Местенцето на Пиер

Спалнята му пазеше спомен за бохемския му начин на живот с много книги и картини по стените. Нямаше кой знае каква мебелировка, легло и ниска маса, натрупана с листи, по които се четеше подредения му почерк, мек диван, раздърпан фотьойл, люлеещ се стол и много различни възглавници пръснати по пода за сядане. Харесваше му творческото настроение, която създаваше тази обстановка у него.

Марк започна да се поклаща уж съблазнително, танца му повече наподобяваше имитация на танц на стриптизьорка, а не на бели денс танцьорка, но все пак успяваше да се задържа в такта на музиката, което бе добре нали така. Коремчето му се заигра, а той завъртя дупе, навеждайки се и хващайки коленете си, така че задника му щръкна назад и той го разклати. Ако концентрацията не бе на ниво щеше да се строполи на земята и да се хили поне два дни или поне докато въздуха му свършеше, но нашето момче се бе заело "сериозно" със задачата ... Изправи се и се завъртя на някакъв въображаем пилон. Успя без много да нарушава ритъма да съблече бюстието, завъртя го над главата си и я замери с него, то се приземи много смешно точно върху главата й ... и това беше края ... господин Пиер се приви на две и се разкикоти, като за последно, за да не падне, успя да се свлече на колене, държейки корема си с две ръце и хилийки се ... Накрая вдигна очите си към нея, ухилен като ряпа и едва, едва попита:
- Как бях? - отново избухна в смях, а от сините му очи, започнаха да се стичат сълзи от напрежението, което смеха предизвикваше върху тялото му ...

Пропълзя до леглото и се покатери при нея, вече почти успокоил дишането си. Полази я като буболечка и я обгърна с четирите си пипала, ето защо паяците имаха по осем крака, да могат да се гушка по-добре ... Страхотна мисъл Марк, съвсем се сдуха човече... само отбелязвам, не се сърди.
- Значи съм те изкушил? - повдигна развеселено вежди, докато ръцете му обхождаха кръста и корема й, съвсем бавничко и прецизно. - тогава ми е разрешено да направя така - той сведе устни и я зацелува по оголеното рамо, качвайки се съвсем бавно нагоре по врата й и най-накрая обхванаха устата й. Зацелува я нежно и същевременно много страстно ... но не прецени, че дишането му не е напълно възстановено и му се наложи бързо да отдели лицето си от нейното, но останаха с долепени чела.
- Виждаш ли скъпа, ти отнемаш дъха ми - прошепна той ... Наслаждавайки се на всеки допир, на всяко чувство, на всеки дъх, усещаше как гърдите й се допират в неговите, когато дишаше, как въздуха излиза от устните й носейки невероятния й аромат. Тези мигове винаги щяха да се запечатат в съзнанието му и винаги абсолютно винаги когато имаше нужда от щастлив или спокоен спомен щеше да се връща към тези моменти.

Претърколи се заедно с нея, слагайки я върху него, без да отлепя устни нито за миг от нейните, за малко спря целувката, но не отдели устните си, просто си пое въздух дълбоко и отново пусна езика си да танцува с нейния и да изследва дълбините на нейната уста. Обожаваше вкуса й. По дяволите, Пиер, не си се целувал толкова много от тинейджърските си години ... Съзнанието му пак стана самокритично. Но сега точно на него не му се бързаше, като тинейджър нямаше търпение да стигне до следващата фаза и гледаше на целувките, като задължение, но сега с Жанет ги намираше за вдъхновяващи, една нова част неизследвана, еротична и нежна... Мушна ръце под фланелката й и отдели за миг устните си от лицето й, за да я издърпа през главата й, после долепи устни до нейните и прошепна миг преди да я целуне отново:
- Сега вече сме квит и двамата си имаме поли и сутиени - езика му облиза първо долната й, после горната й устна и ги засмука...
Пръстите му се зашариха по голия и гръб и се спряха на закопчалката на сутиена, но само я подразни и бързо дръпна ръце от там. Нямаше да бърза, не му се налагаше, имаше време, утре вечер щеше да е в дома й ...

Ръцете му се плъзгаха от гърдите до кръста й и пак на обратно, харесваше му да усеща извивките й, палците му очертаваха коремчето й и после стигаха до ръба на сутиена, но не направи опит да го премахне от пътя си. Отдавна бе решил, че ще действа само ако е убеден, че тя е готова, а сериозния й тон от преди малко доказваше точно обратното.
- Светлина или тъмнина? - прехапа устни и сериозно се замисли върху въпроса - зависи от ситуацията мисля, в момента бих приветствал всяка една искрица светлина, която те огрява, за да мога да се наслаждавам на красотата ти с очи, но нямах нищо против и тъмнината в онзи хотел, защото тогава се наслаждавах на цялата ти същност с другите си сетива. - ръцете му продължаваха изкусителния си танц по тялото й, а той затвори очи опитвайки се да реши, кое по-добре светлина или тъмнина - не мога да реша и двете си имат предимства, не мислиш ли!? - усети как тялото, потреперва - О, на теб ти е студено - констатира той и дръпна одеялото върху раменете й, а едната му ръка се плъзна покрай кръста й и притисна гърба й, така че да легне на гърдите му, а другата му ръка, леко отметна кичур коса, който бе паднал пред лицето й - ела тук, аз ще бъда твоята печка ...

- Нищо против - усмихна й се в отговор - но, щом аз съм по бельо ... - гласа му заглъхна тайнствено, а ръцете му ловко разкопчаха ципа на полата й и я измъкнаха през главата, само за да я изхвърли някъде към средата на стаята - сега вече е честно, скъпа - каза слагайки дланите си на дупето й и притискайки я към себе си. В очите му се появиха весели пламъчета, чувстваше такова спокойствие и удоволствие от цялата ситуация, че нямаше начин да го обясни с думи.
- А, за въпроса, какво ще си за мен - повдигна вежди и прехапа устни, но очите му продължаваха да се смеят, колкото и да се опитваше да изглежда сериозен - да кажем, че ти ще си моето малко агънце, което ще се пече в пещта ми тази нощ - от гърдите му си изтръгна искрен смяха, който разтресе цялото легло. Тази жена го караше да мисли, да чувства, да преживява неща, която никоя друга не го бе карала. Можеше да я обича и само заради това, но като се замислеше имаше и още хиляди знайни и незнайни причини за чувствата, които владееха сърцето и разума му в момента. Изпъна се доволно, като котарак и се намести удобно под нея, очаквайки една приказна нощ.

//Извинявай ама точно бях почнала да пиша и мама ме прати на магазина, после до съседите и ... се забавих.

Затвори очи слушайки я и наслаждавайки се на нежния й допир се отпусна, макар че най-мъжката му част го предаде и показа на чернокоската, точно колко много той се наслаждава на всеки неин допир, всяка нейна ласка ... Усмихна се, прехапвайки долната си устна и несъзнателно намести ханша си, така че ръката й да опира в мъжеството му. Кожата по цялото му тяло бе настръхнала препращайки тръпки на удоволствие от върха на главата му чак до пръстите на краката.
- Честно да ти кажа, като седнах до теб дори не те бях огледал, просто исках да се слея с останалите души - гласа му излезе трептящ и дрезгав, сякаш не знаеше точно как трябва да звучи в момента и търсеше правилния си тон, но всъщност това бе знак, че дори гласните му струни се вълнуваха от докосванията й. - Но виж след онзи танц, вече копнеех да те "оправя" - тих смях замени тишината, защото каза думата с такъв тон, че нямаше начин тя да не разбере смисъла й. Спомняше си ясно виещото й се тяло и тръпката, която тази гледка донесе. Пръста му се плъзна от дупето й, чак до врата й, обхождайки с меката си възглавничка целия й гръбнак. Изви глава и я зацелува нежно, страстно, еротично, но без натиск просто като сливане на две усти в една. Ръката му я държеше за врата, сякаш нагласяйки главата й на правилното място срещу неговата.
- Ти си очарователно създание, нали знаеш? - попита толкова тихо, че имаше опасност тя въобще да не го чуе, въпреки че бе само на милиметри от него. Нямаше и значение дали ще го чуе, въпроса му бе риторичен, важното в случая бе, че той знае...

- Може би прости, трябва да забравиш концентрацията и да се отпуснеш ... - в гласа му имаше доза надежда, това да се случи. Но кого залъгваше, така нямаше да е интересно, без осмисляне и концентрация, те биха правили просто "СЕКС", да животинското в него го искаше, но каква полза всичко завършва с оргазъм, не се съмняваше, че би бил красив и удовлетворяващ оргазъм, но щеше да е просто физически акт, с нея ... с нея той искаше да прави "ЛЮБОВ", разтърсваща, зашеметяваща, безгранична ... пак щеше да има оргазъм, физиката пак щеше да е задоволена, но след него щеше да има и удоволствие за самото му сърце, да сподели най-нежните и искрени мигове с друго същество ... Да, до сега не му се бе случвало, нито бе копнял да направи нещо такова, но ето, че тази жена го накара да мечтае за недостижимото, за неизживяното. Кого лъжеше, не искаше тя да загуби концентрацията си съвсем, ако искаше това би я взел тогава, когато бе разстроена и би правил секс с нея ... но колко по-интересно е да стигат почти до края и да се връщат назад, след това да се засилват към ръба и пак да спират на самия му край ... в крайна сметка, някога те щяха да скочат, но тогава хванати ръка за ръка, те нямаше да паднат в пропастта на физическото, а щяха да прелетят над нея и да стигнат до онова духовно сливане, за което толкова писатели и поети бяха написали милиони и милиарди думи, опитвайки се да го опишат, но всички които бяха го изпитвали твърдяха, че то е неописуемо, че само тези две създания, които са го изпитали могат да си представят какво е.
- Значи съм лошо момче - усмихна се той повдигайки брадичката й с два пръста, за да я погледне в очите - но съм чувал, че жените си падат точно по такива ... и при теб ли е така?- лицето му бе весело и някак замечтано.

- А, госпожице Утешителке, така няма да стане - смръщено каза той, докато се настаняваше по стабилно на леглото, хвана единия край на какавидата и я разви, както се развива копринената нишка от буба - казах, че аз ще те топля тази вечер - той й се оплези и с бързи движения я обърна с гръб към него, нагласяйки телета им, така че сладкото й дупе да е с постоянен допир до мъжествеността му. Можеше и да е казал, че ще чак докато е готова и няма да предприема драстични мерки, но никога не е споменавал, че ще се лиши от дребните удоволствия, като това да усеща тялото й със своето, подпъхна ръка под главата й и се усмихна точно до ухото й, погалвайки го нежно с език. Дръпна одеялото и вече бяха една двойна какавида, дали имаше какавиди, които толкова се обичат, че образуваха заедно пашкул. Марк, моето момче, я се стегни, паяци, какавиди, лебеди ... какво ти става, от кога се сравняваш с пернати и членестоноги... поне да правеше сравнения с някои примати, ама не, ти държиш да се сравняваш с най-нишите в еволюционен план. Съзнанието му си бе възвърнало сарказма. И относно всички тези размисли и спомена, че душите наподобяват стоножки в главата му се зароди един въпрос, който ако не зададеше щеше да го гложди, докато не го пусне на свобода.
- Как правят любов душите? - изведнъж изтърси, толкова неочаквано, че сигурно я е стреснал, но той си беше любопитен, когато искаше да знае нещо, то намираше начин да го научи, а какъв по-хубав начин от това да попиташ една Душа в човешко тяло или един човек победил Душата, която са му натресли (още не знаеш каква е точно ЖАнет, но и не го интересуваше особено, харесваше я точно такава каквато е сега).

- Ти си тотално луда - каза със строг тон, но смеха му си личеше как напира - забрави ли за радиацията, не съм срамежлив ако това имаш предвид, мога да се разхождам гол особено тук, мъжете няма какво ново да видят, а жените ... е, повечето жени в тази къща без това са ме виждали - той изсумтя, надявайки се така да й покаже, че това нищо не означава за него и е било просто взаимно задоволяване на телесните желания - но да те изведа теб гола от тук, първо пред погледите на тези всички мъже - "Пред, погледа на Роуд" обади се съзнанието му - и второ под радиационния облак ... Не! Това е Абсурд! - стисна я по-здраво в прегръдките си, категорично показвайки й, че дори и да спи не би я пуснал никъде да ходи, тази вечер си бе неговото агънце и щеше да си лежи кротичко до него - пък и да ти напомням ли, че аз още не съм те виждал чисто гола, мислиш ли че ще допусна някой тези тук да те огледа преди мен? - не че беше ревнив, като всеки човек който имаше ясна представа за себе си, той знаеше той колко струва и можеше да даде доста точна оценка и на заобикалящите го хора ... е, случваше му се да ревнува от време на време, но то беше за малко, както му се случваше да се ядосва или да се депресира, но само до момента, когато ясното му съзнание вземеше връх и той осмисляше ситуацията от всички гледни точки. Не че не бе емоционален, напротив, през главата му преминаваха всички емоции, за които хората знаеха, но той обичаше да ги подрежда рационално и стриктно на купчинки и да им намира логични обяснения, мразеше когато нещо му се изплъзваше и той не намираше обяснение на ситуацията.
- Такааа, сега трябва да измислиш нещо друго за правене - прошушна в ухото й, давайки ясно да се разбере, че смята темата за разходката голи приключена от негова страна.

- Сърдитка! - издиша шумно и потърка ухапания си нос с ръка. Веждите му се смръщиха, сякаш всеки момент щеше да й се скара за държанието й, но пък сините му очи блестяха развеселено и стояха някак нелогично на смръщеното му лице.
- Правене, правене - прошепна замислено той, чудейки се какво да измисли и какво имаше под предвид с онова за слушането, по дяволите. Слушаше си я много внимателно, не бе слушал толкова внимателно никога през живота си. Е, разсейваше се от време на време от туптенето на сърцето й, от аромата на кожата й, от вкуса на устните й ... ама нямаше как, тя бе толкова зашеметяваща, че не можеше да не обърне внимание на всички тези детайли.
- Предлагам да ми разкажеш приказка - изведнъж изтърси от нищото той и се усмихна пленително, показвайки всичките си зъби, после наклони глава и за разлика от нея просто я целуна по нослето.

Пръстите му си играеха с един кичур от косата й, завивайки го нежно, докато слушаше пламенния й глас. Когато те приключи той целуна нежно бузата й а дрезгавия му глас наруши тишината:
- Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка... или поне така е според легендата. - накрая снижи гласа си и се замисли над думите - така пък започва, книга която е сочена за една от най-великите драми писани някога. Славея и тази птичка са постигнали своето, те са се борили и са дали живота си за това, което вярват, а студента, студента е образа, който обосновава всички хора, никой никога не знае, кой му е помогнал и каква жертва е направил за него, за да получим това което искаме, а повечето от нас са като деца в момента в което получат желаното, вече не го искат ... особено когато ни е дадено даром. Всъщност в цялата ти история единствено славея е знаел какво иска и наистина е обичал студента и съм сигурен, че е умрял щастлив - усмихна се меко и я погали по голото рамо, нежно само с един пръст - а, на въпроса ти, не, не ми харесва приказката, обичам такива с щастлив край, живота е твърде гаден, поне историите могат да бъдат щастливи, не мислиш ли!?!

- Приказка казваш - той се замисли и усмихна - във всяка причудлива измислица и история има малко истина, малко желание, малко мечти, малко тъга, малко поука, но ние не трябва да живее живота си според тях, можем да ги помним, за да не повтаряме грешките в тях, но ние трябва да изживеем нашите собствени истории, да мечтаем нашите мечти, да се надяваме за нас самите, да тъжим на нашите си неща, да желаем нашите желания - той се усмихна, наистина тази вече бе започнал да става философ, изкиска се на тази мисъл и се загледа в сребристо сивите й очи - ще бъда нестандартен и ще ти порицитирам, стих на един от любимите ми поети - галеше я нежно по рамото и се загледа някъде в стената, за да си спомни точно думите, които търсеше в паметта си, после гласа му се понесе тихо и прочувствено - Ти за мен бе тайнствена врата, тайнствен ключ аз исках да намеря, който да отваря в любовта най-добре залостените двери. Като принц от приказките сам търсих в пещерата великана, ключ да ми даде от твоя храм, но заключен храмът си остана. Но нима вълшебства трябват тук? ... Като стар крадец, като разбойник най-накрай заблъсках с юмрук, но вратата се затегна двойно. Ти за мен бе тайствена врата, сложих върху бравата ръката като във просъница разбрах, че била отключена вратата... Не, не била тъй вълшебна тя окована с катинари тежки, чакала човешката врата, да я стоплят дланите човешки. - гласа му заглъхна и отново се чуваше само биенето на сърцата им, сякаш те двете си говореха на някакъв техен си таен език, без никой друг да ги разбира - Е? - накрая нетърпеливо попита той, след като тя продължи да мълчи.

Дам и на сън може да ме убие, ако иска ... Усмихна се на ум, нищо че преди минутка си бе изкарал ангелите като се развика, точно бе задрямал и тя се разбуча, в първия момент помисли, че я е притиснал твърде много и я наранява в следващия вече смяташе, че пак я "хващат" лудите. После тя просто клюмна на гърдите му и заспа отново. Марк я премести внимателно между него и стената, за да може да овладява кошмарите й по-лесно, ако се наложи, притисна я с ръце към тялото си, надявайки че топлината му ще я накара да се успокой и да сънува само хубави неща. Зарови пръсти в косите й, а гласа му тихо зашептя друго стихотворение на същия автор, може би някой ден щеше да й го каже и когато е будна, сигурен бе, че ще й хареса, тя обичаше такива многострадалчески истории като във въпросното стихче. Слуша дишането й поне половин час, харесваше му да чува как тихо диша точно до ухото му, да я гледа така спокойна, накрая очите му се умориха и той заспа с мисли за своята чернокоска в главата си. Определено щеше да сънува само хубави неща, щом тя е в обятията му, усмивката му се разля по лицето в полусън.