Балната зала.

Като мъж, която не страдаше от липса на внимание, след танца се оттегли на страни от своята дама, целувайки ръката й. Устните му се допряха едва едва до кожата й, преди да се скрие в тълпата така, както се и бе появил за Луиза. По един много непредвидим и тайнствен начин, оставяйки след себе си следа. Нищо по специфично и дори, когато мина по край русокоса девойка, която явно се бе сдобила с натрапчив, танцуващ обожател, докосна леко ръката й, докато тя се отправяше към средата на дансинга, където се върна отново бавната музика и се загърби нелепото тинейджърско музикално оформление, което трудно се връщаше с характера на събитието, но все пак се хареса на Роуд.
В главата му още кънтеше забързаната музика, когато се върнаха към по- бавната, а по ръцете му гореше усещането за чуждата плът..

Ах, тази негова арогантност! Край нямаше! По принцип никога не би се захнала с някой като него, но явно днес й ставаше нещо - не можеше да спре да го предизвиква, играейки си с огъня. Беше нетипично да се интересува от другите хора, а сега се интересуваше от мъжа пред себе си. И не беше толкова интерес, колкото желанието да го предизвиква, макар да имаше чувството, че скоро ще си изпати...
В отговор на предположенията й, той най-нахално я огледа като"парче месо" и ръцете му...Ако бяха родени преди много години, сега баща й щеше да му ги отреже! Явно бе останал с грешното впечатление, че канейки го на танц, тя се бе съгласила да направят онова, което другите двойки преди тях опитаха...
- Мисля, че сбърка момичето, драги. - отговори най-спокойно, не издавайки бурята, която се завихряше в нея от непозволения допир. Как смееше!? - Или си махни ръцете и ги сложи на мястото им, там където трябва да бъдат, или следващото нещо, което ще усетиш няма да бъде приятно. - Нямаше да го лъже, би стигнала и до крайност, само да махне вътрешното неудобство, което изпитваше от допира му, но в никакъв случай не махна маската на непукист, като че ли нищо не бе станало.

Оле, макар да се съмняваше, че може да изпитва чувства към непознат с този нейн характер, тя усети как съжалението се запромъква от дълбините на душа й, където скрити стояха всички емоции, които не можеше да си позволи да покаже. Сега бе същото, той звучеше...толкова наранено, че усети сърцето си да се предава. Това изобщо не бе тя - човекът, на който при нормални обстоятелства, нямаше да му трепне сърцето за момчето през нея. Но тази вечер си бе странна и по начало, нещо в атмосферата я караше да бъде дръзка.
Явно хич не му беше интересно с нея - почувства се като последният човек, с който би искал да танцува...Искаше да оправдае тези негови заключения, незнайно защо. Външно този "разговор", който проведе със себе си, можеше да се забележи само по отнесения й поглед. Като реши какво да прави, тя пак стана непроницаема за отсрещния човек и премести ръцето му на кръста си. Още с ръце върху неговите, поставени на талията й, тя го погледна.
- Ако искаш да танцуваме и забавляваме - ще го направим. Съжалявам, макар да съм вършила хиляди глупости, безсмисленият флирт само за забава не е в стила ми. - с извинение оправда действията си, които сигурно бе счел за нежелание и отчуждение.

Като на забавен кадър видя приближаващото се към нея лице, бавно осъзнавайки предстоящата целувка...Не можа да реагира достатъчно бързо и устните му докоснаха нейните - ефирно, една лека целувка, просто докосване на устни и все пак в нея нямаше нищо просто. Малък допир, който породи тръпки надолу по гръбнака й. Изненадана не толкова от действията му, в тези няколко часа вече бе научила, че това момче все прави нещо напълно изненадващо, колкото от реакцията, която бе предизвикала тази напълно лишена от страст целувка. Не й беше за първи път, но никога до сега не бе изпитвала това чувство...
Стреснато се отдръпна, изплашена от ответната реакцията, която щеше да последва от нейната страна. Не можеше да повярва на властта, която той имаше върху нея, макар да се познаваха от няколко часа. Та те бяха напълно непознати, а тя не обичаше непознатите, но нещо я бе накарала да се отпусне в компанията му. Погледна в очите му, изплашена че ще види всичко, което премина през ума й, но май успя да скрие преживяваното там, където щеше да се запази - в душата й.
Леко се наклони към него, все още гледайки в очите му и се приближи на милиметри от неговите устни. Почти бездиханно изрече:
- Благодаря за...интересната вечер. Надявам се да се срещнем някой ден открито, не зад маски. Сбогом~
С това тя премина тези няколко милиметри, които ги деляха и също така леко допря устни в неговите, оставайки запомняща се целувка....като за сбогом..
Жасмин му се усмихна и тръгна сред тълпата към вратата. Вечерта бе уморителна и тя искаше час по скоро да се прибере и свали тясната рокля. По пътя неизменно мислите й се връщаха към непознатия, чието лице зад маската не видя...

Роуд бе изчакал на сами вратата, докато наблюдаваше някои излизащи. Самият той не беше сигурен какво му се иска, но някак си бе решил, че трябва да има онази русокоска която бе завладяна от напереното хлапе. Не, че нещо... просто мъжка му работа. Желанието да притежава за определен период от време нещо, което по никакъв начин не е негово и не е било негово, но не значи, че не може да е негово.
Погледа му шареше прекалено нахално из тълпата, изпивайки с поглед не една маска и не една руса коса, търсейки привлекателното тяло и предизвикателната рокля. Беше запомнил как изглежда тя, макар да я бе зърнал за секунди. Не можеше да обясни бързата си, фото памет в такива моменти, но се радваше, че я има.
Когато я фиксира с поглед, размърдала се и почти изоставила кавалера си, с бавна крачка, която подсказваше увереност и целеустременост към целта му.

Жасмин си пробиваше път из тълпата, която сякаш нарочно се бе скупчила именно пред вратата, затруднявайки излизането и влизането. Дори имаше опашка! Примирено се нареди, изчаквайки реда си, когато усети..как някой я изпиваше с поглед...почувства се като беззащитното агънце минути преди да бъде изядено от гладния вълк. Отдавайки цялото нещо на умората, тя съвсем леко се обърна, без да издава за погледа, който бе усетила. Първоначално нищо не видя - хората бяха пръснати из целия салон, но после забеляза очите, които горяха..странно вперени в нея. Срещна погледа му за секунди и после се обърна отново. Породиха се множество въпроси в малката й глава, никой от които нямаше точен отговор: Защо я гледаше така?, Какво искаше?р От къде я познаваше? За тези скъпоценни секунди, тя видя, че както другите тази вечер и той носеше маска и нищо друго, което да го различи от всички други мъже в стаята. И все пак оставаха теориите...защо я гледаше така...

Намести маската си, усетил, че ще се смъкне след мъничко и завърза черната лента по- здраво около главата си, за да запази своята тайна. Почувства се леко странно, не че не му се бе налагало да се крие зад маските на своята личност... хиляди имена, самоличности... измами. Толкова лъжлив живот, но все пак в никакъв случай фалшив.
Маската разкри само половин усмивката му, когато забеляза, че бе привлякъл вниманието й. Светлите й очи му подсказваха леката несигурност, която смяташе да изтрие от лицето й, когато я вземеше за себе си. Със също толкова наперена крачка като тази, преди да се спре на входа, беше убеден в действията си, както всеки ден. Не я приближи на повече от метър и половина, протягайки голямата си ръка към нея.
-Може би ще удостоите един мъж със своята компания?- гласът му, леко пресипнал, но все пак приятен и галещ слуха, бе достигнал сигурно до не едно женско сетиво, защото няколко погледа се обърнаха любопитно към него.

жасмин бързо премести погледа си към опашката сякаш мърморейки й на ум да побърза...За съжаление тя си остана все така дълга, което позволи на наперения като паун мъж за се приближи. Тъкмо, когато мислеше, че тази вечер ще свърши и ще се отърве от всички натруфени и наперени хора в тази стая, се появи този - не-по различен от другите..Имаше нещо познато в тази увереност, с която я доближаваше, едновременно хищнически, но и дебнещо...Още един, който мислеше, че ще успее да я омае...За тази вечер и бе достатъчен и един, но не - съдбата й достави още един, с който трябваше да се справи. Напереният паун, както го нарече в ума си, спря на достатъчно разстояние от нея, че да не навлиза в личното й пространство, което бе добре. Огледа го по-добре, наклонила глава на една страна, тъй като съобрази, че е по-добре да потуши всички надежди, които виждаше в блестящите му очи, отколкото да не му обръща внимание. Кой знае до къде щеше да я преследва и досажда иначе!?
- Къде виждате този мъж? - попита момичето, нарочно оглеждайки се из залата, показвайки ни най-малък интерес от личността му. Всички жени го гледаха като омагьосани - пф! Да не си мислеха, че този господинчо е принц, че да му обръщат такова голямо внимание?! Сега се сети! Той беше онзи, който бе наблюдавала по-рано, мъжът, който танцуваше без никакви скрупули и то на обществено място. Нежеланието и да си има работа с такъв като него се изписа по стегнатите в тънка линия устни.

Роуд повдигна вежди, но това можеше да остане незабелязано за всички останали, благодарение на маската. Трябваше да признае, че тази жена имаше хаплив характер, който си просеше да бъде укротен, но както винаги за всичко си имаше време.
Приближи се само с крачка към нея, сякаш можеше да е опасно животно, което ще го ухапе, ако не постъпва тактично и по джентълменски безопасен начин. Но хапливият й език го накара да се спре и почти веднага да отговори по същия начин, който можеше да му гарантира и шамар.
-Една истинска дама би усетила присъствието на мъж.- отново се усмихна.
Нямаше опасност егото му да бъде покрусено или стъпкано. Винаги имаше отговор... намираше начин да захапе събеседника си по един толкова невинен начин, че едва можеше да бъде усетен.
-Но, може би, таз вечерното мероприятие не е увенчано с пълен състав от дами.

Жасмин се вцепени от нахалството, което този непознат, демонстрираше. Мислеше, че с малко ирония ще се отърве бързо от него, но стана тъкмо обратното - той започна да й отправя хапливи забележки. Те не я подразниха, тя не се интересуваше от чуждото мнение още повече от това на непознат. Това, което я подразни бе, че ако продължаваха така, бързото"отрязване" щеше да бъде невъзможно и само щяха да се хабят, отправяйки иронията си един към друг. Ах, как да разкараш човек, който ни най-малко не се засяга и не разбира от намеци?! Думите й отиваха на въздуха - безсмислено пропилени. Губеше си времето и ясно го осъзнаваше. Още не можеше да повярва, че бе намекнал, че не е дама с цел да й върне хапливостта, която тя му отправи! Като че ли я интересуваше какво мисли той за нея.
- Изобщо не се интересувам от мнението Ви, така че може да го задържите за себе си. И само от "любопитство"(тя ни най-малко не се интересуваше от отговора му) как би трябвало да изглежда една истинска дама - като Вашата по-рано ли? - с насмешка каза Жас, обръщайки се към него с "Вие", припомняйки си сексуалните движения и намеци на двойката по-рано. Вярно, че не бе точно праведна, нито го твърдеше - беше вършила много нещо, които нито Бог, нито Библията, одобряваха, но онова бе прекалено, поне за нейните стандарти.

-Бих казал спретната, умерено сексапилна и скриваща поне част от тялото си с плат... малко потайна и по- дива, отколкото показва.- Роуд изрече думите си, натъртвайки на всяко едно описание така, сякаш й показваше какво намира в нея. И беше вярно. Изпивайки я с очи бе видял всяко едно от тези качества без едно, което щеше да представи като нейна грешка.- Точно като Вас, потайна госпожице, но смея да кажа, че нещо ви убягва.
Свали протегнатата си ръка до тялото, докато изваждаше бялата кърпичка с инициалите си от джоба на сакото. Тръсна я веднъж, карайки я да се разгъне и след това избърса дланта си, сякаш бе докоснал нещо, което не харесва, но всъщност просто въздухът на напрежението и заядките го караше да се чувства не достатъчно чист.
За поредната си реплика, той скъси разстоянието между двамата скорострелно. Намираше се на по- малко от няколко сантиметра от нея и от едрото му, високо и стройно тяло, най- вероятно някой наблюдател зад гърба му, не би могъл да я зърне достатъчно добре. Роуд се наведе и прошепна в ухото й.
-Дамите умеят да си избират кавалери, а не мога да кажа, че първият Ви избор беше достатъчно подходящ.

Ха! Мъжът пред нея май се бе отказал от "войната" щом не даде признаци, че схваща за какво намекваше нашата Жаси. Така или иначе се бе уморила от този безсмислен двубой с думи...Ах, но естествено нямаше да бъде той, ако не бе заобиколил "въдицата" и бе обърнал въпроса към нея, хващайки я напълно неподготвена за тази смяна на изискващ и отговарящ. Първоначално Жаси помисли, че той описваше тазвечерната си партньорка, която тя така й не видя отблизо и не бе сигурна, но след като й каза, че говори за нея...По-голяма изненада не би могла да очаква. И как най-нагло я описа, при условие, че не знаеше нищо за нея и бе направил "разкритията си" само от няколко думи и външността й. Още един повърхностен мъж, на който му бе направило впечатление не друго, а тялото. Беше виждала достатъчно от тези и това, заедно с предишното, което видя, й бе достатъчно, за да си изгради по-твърда преценка за него. Ех, нямаше да му излезе късмета, колкото й да се опитваше да я "впечатли" за пореден път..
- Аз мисля, господине, че сте доста самоуверен и много бързо "разкрихте истинската ми същност", което от изброеното от Вас съдя, че не е било успешно.
Имаше капчица истина в думите му, но нямаше да му позволи да разбере, че бе познал...нещо.
- Нима мислите, че Вие сте достатъчно подходящ за мен?! - с изненада възкликна Жаси, смаяна от наглостта, която я подразни. Вярно, че кавалерът й не бе перфектен, но да слуша от някой, че не може да си избере достатъчно добър..не той бе човекът, който щеше да й казва!- И въз основа на какво определихте кавалера ми тази вечер като неподходящ?Не си ли позволявате твърде много волности? - думите й намекваха за разстоянието, което бе скъсил драстично, но тя не се отдръпна, защото би се счело за израз на страх и неудобство. А пред него тя нямаше да се покаже такава!

Роуд се замисли за момент, но не отстъпи назад, а само на страни. Все още обаче закриваше пътя й към изхода, но оставяше малка вратичка, която й оставяше за измъкване. Решението можеше да бъде единствено много, в крайна сметка почти никоя не му отказваше... да не кажеше и никоя, а тези, които го правеха, обикновено можеха само да съжаляват, че са изпуснали божествената му персона, когато са имали възможност, която няма да бъде възвърната.
След като довърши старателното избърсване на ръката си, прибра кърпичката обратно в джоба си, обещавайки си да се отърве от нея и костюма много скоро, макар да нямаше признаци мероприятието да свърши скоро, а не можеше да си позволи да тръгне с първата партида хора и да напусне прекалено голямата забава на високото общество, която те първа предстоеше, когато тълпата се изчистеше и допуснеше само заслужилите да останат до сутринта в компанията на шампанско и хайвер.
-Може би партньорът Ви щеше да успее да Ви накара да се почувствате като най- прекрасната дама.- усмихна се Роуд, беше във вихъра си и се чувстваше съвсем на място по всички възможни начини.- А аз мога да оспоря това само по фактът, че си тръгвате.

Ах, само как продължаваше да бърши ръцете си, които нямаше как да не забележи изглеждаха толкова меки....Чакай за какво си мислеше!? Избърсвайки се сякаш е пипнал нещо мръсно...Това накара Жаси да се почувства най-малкото гадно от поведението му. И това ли бе начинът му да свали една дама? Като най-спокойно извади кърпичка от джоба и старателно се почиства? Обзалагаше се, че никоя тази вечер не би "припаднала" от умопомрачение по неговата персона, ако продължаваше да се държи така. Макар маската да скриваше напълно лицето й, беше сигурна, че някои от емоциите са се отразили в изразителните й очи. Вярно, че не и пукаше и изобщо трябваше ли, но той пръв бе започнал всичко, а сега с действията си, й показваше, че явно компанията й му е неприятна. Ако беше така да й го беше казал в лицето, а не да стои срещу нея, губейки и нейното и своето време с безсмислени действия, които трябваше да я накарат да си върви.
- Тръгвам си по причини, които не ви касаят нито пряко, нито косвено. Преди да се разделим искам да ви дам съвет: Един истински мъж би казал в лицето на своята дама, че компанията й не му харесва или поне да се извини с едно оправдание, ако искреността е твърде жестока за вас. Вие тази вечер не постъпихте като мъж, показвайки ми колко "интересен" ви е бил разговора с мен или трябва да кажа безинтересен, след като с действията си показахте това много по-убедително, отколкото можехте да сторите с думи.
Никой не можеше да я нарани, беше вярвала в това, играейки ролята на непукист и до ден днешен, но ето, че тази вечер един непознат я бе накарал да свали маската си и да открие, че всъщност думите му я нараняваха повече, отколкото можеше да си позволи. Не вярваше, че такова нещо бе възможно! Нещо й ставаше тази вечер, неусетно чувствата й се бяха освободили, разбивайки ключалката, която ги държеше затворени години наред, и сега бяха застрашени да бъдат наранени.
За да си възвърне самообладанието и да се разсее Жаси го заобиколи, насочвайки се към масите, на които все още имаше шампанско...точно това й трябваше! Взе си една и набързо я изпи, трябваше й сила, за да издържи докрай тази вечер.

Ако беше някой друг, до сега да му е спретнала такива ужасяващи номера, с които да кипи и да се дави в собствения си сос! Защо? Защото я бяха накарали да се чувства некомфортно!Тя НИКОГА не чакаше НИКОГО! За пръв път от толкова време се бе навила да отиде на подобно събитие, а не някой щур купон и ето на!ХИЧ НЕ Й СЕ ХАРЕСА!!!! Поогледа го, позамисли се и в крайна сметка реши... нямаше нужда да си отмъщава на малкото хлапе в красиво тяло за закъснението, защото то самото си беше излагане, според нея, с държанието си. Или поне не отмъщава в чак толкова грозния смисъл на думата... Златните й ръчички все още бяха тук и можеха да го накарат да се чувства страшно некомфортно в кожата си... Величествената й осанка обаче продължаваше да се извисява над масата, ръката й стоеше облегната на покритото с плат стъкло, а устните й се разтвориха, за следващата порция хапливи думи, макар и леко плоски, защото самата маска на дамата не бе от най-интелигентните жени, колкото и за такава да се мислеше...
- Да ме улесняваш? Не можеш, малкия, не можеш... виж, за сметка на това аз, като една какичка, мога да ти покажа много нещица, които не си виждал и чувал преди, хахаха! - беше се приближила до ухото му и говореше нежно и трепетно, така че да предизвика у събеседника си...смут. Очакваше бледа руменина да се излее по страните му. Ах, как се забавляваше! Хахаха! - М... поканих те, защото ми трябваше кавалер с приятна фигура, а да ти кажа, миличък, твоята хич не е за изтърване. - огледа го насмешливо и някак перверзно от главата до петите .

Роуд изведнъж съжали за постъпката си спрямо Жасмин. Непознатата не му бе направила нищо и държанието му му се стори меко казано отвратително в този момент, държание, което не беше негово по никакъв начин, освен онези действия с госпожица първата му дама, с която прекара наистина добре, докато не Я зърна. Струваше му се прекалено прекрасна, за да я остави за друг и поне да не си вземе дажбата компания от нея.
Намести маската на лицето си за пореден път, защото усещаше как се изплъзва и определено щеше да падне скоро, ако не и още сега. Вече виждаше някои от посетителите без маски и това го навеждаше на мисълта, че няма да е чак толкова непозволено да се разкрие и да покаже истинската си същност, започвайки с изтриването на старото, почти надменно държание, което не беше в неговата компетенция. Роуд премахна вратовръзката, която му пречеше толкова много, че направо го задушаваше. Приближи се до масата, където русокосата се облегна и, както можеше да види, нагъваше вече една от чашите със шампанско. С вече много по- мила усмивка, от която отново можеше да се види само половината, облегна дланите си на масата и погледна Жасмин любопитно.
-Шанс да се реванширам?- попита почти вяло Роуд, докато оглеждаше възможностите за алкохол.- Или мога да получа само шамар?

Жасмин усети промяната, която настъпи в мъжа. За няколко минути я бе изкарал извън кожата й, а сега се държеше като съвсем друг човек. Думите, с които се нападаха цяла вечер, витаеха още във въздуха, напомняйки слабо за своето съществуване. И двамата се бяха правили на такива, каквито не бяха и щом усети желанието за помирение го прие с отворени обятия. И на нея й бе втръснало от тези непрестанни обиди и вече бе прекалено изморена, за да продължи с хапливите нападки към него. Приемайки мълчаливо опита му за помирение, тя наклони глава срещу вече застаналия пред нея мъж и му се усмихна.
- Нека забравим какво казахме тази вечер и да се насладим на остатъка й. - С почти усмивка, за да не го приеме като покана за други освен танци забавления, тя го хвана за ръката и го заведе до дансинга. Вече имаше значително по-малко хора, а Жасмин се чувстваше много по-смела от изпитата чаша шампанско. То успя да отпусне жената, която винаги бе сериозна и я накара да поиска истински да се забавлява ....поне тази вечер. Утре бе нов ден, в който забавлението на дали щеше да фигурира в него. - Разбира се, можем да започнем на чисто като за начало разкрием истинските си лица - Жасмин посочи към маската, която за пореден път щеше да падне от лицето на притежателя си.

Роуд я погледна леко недоверчиво в първия момент, но защо пък не. Ръцете му, които я държаха съвсем прилично за едната нейна и за кръста, я пуснаха бавно, прекъсвайки едва началото на спокойния им, приятелски танц. Сърцето му биеше бързо, в очакване на това, какво щеше да види из под маската на тайнствената дама.... дали щеше да се озове в компанията на Душа, която като нищо да накара някой да го залови или в компанията на себеподобна.
-На три ще свалим маските.- предложи Роуд, докато държеше пръстите си на тъмната коприна, вързана на тила му и придържаща маската, която го предпазваше сякаш от всичко тази вечер.- Съгласна ли си, тайнствена госпожице?
Надвеси се над нея, почти допирайки нос до нейния, но по един много невинен и приятелски начин, нямаше нищо неприлично в тази близост, сякаш витаеше съвсем различен въздух около тях, нямащ нищо общо с напрежението от преди десет минути.

Жасин остана приятно изненадана от лекотата, с която се прие нейното предложение.От начало реакцията му бе изненада - точно както очакваше. Никой никога не би предположил, че ще предложи такова нещо, дори самата тя. Вярно, че го бе направила съвсем без да помисли за него - кой знае какво щеше да открие под маската, но беше много любопитна, пък да става каквото е било предвидено. Дали щеше да се озове срещу търсач или някой, който по природа е враг на Душите? Толкова много въпроси изникнаха в главата й едва сега, когато настъпи последния миг. "Да става каквото е решила съдбата."
- Съгласна съм, тайнствени ми господине. Нека разкрием истинските си лица. Едно, две, три.....
Жасмин отброи ниско, колкото да я чуе само мъжът. На три тя посегна към копринените връзки, които стабилно задържаха венецианската маска на мястото си. С едно дръпване тя се отвърза и разкри лицето й, осветено от светлините в залата и със само леко загатнат грим, подчертаващ неподправената й красота.

На три маската му падна и остана в ръцете му, да виси единствено на коприната, която не бе развързал хубаво, но отдавна бе разкрил лицето си. Нямаше връщане назад и в момента му се искаше да бе изчакал само със секунда, за да разбере дали трябва да я свали или да се омете за отрицателно време, в което го биваше изключително много, както и в глобално геноцидните престъпления срещу човечеството.
Но като изключим въпросните умения, маската разкри едно миролюбиво, мъжко лице, притежаващо колкото детско в себе си, толкова и от онова неприлично обаяние, каращо доста дами да се поддават, но сега целта му не беше това.... очите му бяха напълно човешки, лишени от ореола, който носеше всяка душа в очите си. Нямаше отражение и това го излагаше на пълна опасност, ако някой забележеше.
-Ти си душа...- прошепна съвсем тихо Роуд, когато всичките му надежди за това да попадне на себеподобен бяха разбити, погледа му шареше по лицето й, което бе било скрито цяла вечер и сега сякаш озаряваше атмосферата. Красиво човешко лице със сребрист отблясък в очите на Душа..

Жасмин усети стягането и отдръпването, ако не физично, то духовно. Цялата атмосфера бе помрачена от думите му...Бе забравила, че от толкова близко разстояние, мъжът можеше да види очите й, които без никакво съмнения я издадоха.Бе се отпуснала в компанията му, напълно оставяйки настрана всякакви задръжки и пренебрегвайки предпазливостта си. Нещо непростимо, но след помирението, тя просто искаше един хубав завършек на вечерта, който да остане като спомен в съзнанието й.
Разочарованието, което усети в думите му бе по-лошо и от шамар. Усети нуждата му да се отдръпне, да избяга от нея. Май всичко бе приключило още преди да бе започнало. Жалко, че маската откри едно красиво мъжко лице, с красиви очи, в които за съжаление нямаше този специфичен ореол, който имаха всички Души. Наистина беше жалко, че всичко свършваше тук и сега.
- Да, душа съм, а ти си човек. - направи очевидното различие между двамата, на пръв поглед нещо малко(като цвят на очите), което обаче сложи пропаст в отношенията им. - И все пак, ако си над тези различия, можем да продължим и да съхраним тази нощ в спомените си, нека тази нощ бъдем просто мъж и жена, а не душа и човек. Нека тази вечер да създадем един незабравим спомен, а после, всеки ще поеме по пътя си - с тази разлика, че няма да съжаляваме, че не сме опитали.
Ах, беше изказала прекалено много в думите си, в които прозираше нейната нужда да удължат този миг, преди всичко да се разруши. Надяваше се само той да изпитваше това, което тя усети.

Диханието му бе секнало за миг, оставило се на момента, изпълнен с прекалено много чувства, за да бъде пренебрегнат. Думите й достигаха до мозъка му с леко забавяне, но бяха осмисляни по- бързо от това и придобиваха своя чувствен смисъл, преобръщайки решението му на сто и осемдесет градуса; в съвсем различна посока, която нямаше общо с първоначалната, която представляваше вратата. Тя продължаваше да го зове и разумът му искаше той да се запъти натам, но тялото на Роуд отказваше да помръдне в тази посока.
Ръцете му бяха изпуснали маската и бавно се вдигнаха, макар и малко треперещи и също толкова несигурни, както и борбата между разума и това, което искаше Роуд. Уловиха нейните, които бяха също толкова нежни и преди да разбере, че тя е Душа... кожата й беше мека, че изведнъж му се прииска да я докосва дълго, пък било и по този напълно невинен начин. Обви ръка около кръста й и я придърпа към себе си, скъсявайки напълно разстоянието, но сякаш оставаше една тайна преграда на приличието и нежния танц.
-Значи няма да издадеш един изгнаник, за да го превърнат в Душа?- попита почти учудено Роуд, но думите му съдържаха благодарност, че явно няма да го направи или поне действията й подсказваха това.- Знаеш ли... чувството да знаеш, че няма да те издадат, поне не веднага, е почти като влюбването.

Усети вътрешната борба в мъжа пред себе си - очите му го издадоха. Те все гледаха към вратата - неговият безопасен изход, но пък тялото му не помръдна. Жасмин изчака търпеливо и се усмихна, когато той върна погледа си на нея - вътрешната му борба бе свършила и тя се радваше, че бе избрал да остане и сподели тази нощ с нея. Благодарност към този непознат изпълни сърцето й , който успя да я накара да се почувства не толкова страшна . Не знаеше какви са другите Души, но за да изпита този страх в началото, осъзнаваше, че явно не са чак толкова добронамерени или поне не всички...
- Тази вечер си в безопасност с мен. - не допълни повече, думите й бяха това потвърждение, от което се нуждаеше мъжа. Той знаеше, че тя няма да го издаде - веждаше го в отпусната му стойка и, че бяха толкова близо един до друг. Нима ще продължиш да танцуваш с човек, който очакваш всеки момент да те предаде? Невъзможно. Широка усмивка се появи на устните й, Жас постави ръцете си на врата му и се понесоха в бавната музика, споделяйки този миг спокойствие и хармония. В този момент й изглеждаше, сякаш може да продължи вечно, но като всяко нещо и той имаше начало и край...
- И за двете се изисква доверие, което осъзнавам ти нямаш сега в мен. Не се тревожи, колкото и да е бавен процеса на изграждане на доверие е по-добър от изгубването му. - прошепна Жаси близо до ухото му, тъй като бяха един до друг. Той бе перфектният джентълмен и тя можеше спокойно да се наслади на нощта в ръцете на този човек. За да развесели обстановката, тя шеговито му подхвърли: - Каза, че си изгнаник, не съм много наясно, но не съм ли точно аз в опасност, а не ти? - макар да бе станала малко по-сериозна, тя усещаше, че няма да й направи нищо. Това чувство бе породено от душата на това тяло, която й изпращаше вълни на сигурност. Беше доверчива и в миналото това й бе изиграла лоша шега, но сега, с подкрепата на другата душа, Жасмин реши да му с довери.