Главния тунел към Имението;;

First topic message reminder :


Главния тунел, едно от най- запазените места в града водеше директно към подземието на имението, стига обаче да уцелиш правилно всички разклонения, които притежаваше.

-Искааа ми се да кажа не.- призна си Питър и присви едното си небесно синьо оче, за да я погледне невинно с другото и да направи онази толкова сладка физиономия, която му гарантираше допълнително парче пай пред мама... можеше пък да му спечели и едничка още минутка с близостта на Флориан, която толкова грижовно се отнасяше в момента с него.
Май трябваше да се удря по- често някъде или да се наранява и определено да е около нея, за да се погрижи за раничките му, защото техния собственик е некадърен трътльо, който няма представа как да си изпроси по друг начин галенето по главата.
-Но вече не ме боли толкова много.- понацупи се той и му се искаше да се удари пак, че да го заболи да му се завие свят и да се катурне в скута на Контесата без да иска.- Ама тази травма е опасна и се появява периодично... направо е дълбоко неизлечима.- Пипи драматично се хвана за "сърцето" и изимитира умиращ човек.

Изслуша го с голям интерес, като на части от трогателните му думи раменете й леко се разтрисаха от беззвучен смях. Тя беше лиглата на бунтарите, ни пипваща нищо по-различно от тамян и карти за гледане (и билки), но занимаваща се с тяхното благополучие, докато той, струваше й се, ставаше толкова сладко детски настроен само когато са заедно. Това я накара да се почувства специална, изпъчи леко гърди от задоволство и го помилва още минута-две по главата заради тези си мисли.
- Хайде, хайде, кажи "милвай ме, Контесо!" и аз ще го направя. - постави длан на лицето му и цялото го намачка, леко, разбира се.
Отдръпна се от него, сви се под другата част на одеялото в края на леглото и въздъхна облекчено. Дъжд или не, щеше да си починат пък!

Питър можеше и да замърка, ако го бе оставила още само няколко секундички, но добре, че не го направи, защото щеше да прилича на едно неприлично, дебело коте, което си търси постоянно задявки с малките котаранки от съседния двор.
-Мърр, Контесооо.- Пипи приближи главата си към дланта й, точно както би го направило някое малко животинче, за да се подмаже за още пет минути галене, докато заспи стопанката му и остане под топлата й ръка цяла нощ.- Погали ме...
Запърха с мигли, но след това мълниеносно я улови за кръста и я тръшна на леглото под себе си, гъделичкайки цялото й тяло.
-Че ще стана Кумчо Вълчо и ще те изямм!
Само й трябваше една червена шапчица и кошничка с големи вкусни сладки, които беше по- вероятно да излапа, отколкото нея.

- Какво стана с главата, хахахахахаха! - едва проговори и се запривива от смях, защото имаше гъдел по цялото тяло. Това обаче не й попречи да го ощипе по сланинестото коремче и да се измъкне от захвата му. Бутна го назад, зави го до врата и повдигна вежди доста недоволно (на пръв поглед)- Ще мируваш, защото се контузи! Само да мръднеш, ще ти се скарам. - скастри го на шега и оплезвайки се по-скоро незабележимо за него и продължи да го милва, подобно любим котарак. - Зайченцето бяялооо, цял ден си играа-алоо... - запя тя, като отвреме на време пеенето й се разтреперваше леко, а раменете й се разтрисаха от негласен смях. Контесата не беше много добър певец, но вижте, да раздразни вълци и лисици, вероятно можеше и да успее с невероятната мелодичност на гласа си. - ... в близката горииичка.... - и през цялото това време продължаваше да го милва и да се абстрахира от мисълта, че на следващия ден ще бъде вир вода, а може би и болна, от хладните капчици!

Питър затвори очите си и захърка престорено, ама толкова силно, че сигурно, ако бяха в анимационно филмче, то сигурно щеше да събори цялата барака, да уплаши облаците и те да спрат да валят, а може би дори да изчезнат и Луната да избута Слънцето обратно на небето, за да не чува повече това силно хъркане на този недоспал момък.
После отвори едно око, само за да види как Контесата се киска тихичко и да подаде пръстчетата си изпод завивката от страни и я щипна по дупето, което се поддаваше изпод скъсания плат на роклята й. Чак сега усещаше колко нежничка бе кожата й там... така де, не я беше щипкал на голо преди и осъзнаваше колко приятно беше това. Поне за него, за нея сигурно беше лееко болезнено и щяха да й останат синки, но можеше да си позволи още веднъж- дваж да я пощипне.
-Аз мога да ти изпея един неприличен вариант.- засмя се Пипи и отвори устата си да запее, което нямаше да е хубав ефект да всичко живо около него в радиус от километър.-Искаш ли? А?А?

- А, не! - заби длани в устата му и се повдигна в скърцащото легло, само и само да притисне възможно по-силно лицето му и да попречи всякакъв опит дори за... пеене. - Хайде да спим, Пипи, утре ни очаква тежък ден. - щом усети, че се е отказал от мерака за пеене на мръснишки песни, Контесата дръпна длани от това място, само исамо нежно да погали главата му, сякаш малко момиченце галеше братчето си-бебе преди да заспи.
- Лека нощ. - измърмори леко сънено и си отиде в своя ъгъл на влажното легло, намествайки се почти удобно.
Цялото настроение на Контеската се бе скапало, заради неблагоприятните условия, на откачените неща, които им се случваха и в крайна сметка глада, който не бе толкова мъничък, за да се утоли само с малка кифла и половина. Смръщи вежди, нацупи устни и стисна очи, готова да приключи с най-откачения ден в живота си.

Сутрешните лъчи накараха Пипи да се изправи бавно от леглото. Чакайте. Той не беше на леглото. Питър Боунс се събуди на пода. Браво, Пипи! Сигурно си я щипнал пак за дупето и Контесата те е изгонила в просъница. Другия вариант беше съвсем самичък да се е лишил от мястото си на леглото и да е паднал с един силен трясък. Но пък не си спомняше да е събудил Флориан. Неопределението на причината беше последното, което изпълни главата му с мисли. Второто по важност нещо беше- къде е Контесата?
На вън все още беше мъгливо и не съвсем светло, но достатъчно явно, че да го събуди. Той седна на пода и завъртя глава на ляво и дясно, сякаш за да си припомни къде бяха нощували предната нощ и защо бяха в тази постройка. Няколко събития заляха паметта му и го накараха да се смърщи лекичко на преживяванията им. Удари ръчичките си, тези непослушни крайници, по два пъти и се извърна на ляво, за да срещне Контесата.
Все още дишаше спокойно, а тялото й се бе разпростряло на всякъде и все пак оставяше малко място от страната, където всъщност Пипи си спомняше, че е заспала. Надвеси се над тялото й и зашепна на ушенце своята мръснишка песничка:
-Зайченцето бяло, цял ден се е***о в близката горичка със една сърничка.- смеха му, едва въздържан, гръмна като фойерверка и изпълни стаята прекъсвайки песента за добро утро.

Контесата подскочи като залята с кофа ледена вода след гърмящия смях в ушите си. Плесна го по лицето с две ръце и го бутна на земята, заглеждайки се лошо и много сънено в тупналото на пода тяло.
- Ти акъл имаш ли в главата, Пипи!? - с чаровно писклив и в същото време прегракнал глас викна и сключи ръце на кръста си, образувайки буквичката "Ф". - Мисли, преди да мислиш! Кхххрррр! Изкара ми акъла и душата, и всичко за няколко секунди! - разтреперана продължи с тирадата си, като премести длан върху гърдите си, за да напипа като че ли колко зашеметено е сърцето й.
Контесата и без това не можеше да се наспива от Баст, а днес, когато сякаш за първи път щеше да си поспи повече, Пипи я беше изкарал по най-грубия и вулгарен, и стресиращ начин от сладкия й сън!
- Днес съм ти сърдита! - заяви сериозно и стана от леглото, пооправяйки косите си.

-Не се сърди, Контесо, аз само исках да те събудя с песничка.- разхили се Питър Боунс.
Закри устата си с голямата си длан, опитвайки се да изглежда напълно сериозен и дори съжаляващ, но някак си не му се отдаваше в толкова прекрасна и щастлива сутрин. И дори нямаше представа защо се чувства толкова добре. Всъщност, знаеше защо. Флориан и нейните способности сигурно бяха виновници (ако питате мен, беше само Флор, но няма да издавам тайни). Той се изправи от пода, разтривайки леко падналото си дупе. Бузките му бяха почервенели леко от ръчичките на Контесата, но Пипи сякаш харесваше тази червенина, оставена с много добри сутрешни чувства.
-Сега ще видиш какво ще ти донеса!- скочи той внезапно и изтича навън, почти отнасяйки вратата със себе си.- Само не го предвиждай, за да те изненадам.
Той се скри някъде между дърветата. Приклекна до няколко малки, горски цветчета. Пръстите му бръкнаха в земята, взимайки ги с коренчетата и малко пръст, за да могат да ги засадят някъде. Изтича обратно и миг по- късно, протегнал ръце срещу нея с цветята вътре.

- О, благодаря, Пипи! Само че продължавам да ти се сърдя - оповести начумерено, докато поемаше пръстта и цветята от ръцете му. - Но да не забравяме за какво сме тук. Билки за Роуд, бързо! - изправи се като попарена и хукна към вратата, съвсем забравяйки партньора си.
Беше толкова прекрасно навън; слънчицето тъкмо изгряваше, а босите й крака искаха да усетят хладната роса по ходилата си. Събу се пъргаво и босичка започна да обикаля наоколо, с цел да открие една точно определена билка... - Изглежда продълговата, в много остри краища; трябва да внимаваш, защото попринцип около нея растат винаги отровни бодили. - подвикна към Пипи, докато съсредоточено изследваше почвата.
Оглеждаше наоколо и в същото време държеше в и без друго изпокъсаната си рокля пръстта и цветенцата.
...
...
Контесата се ококори и издаде звук на умряло съвсем неочаквано. О, какво й бе предсказала Баст!
- Абе Пипи... -- извърна лице към него и впи изпитателен и подозрителен, макар и по един доста невинен начин, поглед в неговия. - Ти ще се влюбиш в Контесата! - звучеше едновременно като укор, изненада и ...малко шок. Не му трябваше ама изобщо такова нещо, нито на нея. Тя беше златната Контеска на градските бунтари, а ако Пипи вземеше да изпитва нещо по-различно от чувството брат-сестра, определено нямаше да е.... приятно за него. -

Питър моментално се изправи от приведеното си положение, в което търсеше описаната билка. Изглеждаше сепнат. Наистина шокиран от това й предсказание и не защото... имаше нещо лошо в това, а защото... то беше напълно вярно, а Пипи беше забравил колко невъзможно е да се скрие каквото и да било от Контесата. И тя... сега знаеше. И той знаеше какво, да му се невиди, точно изпитва към нея.
-Аз...- започна Боунс, но усети как червенината се плъзва по лицето и врата му, превръщайки го в един голям, добре отгледан, домашен, вкусен червен домат и определено огромен! Огледа се на другата страна в опита си да измисли достатъчно правдоподобен отговор на тази констатация. Почеша се по тила и се усмихна миличко и съвсем до уши, загледан към земята в краката им, някак си му беше станало мъничко трудно да погледне Флориан в очите.-... съм гладен! А БАС Е КЛЮКАРКА!
След обвинението си, Пипи отново скри лицето си сред билките, листата на трънките и понякога дори сред ниските клони на дърветата, за да прикрие всичката руменина и притеснение, които бяха плъзнали по него.

Контесата погледна с интерес към младия мъж, който все повече започваше да й прилича на недорасло хлапе (не, че тя не беше абсолютно същата) и кимна. Нямаше смисъл да го смущава повече с изказванията си, затова и млъкна, без да задава допълнителни въпроси.
Дланите й продължиха да изследват с любов и желание всяка една тревичка, всяко едно листо или просто необичайно растение, докато накрая краката й не се сковаха от стоенето приклекнала.
-Оух-х-х-х - измърмори под носа си докато се изправяше бавно от мястото си, а коленете й изпукаха безпощадно. Определено не беше само от "старост".
Смръщи се бързо, щом слънчевите лъчи заслепиха погледа й и й попречиха да огледа по-обстойно едно странно на вид растение в далечината. Имаше горе-долу същия вид (поне отдалече) на билката! Хукна към мишената си, забравяйки за болката в крайниците, но гледайкида не изпотъпка всички невинни цветчета и щом се добра до избраното, седна по дупе и го огледа. - ПИПИИИИИИИИИИИИИИИ, НАМЕРИХ ГО!- само след минутки се чу весел писък. -НАМЕРИХНАМЕРИХНАМЕРИХХХХХХХХХ, ЕЛА!!!- зениците й се бяха разширили от щастливата новина, а тя стоеше трепереща от радост, че ще помогнат на цялото си племе с бунтари (xD)