Балната зала.

Усети вътрешната борба в мъжа пред себе си - очите му го издадоха. Те все гледаха към вратата - неговият безопасен изход, но пък тялото му не помръдна. Жасмин изчака търпеливо и се усмихна, когато той върна погледа си на нея - вътрешната му борба бе свършила и тя се радваше, че бе избрал да остане и сподели тази нощ с нея. Благодарност към този непознат изпълни сърцето й , който успя да я накара да се почувства не толкова страшна . Не знаеше какви са другите Души, но за да изпита този страх в началото, осъзнаваше, че явно не са чак толкова добронамерени или поне не всички...
- Тази вечер си в безопасност с мен. - не допълни повече, думите й бяха това потвърждение, от което се нуждаеше мъжа. Той знаеше, че тя няма да го издаде - веждаше го в отпусната му стойка и, че бяха толкова близо един до друг. Нима ще продължиш да танцуваш с човек, който очакваш всеки момент да те предаде? Невъзможно. Широка усмивка се появи на устните й, Жас постави ръцете си на врата му и се понесоха в бавната музика, споделяйки този миг спокойствие и хармония. В този момент й изглеждаше, сякаш може да продължи вечно, но като всяко нещо и той имаше начало и край...
- И за двете се изисква доверие, което осъзнавам ти нямаш сега в мен. Не се тревожи, колкото и да е бавен процеса на изграждане на доверие е по-добър от изгубването му. - прошепна Жаси близо до ухото му, тъй като бяха един до друг. Той бе перфектният джентълмен и тя можеше спокойно да се наслади на нощта в ръцете на този човек. За да развесели обстановката, тя шеговито му подхвърли: - Каза, че си изгнаник, не съм много наясно, но не съм ли точно аз в опасност, а не ти? - макар да бе станала малко по-сериозна, тя усещаше, че няма да й направи нищо. Това чувство бе породено от душата на това тяло, която й изпращаше вълни на сигурност. Беше доверчива и в миналото това й бе изиграла лоша шега, но сега, с подкрепата на другата душа, Жасмин реши да му с довери.

Несигурността не бе изчезнала напълно от него, но можеше да каже, че се чувства повече от добре в компанията на русокосата. Погледа му шареше по лицето й, сякаш изпиваше всяка хармония на чертите му... изражението и начина, по който изглеждаше толкова безопасно нежна и крехка.
Ръцете му се обвиха още по- плътно около нея, сякаш щеше да я изгуби, ако отпусне хватката си дори с милиметър. По някаква необяснима причина, Роуд не искаше да изпуска Жасмин, нито вечерта да приключва, защото знаеше, че тогава щеше да му се наложи да се раздели с нея. Идеята за това изведнъж беше започнала да му се струва не много приятна.
Беше се привел над Жасмин, а устните му се бяха допрели до ухото й нежно, докато изговаряше думите си.
-Имаш много време до края на вечерта да ме накараш да ти се доверя.- усмивката му беше очарователна, а с очарованието й, Жасмин получи и целувка по бузата... бързо и по детски, но съдържаше първата стъпка на доверчивост. Устните му се докоснаха едва едва до кожата, но усещането от целувката се оказа по- приятно от очакваното.- Аз съм много безобиден престъпник.- засмя се след това Роуд.-Минал съм само в прелъстително престъпления.

Колената й щяха да я предадат. Нежността, която усещаше във всеки негов поглед към лицето си, тази с която ръцете му леко и внимателно я обгръщаха - никога не я бе изпитвала. През времето, когато искаше да се издигне при нея съществуваше само думата работа и нищо друго. Удоволствието, което тази вечер получаваше в компанията на Роуд, бе незаменимо. Можеше винаи да стои в тези ръце, със своите, обгърнали врата му, усещащи косата му. Ароматът, който се носеше от него - от една страна чисто мъжки и от друга този на сапун, я подканваше да се приближи малко по-близо... Жалко, че нощта не беше безкрайна. Затова Жасмин реши да се наслади на всеки един миг от нея, на всяко едно докосване и блажена тръпка, която неизменно се появяваше с всяко накланяне на Роуд към нея.
Беше споменала доверие и ето, че един непознат, който не знаеше нищо за нея, й бе предложил своето - естествено трябваше да го спечели. И без това тя вече бе решила да го направи. Онова чувство, което я бе подтикнало да му се довери в началото, сега й нашепваше, че малко хора имаха доверието му и тя беше решена да го заслужи. Позна тази увереност, която я караше да върви, стъпка след стъпка напред и знаеше, че както бе успяла да постигне целта си преди години, така би успяла и сега.
- Надявам се, че не само ще го спечеля, но ще го оправдая. - усмихнато му отговори Жаси, но само като вдигна поглед към него, усмивката й изчезна. Той също й се усмихваше и в един момент го правеше, а в другия - устните му бяха на бузата й. Това бе просто една целувка, съдържаща само леко докосване, без капчица сексуалност в себе си. Повече като братска, отколкото нещо повече.Точно така започва да го чувства и Жаси - като брат, който би я защитил и можеше да разчита на него.
Усмивката бързо се завърна на устните й, смеейки се на шегата му. Усещаше необходимостта му да скрие миналото си от нея и го разбираше, но прелъстителски престъпления? Не е съмняваше, че мъж като него има много жени около себе си, но опитът му да се пошегува постигна целта си - тя още повече се отпусна в компанията му.Това беше толкова забавно, че чак коремът я заболя от смях. Не се бе смяла отдавна, нямаше спомен от кога, но чувстваше, че бе прекалено отдавна.
- Роуд, благодаря, че успя да осветлиш като лъч светлина скучната вечер. - Благодарността пак взе връх, но не можеше да я пренебрегне, докато дълбоко в нея усещаше, че скоро ще се разделят - принадлежаха на прекалено различни светове. Тъй като бяха много близо един до друг, Жаси облегна глава на рамото му, затваряйки очи, напълно потапяйки се в силата,която се излъчваше от този мистериозен мъж. Знаеше, че надали друг път щяха да се срещнат - професията й не й позволяваше. Тя вкарваше престъпниците в затвора, а не би искала да постъпи така с него.

Сърцето му сякаш затрептя при последните й думи, карайки го да се чувства като току- що опознаващ чувството на доверие и неестествено появила се любов. Прехапа долната си устна, прегръщайки Жасмин. Да, той я прегърна, както се прегръщаше истинска прегръдка. Не просто, защото танцуваше с нея и това изискваше ръцете му да са на тялото й, а защото имаше нужда да го направи.
Крайниците му се издигнаха по- нагоре, док раменете й, където се сключиха на гърба й и почти не позволяваха на тялото й да се отдели от неговото. Сигурно можеше да усети неравномерния му пулс, който изпращаше кръвта в главата му и обратно толкова бързо, че страните му почти се бяха зачервили като домати. Той затвори очите си и зарови лице в косата й, вдишвайки от нежния й аромат, който погали сетивата му толкова приятно, че не му се искаше да спре да го усеща. Искаше му се да се засмее на това, което усещаше, но всъщност не беше толкова смешно, колкото му се искаше да е.
-Ако продължаваш така, ще ме накараш да се влюбя в теб.- усмихна се шеговито и отдръпна лице от косата й, за да я погледне в очите.- И след тази вечер ще си остана безнадеждно влюбен в непозната.

Мечешката прегръдка на Роуд изненада Жасмин. Май за тази вечер изненадите бяха повече3 отколкото бе получавала през целия си живот. Усети нещо странно в прегръдката, докато не се досети, че чува забързания му пулс точно срещу гърдите си. Толкова приятно и бе в ръцете му, дори само през този един единствен миг на тишина, която не бе неприятна, а пълна с неизречени мили думи...Беше толкова приятно, като че ли се намираше в сапунен мехур, но той се пукна при следващите му думи. Тялото й се стегна и се отдалечи от неговото, така че да вижда лицето му. Спокойствието, което я бе обзело го нямаше, очите й бяха тъмни и напълно сериозни.
- За теб ще е по-добре да не се влюбваш в мен, повярвай ми. - С въздишка на носталгия/вече й липсваше/ тя го отблъсна...Сърцето й не искаше да го пуска, копнееше да останат поне още малко един до друг в ръцете си, но умът й я водеше. Той знаеше какво ще стане, когато Роуд разбереше за истинската й същност. Защото тя не бе обикновена душа... Също така осъзнаваше, че не трябва да го залъгва повече, затова с мъка, която се бе пропила в гласа й и с едвам сдържани сълзи/тя почти никога не плачеше/ му каза истината. - Каза, че си престъпник, но така и не ме попита аз каква съм. Не съм жена за теб, съжалявам. - Последната дума бе изговорена едва едва, защото осъзнаваше, че бе и за двамата - и той, и тя съжаляваха, че живееха в прекалено различни светове, за да продължат и да загърбят различията помежду си.

Той осмисли думите й бързо и му се искаше да не бе казвал това, защото в момента виждаше колко не добре я бе накарал да се чувства. Устните му се стиснаха в една черта, но миг по- късно образуваха усмивка, която би успяла да заблуди и най- проницателните очи, каквито бяха нейните, макар да не бе сигурен, че е изиграл правилно непукизма си. Застави си да забрави това, което е казал или поне да го пренебрегне.
-Забрави какво казах.- изрече тихо, но съвсем сигурно Роуд и вдигна главата си така, както правеше всеки път, за да прикрие истинските си усещания, които обикновено бушуваха в него като ураган, но този път всичко сякаш беше затихнало след думите й и опитващо се да се скрие от света.
Идеята да признава такива неща на непозната беше лоша и по принцип недопустима. Той си напомни за това колко много обичаше Ивон и прехапа устната си, когато тя се опита да затрепери леко.
Ръката му се преметна през раменете на Жасмин леко, съвсем приятелски, изключвайки осезаемостта на предишната прегръдка напълно и приемайки ново, по невинно значение, което нямаше нищо общо.
-Има ли значение каква си?- попита я и се огледа за масата с напитките като се надяваше да има нещо друго освен шампанско.- Мм... предполагам, че любовта не пита никой.- замислено рече. С една огромна надежда, таяща се в гърдите му, че ще има нещо наистина силно, което ще го накара да забрави това, което усещаше.

Жасмин усети промяната в мъжа. Макар да се бе опитал да изиграе ролята на непукист, тя видя истинските му чувства. Очите са много изразителни и неговите не бяха изключение от правилото. Усещаше, че го е засегнала. Кой знае колко време е мислил дали да й го каже, а тя най-категорично го отхвърли. "Жаси какво стори." Душата на приемника я обвиняваше за всичко - отдръпването й, думите й...Жалко, че не можеше да ги върне назад! Толкова ли лошо бе, че не искаше да го залъгва с празни обещания, при условие, че и двамата знаеха, че съдбите им най-вероятно нямаше да се пресекат? Прямотата й този път не й бе донесла желания резултат и все пак като се замислеше какво очакваше? Като всеки мъж и Роуд се бе опитал да скрие болката, която сигурно бе изпитал от отхвърлянето й. Каквото и да говореха, мъжете не са безчувствени. Забеляза го по стигнатите в в тънка линия устни, които просто не искаше да гледа така. Приятелската му прегръдка я накара да се чувства още по-отвратена от себе си и държанието си. Той се опитваше да забрави, но тя го чувстваше като кол, който се забиваше по-дълбоко в сърцето й с всеки негов опит да се преструва, че нищо не се е случило.Тя бе наранила този мъж, който я бе развълнувал и само тя бе виновна. Не можеше да търпи повече разяждащата я отвътре болка, която бе като отрова, разпространяваща се в тялото й. Трябваше да стори нещо и да облекчи неговата болка...Увереността, с която направи следващите си действия, не знаеше от къде дойде, но нямаше и значение.
Жасмин спря по пътя за масата с алкохола, усещайки осезаемата му нужда да пийне и забрави. Тя щеше да му помогне с много по-ефикасно средство. Спря се, измушвайки се от прегръдката му с една ръка и застана смело пред него. Надигайки се на пръсти, защото макар и с токчета, тя бе няколко сантиметра по-ниска от него, тя се хвана за раменете му като опора и притисна първоначално слабо, а после по-уверено устни в неговите. Дъхът им се сля, тя усети онзи негов аромат, който я бе привличал цяла вечер, вече доста по-осезаемо. Той я обгръщаше, правейки действията й почти нереални. Затвори очи, наслаждавайки се на чувствените му устни, притиснати в нейните. Роуд още стоеше като парализиран сигурно от изненадващата й атака и за да го побутне, тя нежно захапа долната му устна, карайки я да се разтвори...

Трябваше му доста време, за да осъзнае случващото се, а очите му се бяха облещили срещу целуващата го Жасмин. Не можеше да повярва на това, което усещаше: мекотата на устните й, настоятелно настанили се върху неговите и подканващи ги да затанцуват с нейните в своя вихър; толкова нереално му се струваше това, че беше готов да се само ощипе, за да провери дали не е сън или привидения.
Обаче възможността да развали точно този миг не му допадаше. Ръцете му инстинктивно я прегърнаха и прилепиха към него толкова силно, че той почти отлепи краката й от земята. Устните му, подтикнати от зъбите й се разтвориха и поеха нейните жадно, сякаш беше животоспасяващото му лекарство. Засмука устната й нежно, а дланите му се обвиха около лицето му, приближавайки го възможно повече до неговото.
Почти не му оставаше дъх, когато с огромно нежелание отдели устните си от нейните и опря чело в това на Жасмин. Поемаше си дъх, а сърцето му продължаваше да бие неравномерно. Трябваше му известно време, за да успее да подреди думите в главата си и да свърже някакво правилно изречение, което да не съдържа несвързани и неправилни думи. Очите му се взираха в нейните, а погледа му блестеше по един толкова щастлив начин.
-Защо го направи?- в гласът му нямаше обвинение, а единствено леко учудване.- Ти си толкова вълшебна, русокоске!
Вече знаеше, че веднъж опитал от устните й, онзи прекрасен вкус, който притежаваха и бяха успели да го подведат.
-Не мога да ти обещая, че няма да повторя... ще ми бъде трудно да се удържа.

Жасмин усети как неговите на свой ред устни се притиснаха в нейните. Мислите й прехвърчаха като леки нишки в мозъка й, но така и не успя да измисли какво да каже. Думите в случая бяха напълно излишни. Чувстваше сърцето си, което хвърчеше като пеперуда непокорно в гръдния й кош, опитвайки се да излезе....Жасмин нямаше много опит и я тревожеше малко мисълта да не стори нещо грешно....След пламенното отвръщане на целувката от страна на Роуд, всякакви съмнение за правилно и грешно се изпариха от ума й. В този момент сетивата й усещаха топлото мъжко тяло, притиснато в нея, дотолкова че чак се губеше до него. Опиянена от целувката, тя отвори очи чак когато Роуд опря чело в нейното, дишайки накъсано. Сърцето й подскачаше все още немирно, не установило нормалния си сърдечен ритъм. Ето до какво можеше да я докара една целувка....Никога до сега не бе изпитвала тази чувствена наслада с никой от предишните си приятели. Онова, което се убеждаваше, че е братска любов май беше друго....но засега щеше да го остави така, не бе времето да слага в ред чувствата си давайки им смислени имена.Видя, че мъжът я гледа с изненада и се усмихна, беше успяла да го отвлече от тъжните мисли.
- Защо го направих? Нима не трябваше? - Макар да усещаше само учудване в думите му, не знаеше какво да отговори. Самата тя просто бе изпитала импулса да го направи и да изчисти всякакви тъжни мисли от този мъж. - Направих го, поради простата причина, че отдавна исках да опитам вкуса на устните ти - Не осъзнавайки, тя облиза своите, усещайки вкуса му...Не можеше да му каже, истината, а именно че не искаше да го вижда тъжен. Можеше да си помисли, че е от дълг, след като бе толкова пряма с него... Не знаеше дали той бе усетил същото като нея - една жажда да го опознае отвътре. Искаше за знае повече за него. - Нека отидем да седнем малко, че краката вече ме болят. - С усмивка се сгуши под ръката му, която я обгърна през раменете, точно както преди целувката.

Роуд я стисна лекичко, сякаш за да се увери, че наистина е там. Знаеше колко непозволено беше това, което направи и за миг си въобрази, че усеща вкуса на устните на Ивон върху своите, но това беше невъзможно. Пръстите му минаха по собствените му устни, усещайки влажността им от целувката и не можеше да отрече, че му беше харесало, но чак сега го осени мисълта, колко щеше да нарани Сюуел.
Затвори очи за малко, докато повеждаше Жасмин към столовете, които се намираха в близост до масата, осеяна с всякакви бутилки и плата с изискани хапки. Ръката му грабна току що напълнената чаша със силен алкохол, която се намираше в ръката на един от господата до него. Той сякаш възпротиви леко, но нашия герой имаше по- голяма нужда от него, за да притъпи поне малко усещането си, че е предал търсачката, която бе откраднала сърцето му толкова преди той да се запознае с Жасмин, която сякаш се настани в друга част от неговата душа, която можеше да бъде заемана от малко същества.
Отпи голяма глътка от чашата със спиртната течност, почти изпивайки я цялата, а останалото съдържание изпи малко преди да се настанят на два стола в един от ъглите на помещението. Пусна Жасмин за мъничко, придърпвайки единия стол, за да седне тя, а после седна и на този до нейния.
-По дяволите.- хвана се той за главата.- Толкова адски ми харесва, а се чувствам сякаш съм направил нещо ужасно.

Увереността, която изпитваше в онзи момента, да утеши този така изглеждащ наранено човек, бе изчезнала. Да, отвърна й, но се държеше странно. По целият им път до масата в дъното,той не спря да мисли за нещо...погледът му беше отнесен и малко тъжен? Да не би да имаше приятелка? Незнайно защо това я притесни лекичко. Да, харесваше го и не го отричаше, иначе щеше ли да го целуне?, но по незнайни за момичето причини я заболя. Тя го бе подтикнала към това и сигурно сега той бе объркан пак заради нея. "Браво Жасмин, успя да разстроиш един човек с отказа си, а после да го нараниш с действията си." Душата я обвиняваше, макар именно тя да й беше дала "благословията си" да го целуне. Накрая се постара да запази усмивката си, нали всичко това бе само за тази вечер, след нея той щеше да се върне при приятелката си и щяха да продължат щастливия си живот...Жасмин усети буцата в гърлото си при тези мисли. О, тя отдавна знаеше какъв ще бъде развоя на събитията и все пак, след целувката, всичко изглеждаше много по-тъжно, отколкото трябваше да е. Не можеше да разбере чувствата на Роуд, който вече бе изпил една чаша с златиста течност и бе хванал главата си ръце...израз на объркаността и отчаянието, което сигурно го налягаше...Не знаеше как да възприеме неговите думи...Самият той бе достатъчно объркан, че да прибавяме и нейното собствено. И на нея й бе харесало, но тя не трябваше да се тревожи,че ще нарани някой - бе сама, за разлика от него.
- Ако го чувстваш нередно, може да обвиниш мен. Все пак аз те "прелъстих" и подтикнах да го направиш. Трябва ли по реакцията ти да разбирам, че имаш сериозна връзка? - Макар да чувстваше онова кълбо от нещастие при последните си думи, тя също така изпитваше онази необходимост да знае истината - дори когато щеше да я нарани повече.

Роуд пое ръцете й между своите и се загледа в тях... нейните бяха нежни и малко между неговите груби от начина му на живот и набраздени с белези, които се виждаха само от части на сегашната светлина, иначе пред Жасмин можеше да се разкрие гледката на белези, които сякаш красяха цялото му тяло. Един от затвор, друг от лагера, в който бе изпратен в Иран, а трети бяха от последните години на окупация, в които преживяваше с групата си от преживяли също толкова нещастия, опасни, но в същото време много безобидни хора... измамници, престъпници, а някои като него- осъдени на доживотен затвор или пък на бърза смърт. Е, хубавото беше, че нямаше кой да изпълни присъдите им и все още живееха свободно, до колкото това изобщо беше възможно.
Въпросът й не беше труден, но на Роуд му трябваше време, за да оформи отговора си, който можеше да се окаже наистина гадно истинен, а по второ определение- пълната и гадна истина, която го караше да се разкъсва на две и да се чуди дали не бе сбъркал прекалено много с постъпката си, но в същото време не съжаляваше изобщо за стореното и знаеше, че ще повтори... именно с нея.
Устните му докоснаха опакото на дланта й, а дъхът му погали кожата й нежно, сякаш само да я подразни и да накара малките косъмчета да настръхнат, за да покажат колко приятно всъщност бе действието на горещия му дъх. Очите му бяха вперени в нейните и нямаше намерение да откъсва поглед.
-Ти си моето изкушение, русокоске.- името й все още оставаше неразгадано за него, но иманата бяха просто формалност, която не го интересуваше достатъчно.- Имам, така е.- призна си без да увърта, защото знаеше, че няма смисъл.- Обаче... ъх, не знам как да го обясня.
Изражението му стана замислено и му трябваше почти цяла минута, за да оформи отговора си правилно, без да звучи като напълно оплетена мисъл.
-Обичам я... но ти си това, което ми липсва... напълно различна от нея, а ме караш да се чувствам като за първи път влюбен.

Жасмин сякаш усети цялата разноцветна гама от емоции, които преминаха през него. Не бе емпат/човек, който може да изпита чувствата на другия, мислите и тн/, но сякаш почувства тъгата му, докато се беше умислил и бе на хиляди километри от нея. Тялото му бе топло до нейното, ръцете му минаваха през нейните - големи и груби, но така внимателни и нежни с нейните, но умът му витаеше между спомените на миналото. Тази тъга можеше да е породена само от неприятен спомен и Жасмин усети инстинктивната нужда да го утеши, да го разсее от лошите мисли, които го бяха завладели. Не понасяше болката, изписана на лицето му. Докато той бавно и леко доближи устните си, тези, до които тя се бе докоснала, до ръцете й на милиметри от кожата й,тя усети дъхът му, който подразни примамливо кожата на тялото й, изпращайки тръпки нагоре...Искаше да усети кожата му до своята, да му даде подкрепата си било то с едно мимолетно действие...Тогава той прикова погледа й и отговори на въпроса. Искреността я погълна, не бе очаквала толкова искрен отговор...Мъжът бе лолкова объркан и в същото време далечен...Усещаше раздвоеността му, от една страна беше влюбен в друга, а от друга чувстваше нещо към нея. Само от тази мисъл сърцето й запърха като крила на пеперуда и тя трябваше да си наложи за го успокои - да му дава напразни надежди би било нечестно спрямо нея и Роуд. Всичко това, което щеше да стане тази вечер, щеше да сложи отпечатък върху нея, но след това той щеше да си тръгне...при тази, която владееше сърцето му. Този миг обаче бе техен и Жасмин бавно доближи треперещата си ръка до бузата му, карайки го да се обърне към нея, защото след признанието се бе загледал някъде далеч от очите й. Усети не дотам меката му кожа под ръката си, високите му скули, едно лице, което никога нямаше да забрави. Бавно придвижи пръсти по цялото му лице, носещо отпечатъка на всички препятствия, пред които се бе изправил. Те шареха леко, едвам докосвайки кожата му, не пропускайки и милиметър, който да остане неопознат. Искаше да запамети това лице, което щеше да й носи спомена за тази вечер.
- Ако аз съм твоето изкушение, то тогава ти си моят изкусител, който успя да ме пробуди от дългия сън, в който бях попаднала. - Пръстите й спряха да шарят около лицето му и тя го погледна в очите, тези човешки и показващи й всичко очи. Очи, които би искала да не изпуска от оглед никога. - И ти си различен от всички други, привличащ ме, макар да знам, че е невъзможно и нередно...

Роуд затвори очи и се наслади на докосването на ръката й. Пръстите му я притиснаха още повече към бузата му, сякаш искаше да запечата това усещане завинаги, никога да не го забравя, а когато се почувства изоставен... или просто зле, да си спомня за Жасмин и нейната прекрасност, както дете, което си спомняше най- любимата си приказка в студената зимна нощ. Както старица си припомня младите години, когато остане съвсем сама и изоставена. Усмивката появила се на лицето му беше блажена. Умът му подсказваше, че бе получил това, което отдавна бе искал- просто нежност, думи и още хиляди толкова неизречени... чувстваше се по онзи начин, по който сигурно се чувстваха хиляди мъже, искащи прекалено непозволени на възраст малки дами. Не изпитваше нужда да докосва Жасмин по онзи неприличен начин, както би докосвал друга жена. Цялото му същество се хранеше само от думите й, от чувствата, които успяваше да му предаде само, докато го гледаше. От нежното усещане за устните й, което още витаеше по неговите.
Топлината на тялото й, толкова близо до неговото му действаше отпускащо и той облегна глава на рамото й, желаещ да остане още поне миг така и до нея, независимо от това дали излагаше себе си на опасност, някой да го забележи и моментално да загази втори път с Душите. Нямаше значение, би влязъл обратно в обществото им... за втори път, ако това значеше, че ще бъде заради жена, която го караше да се чувства толкова неспособен да укроти чувствата си.
-Определено се държах много идиотски в началото.- засмя се Роуд, усетил колко отпуснат и безгрижен бе започнал да се чувства след чашата с кехлибарна течност, която бе изпил преди малко. Скри лицето си в рамото й, но после се върна в изходна позиция на седналото си положение.- Надявам се да не ме запомниш с тази част... а с нещо по- добре.
Устните му отново се намериха върху нейните, а палеца и показалеца му придърпаха брадичката й и останаха там за дълго, сякаш можеше да се измъкне от Роуд и да се изпари.

Жасмин помилва косата му, толкова мека, разноцветна и необикновена....също като собственика си. Май всичко в него й се струваше такова. Знаеше, че едно обвързване с такъв мъж няма да й донесе нищо добро, но не можа да възпре инстинкта да прокара пръсти през гъстата му грива. Би останала така с векове, с главата му на рамото си, усещайки топлина от дъха му върху голото си рамото...Нямаше нищо сексуално в действията им, само от време на време някое докосване, дума или усмивка, което ги подлудяваше...Само те можеха да я накарат да се почувства невероятно в компанията му. Това я хранеше духовно и би останала завинаги до него, но за нейно съжаление скоро Роуд се отдръпна. Не чу думите му, защото като омагьосана следеше бавното накланяне на главата му към нея, предусещайки действията му. Този път бе дори по-хубаво от предният. Ах, но защо само докосваше устни до нейните, дразнейки я и същевременно изпращайки хиляди тръпки по цялото й тяло? Не бе честно и Жасмин леко повдигна ръце към силното мъжко тяло, обгръщайки врата му, с ръце в косите му, приласкавайки го към себе си. Не искаше да се отдели и за миг от удоволствието, което се разливаше като опиат в кръвта й. Лицето й бе хванато от ръцете му, не позволявайки й да се отдръпне, като че ли би искала такова нещо... Задълбочавайки целувката, Жасмин усети нуждата им, не сексуална, а духовна - повече като необходимост, от това тяхно съвкупление. Огнени езици преминаваха през тялото й, искайки повече с всеки изминал миг на наслада...

Ръцете му се спуснаха по гърба й, докато не стигнаха дупето й, което обгърнаха и я повдигнаха само, за да се премести в неговия скут. Имаше нужда да я чувства много близо. Да знае, че ще бъде поне миг още до него, пък било дори и само говорейки му, а не целувайки го. Действията му не можеха да не съдържат нещо толкова възбуждащо по начина, по който я премести в скута си, където сядаха много жени, но все отбрана колекция, а поредно време дори бе намалил бройката им драстично. Нямаше как да бъде невинен дори когато спусна устните си по врата й, но за малко.
Напомни си, че тя беше неговата истинска дама тази вечер и в същото време не искаше да я дели с останалите посетители в залата; някои от тях сигурно ги бяха забелязали и определено вниманието им бе привлечено. Не му харесваха погледите им, които сякаш ги изпиваха и затова не удържа да запази капка приличие и да си поеме дъх за малко.
-Ще изгорим двамата с теб, както сме тръгнали.- прошепна Роуд срещу лицето й, отново останал без дъх. Пръста му мина по скулата й, после по врата и ръба на деколтето, а очите му влюбено се вглеждаха в нейните.

Какво по дяволите?! Шокът мина като гръмотевица - мигновено и наистина силно през замъгленото съзнание на Жасмин. Какво направи току що Роуд? Или по-точно някой друг, защото бе сигурна, че това не бе Роуд, онзи джентълмен, който бе започнала да опознава. Този тук беше като другите милиони мъже на планетата, копнеещи само за плътски изживявания. Над яростта, която изпита, се появи и още нещо - съжаление, защото бе харесала мъжа срещу себе си, но който я разочарова по най-жестокия начин. Ако не бе сигурна, че е човек, би си помислила, че е Душа, тъй като промяната в поведението му бе от земята до небето. Не бе възможно това да беше един и същи човек...този бе един сваляч, или май, отново се бе завърнал в предишното си състояние, когато бе с другата си дама? Сега се сети, май всичкото това с докосванията и милите думи беше само роля, която е изиграл, за да постигне крайната си цел - да спи с нея. Да, ама не! Другата душа избра точно този момент, когато Жасмин бе отслабила защитите си, за да й каже някои неща. "Какво си мисли този, за да те докосва така? Не ме интересува какво ще правиш, но му заший един шамар от мен, че да знае с кой си има работа!Не, по-добре направи нещо по-лошо..." Приемникът се бе разбунтувал, предлагайки всякакви опити за нараняване на Роуд, някои от които доста...неприлични и жестоки. Жасмин най-накрая се окопити и бутна приемника някъде далеч, където нямаше да се обажда. След като онзи свърши с цялото си опипване, което тя не можа да възпре, заради транса, в който бе попаднала, Жасмин се приближи измамливо сладко до ухото му, захапвайки го силно с острите си зъби, че чак струйка кръв се стече до яката му. За другите, които наблюдаваха скандалната двойка, това бе като милувка може би, но не и за Роуд. Беше си заслужил някои от най-садистичните предложения на душата, но Жасмин не искаше да стига до крайности. И все пак бяха на обществено място и всички ги гледаха. С уста до ухото му тя прошепна измамливо сладко.
- Веднага си махни ръцете от тялото ми и ме остави на стола ми, ако обичаш. - В последното не се съдържаше ни най-малка учтивост,а предупреждение, че ако не го стори, ще му се случи нещо далеч по-неприятно от ухапването. - Ако ти е мил животеца, ще се направиш, че нищо от случилото се не е станало. - Думите бяха изречени ниско, така че само той да ги чуе. Боже, какво чудовище изкара от нея един непознат. Знаеше, че нейната доверчивост ще я предаде...отново.

Роуд отдръпна ръцете си мигновено и ги прибра до тялото си почти като войник. Да не говорим, че изпита огромно нежелание да се отдръпне от Жасмин, но определено искаше да запази и двете си ушенца живи и здрави и на мястото им. Усети струйката кръв да се стича по врата му и беше сигурен, че попива в яката на ризата му, която скоро щеше да се обагри на места в червено, а на белия й цвят- нямаше как да не си личи кръвта.
Ръката му се стрелна на горе, а пръстите му избърсаха кръвта от мястото, където Жасмин бе оставила зъбите си. Вече съжаляваше, че е постъпил така и се изписа на лицето му, заедно с недоволната гримаса от захапването.
-Няма да се повтори, обещавам.- побърза да каже Роуд, но не можеше да добави, че съжалява. Обърканото му съзнание, което не беше съвсем сигурно кой го управлява, изрази ликуване от неправилната постъпка, но Роуд успя да го прикрие достатъчно добре.- Май отново помрачих вечерта.
Усмихна се невинно и преметна ръка през раменете й съвсем леко, докато другата все още се опитваше да се отърве от капчиците кръв, които продължаваха да излизат на повърхността на кожата му.
-Ще го цункаш ли, за да оздравее?- попита съвсем по детски Роуд без думите му да съдържат задни или някакви други излишни мисли, които да помрачават истинския въпрос; показалеца му показа ухапаното.

Роуд за нейно щастие бе изпълнил дословно думите й, с което гневът й се стопи. Тя прости не бе човек, който би бил сърдит или нещо повече на друг повече от няколко минути. С въздишка Жасмин се успокои, че не трябваше да се карат повече, цялата тази отрицателна енергия я изморяваше твърде много. Спокойствие...това й трябваше. Виждаше, че май бе прекалила с захапването, но той я бе изкарал извън релси. Душата пак се обади, че си е получил заслуженото, но миролюбивата Жасмин, която управляваше тялото, просто не можеше да гледа. Затова тя се наведе леко и целуна ухапаното място, усещайки собствената му кръв по устните си. Отдръпна се и облиза с език останалата кръв по тях, забелязвайки че хората се бяха заели със собствените си работи и не ги гледаха както одеве. Да стане публично достояние - не това бе целта й.
- Мисля, че и двамата прекалихме, затова по-добре да не повтаря. - Уморено даде негласно примирие и постави глава на рамото му. Искаше момент тишина, през който ще се вземе в ръце. Беше усетила в онзи момент как тялото й не бе само нейно - сякаш душата на приемника се бе намесила за момент и двете го управляваха. Но тава бе невъзможно, нали? Но какво друго обяснение би имало, след като се бе държала по този начин?...Тя, Жасмин не би постъпила толкова жестоко - планетата, от която идваше беше миролюбива и там никога не бе правила такива неща. Следователно, май другата душа, значително по-агресивната, се бе намесила. За първи път се случваше и Жасмин почувства страх от неизвестното, не бе предполагала, че може да загуби контрол, дори частичен. Беше объркана и затова затвори очи, отпускайки се, искайки да забрави тревожните си мисли.

Роуд отново я придърпа по онзи невинен начин, по който демонстрираше единствено привързаност, а определено ръцете му бяха изгубили онзи неприличен начин, по който се бяха опитали да я докоснат преди малко. Разграничаването на Роуд и Дръзко Желание бе станало толкова трудно, че именно в тази вечер никой не знаеше кой е... дали не бяха объркали толкова държанието си и съзнанията си, че от време на време сменяха позициите си срещу Жасмин, но все още оставаше неясна появата на подобно държание.
Загали гърба й успокояващо и нежно. Бе усетил породилото се напрежение в нея и изпитваше нуждата да го разкара. Не му се струваше нетипично за подобна ситуация, но се почувства достатъчно виновен, че да се опита да разведри ситуацията.
-Дали имам шанс да чуя името ти?- попита Роуд леко замислено и отдръпна за миг главата си от нейната, за да я погледне, но после отново я облегна на русата й косица, така както му беше изключително удобно всъщност. Жасмин бе лекичка като перце и сякаш се губеше под ръката му, но присъствието й бе отличено с дихание и топлината на тялото й, която му харесваше да усеща в този момент.- Сигурен съм, че е благозвучно колкото красива е притежателката му.
Пръстите му се заиграха с крайчетата на косата й, които си бяха позволили да стърчат леко от общоприетия вид на прическата й.

Всичките й страхове, които бе породила загубата на контрол в един единствен момент, изчезнаха като с магическа пръчка. Усещането за пръстите му, галейки леко гърба й, бе странно отпускащо и примамливо. Точно както една майка би успокоявала детето си след като е сънувало кошмар през нощта. Сравнението, което изникна в ума й, породи тих смях от русокоската. Да мисли за този мъж като за майка...беше толкова сюрреалистично. Ах, пак бе станал този джентълмен, който я бе впечатлил отначало, действащ й успокояващо...Дори усети как по едно време клепачите й натежават, в следствие на тревогата и методичното преминаване на пръстите му по гръбнака й, когато гласът му я разбуди. Някак сънено надигна глава, колкото да го погледне в очите, което беше тежка задача - чувстваше я невероятно тежка и тихо прошепна, не знаейки дали ще я чуе, но в момента нямаше сила за повече от шепот.
- Жасмин, казвам се Жасмин - прошепна обратно до гърдите му, където бе намерила удобна позиция да си почине. - Това е името на тялото, но тъй като често съм сред хора го запазих. - Така бе много по-лесно за нея, отколкото да казва, че идва от далечна планета и носи странното име Лунно сияние. Имаше години на разположение да свикне с новото име и сега то бе част от нея - също както кожата й.
- Аз дали бих чула твоето? - немощно зададе на свой ред въпрос, на който не бе сигурна,че ще отговори. Съмняваше се - ако го стоеше, той й предоставяше прекалено много информация, а за него бе по-безопасно да го пази в тайна поради очевидни причини.

Роуд изпита желание да й каже дори къде живее *а всъщност желанието беше на Дръзко Желание*, но се възпря. Предпочиташе да не й казва толкова много, защото осъзнаваше как трябва да си затвори устата преди да е издал цяла група бунтари, независимо от собствените си, егоистични желания.
Името й бе погалило слуха му толкова приятно и нежно, че сякаш го бе упоило и накарало да затвори очи за миг и да се абстрахира от заобикалящата го среда, която се оказваше доста по- шумна от преди танца им. Повтори го не веднъж на ум, наслаждавайки се на прекрасното "Жасмин" в съзнанието си, което донасяше толкова много топли и приятни чувства, че си беше направо странно усещане за Роуд.
-Не мога да ти кажа.- въздъхна той, определено недоволен от този факт. Едната му ръка се стисна за миг в юмрук, изразявайки някаква, иначе невидима, вътрешна борба, която водеше за следващите си думи. Съзнанията му се бунтуваха в него и отговора представляваше доста неточна смесица от думи, които бяха напълно противоположни:- Но пък защо да не ти к-... не, не мога да ти кажа.
Смръщи се. Главата му сякаш щеше да експлодира от въпросното противоречие, но то предвещаваше скорошно успокоение... може би след края на вечерта, който не му се искаше да идва.
-Изморена ли си, Жасмин?- от устата му прозвуча толкова извисено, а страничен наблюдател би решил, че тя е неговата богиня.

Жасмин бе изпаднала в една фаза, на ръба между будно и заспало състояние. Тялото й бе застинало, неспособно да помръдне, докато умът й анализираше всеки негов трепет, всяко едно колебание...Не се и бе надявала да узнае името му, разбираше напълно, или поне й се искаше, колко опасно е всичко и необходимостта то да е секретно пазено в тайна. Все пак тя бе душа - не точно приятелски настроената раса към човеците. Ах, тези предразсъдъци никога нямаха да престанат, нещо като вечната борба на доброто и злото...Умът й бе чувствително настроен и усети вътрешната му борба, несъзнателното стягане на мускули му, лицето му, което макар да не можеше да види, би могла да си представи - измъчеността, произтичаща от вътрешните му колебания. Накрая разумът победи, не се бе съмнявала в това - преди всичко той бе умен и отговорен мъж, който не би рискувал съществуването на цяла група хора за нещо толкова маловажно като една вечер с нея.
- Името няма значение, то е просто хартията, в която е обвит подаръкът, чиято вътрешност е най-ценното - онова, което ни прави не друг, а нас самите - една индивидуалност, неповторима и уникална сама по себе си... - Бе се впуснала в разсъждение, което можеха да обсъждат дълго време, ако не бе толкова прекрасно уморена, като напълно задоволена жена...(макар не във физическия смисъл) Думите се изливаха леко и някак несъзнателно от полузаспалата Жасмин, която се унасяше все повече и повече, заслушана в равномерното "туп, туп, туп..." на сърцето му, което й се струваше странно приспивателно.

Роуд се облегна на нея съвсем леко, докато продължаваше да я гали успокоително. Усещаше как Жасмин все повече и повече се отпуска в ръцете му и го кара да се чувства толкова спокоен и добре, че нямаше на къде повече. Затвори очите си, лишавайки всички останали същества от приятния им, пъстър цвят, сякаш го запазваше само за себе си и Жасмин.
-Ще им позволиш ли да те открия някой ден отново?- попита с тиха надежда Роуд.
Щеше да се чувства непълноценен, ако не можеше да я срещне отново, пък било то и само, за да види дали е добре тя и как се справя в живота си. Ах, той дори не беше наясно с това къде живее тя и дали изобщо се намираше в Тусон, но нямаше да убива надеждите си с такива мисли. Винаги имаше шанс да зърне поне още веднъж красивото й лице и да усети нежните й устни върху своите по онзи толкова невинен начин, който не предполагаше към нищо неприлично в действията им.
-Моля те... дори не е нужно да ми казваш къде мога да те намеря, ако това би те притеснило.- започна да изнася своите опасения Роуд.- Ще претърся целия Тусон и пак ще стигна до теб, Жасмин.

Жасмин изведнъж се стресна в ръцете му, които я бяха обгърнали и подскочи, ставайки на крака. Не можеше да повярва на късмета си да прекара тази вечер с този мъж, който бе толкава нежен и внимателен с нея. Имаше чувството, че цялата нежност, която бе получавала през целия си живот, бе по-малко от тази, която Роуд й дари в тези мигове заедно. Очите й намериха неговите и тя се приведе леко към него, заставайки очи в очи. Искаше да види всичко, което изпитваше в този момент, отразено в нейните собствени. Както бяха застанали така, тя каза с глас, в който нямаше и намек за лъжа или скриване на истината.
- Ако ти кажа, ще избягаш от мен в този момент. - Със съжаление промълви, докато искаше да му каже за себе си, но дори с тази единствена дума щеше да каже прекалено много за себе си и професията си. Той бе престъпник, а тя този, който изпращаше всекидневно такива като него в затвора. Можеше ли да му се довери достатъчно, че да повярва, че няма да си тръгне на момента, наранен от истината? Не можеше да го излъжи, той се бе опитал да бъде максимално искрен тази вечер и една лъжа би помрачила цялата идилия, която бяха постигнали. Борбата, която се водеше в нея, пролича в неубедителността, с която изрече следващите думи. - Ако дойдеш в Тусон може да ме намериш в адвокатската кантора в центъра, няма как да я объркаш - тя е единствената в града.... - Съмняваше се, че ще дойде. Все едно да иска от един престъпник сам да си намуши въжето на врата и да се самоубие. Жалко бе наистина, че той й допадна толкова, имаше чувството, че тази вечер бе намерила истински приятел в негово лице...
- Вече можеш да си тръгваш, ако желаеш, не е добре да те виждат с мен. - Болката от тези думи бе прекалено силна и тя се обърна с гръб да не види колко я нараняваше този избор, който му предоставяше. Но трябваше да му го даде - шансът да си тръгне, иначе би го задължила и изложила на риск, може би.

-Но...- започна Роуд и за миг се замисли дали наистина не е по- добре да си тръгне... въпреки че професията й не го спираше. Струваше му се, че няма нищо нередно в нея и може би беше така. Ако беше адвокат, то тя със сигурност съдеше Души, нямаше защо да съди хора, защото за тях нямаше процес... просто завършваха по доста душевен начин с душа в себе си.
Обърна се веднъж- дваж, за да погледне вратата, така както я бе погледнал и се бе поколебал след свалянето на маските. Вероятността да си тръгне в момента бе хиляди пъти по- малка, но все пак имаше едно огромно чувство на несигурност.
"Теб, ако те е страх, мен не ме е страх. Аз съм Душа!", прокънтя гласа на Дръзко Желание в главата, "Остави ме сам поне за пет минути, ти си имаш Ивон, а аз кой си имам?"
Това бе стреснало Роуд и той изостави голяма част от избора си върху раменете на Дръзко Желание, а той не изпитваше никакъв страх за себе си и това го накара да хване Жасмин за ръката и да я обърне към себе си светкавично, което я накара да залитне и да се блъсне в гърдите му. Прегърна я през кръста и се надвеси над нея, за да я погледне в очите директно.
-Ако не ме искаш, бих си тръгнал!