Преди три месеца в и извън Тусон

First topic message reminder :

В центъра на Тусон се вихреше грандиозно събитие, даже едно от най-важните на годината - пролетният панаир. На него непозволеното ставаше позволено, а фриволността на духа се проявяваше във всевъзможни форми. Бедни продавачи на памук се опитвах да привличат клиентела със стари трикове- смесваха различни на цвят захари и създаваха шарени памуци - нещо заковаващо погледа на децата веднага, а с това и пълнене джоба на продавача. ; Огромното виенско колело за пореден път издигаше величествената си снага няколко метра над малката цена, на която различни артисти показваха спектаклите си, а студените и нищо не разбиращи от изкуство (според някои персонажи тук) души стояха и наблюдаваха цялата скупчина от разядени ламарини, надупчени платове и зомбирани погледи радушно. ; Малък дансинг приветваше всички любители на танците, но и предизвикателството, което сеотправяше към живите, бяха спуснатите от коприна платове, пречещи а двойките (а защо по-скоро не помагащи им да създават нови, по-интересни неща с тялото си?) да танцуват. Мястото бе доста често празно, заради липсата на въображение, но пък онези, които дръзнеха да се докоснат до "странното" подуимче, се забавляваха до припадък, а мозъкът им, подобно приели наркотични вещества, биваше омотаван и забавляван, сякаш цветна дъга преминаваше през него, но все пак леки перести облаци пречеха за цялостното й проявяване.
Феерия от звуци, светлини, храни, хора, миризми... нещо интересно и наистина по-шумно от обикновеното... Маски, шалове, снимки и всякакъв вид КОСТЮМИ, тук просто имаше всичко!
-Ето как се ''забавлявали" душите. - подметна иронично брюнетката и лапна пръста си, по който бе увито обилно количество памук... купено от интересния продавач.

Игнорира въпроса му, макар той да й нанаесе ужасна болка, сякаш си играеше, какво като се бяха разделили с приятелски взаимоотношения? Ако той продължаваше този театър, едва ли щяха да останат толкова добри... Но това, за майката, я порази и тя нямаше как да запази гнева си ансочен към него за дълго... Искаше да разбере, просто защото имаха по-спецефична връзка, нали? Макар да се разделяха, бяха женени?
Дръпна го силно към себе си и го принуди да легне на пясъка, след което го обръгна с бедрата си и прегърна главата му, милвайки я и люшкайки леко своето собствено тяло напред-назад.
- Разбирам, че не искаш да говориш за това и наистина не бих те карала... вероятно е наистина егоистично от моя страна да бъркам по този начин в раните ти, но... кажи ми какво чувстваш. Наранен си? Чувстваш се изоставен? Не вярвам да не искаш да разбереш коя е ръката, дала ти живот. - целуна челото му и притисна своето към косата му, Уханието на мускус и други уникални аромати се всмука в ноздрите й и предизвика меката усмивка. - Звучи клиширано, но наистина ако споделиш мъката си е по-лесно за преодоляване, Виктор.


Анджи, като омагьосана от необичайния цвят на очите му подпъхна длани под блузата му и плъзна пръстчета по стегнатия му корем; сетне повдигна блузката и я свали от тялото му. Това действие беше по-ясно от отговор, затова тя просто започна да лепи горещи целувки по ключицата, раменете, гърдите и цялото му тяло, а след това ги върна обратно на неговите - плътни и изящни... мислите му обаче, точно както тези на Виктор, не бяха отправени към нея, нали? А към... Жюстин. И това я раздираше, не беше завист, не. А болка.
Отърка гърди в неговите и го придърпа по-близо към себе си...

-Жюстин... не искам да знам.- отряза твърдо Виктор и я преобърна в пясъка, за да има свободана да се измъкне от тази притисната ситуация, в която трябваше да говори за нещо, за което никога не бе отварял дума пред когото и да е. Чувства и мисли съдържани цели тридесет години. От малкото и невинно бебе Виктор до днешния, изграден като личност, не особено добра, но наранена дълбоко и сякаш липсващия отговор на неговите въпроси задълбаваше дупката в сърчицето му, заплашваше да я превърне в неизлечима бездна.
Той нежно и внимателно я отдели от себе си, с нежелание и любов в същото време, не искаше да я нарани и си позволи да стане рязък и наистина груб чак, когато се изправи внезапно на крака в пясъка и се отдалечи с няколко крачки от нея, обърна се с гръб и скръсти ръце пред гърдите си, а дланите сви в юмруци. Желаеше да изтрие последните два мига, които му се сториха прекалено лоши и докосващи се до дълбините на съзнанието му, където не трябваше да влизат по никакъв начин. Но... изведнъж се почувства толкова уязвим, а гласът му беше станал толкова глух и наранен:
-Не искам да я познавам така, както тя не е искала да познава мен. - призна си той все още стоящ с гръб към Жюстин.- Защото прекалено много пъти си мислех, че ще ме потърси. Аз съм на тридесет Жюстин. Тридесет години са много време. - обърна се. Седна на пясъка и припълзя обратно до Жюжи, поемайки я в топлата си и тъжна прегръдка, която се нуждаеше от успокоение.- Жю, никога не съм искал от нея да ме създава и тя никога не ме е искала сигурно.- бузката му се докосна до главата й и я притисна към себе си в една силна прегръдка. - Не искам... ако не искаш... ако не ти се иска да създадеш нещо с мен, няма да го направим, за да не се чувства и нашето създание изоставено и отритнато.

Докосваше това нежно тяло също толкова нежно и чувствено, но целувките му представляваха истински пожар... запален от една искра, но подпалващ цели гори и изпепеляващ. Целувките му слязоха по врата й, а ръцете му повдигаха роклята нагоре бавно и славно. Пръстите му закачиха бикините й отстрани, стремящ се само да остави трепета за предстоящото. Дъхът му сякаш се пропиваше през кожата й, караше я да трепти за него. Подканваше я да настръхва. Сякаш описваше малките невидими линийки по кожата й, докато не стигна гърдите. Дланите му ги поеха и замачкаха, наслаждаваше се на формите й.... нейните форми, макар да скърбеше по изгубената Жюстин.

Жюстин го пое в прегръдките си и загали нежни главата му, както би направила и превързала счупено краче на болно птиче. Очевидно за него връзката им все още не бе приключила. Но друго бе по-важното в този момент.
- Душите ни избират още преди да се родим какъв да бъде живота , който ще живеем; по какъв път ще си тровим нервите докато не напуснем тялото... Вярвам в това и съм сигурна, че изборът е бил твой...затова няма да те карам да го преодолееш, защото знам, че е трудно, още по-малко на секундата, но искам да ти помогна, за да го приемеш като част от избора си постепенно. Може би те е изоставила, защото не е имала избор, ами ако е била бедна като църковна мишка, или е проституирала?Няма как да отглежда дете и е много по-добре да те остави в здрави ръце. Може би те е искала? Не знаеш каква е истината, единствено на предположения може да се базира мнението ти. - усети стягането на тялото му, затова го притисна към себе си и затегна топлата прегръдка.
По този начин и тя бе преодоляла отхвърлянето на майка си. И за разлика от Виктор Карпович, Жюстин знаеше, че жената е искала да се отърве от нея и дори да я убие; че е била плод на някаква плоска страст, а баща й дори не е попитал след това как се чувства родилата и изоставила децата си жена... Но, беше приела точно по този начин, че сама е избрала този си живот, или път, или както щете го наречете.
- Понякога нещата са много по-различни, отколкото си мислим... Не винаги онова което виждаме и чуваме е истина. И доста често е по-скоро измама. - целуна го няколко пъти по главата и се усмихна насила - Ние вече сложихме край на връзката си, Вики. Няма нас, няма ние. Няма значение дали искам огромно семейство или едно дете. Аз не бих изоставила децата си, ако съм с чисто съзнание, но дори това, че се заричам по този начин, е грешка, защото вероятно онази велиииика сила ще се изсмее на думите ми и ще направи неочакваното, за да бъде напук на думите ми... - отдръпна се бавничко от него и го погледна спокойно. Всичко вече беше ясно, нали?


Анджелика докосваше нежно всяка една част от тялото му, точно както и той правеше със силните си ръце, покрити с изпъкнали вени. О... беше чудесен, но сякаш не тя бе в мислите му. Докосванията му бяха нежни, но непредназначени за нея. Целувките му-също. Дори желанието му!
Насили се да продължи, когато Саша освободи тялото й от роклята, Анджи се замисли дали е редно да продължава; ръцете й се спряха на вече свалените му панталони и с гърди го избута от себе си.
- Стига, мислиш за нея. - хлъзна се като пребито котенце по дупе на грапавия под и се облегна на дървената маса, отрупана с продукти.

Той се усмихна срещу нея. Думите, които беше изрекла стигнаха до съзнанието му с малко закъснение, бяха осмислени с още повече закъснение и реакцията от тях беше незаменима. Виктор улови раменете й и шашнато я зяпна. Ченето му сигурно можеше да опре в земята. Очите му се бяха ококорили, а самият той съвсем беше забравил своята лична болка, която разискваха и се бе вкопчил като удавник в пояс в нейните думи, но не защото не искаше да говори за другото, а защото НЯМАШЕ НИКАКВА ПРЕДСТАВА ЗА ТОВА РЕШЕНИЕ! Шокирания му поглед се превърна в изпитателен, после въпросителен, неразбиращ и накрая отново шокиран.
-Ние сме какво?- плътния му глас зададе въпроса си. Богове, кога се бяха разделили? Това шега ли беше? Никога не се е разделял с Жюстин и нямаше никакво намерение да го прави. Та! Те до сега се прегръщаха и целуваха и говореха за съвместния си живот! И изведнъж... скъсали... разделили се. Тя шегуваше ли се с него?- Жюстин и кога се разделихме?- смая се Виктор Карпович.- И аз защо не знам за това?
И тук беше време за репликата "слушам и не вярвам на очите си", защото той наистина не вярваше нито на очите, нито на ушите си.

Алекзандър се изправи от мястото си, но само за да направи две крачки към Анджелика и да клекне отново. Ръцете му се обвиха около талията й, търсещи мъничко утеха, а челото му се облегна на рамото й. Някак отчаяно и в същото време разсърдено на самия себе си.
-Съжалявам Анджи, сигурно се държа като пълен глупак.- измрънка той, но гласът му звучеше леко приглушен. Устните му целунаха ключицата й нежно.- Изобщо... трябва да спра да мисля за Жюстин така... тя. е. направила своя избор.
Пое лицето на Анджи в шепите си, за да я накара да го погледне.

- Mислех, че се шегуваш, но ти наистина май.... не знаеше. Ами прегръдката за сбогом? - попита на свой ред тя изумена, впивайки поглед в неговия.Бяха толкова глупави, че дори не усещаха какво иска да направи и каже другия! Добре...добре... значи не бяха? Но тя го искаше! Заради тях двамата! Нищо чудно при следващия им сандал, защото те определено се караха доста, да започнеха и да си посягат, а тъй като не познаваше Виктор Карпович добре, а вече го бе виждала в действие:Арогантен нямаше как да не се замисля поне мъничо за някакви последствия и над нейната особа. - нО НАЛИ се разбрахме, че така е прекрасно и за двама ни? - още по изумено продължи и тогава отпусна глава в коленете си, облягайки чело на тях... В следващия миг се усети, че вече работа тук няма. Изправи се подобно ледената кралица с грация и някаква странна неразгадаемост в момента и прокара нежно длан по бузата му, гледайки го влюбено и отдадено като за последно. - Знай две неща неща. Винаги можеш да разчиташ на мен, при необходимост просто ми звънкай един телефон; ии... трябва да приемеш случилото се с майка си, за да спреш да се измъчваш и да трупаш това в себе си...- стисна брадичката му и повдигна главата му към тялото си, целувайки го по челото. - Ела да спиш там... не искам да вървиш през пустинята толкова много километри в тъмното. -


Анджи го прегърна нежно и се усмихна някак мекичко, дааа... трябваше, но и не беше толкова глупава. Докато го галеше по рамото, тя го запита:
- Ако както стоим точно сега, на прага да бъдем заедно и просто общуваме дойде Жюстин и ти каже, че повече от ама всиичко на света иска д ае с теб, ти не просто ще хукнеш към нея, но и ще забравиш това тук. - усмихна се - Не те виня. Не знам... вероятно и аз бих направила същото ако чуя тези дми от Виктор.

-Жюстин, никога не съм те прегръщал за сбогом.- повиши тон Виктор, несигурен дали го чува. Изправи се от мястото си, а сърцето му, което биеше така щастливо до сега, че не са се разделили, в момента препускаше по- бързо и от пустинния вятър, рошещ косите им. Изтича след нея, настигна я мигновено и я изпревари с две крачки, за да се обърне и да накара тялото й да се блъсне и да спре в неговото. Хвана я за раменете и я отдръпна от себе си лекичко, за да се наведе едва няколко сантиметра и да впие неразбиращите си очи в нейните.- Късаш ли с мен? Гониш ли ме? Жюстин, аз нищо не съм решил, ти размишляваше как сме щели да бъдем по- спокойни.- гласът му се бе снишил, звучеше твърдо решен, недоволен може би, от решението й да му отнеме най- голямото щастие и да му подхвърли, както подхвърляха богатите своите стари дрехи на сирачетата, приятелство.- Не мислиш ли, че когато се причислим към "починалите" ще имаме прекалено много време да сме спокойни и да играем на бридж с ангели? Или дяволи...- поклати глава малко несигурен той за коя посока точно беше в задгробния си живот.-Чуй ме.... чуваш ли ме? Ама хубаво ме чуй.- дланите му стиснаха раменете й, но не болезнено, а някак приятно.- Не похабих захарния си памук, не те отвлякох вкъщи, не те пуснах на пода и не те натъртих, не те татуирах и не ти дадох да ме татуираш, не те последвах, не ти дадох Шърлийн, не дойдох до пещерата с теб, не те оставих, когато те видях със Саша, не обвързах душата си с твоята и не се ожених за теб, за да се ОТКАЖА СЕГА! От теб и цялата тази неспокойна седмица или предстоящите ни неспокойни и приключенски години, ако някой не реши да не застреля след месец, естествено.
Силно вярваше в това, което казва. А ако Жюстин продължеше да държи на своето, нищо не му пречеше да я отвлече втори път и да я държи със себе си, докато не стигнат до решение.

-Тогава поне мъничко да не бъдем в света, в който съществуват те...- засмя се Саша лекичко.- Първия избор може да е грешка, но втория път е избор, Анджи... знаеш, че те няма да влязат през тази врата, за да кажат това.
Обърна лице към врата й, а топлия му дъх, парещ почти галеше нежната й кожа и я караше да настръхва. Сякаш нарочно. Нима можеше да отрече, че му харесва да я докосва? Не беше неговата Жюстин, но Анджелика имаше своя чар, своето тайно обаятелно излъчване.

Горкия, помисли с Жю, докато гледаше как се съсипва при мисълта да ... "скъса" глаголът, който използва Вик, с него. А и допълнително всичко онова с майка му... а и самите чувства, които никак дори не бяха изчезнали от героинята в крайна сметка успяха да я сломят и тя се предаде. Скочи върху него, закрепвайки се към тялото му с бедра около кръста и ръце увити около голия гръб. Тънките й пръсти преминаха по широките му рамене, а тя проследи тази нежна диричка, оставяща настръхнала плът след себе си, с поглед. Целуна го по бузата, брадичката, врата, свивката на врата и там облегна лицето си, дишайки равномерно и галейки с дъха си това местенце.
- "Лесна за обичане и трудна за напускане." - през смях цитира и продължи до ушенцето му- Говори ми, Викчо, разкажи ми всичко. Всичко което обичаш, всичко което те наранява, всичко, което мразиш, всичко! - Жюстин никога нямаше да го упрекне за миналите му действия, дори да бяха повече от шокиращи. Е, изневярата не я броим като минало, защото все още бе жива в съзнанието й, но точно в този миг сцените бяха останали по-назад и на преден план се явяваше самия Карпович. Искаше да го познава. А не просто да живее с някого, чието име единствено й е известно.
Краката й се увиха на "Х" върху кръста му, а тя се отпусна в големите му ръце, изчаквайки да чуе думички.


- Не е задължително... можем да покажем на Жюстин, че греши и тя да бъде твоя така, както в момента аз ще бъда. - прошепна тихо в ушенцето му и се притисна към него. Телата им се отъркаха едно в друго, докато Анджи обхващаше едната му ръка и я плъзна по лицето и устните си, мина по тънката шия и я притисна към пухкавите си гърди, сетне продължи по коремчето и я спря точно на сърцевината си, поглеждайки го с плам.... миг...още един...притискане... и продължи до средата на бедрото, където сякаш спря за окончателно, защото чернокоската искаше да впие устни в тези на Алекзандър.

Виктор така я стисна, че сигурно щеше да й спре дъха, ако не се усети на време, но той веднага отпусна хватката си до нормалното и потърси устните й за една кратичка, любовна целувка, изразяваща най- вече щастие. Дългата му тирада, изразяваща единствено неспособността му да се чувства щастлив, ако се отдалечи от нея сякаш имаше своето продължение, ако Жюстин продължаваше да държи на своето, но така и не му се наложи да я използва и се чувстваше силно развълнуван от това, че не бе загубил своето малко щастие.
Нацелува целите й бузки, челцето и нослето и тръгна през пустинята по- боръд от ботев четник към своята цел. Техния дом- пещерата. Пълен с доста недоброжелатели на техните отношения, но сигурно трябваше да им бъдат благодарни, защото ако не я бяха изпратили за храна, никога нямаше да я срещне по този начин и да се влюби в нея в този живот... поне така предполагаше Виктор.
-Знаеш ли, че не обичам диня? И никак, ама никак не ям чушки...- засмя се той.- От километри ги надушвам в манджата!- ръката му отново галеше гърба й успокоително и грижовно.- Трябва да ти разкажа и за Лиса. Предполагам, че на нея не й е било много забавно, но на мен не ми беше никак скучно.

Ръката му продължи някак естествено своята обиколка. Очерта крачето й чак до ходилото, лиши я дори от обувките й. Пръстите му се върнаха нагоре, стигащи до презрамките на роклята. Отвързаха ги толкова нежно, бавно, влудяващо. Дъхът му се сля с този на Анджелика, докато роклята се плъзгаше надолу по тялото й. Дланта му се спусна до коремчето й, бутна я назад, полагайки я толкова нежно да легне на студения под. Устните му, движещи се изучаващо по- кожата й се радваха на онези малки ерогенни местенца, които я караха да тръпне.
-Нее.- прошепна срещу пъпчето й Алекзандър някак лошичко.- Искам да бъдеш моя така, както ти трябва да бъдеш, както ти се иска, а не както Жюстин би била.

Поизправи гръб, както стоеше в ръцете му и го шляпна по двете бузи едновременно с ръце. Вероятно щеше да спре да го разпитва ако отново избегнеше въпроса й, но все пак желанието на Жюстин да разбере бе повече от нормалното...
- Разкажи ми, да! Лиса е жертвата ти, нали? - изрече малко по-тихо и го целуна бързо по устата, докато стискаше бузите му - Но нека приключим темата, която бяхме започнали по-рано, преди да разбереш, че сме скъсали без да сме го правили. - ноктите й минаха гальовно през наболата му брада, а бедрата й се пристегнаха около ханша му за всеки случай. Че ако паднеше отново нямаше да й е за пръв път, при това заради него.
След няколко мига челото й се скри отново на свивката на раменете му, а ръцете й се отпуснаха на врата и гърба му. ИИИИИскаше... да знае. И за Лиса, но не веднага. В действителност, определено й беше странно да чува лекотата, с която Виктор говори за жената, която е убил, но вероятно трябваше да свикне? И... да не си и помисля дори, че състоянието на Карпович може да граничи с лудост.



Анджи придърпа Саша нагоре към лицето си и го целуна внимателно и плахо. Липсваше онази специфична обаятелност, която Саша беше открил в целувката с мис Карпович. Макар тя да не бе предназначена за него, той мноого ясно я бе усетил...
Езикът й се докосна до неговия любопитно, а пръстите й плавно се спуснаха по гърдите и корема му; изучавайки го.
Рязко го дръпна върху себе си и той се стовари с цялата си тежест отгоре й. Изстена тихо, но го прегърна силно и някак си се уви в него така, че да не може да помръдне Сашко.
- Добре...добре...

Затвори за миг блажено очите си. Харесваше му как го докосва обичливо, как се сгушва в него и това го правеше малко по- спокоен, отколкото обикновено би могъл да бъде. Липсваше тихата агресия в тялото му, напрежението, сякаш за един миг беше напълно щастлив и спокоен, но той беше бързо изместен от онази по детски наранена муцунка. Застави в ума си да се изключи поне за мъничко, да се съсредоточи върху усещането за прилепените им, толкова естествено, тела. Сякаш бяха създавани едно за друго по всички световни критерии. Да бъдат толкова... мекички и пухкави като меченца. И в този момент му харесваше повече, отколкото всичко друго.
-Страх ме е, че... ще разбера, че ще се окаже вярно.- призна си Виктор сякаш беше най- нормалното нещо на света, реакция по- защитна и от щит.- Че не ме е искала... аз... аз не знам, не разбирам какво кара родител да изостави детето си. Това е толкова... противоестествено. Не трябва да е нормална реакция. Нищо ми няма... не съм сакат, нито ми е имало някога. Не мога да си го обясня. Не го разбирам. Най- големия ми здравословен проблем е бил куршум в рамото. Или препиване... прекаляване с удоволствията и... не знам. Хората не оставят живи и здрави деца просто така. Винаги има някаква супер егоистична причина или нещо мелодраматично като "аз не можех да те гледам, защото работех двойни смени в кафе бар".
Свъси се лекичко на тази мисъл. Беше глупава и никак не му се нравеше.


Издишва срещу устните й. Само няколко пъти преди да ги впие обратно в нейните. Засмука долната й устна. Дръпна я към себе си и я захапа сладострастно, сякаш само, за да изпрати прекрасни удоволствени усещания по тялото й и да го усети с всяка част от своето. Таза му се плъзне плавно, карайки слабините му да се отъркат в нейните. Толкова подпалващо горещо и страстно, оставящо без дъх. А самото негово сърце се бе разтуптяло от желанието, което се надигаше в тялото му. Зацелува брадичката й, отправяйки се към меката част на ухото й, която подразни с език, а после и захапа.

Меките й пръсти се спуснаха по едната му страна, а устните й утешително се свързаха с неговите. Този страх, обаче...Вероятно единственото, от което се нуждаеше, бе отговор, без значение какъв. Тя така или иначе мислеше, че ще бъде толкова близо до него, че и да страда, и да бъде доволен от него, ако го получи, ще го сподели с него. Колко....Жюстиново и колко човешко.
- Ами единствения начин е да получиш отговор; така ще се освободиш от този "дух". Не мислиш ли? Хайде да направим мисия с издирването й. - прозвуча повече от нелепо, но тя беше напълно сериозна и готова да помага с каквото трябва.
Отпусна се като желе в ръцете му и усети как краката й висват отстрани на ръцете му и се клатушкат като пружина нагоре-надолу, а ръцете й си подръпваха някои кичури коса от главата на Викчо и като че ли се опитваха някак си да го успокоят, ама... май просто да утешава не й се отдаваше особено много.


Анджи възседна Саша, след като го блъсна леко на пода и закова ръцете му отстрани над главата, таза й се задвижи лекичко върху скута му, през тънкия слой дрехи, който ги разделяше, а движенията на косата й следваха всяко едно поместване на тялото й и закриваха гърдите й.
По устните й премина влажния й език, който сякаш целеше да ги лиши от изтормозващо пресъхване...Усещаше как тялото й бавно се превъзбужда от тези примамливи движения; погледът й потъмня, а краищата на устата й се извиха в самодоволна усмивка. Незнайно защо лицето на Жю изникна в съзнанието й - шокирано и сърдито, на сутринта.

-Права си.- кимна лекичко Виктор и целуна тъмнокосата й главица.- Само, че... това значи да се върнем в Тусон, а от там трябва да стигнем до Русия, Жю. Това значи, че могат да ни спипат на всеки един терминал, в совалката или докато... Жю, как ще те скрием?- ченето му увисна във въздуха.- А те сигурно вече търсят и мен, ако Грижовната се е разпищяла, че ме няма.
Тази душа със сигурност му лазеше от време на време по нервите и нямаше да се учуди, ако се е разпищяла още на следващия ден. Последния път, когато видя ожуления му гръб след падането с мотора, припадна при наличието на няколко капчици кръв и веднага извика лечители. Кой знае... сигурно Интерпол беше вдигнала на крака при едноседмично отсъствие, което не беше толкова много, но достатъчно да я накара да се паникьоса и да се обади на всички възможни агенции, за които се сещаше. А сигурно си имаше и хайка Търсачи по петите вече.
-Може би трябва да го оставим за след дълъг период от време, когато ме обявят за тотално изчезнал или тотално мъртъв.- засмя се и захапа ушенцето на Жюстин.- Да не заспинкаш, ей.- шеговито я повдигна Виктор.


Алекзандър изстена срещу устните й, а езикът му докосна нейния, докато Анджи ги облизваше. Богове, изведнъж бе започнал да се чувства толкова изкушен от мисълта да има Анджелика, че тази мисъл и действията й сега, караха тялото му да тръпне. Освободи ръцете си от нейните и я притисна тялото й в своето. Пръстите му намериха ръбовете на бикините й и се плъзнаха под тях. Галеха някак настойчиво и страстно нежното място между бедрата й, докато разхождаше другата си длан по гърба й, описваше различни фигурки, стигаше до дупето й и го стисваше доволно. Засмукваше устните й жадно, описваше ги с език, но не проникваше между тях.

- Мога да си взема лещи... а ти, защо не се обади на тази Грижовната, за да нямаш проблеми!? Ако започнат да те търсят... опасността да те намерят е огромна. - заговори тя объркано и погледът й започна шеметно да се мести ту в левия край на пустинния пейзаж, ту в десния, докъдето очите й можеха да достигнат, разбира се. Тънките й ръце се вкопчиха в огромните му рамене и притисна тяло в неговото сякаш това бе единствения начин да го "защити" от чуждите лапи. Или по-скоро да се убеди, че няма да я отлепят от него, ако ще и природно бедствие да застрашаваше планетата им.
- Ще намерят и нас... знаеш ли, което ме подсеща... нали не си забравил обещанието си, че ако евентуално някога някъде се случи да ме заловят и имплантират, БЕЗ ДОРИ ДА СЕ ЗАМИСЛЯШ трябва да унищожиш душата! Нали?! - очите й се впиха мълниеносно в неговите, но и в същото време от тях си извираше необичайната любов, която Жюжи винаги отдаваше на Виктор... освен когато не му беше бясна, макар че тези моменти не бяха кооой знае колко чести... - Мисля, че сме близо. Усещам специфичната миризма на запечени наденички... - доволно оповести Жю. Мммммм, а как беше гладна, искаше да нахлуе в кухнята и да се нахрани. - Сега ще отидем и ще се нахраним, нали? Аз... ти бях приготвила закуска... обаче не вярвам да си я опитал.


Зъбите на Анджелика се впиха в плътните възглавнички на устните й, а тялото й се напрягаше и движеше при всеки допир на Саша, докато...ръката му не попадна в онази чувствителна зона, която я караше да пищи от наслада и да потръпва от удоволствие. Едната й ръка се впи в неговата и сякаш нарочно я накара да премине по-навътре в дълбините й, докато другата танцуваше свободно по гърдите и корема му...
Езикът й се обви около неговия извън устите им, но накрая зъбите й се впиха в нежната плът й... я принудиха да се отдръпне лекичко.

Виктор я прегърна силно и долепи устните си до едно местенце под ушенцето й. Сякаш така целеше да я успокои или по- скоро разсее от съмненията, че ще ги намерят. Това... това не трябваше да се случва и Виктор щеше да направи всичко възможно да не се случва подобно нещо. Ако се случеше... не мислеше, че ще успее да го преживее. Не, по- скоро останалите нямаше да го доживеят. Вече бе доказал пред света, че може да бъде наистина опасен, когато някой от света стъпи на криво. А да отнемат най- прекрасното му нещо, щеше да означава война със самия свят. ЦЕЛИЯ СВЯТ!
-Жю, аз първо ще трябва да се уверя, че ще се събудиш... Не... не мога да рискувам да те убия.- призна си Виктор.- Аз ще я извадя! Гарантирам ти, но не искам да те загубя заради някаква душа.
И колкото и банално да ви звучеше, читатели, нашия герой наистина го мислеше. Учудващо! Почти. Стомаха му направо се разкъркори, когато Жюстин заговори за храна. Чак сега усети колко гладен беше всъщност. И жаден също, но повече гладен. Със сигурност първата им инстанция трябваше да бъде кухнята. Вече или си въобразяваше или също долавяше миризмата на нещо наистина вкусно. Е, можеше да каже с чиста съвест, че добре готвеха тези пустинни бегълци.
-Направо от вратата за печката!- засмя се Виктор.- И Викчо е гладен.
Той притисна коремчето й в своето, сякаш, за да й покаже, че е така наистина.


-О, Анджи.- простена възбудено Саша. Възбуждаше се само от ненаситността на тялото й, начина, по който поемаше всяка ласка, отдадена от него за нея. Толкова красиво се извиваше, а гласът й, стенещ тихо и не чак толкова, му се струваше възбуждащ. Галеше слуха му и го караше да я желае още повече.
Разкопча дънките си, докато пръстите му се вмъкваха в нея и се движеха бързо, ненаситно в нея, сякаш искаха да достигнат още по- навътре от възможното и да докоснат всяка удоволствена точица от сърцевината й. Надигна леко таза си, за да смъкне и дънките и боксерките си, поне до някъде. Отдръпна ръката й от своята и я присламчи към възбудения си член, готов да замести пръстите си именно с него и да се наслади до край на всяка част от тялото на Анджелика.

Жюстин се начумери след чутото и отпусна глава на раменете му, с все още сърдит поглед.
- Ти ми обеща! Даа, не си длъжен, но...Дали ще умра или ще бъде управлявано ялото ми от друг човек... Ами да ти кажа, предпочитам да умра! Знам, че звучи егоистично, Вики, но ако това се случи, дори съзнанието ми да остане живо под имплантираната душа, ще бъде истинско мъчение да се боря постоянно с нея. А ако ме убие, то още по-зле! Вероятно не бих мога да преодолея мисълта, че друг ще движи тия крайници... - говореше несвързано и ужасено от мисълта, че може съвсем случайно да й натикат извънземно в тялото.
Ръцете й се затегнаха около врата му, докато се повдигаше бавничко в неговите.
- ММММммм... ще има изпечени на скара наденички, с домашно приготвена лютеница и току що изваден от фурната топъл хляб, а за десерт - малки понички, оваляни в пудра захар и много, много шоколад... - облиза устните си и се изкиска тихо. - Очите ти станаха на палачинки; ей сега ще ядем, дааа... - целуна го по челото и щом се озоваха пред пещерата, Жюжи пъргаво подскочи от него. - Хайде, Викторе! Ходом марш!


Силен вик се изтръгна от устните й, щом членът му възбудено проби нежното й тяло... Беше страстен и изпълнен с желание вик; ръцете й се вплетоха в неговите, докато се задвижваше бавно върху му. Все още бе на лидерска позиция?
Наведе се към него, притискайки пълните си гърди към ръцете му... Аааах... Движенията й се ускоряваха с всяка изминала секунда, а желанието и страстта помежду им нарастваше дори двойно. Дори не можеше да си представи, ч може да изпита такова нещо към САША!!!

- Шшшшт! - през смях рече Жюжи и целуна Виктор по устата продължително - Сега ... да внимаваме да не събудим някого - тихичко прошепна и хвана мъжлето си за ръка.
Отключиха вратата и влязоха тихо в тъмното помещение; Жюстин светна лампата, а Анджелика се приведе плътно към тялото на Саша и усети как възбудения му инструмент я пробива много по-надълбоко сега. Прехапа устни и скри лице в раменете му.
- Казахме наааденички - тихичко започна да изброява Жю и тръгна към хладилника с Викчо, но тогава се спъна в нечий крак, преди да мине покрай високия барплод и... о, боже .. Добре, че беше Карпович да я държи, че до сега щеше да падне десет пъти от видяното. - С-саша? АНДЖЕЛИКА?! - в погледът й се четеше шок, ужас и... болка! Не беше преодоляла очевидно все още тези чувства, или по-скоро навика от тях. Страните й поруменяха, а тя стисна дланта на Виктор силно... направо я смачка. -

Днес е вторник и "Комиците" ги няма. Те бяха ще посетят телевизионните екрани чак в петък, но... не се отчайвай читателю, защото в този момент на Виктор също му се прииска да възкликне "колко си глупав САШЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ". Очите му почти се разшириха от изненада и не защото Алекзандър се изпречваше почти гол пред очите му, а защото беше с Анджелика. Толкова ли не можеше да се удържи? И то в кухнята? Тоест, хм... Виктор нямаше никакво право да го съди за избирането на местоположение.
Виктор се опита да измъкне дланта си от тази на Жюстин, а когато това се случи, той я върна на мястото си, но я накара да се свие по- лекичко около пръстите му. Издърпа я на половина зад себе си... защитнически, чувстваш Алекзандър като най- голямата съществуваща заплаха в момента. Леко приведените му рамене, едва забележимо, но все пак забележимо, издаваха предупреждението, отправено към Анджелика и в голяма частност към Саша. Едно ръмжене би завършила идеално картината на господин Мечо Карпович.
-Из-чез-ни!- изръмжа той, сочейки вратата на Анджи.

Саша гледаше тотално шашнато към Жюстин. Сърцето му беше забило бързо и неудържимо. Имаше желанието да потъне в земята от срам и не само. Той... той беше направил същото. Същото като Виктор. Погледа й, онова шашкане, което се бе изписало на лицето й, забиха се в ума му, а тона и името му се бяха забили в главата му и се повтаряха отново и отново, и отново. Без да спират.
-Жюстин!- възкликна Саша на момента, отблъсна Анджи внимателно от себе си, вдигайки моментално панталона си. - Жюстин...

Изведнъж апетитът на Жюстин се бе изпарил, а желанието й да убие и трите присъстващи персони в стаята изведнъж се удвои. Виктор, когото обожаваше, разбира се, се бе насладил на прекрасното тяло на Анджелика, а Саша... той сам го бе пожелал и то точно след като й бе показал явно чувствата си! В главата й започна да се появява идеята за това да стане лесбийка. Така ТЯ щеше да им изневери с Анджелика и всички щяха да са квит! "Но защо се ядосвам за ... това?" тя осъзнаваше, че Алекзандър има право да спи с когото си поиска, когато си поиска и където иска, но... НЕ ГО ПРИЕМАШЕ! Отхвърляше категорично мисълта, защото за нея и Алекзандър, и Виктор бяха НЕЙНИ. Нейна собственост, което беше най-голямата й грешка.
Пусна ръката на Виктор и се приближи като някакво зомби към Анджелика, обхващайки лицето й нежно с длани.
- Остани. Нееееее, НЕ СЕ МАХАЙ... Тогава ще може и двамата да се насладите на тялото й, нали? На тялото на Анджелика! - помилва страните й нежно, а след това отпрати хладния си поглед към Саша. Той вече не беше "нейния Саша". Той беше Алекзандър. Чувството, което изпита, когато ги видя, напомняше смътно на пронизване с нож, чието острие е ледено; след това, от отвратителната болка в корема те обливат горещи вълни, просто парещи по цялото ти тяло. И накрая изчезва... когато оръжието се изтръгне от тялото ти, остава празната дупка от раната. Дръпна се рязко от нея и минавайки покрай Виктор, напусна помещението и се изгуби някъде из тъмнината на коридорите в нощта.

Анджелика се беше ококорила в лицето на Жюстин, очаквайки да я цапардоса, както обичаше да прави буйната' французойка', но НЕ! Тя реши да накаже и нейния прекрасен Виктор Карпович, и Саша, че и даже нея! Ееееееееееееееее!Зла жена!
Анджи погледна сепнато към Саша и придърпа лекичко дрехите си.

-АЛЕКЗАНДРЕ, ТИ СИ МНОГО СМОТАН!- изкрещя в лицето му Виктор.- А ти си... ох, проклетия такава.
Присви очи срещу Анджелика. Как не можеше да си даде един ден почивка от глупостите това момиче? Никаква жал нямаше към него и Жюстин. И най- вече към Жюстин. Неговата Жю. Не, Жю на Жю. Свободната, щастлива и прекрасна Жюстин. Акробатката, която му завъртя главата. Прииска му се да отвърти още един шамар в лицето на Анджи, да разбие пак носа на Алек и да ги остави да правят каквото си искат. Нещо го присвиваше и караше сърцето му да замира за секунди при спомена за страданието на Жюстин. Сякаш всичко почти се повтаряше. Виктор отново се чувстваше толкова виновно, сякаш отново той беше спал с Анджелика.
Отдръпна се отвратен от тях и се пресегна към една от фурните, където намери чиния с въпросните наденички. Грабна я и изтича след Жюстин. Разнасяше аромата на наденички на всякъде след себе си. Затръшна вратата на кухнята толкова силно, че можеше да я откачи от пантите.
-Жю.- извика след нея Виктор.- Жю, защо правиш така?- улови края на халата й със свободната си ръка и се опита да я дръпне към себе си.- Не е хубаво за теб да се ядосваш! Достатъчно... достатъчно често ти става лошо.- загрижено рече Виктор.


Саша се изправи от пода. Потупа Анджелика по рамото някак вяло. Почувства се толкова немощен, имаше усещането, че ще припадне от стреса, който беше изживял. Браво на него. Как... как можа да я нарани? Пое си дълбоко въздух и опря ръцете си на един от импровизираните плотове.
-Не мога да повярвам- повече на себе си рече Алекзандър, докато се хващаше за главата, обърна гръб на Анджи. Толкова... толкова съжаляваше за това.

Тъгата на Жю се разпростираше бавно по цялото тяло; обхващаше целия мозък и плетеницата от какви ли не глупости вече бе настанала, когато Виктор я дръпна за халата може би единственото, което го спаси от юмрука й, бе че е Карпович, а не някой друг, понечил към нея... а също така и наденичките! Извърна жално очи към него, макар обгръщащия ги мрак да бе доста гъст и непрогледен, и го прегърна с една ръка, опирайки глава на гърдите му, докато с другата ровеше в чинията и вече изяждаше половин наденичка.
- Мммм... - изведнъж настроението й се подобри! Само храната, която поемаше, бе достатъчна, за да освети мрака им и тя се надигна на пръсти за да го целуне по бузата. В същото време грабна втора и я напъха в устата му, облизвайки устни - Викчо мой, ЯЖ! - направо му заповяда и се разкикоти.
Значи, или беше шизофреничка, или беше с раздвоение на личността (има разлика помежду им), или беше бременна, или беше с разстроена нервна система...или и аз не знам!
Хвана го за свободната ръка, докато все още го тъпчеше, и докато стигнат до стаята си, и двамата бяха изяли цялата купа! Нямаше и една останала трохичка, но за сметка на това се бяха нахранили хубаво.
Бързо го избута в стаята, а след това го принуди да легне на леглото, от което между другото отскочи доста прах... Някой им беше лягал на постелите! Но утре щеше да се муси; покачи се по тялото на Виктор и отпускайки се върху му, сплете устните си бавно, чувствено и определено прогарящо всяка една част от плътта им в една божествена целувка. Дланите й се сплетоха с неговите над главите им, подпрени в стената, а целувката постепенно се задълбочаваше.


Анджи се приближи към Саша , докато стоеше в гръб и го прегърна така, опирайки голото си тяло в неговото, но по-скоро искаше да го утеши, отколкото каквото и да е било друго.
- Спокойно, Саша.Все пак си свободен, а тя очевидно се е събрала... С Моя Виктор. - замълча за момент - Ако е влюбена все още в теб, това означава, че вече изневерява на мъжлето си! - веднага направи великото заключение Анджи и се усмихна невинно, целувайки го лекичко по врата. Но... знаеше,че при "влюбена в теб" доста ще се разстрои Саша, защото АКО наистина бе така, вече... беше приключил всичко. При това САм.
Такава сапунка се разиграваше между четирите персонажа... че е трудно за обяснение, наистина...

-Лелее, какво желание имаш да ме храниш и да хапваш.- чак се учуди Виктор, да не говорим, че се шашна от бързата промяна на настроението й.
Май наистина остаряваше и вече не можеше да й влиза в ритъма. Ах, че бързо вървяха дните... или годините? За една седмица беше почнал да заприличва на стар дядо, само се надяваше... сексуално да не остарее скоро време (;дд това е Виктор все пак, изпитва притеснения в този аспект ;ддд). Закрачи след нея покорно, докато отваряше уста и се опитваше да отхапе от наденичката, която се местеше в ръката й.

Тръшна я на леглото под себе си, без да отделя устни от нейните. Струваха му се така сладки, така вкусни, пропити с аромата на вкусните наденички, които бяха излапали като нищо, докато вървяха бавно към стаята и се закачаха. Езикът му лакомо навлезе между тях и се завъртя шеметно около нейния, а ръката му нежно погали коремчето й, пъхайки се под халата, за да я докосне на голо там, където кожата й се откриваше от бюстието. Изръмжа доволно, засмуквайки леко езика й.
-Мм... Жю, твоя мечо се наяде като прасе, дай малко почивка да ми слегне храната.- нацелува цялото й лице, нежно и любвеобилно и я придърпа към себе си, лягайки на една страна.

Главата на Саша пулсираше силно и болезнено. Сърцето му се свиваше от неспособността си. Желанието да си забие главата в стената, да забрави всичко или изобщо да не се събуди. Усети голото тяло на Анджелика, долепено до неговоро. Толкова топлещо и близо, но именно тази близост го очерни целия... почерни и неговата Жюжи и отново изтри нейната усмивка. Усмихна се вяло, безрадостно и потупа дланите й, които се бяха сключили на коремчето му. Задържа ги за малко, а след това ги разплете и се отдръпна. Силно разочарован от себе си, леко измъчен на пръв поглед, но ако някой можеше да проникне през светлия му поглед, щеше да забележи тъгата от действията му.
-Аз... не знам... няма значение, ще ида някъде, не знам къде.- долната му устна се нацупи лекичко като на малко дете, а очите му се насълзиха преди да се обърне към вратата и да тръгне бавно към нея, провесил нос.

- Лека. - целуна го по бузката и го изчака да захърка бързо-бързо, след което се изплъзна от ръцете му и стана, заставайки на буквичката "Ф" в стаята. За разлика от Виктор, тя не беше изхабила толкова много енергия, колкото бе получила от напитката (Кхм) и определено сънят й бягаше. Поразкърши се, а след това тръгна босичка и само по бюстието и гащичките си по тъмните, непрогледни коридори. Беше й криво. Защо трябваше всички мъже, към които някога е изпитвала каквито и д а са чувства, да ПРЕСПЯТ задължително с Анджелика? Знаеше за хилядите слова, че просто едно страстно съвкупление не е кой знае какво и т.н., да ама не! Беше МНОГО и тя не можеше да прости, колкото и вътрешно да искаше да го направи.- Явно не съм достатъчно израстнала. - заключи съвсем нормално и прехапа устни, докато стъпките й я отведоха в помещението, в което Виктор я беше намерила заспала върху Сашко.

- Хей... - Анджелика излезе с него и обви тялото му в прегръдките си. - Не искам и ти да се чувстваш по този начин... - целуна внимателно челото му и въздъхна. Цялата тази сценка се разиграваше в коридора.

Жюжи си взе една бутилка вино и с недовоно изражение излезе от хладилното, където погледът й се сблъска отново с неприятна гледка.
- Пак ли... - присви очи и се вгледа в голото тяло на Саша. Беше мъжествено, макар и не огромно; привличащо, макар и в същото време не перфектно. Харесваше й. Тялото на Анджи също беше красиво и стройно. Също й допадаше. - Мисля, че сте идеалната двойка. - рече бодро, но в гласай се четяха нотки на тъга и ... странно, но самота! - мина покрай тях като призрак и продължи по коридора надолу.

Анджи го погледна и сръчка лекичко под мишницата.
- Ако искаш да ти простят се възползвай от шанса си да говорите без мечето около нея. - шеговито рече Анджи, докато го побутваше към затъмнената фигура на Жюстин, която се мъчеше да отмъкне корковата тапа от виното.

Виктор, разположил се на цялото легло- с разперени крака и ръце във всички посоки, така, както можеше да спи цар, днес не се чувстваше удобно по този начин. Не се чувстваше спокоен и това го накара да се сгуши в единия край на леглото, почти до сами ръба, без да се разполага много, изгубил чувството си на спокойствие и сигурност, а Карпович не спеше често така. Рядко се чувстваше по този начин и още по- рядко не успяваше да го превъзмогне преди да си легне и да захърка сладичко, заровил глава във възглавницата.

Саша се почувства толкова сконфузено. Наистина искаше да потъне в земята, по възможност веднага. Оценяваше загрижеността на Анджелика, ласките й и съветите й, но да ги види Жюстин още веднъж си беше същинска катастрофа, макар и да не бяха в онази поза, а просто... приятелски отнасящи се един към друг. Вдигна хубаво дънките си преди да последва Жюстин и закима на Анджи, потупвайки я по рамото. Беше права! Сега е моментът на истината... но какво можеше да й каже? Че съжалява? Да, той наистина съжаляваше, ала му звучеше толкова изтъркано, почти като оправдание, а за него оправдание нямаше... може би го бе направил, защото се чувстваше самотен и изоставен за втори път от Жюстин, но сам си беше виновен и Жюжи не заслужаваше това, което бе видяла.
-Жюстин, чувствам се... много тъпо. Като пълен загубеняк.- изтърси накрая, никак не оригинално, нито подходящо, но пък беше истина.

Жюстин се обърна към него и се загледа спокойно в оголените му, навлажнени от скорошното му боричкане с Анджелика, гърди и въздъхна тихо. Приближи се бавничко и се сгуши в ръцете му - невинно и в същото време не. Притисна тялото си умишлено в неговото, за да задоволи онова смешно любопитство, което присъстваше у нея, дали все още изпитва... онези чувства и към нея; дали само един такъв допир е достатъчен, за да събуди любовни желания. Имаше... имаше нещо различно в Жюстин сега; нещо необичайно. Голите й рамене се притиснаха към неговите, точно както коремчето й погали това на Саша. Обви с длани гърба му в нежна прегръдка и затвори очи.
- Тихо, тихо... - прошепна в ухото му и усети едно специфично желание, насочено не към него, а просто желание. Устните й се докоснаха до бузата му и започнаха да се повлачват леко по нея и в същото време да я галят с език, с което принуди тялото му да настръхне. Ха! Продължи бавно, сякаш смяташе да приключи върху устните му, но пътят км тях беше много, много дълъг.


Анджелика на свой ред като видя какво прави Жюжи, реши да отиде да прави компания на Виктор. Де да знаеше, че и прекрасната му съпруга не е растение за мирисане -тц! Влезе тихо в стаята и седна на земята до леглото, вглеждайки се в спящото му лице. Толкова прекрасно...

-Жюжи...- започна Алекзандър.
Ръцете му се увиха около тялото й. Чувстваше се наистина объркан от държанието й. Жюстин, защо го правеше? Дали Анджелика не беше права и тя не таеше още чувства към него? Сърцето му заби лудо от тази мисъл... че може би Жюстин му даваше втори шанс. Тъй като беше прекалено бавен и недосетлив, за да й покаже чувствата си преди да се появи Виктор. Ах, този Виктор! За какво им беше като само лоши неща носеше със себе си?
Устните му потърсиха тези на Жюстин, поемайки ги нежно и страстно в същото време. Някак трепетно и развълнувано. Притисна я към себе си, усещайки как кожата й съприкосновеничи с неговата. Толкова близо и толкова топла. Спусна дланите си по гърба й, обвивайки тънкото й кръстче с тях. Как можеше да й откаже?


Виктор измънка нещо на сън, толкова му се спеше и в същото време му се струваше, че е толкова студено. Обърна гръб на Анджелика и протегна ръката си, придърпвайки възглавницата на Жюстин към себе си. Зарови лице в нея несъзнателно и отново се успокои, докато пръстите му не започнаха да усещат прекалената мекота. Жюстин плюшена ли беше станала? НАШЕСТВИЕТО НА ПЛЮШЕНИТЕ ИЗВЪНЗЕМНИ! Отново се обърна и отвори очи. Трябваше му половин минута, за да фокусира Анджелика и да примляска лекичко.
-Какво правиш тука? Изпари се, иначе ще викам, казвам ти.- гласът му, леко пресипнал и сънен, както и самия Виктор.

Тихо издиша в ухото му, захапвайки месестата му част и засмуквайки я. Оооо, той я обожаваше, но уви, онова, което изпитваше при целувките с Виктор бе много по-различно от това тук. Дланите й се спуснаха по гърдите му, задирайки ги леко с нокти, спирайки ги на полуразкопчаните му панталони.
- Саша... - ръката й мина по разкопчаните копчета, причинявайки вълнение на цялото му тяло, а устните й се отдръпнаха бавно от неговите - ... лека нощ. - отдръпна се рязко от него и се насочи към стаята си, вътрешно ликувайки, че промяна в чувствата му няма, но и все пак... не можейки да преодолее случилото се с Анджи. Дааа, щеше цял живот да я тормози. И не толкова това с него, колкото с г-н Мечо.

Анджелика спусна длан по едната страна на Виктор някак утешително.
- Жюстин я няма, м... В момента се натиска в коридора ссъс Саша. Ако не ми вярваш - отиди да провериш или я попитай. Не вярвам да има силата да излъже. - приближи нежно лицето си към неговото, закачайки влюбено устни към неговите.

Жюжи влезе в стаята, святкайки нощната лампа, която да не събуди Викчо и тогава какво видяха очичките й! Езикът на Анджелика доста подробно изследваше устата на Карпович. Той горкия сигурно още беше полу заспал, и всяко едно действие би било много по-бавно от нормалното.
- Сериозно, не ти ли писна? - присви очи Жю и сграбчи косата на Анджелика, завлачвайки я към вратата.
- Точно ти нямаш право да ме съдиш. Саша, Виктор, Саша, Виктор... реши ли вече кой искаш?

Виктор улови челюстта й раздразнено, но все пак всичко се случваше почти на сън. Отдръпна я от себе си, но в следващия момент някой друг я отдръпна, а Виктор съвсем свободно се върна на леглото, докато се приготвяше да се изплюе на пода, но тогава се сети, че не си е вкъщи, нямаше прозорец. За всеки случай погледна нагоре, а сънените му, светли очи обходиха всички възможни стени в малката им стаичка, но когато не намери се отказа от плюенето и се изправи лениво от леглото. Скъси разстоянието между себе си и Жюстин с няколко големи крачки, за да скри лице в сгъвката на вратлето й и да вдиша от прекрасния й аромат, но имаше... имаше нещо мъничко различно. Изгони съмненията, които го налегнаха, че може би Анджелика говореше сериозно. Не! Не! Жюстин не беше такава.
-Какви ги говориш?- недоволно изръмжа Виктор срещу Анджи и прегърна съвсем сигурно Жюстин, напълно убеден, че нямаше такова нещо.


Саша се облегна на стената и се плъзна по нея задъхан. Лека? Нощ? Нощ може би, но лека- никак. В съзнанието му се загнезди начина, по който изричаше името му. Преди и сега. Когато Виктор не съществуваше в техния свят, когато се появи, в момента, в който го завари с Анджелика и СЕГА. Преглътна тежко и се почеша по главата. Чувстваше се по всички възможни начини, но не и нормално.