The Host
Welcome
 photo foother_zps74c56111.png
Добре дошли в единствения по рода си рпг- форум по романа на Стефани Майер- Скитница! Земята е населена от непознати същества наречени Души. Оживелите хора се изолирани в почти безлюдни местности и са принудени да крадат и убиват, за да живея. Към кои си? Какъв си? Реши сам и се присъедини към нас, за да се потопиш в един нов и напълно различен свят.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics

Местенцето на Пиер

Страница 4 от 7 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Местенцето на Пиер

Писане by Марк Пиер on Пон Май 14, 2012 10:30 pm

First topic message reminder :


Спалнята му пазеше спомен за бохемския му начин на живот с много книги и картини по стените. Нямаше кой знае каква мебелировка, легло и ниска маса, натрупана с листи, по които се четеше подредения му почерк, мек диван, раздърпан фотьойл, люлеещ се стол и много различни възглавници пръснати по пода за сядане. Харесваше му творческото настроение, която създаваше тази обстановка у него.

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down


Re: Местенцето на Пиер

Писане by Сахара on Сря Май 23, 2012 10:04 pm

11


Последната промяна е направена от Сахара на Пет Окт 12, 2012 12:02 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Местенцето на Пиер

Писане by Марк Пиер on Сря Май 23, 2012 10:21 pm

Марк започна да се поклаща уж съблазнително, танца му повече наподобяваше имитация на танц на стриптизьорка, а не на бели денс танцьорка, но все пак успяваше да се задържа в такта на музиката, което бе добре нали така. Коремчето му се заигра, а той завъртя дупе, навеждайки се и хващайки коленете си, така че задника му щръкна назад и той го разклати. Ако концентрацията не бе на ниво щеше да се строполи на земята и да се хили поне два дни или поне докато въздуха му свършеше, но нашето момче се бе заело "сериозно" със задачата ... Изправи се и се завъртя на някакъв въображаем пилон. Успя без много да нарушава ритъма да съблече бюстието, завъртя го над главата си и я замери с него, то се приземи много смешно точно върху главата й ... и това беше края ... господин Пиер се приви на две и се разкикоти, като за последно, за да не падне, успя да се свлече на колене, държейки корема си с две ръце и хилийки се ... Накрая вдигна очите си към нея, ухилен като ряпа и едва, едва попита:
- Как бях? - отново избухна в смях, а от сините му очи, започнаха да се стичат сълзи от напрежението, което смеха предизвикваше върху тялото му ...

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Местенцето на Пиер

Писане by Сахара on Сря Май 23, 2012 10:39 pm

11


Последната промяна е направена от Сахара на Пет Окт 12, 2012 12:03 pm; мнението е било променяно общо 1 път

--------------------------------------------------------------------------


Lovers need to know how to lose themselves and then how to find themselves again:


by Mark Pierre <33


avatar
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Местенцето на Пиер

Писане by Марк Пиер on Сря Май 23, 2012 10:53 pm

Пропълзя до леглото и се покатери при нея, вече почти успокоил дишането си. Полази я като буболечка и я обгърна с четирите си пипала, ето защо паяците имаха по осем крака, да могат да се гушка по-добре ... Страхотна мисъл Марк, съвсем се сдуха човече... само отбелязвам, не се сърди.
- Значи съм те изкушил? - повдигна развеселено вежди, докато ръцете му обхождаха кръста и корема й, съвсем бавничко и прецизно. - тогава ми е разрешено да направя така - той сведе устни и я зацелува по оголеното рамо, качвайки се съвсем бавно нагоре по врата й и най-накрая обхванаха устата й. Зацелува я нежно и същевременно много страстно ... но не прецени, че дишането му не е напълно възстановено и му се наложи бързо да отдели лицето си от нейното, но останаха с долепени чела.
- Виждаш ли скъпа, ти отнемаш дъха ми - прошепна той ... Наслаждавайки се на всеки допир, на всяко чувство, на всеки дъх, усещаше как гърдите й се допират в неговите, когато дишаше, как въздуха излиза от устните й носейки невероятния й аромат. Тези мигове винаги щяха да се запечатат в съзнанието му и винаги абсолютно винаги когато имаше нужда от щастлив или спокоен спомен щеше да се връща към тези моменти.

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Местенцето на Пиер

Писане by Сахара on Сря Май 23, 2012 11:03 pm

11


Последната промяна е направена от Сахара на Пет Окт 12, 2012 12:05 pm; мнението е било променяно общо 1 път

--------------------------------------------------------------------------


Lovers need to know how to lose themselves and then how to find themselves again:


by Mark Pierre <33


avatar
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Местенцето на Пиер

Писане by Марк Пиер on Сря Май 23, 2012 11:18 pm

Претърколи се заедно с нея, слагайки я върху него, без да отлепя устни нито за миг от нейните, за малко спря целувката, но не отдели устните си, просто си пое въздух дълбоко и отново пусна езика си да танцува с нейния и да изследва дълбините на нейната уста. Обожаваше вкуса й. По дяволите, Пиер, не си се целувал толкова много от тинейджърските си години ... Съзнанието му пак стана самокритично. Но сега точно на него не му се бързаше, като тинейджър нямаше търпение да стигне до следващата фаза и гледаше на целувките, като задължение, но сега с Жанет ги намираше за вдъхновяващи, една нова част неизследвана, еротична и нежна... Мушна ръце под фланелката й и отдели за миг устните си от лицето й, за да я издърпа през главата й, после долепи устни до нейните и прошепна миг преди да я целуне отново:
- Сега вече сме квит и двамата си имаме поли и сутиени - езика му облиза първо долната й, после горната й устна и ги засмука...
Пръстите му се зашариха по голия и гръб и се спряха на закопчалката на сутиена, но само я подразни и бързо дръпна ръце от там. Нямаше да бърза, не му се налагаше, имаше време, утре вечер щеше да е в дома й ...

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Местенцето на Пиер

Писане by Сахара on Сря Май 23, 2012 11:31 pm

11


Последната промяна е направена от Сахара на Пет Окт 12, 2012 12:11 pm; мнението е било променяно общо 1 път

--------------------------------------------------------------------------


Lovers need to know how to lose themselves and then how to find themselves again:


by Mark Pierre <33


avatar
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Местенцето на Пиер

Писане by Марк Пиер on Сря Май 23, 2012 11:47 pm

Ръцете му се плъзгаха от гърдите до кръста й и пак на обратно, харесваше му да усеща извивките й, палците му очертаваха коремчето й и после стигаха до ръба на сутиена, но не направи опит да го премахне от пътя си. Отдавна бе решил, че ще действа само ако е убеден, че тя е готова, а сериозния й тон от преди малко доказваше точно обратното.
- Светлина или тъмнина? - прехапа устни и сериозно се замисли върху въпроса - зависи от ситуацията мисля, в момента бих приветствал всяка една искрица светлина, която те огрява, за да мога да се наслаждавам на красотата ти с очи, но нямах нищо против и тъмнината в онзи хотел, защото тогава се наслаждавах на цялата ти същност с другите си сетива. - ръцете му продължаваха изкусителния си танц по тялото й, а той затвори очи опитвайки се да реши, кое по-добре светлина или тъмнина - не мога да реша и двете си имат предимства, не мислиш ли!? - усети как тялото, потреперва - О, на теб ти е студено - констатира той и дръпна одеялото върху раменете й, а едната му ръка се плъзна покрай кръста й и притисна гърба й, така че да легне на гърдите му, а другата му ръка, леко отметна кичур коса, който бе паднал пред лицето й - ела тук, аз ще бъда твоята печка ...

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Местенцето на Пиер

Писане by Сахара on Сря Май 23, 2012 11:58 pm

11


Последната промяна е направена от Сахара на Пет Окт 12, 2012 12:12 pm; мнението е било променяно общо 1 път

--------------------------------------------------------------------------


Lovers need to know how to lose themselves and then how to find themselves again:


by Mark Pierre <33


avatar
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Местенцето на Пиер

Писане by Марк Пиер on Чет Май 24, 2012 10:20 am

- Нищо против - усмихна й се в отговор - но, щом аз съм по бельо ... - гласа му заглъхна тайнствено, а ръцете му ловко разкопчаха ципа на полата й и я измъкнаха през главата, само за да я изхвърли някъде към средата на стаята - сега вече е честно, скъпа - каза слагайки дланите си на дупето й и притискайки я към себе си. В очите му се появиха весели пламъчета, чувстваше такова спокойствие и удоволствие от цялата ситуация, че нямаше начин да го обясни с думи.
- А, за въпроса, какво ще си за мен - повдигна вежди и прехапа устни, но очите му продължаваха да се смеят, колкото и да се опитваше да изглежда сериозен - да кажем, че ти ще си моето малко агънце, което ще се пече в пещта ми тази нощ - от гърдите му си изтръгна искрен смяха, който разтресе цялото легло. Тази жена го караше да мисли, да чувства, да преживява неща, която никоя друга не го бе карала. Можеше да я обича и само заради това, но като се замислеше имаше и още хиляди знайни и незнайни причини за чувствата, които владееха сърцето и разума му в момента. Изпъна се доволно, като котарак и се намести удобно под нея, очаквайки една приказна нощ.

//Извинявай ама точно бях почнала да пиша и мама ме прати на магазина, после до съседите и ... се забавих.

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Местенцето на Пиер

Писане by Сахара on Чет Май 24, 2012 10:44 am

11


Последната промяна е направена от Сахара на Пет Окт 12, 2012 12:14 pm; мнението е било променяно общо 1 път

--------------------------------------------------------------------------


Lovers need to know how to lose themselves and then how to find themselves again:


by Mark Pierre <33


avatar
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Местенцето на Пиер

Писане by Марк Пиер on Чет Май 24, 2012 11:02 am

Затвори очи слушайки я и наслаждавайки се на нежния й допир се отпусна, макар че най-мъжката му част го предаде и показа на чернокоската, точно колко много той се наслаждава на всеки неин допир, всяка нейна ласка ... Усмихна се, прехапвайки долната си устна и несъзнателно намести ханша си, така че ръката й да опира в мъжеството му. Кожата по цялото му тяло бе настръхнала препращайки тръпки на удоволствие от върха на главата му чак до пръстите на краката.
- Честно да ти кажа, като седнах до теб дори не те бях огледал, просто исках да се слея с останалите души - гласа му излезе трептящ и дрезгав, сякаш не знаеше точно как трябва да звучи в момента и търсеше правилния си тон, но всъщност това бе знак, че дори гласните му струни се вълнуваха от докосванията й. - Но виж след онзи танц, вече копнеех да те "оправя" - тих смях замени тишината, защото каза думата с такъв тон, че нямаше начин тя да не разбере смисъла й. Спомняше си ясно виещото й се тяло и тръпката, която тази гледка донесе. Пръста му се плъзна от дупето й, чак до врата й, обхождайки с меката си възглавничка целия й гръбнак. Изви глава и я зацелува нежно, страстно, еротично, но без натиск просто като сливане на две усти в една. Ръката му я държеше за врата, сякаш нагласяйки главата й на правилното място срещу неговата.
- Ти си очарователно създание, нали знаеш? - попита толкова тихо, че имаше опасност тя въобще да не го чуе, въпреки че бе само на милиметри от него. Нямаше и значение дали ще го чуе, въпроса му бе риторичен, важното в случая бе, че той знае...

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Местенцето на Пиер

Писане by Сахара on Чет Май 24, 2012 11:24 am

11


Последната промяна е направена от Сахара на Пет Окт 12, 2012 12:15 pm; мнението е било променяно общо 1 път

--------------------------------------------------------------------------


Lovers need to know how to lose themselves and then how to find themselves again:


by Mark Pierre <33


avatar
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Местенцето на Пиер

Писане by Марк Пиер on Чет Май 24, 2012 11:43 am

- Може би прости, трябва да забравиш концентрацията и да се отпуснеш ... - в гласа му имаше доза надежда, това да се случи. Но кого залъгваше, така нямаше да е интересно, без осмисляне и концентрация, те биха правили просто "СЕКС", да животинското в него го искаше, но каква полза всичко завършва с оргазъм, не се съмняваше, че би бил красив и удовлетворяващ оргазъм, но щеше да е просто физически акт, с нея ... с нея той искаше да прави "ЛЮБОВ", разтърсваща, зашеметяваща, безгранична ... пак щеше да има оргазъм, физиката пак щеше да е задоволена, но след него щеше да има и удоволствие за самото му сърце, да сподели най-нежните и искрени мигове с друго същество ... Да, до сега не му се бе случвало, нито бе копнял да направи нещо такова, но ето, че тази жена го накара да мечтае за недостижимото, за неизживяното. Кого лъжеше, не искаше тя да загуби концентрацията си съвсем, ако искаше това би я взел тогава, когато бе разстроена и би правил секс с нея ... но колко по-интересно е да стигат почти до края и да се връщат назад, след това да се засилват към ръба и пак да спират на самия му край ... в крайна сметка, някога те щяха да скочат, но тогава хванати ръка за ръка, те нямаше да паднат в пропастта на физическото, а щяха да прелетят над нея и да стигнат до онова духовно сливане, за което толкова писатели и поети бяха написали милиони и милиарди думи, опитвайки се да го опишат, но всички които бяха го изпитвали твърдяха, че то е неописуемо, че само тези две създания, които са го изпитали могат да си представят какво е.
- Значи съм лошо момче - усмихна се той повдигайки брадичката й с два пръста, за да я погледне в очите - но съм чувал, че жените си падат точно по такива ... и при теб ли е така?- лицето му бе весело и някак замечтано.

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Местенцето на Пиер

Писане by Сахара on Чет Май 24, 2012 12:06 pm

BINGO!!!!!!!!!!!!!
--


Последната промяна е направена от Сахара на Пет Окт 12, 2012 12:16 pm; мнението е било променяно общо 1 път

--------------------------------------------------------------------------


Lovers need to know how to lose themselves and then how to find themselves again:


by Mark Pierre <33


avatar
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Местенцето на Пиер

Писане by Марк Пиер on Чет Май 24, 2012 12:24 pm

- А, госпожице Утешителке, така няма да стане - смръщено каза той, докато се настаняваше по стабилно на леглото, хвана единия край на какавидата и я разви, както се развива копринената нишка от буба - казах, че аз ще те топля тази вечер - той й се оплези и с бързи движения я обърна с гръб към него, нагласяйки телета им, така че сладкото й дупе да е с постоянен допир до мъжествеността му. Можеше и да е казал, че ще чак докато е готова и няма да предприема драстични мерки, но никога не е споменавал, че ще се лиши от дребните удоволствия, като това да усеща тялото й със своето, подпъхна ръка под главата й и се усмихна точно до ухото й, погалвайки го нежно с език. Дръпна одеялото и вече бяха една двойна какавида, дали имаше какавиди, които толкова се обичат, че образуваха заедно пашкул. Марк, моето момче, я се стегни, паяци, какавиди, лебеди ... какво ти става, от кога се сравняваш с пернати и членестоноги... поне да правеше сравнения с някои примати, ама не, ти държиш да се сравняваш с най-нишите в еволюционен план. Съзнанието му си бе възвърнало сарказма. И относно всички тези размисли и спомена, че душите наподобяват стоножки в главата му се зароди един въпрос, който ако не зададеше щеше да го гложди, докато не го пусне на свобода.
- Как правят любов душите? - изведнъж изтърси, толкова неочаквано, че сигурно я е стреснал, но той си беше любопитен, когато искаше да знае нещо, то намираше начин да го научи, а какъв по-хубав начин от това да попиташ една Душа в човешко тяло или един човек победил Душата, която са му натресли (още не знаеш каква е точно ЖАнет, но и не го интересуваше особено, харесваше я точно такава каквато е сега).

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Местенцето на Пиер

Писане by Сахара on Чет Май 24, 2012 12:40 pm

11


Последната промяна е направена от Сахара на Пет Окт 12, 2012 12:18 pm; мнението е било променяно общо 1 път

--------------------------------------------------------------------------


Lovers need to know how to lose themselves and then how to find themselves again:


by Mark Pierre <33


avatar
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Местенцето на Пиер

Писане by Марк Пиер on Чет Май 24, 2012 1:02 pm

- Ти си тотално луда - каза със строг тон, но смеха му си личеше как напира - забрави ли за радиацията, не съм срамежлив ако това имаш предвид, мога да се разхождам гол особено тук, мъжете няма какво ново да видят, а жените ... е, повечето жени в тази къща без това са ме виждали - той изсумтя, надявайки се така да й покаже, че това нищо не означава за него и е било просто взаимно задоволяване на телесните желания - но да те изведа теб гола от тук, първо пред погледите на тези всички мъже - "Пред, погледа на Роуд" обади се съзнанието му - и второ под радиационния облак ... Не! Това е Абсурд! - стисна я по-здраво в прегръдките си, категорично показвайки й, че дори и да спи не би я пуснал никъде да ходи, тази вечер си бе неговото агънце и щеше да си лежи кротичко до него - пък и да ти напомням ли, че аз още не съм те виждал чисто гола, мислиш ли че ще допусна някой тези тук да те огледа преди мен? - не че беше ревнив, като всеки човек който имаше ясна представа за себе си, той знаеше той колко струва и можеше да даде доста точна оценка и на заобикалящите го хора ... е, случваше му се да ревнува от време на време, но то беше за малко, както му се случваше да се ядосва или да се депресира, но само до момента, когато ясното му съзнание вземеше връх и той осмисляше ситуацията от всички гледни точки. Не че не бе емоционален, напротив, през главата му преминаваха всички емоции, за които хората знаеха, но той обичаше да ги подрежда рационално и стриктно на купчинки и да им намира логични обяснения, мразеше когато нещо му се изплъзваше и той не намираше обяснение на ситуацията.
- Такааа, сега трябва да измислиш нещо друго за правене - прошушна в ухото й, давайки ясно да се разбере, че смята темата за разходката голи приключена от негова страна.

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Местенцето на Пиер

Писане by Сахара on Чет Май 24, 2012 1:15 pm

11


Последната промяна е направена от Сахара на Пет Окт 12, 2012 12:19 pm; мнението е било променяно общо 1 път

--------------------------------------------------------------------------


Lovers need to know how to lose themselves and then how to find themselves again:


by Mark Pierre <33


avatar
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Местенцето на Пиер

Писане by Марк Пиер on Чет Май 24, 2012 1:23 pm

- Сърдитка! - издиша шумно и потърка ухапания си нос с ръка. Веждите му се смръщиха, сякаш всеки момент щеше да й се скара за държанието й, но пък сините му очи блестяха развеселено и стояха някак нелогично на смръщеното му лице.
- Правене, правене - прошепна замислено той, чудейки се какво да измисли и какво имаше под предвид с онова за слушането, по дяволите. Слушаше си я много внимателно, не бе слушал толкова внимателно никога през живота си. Е, разсейваше се от време на време от туптенето на сърцето й, от аромата на кожата й, от вкуса на устните й ... ама нямаше как, тя бе толкова зашеметяваща, че не можеше да не обърне внимание на всички тези детайли.
- Предлагам да ми разкажеш приказка - изведнъж изтърси от нищото той и се усмихна пленително, показвайки всичките си зъби, после наклони глава и за разлика от нея просто я целуна по нослето.

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Местенцето на Пиер

Писане by Сахара on Чет Май 24, 2012 1:38 pm

- Приказка? Ще ти разкажа най-сърцерадирателната историа на света. - разкикоти се тя и облегна чело на свивката на рамото му. - Хм... имало ведно време... - започна тя увлекателно и се нагласи по-удобно, за да успее да разкаже цялата приказка. Предполагаше, че ще го приспи на половината, но това не пречеше... Та нашата героиня продължи с историята. -
Тя каза, че ще танцува с мен, ако й донеса червени рози — възкликна
младият студент, — но в цялата ми градина няма нито една червена роза!


Славеят го чу от гнездото си на дъба, погледна през листата и се зачуди.— Нито една червена роза в цялата ми градина! — възкликна студентът и
хубавите му очи се напълниха със сълзи. — Ах, от какви дребни неща
зависи щастието! Аз съм прочел всичко, написано от мъдрите мъже, и зная
всичките тайни на философията и въпреки това, поради липсата на една
червена роза, животът ми е разбит!


— Ето най-после един истински влюбен — каза славеят. — Нощ след нощ съм
пял за него, макар и да не го познавах, нощ след нощ съм разказвал за
него на звездите и сега го виждам. Косата му е тъмна като зюмбюлов цвят,
а устните — червени като розата, която желае; но от мъка лицето му е
станало бледо като слонова кост и скръбта е сложила своя печат на челото
му.

—Принцът дава бал утре вечер — мълвеше младият студент — и моята любима
ще бъде между поканените. Ако й занеса червена роза, тя ще танцува с
мен до зори. Ако й занеса червена роза, ще я държа в прегръдките си, а
тя ще склони глава на рамото ми и моята ръка ще стиска нейната. Но в
градината ми няма червена роза и затова ще седя самотен и тя ще ме
отмине. Тя не ще ми обърне внимание и това ще съкруши моето сърце.


— Това е безспорно истински влюбен — каза славеят. — Това, за което аз
пея, той изстрадва; което е радост за мен, за него е мъка. Наистина
любовта е чудно нещо. Тя е по-скъпоценна от изумрудите и струва повече
от хубавите опали. Човек не може да я получи срещу гранати, нито я
излагат за продан на пазара. Тя не може да се купи от търговците, нито
да се отмери във везни, срещу злато.


— Музикантите ще седят на галерията — продължаваше младият студент — и
ще свирят на струнните си инструменти и моята любима ще танцува под
звуците на арфа и на цигулка. Тя ще танцува тъй леко, че краката й не ще
докосват пода, и царедворците, облечени с пъстри дрехи, ще се тълпят
около нея. Но с мен тя не ще танцува, защото не мога да й дам червена
роза. — Той се хвърли на тревата, зарови лицето си в ръце и зарида.


— Защо плаче? — попита зелено гущерче, вирнало опашка във въздуха, и изтича край студента.


— Защо ли наистина? — рече една пеперуда, която пърполеше подир слънчев лъч.


— Защо ли наистина? — прошепна с мек, тих глас една маргаритка на своята съседка.


— Той плаче за червена роза — обади се славеят.


— За червена роза ли? — извикаха те. — Колко смешно! — А гущерчето, което имаше доста цинични възгледи, направо се изсмя.


Но славеят разбираше странната мъка на студента — той се смълча на дъба и се замисли за тайната на любовта.


Изведнъж той разпери кафявите си крила за полет и се зарея във въздуха.
Той мина като сянка през горичката и като пика се понесе над градината.

Насред моравата имаше прекрасен розов храст, славеят го видя, спусна се към него и кацна на малка вейка.

— Дай ми една червена роза — извика той, — и аз ще ти изпея най-сладката си песен!



Ала храстът поклати глава.

— Моите рози са бели — отговори той, — бели като морската пяна и по-бели
от снега на планината. Но иди при моя брат, който расте отвъд стария
слънчев часовник, може би той ще ти даде каквото искаш.


Тогава славеят отлетя при розовия храст, който растеше отвъд стария слънчев часовник.


— Дай ми една червена роза — извика той, — и аз ще ти изпея най-сладката си песен!


Ала храстът поклати глава.


— Моите рози са жълти — отговори той, — жълти като косата на русалка,
която седи на кехлибарен трон, и по-жълти от нарциса, който цъфти на
ливадата, преди да дойде косачът със своята коса. Но иди при моя брат,
който расте под прозореца на студента, и може би той ще ти даде каквото
искаш.


Тогава славеят отлетя при розовия храст, който растеше под прозореца на студента.



— Дай ми една червена роза — извика той, — и аз ще ти изпея най-сладката си песен!



Ала храстът поклати глава.



— Моите рози са червени — отговори той, — червени като краката на
гълъбите и по-червени от огромните ветрила на коралите, които се люшкат и
люшкат в бездната на океана. Но зимата е смразила жилите ми и мразът е
нахапал пъпките ми, и бурята е изпочупила клоните ми, тъй че няма да
имам никакви рози тази година.



— Една червена роза е всичко, което искам! — извика славеят. — Само една
червена роза! Няма ли начин, по който бих могъл да я получа?



— Има начин — отговори храстът, — но той е толкова ужасен, че не смея да ти го кажа.



— Кажи ми го — рече славеят, — мене не ме е страх.



— Ако искаш червена роза — каза храстът, — можеш да я създадеш от музика
на лунна светлина и да я обагриш с кръвта на собственото си сърце.
Трябва да ми пееш с гърди, опрени на мой шип. Трябва да ми пееш цяла
нощ, а шипът да проникне дълбоко в сърцето ти и кръвта на твоя живот да
потече в моите жили и да стане моя!



— Смъртта е голяма цена за една червена роза — извика славеят, — животът
е много скъп за всички. Приятно е да седиш в зелената гора, да гледаш
слънцето в неговата колесница от злато и луната в нейната колесница от
бисер. Сладък е дъхът на глогината и сладки са сините камбанки, които се
таят в долината, и изтравничето, което цъфти по хълмовете. Но все пак
любовта е по-силна от живота, а какво представлява сърцето на една
птичка, сравнено със сърцето на човека?



И той разпери кафявите си крила за полет и се зарея във въздуха. Той се
понесе като сянка през градината и като сянка преплува над горичката.
Младият студент още лежеше на тревата, където го беше оставил, и сълзите
все още не бяха изсъхнали в прекрасните му очи.



— Бъди щастлив! — провикна се славеят. — Бъди щастлив! Ти ще получиш
твоята червена роза. Аз ще я създам от музика на лунна светлина и ще я
обагря с кръвта на собственото си сърце. Единственото, което искам от
тебе в замяна, е да бъдеш верен в любовта, защото любовта е по-мъдра от
философията, при все че философията е мъдра, и по-могъща от властта, при
все че властта е могъща. Пламеноцветни са нейните крила и цвета на
пламък има снагата й. Устните й са сладки като мед, а дъхът й е като дъх
на тамян.



Студентът вдигна очи от тревата и се ослуша, но не можа да разбере какво
му казваше славеят, защото знаеше само това, което е писано в книгите.



Но дъбът разбра и се натъжи, защото много обичаше славея, който си беше свил гнездо в клоните му.



— Изпей ми една последна песен — пошушна той. — Много ще ми е самотно, когато ме напуснеш.



Тогава славеят запя на дъба и гласът му звучеше като вода, бълболеща от сребърно гърне.



Когато той свърши песента си, студентът стана и извади бележник и оловен молив от джоба.



— Има форма — каза си той, докато се връщаше през горичката, — това не
може да му се отрече; но има ли чувство? Боя се, че няма. Всъщност той е
като повечето хора на изкуството: целият е изтъкан от стил, но без
всякаква искреност. Не би се пожертвувал за някой друг. Той мисли само
за музика, а всички знаят, че изкуството е себелюбиво. И все пак трябва
да се признае, че има красиви нотки в гласа му. Колко жалко, че те не
означават нищо, нито има от тях някаква практическа полза! — И той влезе
в своята стая, легна на тесния си одър, замисли се за любовта и след
малко заспа.



А когато луната изгря на небето, славеят отлетя при розовия храст и опря
гърди на един шип. Цяла нощ той пя с гърди, опрени на шипа, и студената
кристална луна се наведе надолу и се заслуша. Цяла нощ той пя и шипът
се забиваше все по-дълбоко и по-дълбоко в гърдите му и кръвта на неговия
живот изтичаше от него. Първо той пееше за раждането на любовта в
сърцето на момче и момиче. И върху най-горното клонче на розовия храст
разцъфтяваше великолепна роза, листче след листче, както една песен
следваше друга. Бледа беше тя отначало, както мъглата, която виси над
реката, бледа като стъпките на утрото и сребриста като крилата на
зората. Като отражение на роза в сребърно огледало, като отражение на
роза във водна повърхност — такава беше розата, която разцъфтяваше върху
най-горното клонче на храста.



Но храстът извика на славея да се притисне по-силно към шипа.



— Притисни се по-силно, малко славейче — извика храстът, — или денят ще дойде, преди розата да е готова.



Тогава славеят се притисна по-силно към шипа и все по-звучна и по-звучна
взе да става неговата песен, защото той пееше за раждането на мъката от
душите на мъж ,и девойка.



И нежна сянка от руменина се разля в листенцата на розата, като
руменината по лицето на жениха, когато целува устните на невестата. Ала
шипът все още не беше стигнал неговото сърце, затова й сърцето на розата
оставаше бяло, защото само кръвта на славей може да обагри сърцето на
една роза.



И храстът извика на славея да се притисне по-силно към шипа.



— Притисни се по-силно, малко славейче — извика храстът, — защото денят ще дойде, преди розата да е готова.



Тогава славеят се притисна по-силно към шипа, шипът допря неговото сърце
и жесток пристъп от болка го прониза от глава до крака. Все по-люта и
по-люта беше болката и все по-буйна и по-буйна ставаше неговата песен,
защото той пееше за любовта, която постига съвършенство чрез смъртта, за
любовта, която не умира и в гроба.



И великолепната роза стана червена като изгрева на източното небе.
Червен бе венецът от листенца и червено като рубин беше сърцето.



Но гласът на славея започна да глъхне, крилцата му запляскаха и пелена
се спусна пред неговите очи. Все повече глъхнеше песента му и той усети
нещо да го задавя в гърлото.



Тогава от него се изтръгна още един сетен изблик на музика. Бялата луна
го чу, забрави зората и се спря в небето. Червената роза го чу,
потрепера цялата от възторг и разтвори листенца на студения утринен
въздух. Ехото го отнесе към синкавите гънки в планините и изтръгна
пастирите от техните сънища. Той премина през тръстиките на реката и те
предадоха неговия отглас чак до морето.



— Виж, виж! — извика храстът. — Розата е вече готова!



Но славеят не му отговори, защото лежеше мъртъв във високата трева с шипа в сърцето.



А по пладне студентът отвори прозореца и погледна навън.



— Я, какъв чуден късмет! — възкликна той. — Ето червена роза! Никога в
живота си не съм виждал друга като нея! Тя е тъй хубава, че положително
трябва да има дълго латинско име. — И той се наведе й я откъсна. След
това си сложи шашката и изтича към дома на професора с розата в ръка.



Дъщерята на професора седеше на входа и навиваше синя коприна на чекрък, а нейното кученце лежеше в краката й.



— Ти ми каза, че ще танцуваш с мен, ако ти донеса червена роза — извика
студентът. — Ето най-червената роза на света. Ти ще я носиш довечера до
сърцето си и когато танцуваме заедно, тя ще ти разказва колко те обичам.



Но момичето се навъси.



— Страхувам се, че няма да отива на роклята ми — отвърна то, — пък и
племенникът на шамбелана ми изпрати няколко истински скъпоценни камъни, а
всеки знае, че скъпоценните камъни струват много повече от цветята.



— Честна дума, ти си много неблагодарна! — каза ядно студентът и
захвърли розата на улицата, където тя падна в канавката и една каруца я
смачка с колелото си.



— Неблагодарна ли? — отвърна момичето. — Знаеш ли какво ще ти кажа? Ти
пък си много груб, и в края на краищата кой си ти? Само някакъв си
студент! Ами че аз не вярвам да имаш дори и сребърни закопчалки на
обувките си, както племенникът на шамбелана! — И то стана от стола и
влезе вътре.




— Колко глупаво нещо е любовта! — рече студентът, когато си тръгна. — Тя
не е и наполовина така полезна, както логиката, защото нищо не доказва,
винаги разправя неща, които няма да станат, и те кара да вярваш в неща,
които не са верни. Всъщност тя е съвсем непрактична, а понеже в нашия
век да бъдеш практичен значи всичко, аз ще се върна към философията и ще
изучавам метафизика
.- спря за момент и се усмихна някак иронично. - И той се върна в стаята си, издърпа голяма прашна книга и седна да чете. Това... е приказката, Оскар Уайлд, хареса ли ти? - много тихо прошепна, защото ако спеше, не искаше да го буди.
Вътрешно заликува, представяйки си как ще се събуди на сутринта. (а именно така:







--------------------------------------------------------------------------


Lovers need to know how to lose themselves and then how to find themselves again:


by Mark Pierre <33


avatar
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Местенцето на Пиер

Писане by Марк Пиер on Чет Май 24, 2012 1:57 pm

Пръстите му си играеха с един кичур от косата й, завивайки го нежно, докато слушаше пламенния й глас. Когато те приключи той целуна нежно бузата й а дрезгавия му глас наруши тишината:
- Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка... или поне така е според легендата. - накрая снижи гласа си и се замисли над думите - така пък започва, книга която е сочена за една от най-великите драми писани някога. Славея и тази птичка са постигнали своето, те са се борили и са дали живота си за това, което вярват, а студента, студента е образа, който обосновава всички хора, никой никога не знае, кой му е помогнал и каква жертва е направил за него, за да получим това което искаме, а повечето от нас са като деца в момента в което получат желаното, вече не го искат ... особено когато ни е дадено даром. Всъщност в цялата ти история единствено славея е знаел какво иска и наистина е обичал студента и съм сигурен, че е умрял щастлив - усмихна се меко и я погали по голото рамо, нежно само с един пръст - а, на въпроса ти, не, не ми харесва приказката, обичам такива с щастлив край, живота е твърде гаден, поне историите могат да бъдат щастливи, не мислиш ли!?!

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Местенцето на Пиер

Писане by Сахара on Чет Май 24, 2012 2:35 pm

11


Последната промяна е направена от Сахара на Пет Окт 12, 2012 12:21 pm; мнението е било променяно общо 1 път

--------------------------------------------------------------------------


Lovers need to know how to lose themselves and then how to find themselves again:


by Mark Pierre <33


avatar
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Местенцето на Пиер

Писане by Марк Пиер on Чет Май 24, 2012 7:48 pm

- Приказка казваш - той се замисли и усмихна - във всяка причудлива измислица и история има малко истина, малко желание, малко мечти, малко тъга, малко поука, но ние не трябва да живее живота си според тях, можем да ги помним, за да не повтаряме грешките в тях, но ние трябва да изживеем нашите собствени истории, да мечтаем нашите мечти, да се надяваме за нас самите, да тъжим на нашите си неща, да желаем нашите желания - той се усмихна, наистина тази вече бе започнал да става философ, изкиска се на тази мисъл и се загледа в сребристо сивите й очи - ще бъда нестандартен и ще ти порицитирам, стих на един от любимите ми поети - галеше я нежно по рамото и се загледа някъде в стената, за да си спомни точно думите, които търсеше в паметта си, после гласа му се понесе тихо и прочувствено - Ти за мен бе тайнствена врата, тайнствен ключ аз исках да намеря, който да отваря в любовта най-добре залостените двери. Като принц от приказките сам търсих в пещерата великана, ключ да ми даде от твоя храм, но заключен храмът си остана. Но нима вълшебства трябват тук? ... Като стар крадец, като разбойник най-накрай заблъсках с юмрук, но вратата се затегна двойно. Ти за мен бе тайствена врата, сложих върху бравата ръката като във просъница разбрах, че била отключена вратата... Не, не била тъй вълшебна тя окована с катинари тежки, чакала човешката врата, да я стоплят дланите човешки. - гласа му заглъхна и отново се чуваше само биенето на сърцата им, сякаш те двете си говореха на някакъв техен си таен език, без никой друг да ги разбира - Е? - накрая нетърпеливо попита той, след като тя продължи да мълчи.

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Местенцето на Пиер

Писане by Сахара on Чет Май 24, 2012 8:31 pm

11


Последната промяна е направена от Сахара на Пет Окт 12, 2012 12:22 pm; мнението е било променяно общо 1 път

--------------------------------------------------------------------------


Lovers need to know how to lose themselves and then how to find themselves again:


by Mark Pierre <33


avatar
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Местенцето на Пиер

Писане by Марк Пиер on Чет Май 24, 2012 8:43 pm

Дам и на сън може да ме убие, ако иска ... Усмихна се на ум, нищо че преди минутка си бе изкарал ангелите като се развика, точно бе задрямал и тя се разбуча, в първия момент помисли, че я е притиснал твърде много и я наранява в следващия вече смяташе, че пак я "хващат" лудите. После тя просто клюмна на гърдите му и заспа отново. Марк я премести внимателно между него и стената, за да може да овладява кошмарите й по-лесно, ако се наложи, притисна я с ръце към тялото си, надявайки че топлината му ще я накара да се успокой и да сънува само хубави неща. Зарови пръсти в косите й, а гласа му тихо зашептя друго стихотворение на същия автор, може би някой ден щеше да й го каже и когато е будна, сигурен бе, че ще й хареса, тя обичаше такива многострадалчески истории като във въпросното стихче. Слуша дишането й поне половин час, харесваше му да чува как тихо диша точно до ухото му, да я гледа така спокойна, накрая очите му се умориха и той заспа с мисли за своята чернокоска в главата си. Определено щеше да сънува само хубави неща, щом тя е в обятията му, усмивката му се разля по лицето в полусън.

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Местенцето на Пиер

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 4 от 7 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите