Преди три месеца в и извън Тусон

First topic message reminder :

В центъра на Тусон се вихреше грандиозно събитие, даже едно от най-важните на годината - пролетният панаир. На него непозволеното ставаше позволено, а фриволността на духа се проявяваше във всевъзможни форми. Бедни продавачи на памук се опитвах да привличат клиентела със стари трикове- смесваха различни на цвят захари и създаваха шарени памуци - нещо заковаващо погледа на децата веднага, а с това и пълнене джоба на продавача. ; Огромното виенско колело за пореден път издигаше величествената си снага няколко метра над малката цена, на която различни артисти показваха спектаклите си, а студените и нищо не разбиращи от изкуство (според някои персонажи тук) души стояха и наблюдаваха цялата скупчина от разядени ламарини, надупчени платове и зомбирани погледи радушно. ; Малък дансинг приветваше всички любители на танците, но и предизвикателството, което сеотправяше към живите, бяха спуснатите от коприна платове, пречещи а двойките (а защо по-скоро не помагащи им да създават нови, по-интересни неща с тялото си?) да танцуват. Мястото бе доста често празно, заради липсата на въображение, но пък онези, които дръзнеха да се докоснат до "странното" подуимче, се забавляваха до припадък, а мозъкът им, подобно приели наркотични вещества, биваше омотаван и забавляван, сякаш цветна дъга преминаваше през него, но все пак леки перести облаци пречеха за цялостното й проявяване.
Феерия от звуци, светлини, храни, хора, миризми... нещо интересно и наистина по-шумно от обикновеното... Маски, шалове, снимки и всякакъв вид КОСТЮМИ, тук просто имаше всичко!
-Ето как се ''забавлявали" душите. - подметна иронично брюнетката и лапна пръста си, по който бе увито обилно количество памук... купено от интересния продавач.

-Жю... аз само се закачах.- прошепна той съвсем сериозно неразбиращ, някак му беше секнало желанието да я дразни точно в този момент. - Извинявай.
Палците му минаха по кръгчетата под очите й, които отново беше причинил той, сякаш искаше така да възспре напиращите сълзички и да изтрие това усещане за празнота, което само за секунди се прокрадна сякаш и през него. Празнотата и спокойствието в гласа й, струващи му се толкова нередно на това място. Душата му сякаш обгрижваше нейната, примолваше й се да се усмихне, съжаляваше за стореното от материалното тяло, желаеше да го поправи, да чувства по- добре гнева и да чува крясъците, изгубващи се в пустинята и оставащи глухи за ушите на любопитните натрапници.
-Пускам те.- увери я Виктор. Подпря силните си ръце от двете страни на тялото й и се надигна, стъпвайки между двата й крака, което можеше да му изиграе много лоша шега, ако реши да го спъне и да го зарови в пустинята. Та той си беше такова съкровище... че си е за заравяне.-Каквото решиш, това ще направя. Ако ми кажеш да спя на другия край на пещерата, ще спя, ако ми кажеш да готвя, ще готвя. Ако кажеш да не те докосвам, няма... каквото кажеш, Жю.
Беше се снижил по- нисък от тревата, по- тихичък от най- тихото същество на земята.

-АБЕ ЕЙ! Я, не ми ги пробутвай тези.- скара му се Сашко.- Няма да ме баламосваш! Моя работа си е дали ми е харесало и няма да ти оставя Жюжи, ако ще небето на главата да ми падне!

Стоеше изкушаващо неподвижна под тялото му и го наблюдаваше със същото това хладно спокойствие, но и капки интерес. Той определено я изумяваше! Но и тя беше жена, както повечето женски, които в сърденето бяха ненадминати. С малката разлика, че при нея се случваше само ако наистина има сериозна причина.
- Знаеш ли... - започна замислено и се повдигна бавничко, докосвайки с устни врата му. - Представи си, че това... - езикът й се спусна по целунатото място, а след това с длан издърпа главата му назад и едновременно захапа и засмука мястото. -което правя в момента... - сетне върна малка вадичка от невини целувки по врата, брадичката и бузката, за да стигне до пухкавите устни и да ги слее с неговите - не е единствено за теб. - отпусна се неочаквано назад в пясъка и косите й се разпръснаха около тялото - Че го споделя с Дилън, Саша или някого другиго, освен с теб... Ще искаш ли да спя в стая на 10 километра от твоята или да ти готвя и чистя, като покорна домакиня и да забравя за случилото се, а ти да го подминеш, все едно нищо не е било? Какво ще се случи тогава? - повдигна вежда и завтори устни, изчаквайки с любопитство отговора му.



Дилън се ококори срещу Сашко.
- Питам те като приятел пита приятел! Аз съм мъжа на Жюжи, който й готви! А ти си съпругът й, който я обожава и се грижи за нея във всичко освен кухнята. Затова сега ми кажи, хареса ли ти? - засмяно го сръчка в реброто.

-Ъъъ, Жюстин, сигурна ли си, че искаш отговор точно на този въпрос.- почеша се по врата той и я погледна изпитателно. Не знаеше как точно ще й се отрази отговора му и дали няма да го използва срещу него, но пък той беше хубав... или така му се струваше. Поне до някъде.
Постоя около минути все още несигурен дали искаше наистина отговор или само го пробваше. Ала когато реакция не последва от нейна страна, по- различна от сегашната, той въздъхна и отпусна рамене, прегърбвайки се лекичко, но после отново ги изправи, поемайки си въздух преди да започне краткия си обяснителен разказ, който се водеше, докато крачеше около нея като орел с ръце, сключени зад гърба си.
-Първо... никак няма да спиш на десет метра от мен. Казвам ти, че няма да ти мине носа на десет сантиметра отвъд вратата на стая. Второ, щях да те храня хубаво и да те гледкам, за да имаш достатъчно сили за третото... а то е.- може би ако не беше тъмно щеше да успее да види самодоволното му изражение, което през последните петнайсет минути не се бе появявал. Надвеси се над нея, за да може да шепне срещу устните й.- Ще правя такъв див секс с теб, че когато приключиш да съм сигурен, че ще ти държи ситка поне една седмица, в която можеш спокойно да се възстановяваш до следващия такъв.
Дъха му обливаше лицето й с горещината си и сякаш се опитваше да запали някое малко пламъче в нея, което да прерасне в същински пожар.

-Е, добре де.- съгласи се Сашко и добави червенина към бузите си още малко, ако това беше възможно.- Може и да ми е харесало... АМА МАЛКО.- показа с пръстчета.- Чу ли? Съвсем малко беше!

След всички небивалици, които й наговори Виктор, тя извъртя лице настрани, спря спокойно погледа си върху неговия и остави разкошна, иронична усмивка да процъфти върху устните й... И беше неприятна, ако трябва да бъдем честни. Показа му, че думите му, за съжаление, по никакъв начин не са подействали нито на гнева, нито на страстта й.
Нежна, ала хладна длан се плъзна по брадясалата му буза...
- Само това е в главата ти, нали? Ако имаше начин, щеше да спиш по цял ден с жени, за да задоволяваш човешките си нужди... Животинско и нищо повече. - дръпна се рязко от него и някак разочаровано. - Всичко се свежда до желанието един човек да направи нещо. Поне в този случай. Ако искам да бъда с друг мъж, дори да ме поболееш от секс, аз пак ще намеря начин да бъда с другия човек. Но мислиш ли, че изневяра е само това да идеш и да легнеш с друг? Не е ли по-неприятна изневярата, ако се отдаде и тяло, и душа, и ум на друг човек едновременно? -приближи се към изправеното му тяло и с ръка обхвана члена му през панталоните. Пръстите й грижовно замасажираха чувствителния орган, принуждавайки го да започне да се издига от възбуда. - Нее... говоря глупости, нали? - ирония - Няма нищо по-хубаво от това усещане? - движенията ставаха все по-бързи и насочени към това място, а очите й все по-хладни и някак смеещи се отчаяно на цялата ситуация.
Първия ден от срещата им след толкова години му бе казала, че единственото, което може да получи от него е животинска страст. Сега бе убедена, че е така.
- Спомняш ли си думите ни от първата ни среща? - не спираше галантния масаж, а устните й се докоснаха до парещата кожа на врата му и го докоснаха нежно - Колко права съм била само - въздъхна тихичко, но не откъсваше пръстите си от там, принуждавайки тялото му да потреперва от смешна възбуда.
Колко нормална първа брачна нощ, изпълнена с интересни изживявания!



- Значи ако те целуне сега няма да ти се прииска пак да й отвърнеш? - шашнато попита Дилън, докато следеше изменянето на цвета му. Хехехе, горкичкия...

Ръцете му твърдо и непреклонно измъкнаха ръката й от панталоните си. Всяка една дума изражението му закоравявало. Почти ядосано, но твърдо и безмилостно, излъчващо повече от необходимото. Разрушаващо всеки мост към него, който можеше да ги отнесе точно в този момент към сдобряването. Не стисна китките й, не я разтърси за раменете, не се приближи към нея, направи обратното- отдръпна се и не я докосна. Единствено, което бляскаше в момента бяха ореолите в очите му, а те бяха потъмнели от негативност, почти изчезнали, както ставаше всеки път, откриващи светлите цветове зад себе си.
-Жюстин, ти прекали! Никога, никога не съм й отдавал душата си. Стига си си втълпявала глупости в главата.- гласът му звучеше настоятелно, но не и заповеднически.-СПРИ да се опитваш да ме променяш. Остави ме сам да го направя! Не съм ти някаква играчка, която да моделираш, както си искаш.
В момента тялото му трепереше, но не от възбуда, а от яда, който изпитваше към думите й в момента, от мисълта, че може би тя не го приемаше такъв, какъвто е. А това го водеше и до другата мисъл- тя наистина ли изпитваше нещо към него? Или го изпитваше към представата за нашия Виктор Карпович.

-Аз... не съм казал такова нещо.- Саша се обърна на половина с гръб, за да не може Дилън да му гледа личицето.- То... хареса ми, ама то една целувка нищо не значи, нали? Те и нормалните приятели се целуват само. Нали, бе!?
Пръста му почука по главата на Дилън нетърпеливо.

Повдигна вежди след думите му, а след това ръцете й от самосебе си се издигнаха и спуснаха рязко към тялото й - жест на предаване. Предаваше се, явно никога нямаше да успее да приеме случилото се днес. А и си противоречеше.
- Нали не си знаел,че е тя, а си мислел, че съм аз...- тихо се отрони от устните й. Значи никога не бе отдавал душата си и на нея! Значи все пак наистина... всичко бе едно и също както с Жюстин, така и с всички останали! - Ха! Това, че изказвам мислите си, Виктор, въобще не означава, че правя опити да те променям! - кресна в лицето му, а вената върху изпъкналото й чело запулсира гневно. В следващия миг обаче прашинките около въздуха започнаха да се сгъстяват и да танцуват забързан танц пред очите й... след това и започваха да стават тъмни, а в ушите й по-силни барабани никога не бяха били... Някой я натискаше по главата, нали? Но НИКОГА не би показала тази слабост сега! Захапа уста, за да се увери, че е жива и с някак по-различно излъчване се обърна бавничко с гръб. - Стига вече,стига... всичко е прекалено трудно... - заговори с разтреперан глас, но не толкова от яда, колкото от странното чувство, напомнящо смътно на паднало кръвно. Тръгна бавно към пътя за пещерата, но стъпваше криво, точно като някаква пияница. И въпреки това си състояние, гнева, насочен към Виктор, си оставаше все толкова силен.


- Напротив, Саша. Според мен, ако искаш да се ожениш за някоя жена, не трябва да си навираш езика в устата на друга, а щом ти е било и приятно...боже, ти си грешник! - Дилън се ококори в лицето на Алекзандър.

-Стига си ми извъртала думите! - кресна също толкова ядосано Виктор и си остана на мястото със скръстени ръце пред гърдите си, пулсиращи бицепси и вените, издали се по големите му ръце, изпъкващи под пласта кожа над мускулите му. Тази гледка може би изглеждаше по- сексапилна, отколкото се предполагаше, но яда му отиваше, а той беше особено ядосан и обиден на Жюстин и имаше голямото намерение да й се сърди дълго време, но колко сърдит можеше да бъде Виктор на Жюстин? Със сигурност не достатъчно дълго.- Никога не съм искал да бъда с нея.- но гласът му сякаш беше отнесен от бурния, пустинен вятър и остана чут само от притежателя му.
Беше стиснал нацупените си устни, но долната издайнически потрепери лекичко в унисон с насълзяващите му се очи, което той отдаваше на опитващите се да влязат в тях пясъчни прашинки от пустинята, но една малка сълзичка, на която не бе дадено шанс да извърви целия си път, издаде прекалено чувствената причина за себе си. Голямата му длан я избърса, а той си пое дъх дълбоко, прекратявайки насълзяването на очите си.

-Стига бе! Защо сега така ми казваш.- попита го жално Сашко.- Знаеш ли, аз не искам да съм й съпруг. Аз искам да я карам да се усмихва и да бъде щастлива. А съпрузите много често никак не ги бива в това.

Спря за миг и вдигна ръце към лицето си, удряйки си леки шамарчета, които дойдоха доста ободрително след това моментно прилошаване. Макар че имаше нужда най вече от вода, всичко, макар и по-бавно, се нормализира и само черните точици все още пречеха на ясния й поглед.
- Не ги извъртам, ти се самоиздаваш! - кресна с прегракнал глас и стисна силно юмруци, впивайки нокти в себе си. (По-глупава кавга отдавна не бях виждала : DDD)
Обърна се рязко към него и макар да не можеше да го фокусира добре, смръщено се загледа в него.. ... Със забързани крачки тръгна към Карпович и забеляза почервенелите му очи. О, той плачеше? Наистина? Дали бе егоистично да се ядосва от мислите, че имаше голяма вероятност да не е първата жена, пред която показваше уж толкова много от себе си. Е, беше, защото показваше и желанието й да го притежава изцяло. И трудността да го приеме, заради ревност към другите. Не беше избиване на комплекси. По-скоро липса на доверие.
Приближи се бавничко и мина с пръсти по влажната следа, оставена от солената капчица.
- Аз съм много лош човек. - констатира тя, докато гледаше отнесено в очите му. Искаше да се чувства свободна, но разбира се, не искаше да даде същата свобода на Викчо, колко нормално! Искаше да общува с всички, но когато той вероятно решеше да го направи (с дами) сигурно щеше да пуска наелектризирани косъмчета от главата си...- Ревнива, егоистична жена, която иска да притежава... макар да осъзнава, че нищо не й принадлежи. - завърши тихо и сведе глава надолу, отдръпвайки се повторно от него - Не мисля, че живота с такъв човек е лесен, затова...



- Саша, мисля че вече е време да се възстановиш. Спри да бъдеш дете и да говориш по този начин, защото ако искаш Жюстин, сега и правилния момент. Когато един човек като нея е уязвим, можеш да се опиташ да го придърпаш към себе си. Но толкова незрял човек като теб по-скоро наистина би успял единствено да я развесели.- Дилън не познаваше особено Жюстин, но може би имаше право тук. Подаде една курабийка на Саша, сякаш за да го изпита.

-Не ми пипай влажната вадичка.- прошепна като ранено котенце той и заподсмърча, докато изслушваше думите й, които вътрешно го караха да усеща на къде вървят нещата. Не, че му се беше случвало да го зарязват, но беше гледал достатъчно романтични комедии с Василиса, в които хората се разделяха и събираха по десет пъти, докато накрая не се разделят окончателно и съберат в последната секунда на филма с целувка. Само, че- те не бяха актьори и не снимаха филм, а стояха съвсем искрени един срещу друг, реални и може би разделящи се, което Вики не си беше представял.
Големите му ръце се увиха около раменете й изобщо без да я питат, притискайки главичката й към себе си и гушкайки я толкова силно и точно като някое малко дете, което улавяше големия си мечок и го прегръщаше без да го пуска с минути.
-А аз съм голям, неподреден, ревнив, тираничен, агресивен, лош, похотлив, развратен, скръндзлив, сръдлив мечок.- самоопредели се Виктор с всички възможни лоши думички, които според него го описваха, е, разбира се, спести "несъобразителен" и още няколко.- Ако беше лесно, то... то...- подсмръкна Вики.- То нямаше да е наше и да е истинско.

Саша грабна курабийката и я напъха в устата си също толкова лакомо, колкото би направил и нормалния Сашко, както и ударения.
-Ама ти не разбираш... аз преди всичко искам тя да е щастлива, а не да я обвързвам и да е нещастна. Дилънчооооооо, хич не мислииш.

- Глупости! Защо трябва да се тормозим, след като можем да се чувстваме добре и... спокойни, макар и не заедно!? - вдигна очи към него, докато целуваше брадичката му. Толкова противоречиви мисли изпълваха мозъка й в този миг, че тя не знаеше кои са верни и кои-не. Кои й харесват и кои - не. Уви ръце около гърба му и ги плъзна нежно по гладката кожа, сетне се захвана за огромните рамене и се усмихна предизвикателно - Целуни ме. - интересно как щеше да го направи! Страстно и невъздържано; нежно и внимателно; сладко и детски или по друг, коренно различен и непознат начин. Дръпна се неочаквано от него и облече халата си, сякаш напълно забравила за приканването за целувка. Хмммм~ беше студено, но горещия пясък стопляше цялото им тяло. Завърза стегнато късия халат и седна като жаба на земята, заглеждайки се в блещукащия красиво "олтар". НЯмаше да забрави този ден нали, хаха?


Дилън изцъка недоволно срещу Саша и му подаде бисквитката. Анджи тъкмо слезе, облечена в лятна бяла рокличка; спуснати свободно коси и леко заспало-премрежен поглед, за да си вземе праскова и един от бегълците изтича в кухнята, за да съобщи невероятна новина!
- Виктор и Жюстин отново са се събрали! Жаенна е искала да отиде до Тусон, но се върна, за да ни каже, че ги е видяла да се женят пред някакъв олтар много странен! Вероятно всичко е добре и ще се върнат заедно!!! - мъжа беше доволен, въпреки цялата суматоха от деня. Изтича, за да съобщи и на другите интересуващи ги, а Анджи, Дилън иСаша останаха сами в помещението.
Госпожицата си изтърва плодчето на пода и се почувства толкова... тъжна... добре, Жюстин щеше да бъде щастлива, но защо Анджелика трябваше да се влюбва точно в този мъж? (велика сапунена драма) Защо!? Седна на един от високите столчета до барплода, далеч от двамата и притвори очи, едва сдържаща сълзичките си.

Дилън преглътна недоволно и прибра тортата в хладилника.
- Аз... аз си лягам, лека нощ. - рече сухо и излезе от помещението, отивайки в стаята си. КАК МОЖЕШЕ ЖЮСТИН да се събере отново с тоя простак!? А!?

Чу се едно ЩРАК и лампите в кухнята изгаснаха, а Анджи се наежи като котка, съзряла куче в околностите.
- Какво става? Тока ли спря? - подскочи пъргаво, но се блъсна в масата и се стовари като чувал с картофи върху Сашко.

Виктор някак беше притаил дъх. Защо се опитваше да го убеждава в такива неща? Той не можеше да се раздели с нея... не намираше фибра в тялото си, която да желае това, да се откаже от нея, заради една кавга и свое прегрешение. Не можеше да си позволи да загуби, може би напълно единствената, жена, която бе успяла не просто да влезе под кожата му, а да достигне онези тъмни дебри на сърчицето му и да ги освети със сиянието си, може би също малко тъмничко, но дори една искрица беше способна да огрее помещение и да прибави светлина към него.
-Никога, никога, никога няма да се чувствам толкова щастлив, колкото ме накара да се чувствам тези дни.- прошепна той, но достатъчно силно за да го чуе и напълно сигурен в думите си, макар и изречени тихо.
Ръката му улови нежно нейната. Но не я дръпна към себе си, както би направил... по онзи властен и притежателски начин. Просто пристъпи с крачка напред, скъсявайки разстоянието между тях, сякаш така демонстрираше своето желание не просто да бъде негова. Дланите му уловиха лицето й внимателно, оставил вратичка за измъкване от тях, ако случайно й се приискаше, сведе устни към нейните бавно, не спираше да гледа право в очите й. Дори когато те се сляха. Нежно и любовно... нито детски, нито страстно и възбуждащо, нито плахо. А сигурно, влюбено, сякаш искаше да й предаде всички онези влюбени пеперудки, които бяха запърхали вв тялото му от срещата им на панаира. Не затваряше очите си, както правеше всеки път, когато усети устните й по- своите. А ореола в тях бе започнал да изсветлява от загубата на каквито и да са сили да й се ядоса. Езика му се сплете любвеобилно с нейния, докосвайки го грижливо... развълнувано.

Сашко разтвори ръцете си предвидливо, когато веднага след изгасването на тока чу и издрънчаването на нещо, а миг по- късно нежното тяло на Анджелика се заби в него и увисна на ръцете му. Той изобщо не асимилираше случилото се. Погледа му се беше навлажнил от напиращите сълзички, но в същото време се чувстваше добре, защото тя сигурно беше щастлива.
-О, Анджи! Може би просто им е писано да бъдат заедно. Ами ние какво да правим?

Ръцете й обгърнаха голите му рамене, докато отвръщаше на ласката му. Подобно него, не затваряше очите си дълго време и се взираше в неговите, за да разкрие какво стои зад тях... Но накрая, когато придобиха мек оттенък, а не необичайно ледения днес, синьо-сив, просто ги затвори и се отдаде изцяло на целувката му. Не само тя, но и езикът й се отдаде на неговия максимално. Дланите й се задвижиха чувствено по раменете му, а тялото й потрепери от предадените от Виктор емоции... Дръпна го неочаквано надолу, събаряйки го на земята до себе си и обви крачетата си около него. Прегърна го толкова силно, колкото отдавна не бе (да бе). Облегна брадичка на загорелите му от слънцето рамена и се усмихна объркано.
- В такъв случай нека постоим малко така. - измърмори под носа си и облиза устните си, усещайки отново вкуса на неговите върху им.
Косите й се бяха разпилели по малкия женски гръб, който бе точно на половина на този на Карпович.


Анджи въздъхна тихо и облегна глава на гърдите на Сашко. Било им писано? БИЛО ИМ ПИСАНО?! КАК ще им е писано?!
- Аз... просто... не знам.. - потърка навлажнените си очи и се повдигна леко, плъзгайки длан по неговите очи - Плачеш ли? - разтреперено попита, усещайки навлажнените си пръсти.

-Права си- засмя се лекичко Виктор.- Когато се приберем, едва ли някой ще ми даде изобщо да припаря до теб... но ги разбирам напълно, защо са толкова хлътнали по теб, Жю... също и аз.
Той обви ръцете си около кръста. Чувстваше я толкова мъничка и нежна в прегръдките си. Сякаш можеше да я счупи и въпреки това така се чувстваше успокоен, когато я усещаше, че можеше и да поиска да останат така поне още час- два. В пещерата със сигурност го чакаха много линчуващи го на ум и очакващи да го направят и наяве. О, да не забравяме и Анджелика. Тя... не искаше да знае тя какво ще иска да му направи. Призляваше му при тази мисъл, но в момента той имаше Жюстин в ръцете си. Едната му длан погали главата й нежно и грижовно, а сърцето му малко по- малко бе започнало да си възвръща ритъма. Скри лице в косите й, а те сякаш поемаха мокрите вадички, стичащи се до преди малко от очите му.

-Анджи, как да не плачкам...- изхлипа Сашко точно като малко дете.- Аз никого не мога да направя щастлив. Само знам глупости да правя..
Облегна глава на нейната, но когато тя леко се отдръпна от него, използва момента, за да премести сладката си руса главичка върху гърдите й, където определено беше мекичко и удобно. Как да не поиска човек да си легне на тях?

- Когато се приберем ли? - попита учудено тя и повдигна брадичката му, вглеждайки се в очите му. Нацелува цялото му лице, като за последно, след което отново го гушна и отпусна тялото си на неговото. Всяка една извивка, всяко едно дихание - тя просто го усещаше. - Винаги вие хлътвате първи и това е защото нито флиртувам с вас, нито ви свалям, а се държа нормално. Очевидно мъжете обичате такива жени. - през смях съобщи и го стисна силно, сякаш с цел да изпочупи ребрата му.
Но каквото и да си говорим, на Жюстин за пръв път й се случваше да прости изневяра; да се ожени; да се кара на първия ден от сватбата и... да й прилошава толкова често. Плъзна ръцете си по врата към косата му и я загали любвеобилно. - Защо ме пусна да избягам тогава? Не те ударих толкова силно. - ръцете й се спуснаха обратно и много бавно надолу, задирайки нежно с нокти загорялата плът.


Анджи поруменя като домат когато усети главата му ... там. Повдигна внимателно лицето му и се вгледа, макар и на тъмно, в очите му, които излъчваха специфичен блясък, който можеше да намери и без светлина.
Дланите й обгърнаха и двете му страни, а след това приближиха главата му към неяната, само и само да... докосне устните му със своите. Чувството беше такова, сякаш лека пеперудка каца за секунди върху цвят, а след това отново отлита.
- Това е заради удара. Когато се оправиш няма да мислиш така. - изрече и потръпна от мисълта да види истинския Саша след тооооооооолкова ного време. И да, сякаш бяха минали години от последната им среща. Спомни си и онова в банята с Жюстин; каква страст отдаваше тогава и пламна повторно в червено! Защо си мислеше такива работи!? Пу-пу!

-Жю... ние живеем в пещерата, забрави ли?- погледна я учудено Виктор и я отдръпна за малко от себе си, за да погледне отново лицето й. Не изглеждаше да й има нещо. Да си е тряснала главата или да е изпаднала в някакво интересно състояние на амнезия, постравматичен стрес... или нещо ненормално. Освен, че му се струваше малко унила. А душата му сякаш изпитваше едно леко разкъсване и тъга, но в същото време беше щастлива.- Да не си си ударила главата? Добре ли се чувстваш?
Сведе погледа си надолу. Сякаш се срамуваше от собствената си постъпка и самият той я намираше за неправилна. Но в онзи момент, Виктор Карпович се чувстваше по- виновен и от най- големия престъпник в света. По- виновен отколкото би бил за всички лоши работи, които е сторил.
-Аз се почувствах толкова виновен и безсилен за всичко, което стана и казах, че нямах представа какво да направя. Не ми се беше случвало да се чувствам виновен по такива причини.- призна си неохотно той.- За първи път ми се случи да усетя нещо толкова разяждащо и виновно и... аз.. такова, пука ми какво си мислиш.

Саша целия почервеня от целувката й, но не се отдръпна, оставяйки ръцете й да контролират положението на лицето му.
-Ти мислиш ли ме за добричък? Защото... само добрите Сашковци получават целувка, нали така?- повдигна вежди той. Устните му, някак много естествено докоснаха нейните отново. Накараха ги да се разтворят и да приемат езика му.
Чувстваше го толкова неправилно, но му харесваше... ами Жюжи? Тя щеше да му е много сърдита. Или нямаше... Саша не можеше да формулира правилно отговора си на този въпрос.

- Чувствам се идеално, но се чудих като каза, че се прибираме заедно...относно другото, нормално е сега да ти пука какво мисля, но тогава... ти просто отвлече една жена, защото ти хареса как изглежда.Няма как тогава да ти е пукало какво е мнението ми, н али?- хвана брадичката му с пръсти и го погледна. - Ще ме носиш ли до вкъщи? - попита толкова естествено, колкото едва ли друг път би прозвучало.
Тялото й се раздвижи лекичко в прегръдките му, а жизнеността й се възвърна, имаха една нощ заедно, нали? Трябваше никога повече да не я забравят! НО... мнението й за взаимоотношенията им нямаше да се промени и според нея, макар и болезнено и мъчително, разделянето им бе необходимо, за да не претърпят по-сериозни, след време, "беди".
Целуна го по врата и бузата и зачака отговора на зададените му въпроси, докатос очи следеше едно от пламъчетата на свещта, прогаряща на масичката с олтара... Щеше да си остане с обвързана душа с неговата винаги, дори да не се видеха повече, нали така? (...оwh.. )



Госпожичката пое езикът му в устните си и с удоволствие го заигра със своя... Щом обаче усети нещо да я лази по крака, подскочи като попарена и рязко го дръпна. Тогава се чу едно *трясссс* и Сашко си заби главата в масата.
- О, боже, Саша, добре ли си!? -клекна до него и обгърна с длани русата му глава - Моля те, не изпадай в безсъзнание... нямам представа дали тук има аптчка... - паникьосано говореше, докато прегръщаше главата му.

-Какво?- сепна се Виктор и чак тогава загря за какво говореше Жюстин. Колко глупавичък беше. Идеше му да се удари по главата, но не можеше да го направи, за да изпусне скъпоценния си товар. Най- прекрасната съпруга на този свят. Най- подходящата за него.- Съжалявам, аз... аз... за друго говорех, няма значение.
Той се изправи без да я пуска от ръцете си, сякаш беше някой герой, носещ своята любима на ръце, която е спасил съвсем на скоро от триглав змей. Разбира се, че щеше да я носи. Щеше да я носи и сега и после... мислеше, че може да го прави винаги, когато Жюстин поиска... и когато поиска. На лицето му грейна влюбена и обожателна усмивка, но погледа му гледаше в краката му, макар с периферното си зрение да виждаше Жюжи.
-Не знам... никой не е излизал от резиденциите ми. Никоя, която не знаеше как е влязла или на която не съм позволил, но... ами, не знам, подсъзнателно съм чувствал това правилно. Ти... ти наистина желаеше своята свобода, Жюстин, за разлика от другите.


Зави му се за миг свят, но това отмина бързо, заменено от усещането за прекрасното докосване до тялото й и отново заливащата го тъга, която сякаш сега имаше по- голяма мощ и сила, отколкото някога беше имала, когато беше онова невинно дете в дрехите на голям мъж.
-Анджелика... Анджи... пусни ме.- приглушения му глас едва звучеше и тя сигурно не беше успяла да го чуе.
На непослушните му устни изведнъж им се прииска да целунат поне за кратко едната й гърда, която се откриваше прекрасно от бялата й рокля. Долепиха се до едно избрано тайно местенце. Засмука го лекичко, а когато усети, че хватката й отмалява, улови ръцете й, разви ги от главата си и ги прикова към пода. Надвесваше се над тялото й бавно, карайки я да опира гръб изцяло в студения под.
-Само не ме удряй пак, защото ще ми изтече целия акъл!- звучеше зрял, пораснал и нямаше много общо с онзи детски Сашко от преди минути.

Учудено го погледна, когато се усети той за какво говори! Ооооо, за случката от по-рано! Засмя се тихо и подпря чело в неговото. Тя цялата ситуация никак не бе смешна, но... вече дори не можеха да разберат за какво говори другия. Те не се познаваха ВЪОБЩЕ. И сега продължаваше да се пита наистина ли бе правилно решението им да... се "обвържат" с документи и не само...
- Разбирам... и ... да но тогава ти ме обвини, че съм била със Саша, който е с повредена глава и се държи като малко дете- довърши, смеейки се в ръцете му. - Трябваше да помислиш, но май това не ти се отдава хич - хвана го за бузите с две ръце и го целуна по челото и носа. - Ама чакай, всички тези неща тук ли ще оставим? Прекалено близо до скривалището са, ако ги намерят - свършено е с нас. - не предполагаше, че може да има агенция, която да почиства или нещо от сорта, но винаги щеше да си бъде рисковано... и въпреки това, жеста... беше прекрасен.
- Аз съм ти съпруга, хайде, разкажи на жена си за живота си през годините, за да те опознае поне мъничко. Ти прецени какво да ми кажеш. - краката й се полюшнааха във въздуха, а тя отпусна глава на гърдите на Викчо.


Това не беше добре, какво правеше Саша!? И... звучеше различно, и ооооооо, защо я целуваше ТАМ!? Беше толкова шокирана, че не можа да се помръдне от мястото си. Само впи изумен поглед в този на Алекзандър и преглътна тежко.
- Ти си... си ти? - устните й направо пресъхнаха, а сърцето й се раздумка уплашено в гръдния кош.

-Хмм, права си... искаше ли утре сутрин да го подпалим?- попита Виктор... определено не му се намираха бензин и запалка.
Ухили се до ушите и я понесе по пътеката, която щеше скоро да ги отведе в пещерата. Е, зависи колко се забавеха, нали така? Ръцете му придържаха бедрата й, докато дланите му държаха прекрасното й дупе в себе си, ала в този жест в момента нямаше нищо сексуално, макар да му харесваше да я усеща толкова близо до себе си. Той опря за миг главата си на рамото й като я повдигна малко, за да я хване по- добре и да не я изпусне преждевременно.
-Знаеш ли какъв исках да стана като малък? Пожарникар. Да влизам в огъня без страх и да изваждам стари моми или млади девойки, бебета и деца от горящи сгради и един ден да ме затисне някоя греда.- довърши недоумяващо.- Това последното не знам защо си го мечтаех. Но... никой никога не ме заведе в пожарната... О, обожавам балет... руския балет. Но признавам, че не съм присъствал на представления от много отдавна.


Алекзандър я погледна подозрително. На тази жена какво й имаше? Кой друг можеше да бъде, освен него? Той със сигурност нямаше брат близнак или брадясала сестра близначка. Двата му горни крайника се намираха от двете страни на тялото й, някак естествено, леко напрегнати, оставящи тялото му да се докосва до нейното. Но това сякаш... не го притесняваше въобще, макар да усещаше леките искри между телата им.
-Анджелика, кой друг ще прилича на мен?- свъси се леко срещу лицето й, което се намираше толкова близо до неговото.- Със сигурност не е Мики Маус.

- Искал си да умреш в пламъците, затиснат от греда? Даа... и аз мисля, че да те тикнат в ковчег е унищожително; кремирането е най-великото нещо, което е успяло да изисли низшия ум на човека! - изказа се тя и го целуна по бузата - само толкоз, и се отпусна отново като пухкава писана в ръцете му.
Не можеше да повярва, че Виктор обича балета! Е, вярно че с толкова много дами нямаше как да бъде иначе, но... все пак. Това обясняваше и появата му в залата, където бе спектакъла на кробатите. Не балет, но нещо също толкова красиво и очарователно.
- Мога да потанцувам специално за теб! - веднага предложи да покаже не толкова развитите си умения в тази насока; но не вярваше да се изложи чак тоолкова много. - А защо не отиде сам в пожарната? Не се записа сам, за да реализираш това, което желаеш? Между пожарникар и утешител ли беше... има голяма разлика . - усмихна се тъжно и се заигра с едно конче на халата си. Горкия Викчо... Всъщност напълно нормално бе едно малко дете да не смее да тръгне само да дири пожарната и да разпитва, за да се превърне... поне не и ако не беше просто неосъществим блян. А при него май бе бил точно такъв...


- Не... никой... - все така изумено говореше. Опита се да повдигне едната си ръка, за да го докосне, ама не посмя. Сега, като беше истинския Саша пак изпита някаква несигурност... Повдигна бавничко главата си и с все още втренчени в лицето му очи облиза невинно устата му. Задържа език на върха на устните, но само след миг той премина между цепнатината им, закачайки се прикрито спокойно с неговия. Чак сега едната й ръка се спря върху врата му, а другата нежно погали едната негова.

-Е, когато се почувствах свободен от Душата... Когато тя загина вътре в мен, мечтите отдавна бяха загубили смисъл, разбираш ли... чувствах се прекалено застрашен от Душите, за да мога да мечтая и да изпълнявам мечтите си.- обясни Виктор и се завъртя заедно с нея на ръце, сякаш танцуваха най- прекрасния и нежен танц, а той тананикаше в ухото й.- Хм... а защо да не потанцуваме заедно.
Запазваше учудващо добро равновесие и не успя да я изпусне нито веднъж, докато пристъпваше и отстъпваше в такт с невидимата им музика. Чувстваше се толкова прекрасно успокоен след онази вълшебна, любовна целувка, която сякаш накара и двамата да укротят страстите си- бойни или не. Да спрат да се обиждат индиректно, но съвсем открито. А те никак не простиха на другия, колкото и да не му се вярваше на Виктор. Той захапа лекичко и игриво меката част на ушенцето й, за да я подразни мъничко, сякаш отвътре му идваше да се закача с нея постоянно.
-Оо, знаеш ли... аз ти показах моята Шърлийн, даже я покара и май двете си допаднахте, но ти не си ми разказвала за първата си кола и първото диво каране.- той потрепна леко и шеговито при спомена.


-Анджи.- прошепна той, но не за да я накара да се отдръпне от него, не защото искаше да прекъсне целувката, а просто защото бе изпитал нужда да произнесе името й. Сякаш го успокояваше. Той намести краката си между нейните, сядайки на колене върху неравния под, карайки тялото й да последва неговото до седнало положение. Ръцете му я обгърнаха толкова нежно, притискайки тялото й към своето. Езикът му подкани нейния сякаш да се раздвижи повече, превръщайки целувката им в цяло любовно, макар и подвеждащо такова, изживяване. Топлия му дъх се сливаше с нейния нетърпелив, сякаш толкова подходящ.

Хвана бузите му с една ръка, карайки устните му да изпъкнат и ги целуна бързо, след това спря поглед на неговия и заговори:
- Хайде да ти осъществим мечтите сега! Няма такова нещо като безсмислено. Ако се замислиш,целия живот е една безсмислена лъжа, но виж колко ни е хубаво заедно. - раздвижи тялото си в ръцете му, сякаш отговаряйки на музиката и неговите движения по пясъка.
Спомни си за забавните мигове с Шърлийн и й се прииска отново да подкара тази спортна количка. Аххххх, какво удоволствие бе да натисне газта... колата да се изстреля бързо по правия път ... тя просто се сливаше с колата, точно както ездача би трябвало да направи с коня си по време на яздене. Тя.обожаваше.бързите.скорости.
-Ами... бях на 10, когато ... - спря за миг, изпитвайки неприятно чувство от предстоящата думичка- баща ми... ме караше да държа волана му, позволявал ми е да карам по черни пътища, където да не ни хванат и глобят ... и оттам идва страстта ми. На 11 за първи път шашнах баща си, като подкараш изтощената му количка със 110км в час... подобно на теб тогава, се сви в ъгъла на седалката и ми забрани да карам, но аз се сприятелих след няколко години с добри шофьори и те не ме оставиха без това удоволствие. - засмя се тихо и скри лице в свивката на раменете му, целувайки я многократно и галейки я с топлия си дъх.


Нежната ръчичка на Анджи, която залъгваше хората, че госпожицата е живяла по-лек живот от на принцеса, се плъзна по гърдите на Саша някак плахо, целувката й обаче бе точно обратната - страстна ижадна. Очевидно тя също го желаеше, но не просто по онзи начин, в който утоляваш някаква страст и толкоз (макарче всичко друго, освен мисълта за поколение, си бе такава-страст).
Съ свободната си ръка се задържа за рамото му и го задра лекичко, но определено оставяйки своите леки отпечатъци.
- Нека забравим за Тях сега... - промърмори през сълзи тя и отдръпна леко лицето си от неговото, оставяйки върховете на носовете им да се докосват, а дъховете им да се галят, но не и сливат в устните им.

- Хаха- гръмко се засмя той, а цялото му тяло изтръпна от гъделичкането на дъха й. - Там имам гъдел, ей!- предупреди я Виктор и погали едната й страна, премествайки ръката си от бедрото й през нежните рамене в една сладка, любвеобилна прегръдка.- Представяш ли си дъщеря ни да подкара така Шърлийн? А Шърлийн със сигурност ще издържи на много повече от 110 километра в час.- очите му се ококориха срещу Жюстин при тази мисъл и сякаш косъмчетата по врата му настръхнаха.- От сега ти казвам, че аз няма да съм на предната седалка.
Ръката му рисуваше по гърба й успокояващи кръгчета или очертаваше гръбначния й стълб през халата, който харесваше особено много на допир. Сякаш се изразяваха като умели художници на спокойствие и щастие... на любов. Да изпълнят мечтите си... мечти, мечти, мечти. Толкова странно му звучеше в момента тази дума, а толкова естествено пасваше между тях.
-Знаеш ли... най- най-най-най-най-най-най-най-най-най-най- много искам да си имаме едно голяяяямо семейство с много деца и много кучета! И папагал. Да се напълни цялата пещера с малки пустинни Жюстинки и Викторовци.- въодушевено заговори Виктор.- Разбира се, когато ти решиш де.- допълни той накрая със същата прекрасна, замечтана усмивка.- А ти, за какво си мечтаеш, Жю?


-Не плачи.- призова я Саша, а устните му попиха всяка една сълза бавно и нежно от бузите й, издигнаха се малко по- нагоре и целунаха дори очите й, дарявайки я с грижи, които едва ли някой друг бе отдал на Анджи и красивото й лице.
Ръцете му погалиха нежните й форми, от гръбчето, заобикаляйки отпред, за да минат под мишниците й и да погалят големите гърди, които се подаваха под бялата рокля, която стоеше толкова добре на нежното й тяло. Пръстите му се пъхнаха под плата, внимаващи да не го наранят, а от устните му излезе доволното му дихание от мекотата на кожата й.

- Дъщеря ни? - усмихна се тъжно и реши все пак да се потопи в тези еднодневни мечти. - Ами... бих стояла с удоволствие на предната седалка, стига тя да има поне малко умения в това. В противен случай си е истинско самоубийство такъв шофьор.
Прекара длан през косите му и спусна бавно погледа си от челото, по носа, скулите, устните му, където го задържа, брадичката и накрая неговите собствени очи. Потърка леко бузката си в устните му и се усмихна - Ами да кажем, че ... -спря и сведе глава щом чу неговата мечта. Защо го правеше? Защо мъчеше душицата й по този гадден начин?! - Не съм се замисляла... може би също искам да имам огромно семейство... някога. - преглътна мъчително и отново облегна глава на раменете на Виктор - Не искаш ли да откриеш майка си? Да разбереш кой ти е дал живот?- в следващия момент изстреля тя и притисна тялото му към своето, за да усети трепетите му по отношение на зададеня въпрос...


Страните на Анджи поруменяха от нежния допир, който определено предизвика трепет в цялото й тяло. Той беше... прекрасен! Наистина никой не се бе отнасял по такъв начин с нея, затова тя просто се отпусна и обхвана гърба му с длани, след което се придвижи с колене към тялото му и зацелува страстно устните му; езиците им се изучваха за първи път по този непознат за двамата начин, а телата им се докосваха едва-едва, предизвиквайки доста опасен огън и у двамата.

Тялото му се напрегна от въпроса й. Сякаш нещо напълно неприятно се заби в тялото му, минавайки през черния дроб и се завъртя с всичка сила, за да се увери, че е унищожило този така важен отговор, за който не беше сигурен дали съществува трансплантация. Така де, разбирате ме, малкото детенце- голото, осакатеното и мръсното, се раздвижи неспокойно, очакваше сякаш този миг нетърпеливо... готово да припадне в мига, в който разбере нещо за своята никак грижовна майчица и да умре, задоволило любопитството си. Но здравомислещия свръх Аз на Виктор не можеше да позволи такъв момент. Ръцете му се отпуснаха от тялото й, а той заби краката си на едно място в пясъка и я пусна на земята с мисълта да си я вземе обратно само след малко, но не смееше да я стисне силно, подтикнат от неприятността на тези си мисли.
-Не, не искам... - усмихна се той малко сковано.- Мисля, че няма никакво значение, щом се е отказала от мен.- миг по- късно обаче усмивката му се върна.- Ти няма да се откажеш от нашите деца, нали?- погали лицето й с дланите си и отново го пое в тях, приближавайки го към своето.- Какво има, Жю? Ти... ти не искаш ли да си имаме общо семейство? Наше си голямо и шумно семейство?


Саша нетърпеливо я придърпа към себе си, сякаш искаше да слее телата им просто така, да ги напасне, както се напасваха частите от конструктор. Ръцете му уловиха дупето й и го стиснаха лекичко, страстно, придвижвайки пръстите си до ръба на роклята, за да проникне под него и да усети кожата й на голо, а от нейната пълна голота го деляха само няколко пласта плат. Устните му засмукаха езика й чувствено и дори още по- страстно от преди минути, но деликатно държащ се с нея. Както би се държал към малко цвете, което харесваше живо и останало в земята.
- Сигурна ли си, Анджи?- попита я задъхан от желанието, което се надигаше у него, а красивите му светли очи се впиха в нейните любопитно и настоятелно да избере правилния вариант за самата нея.

Игнорира въпроса му, макар той да й нанаесе ужасна болка, сякаш си играеше, какво като се бяха разделили с приятелски взаимоотношения? Ако той продължаваше този театър, едва ли щяха да останат толкова добри... Но това, за майката, я порази и тя нямаше как да запази гнева си ансочен към него за дълго... Искаше да разбере, просто защото имаха по-спецефична връзка, нали? Макар да се разделяха, бяха женени?
Дръпна го силно към себе си и го принуди да легне на пясъка, след което го обръгна с бедрата си и прегърна главата му, милвайки я и люшкайки леко своето собствено тяло напред-назад.
- Разбирам, че не искаш да говориш за това и наистина не бих те карала... вероятно е наистина егоистично от моя страна да бъркам по този начин в раните ти, но... кажи ми какво чувстваш. Наранен си? Чувстваш се изоставен? Не вярвам да не искаш да разбереш коя е ръката, дала ти живот. - целуна челото му и притисна своето към косата му, Уханието на мускус и други уникални аромати се всмука в ноздрите й и предизвика меката усмивка. - Звучи клиширано, но наистина ако споделиш мъката си е по-лесно за преодоляване, Виктор.


Анджи, като омагьосана от необичайния цвят на очите му подпъхна длани под блузата му и плъзна пръстчета по стегнатия му корем; сетне повдигна блузката и я свали от тялото му. Това действие беше по-ясно от отговор, затова тя просто започна да лепи горещи целувки по ключицата, раменете, гърдите и цялото му тяло, а след това ги върна обратно на неговите - плътни и изящни... мислите му обаче, точно както тези на Виктор, не бяха отправени към нея, нали? А към... Жюстин. И това я раздираше, не беше завист, не. А болка.
Отърка гърди в неговите и го придърпа по-близо към себе си...