Писаници ...

"... Устните му се докоснаха до нейните, сладкия аромат на жасмин, от парфюма й го накара да поема въздух все по-дълбоко и по-дълбоко ... бе мечтал за този момент може би години. Виеше му се свят ... не бързаше с целувката искаше му се този момент да продължи вечно. Трепетното очакване, усещането за сбъдната мечта ... всичко го караше да се чувства сякаш лети, сякаш живота му сега започва ... "

От "Да намериш ..."

Отне й около два часа да се успокой. Първо плачеше спокойно после заблъска с юмруци по волана, ядосана на самата себе си. Чудеше се от къде й бе хрумнала глупавата идея да флиртува с друг мъж пред Алекзандър, за да предизвика вниманието му. Защо се правеше на глупачка, тя не беше такава, не знаеше как да се преструва умело. Тази игра бе загубена още преди да започне. Обикновено с чисто и рационално мислене днес Оливия очевидно бе загубила здравия си разум за момент и бе допуснала грешка. Накрая се огледа в огледалото за обратно виждане, цялото й лице бе подпухнало и зачервено от сълзите. Запали колата и бавно потегли към дома, съвсем спокойно и методично си взе душ и се преоблече, делови костюм, блестящата й коса бе стегната в обичайния си кок. Не се преструвай на такава каквато не си, без това никога няма да го имаш, бъди себе си и продължавай на татък, такава тактика бе измислила.

Влизайки в кабинета си погледна през стъклената стена в съседния, този на Алекзандър, просто по навик (или поне така се оправда пред себе си). Той бе чул отварянето на нейната врата и бе вдигнал глава, за да види дали най-накрая е решила да дойде на работа днес. Очите му леко се разшириха от изненада, когато видя че се е преоблякла. Оли му се усмихна и мина зад бюрото си, без повече да го поглежда, отвори лаптопа и се зачете върху някакви материали. Но ума й не бе в работата, искаше й се да вдигне поглед и да види дали още я гледа, но я бе страх да го направи. Чувстваше се като ученичка, която безумно харесва момчето седящо на нейния чин, но незнаеща какво да му каже, като срещне погледа му. Стресна се от отварянето на вратата между кабинетите им и подскочи на стола си, вдигайки глава от монитора, за да срещне прелестните му сини очи.

- Наваксваш с работата, а? – гласа му прозвуча сърдито ‘Още ли не му беше минало от сутринта?’

- Да, съжалявам че закъснях толкова много – ‘сега пък и се оправдаваше, какво ти става за Бога, Оливия стегни се’

- Явно обяда е преминал в по-приятни занимания, щом си се преоблякла – усмивката му стана хищна и ехидна в един и същи момент. Оли примигна срещу него, докато разбере смисъла на думите му. ‘Върви по дяволите, Алек’ нямаше смисъл да му обяснява, че единствения мъж заради който бе сменила дрехите си, бе той, така или иначе нямаше да й повярва или пък щеше само да я бъзика от сега нататък. Кимна отсечено с глава без да потвърждава или отрича каквото и да е, реши да го остави да си направи изводите сам.

Алекзандър огледа още веднъж кабинета й завъртя се рязко на пети, когато тя отказа да говори повече с него и излезе с тряскане на стъклената врата. Оливия го изгледа учудено, но мозъка й вече не можеше и не искаше да се занимава със странното му държание. Без това каквито и заключения да си направеше винаги се оказваха грешни. Този човек си оставаше пълна загадка и мистерия за нея.

След около час се престраши да погледне към неговото бюро … ‘О, за Бога’ не трябваше да го прави … върху бюрото му имаше дългокрака блондинка, да, точно беше върху бюрото … бе се облегнала и му обясняваше нещо сочейки монитора му, но всеки наблюдател би видял, че дори и думите им да бяха свързани с работа, то състоянието на телата и на двамата показваше, че ума им в момента на много по-приятно място от това. Оли не успя да откъсне очи от флиртуваща двойка, ето такива жени можеха да предизвикат вниманието му, а не тя и в никакъв случай с нейните отчаяни действия от сутринта. Това бе жена, която знаеше как … Може пък да я помоли за малко уроци. Тръсна глава, за да спре да мисли, как желае нейните пръсти в момента да галят бузата му и как завижда на блондинката, за възхитителните мъжки очи, които я гледаха с интерес, желание и копнеж.

Затвори лаптопа, прибра го в чантата и се запъти към дома. Тук не можеше да се съсредоточи, а и без това работното време бе свършило и офиса бе празен, ако се махнеше и тя, Алек щеше да има възможност да се позабавлява, без да се съобразява с никой, е това можеше да направи за него. Влезе в асансьора, когато чу плътния му глас.

- Задръж вратата – ръката й се стрелна и натисна копчето за партера, колкото може по-бързо … вратата се затвори точно пред лицето на Алекзандър … Оли се усмихна и се облегна на хладната стена в асансьора, нямаше да има сили да издържи да се вози с него и поредната му жена…