Преди три месеца в и извън Тусон

First topic message reminder :

В центъра на Тусон се вихреше грандиозно събитие, даже едно от най-важните на годината - пролетният панаир. На него непозволеното ставаше позволено, а фриволността на духа се проявяваше във всевъзможни форми. Бедни продавачи на памук се опитвах да привличат клиентела със стари трикове- смесваха различни на цвят захари и създаваха шарени памуци - нещо заковаващо погледа на децата веднага, а с това и пълнене джоба на продавача. ; Огромното виенско колело за пореден път издигаше величествената си снага няколко метра над малката цена, на която различни артисти показваха спектаклите си, а студените и нищо не разбиращи от изкуство (според някои персонажи тук) души стояха и наблюдаваха цялата скупчина от разядени ламарини, надупчени платове и зомбирани погледи радушно. ; Малък дансинг приветваше всички любители на танците, но и предизвикателството, което сеотправяше към живите, бяха спуснатите от коприна платове, пречещи а двойките (а защо по-скоро не помагащи им да създават нови, по-интересни неща с тялото си?) да танцуват. Мястото бе доста често празно, заради липсата на въображение, но пък онези, които дръзнеха да се докоснат до "странното" подуимче, се забавляваха до припадък, а мозъкът им, подобно приели наркотични вещества, биваше омотаван и забавляван, сякаш цветна дъга преминаваше през него, но все пак леки перести облаци пречеха за цялостното й проявяване.
Феерия от звуци, светлини, храни, хора, миризми... нещо интересно и наистина по-шумно от обикновеното... Маски, шалове, снимки и всякакъв вид КОСТЮМИ, тук просто имаше всичко!
-Ето как се ''забавлявали" душите. - подметна иронично брюнетката и лапна пръста си, по който бе увито обилно количество памук... купено от интересния продавач.

Блъсна го от себе си и бързо седна, скръствайки крачетата си настрани. Сърцето й биеше лудо, чуваше го на мястото в тъпанчетата си! Ужас! А, не! Кхххх! Тялото й затреперя лекичко, сякаш от студ, но всъщност умираше от жега.
- Остави! Просто не съм готова, няма и да бъда. - изръмжа тихо, прокарвайки златните песъчинки през тънките си пръсти. Косите й се бяха разпръснали чаровно по нежния гръб, който бе единственото нещо, видимо за Карпович в този миг. - Да спим, да, да спим. - легна бързо и продължи да гледа мълчаливо към красивия огън.- Лека нощ.


- Мдаааа, оказа се, че винаги е била една огромна, неразривна част от мен. - скръсти ръце и избърза малка част от бузата на Дилън, по която бе останало малко количество торта, сетне го облиза и кимна доволно - Бе да ти кажа хубава е била тортата. Жалко за непохватността ти. Сега очаквам да направиш нещо уникално.

Виктор също й обърна гръб, лепвайки своя за нейния, докато размишляваше над странната й реакция, която го бе оставила наистина объркан и трудно мислещ. Ахх, тазии Жюстин! Пак го подлъга и пак го остави. Какво п-... Мислите за миг заглъхнаха в главата му, за да си дадат гласност:
-Жюстин... ти... да нямаш предвид, че си девствена?- попита тихо Виктор, сякаш това беше тайната на света.
Може би бяха минали пет минути, в които чувстваше единствено топлината на нейното гръбче до своето много по- голямо и широко от нейното. Беше изпънал крака за разлика от нея, но явно нямаше намерения да спи, докато не се успокои и не разбере.
Рядко я наричаше по име, а неговото змийче. О, определено нямаше представа как се е запазила, ако този път налучка същинската причина за отказите й. И ако беше тя, то определено тогава щеше да положи повече старание в това да укроти желанията си.

-Вие двамата знаете само да се заяждате. Никой от вас не прояви интерес към моето изкуство.- нацупи устни Дилън и демонстративно отметна коса, а той нямаше достатъчно коса за отмятане, но използва въображаемата, преди да се вмъкне през големите врати на кухнята отново.
-С това можеш да си изкарваш хляба, Анджелика. Чух някъде, че плащат тройно за девственици.- не успя да се сдържи Саша и изтърси глупостта, която се бе зародила в главата му.

- Да-а-а... - въздъхна тихо и се обърна към гърба му, облягайки челото си в кожата му. Ръката й се промуши между едната негова и тя го прегърна силно, притискайки се в него и разсмивайки се чаровно - Вече знаеш, затова... затова не ме питай повече! - малката длан намери бързо неговата, преплитайки пръстите му със своите - нежно, точно толкова безценен миг, както онзи в дома му. Стария му дом.
Бузата й се допря до рамото му, а косите й докоснаха нежно с върха си влажния пясък. Не искаше да бъде нежен, внимателен, старателен и убиващ всяка страст, заради това, че тя бе ... дете. Тя обичаше страстта му, несхватливостта му, усмивката му, миналото му, грешките му, всичко! Приемаше го, без значение дали бе странно или не. Това обаче... искаше го просто такъв, какъвто бе.


- Саша... името ми не е Жюстин. Изкарвам хляба си по почтен начин. - вирна високомерно брадичка и му обърна гръб.

Виктор улови ръката й и я стисна малко по- силничко от нужното, но все пак не я нарани. Приближи я до лицето си и я остави на своята буза. Потърквайки очи, но всъщност не му се спеше, а беше във фаза "слушам и не вярвам на очите си". И въпреки това, защо Жюстин щеше да го лъже, ако го лъжеше? Не, той й вярваше и онова досадно винаги преднамерено гласче в главата му се изправи мигновено, оставяйки съзнанието му напълно освободено от всякакви глупости.
-Няма и да повдигам повече темата.- обеща Виктор, въпреки че харесваше червенината на бузите й, особено тази, която се появи когато се опита да му намекне, а той не бе разбрал никак намека й.
Обърна се с лице към нея и захапа долната й устна, дръпвайки я леко, а след това я обходи с език. Но не настойчиво. Определено не. Беше по- скоро напомнящо, че той все пак беше там, ала когато се отдръпна демонстрира своя личенн самоконтрол, който вървеше само при някои мимолетни целувчици, но не и при разгарящата се страст у тях.
-Дай на мечо една усмивка, за да не се чувства прегрешил.- засмя се Виктор.

-Ей, не ме предизвиквай.- отново се прояви като защитник Саша.- Как смееш да я наричаш така? Тя да не е като повечето тук, включително и теб... крайно не мислещи за друго, освен секс.

Усмихна се широко и искрено на Карпович, прегръщайки го силно, точно като една огромна плюшена мечка, видяна от малки дечица. Докосна с устни рамото му и се облегна върху му, затваряйки очи. Беше... толкова спокойно и вдъхващо доверие; целия Виктор бе такъв! А дори сега продължаваше да се чуди защо бе зарязал наистина без дори да се замисли всичко. Целия си живот. Наистина ли заради нея? Не беше възможно... Разбираше да е заради желанието за свобода; авантюристична природа или нещо таова, което да го принуди, но жена... ЖЕНА, при това НЕГО! И въпреки да не бе особено убедена, й бе приятно да се чувства специална по този начин за него.
Вдигна бавно лице и нежно целуна устните му, докато се взираше в очите му и го наблюдаваше с интерес.
- Не се сковавай заради тази мисъл... Не бих заменила пламенния си мечо за нищо на света!-въодушевено рече и отдръпна главата си назад.



- Ооо, я по-спокойно; стига си ми се палил като влюбен хлапак. Просто спри да ми говориш за това какво трябва и какво не трябва и .. не ми проваляй плановете! ТОва е!

Виктор се засмя и я тръшна по гръб отново на пясъка и задържа ръцете й разперени около тялото й. На лицето му грееше онази подла усмивка, може би леко арогантна, но арогантността му определено бе намаляла драстично, откакто двамата не се дракаха за всичко, както се бе получило първата им нощ след голямото запознанство, за което разбра цял Тусон! Да не говорим, че те уж щяха да се женят дори. Човек би казал, че и на двамата им хлопа нещо, но определено щеше да признае, че няма да може да определи кой е по- ненормалния.
-Твоя мечо...- "знае как да... (ще пропусна тази част със сравнението; повярвайте ми, наистина е прекалено неприлична) и-... никак не се притеснява. Само, че подозирам, че някой лош всевишен те е изпратил, за да ме тества целодневно по всички параграфи.
Приближи устни до едно място отстрани на врата й. Прилепи ги там и засмука кожата й, захапвайки я достатъчно, че да остави своя синкав отпечатък на мястото му, който просто крещеше "долу лапите, Саша" и "долу тортите, Дилън".

-Хайде пък да видим как ще ме накараш да не й кажа.- тросна се Саша и закрачи ядосано към изхода, където седна и решително скръсти ръце, готов да изчака любимата си Жюстин, която кой знае какво правеше в момента с онзи мъж.

Повдигна иронично вежди, гледайки го по същия начин.
- Съжалявам много Вики, но докато си с мен, ще и държиш ципа изрядно затворен и дори няма да допускаш неприлични мисли в главата си спрямо моята особа! - стисна леко юмрук, оставяйки само показалецът й да стърчи някак заповеднически. - Сега ми дай една прилична целувка и ме гушни нормално. - със същия тон изрече, но ясно се долавяха шеговитите оттенъци в него.
Това нещо... всичко това се случваше за първи път на нашата героиня и тя освен, че не знаеше точно как да се справи с това чувство, но и се чудеше как с личността си, Виктор бе избутал всички други същества, явяващи се на преден план, даже като фон в главата й преди това. Беше ли само сексуалното привличане? Имаше като че ли и нещо друго, което присъстваше помежду им. - Въпреки откачения начин, по който се срещнахме, се радвам, че се случи... - говореше с твърд глас, а не омекнал и разнежен, като някоя влюбена мадама. Но това не пречеше да се усетят чувствата в думите й.


Анджелика отиде до Саша и го погали нежно, като майка, по главата, сетне изви глава към хоризонта и въздъхна.
- Чувствал ли си се някога през живота си поне малко щастлив?

-Ама никак не се притеснявай, звяра си е на мястото.- изплези й се Виктор и се потупа по шортите.
Сетне се свлече малко по- надолу по тялото й, може би по доста подвеждащ начин, който предполагаше да се отправи страстно към едно местенце по надолу, но главата му се спря на коремчето й и там си остана, облегната, на удобно и мекичко, прозявайки се като един много непослушен първокласник в час по литература, който изпитва толкова голяма скука към изписването на ченгелчета. Само че нашия първокласник си беше съвсем реален голям мъж и изпитваше същинска нужда от това да затвори за мъничко очи, ама нали знаете, че както котките, той беше склонен да забрави всички нужди на тялото си, ако надуши разгонена женска.
-Аз също.- прошепна Виктор и се усмихна. Целуна коремчето й съвсем по детски и се обърна на другата страна, където двете хълмчета, които представляваха гърдите й, правеха път по между си, през който виждаше и красивото й лице.- Но ми дължиш захарен памук. Заради теб го изпуснах.

Саша повдигна съвсем леко поглед само, за да установи, че отново беше Анджелика. Ала като се замислеше, може би тя също се чувстваше отритната от всички.
-Бях щастлив преди да попадна на това място.- призна си Саша.- Понякога се чудя какво щеше да е, ако се бях оставил да ме заловят душите.

- Злопаметен си! -развеселено викна към лицето му и го издърпа отново нагоре към лицето си, заради което и тялото му се отърка в нейното по един...средно приличен начин. Уви бедра около кръста му, а длани около врата и продължи да го наблюдава с весели пламъчета в очите си - Може би трябва да се върнем отново и да се качим на някоя от атракциите? А защо да не почерпим отново целия площад от хора? - пръстите й е вплетоха нежно в косите му, а устните й- те се сключиха в неговите, започвайки една дълбока, искрена и страстна целувка, която можеше да принадлежи по сладост и магнетизъм само и единствено на Ж ю с т и н.
Усещаше тялото му двойно по-огромно от нейното, което в други случаи би я стреснало или ужасило, но сега й се струваше дори... приятно!


Седна на земята до него и кимна
- Така е... всъщност, нямаше да можеш да разбереш. Освен ако не се пребориш с душата... Мислиш ли, че би могъл да го направиш?

О, ако скоро не започнеше да хипервентилира от всичката тази страст, която го подлъгваше умело, то значи щеше да е герой. Герой победил всичките си изгарящи желания, които меко казано се опитваха да го смазват, а неговата прекрасна и... невинна Жюстин никак не му помагаше в това дяволски трудно начинание. Всъщност... тя беше самото изкушение.
Устните му, движещи се в унисон с нейните, бяха доста по- настоятелни, правещи целувката дори по- страстна, но тя продължаваше да бъде все така задълбочена, съдържаща в себе си повече, отколкото можеха да съдържат думите. Повече, отколкото можеше да й каже и по- истинска от всяка една дума, която можеше да излезе от устата му.
Дори не осъзнаваше колко влюбен беше всъщност, макар да знаеше така малко за Жюстин. Беше влюбен във всяка заядлива дума, в онези прояви на детското у нея, в спокойната, кротката Жюстин, която рядко се появяваше. Беше влюбен във всяка нейна извивка, дори да не бе достигнал до нея; в начина на разпореждане, беше влюбен дори в онзи начин на държание към другите. Нищо, че другите сега бяха със счупен нос.
-Хмм.. направо може и на сватба да ги поканим.- засмя се Виктор, опирайки чело о нейното.- Но трябва да те облечем от главата до петите, псевдо съпруго, защото мисля, че много ще дръзнат да си изпросят боя.

Саша не я изгони от мястото до себе си, макар да му беше омръзнало от нейните глупости. изведнъж бе започнала да изглежда по- земна, по- не заядлива и определено по- приятна.
-Вероятно не...- призна си Алекзандър.- Все пак, аз не съм господин Карпович.- ядно изсъска той, но не беше ядосан на нея в момента.- Но пък в такъв случай нямаше и да ми се налага изобщо да познавам Жюстин, защото в момента не е никак лесно да я познавам.
Облегна глава на скалата и скри лицето си в нея просто, за да прикрие всъщност изпитваното, макар то да прозираше през думите му като гърдите на мис мокра фланелка през мократа й фланелка.

Малките й длани помилваха цялото му лице, след което с нежен, тих глас, прошепна в ухото му толкова заглъхнало, че вероятността да не е разбрал думите й бе почти 100%.
- Жюстин.Обожава.Виктор. - след това издиша към нежната кожа на врата му и я обсипа с малки целувки, докато не стигна отново до устните му - меки, пухкави, така невероятно сладки! Целуна ги отново, и отново, и отново, ах отново, и отново! Езикът й ги галеше тези нежни възглавнички с удоволствие и усещаше с някакво странно задоволство трепетите на тялото му, а дори не разбираше защо се радва по такъв нестандартен (според нея) начин на тях. В следващия миг отдръпна лице от неговото и се засмя звучно.
-Хайде, хайде, Викчо, я не ми се прави! Защо просто не ми предложиш да с... - в следващия момент го бутна от себе си и скочи на два крака, подавайки му ръка - Виктор Карпович, ще се ожениш ли за мен? - изрече го подобно мъж към възлюбената си; липсваше само пръстена, ама той не бе голям проблем и бързо-бързо щеше да го открие. От отговора му зависеше дали ще види "истинска сватба".


Анджи погледна тъжно към Саша и въздъхна тихо, след това издърпа главата му, прегръщайки го леко и оставяйки го да се облегне на нея. Ръката й го погали галантно и ненатрапчиво, сякаш за успокоение.
-Саша, научи се да не изневеряваш на себе си... Не се страхувай да живееш и ако това означава да се бориш за нещо,, бори се, ако прецениш да го оставиш, остави го, но никога не забравяй и за своите чувства...

Ченето му увисна до земята, докато той се изправяше до седнало положение. Не мислеше, че ще може да си затвори устата отново след това, което неговата Жюстин му изтърси в мнооого, ама мноооого подходящ момент. Точно, когато усещаше, че ще изгуби съвсем своето усещане за сигурност в действията или иначе казано концентрацията, която караше мозъка му да спира в един определен момент и да не прекрачва границата на позволеното.
Помига почти цяла минута, чакайки тя да се засмее и да издаде шегата. Защото все още не беше забравил за онази й лоша страна, която обожаваше да го закача и дразни и въпреки това не му се вярваше точно в такъв момент тя да се прояви. И... звучеше искрена? И определено му спести червенето в момента, когато щеше да се осмели да направи точно същото. Което щеше да е скоро, защото нашия господин беше безразсъдно смел герой.
-О, сър Жюстин, аз съм млада госпожица и си падам по пръстени.- драматично изигра Виктор и се превъзнесе, протягайки ръка към нея с размърдване на пръстите си демонстративно.- Мама няма да позволи да се омъжа за Вас без пръстен, но аз ви дарявам ръката си и няма да й казваме.

Той се засмя леко, но всъщност приемаше съвсем сериозно и можеше да си проличи в погледа му.

-Предпочитам да я оставя. Почти сигурен съм, че ще е по- щастлива, ако не й се мяркам известно време.- въздъхна Саша и сви устни, докато се облягаше на рамото на Анджелика.- Ще ме подслониш ли в стаята си?

Той... той бе готов за ИСТИНСКА сватба?! Шеговитите оттенъци изведнъж изчезнаха от очите й, а лека руменина заля страните й, когато седна пред него в пясъка.
- На този плаж има един откачен свещеник, който сключва брак между душите, или поне той така твърди. - започна тя, хващайки с малките си ръце неговите огромни - А след това... след това другата е лесна. А пръстена, госпожице, той ви очаква ... вкъщи, но просто не можах д а се стърпя да не ви предложа сега. - повдигна се на колене и обгръщайки с ръце врата му, го целуна нежно.
Тази идея й се струваше толкова налудничава, че я караше да желае както него, така и нея двойно повече. Хмммм! Но... Виктор Карпович се съгласи на подобно нещо!? Това е... нещо огромно! Нещо... неописуемо! Страховито! Защото се познаваха от няма и пет дни, ала бяха готови да обвържат животите; та и душите си по такъв начин!

Анджелика се усмихна горчиво при думите му и въздъхна. Някак си нещо отвътре й подсказваше, че колкото и да се старае, вероятността да раздели напълно Жю и Вик е... малка. Но не пречеше да опита! И щеше да го направи върховно! Перфектно, хе хе! Хих!
- Добре, добре, съгласна съм. - през смях изрече и го целуна по челото, продължавайки да не го изпуска от прегръдките си.

Дилънчо тананикаше някаква песен и разбъркваше новия крем.

Виктор я хвана здраво за кръста и се изправи заедно с нея без да прилага каквото и да е голямо усилие. Все още не можеше да повярва, че това леко същество се биеше като подивяла майка слоница. Зацелува бузките й, челото, нослето, брадичката с малки детски, бързи целувчици, които сякаш бяха породени от някаква вътрешна радост. И такава определено съществуваше, но нашия герой нямаше представа как да я изрази.
-Не мога да повярвам, че ме изпревари.- рече Виктор преди смеха му, който бе толкова изпъстрен с хиляди чувства, показващи колко странно щастливо се чувстваше в момента, как за втори път си позволяваше нещо, което никога не би направил, ако сега беше в Тусон.- Това е второто лудо нещо, което правя за целия си живот.
Гласът му леко потреперваше, ама едва се усещаше този трепет и все пак, ако човек познаваше достатъчно гласа му щеше да усети вълнението, с което беше наситен в огромни количества. Загледа се в очите й, сякаш проникваше през тях, за да поеме и от нейните чувства. Беше почти като зашеметен.
-Но, от сега ти казвам, че нямам опит със сватбите...

Дилън свирукаше щастливо, сякаш забравил за онези отвън, които не спираха да се джафкат, макар в момента да не ги чуваше. Той енергично бъркаше белтъците, които придобиваха състояние на бял сняг.

Саша обви ръцете си около кръста й и скри лицето си в свивката на вратлето й, издишайки шумно въздух. Очите му бяха уморени. Определено, но не можеше да заспи точно сега, все още не й вярваше достатъчно.
-Ами ти... дали би се справила с душа? Подла жена си си, според мен ще я изиграеш.

- Ей, Карпович, така ли не разбра, че самата аз съм една огромна, щура изненада? Няма как докато си с мен да не ти се случват прекрасни неща. Неповторими. - оплези се срещу му, прихващайки се с ръка за врата му. Краката й се раздвижиха леко във въздуха, а главата и цялото й тяло се отпуснаха в ръцете му, което подсказваше, че му има достатъчно доверие... или че не се страхува от падане в пясъка. И в двата случая, чувството беше превъзходно. - Аз имам още по-малко, но няма да разваляме традицията си и ще направим всичко по свой собствен начин. - вдигна рязко глава, като косите й се върнаха на малки вълнички около раменете и страните й, а тя целуна бързо Викчо, след което му се усмихна мноооого широко. - Ти се радваш. Вълнуваш се!Аз същооо. - подскочи в него и силно го прегърна, извисявайки малка част от тялото си над неговото в специфичната позиция, която бе заела. Стисна го силно, толкова силно, че едва не му отне въздуха, сетне го отпусна лекичко и погледна с едно око към него. - ОБАЧЕ! Искам да обещаеш, че няма да се нахвърляш върху приятелите ми, когато няма основателна причина за такива действия! - повдигна палец до лицето си, също както и веждите си, за да предаде по-строг вид на излъчването си. - Обещай да си винаги МОЯ. ВИКТОР. - средния пръст се вдигна до показалеца й, сякаш отброяваше всички точки от някакъв невидим, но забавен договор - Сега ми се усмихнииииии... и ме целуни. - ръката се спусна бавничко и падна на коремчето й, а живите очи се взираха развеселено в тези на Виктор и определено показваха вълнение от предстоящото събитие.


Потупа го по гърба с една ръка и се засмя звучно на думите му. Подла жена, а? Е, като се имаше на предвид какво смята да прави, май наистина беше подла...
- Само една? Подла жена като мен може а се справи и с десет! Само ми ги дай.

-Обещавам, всичко обещавам.- Виктор я стисна силно, сякаш целеше не прегръдка, а скършване на гръбначния й стълб, но той просто не можеше да прецени дори капка от силата си в този момент.
Чувстваше прескачащото си сърце, толкова развълнувано от непознатото чувство на... жененето. Богове! Та той дори не си бе представял това по какъвто и да е начин, винаги си мислеше, че ще остане дърт перверзник, обграден от хиляда жени и десет деца, които не е сигурно дали са и негови. (о.О..) Но... сега той се женеше. Представяте ли си? Вдигаше сватба! И дори да не беше сватба като... онези нормалните сватби, това беше дори по- романтична и по- прекрасна, отколкото можеше да бъде, ако беше планувана.
-Обещай ми, че дори и да не бъдеш моя винаги ще бъдеш на себе си.- показалеца му отброи първото желано обещание. Беше започнал да осъзнава свободата й и нуждата от нея за Жюстин.- И искам да ми обещаеш нещо много... ама много много сериозно.- изражението му придоби делови вид на човек, който беше на път да сключи сделката на живота си, заради която може да загуби всичко.- Никога, ама никога не се оставяй да те заловят.
Средния му пръст отброи второто желание и двата се спуснаха по скулата й, очертавайки лицето й чак до брадичката, която повдигна леко нагоре и докосна с устните си толкова нежно, колкото не беше сигурен дори че можеше.

Саша се засмя развеселен на думите й. Тя определено беше жената чудо на подлостта.
-Трябва да си събереш армия и да използваш таланта си срещу Душите.- предложи й шеговито Саша.- Представяш ли си... Анджелика Подлата- героя на нашето време!

Пръстите й преминаха през рошавите му коси, а след това се плъзнаха по бузката му, спирайки се свити на нея. Всичко това бе повече от лудо и дори самата тя не го осъзнаваше още, но пък беше толкова хубаво, че не се съмняваше в прекрасното чувство, което ще остане и след този ден. Отвърна на целувката му със същата нежност, която той й отдаваше. И още веднъж... Отдръпна се само, за да го погледне с леко премрежен поглед и да промълви:
- Охооо! Тези правила са жизненоважни за личността Жюстин и тя ВИНАГИ ще държи на тях; а сега дори повече, знаейки, че и ти ги желаеш. - изкиска се тихо и отново обви ръце около врата му, прегръщайки го силно и развълнувано. - Ако легнем да спим, времето ще мине по-бързо и ще стане УТРЕ,но ако и легнем да спим сега, силно се съмнявам, че ще успеем да мигнем цялата нощ- през смях съобщи великото си прозрение и спря очите си върху тези на Викчо.
Утрешния ден се очакваше като...много, много интересен.


- Ееее, ти пък вече за мезе ме взе, Саша! - през смях го удари леко с лакът в ребрата и се отпусна до него. Цялото това чакане едновременно ги отчайваше и сближаваше...
Остави го да облегне глава на корема й и въздъхна изморено, галейки по инерция челото му. - Не мисля, че днес ще се приберат...

Виктор, ухилил се до уши даже не разбра това за съня, но какво значение имаше и как можеше да спи, когато се радваше толкова много? И когато... вече си имаше съпруга. Леле, вие представяте ли си, истинска съпруга?!! Сякаш преди няколко дни двамата бяха предсказали своето бъдеще в онзи първи ден, черпейки цял площад с всичката храна от ресторанта. Кой да предположи, че наистина ще има истински повод и то съвсем същия?
-Как очакваш да заспя?- попита я Виктор като малко дете, което съвсем на скоро е гледало най- вълнуващия филм за птичките и пчеличките и знае, че ще размишлява над него цяла нощ.- Няма шанс да си затворя дори за малко очите. Затова те каня на нашия първи танц на... несъществуващата ни музика.- довърши развеселен от този факт Виктор и се отдръпна едва с две крачки назад, за да й подаде ръка.

-Сигурно Джеб им е възложил нещо.- замисли се Саша и се прозя като дърт поспалив котарак.- По- добре ще е да си легнем.- констатира той, но не помръдна от мястото си на корема й. Беше толкова успокояващо, че съвсем след минутки щеше да клюмне съвсем заспал.

- Да танцуваме тогава! - бодро изрече и пое ръката му, приближавайки се с крачка и половина към него. Движенията, или по-скоро поклащанията им бяха бавни, ритмични, доста приятни и успокояващи, като времето, което минаваше като пясък между пръстите им си течеше ли течеше, а от разговори; вълнение и ...танци, нито единия, нито другия можеше да спре на място дори след 1 часа през нощта!
Представете си, щом бяха минали през темата за сватбите; костюмите и цветята (което е откачено вече), бяха минали през бебетата и броя на децата с имената им; и стигнаха до взаимоотношенията не само един към друг, но и околните, се оказа, че минава 2:30!!!
- Аз мисля, че ще е добре да поспим, а? Иначе ще сме зомби-младоженци. - изморена, но доста щастлива усмивка пропълзя по устните на Жюстин и тя го поведе към местенцето до вече загарящия огън; пусна още няколко съчки, с които да го задържи, сетне легна, сгушвайки се в Карпович. Определено бе по-топло така.
- И все пак, представи си, че ... имаме шестзнаци! Три момичета и три момчета, ти мислиш имена на две момичета и едно момче, а аз мисля имена на две момчета и едно момиче и всичко е решено! - веднага намери решение Жюстин и скри лице в гърдите му, въздъхвайки тихичко. - Лека нощ... - промълви несигурно, заслушвайки се в мелодичния ритъм на сърцето му. (тука романтиката просто прелива :DDDDD )


Анджи искаше да чака, защото надеждата си умираше последна! А не й се чакаше сама, затова остави Саша да заспи на коремчето й, а тя продължи да си чака двамцата... Вече беше трииии...

Дилънчо бе задрямал до приготвените кейкове и съвсем забравил да ги прибере в хладилника... ( :DDD)

-Искам да си имаме дъщеря.- призна си Виктор.- Може да я кръстим Джейн или Джули.
Личеше си умората в думите му, но определено също така и вълнението и нежеланието му да заспива. Придърпа Жюстин силно към себе си и облегна глава на пясъка над нейната, под която пъхна ръката си. Харесваше му да я държи в ръцете си, да усеща главата й на своето рамо, а косата й разпиляна на всякъде около им и върху тях. Загали ръката й с голямата си мечешка длан.
-Представяш ли си... едно малко щъкащо насам- натам момиченце с къдрави тъмни коси като твоите.- с усмивка рече Виктор и целуна челото й.
Бяха му нужни само няколко минути, в които да си представя малкото същество, което със сигурност щеше да оплете Виктор в своите любовни мрежи "дъщеря и татенце". Втората жена в живота му. Не, тя никога нямаше да стане жена! Тоест... о, да, той вече, дори да не бе заченато още, а само представа, не можеше да си представи да остави една от жените на живота си в ръцете на друг!
Очите му се затваряха поспаливо и скоро дишането му стана съвсем спокойно и равномерно.

Дилън изхърка тихичко и облегна глава на ръката си, която все още държеше бъркалката, която разбиваше брюлето. Толкова сладък сън го бе налегнал, че до утре сутрин нямаше да се събуди.
Саша беше прегърнал Анджелика и спокойно отпуснал цялата си тежест на нея, скрил лицето си в плата на дрехата й, вдишващ парфюма на Жюстин не спеше по най- спокойния начин.

- Харесвам имената... - измърмори сънено и не след дълго заспа.
-
На следващата сутрин, вероятно някъде към 8 и 9 сутринта и двамата успяха да отворят очите си, но един специфичен, леко напрегнат и изпълнен с нетърпение пламък можеше да се прочете и у двамата. Силна прегръдка посрещна съненото тяло на Виктор.
- Добро утро, Викчооо! - целуна го по устата бързо и пъргаво, като малко яренце подскочи към водата, потъвайки цялата, за да се охлади, сетне излезе и се заоглежда наоколо, за да прецени къде по-точно се намира откачения свещеник. И успя веднага да разпознае малкото специфично местенце! - Мисля, че го видях. Идваш ли, или съня те накара да промениш решението си? - през смях попита, подавайки му ръката си.
Слънчевите лъчи бяха започнали да напичат доста упорито, а както Жюстин, така и Виктор се бяха сдобили с прекрасен летен тен...
Тируалът би трябвало да се проведе на около половин километър разстояние оттук, където освен свещеника и десет други дами приготвяха в последния момент младоженците... Определено щеше да бъде незабравимо приключение.

Дилънчо отвори очички и щеше да припадне от ужас... СМЕСТТА МУ ВЕЧЕ ЗА НИЩО НЕ СТАВАШЕ! Изхвърли я (за трети път) и приготвяйки продуктите за нова, бърза рецепта, отиде до коридора, с някаква тайна надежда там да са неговите другари по мисия... Ъ, като ги видя, му се сториха повече от непонасящи се бегълци.
- Ъм... сутрин е, слънцето грее, птичките пеят, Жюжи и Виктор ще си дойдат след малко, а аз ... АЗ НЯМАМ НИЩО СЛАДКО ПРИГОВЕНО!- изпадна в паника той, събуждайки и двамата.
Анджелика си отвори бавничко очите и усети неприятната болка на скованост в цялото си тяло, но щом съзря отпуснатия Саша, нямаше как да не се усмихне мило на гледката. Беше като малко дете! Дилън обаче... щеше да си го изяде.
- Абе ей, ненормалник! ИЗКАРА МИ АКЪЛА! - сграбчи се за главата Анджи и започна да разтрива слепоочията си.

Сънения Виктор разтърка очички като някое малко маймунче, което беше дърпано от майка си. Не му трябваше време, за да се сети какво трябваше да направят. Искаше го! Искаше да бъде нейния Виктор и тя да бъде Жюстин на себе си, но не... Тя щеше да стане Жюстин Карпович. Толкова й отиваше. Толкова много добре му звучеше.
-Жюстин Карпович?- въпросително и замислено рече Виктор, прошепвайки отново името "Жюстин Карпович" в ухото й сякаш беше ехо.- Харесва ли ти как звучи? Трябва да си промениш името на личната карта.- шеговито я сръчка Виктор в ребрата, докато вървеше малко по- бодро до нея.
Прегърна я с ръка през раменете и я придърпа към себе си, за да я целуне бързичко по устните и да захапе долната.
- Не мога да повярвам, че ще се женя. Ти можеш ли? Очаквала ли си го от мен?

Саша се стресна и се изправи, удряйки главата си назад в стената, а това го накара да се върне в изходно положение върху корема на Анджелика и стиснал удареното място.
-Оу, това сигурно заболя.- засмя се Дилън.

- Нито от теб, нито от себе си. - невярващо му отговори, стискайки силно ръката му. ТОва си беше лууудост! Но пък не изглеждаше като да иска да се излекува от нея, така че с бодра крачка се запътиха към местенцето, а жените и свещеника ги бяха забелязали още миналата нощ; а кой знае, може би дори ги бяха подслушвали, защото се бяха наредили като за кръщене, а на лицата им грееха мазни, лудешки усмивки. - Мисля, че е пропуснал да пие хапчетата си... - тихичко измърмори, стискайки по-силно дланта на Виктор.
- Добре дошли, деца мои!!-викна бодро мъжа и двамата ги прегърна силно, притискайки ги към неочаквано силните си гърди. - Тук сте, за да свържете душите си, налииии??? Хихи, нямам търпение да ви помогна! - бързо ги раздели един от друг и заговори строго -- Сега, пет жени ще приготвят младоженеца, пет жени булката! На две различни места. Час и половина е необходим, за да бъда и аз и вие готови. Залавяйти се за работа! - плясна двя пъти с ръце, а единственото, което успя да направи Жюстин, преди големите лели да я сграбчат с весели подмятания, както и Викчо, бе да се ококори невярващо.

- Ела момче! Правят се два ритуала, един преди сватбата, отделно от половинката, и един след това. По принцип тия ритуали са когато двойката ще бъде за пръв път заедно, ама днешното общество е толкова модерно, че никой не се жени преди да е спал с половинката си - недоволно рече една по-бъбрива и го плясна по дупето - Изглеждате добре! Тя изглежда хитра, ама и ти не си поплюваш, ах тия очи! Ако бях двайсе години по-млада щях да те взема!- и се засмя гръмогласно.


- Добре ли си?-попита Анджи, смеейки се, а Дилънчо повдигна изпитателно вежда. Да не би Жюжи да вземеше да остане за него? Мммм???

Виктор не очакваше да ги разделят. Ни най-малко и за миг му се прииска да я беше отвлякъл за някой нормална църква, където да сключат същински брак, а същото щяха да направят и днес, точно тук, но нямаше да има ненаситни монахини, които да го пляскат по дупето и да му правят неприлични предложения, ако били по- млади. Кхъм. Лелче монахиньо, мисля, че трябва да си държиш ръчичките долу.
-Хей, аз не съм сп-... - започна пламенно да оспорва думите й за днешното поколение Виктор, което в техния случай си беше съвсем не така, както тя го изкарваше.- Всъщност, аз не съм длъжен да ти казвам, нали?- погледна я въпросително, все пак не беше дошъл на психо сеанс, а за да се свърже със своята луда Жюстин. Със своето змийче.
Остави се да бъде подръпван от монахинята на където го водеше тя изобщо. Усещаше сладкото напрежение от всичко случващо се, сякаш го обземаше сватбена треска, а той дори не беше булката.

-Мм боли.- оплака се Саша и напипа едно мокро място на главата си. Съвсем малко кръв, едва няколко капчици бяха оцветили русата му коса.
Вдигна глава, усещайки как му се завива свят, но все пак с една леко лудешка усмивка, каквато можеше да притежава само дезориентиран човек, а очите му бяха започнали да шарят опознавателно и някак стреснато. Какво правеше той в пещера?

Лелчето му се засмя и кимна.
- Не си длъжен, не съм те карала. Виж сега, момчето ми! Нека бъдем приятели докато сте тук! АЗ съм леля Матилда и обичам с всички да съм дружка, а ако си начумерен и ми са сърдиш... да ти кажа хич няма да ми е хубаво! Айде, пък и не трябва да... тебе д не те фана сватбена треска!Мило момче!- вдигна вежди, щом влязоха в малката стаичка, която бе от слама, а там го очакваха още четири професионалистки... спорно казано де. - Искаш да кажеш, че не си бил с нея и тя е чиста като девица? Моля те! Макар че да ти кажа, би било хубава новина ако е вярно. Сега сваляй дрехите и гащите. Ритуалите се правят без бельо. - рече жената и извади една дълга, прозрачно-бяла "роба" която направо си издаваше на показ всички части на мъжа. Беше дълга.
Бързо бързо му свалиха дрехите, макар и да бе шашнат от случващото се и омазаха тялото му със специални билки, сетне го напръскаха със светена вода; направиха му странни завъртяни знаци по главата и ръцете, а след това благословиха за плодородие и него и члена му и му дадоха робата,с която да се облече. През цялото време говореха с него и е шегуваха, за да е отпусне той в тяхна компания, защото всички мъже се стягаха, а след и да не го тресе сватбената магия още.
- Как се запознахте, разкажи ни тука!- попита едната, докато прекарваше гребен през косата му, а друга му разтриваше краката в лилава вода.

В същото време правеха масаж на Жюстин със специални соли, а косата й вече беше навита на ролки. Беше толкова приятнооо...
- Айййй, отдавна не ни се е случвало да венчаем! Много сме щастливи! Това обаче не е ... като църковните бракове, няма и подписване или нещо такова, ние извършваме истинско съединяване на души, така да се каже, което само предците ни на това място са могли. Душите ви ще бъдат заедно дори на оня свят, след това, което предстои да направите. - усмихна се мило жената (кхъм, напомня ли ти нещо КК? )
- Мм, звучи... интересно, но какви ще са тия ритуали, я ми издай малко де!
- Ооооо! Не може, тайна са! Ще видиш.


- Саша, ти кървиш! - сепнато викна Анджелика и задържа обляната си с кръв ръка във въздуха. Какво беше това удряне?! Прегърна силно тялото му и притисна длан към раната- Дилън, донеси бинт!-заповяда тя, а дилънчо покорно хукна към стаята с лекарства.

Виктор дори нямаше време да се противи. Гащите му бяха свалени на секундата, той не че носеше много дрехи и без това, а целия ритуал почти го втрещи, макар по едно време да му стана направо смешно, когато онази лелка му баеше на... така де. Лично съм помолена от самия Виктор да не използвам такава думичка в този пост.
-Ама той няма нужда от това!- викна Виктор и погледна надолу по тялото си.- Работи си страхотно. И съвсем честно и искрено ти казвам, че не съм спал с нея и си имам същинска невинна бъдеща съпруга.
Закима убеден в думите си, сякаш се опитваше да придаде същинската достоверност, която трябваше да носят, защото това си беше чистата истина. Почувства се някак добре, когато му надянаха робата, не че нещо можеше да прикрие от тялото му, но както обичаше да казва баща му, когато голи жени се разхождаха необезпокоявано из кабинета му "когато имаш какво да покажеш... защо трябва да го криеш?".
-Ъ, ние такова... запознахме се на един панаир.- започна Виктор не много сигурен как да обясни цялата случка.- Преди три дни, а тя си е чисто змийче, да знаете!- говореше с обожание Виктор, загледан в сламения таван.
Печата не го болеше вече. Но усещаше приятното му присъствие по кожата си всеки път, когато плата се отъркаше в него. В и Ж... толкова подхождащи си.

Саша облегна главата си върху гърдите на Анджелика. О, повярвайте ми, ако имаше нещо наистина приятно на този свят в момента, това беше именно полагането на главата му там. Позатвори очи за минута, усещащ как продължаваше да се върти целия свят около него, а някаква странна сънливост го налягаше. И въпреки че беше пределно наясно, че дори да заспи, през следващите дванайсет часа щеше да им се наложи да го будят на всеки три, за да се уверят, че ще живее.
-Наистина ми е удобно тук, ама защо не се върнем в Русия, там няма да ми е толкова топло и имам едно много удобно легло, което може да раздрусаме.- заговори Саша, а пръста му мина по ръба на деколтето й съвсем невинно. Сякаш още вярваше, че притежава нещо там.