Балната зала.

-Но...- започна Роуд и за миг се замисли дали наистина не е по- добре да си тръгне... въпреки че професията й не го спираше. Струваше му се, че няма нищо нередно в нея и може би беше така. Ако беше адвокат, то тя със сигурност съдеше Души, нямаше защо да съди хора, защото за тях нямаше процес... просто завършваха по доста душевен начин с душа в себе си.
Обърна се веднъж- дваж, за да погледне вратата, така както я бе погледнал и се бе поколебал след свалянето на маските. Вероятността да си тръгне в момента бе хиляди пъти по- малка, но все пак имаше едно огромно чувство на несигурност.
"Теб, ако те е страх, мен не ме е страх. Аз съм Душа!", прокънтя гласа на Дръзко Желание в главата, "Остави ме сам поне за пет минути, ти си имаш Ивон, а аз кой си имам?"
Това бе стреснало Роуд и той изостави голяма част от избора си върху раменете на Дръзко Желание, а той не изпитваше никакъв страх за себе си и това го накара да хване Жасмин за ръката и да я обърне към себе си светкавично, което я накара да залитне и да се блъсне в гърдите му. Прегърна я през кръста и се надвеси над нея, за да я погледне в очите директно.
-Ако не ме искаш, бих си тръгнал!

Както стоеше жената усети колебанието му, макар да не видя погледа, който отправи към изхода, все още обърната с гръб. Сега, гледайки в тези нормални човешки очи, Жасмин се запита как изглеждаше тя в неговите...Усети борбата му, така характерна за душите, но не и за хората като него. Накрая онзи, който бе опознала тази вечер, победи. Усети го по начина, по който я дръпна - малко по-силно и тя се озова лице в лице с него. Толкова близо...Думите му я поразиха. Как можеше да си мисли, че не го иска, глупак! Тя щеше да му покаже колко жадувана бе компанията му за нея. Нямаше място за стъпки, Жасмин се наведе, хващайки главата му с длани. Така обгърнат той изглеждаше толкова близък и сладък. В следващите й действия нямаше разумно обяснение, само една дълбока необходимост, граничеща с лудостта. Не бе нежно както първия път, а страстно, даряващо много и изискващо също толкова...
Все още с длани, обгърнали лицето му, забравяйки всичко около себе си, тя се наведе и жадно впи устни в неговите. Зъбите й минаха през устните му, карайки ги да се разтвори и когато те й се подчиниха, езикът й на свой ред властно подхвана лудешки танц с неговия собствен, борещ се за надмощие. Не направи нищо повече, само го целуна с онази страст, която не мислеше, че притежава. Нямаше съмнения, нито обяснение и тя не се нуждаеше от такова. Бяха тук, тази нощ, а следа това едва ли щяха пак да се видят и Жасмин реши да използва пълноценно времето си, не губейки време в приказки. Въпреки това, накрая тя се отдалечи от него, опирайки чело о неговото, както бе направил той след първата им целувка, дишайки накъсано. Опитваше се да диша нормално, което нямаше шанс да стане скоро, но промълви към него.
- Мислиш, че не те искам? Ако не те исках, щях ли да сторя това? - Жасмин нямаше в предвид онова плътско чувство да искаш тялом някой, съвкуплението между мъжа и жената, а нещо по-невинно, граничещо с нуждата да се почувстваш сигурен поне за миг в компанията на някой друг...