освен приспивателните, и то в много краен случай, нищо друго не се признаваше от никак скромната му персона. Прииска му се да прегърне Жюстин толкова силно, че да си остане гледка само за него, да я закрие с тялото си.
-Отче, никак няма защо да се притеснявате, че ще се опознаем и така. Лично ви давам обещание, че ще го направя! Ама нали трябва да е личен момент.- намекна той и изгледа недоволно свещеника.- Никак не е личен с компания.- ухили се леко кисело.-Мисля, че съм ревнивец и е неетично и вие да гледате Жюстин! Може да се обърнете с гръб.
Смяташе идеята си за брилянтна, а когато отново се извърна към Жю я погледна съвсем невинно, сякаш й се извиняваше за държанието си, но не му личеше да съжалява, че е накарал свещеника да се обърне с гръб, за да не я гледа.

Саша замълча. Напълно, докато се изправяше решително на крака, а безмилостното изражение на лицето му подсказваше за бъдещето на лицето на Дилън, който толкова яко прегреши. Юмрука на руснака се заби в челюстта му също толкова невъздържано, сякаш не знаеше силата си.
-Сега вече извинението ти е прието.

- Момко, тук казах, че не съединявам телата, а душите ви, мислиш ли, че тялото й ме блазни? Аз не съм като повечето псевдо свещеници, затова не ми казвай какво да правя и какво не, ами си върши работата, за да стане всичко точно и правилно! - скара му се възрастния мъж по мек начин и скръсти ръце пред гърдите си, наблюдавайки как мъничките ръце на Жюстин се плъзгат по раменете на Виктор. - Минаваш по гърдите му - така и направи, пръстите загалиха нежно кожата - след това по корема - и до там стигна, нежно и внимателно, сякаш бе стъклена кукла, която можеше да счупи при небрежно докосване - докосни члена и спусни ръце по него - тук Жюстин леко се запъна и ръката й като попарена се спря точно над половия орган. Ама това наситина... аААаа! Въздъхна тихо и продължи по "план", усещайки как тялото на Виктор се стяга от тази невинна ласка - сега по бедрата - продължи отчето и следеше с интерес цялата тази сцена. Не бяха особено отпуснати, но беше нормално - коленете и прасците - Жюстин клекна, за да продължи разходката си и свърши на пръстчетата му. - Сега го завърти с гръб и повтори същото. Минаваш по гърба, кръста, задните части, краката. - и ето на, Жюстин плъзна пръстите си по гърба му; погледът й съзря дори оттук направения белег на рамото; сякаш завинаги щеше да остане там, вероятно го бе пробола много по-слно, отколкото мислеше...; продължи по кръста, мина по дупето, което беше стегнато и сладко, хахахха! Колко беше сладък Викчо! Мина по краката и стигна до петичките. - Така, изправи се, а сега Виктор, от теб се очаква да направиш същото. - повдигна вежди отчето и го загледа - Рамене, гърди, корем, срамни устни, бедра, колене, прасци; гръб, кръст, задни части, крака. - пръстените проблеснаха в специфичен, жълтеникав оттенък.


- Саша, я се спри! - сопна се Анджелика, смръщвайки вежди - хич не ме интересува какъв самодоволен глупак си, тук живееш с нас, ние ти помагаме, ти на нас също, следователно имай уважение и дори със затрита памет не ни създавай проблеми! - устните й се изкривиха в недоволна усмивка, докато Дилънчо се опитваше да се изправи. О, милия... кръв му течеше от носа и от устата! Как го беше цапардосал, един бог знаеше!

Някак съвсем малко колебливо на места. Така докосваха ръцете й. Но после ставаха отново уверени докосвания. Адски. Не съдържащи никакъв сексуален замисъл. Просто опознаваше. Ала тялото му искаше да й покаже нещо много повече. Искаше да й покаже колко много я желае. Тихо. Тайно. Страстно. Дяволски много. Интимно. Лично. Само той и тя. Но устояваше. На всяко спускане на ръцете й, толкова невинно, че чак беше побъркващо. Зъбите му бяха захапали вътрешната страна на бузата му и всеки път, когато мислите му се отклоняха от правия път, той се самозахапваше, напомняйки си колко важен беше този момент за тях.
-Отче, вие все още ме съмнявате малко.- вече шеговито обяви Виктор, изпаднал в същинска сватбена треска.- Всеки път, когато ти се струва, че не правя нещо единствено познавателно да ме спреш.- обърна се към Жюстин Виктор, докато пръстите му минаваха през краищата на косата й.
Не искаше да разваля тези вълнички. Ръцете му заобиколиха от тила й по врата и се задържаха там известно време. Топлината на дланите му се разстилаше по кожата й, докосвайки всеки един сантиметър без да пропуска. Посрещаше гърдите й, докосвайки ги едва едва, докато палците му рисуваха кръгчета по нежната й кожа. Богове! Този свещеник знаеше ли колко е трудно да докосваш Жюстин и да останеш сдържан?! Е, нямаше и да разбере!
Показалеца му очерта една права черта, бавно, но не чак толкова леко, колкото бе докосвал гърдите й. Виктор клекна пред Жюстин, не спирайки да поглежда към нея със своите очи, притежаващи един по- ярък ореол, който се образува сякаш още по- бляскав от цялото вълнение и щастие, което изпитваше. Пръста му се скри между бедрата й, за да мине между срамните й устни, докато останалите подразваха нежната им кожа съвсем не нарочно.
Свободната му ръка държеше китката й, разтриваше татуировката, която бе оставил по тялото й. Очертаваше по памет всеки символ и буква. Спомняше си ги толкова ярко.

Саша се нацупи и тръгна навътре, докато подминаваше Анджелика и Дилън. Той недоволно започна да се извиква, заплашвайки да събуди всички.
-Ехо! Някой да излезе и да ме спаси! Аз не съм живял до сега в пустинята и искам да си ходя на студено, някъде, където не е 100 градуса на сянка!

Нежните докосвания на ръцете му предизвикаха милион малки тръпчици да побият по цялата й кожа. Настръхна, но остана така, докрай! Докато не мина по цялото й тяло с длани и не се изправи отново. Този ритуал не й харесваше; всичко бе толкова откачено, че нямаше как да не се съгласи, че обвързват души, а не нещо друго.
- Таааака! И последната част, така де, предпоследната част от ритуала е танци около огъня. Трябва да се хванете за раменете и голи да скачате около малкия огън за пет минути. Краката ще ви заболят; ще се изморите много по-бързо от очакването, но точно тогава настъпва края на опознаване на душите. А сливането им ще настъпи след това. Когато и вие се слеете; защото интимния акт в след този ритуал е духовен акт! Запалете огън!
На Жюстин й прималя. Той не каза ли сливане? Сливане като сливане на тела?! Те трябваше... о, това не можеше да се случи, защото те не се познаваха достатъчно все още! Погледна сепнато към Виктор, но той не изглеждаше недоволен от чутото.
- Дали ще се наложи да останем и днес?-попита някак несигурно Карпович и се присегна към ръката му, стискайки леко дланта.

Отчето запали огъня заедно с Матилда и плясна с ръце.
- Айде младежи, идвайте!
И те отидоха...


Анджелика изтича след Саша и го хвана за устата, запушвайки я с една ръка и притискайки гърди към неговите, стискайки го за гърба с другата.
- Стига, Саша!
На Дилънчо едва не му изскочиха очите като видя сочното подскачане на гърдите й.

Сега е момента да си представите две маймунки. Ама една от тези големите орангутани и едно малко и слабичко приматче с цвете в главата, на каквото в момента мога да оприлича Жюстин, не, че тя имаше нещо общо с маймуните. Та, не си ги представяйте как се пощят едно друго, представете си ги как подскачат около куп с банани, а в случая това бяха няколко запалени съчки, повече от няколко минути. Липсваше им единствено Тарзан, но той сигурно си имаше работа при други маймунки.
Нашия герой руснак просто не можеше да осъзнае смисъла на подскачането, ама да не забравяме, че и самата Жюстин правеше точно това, а всяка част от тялото й подскачаше с нея, ако се сещате какво имам предвид. Очите на Виктор определено принудително се закотвиха върху нейните, за да не бъде неучтив. В нейните се отразяваха пламъчетата от огъня, но сякаш съществуваха и недоволни такива, които принадлежаха точно на нейните си очи.
-Никой не може да те накара да го направиш.- прошепна задъхано Виктор.- Ще ги изчакаме да ни оставят сами и ще избягаме!

Саша с удоволствие млъкна, когато усети тялото й, толкова близо до неговото. Ах, тъмнокоско, ти не си си ударил достатъчно силно главата, за да си легнеш с тази, но пък аз ще го направя, помисли си повече от доволно Сашко и накара Анджелика да го пусне.
-Аз ще престана единствено, ако ми дадеш целувчица и нещо друго.- ухили се до ушите той.

Кимна едва забелязано; искаше всичко да бъде както трябва, но не очакваше... такова ... нещо. Танцуваха, подскачаха, ала се измориха по-бързо от очакваното! А над главите им, като бледи, едва забележими духове се забелязваха само за някои от присъстващите свързващите се души.
- Уоах... колко красиво!-Матилда се хвана за сърцето и едва не се разплака - Душите ви се увиха една в друга като змии! Змийска прегръдка! Толкова красиво!- протри очите си и не след дълго, когато огъня изгасна, а те паднаха изморени на пясъка, тя положи длани на главите им.- Последнатач аст за днес е... вие трябва да бъдете заедно, това е като духовна брачна нощ, в която те ще се слеят в едно и няма д абъдат просто прегърнати, а слепени завинаги. - погали ги и ги повдигна леко. - Елате да ви покажа малката виличка, в която ще останете тази нощ.
Всички тръгнаха натам, където ги очакваше средна по големина дървена постройка с прекрасна гледка към плажа и една дървена пътека, водеща право към пясъка и водата. Вътре имаше две стаи в една (нещо като бокс и спалня) и тоалетна. Леглото бе средно по големина, но прекрасно; високо и меко; кръглата маса бе обсипана с плодове; имаше и вино с две чашки. Беше украсено и прозорчетата бяха закрити със завеси от листа. Беше семпло, като къща на плажа от Хавай1 сезон () а самата ограда преди да се влезе в помещението с навес и люшкаща се пейка бяха завършека на една незабравима квартира за имащите нужда от почивка! И всичко това бе безплатно!
- Ние ви оставяме. Но ако се опитате да избягате е все едно е отказвате от всичко. Утре сутрин в 7 ни чакайте тук за последната част от всичко. - с мека усмивка всички излязоха, оставяйки двойката сама в украсеното помещение.
Вече бе 17 часа! Колко бързо бе минало времето! Ако тръгнеха сега, вероятно към 23 щяха да са вече там... Но...
Извърна бавно глава към Виктор, спирайки очи върху неговите.


Анджелика се подсмихна доста странно.. Сякаша вече имаше някакъв план.
- Добре, ще го направя... Ще бъда с теб цяла нощ и цял ден, колкото ме пожелаеш! Само при едно условие... - приближи кице към него, а гърдите й отново се докоснаха до неговите - Кажи ми как е името ми. Без грешка. От първия път.

Ах. На Виктор никак не му се искаше да излага частите, за които по принцип хората казваха, че не ги огрява слънце, на слънце. Но все пак, ако неговата Жюстин поискаше, нямаше да може да й откаже по никакъв начин и трябваше да прежали себе си, за да се върнат. Не можеше да й откаже или да я насилва да направи нещо, което не искаше да прави. Щеше да си бъде Жюстин, в която беше влюбен и без да довършват тези странни ритуали.
Ръката му се преметна през раменете й и я придърпа към него в една успокоителна прегръдка, макар да не беше сигурен, че е най- успокоителното нещо в момента като се имаше предвид липсата на всякакви прегради между голите им тела.
-Може и да успеем да стигнем до пещерата бързо.- закима той убеден, докато я пускаше и грабваше един банан от панерката с плодовете.- Ако, разбира се... не искаш това, аз няма да те карам. Пък може и само да поспим до утре сутринта.

-Името ти?- погледна я почти тряснато Саша, но се окопити по- бързичко, отколкото някой можеше да предположи.- Името ти, тъмнокоске, е прекрасно и можеш да ме пробваш как го шептя страстно.
Устните му почти се допираха в нейните, а самия Саша не би простил на Анджелика.

- Нека останем тук и без това в тъмного може да объркаме пътя, а няма да стигнем по-рано от 23-00 часа.. - седна на един от столовете и си взе от кокосовия орех - Е, ела поне да пийнем вино!- весело го подкани, залавяйки се с отварянето на бутилката. Имаше специална отварачка, която бързо-бързо лиши шишето от тапа. Наля от червената течност в двете чаши и подаде едната на него. - Мммм... да пием за душите си!- очите й просветнаха в огромни шеговити оттенъци, а чашата й се надигна със сантиметър нагоре, до лицето. Двете стъкла се удариха леко, а дрънчащия звън се разнесе като прекрасна мелодия около тях двамата.
Мммммммм, колко беше вкусно виното! Беше с вкус на горски плодове и определено бе по-различно вино от всички, които досега бе пила! Изпи чашката на екс и погледна невярващо към Викчо. - Това е най-вкусното вино, което някога през живота си съм опитвала! - седна обратно на стола си и се загледа в очите на Карпович - Беше по-различно, отколкото си го представяше, нали? - по лицето й се изписа нежна усмивка, а изведнъж взе да й става по-горещо от нормалното. Вечер уж се захлаждаше...


Анджелика се подсмихна, облизвайки устните му палаво, но без да му позволява той да им се наслади дори за миг.
- Мммм, скъпи... значи ще стенеш до зори "Ах, Александра, Александра..." - изпъшка така, сякаш наистина бяха във вихъра на любовната игра, а тялото й отново се потърка в неговото
Дилънчо чак сега се усети какво прави Анджи и се усмихна смутенко; ама беше му странно да чува такива неща...

Виктор замига срещу нея невярващо. Едва беше вдигнал чашата до устните си и само една единствена капка бе попаднала в устата му, а тя изпи чашата за отрицателно време. Май някой не си е поплювал с алкохола през човешко време. Усмихна се срещу й и отпи една малка глътка, която му беше достатъчна (if you know what i mean.. :DDD..) и я остави върху масата.
-Със сигурност не съм си представял, че ще подскачам гол като маймуна.- засмя се Виктор и погали едната й страна, отмествайки кичур коса назад, но после го улови отново между пръстите си и го прокара през тях, сякаш се опитваше да го изправи и да премахне сладката къдричка, ала просто му хареса колко мека беше косата й.- Нито пък, че ще ми баят за плодородие. Оо, а сестра Матилда знаеш ли как ме шляпна по дупето?!
Разпалено заразказва Виктор, докато в тялото му отново беше започнало да се надига неприлично желание, не, не беше това. Беше страст. Изгаряща, е, поне топлеща, подтикваща кръвта му да се движи бързо из тялото. Виктор се надигна и приближи лице до това на Жюстин. Беше толкова магнетична. Красива. Естествена и сякаш греха и невинноста й стояха еднакво добре. А заедно правеха наистина експлодираща комбинация.
-Но не съжалявам.- допълни и устните му се докоснаха до нейните, но вместо да я целуне, той ги изрисува с език.

-Мм, много умно, но няма начин да се казваш Александра.- убеден в себе си рече Саша и я целуна бързо и нахалничко.- Не излизам с адашки. А щом съм изкарал цяла вечер до теб, определено не се казваш Александра.

- Сестра Матилда е изключително дива! Аз много я харесах - през смях рече и започна да рови притеснено от кокосовия орех... Защо, защо... А когато езикът му обходи устните й, цялото й тяло едва не се разтресе от възбуда. Сграбчи чашата и изсипа още малко от червената течност в устата му, принуждавайки да я преглътне, сетне скочи като попарена от стола и започна да обикаля наоколо. - Пийни си, хехе! Тук не е ли прекалено горещо? Странно!-започна да си прави вятър с ръка - Амии... мен ме разпитваха за това как сме се запознали; определиха ме като луда, че съм ти предложила и още повече след едва 4 дни познанство... и общо взето си говорихме най-вече за това, дано не те е сърбяло дупето. - преглътна някак тежко и не можеше да разбере защо тялото й реагира така на ласките му. Никога преди не й се бе случвало да... изпита тоооолкова огромно и опасно нещо, само от една невинна целувчица.

Матилда и всичко останали сестри плюс отчето "си биха по една лапа" за дето бяха успяли да им пробутат тази бутилка с алкохол, в която имаше доста повече неща от прост алкохол... Сега бе сигурно, че ще завършат ритуала! Хехехехе, Матилда се радваше, защото въпреки взетото решение така спонтанно... ги харесваше.



Анджелика преглътна сепнато, той да не я бе изиграл и да знаеше името й и тя да се бе набутала в нещо ужасяващо?! Дилънчо я погледна сепнато, а тя закова погледа си в този н аСаша.
- А как е тогава името ми със сигурност?

Виктор едва едва преглътна червената течност, която му беше натикана в устата толкова бързо и внезапно, че той отново се стресна. Определено реакциите й му идваха изневиделица в последните няколко минути. Или беше започнал да остарява и да не може да й смогва, както преди ден или нещо съвсем я притесняваше.
Не бе останал сляп за лекото трепване на тялото й и честно казано задоволството го накара да си сипе още една чаша вино, ей така. Защото бе успял да я накара да трепне с едно толкова невинно движение, за разлика от всички други, които му бяха излезли в главата. След третата чаша, която бе изпита отново на екс, както и предната, той започна да се чувства странно. Сякаш тялото му се нуждаеше от спешна ласка, иначе щеше да експлодира. Виктор реши да се разсее извръщайки глава към Жюстин.
Тя все още крачеше из помещението, а тялото й- напълно голо, изкушаващо.. леко запотено го приканваше да я докосне. Очите му фиксираха малки местенца на кожата й, изглеждащи му толкова нежни, толкова възбуждащи. Искаше да впие устните си точно на тези места, да ги захапе; засмуче. Какво значение имаше? Нуждаеше се да докосва, а това не беше правилно. Жюстин очевидно не искаше това точно тази вечер. Значи нямаше да го направи. Виктор разтърка очи и захапа вътрешната страна на бузата си, но, по всички ангели, това не работеше в момента.
-Аз... Жюстин, сипвам ти вино.- оповести той някак сковано, докато наливаше вино в чашата й. Изправи се и преди да му е проличало колко възбуден се чувстваше само от гледката на разхождащата се Жю, той бутна чашата в ръцете й.- Ще се отпуснеш и ще спим хубаво. Аз отивам да си взема душ.
Виктор почти претича през цялата стая и дори не затвори вратата на банята, а се отправи към душа, пускайки студената вода. Тя обля тялото му, сякаш в опит да измие желанието му, но не се получаваше. Карпович сякаш мислеше все повече и повече за нея.

-Твоето име, скъпа, е разврат.- прошепна Саша по особено сексапилен и омайващ начин. Вдиша от аромата на Анджелика и целуна бързо устните й, засмуквайки ги леко.- Нямаш представа какво похотливо излъчване имаш.

Тя изпи чашата на екс обаче... обаче това не я успокояваше! Това я влудяваше дори повече... Ръцете й се разтрепераха, а капчиците влага по тялото й сякаш се умножаваха. Приближи се до банята, в която той се къпеше и се плъзна по нея, почуквайки два пъти - Аз... може ли да си взема душ и аз? - изглеждаше изморена, а всъщност умираше от жега и възбуда.
Отвори бавно вратата и го погледна, притеснен, сякаш в същото състояние като нейното, нуждаещ се от капка свежест, а тази ледена вода не му помагаше! Вратата се захлопна зад гърба й, а тя впи премрежения си поглед в огледалото, отразяващи гърдите му и нова вълна от влажен огън преминапрез цялото й тя.о - Всъщност, след теб. - пъргаво излезе от банята и се втурна към външната врата, ала с ужас установи, че е заключена! Бяха ги заключили, тези гадове!Вече хич даже не питаеше добри чувства към Матилда, а й идеше да й пречупи дебелия врат! Седна на стола, влажна, задъхана, жадна... и сипа и малкото останало количество рубинена теччност в двете чашки. Изпи своята и остави другата за него на масата. Припълзя към леглото и се загледа с мъки в тавана... Една пропукнатина... две.... я, ето там имаше трета! При евентуално земетресение можеше да се срути като нищо... о Боже, хич не й пукаше за евентуалното земетресение, а за ревящото й тяло!!


Блъсна го от себе си и усети румените си страни. За разлика от Жстин, която щеше д му счупи носа при такова изказване, Анджелика на чак такива думи се чувстваше като скована; засрамена и... направи няколко крачки назад.
- Спри, моля те! Аз съм влюбена в друг и ... ти не си този друг! - сграбчи се за косата паникьосано.

Виктор облегна широките си рамене и гръб на студените плочки и се свлече до пода. Имаше чувството, че му прималя, когато тя нахлу в банята и студената вода никак не помагаше на тялото му, което вече показваше истинските си усещания. Богове! Искаше да я докосне и да я има. Да целува и да гали, да усеща колко много го желаеше; да чува стенанията й, заглушавани от устните му, да изпадне в онзи блажен транс на удоволствието.
Спря водата, която само можеше да го накара да настине, но не и да го успокои. Члена му, втвърдил се от възбудата го издаваше и продължи да го издава и през пухкавата кърпа, която закрепи на кръста си преди да излезе. Пое си дълбоко дъх и закрачи уж съвсем небрежно и спокойно към леглото. О, кой изобщо залъгваше? Когато му личеше толкова много... беше просто безмислено. Капките вода се стичаха от мократа му коса по стегнатия му гръден кош и широкия гръб. Виктор се приближи към масата и допи съдържанието на една от чашите. Голямата му ръка загреба няколко ледчета от купата. Едно по- мъничко пъхна в устата си, а другите две заподхвърля в ръката си. Издаваха онзи специфичен звук на своето докосване, което сякаш все повече нагорещяваше обстановката. Карпович изпитваше силно затруднение да не се взира в Жюстин. Нямаше как да го стори.
Стовари се на леглото до нея като някой хипопотам в езеро, а по корем никак не му беше удобно точно в момента. Пусна едното ледче по кожата й, а с малко помощ то мина по стегнатото й коремче и продължи надолу, докато не се скри между бедрата й, което накара Виктор да спре да диша за малко.
-Кожата ти настръхва толкова красиво.- прошепна тихо Виктор.

Саша сви рамене вече съвсем незаинтересовано от нея. Какво можеше да й каже? Нейно си беше решението. Просто не знаеше какво пропуска.
-Е, безнадеждните принцеси живеят в своите несбъднати приказки. Ти просто не можеш да излезеш от приказката!- предизвика я Алекзандър.

Чуваше биенето на сърцето си не само в гърлото, но и в ушите, и в дупето дори! А когато ледчето се изгуби между бедрата й и усети допира на Виктор върху кожата си... не знаете какво изпита. Прехапа лекичко устната си и започна да диша малко по-тежко от нормалното.
- Знаеш ли... заключили са ни... - опита се да обърне темата на друга посока; да го разведри да... просто да направи нещо за улеснение, ала как, след като не можеше да помогне на себе си!
Очите й проследиха една изкусителна капка от гърба до кърпата му, а й се прииска с език да обере останалите... Боже! Ръката й се вкопчи инстинктивно в неговата, като пръстите й се сключиха около неговите и общо взето не просто издаваха състоянието и на двамата, но и предаваше сякаш двойно електричество и у двамата. - ... дали да не разбием прозореца?- задъхано попита, ала и двамата знаеха, че това е грешка и ще докарат проблеми както на себе си, така и на откачените духо-вярващи.
Ледчето се стопи моментално при допира с нажежените й бедра и сега стоеше като едно влажно, хладно пространство между бедрата й...


Тя повдигна отново вежди, сякаш върнаала състезателния си дух.
- Но искаш да притежаваш тялото на такава лигла, нали? - посочи себе си и едва не го удари - Аз поне вярвам в нещо... а погледни се ти, бездушно псе такова!

Стисна ръката й силничко, точно така, както бе направила тя, но малко по- лекичко. Премигна няколко пъти срещу й. Ръката му изпусна нейната и се преметна през коремчето й. Устните му се докоснаха до едно местенце на кръста й, до където стигаха без проблем. Просто ги докосна до това място и ги остави там няколко секунди преди невъздържано да подразни кожата й със зъби. Някак нежно и не чак толкова в същото време. Пръстите му се обвиха около тънката й талия, за да я придърпат още повече към тялото му. Извърна се на една страна и се изкачи по- нагоре в леглото, а кърпата около кръста му заплашваше да се развърже съвсем и да открие всяка част от неговото тяло, която недвусмислено показваше колко възбуден беше. Беше се задъхал. Само от този малък жест, невинен до някъде и в същото време толкова привлекателен. Отдръпна за малко устните си от нея, за да си поеме достатъчно количество въздух, който сякаш му свършваше за секунди. Затвори очи, опита да се абстрахира от всичко и да се успокои, но вече му се струваше толкова късно.
-Жюстин... не мога..- задъхано рече Виктор в опита си да се успокои.- ... да се удържа, затова ако ще разбиваш прозореца, сега му е времето.

-По- леко, развратна тъмнокоске, само изтъквам, че според мен пропиляваш велико тяло.- той събра палеца и показалеца си и ги целуна, сякаш бе готвач, който я оценяваше за торта номер едно.-Пък и не съм те принудил да спиш с мен. Можеше да кажеш само "не", а не да ме караш да ти мисля име.
Оплези й се закачливо и понечи да я задмине в търсене на помещение, където може да си легне и да преодолее световъртежа. ;д

Погледна няколко пъти ту към него, ту към прозореца... сърцето й правеше *туп-туп*, а желанието й... то нямаше с какво да се сравни, това бе убийство и не знаеше защо изпитва всичко това, но просто го изпитваше! Преглътна тежко... и още веднъж...
- Аз...
Буквално се нахвърли на Виктор, обкрачвайки го; усещаше втвърдения му член; усещаше всяка отворена фибра на тялото му за нея. Устните й зашариха нетърпеливо по цялото му лице, а дланите й го прегръщаха силно, сякаш чрез притискане щеше да утоли жаждата им... Но и цялата тази сцена бе изключително комично-сладка, защото тя за пръв път страдаше от такова нещо и нямаше никаква представа как трябва да постъпи; разговорите със Захир й се бяха отразили добре, но сега, при размътеният й от лекарството в алкохола мозък просто не можеше и да помисли за съветите... Дишаше тежко до ухото и в лицето му, а гърдите й се блъскаха при всяко поемане на кислород и издишване в неговите. Зърната й ме сборичкваха за миг, а след това се откъсваха трагично и цялата тази пиеса се повтаряше отново и отново... Искаше да усети силната му страст и в същото време се надяваше тайно да е търпелив първите мигове... само в началото...


Перна му една плесница, а Диланчо се спъна във връзките си и блъсна силно Саша за гърба, който залитна напред и пак успя да си цапардоса главата в стената.
Анджи подскочи сепнато и изтича да види дали е добре; макар да я дразнеше този Саша, тя бе започнала да симпатизира на другия Саша; истинския; пустинния.
- Ейо! Жив ли си?

Обви ръцете си около тялото й и ги спусна до дупето й. Нежно, докосвайки толкова много точки по кожата, сякаш свързваше картинка от онези с точките, които трябва просто да свържеш с линии и получаваш едно голямо не много красиво куче. Ала Виктор получаваше не грозно куче, а желание; възбуда, откликването на Жюстин към ласките му по толкова естествен начин, че не можеше вече и да иска, да спре. Ръцете му уловиха дупето й и го притиснаха на долу.
Устните му засмукаха нейната долна, а езика му я подразни толкова нетърпеливо. Кърпата се бе разхлабила и заплашваше да се разгърне съвсем скоро. Члена му опираше в коремчето й, сякаш й напомняше колко желание се криеше в него. Езика му мина по врата й. Бавно, нежно, сякаш нарочно забавяше темпото с цел да увеличи миговете на удоволствие. Изведнъж движенията му придобиха съвсем различен, чувствен смисъл, примесен със страстта си идваше на мястото толкова идеално, толкова възбуждащо. Улови едната й гърда, стискайки я лекичко, нежно, дразнейки зърното й с палец.
-Ти... ти прекрасна Жюстин.- задъхано рече Виктор между целувките си.

Саша не помръдна доста време. Той бе ударил съвсем различно място, но определено по- силно от миналия път. Ръката му се размърда лекичко чак след две минути, за да повика Анджелика по- близо. Бе паднал по крем и се чувстваше по- зле и от първия път.
-Анджи. Извикай. Някой. Никак не ми е добре.- едва едва рече Саша без да мърда която и да е друга част от тялото си.

Не,не, не, това беше като болестно състояние! Дръпна се рязко, като попарена от него и му обърна гръб в леглото. Можеше да забележи лекото втрисане на кожата й, капките влага, разрошените коси... Точно като една дива котка, изплашила се от огромно чудовище. Настръхнала; наежена.
- Това е... - огромна буца лед бе заседнала в гърлото й; не можеше даже да говори, а момента, в който откъсна тялото си от неговото, се оказа най-ужасния в живота й! Това беше като наркотик! Вече започна да се съмнява в тоя ритуал... но дори през ум не й минаваше, че може да е виното.
Обърна се рязко и съзря отчаяната" физиономия на Виктор, едновременно премесена с възбуда и недоволство от рязкото дръпване. Ама той какво си мислеше? И тя го желаеше както жадния-водата и умиращия - живота! - ... ще се случи днес... каквото и да правим... - треперещия глас на Жюстин прозвуча доста тъжно и събуждащо съчувствие, но и в същото време подпалваше дори повече фантазиите.
Прилази като змия по леглото към него, с невинен поглед, а след това издърпа също толкова внимателно кърпата и спря погледа си към възбудената му плът... - Дали няма пуснат някакъв газ? - попита с треперещ глас, докато малката длан опипваше с любопитството на малко дете члена. Плъзна палец по главичката, сетне надолу и така няколко пъти, изучавайки по-обстойно. Устните й се приближиха нежно към него и го целунаха няколко последователни пъти, след това езикът й мина само веднъж по дължината му и тя се отдръпна настрани.
Определено му беше трудно. Сграбчи раменете му и го преобърна така, че тялото му да лежи върху нейното; бедрата й се увиха около кръста на Виктор, а устните й жадно и някак отчаяно се бяха впили в неговите...

Тя протрепери. Беше си Саша! Наведе се бързо към челото му, целувайки го радостно, сетне изтича за помощ.
- Помощ, помощ, Саша се пребииИ! - развика се тя и няколко момичета излязоха от стаите си.
Лекарката и тя след около пет минути вече тичаха към тялото.
- Ето го, удари си два пъти главата; имаше нещо като оамнезия ама и аз не съм сигурна... - заобяснява Анджи.