Главния тунел към Имението;;

First topic message reminder :


Главния тунел, едно от най- запазените места в града водеше директно към подземието на имението, стига обаче да уцелиш правилно всички разклонения, които притежаваше.

Контесата направи една недоволна физиономия, малки небрни косъмчета щръкнаха като таралеж от края на косите й, а тя, подобно разярено лапе на лъвица, се наежи срещу Питър.
- Ще остана малка заради теб! И дори не си помисляй да докосваш храста с отровните плодове! Боже! Толкова известен и отровен горски плод, мислиш ли, че под радиацията, ще има останало нещо свежо, вкусно и полезно!? - караше му се тя, но и някак си беше отдъхнала, че не си е напъхал огромна шепа от растението в устата.
Отиде до него и го дръпна някак доста гръбичко към другия край на гората.
- Идвай, за да не те напердаша. - и само миг преди да изрече това, от небето се изсипаха ситни капчици дъжд, не беше леден, а по-скоро хладък, приятно докосващ се с кожата и оставащ сладникави тръпчици по нея. - И да, ще пренощуваме тук, обаче и ще умрем от глад... освен ако там по някаква случайност няма нещо за ядене. - задърпа го към дървената постройка, ала очите й шареха по тревата, с цел да срещнат така търсената тревичка.
Утре. Нашепна Баст, и явно й каза, че тази вечер няма да се израдва на биллката в ръцете си, колкото и да й се иска.

Питър залитна и закрачи след нея, дърпан от малката й, но силна ръчичка. Когато чу предупреждението й, веднага изпусна отровните плодове от голямата си шепа, с която бе грабнал всички, до които се добра. Добре, че беше Флориан! Ако не бе тя, до сега да е изял половината плодове от храста, защото му се е догадило преди да успее да изяде и другата половина. Кой знае! Можеше да е умрял дори. Потръпна при тази мисъл и се обърна с лице към тила на Контесата. Да, така се вървеше хиляди пъти по- лесно, отколкото с тъжна физиономия и крачещ бавно назад с малки крачки, за да не настъпи случайно нейните крачета.
-И ще оставиш шишкото без папкане?- попита тъжно Питър, докато приближаваха към необитаемата за момента дървена постройка.-Ако те нося на конче, а ти включиш някой гадателски светещ поглед няма ли да го намерим растението? Пък после пак може да си пренощуваме в бараката.- изплези й се в гръб Пипи и я щипна по дупето по онзи свой тооооолкова невинен начин, че почти може да го обвиниш в нещо мръснишко.
-Ще трябва да си запалим огън и се моли да има нещо, на което да си опъна гръбчето, че иначе ще си легна върху теб, тъмнокосо цветенце.- засмя се Питър, докато почти стигнаха до въпросната малка къщичка.
На светло сигурно щеше да изглежда много приветлива и кокетна, но в момента на Боунс му се струваше малко страшничка и определено, ако не беше смелата Контеса, той щеше да се обърне обратно и да си тръгне по пътя за имението.

- Аз съм "гадателка", не магьосница, Пипи! Не мога да образувам светлина, а да следваме указанията на Баст в тъмнината ще бъде трудно...По добре утре сутрин. - по-спокойно изрече контесата, но когато я ощипа Питър по дупето, подскочи сепнато и се изви рязко със зачервено лице, издути бузи и смръщени вежди - ЩЕ ИМАМ СИНИНИ ЗАРАДИ ТЕБ!- ощипа го по бузката, а след това скочи върху него, едва не събаряйки го. От километри си личеше, че е дооооста жилава. Слабите й бедра се увиха около кръста му, челото й се подпря на неготово, а ръцете й се задържаха на чуждите рамене. Не предвиди обаче, че точно бюстът й ще препречва пътя на Пипи до срутената барака, а когато се усети, вече бяха минали 30 секунди. - Аргхкхуууууууууууууу!- подскочи върху него и успя да го събори на тревата, този път ... 95кг не бяха върху нея, кискискискис! Чу се едно *кръъъъъъъъъъъъъъъсц* и когато вече лежаха един върху друг Контесата изпъшка отчаяно - О, БОЖЕ! - роклята й се бе разцепила почти до края, като само ластикът до раменете придържаше двете страни на дрехата прилепени. И знаете ли кое бе причината? Клон! Който освен, че й разпори рокличката, се счупи и заби право в крачето й. Ох! И точно, когато мислеше, че н еможе да стане по-лошо го чу! ГОРСКИ ДУХ! ГОРСКИ ДУХ, КОЙТО СЕ ВСЕЛЯВА В ХОРАТА! - ПИПИ, ХАЙДЕ В БАРАКАТА!- подскочи като попарена от него, сграбчи го за ръцете и се затича към разрушената постройка. Беше тъмно, но светлината от луната бе достатъчно силна, за да може Пипи да види насиненото й от постоянното му пощипване дупе!
Щом стигнаха до бараката, Флориан я отвори светкавично и нямаше как да се насладят на протяжното скърцане на отдавна ръждясала вещ.
Спря за миг и се вгледа в тъмното помещение, стискайки силно дланта на Питър.
- Колко е страшно... - измърмори, но не се четеше страх или ужас в гласа й, а по-скоро нещо неизвестно. Нея я притесняваше горския дух, а тъмнината - дори напротив, радваше я! В стаята имаше старо, ама много старо, ръждясало легло с хлътнал надолу матрак, но все още използваемо, тухлено огнище и кашонче с дърва, дървена, вече счупена масичка и две прозорчета в двата края на помещението. Имаше и слама по пода, изработен също от дърво и поскърцващ при вървене. Затвори вратата след тях и си пое дълбоко въздух. - Има и алкохол, боже! Сигурно някой пияндурник живее тука! Може да се намери нещо за вълчия ти глад, все пак! - рече някак сърдито и се запридвижва към за нищо не ставащото легло. Тогава обаче нещо се случи!
ГОРСКИ ДУХ! О, БОЖЕ! ИМАШЕ ГОРСКИ ДУХ!!!!! Как да кажеше на Пипи, без да го побъркаше!? Ама горския дух искаше да се всели в нея! И не звучеше много добър! Звучеше лош!!! Ааааау!!!
- Пипи... - започна тя с равен глас и тогава зеленото горско същество проникна в тялото й и се настани между нея и Баст! Контролираше тялото й! Ооооолелеллеле!!!! На всеки 12 часа тези същества излизаха сами от чуждите тела, но по-рано не... Единствения вариант бе да се убие тялото! А, нямаше да прибягваме към такива мерки де... - Пипи... - повтори глухо и се изправи, тръгвайки към него с непозната грация. Обгърна кръста му с ръце, а дъхът й се разнесе като пролетен аромат в кожата на врата му. - ... обожаваш ме, нали? - прошепна тя, а Флориан и Баст си дърпаха отчаяно косите. О, БОЖЕ, О,БОЖЕ!!! АМИ СЕГА!??!?! Единствения начин беше... о, да, можеха да се справят с духа! Но Питър Боунс не се бе сблъсквал с такова нещо, защото то диреше само "пророци" души... затова ннямаше как дори да предположи, че това е друг човек, а не Флориан.

Питър нямаше огромен избор в претръдката. Не, че искаше да се противи на обвиващите се около него ръце изобщо, освен ако това не беше начин изненадващо да го щипне за дупето и да му върне за всичките синки, които бе направил по нежната кожа на нейното, което до преди секунди се полюшваше пред него под разкъсания плат на роклята. Заради тази гледка, обаче, отново му се бе наложило да си забие мислено поглед и да сведе шамар към пода, напомняйки си, че достойнството му си има гащи и трябва да стои в тях, когато е около милата Флориан.
-Леле...- възкликна Питър на внезапната й толкова голяма близост. Така де, двамата обикновено се намираха в подобна близост, когато се закачаха по детски, а този път дори не я бе щипнал по дупето или пък да я бе ръчнал в ребрата.- Тази барака май ти действа много интимно.- засмя се Пипи непринудено и я потупа по гърба, докато я прегръщаше съвсем спокойно.- Ако това е начин да ме навиеш да попийнем, не се притеснявай и без прегръдка съм съгласен.
Вътрешно направо ликуваше, че е тоооолкова близо до него, ала ако това беше желанието й, нямаше защо да я бави. Хвана я за раменете и се опита да я отдръпне от себе си. Почти като "дядо вади ряпа", но нямаше внучка, куче, мишка и котка, а само Контесата и Пипи. След третия опит, той успя да я накара да пусне ръцете си около кръста му и съкрати разстоянието до другия край на бараката, хващайки в ръка, учудващо пълната бутилка с някаква спиртна течност.

- Не отговори на въпроса ми. - продължи лицето и тръгна бавно и някак приканващо към Питър, който държеше бутилката и отдалеч, ако бе Флориан, веднага щеше да го нарече "Пиандурник" и определи като такъв всъщност завинаги! Но не... Непознатата и в същото време до болка позната мадама се спря на милиметри от нищо не подозоращия Боунс и обгърна с дланите си двете му страни.
" АМА КАКВО ПРАВИ ТЯ!? ГОРКИЯ ПИПИ! ЧЕ ТОЙ СИ МИСЛИ, ЧЕ СЪМ АЗ!!!!! "
- Защо? Притесняваш ли се? Че отговорът е положителен? Аахх... - шепнеше дрезгаво срещу ухото му, а последната дума се разнесе като стон-въздишка и остави доста приятна тръпка както на своето собствено, така надяваше се и на чуждото тяло.
" ПЕРВЕРЗЕН ДУХ! КАКВО ЩЕ ПРАВИМ!?"
ЕДната длан се плъзна по врата му, след това гърдите, спря се за миг на коремчето и го притисна към стената, сетне раздели двата му крака със своите две тънки крачета и докосна чувствителното място между крачката му едва-едва с колене. - М? Не се страхувай; не се срамувай.... знаеш, че можеш да ми споделиш всиииичко. - устните й докоснаха внимателно едната му страна.
"Не... не мога да повярвам, Пипи повече никога няма да си играе с мен!" зарида Контесата.

-А- ха! Хванах ли те аз?- извика малко по- силно, отколкото му се искаше Питър и обърна позициите им, допирайки голия й гръб към студената стена, чиято боя се лющеше много и почти бе заличила първоначалния си, вероятно бледо зелен, цвят.- После аз съм бил порнито! Неприличница такава.
Заразмахва пръст назидателно, привличайки вниманието й в друга, за да не забележи как бе отговорило тялото му на нежните докосвания. Нямаше да бъде прилично и целия щеше да се изчерви доста повече, отколкото бе червен в момента. Винаги можеше да замаскира тази червенина с умората, която уж щеше да е почувствал от километрите, които извървяха до тук. Ама, представяш ли си, читателю мил, да се изчерви точно като домат? Нямаше никакъв шанс да му повярва Флориан и да го остави без да го подиграе за нещичко.
Боцна с пръста си нослето й и се отдръпна от тялото й с нежелание. Потупа я по раменете с големите си длани като тигани по братски и малко по- силничко от нужното.
-Сега само да ми кажеш, че си се надрусала с миризмата на някое растение и ще ти се сърдя много да знаеш! Трябваше и мен да ме викнеш, пияндурнице.
Забавляваше се искрено със сегашното й държание, без мъчителните моменти, в които желанието го удряше от главата в петите и караше онова нещо в панталона му да показва неприлично въпросното желание.

Сигурно в "главата" на духа се издаваше въпроса " Ти мъж ли си или кисела краставичка, бе?!" но не го показа, явно не обичаше да му "отказват", а Флориан се усмихваше вътрешно, че Пипи е толкова добричък! Затова си го обичаше толкова! Сигурно бе един от малкото, които не искаха тялото й, а просто си я обичаха като лудетината, каквато е! Хихихиии! Духът обаче продължи и това успя да прореже на две радостта й! О, пресвета Дево! Пипи се бе приближил точно до леглото и жената го изблъска достатъчно силно, че тялото му да се стовари на скърцащия матрак и след това да се плъзне по тялото му лениво, перверзно, закачайки най-важните точки, възбуждайки ги... приканвайки ги в сладострастната игра!
- Греша ли? Не ме харесваш по никакъв начин, освен като дете? - иззахка някак тя и сведе внимателно лицето си към врата мму, засмуквайки нежната кожа. Първоначално влажният й език обходи два-три пъти мястото, а след това пухкавите устни го всмукаха като вакуум и зъбите, за капак, много сладко започнаха да закачат плътта, образувайки така желаната синка. и предизвиквайки така порочното желание! Ха ха ха!
"Баст, трябва да направим нещо, наистина..."
" Права си. Той е мъж. След подобно изпълнение не виждам как ще си задържи члена в гащите... Но как да се справим с духа? Много по-силен е..."
- Напротив. Тялото ти гори при всяко мое докосване, желаеш ме. - прошепна отново и спря лицето си над неговото, вглеждайки се в сините му очи със своите зелени такива.

Питър преглътна мъчително, докато се опитваше да се измъкне от тази напълно непозната Контеса, която му се нахвърляше в момента. Леле, наистина й имаше нещо май, но това бе трудно разбираемо за самия Пипи, който бе непосветен в света на пророците, магьосниците и духовете. С триста мъки успя да си отвори устата и от там да не излезе нито стон, а напротив... напълно разбираеми, и не чак толкова, думи, с които имаше намерения да я вразуми.
-Аз... такова.. Не става дума за това дали те харесвам и така и така.- започна да увърта Пипи, реши, че може би, ако й отговори ще го остави на мира и няма да си играят с огъня, който наистина можеше да опари и двамата в този случай.- Аз... много те харесвам.- тихо прошепна Питър и се обагри в червено, а очите му се отместиха от нейните, които сякаш не бяха нейни.- И сама можеш да го разбереш.- покашля се лекичко и се изправи, оставяйки я до себе си и хващайки ръцете й по онзи леко бащински начин.- Ама аз все още съм на мнение, че си се надишала с нещо и акъла в главата ти се е изпарил! Хайде да се напием спокойно като послушни пияндурници.
В главата му бушуваха хаотични мисли за случващото се, а онази му, въпросната работа, просто го издаваше прекалено много за същността на ситуацията и ако не беше достатъчно трезвен, сигурно нямаше и да се замисли дали ще скочи с нея в леглото... и разбира се, ако не беше Контесата, а някоя друга жена.

В следващите мигове настана тишина, както в главата на Контесата, така и в тази на Баст. Харесваше? Ама харесваше като приятелче? Изведнъж бузите на Флориан пламнаха и тя се гушна в Баст.
" Трябва да го махнем това чудовище от милия ми ПИпи!"
А жената се подсмихна и присламчи към него, както бе седнал в края на леглото. Забеляза издутината в панталоните му и прокара галантно ръка по нея, а пък тялото й се отърка за няколко кратко и в същото време мъчително дълги мига за Пипи.
- Какво казваше...? - запита иронично, докато леко постискваше члена му, но не болезнено, а нежно, възбуждащо.
" МЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯ?!?!?!?!?К АКВО ПРАВИ ТЯ?! ПИПИ! " писна Контесата и принуди духа да стисне рязко очи, сякаш му причиняваше болка с тези толкова силни и бушуващи емоции. Но това не му попречи д апродължи с ужасната си игра да изтезава по такъв сладко-горчив начин жертвата. Малката длан се заизкачва нагоре по копчетата и колана му, а след това се подпъхна под плата и заспуска отново към възбудения полов орган. Но Контесата отново изпищя и това накара тялото на Флориан да забие нокта в плътта на Пипи от болка.
- Ах! - изстена тя, Питър можеше да го възприеме като възбуден стон, ала той всъщност бе породен от болка.
" Махни се от моя ПИПИ ИНАЧЕ ЩЕ ТИ ОТРЕЖА УШИТЕ! АРГХХХХХ!!" - Знаеш, че избягвам пиенето... - измърка в ушенцето му тя и го позахапа от всички краища.
Истината бе, че Контесата не се ограничаваше в нищо, ако й се ядеше - ядеше, ако й се пиеше - пиеше, единствено неприлични неща не правеше и затова си оставаше същия сладък бонбон, не действащ по мръснишки начин като повечето дами от китната ни планета. Кхм.

-Флориан.- прошепна в ухото й Питър, докато я буташе назад в леглото. Усети как телата им потънаха в продънения матрак, а прахта от чаршафа се вдигна на малки облачета. Ръцете му се движеха бавно и сякаш целенасочено по външната страна на бедрата й, докато я обкрачваше и почти сядаше върху нея, за да не може да мръдне. Изпитваше леко отвращение от себе си, поради простата причина, че не беше редно да го прави по този начин и винаги можеше да постъпи по- директно, вместо толкова непринудено и естествено да докосва тялото й с едни други мисли. Положи ръцете си от двете й страни, там където бе края на леглото и където опираше нейната глава.
Сведе лицето си към нейното, почти докосвайки с устните си брадичката й. Наболата му брада дразнеше кожата й, докато очите му магнетично се взираха в нейните, сякаш се опитваха да разчетат всяка емоция отвъд тях. Момента на слабост, който използва му свърши достатъчно добра работа, че да отдели от чаршафа една голяма лента с онзи звук на разкъсващ се плат.
-Аз бях достатъчно ясен!- бавно, ясно и с тон, който не търпеше противоречие изрече Питър, докато връзваше ръцете й за рамката на леглото по стегнат начин, който сигурно спираше част от пътуващата кръв към пръстите й.- Докато не разбереш, че трябва да спреш няма да мръднеш и на сантиметър от това легло.
Назидателно скръцна със зъби и се отдалечи от нея, докато притискаше тялото й с ръка, която се намираше върху корема й, към матрака, за да не шава много. Настани се съвсем на ръба и си пое дълбоко дъх.

- Глупак! - изсъска духа и се заразшава около рамката. Усещаше болката на тялото, а пък това, че не можеше да черпи от енергията на Питър беше много лошо за продължителността на живота му... - Ще умра ако не спя с теб. Аз съм горски дух. - накрая се издаде и продължи да шава побесняла. - Черпя от енергията... и моето проклятие е, че трябва да се съединя в чуждо тяло и да спя с мъж или жена, в зависимост от откраднатото тяло, за да продължа да съществувам! И без това я харесваш, просто ми предостави тази капка живот, моля те! - говореше дрезгаво, отчаяно, някак дори самотно. Тя не изпитваше любов. Нито нещо друго, беше дух, но обожаваше даровете на земята, затова и искаше да продължи да съществува, за хубаво или не, на планетата. - Моля те!
Флориан пък стоеше като зашеметена в собствената си глава от онова, което бе направил Пипи... толкова... толкова... не можеше да опише чувството! И знаеше, че това е най-правилното действие, за да надвие духа, но усети, някъде надълбоко в себе си усети, че той изпитваше неописуемо желание по време на това невинно плъзгане, където телата им сякаш се целунаха...
Контесата обаче побесня; а Баст сякаш се съюзи с нея, за да изгони духа, някак си се притесни, че добър човек като Питър не би бил способен да отнеме живота на някого, ако зависи по такъв начин от него... А знаеше, че след като продължи живота си, духа изчезва и остава онази пропаст между тях, която никога нямаше да бъде запълнена. Може би щеше да го намрази също така. От друга страна пък бе убедена, че няма да използва тялото й, но знаете, предположения...
- Пипи!! - това беше Флориан, ясно се долавяха бушуващите емоции - недей!! -

Питър замига на парцали срещу мятащото се тяло, което бе притиснал с дланта си, за да не прави именно това, но беше толкова зашеметен от случващото се, че бе забравил да прилага каквато и да е сила и просто облягаше ръката си на Контесата, докато смаяно слушаше думите на въпросния непознат горски дух, а после и тези на Флориан и... да, той силно се обърка, затова му бяха нужни няколко секунди, около тридесет, за да реши какво точно трябва да каже. Вече знаеше какво ще направи, макар да бе минал и друг вариант на ситуацията. Въздържа се от него, защото знаеше, че после ще изяде голям бой от Контесата, че й е отавил синка и на бузата. А и как да удари това нежно тяло? Щеше да е най- голямото чудовище, дори това да значеше, че може да я спаси от горския дух (той не беше сигурен в теорията за шамара). Затова скръсти ръце и ги положи в скута си, където определено си личеше, че размислите му действаха успокояващо.
-Скъпи ми горски дух, който не познавам, аз не мога да направя това, защото ще е най- ужасното нещо, което мога да направя спрямо своята Флориан. Но мога да ти предложа да си намериш мъжко тяло и девственица. Строго убеден съм- продължи високо интелигентно и дипломатично Пипи, докато кръстосваше и краката си на цифрата четири,- че ще енергията на девствено момиче ще ти се услади повече. Все такива ползват по филмите, пък от къде ги намират толкова- не мога да ти кажа.
Потупа я по ръката и се усмихна съвсем приятелски, търсейки излъчването на Контесата, защото именно то му липсваше в тази стресова ситуация.
-Аз ти предлагам да се разделим с добро, горски дух. Ако не ми върнеш Контесата веднага, секс да не видиш шест месеца!- заяде се като малко дете Пипи и се изправи, заставайки с гръб към леглото.

- Това тяло е девствено. Затова ми трябва то. - изпищя духа и успя да се отскубне от въжетата, докато стоеше с гръб към нея Питър. Хе, хе, че тялото било и силно! Духа издърпа Пипи към себе си; тялата им се прегръщаха, очитеим-съединяваха в една линия, сърцата им - бумтяха засилено едно срещу друго, гърдите й галеха неговите, а голите й бедра - едното се бе настанило върху издутината между краката му, а другото, леко приклекнало, се подпираше за към чуждото. Продълговатите, красиви длани се бяха обвили около кръста му и възможност да го пусне нямаше. И сега... Влажният й език се спусна по ухото му, врата, скулата, погали устните му, а след това се промуши между тях и страстно се заигра с неговия. Тялото й се задвижи така, сякаш се любеше с него, а тези отклици а плътта му бяха уникални... Едната й длан премина отново през гащетата му и успя да притисне своите собствени бедра в неговите, за да засили възбудата му. Ах, небеса! Контесата изпищя вътрешно! Как можеше! ОТВРАТИТЕЛНО! НЕЙНИЯ ПИПИ! И НЕ ТЯ целуваше устните му!Нито тя го галеше! На практика - да, нно... друг изпитваше чувствата, друг контролираше тялото! Умираше! Крещеше! Силната емоция проряза до такава степен горския дух, че го изкара от тялото й, без дори да го е помисляла. Всъщност, истината бе, че го уби. Той не можеше да изпитва подобно нещо, а чувствата на Флориан си бяха като лавина, покриваща град на зимата...
И, справи се с духа, обаче можете да си представите как се почувства, когато усети наистина езика си в неговата уста, ръцете си - пипащи го, бедрото й по толкова неприличенначин търкащо го и изобщо всичко случващо се!
- ЯМЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯ! - писна и отскочи назад, падайки по дупе на пода. Погледна го стреснато и се сви на кълбо до леглото. - Съжалявам, съжалявам, съжалявам! Много съжалявам, Пипи!!! - заговори тя и скри лице между ръцете си. Не плачеше, не, просто се срамуваше.

-Неее, моля теее.- шепнеше с огромно нежелание срещу устните на Контесата и се опитваше да се дръпне по всички възможни начини, но някои част от тялото му не го слушаха, а и този горски дух беше толкова нахален, че нямаше измъкване от ситуацията. Изпита силно облекчение, когато тялото се дръпна от него и усети празнотата до тялото си.
Винаги се радваше на женската близост, но близостта на Контесата, особено когато знаеше, че не е по нейно желание, му се струваше нередна и не на място. Точно така! Сега вече си бяхме на мястото- далеч един от друг, или пък можеха да бъдат и близо, но по онзи невинен и закачлив начин. Тялото му се отпусна на дюшека, остави напрежението на страна и затвори очи, вдишвайки няколко пъти дълбоко. Бяха му нужни няколко блажени минути на спокойствие, в които можеше да се успокои, а миг след това се присламчи към края на леглото и провеси ръката си, за да увие един кичур от косата й на пръста си и успокоително да я загали.
-Съжалявам, Флор... аз знам, че не трябваше да те докосвам... Не исках, всъщност исках, ама знам, че постъпих глупаво.- страните му пламнаха отново и той скри сините си очи в плата на чаршафа, който още не бе успял да разкъса, но после скришно погледна с едно око, за да види реакцията й и дали трябва да се пази от някой предстоящ шамар или пък щеше да види нещо малко по- различно.

Тя се смръщи и го погледна недоволно. И въпреки това... той не беше виновен, изцяло друг се намеси в живота им, но пък разкри неща, за които Контесата дори не подозираше! Тъкмо когато щеше да скочи и да го набие наистина, се изправи бавничко и сядайки на края на леглото до него, го прегърна спокойно и невинно, отпускайки по детски глава на рамото му и притваряйки очи.
- Стига повече за тази тема, ще забравим нали? - тихо заговори, макар че миговете, в които устните й бяха преплетени в неговите, и не някого другиго, а тя самата беше онази, която изпитваше всичко; върху която се стовариха всички чувства, бушуващи у обикновения човек, предполагаше, че тези мигове щееше да й отнеме съвсем малко повече от другото време. Но щеше да се забрави, де! Нямаше изобщо дори да споменава, или мислиз а това. - Та! Дай да ти измислим нещо за ядене. - бързо-бързо смотолеви тя и скочи като попарена от матрака, заразтършувайки се наоколо. - Майче тука живеят хора? Намерих останки от кифлички! - смаяно изрече и му подаде тарелката. Бяха сухи и твърди мнооого,много твърди, скоро дори мухал щеше да се появи на повърхостта им, но все още нямаше... - Хапни, шишко! - седна малко по-далечко от него и се загледа смутено в ръцете си.

Храна! ХРАНА! Да, ето това беше спасението за неговото мило коремче, което чак сега се разкъркори... пък може и да е къркорело и преди това, но кой да го чуе? Освен Пипиии! Той протегна голямата си ръка и хвана цели три кифлички на веднъж. Искаше му се да бъдат мекички и пухкави, но поне бяха годни за ядене. Напъха една от тях в устата си е я задъвка лекичко и внимателно, за да не се прости с някое зъбче, че тогава Контесата даже по бузката нямаше да иска да го цунка. Така де, ние така трябва да се цункаме, помисли си Пипи, докато поднасяше една от твърдите но вкусни мармаладени кифлички към устата й.
-А ти няма ли да хапнеш?- попита я Питър и я потупа с края на кифличката по устните.- Хайде, слабчо, една хапка за теб, една за мен и една за Баст! Ама големи хапки, да знаеш.- заклати глава смешно пред нея като онези кученца с поклащащи се глави, които хората държат в колите си.- Затова те борят зли, ненаситни духчета... защото не ядеете с Баааст!
Дори не дочака тя да му отговори, за да набута още една в устата си и да се наслади на вкуса на мармалад, от онези домашни сладка, които не бе ял отдавна.

Изяде парчето и даже захапа пръста му, съвсем на шега.
- Добре де, добре! Ама аз не съм толкова гладна, а ти, виж се! - заразкиска се тихо и разчупи последната кифличка на две парчета, като едното беше сравнително по-голямо. Него направо напъха в устата на Пипи, докато от другото си гризна малко и отново поднесе на порции към гладника, щом изяде първото парченце. - Дано ти е стигнало, защото свършиха... - изтупвайки ръце се намести намести на леглото и го дръпна към себе си, подобно някоя плюшка, гушкайки го през врата. - Хайде, Пипчо, да спим! Утре сутринта ни очаква дълъг път, плюс това трябва да намерим билката, нали?
Изричайки това обаче усети как дъждовните капки се усилват, а през дървения покрив започват да се стичат малки, неприятни водни капчици, спускащи се по телата им. - Охооо! Ще се наводним, струва ми се!
Погледна към покрива, а захвата й около шията на Питър се отпусна, нямаше нужда, мислеше си тя, от такава близост сега, след всичко случило се, нали? Или нямаше значение? Не беше сигурна как да действа сега; последния (и пръв) път когато й се бе случило нещо подобно, е, не същото, а коренно различно дори... се бе сбогувала със същия човек по много недружелюбен начин. Ала това беше коренно различно! Усмихна се леко и загърби спомените за отминалите събития,оставяйки се в настоящия момент. - Ооооо, и ще станеш на мокра кокошчица, Пипи!

-Не и ако си ми чадъър.- засмя се Питър и я хвана за кръста, вдигайки я над собственото си тяло като някое бебе, на което баща се радва за първи път след дълга командировка в чужда страна.
Беше толкова лекичка, че можеше да я държи така поне още пет- десет минутки и да си я подмята във въздуха като някоя кукла барби, но в доооста по- големи размери и също така- една много по- красива кукла барби от всички други силиконови играчки. А и Контесата не бе играчка, нищо че си играеше с нея от време на време.
-Цяла нощ ще те подмятам и ще се пазя от капките с тееб, докато не станеш цялата вир вода!
Подхвърли я веднъж във въздуха, а това от своя страна накара роклята й да се разлети, но не бе успяла да разкрие голяма част от голотата на тялото й, само толкова, че Пипи да се поизчерви и да я улови отново, преди да се е стоварила върху него и да му е забила някой шамар за действията му.

- Ксхисхисхихихихихи! - разкиска се Контесата, докато Пипи я подмяташе наляво-надясно и в същото време наблюдаваше мокрия дървен таван. Май наистина нямаше да бъде леко пренощуване, но пък тя щеше да го превърне както за него,така и за себе си в едно страхотно, забавно изживяване! Та нали бе Контесата! - Ииии, хайде да играем на игра! Нещо като сляпа баба! Ти ще оставиш това топче - извади едно стъклено топче от джоба си - на някое видимо място, без аз да видя, и аз, със завързани очи, трябва да го намеря в рамките на 1 минута. Ако не успея, губя и наказанието ми е... да кажем една обиколка в дъжда. Същото се отнася и за теб! Съгласен? - изкиска се отново и наведе глава настрани.
Контесата, подобно децата, обичаше всякакви видове игри, и тези, в които имаше и приключения, и закачки, винаги бяха привличали детското й внимание. Сега, ако Пипи се съгласеше, или дори дадеше още по-хубава идея за игра, щяха да си направят една интересна, макар и не много суха, забавна нощ! А на следващаия ден щяха да открият лекарство за милия Роуд! Ксихихихихи!

-Аа, не, аз ще ти измисля наказание.- засмя се Питър и грабна топчето от ръцете й.
За подхвърля го в дланта си, докато опипваше повърхността му, сякаш, за да го опознае на допир и да знае какво трябва да търси, когато завържат очите му. Беше сигурен, че стъкленото топче няма вкус на шоколад, затова не го опита, пък и нямаше да го търси с устни... кхъм, така де... предполагаше, че Контесата нямаше да го поставя върху тялото си. Поне не точно тази вечер.
-Който не го намери ще танцува танца на патетата и ще си врътка дупето отвън на дъждааа, докато вика "па- па- па".- изплези й се Питър и направи примерно връткане на дупето си в позата на надупено пате.- Но да не казваш на ония жени, че пак ще ми взимат батериите.
Кимна й убеждаващо. Не му се искаше пак да му вземат така скъпоценната енергия, без която с Контесата бяха загинали на връщане, ако се връщаха по тъмно, ала и двамата бяха решили, че могат и да не влизат в тунелите. Щяха да се забавят повече и някой щеше да се притесни, но накрая щяха да ги боготворят.

Повдигна ръце съвсем по детски му и се усмихна някак доволно. За нея не беше особено голям проблем да направи подобна инфантилна постъпка, тъй като като цяло характерът й бе горе-долу подобен.
- Нямаш грижи! Хайде, обърни се с гръб, приклекни! - изкомандва със строг глас пророчицата и завърза част от плата на вече за нищо не ставащата й дреха на очите му. -Брой до десет, докато аз го крия. - събу чехлите си и с надеждата той да няма прекалено остър слух, постави топченцето под матрака на старото легло. Вариант да го открие- почти никакъв, но все пак не биваше да го подценява, защото можеше да я изненада. Нали така, Пипи
- мммм. Аз съм готова!- обади се от другия край на стаята, седяща на пода и наблюдаваща огромната мъжка фигура, лутаща се из мрачната стая, в търсене на... топче.

Пипи понадигна лекичко плата на превръзката на очите си, за да погледне Контесата, докато криеше топчето. Много, много невъзпитана и непозволена постъпка, но веднага щом тя почти се обърна, за да го погледне, той се върна в изходна позиция и така и не видя къде замина това топченце. Радваше се, че е с лице към средата на стаята и нямаше опасност да си блъсне главата някъде... или пък само така си мислеше.
Когато звънкия й глас се разнесе из стаята и се добра до слуха му, той изостави позицията си, която бе заел- като жабка и поклащащ коленете си, докато държеше върха на обувките си. Вече предчувстваше победата си, щеше все да го напипа това топче, но началото на търсенето му бе леко трагично и комично.
Залази в неизвестна посока по пода, докато главата му не срещна стената с едно силно "дънн". Усети как свят му се завива, дори когато беше със затворени очи.
-Аууу, че болии!- оплакваше се на висок глас Пипи. Разтъркваше удареното си теме и се опитваше да се изправи без да залитне и да падне отново.

- Оооооу, чак мен ме заболя! - разсмяно викна Контесата и припълзя до него, принуждавайки го да остане в седнало положение на пода и започвайки да търка нежно и внимателно нараненото място. - Не беше много добра иде, може и цицина да ти излезе - предсказа у тя злощастното бъдеще и му помогна да се изправи, само и само да се пренесе на леглото и да не прави много-много резки или каквито и да било движения. Топчето си го върха обратно в джоба и издърпа парчето плат от очите му. - Сега не мърдай, че да мине по-бързо. - седна по турски до него и продължи да гали лекичко удареното място, с цел да оздравее, а заедно с това и си мрънкаше нещо под носа- това силно напомняше на баене, но не бе ясно дали наистина използваше подобни "вещерски" средства за лечение.
Дъждът бе намалял, но това не пречеше на дървената постройка да се разпада и да доставя неудобство на обитателите на съборетината, затова, грижливата Контеса издърпа не особено чистия чаршаф и зави наранения Пипи с него, за да може поне едно от двете неудобства да му бъде до някъде спестено.
- Тцтцтцтц...

-Ако го цункаш няма да излезе цицина.- запърха с мигли невинно Питър.
Наслаждаваше се на ласките й, толкова беше приятно да усеща как мъничката й ръка го гали по удареното място и можеше да си признае, че малко по преигра, но ето- това преиграване му спечели ласките й, които толкова много харесваше. Беше много грижовна, когато поиска... толкова мило същество беше в такива моменти, а сърцето му направо се разтопи, когато го зави грижливо с чистия чаршаф.
-Ела да си легнеш до мен, мисля, че това е специалната травма "Обичам да си лежат до мен" и май има нужда от лечение, мноого специално лечение. Едно тъмнокосо миньонче, трябва да се погрижи да стопли като добра сестрична един голяяямм Пипиии..- той се изчерви лекичко, но не отдели погледа си от нейния, наслаждавайки се на мекия цвят на очите й.
Само се надяваше да не си изкара за бой, защото вече ставаше леко нахален.

Контесата скръсти ръце недоволно и изгледа Питър доста подозрително. Наистина ли ударът беше толкова силен, или освен със свободния си, детски дух, бунтарят можеше да изпъкне и с ненадминатите си актьорски умения? Позамисли се, поогледа се, пък реши да изпълни молбата му, как да устои човек на пърхащо с мигли момче?
- Добре, добре, идвам Пипи, приготви се. - стовари се до него, прегръщайки го, подобно някаква плюшена мечка. В движенията на Фло нямаше много-много грация, даже си бе по-скоро тупване на панда, отколкото на крехка девойка, но Боунс вече бе свикнал, навярно?
Със свободната си ръка продължи да гали внимателно нараненото място, като накрая се повдигна леко и целуна темето му.
- Доволен? Мина ли?- примигна срещу лицето му и се спря на милиметри от него. Излъчваше най-вече желание да чуе "Да, мина ми." и си го просеше на всяка цена, нито повече, нито по-малко излъчваше тази й стойка, макар и в прекалено близък кадър за Пипи.

-Искааа ми се да кажа не.- призна си Питър и присви едното си небесно синьо оче, за да я погледне невинно с другото и да направи онази толкова сладка физиономия, която му гарантираше допълнително парче пай пред мама... можеше пък да му спечели и едничка още минутка с близостта на Флориан, която толкова грижовно се отнасяше в момента с него.
Май трябваше да се удря по- често някъде или да се наранява и определено да е около нея, за да се погрижи за раничките му, защото техния собственик е некадърен трътльо, който няма представа как да си изпроси по друг начин галенето по главата.
-Но вече не ме боли толкова много.- понацупи се той и му се искаше да се удари пак, че да го заболи да му се завие свят и да се катурне в скута на Контесата без да иска.- Ама тази травма е опасна и се появява периодично... направо е дълбоко неизлечима.- Пипи драматично се хвана за "сърцето" и изимитира умиращ човек.