Местенцето на Пиер

.

-Да, нямам ти, и не мисля да лъжa

11

11

Едва ли го познавахте в тази му форма, но дори и попийнал, Роуд успяваше да се задържи на краката си и да държи мислите си почти трезви, докато крачеше напълно щастлив и с усмивка на лице по коридора. Вече бе минал успешно през женската компания на няколко прекрасни дами от групата, където си получи прекрасния масаж, който успокои сетивата му и го върна обратно в играта с бутилката в ръка, отнета му по- рано от господин Пиер. Онзи шоколад... дори не си спомни какво се случи с него и дали го изяде целия, но се чувстваше значително по- добре, когато се отпусна наистина и усети, че е в свои води.
Все още го дразнеше онова присъствие в главата му и на няколко пъти посегна към раната, но когато осети марлята, се отказваше, защото само при мисълта колко щеше да го ступа Ивон, а той определено нямаше да я удари, независимо от причината и дали щеше да го пребие от бой. Другият вариант беше тя да го изостави и да се върне при групата си Търсачи, но това никак не му харесваше повече от предишния. Затова "стой си чичко Роуд на дупето, пий си скоча и не се опитвай да извадиш Дръзко Желание от себе си, докато не дойде същински лечител", подсказваше мозъка му, а при тези мисли Дръзко Желание се размърдваше едва осезаемо и караше Роуд да го притисне в невидима хватка, която се случваше само в главата му, но явно причиняваше истинска болка на Душата.
Оставаха му само няколко крачки до вратата, на която изрично бе оповестено, че стаята е на Марк Пиер, взети с два големи подскока, предизвикващи малко от разливането на спиртната течност. Нахлу в стаята на Пиер като хала без да се замисля, че той може да има някакви лични занимания, както обикновено правеше, когато сутрин събуждаше в тъмните часове на денонощието повечето от Градските бунтари, за да сменят патрула на останалите, висели до сега на вън.
Първата му реакция можеше да бъде сравнена с реакцията на сгазило дете, което заотстъпва бавно и тихо назад, макар вече да беше всяло смут.
-Оу, Марк, брат, съжалявам.- вдигна ръце защитнически пред себе си Роуд и с налудничава усмивка стигна почти до вратата, когато фокусира разфокусирания си поглед върху лицето на жената. Очите му се ококориха като на бухал, който виждаше най- очарователната сова в гората да размята пера на ляво и на дясно с някой елен. Но всъщност той беше лично потресен не от действията, които бе прекъснал, не от това, че ги бе прекъснал.- Ти какво правиш тука?- ченето му увисна във въздуха, а ръката му бе толкова отпусната, че дулото на бутилката пропускаше течността да се излива върху стария килим, а той от своя страна подгизваше от алкохол.- Марк, бързо, аз ще пазя вратата, докато ти я завържеш!- въодушевено изтърси Роуд и хлъцна пияно, докато затискаше вратата толкова упорито, сякаш някой се опитваше да я отвори наистина от другата страна.

11

11

-Господи! Жена ти си ненормална!?- жаргона му се прояви... същият онзи жаргон, който просто си избиваше на лека селянщина, когато подпийнеше.
Очите му бяха ококорени срещу Сахара невярващо на уменията й, въпреки че ги бе изпитал вече върху себе си и можеше да заключи с чиста съвест, че си я биваше в тези неща и никак не му се искаше да се намесва, когато вратата го подпираше толкова приятно и нежно и не заплашваше да го остави без достойнството му, което му допринасяше една от причините все още да е жив... как можеше да се откаже от плътските удоволствия, когато живота му намираше някаква утеха в тях? Не, бейби! Нямаше шанс да направи това и му се стори по- безопасно да подкрепя Марк морално и от далеч, докато тя не го повали.
Роуд, стъпил здраво на земята, както и преди минути, докато влизаше и преди да се бе облегнал на дървената плоскост, стовари ръката си върху нея достатъчно силно, че да я върне на леглото. Крака й изобщо си нямаше работа на онова място и определено не можеше да изостави Марк в толкова съдбоносен за бъдещето на удоволствието му момент. Подаде ръката си към него, докато сочеше нея с другата.
-Тая ненормалница и мен се опита да убие! И продължава да ме нарича Дръзко Желание! Аз съм Роуд!- почти изкрещя той и дръпна ръката си, която бе подал за помощ към Марк точно в момента, в който той сигурно щеше да я хване.

11

Роуд вече съжаляваше, че е ударил Сахара и то не защото получи страхотен удар в корема от Марк, а защото когато видя как тялото й безтегловно се отпусна на леглото, удряйки главата си в ръба. Не бе удрял жена, докато не беше срещнал Сахара, която не за първи път си изяде нещо от него, но миналия път беше спринцовка с приспивателно, а тогава дори отново бе ударила главата си, докато се свличаше на пода. Сега не просто я беше ударил, а я бе накарал да се стовари върху леглото, до което имаше цял метър и половина и бе ударила главата си много по- жестоко.
Нацупи се, но в следващия момент получи удара си и се стовари на табуретката, изплювайки част от кръвта си в ръката, която бе пред устата му. Острата болка се настани на удареното място и заплашваше да се разлее по цялото му тяло, изпращайки кръвта му обратно в устата, а това се оказа наистина болезен път до там за тялото му, което се преви повече от възможното.
-Тя накара онази шибана душа да си представя как е с моята Ивон!- дрезгаво обясни Роуд и се закашля отново, виждайки как капчиците кръв се стичат по дланта му.- Заради нея съм буден, а после ме върза! Как я защитаваш? Опита се да ме приспи и не ми даде да извадя Душата от себе си!!- почти извика ядно Роуд.
Неговата версия не можеше да се приеме като най- действителната, но беше единственото правдоподобно, което в момента излизаше в главата му и можеше да обясни и единствената грешка на Сахара, която виждаше спрямо себе си.

11

-Господи...- прошепна Роуд, докато наблюдаваше безжизненото женско тяло, което сякаш губеше цвят.
Сърцето му сякаш бе спряло, но в същото време искаше да излезе от гърдите му. Бе виждал смърт... много често и доста напоследък, но не му се бе струвала толкова ужасяваща, както състоянието на Сахара в момента. Не искаше да вижда изражението на лицето на Марк, щеше да бъде като поредния удар на истина, който щеше да получи от съдбата и който определено не искаше. Но истината сама го удряше в лицето, показвайки му колко безжизнена беше Сахара и как тя сякаш искаше да се отпусне за винаги в тази свита поза.
Пое си дълбоко въздух, но той сякаш проряза гърлото му и накара Роуд да изплюе поредната храчка кръв преди да се изправи окончателно на крака и да изтича извън стаята към лечебната зала.
***
Ръцете му ровеха забързано из шкафчетата търсейки някакви остро миришещи неща, с които не веднъж го бяха будили след тежко пиянство и не веднъж бе будил припаднали бунтари. Знаеше как действат и макар да миришеха по- зле от три дневно носени чорапи, мириса им сякаш беше лечебен. Пръстите му трепереха като на наркоман, който търсеше още малко от онази последна доза... поне една прашинка наркотик, но всъщност Роуд не изпитваше пряка нужда от търсеното, а когато го намери почти му олекна, но сега трябваше да побърза към стаята на Марк.
***
-Марк... аз, онези смърдящите работи!- опита се да свърже изречение Роуд, докато му подаваше малкото, зелено и стъклено шишенце със силно смърдящата течност, която можеше да го накара да се чувства всички мръсни чорапи като чист планински въздух.

Марк целия се разтрепери, докато наблюдаваше, борещото се тяло на Жанет. Роуд изчезна на някъде и го остави сам с мъката му. Дано, да бягаше бързо, защото опомнеше ли се Пиер щеше да го гони до дупка за отплата за това, което стори на Жанет. Може и да беше ненормалница, но си беше неговата лудетена и нямаше да просто дори на Роуд, за това че му я отне още преди да я опознал дори. С леки движения започна да почиства раната й, надявайки се това да и помогне по някакъв начин. Поне кървенето бе спряло, успокои се той. Доближе лицето си до нейно и усети успокояващия й дъх. Бе съвсем лек, но все пак тя дишаше. Целуна нежно устните й и прехвърли тялото си на леглото, настанявайки я да легне върху гърдите му. Залюля е като дете в прегръдките си. В този момент в стаята отново влетя РОуд, размахващ някакво шишенце, пред лицето му. Дръпна ръката му надолу и поднесе смърдящото нещо под носа на Жанет. Не бе сигурен дали това ще подейства, но затай дъх ... погледна жлъчно към приятеля си и процеди през зъби.
- Надявам се, да се молиш на всички богове, познати и непознати, тя да оцелее, защото иначе не знаеш какво ще ти се случи ...
Остави репликата да виси в тишината на стаята. И погали отново косата на Жанет.

11

11